Решение № 1240 от 25.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7985/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 5024 от 22.03.2025 г., постановено по гр. дело № 205/2023 г. по описа на СРС, ГО, 150-и състав, съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ответника „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве““ АД, ЕИК 200299615, да заплати в полза на ищеца А. Г. А., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 20 лева, част от общата сума 995 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 16.02.2022 г. в град София, на ул. „Иван Димитров - Куклата“, между автомобил „Фолксваген Голф Вариант“ с рег. номер •••• и товарен автомобил марка и модел „Ивеко АД 410Т“ с рег. номер ••••, ведно със законовата лихва от 03.01.2023 г. до окончателното изплащане. Срещу решението, в неговата цялост, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон. Намира, че в случая не е доказана изключителна вина на водача на автомобил „Ивеко“ и, че неправилно СРС е преценил, че не е налице съпричиняване. Същото било видно и от САТЕ, поради което съдът следвало да определи съпричиняване при размер 50% за всеки от водачите. Посочва, че ПТП се дължало на рязкото спиране на автомобила на ищеца. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който същата се оспорва. Сочи, че ответното дружество не е ангажирало доказателства, които да опровергаят посоченият в протокол за ПТП механизъм. Не били оспорени посочените в протокола обстоятелства. Правилно СРС бил приел, че виновен за настъпване на ПТП е изцяло водачът на л.а. „Ивеко“. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи: При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ответника „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве““ АД, ЕИК 200299615, да заплати в полза на ищеца А. Г. А., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 20 лева, предявена като част от общата сума 995 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 16.02.2022 г. в град София, на ул. „Иван Димитров - Куклата“, между автомобил „Фолксваген Голф Вариант“ с рег. номер •••• и товарен автомобил марка и модел „Ивеко АД 410Т“ с рег. номер ••••. Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Правопораждащият фактически състав за присъждане на застрахователно обезщетение срещу застрахователя на деликвента по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаващ неговата деликтна отговорност, включва следните елементи: 1. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 2. Наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника-застраховател. Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството настъпилото ПТП породено ли е от виновното противоправно поведение на деликвента, чиято гражданска отговорност е била обезпечена през релевантния период от застрахователното дружество-въззиваем или е налице съпричиняване между двамата водачи. Правилно СРС с доклада по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответника, въвел възражение за съпричиняване, да докаже наличие на същото. В тази връзка релевантите към спора доказателства, приети и кредитирани от СРС, са протокол за ПТП, компетентно изготвената автотехническа експертиза, както и проведеният разпит на св.П. – водач на МПС на ищеца. От същите се установява, че св. П. се е движил с автомобила си по ул. ул. „Иван Димитров - Куклата“ с посока на движение от бул. „Шипченски проход“ към ул. „Гео Милев“. Непосредствено зад него в същата посока се движел и управляваният от В.Н.Д. товарен автомобил марка и модел „Ивеко АД 410Т“ с рег. номер ••••. Свидетелят П. видял изкуствена неравност („легнал полицай“), поради което плавно натиснал спирачния педал и постепенно намалил скоростта. М.Д. обаче не реагирал своевременно на намаляването на скоростта на движещия се пред него автомобил вследствие, на което предницата на управлявания от него товарен автомобил се сблъскала със задницата на управлявания от свидетеля П. автомобил на ищцата. Нито едно от представените доказателства не подкрепя твърдението на въззивника, че водачът на движещия се отпред лек автомобил е предприел рязко спиране, което не е позволило на водача на л.а. „Ивеко“ да спре своевременно и да предотврати настъпване на ПТП. В протокола за ПТП е посочено, че ПТП е настъпило поради неспазването на достатъчна дистанция на водача на автомобила, движещ се зад този на ищеца. Вярно е твърдението, че този протокол носи единствено материална доказателствена сила, респективно не обвързва съда, но същият следва да бъде съпоставен и с останалите доказателства по делото. Извършвайки това съдът намира, че той се подкрепя от същите. В САТЕ изрично се посочва, че водачът на товарен автомобил „Ивеко“ е имал възможност да предотврати удара като спре своевременно ако се е движил на достатъчно разстояние от л.а. „Фолксваген Голф“. На следващо място, от показанията на свидетел К. П. се установява, че той не е спрял рязко, а плавно, поради което съдът не би могъл да приеме, че той е допуснал нарушение на чл. 24, ал. 1 ЗДвП. Поведението на М.Д., от друга страна, е било противоправно. Пропускайки да спре заедно със спирането на автомобила пред него, той е нарушил задължението в случай на необходимост да намали скоростта и да спре, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП). При горните обстоятелства съдът намира, че със своето поведение водачът на л.а. при ответника е бил виновен за настъпване на процесното ПТП. Не се проведе успешно пълно и главно доказване, дължимо от ответника, за наличието на съвина между двамата водачи. Не се доказа водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ да е нарушил правилата за движение по пътищата, като е поставил в невъзможност водачът на другия автомобил да реагира своевременно. По горните мотиви съдът намира, че решението на СРС се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л.29/. Претендирани са такива за адвокатско възнаграждение в размер на 245 евро, като е представен и договорът за правна защита и съдействие, от който е видно, че същите са били заплатени от въззиваемата страна в брой. Поради своевременно отправено възражение за прекомерност от насрещната страна в случай, че същият бил над минималния по приложимата наредба, съдът намира за справедливо, че следва да намали претендираният размер за адвокатско възнаграждение до минималния предвиден такъв, а именно в размер на 400 лв. С оглед цената на иска настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. С оглед влизане в сила на Закон за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. еврото става официална валута в държавата, поради което и присъжданите суми следва да бъдат превалутирани в евро. Така мотивиран, Софийски градски съд