Решение № 934 от 15.6.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 235/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, срещу Решение № 22/30.03.2026 г. по АНД № 13/2026 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление № 867118-0205191/12.12.2025 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП. С процесното наказателно постановление на С. М. Г., [ЕГН], адрес: [населено място] бряг, [улица], ет. 4, ап. 12, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена глоба в размер на 700,00 (седемстотин) лева. В касационната жалбата се релевират доводи, че съдебното решение е неправилно. Според касатора, отмененото от районния съд наказателно постановление (НП) е издадено във връзка с установено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), което е доказано по безспорен начин. Счита, че мотивите на решаващия състав за липсата на задължение за лицето да регистрира извършените от него продажби чрез налично фискално устройство (ФУ) са неправилни. Излага аргументи, че въпросната продажба, за която е съставен актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и впоследствие е издадено НП, не е единичен случай. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение на РС - Тетевен и потвърждаване на НП. В съдебното заседание, проведено по делото, касаторът се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, развива доводи по същество и претендира разноски за двете съдебни инстанции. Релевира и възражение за прекомерност по отношение на разноските на насрещната страна. Ответникът – С. М. Г. – редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище с вх. № 1886/09.06.2026 г. чрез адв. М. от АК-Ловеч оспорва касационната жалба и излага съображения по съществото на спора. Окръжна прокуратура - Ловеч, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Административен съд - Ловеч, в настоящия касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В съответствие с чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предмет на разглеждане пред Районен съд - Тетевен е било издадено от касатора наказателно постановление № 867118-0205191/12.12.2025 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на С. М. Г., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 700,00 лева. Административнонаказателната отговорност е била ангажирана за това, че при извършена проверка на дата 31.10.2025 година от служители на НАП, на нерегламентиран общински пазар в [населено място], Ловешка област, на маса на открито, намираща се пред превозно средство „Пежо Партнер“ с ДК№ ЕН 93 88 МВ, на която били изложени за продажба лук и ябълки, свидетелката С. направила покупка на ябълки на стойност 2,00 лева и заплатила същите в брой на Главчовски, който приел плащането, но не издал фискален касов бон или касова бележка. Било установено, че С. М. Г. не притежава фискално устройство, като бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Въз основа на акта било издадено и обжалваното пред РС наказателно постановление. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите доказателства по предвидения в НПК процесуален ред, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел, че в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е посочено изключение от задължението на лицата, визирани в чл. 3 от същата наредба. Приел, че доколкото Главчовски е предлагал само ябълки и лук, които са негово производство, то същият не би следвало да има касов апарат и да отчита извършените продажби, като е продавал своя непреработена продукция и не е търговец по смисъла на ТЗ. С оглед на това, решаващият състав обосновал извод, че Главчовски не е извършил административното нарушение, описано в АУАН и НП. Решението е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства. Законосъобразни и правилни са изводите на въззивния съд, че административнонаказателната отговорност на Главчовски е била ангажирана незаконосъобразно. По силата на чл. 3, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва следните дейности: продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни. В конкретиката на настоящия казус, от доказателствата по делото се установява, че процесният обект представлява открита маса, намираща се пред превозно средство „Пежо Партнер“ с ДК№ ЕН 93 88 МВ, на която били изложени за продажба лук и ябълки. Съгласно определението за търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата, „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии или други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Процесният обект, обаче, не се е намирал на лицензирана стокова борса, пазар или тържище. Не се твърди, а и липсват данни масата да е била в закрито помещение, като магазин, склад или други подобни. В самото наказателно постановление изрично се сочи, че масата е била разположена на нерегламентиран общински пазар. Т.е. и самият административнонаказващ орган (АНО) е приел, че въпросният общински пазар е нерегламентиран. Отделно от горното, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ), стоковата борса е организиран пазар на определено място, на което са създадени условия за сключването на борсови сделки със стоки между търговци чрез посредничеството на брокери в определени часове и по предварително и публично оповестен ред. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗСБТ, стоковото тържище е място за търговия на едро с налични храни и цветя. Съгласно чл. 3а, ал. 1 от ЗСБТ, пазарът на производителите е място и инфраструктура за търговия на едро с налични храни и цветя, където стоката от земеделски производители може да се манипулира, окачествява, етикетира и партидизира за по-нататъшна продажба на вътрешния пазар или за износ. По делото не се налични доказателства в т.ч. и данни от поддържаните регистри по смисъла на чл. 10 и чл. 11 от ЗСБТ, относно статута и дейността на посочения в НП общински пазар в [населено място], които да доведат до формирането на обоснован извод относно характера на общинския пазар. В тази връзка следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващият орган е да докаже, че търговският обект е в лицензирана стокова борса, тържище или пазар на производители по смисъла на ЗСБТ. С оглед изложеното, правилно е прието от въззивния съд, че С. Г. не е търговец по смисъла на Търговския закон и осъществява продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, но не в търговски обект, в лицензирани стокови борси и тържища или закрити помещения, и попада в изключенията, за които в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е предвидено, че няма задължение за регистрация на извършваните продажби чрез фискално устройство. В тази връзка, липсват не само доказателства, но и твърдения, в който и да е документ от административнонаказателната преписка, че Главчовски е продавал селскостопанска продукция, която не е собствена и непреработена. Както правилно е посочил и районният съд, от показанията на свидетеля С. Г. се установява, че С. Г. е предлагал само произведени от самия него ябълки и лук, които били в по-голямо количество от необходимото за неговото домакинство. С оглед горното, съдът намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи, че С. Г. системно е извършвал продажба на плодове и зеленчуци. На първо място, в преписката липсват каквито и да било доказателства в тази насока, като свидетелските показания на С. Г. не биха могли да обусловят този извод, доколкото от същите се установява именно спорадичният характер на тези продажби. На следващо място, от страна на АНО не се твърди, а и липсват доказателства за издадени и влезли в сила наказателни постановления за извършени от С. Г. други такива нарушения. Предвид изложеното, правилни са изводите на съда, че в случая не е налице нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., поради което не е налице и основание за налагане на административно наказание „глоба“ на основание чл. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В тази насока оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни. С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, обосновани в касационната жалба и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, доколкото от страна на ответника по касация не са претендирани разноски, съдът не следва да присъжда такива. Така мотивиран и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд,