Решение № 244 от 15.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 85/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 62580/22.05.2025госд. на „ЗАД Армеец“ АД срещу Решение № 2396/17.04.2026год., постановено по гр.д.№ 2257/2022год. на СГС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. В. К. сумата от 32 772.50 лева,представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско“ на МПС,сключена на 07.03.2023год. по застрахователна полица № 0306Х0796075 в сила за периода от 07.03.2023год. до 06.03.2024год. на основание чл. 385, 405 от КЗ, ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска и сторените разноски както следва : д.т. 1 311 лева, депозит за в.л.- 350лева и адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лева с ДДС. В жалбата се сочи , че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа се ,че по делото било установено ,че не са налице предпоставките за присъждане на застрахователно обезщетение поради незаконно отнемане на лек автомобил марка „ Мерцедес“ модел Е 350 D на ищеца над изплатеното вече застрахователно обезщетение в размер на 31 227.50лева. Твърди се, че между застрахователя и застрахования е налице договореност по см. на чл. 387,ал.1 от КЗ относно размера на застрахователната стойност, поради което била неприложима разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ. Страните били уговорили в случай на кражба на МПС и непредставяне на регистрационния талон - част II, какъвто бил настоящия случай, застрахователната стойност до която застрахователят отговаря да е в размер на 50 % от действителната стойност на МПС и в този случай застрахователят не дължал да обезщети действително претърпените вреди, а само да заплати уговореното обезщетение , което бил сторил. Като неправилен се сочи извода на съда, че изплащането на половината от действителната стойност, представлявало отказ за пълно обезщетяване. Твърди се , че застрахователят не е отказал плащане на застрахователното обезщетение, напротив-изпълнил бил точно договореното между страните по застрахователния договор. В тази връзка са развити доводи, основани на характеристиките на договора за имуществено застраховане, с поетите по този договор права и задължения от страните и размера на застрахователното обезщетение. Сочи се, че застрахованият бил уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие- кражба, както и за обстоятелството , че в автомобила при кражбата е оставил малкия талон в него. Последното обстоятелство било неглижирано от първоинстанционния съд и не било възприето като действие, нарушаващо задълженията на застрахованото лице. Погрешно бил приел, че наличието на т.н. малък талон в автомобила не улеснявало противозаконното му отнемане и затруднява последващото му намиране. Застрахованият бил длъжен да вземе всички мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източните на опасност за причиняване на вреди, които задължения застрахованият не бил изпълнил. Това от своя страна обосновавало намаляване на дължимото обезщетение или отказ за заплащането му- арг. от чл. 395 от КЗ. Сочи се също така , че СГС не бил изпълнил задълженията си по изготвяне на надлежен доклад съобразно изискванията на чл. 146 от ГПК, а и спорът бил останал неизяснен от фактическа страна и в този смисъл решението било и необосновано. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. При уважаване на жалбата се прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В подаден писмен отговор въззиваемият Д. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно , законосъобразно и обосновано решение , което моли да бъде потвърдено. При отхвърляне на въззивната жалба прави искане за присъждане на направените във въззивното производство разноски и възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от въззивника адвокатско възнаграждение. Счита, че в конкретния случай единствено спорен се явява въпросът законосъобразно ли застрахователят е намалил дължимото застрахователно обезщетение с определен от него процент,позовавайки се на т.99.1 от ОУ. Поддържа , че застрахователното дружество не се било позовавало на разпоредбата на чл. 387, ал.1 от КЗ и че твърдението за наличие на „ договорена застрахователна стойност“ се прави за първи път в депозираната писмена защита след даване на ход на делото по същество и приключване на устните състезания ,както и в депозираната възззивна жалба. Така било прекрудирано.При условията на евентуалност се развиват доводи за неоснователност на това възражение. Поддържа ,че в хипотезата на предвидено в застрахователния договор задължение на застрахования да не оставя в превозното средство регистрационния талон е налице съдебна практика ,в която е прието че същото не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор смисъла на чл. 211, ал.2 КЗ /отм./ и като такова не е основание за пълен отказ от заплащане на застрахователното обезщетение , а само основание за намаляване на застрахователното обезщетение. Релевантен бил факта дали неизпълнението е значително с оглед интереса на застрахователя и дали събитието е следствие от неизпълнението на това задължение.При липса на причинно –следствена връзка между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие не може да се обоснове отказ за заплащането на застрахователното обезщетение. Частна жалба е подадена от „ ЗАД Армеец“ АД и срещу Определение № 23855 от 26.11.2025год., постановено по делото ,с което е оставена без уважение молбата на застрахователното дружество за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се сочи ,че определението е неправилно ,тъй като съдът не бил уважил направеното възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК касателно претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение ,при наличие на предпоставки за неговото намаляване като прекомерно. Прави се искане за отмяна на определението и постановяване на ново , с което искането по чл. 248 от ГПК да бъде уважено. В подаден писмен отговор на частната жалба ищецът- Д. К. излага доводи за нейната неоснователност. Апелативен съд-София , в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК , от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следните съображения: Предмет на настоящото въззивно производство са предявените от " Д. К. с искова молба вх. на СГС № 21819/23.02.2024год. искове срещу „ ЗАД Армеец“ АД са осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 32 772.50лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по полица № 0306Х0796075/07.03.2023год. , ведно със законната лихва, считано предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди,че на 07.03.2023год. между него и „ ЗАД Армеец“ АД бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „ Каско“ на лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел „ Е 350“ с рег.№ •••••••• със срок на действие от 07.03.2023год. до 06.03.2023год. при уговорено покритие клауза „ Пълно Каско“ съгласно Общи условия и при договорена застрахователна сума в размер на 64 000лева .Твърди също така , че за времето от 19.30ч до 22.15часа на 20.03.2023год. в гр.София, кв.“ Драгалевци“ лекият автомобил бил отнет противозаконно от неизвестен извършител,че застрахователят и органите на полицията били уведомени незабавно и че пред застрахователят била образувана щета № 10023030107060/2023год. Сочи се, че на 31.10.2023год. застрахователят бил изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 31 227.50 лева и въпреки подадена жалба, отказал да заплати застрахователното обезщетение до пълния му размер. В подаден писмен отговор на исковата молба „ ЗАД Армеец“ АД твърди, че предявеният против него иск е неоснователен. Сочи , че пред застрахователя не било представено свидетелството за регистрация на МПС-част II, което било основание за намаляване на застрахователното обезщетение до 50% от действителната стойност на МПС-то. Свидетелството за регистрация било оставено в откраднатия автомобил ,с което застрахованият бил нарушил задълженията си по чл. 395,ал.1 от КЗ и при това неизпълнение била предвидена възможност за намаляване на застрахователното обезщетение до посочения по-горе размер. Сочи , че в случая е налице от ищец проявена груба небрежност, тъй като не бил положил минимално дължимата грижа при управлението на автомобила-да не оставя малкия талон в МПС, което съставлява съгласно чл. 10.11 от ОУ основание за отказ от заплащане на застрахователното обезщетение.Такова било налице и поради неизпълнение на задълженията от страна на застрахования по чл.76.1, чл.76.2 и чл. 76.9 от Общите условия . Поради неоснователността на главния иск сочи като неоснователен и предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД. С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционния иск е уважил предявените искове. Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените искове с правно основание чл.405, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл.269 от ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, цитирани по-нататък, че на 07.03.2023год. между ищецът,в качеството му застрахован и ответното дружество-в качеството му на застраховател е сключен застрахователен договор за застраховка „ Каско на МПС“ за лек автомобил марка „ Мерцедес Е 350“ с рег.№ ••••••••.Застрахователния договор е срок на действия 07.03.2023год.- 06.03.2024год. В застрахователната полица № 0306Х0796075 изрично е посочено , че застраховката покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС , съгласно Общи условия за застраховката Каско на МПС и при уговорените в настоящата полица условия. Застрахователната полица е представена по делото , ведно с Общи условия по застраховка „ Каско на МПС“ и въпросник-приложение за сключване на застраховка Каско на МПС“. Няма спор по делото, че застрахователят е бил своевременно уведомен за настъпило на 20.03.2023год. застрахователно събитие- кражба на застрахования автомобил и че въз основа на така подаденото уведомление при застрахователя е образувана щета № 10023030107060 от 21.03.2023год. Във връзка с образуваната щета са представени следните документи: удостоверение от М- во на вътрешните работи-06 Районно управление с изх.№ 12021/24.03.2023год., сведение от собственика във връзка с кражбата, приемо- предавателен протокол от 21.03.2023год. за предадени два оригинални ключа от автомобила, списък на необходимите документи изискуеми при заявен риск „ противозаконно отнемане на МПС“, както и всички документи, съдържащи се в образуваната преписка във връзка с кражбата- по досъдебно производство № 230 ЗМК 530/2023год. на РУ при СДВР- София. По делото е налично заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС по застраховка „Каско „ на МПС № 0306Х0796075 от 21.03.2023год.. Няма спор по делото, че свидетелството за регистрация на застрахованото МПС- част II се е намирало в автомобила към момента на кражбата. Няма спор по делото, че на застрахования е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 31 227.50лева с платежно нареждане от 31.10.2023год.. При заявено искане от страна на застрахования за заплащане на пълната застрахователна стойност на автомобила -64 000лева/ или разликата от 32 772.50лева застрахователят е отговорил / писмо от 07.08.2023год. и писмо от 16.01.2024год./, че при непредставяне на свидетелството за регистрация –част II застрахователят изплаща на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 50 % от действителната стойност на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие. Пояснил е също така , че действителната стойност на застрахованото МПС е определена на база уговорената застрахователна сума по полицата като е взета предвид стойността на наличните към момента на сключване на застрахователния договор увреждания по МПС. По делото е допусната и изслушана съдебно- автотехническа експертиза, от която се установява , че действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 64 000лева. Установява се също така , че в копието на застрахователната полица не са описани констатирани увреждания на авточасти и детайли на автомобила, както и липсващи такива. Такива най-общо са описани в представен по делото приемо-предавателен протокол. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: За да бъде уважен така предявения иск по чл.405, ал.1 от КЗ, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка "Отговорност на превозвача"; 2) настъпване на застрахователно събитие; 3) вида и размера на причинените вреди и 4) причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав намира, че тези предпоставки са установени по делото, а същевременно възраженията на ответника за наличието на основания за освобождаването му от отговорност да заплати претендираното в пълен размер застрахователно обезщетение, релевирани по делото се явяват неоснователни. Поради това, искът по чл.405 , ал.1 от КЗ като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло – така, както е предявен,ведно с акцесорното искане за заплащане на законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното издължаване, доколкото уважаването на това искане е обусловено от уважаването на главния иск . Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви, съобразени с установеното от фактическа страна, поради което въззивният съд напълно ги споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло към тях, а с оглед оплакванията във въззивната жалба, отбелязва и следното: Според чл. 76.9 от Общите условия към договора за застраховка застрахованият е длъжен при напускане на застрахованото МПС да не оставя в него свидетелството за регистрация на МПС —талон I и талон I I. Според чл. 82.4 при кражба на цялото застрахованият е длъжен за представи в оригинал двете части на свидетелството за регистрация .Съгласно чл. 94.1 от ОУ ,при непредставяне на свидетелството за регистрация на МПС-част II застрахователят не може да откаже изцяло плащане на застрахователното обезщетение , а изплаща на застрахования обезщетение в размер на 50 % от действителната стойност на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съобразно разпоредбата на чл. 211, ал.1 от КЗ / отм./ застрахователят може да откаже заплащане на застрахователното обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя , било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е водело до възникване на застрахователното събитие.В чл. чл. 206, ал.3 и чл. 207, ал.2 от КЗ / отм./ изрично са предвидени хипотези ,при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие ,тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни задължения ,приети от законодателя за значителни с оглед интереса. По конкретно ,според чл. 207, ал.1 от КЗ / отм./ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Съгласно ал.2 на същия член ако застрахователното събитие е настъпило и е налице неизпълнение на това задължение от страна на застрахования ,то застрахователят може да откаже плащане само ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задължението и това е предвидено в договора. Така, по аргумент на чл. 189, ал.4,чл. 191, ал.2,чл.206, ал.3 и чл.207, ал.2 от КЗ / отм./ тази причинна връзка трябва да е налице и в хипотезата на чл. 211, ал.1 от КЗ / отм./ , когато неизпълненото задължение , на което се позовава ответникът произтича не от закона , а от договора. Не може по договорен път причинната връзка между неизпълнението на задължението и настъпването на събитието да бъде презумирана. Тя трябва да се докаже от застрахователя. В този смисъл е Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. №840/2012 г. на ВКС, I т.о Според новия КЗ – чл. 395, ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди , да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователят да прави проверки. Според чл.395, ал. 4 КЗ при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по т.1 и ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задълженията по чл.1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора , застрахователят може да намали застрахователното обезщетение.Ал. 5 на чл. 395 от КЗ гласи ,че независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. В случая вредата е с определен размер – стойността на МПС.Според ал. 6 на чл. 395 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя като при неизпълнение от страна на застрахования застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение.Следователно според актуалния КЗ при настъпило застрахователното събитие „кражба“ и неизпълнение на задължение на застрахования застрахователят може да намали застрахователното обезщетение ако : Има причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението и настъпването на застрахователното събитие и това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора. В случая оставянето на „малкия талон“ в МПС не е предвидено като основание за отказ за изплащане на обезщетение и релевантен остава въпроса дали е налице връзка между настъпването на събитието и оставянето на малкия талон в МПС . По делото застрахователят не е доказал оставянето на талона в откраднатия автомобил да е предизвикало отнемането му или да е попречило на предотвратяването на кражбата. Държането на малкия талон на автомобила от извършителя на кражбата е следствие от извършването й , поради което логически не би могло да е способствало за настъпване на застрахователното събитие. При липса на установена причинно следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования му по ал.1 на чл. 359 от КЗ следва да се отрече правото на застрахователя да намали застрахователното обезщетение в посочения в клаузата на чл. 94.1 размер- 50 % от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл.395, ал.4, изр.2 от КЗ за намаляване размера на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение на 50 % от действителната стойност на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, поради което му се дължи такова в пълния му размер съгласно правилото на чл. 386 от КЗ. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че към момента на настъпването на застрахователното събитие- 20.03.2023год. действителната стойност на застрахования автомобил е 64 000лева .С оглед на това застрахователят дължи обезщетение по чл. 386, ал. 2 от КЗ в размер на действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие или 64 000лева .От тази сума на застрахования са изплатени 31 227.50лева или остава дължим остатък от 32 772.50лева и искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер- и за сумата от 32 772.50лева. Оплаквания във въззивната жалба касателно размера на застрахователното обезщетение във връзка с отказа на първоинстанционния съд да приспадане стойността на налични увреждания по МПС към датата на сключване на застрахователния договор, не са заявени. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за проявена от ищеца груба небрежност, оставяйки малкия талон на МПС в застрахования и противозаконно отнет лек автомобил, с което е допринесъл за настъпването на застрахователното събитие . Горното е обосновано с неизпълнение на договорните задължения на застрахования , обективирани в чл. 76.1, чл. 76.2 и чл. 76.9 от Общите условия , неразделна част от договора. Според чл. 10. 11 от Общите условия /неразделна част от застрахователния договор/, застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при , от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застрахования,член на неговото семейство ,лице от домакинството му, негов служител,трето ползващо МПС лице,наемател или на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС или превозваните в МПС лица трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС, водачът на МПС и др.... В чл.3.14 е дадена дефиниция на „ груба небрежност“, определена като форма на виновно поведение на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа/ грижа, която би полагал и най-небрежния водач/за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Според чл. 76.1 от ОУ , през срока на действие на застрахователния договор Застрахованият е длъжен да пази и полза застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, съгласно чл. 76.2-да предприема всички необходими предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди , както и да не допуска поведение,което води до повишаване на риска, а съгласно чл. 76.9—при напускане на застрахованото МПС да го заключва и да включва сигнално-охранителната система и всички изискани от застрахователя допълнителни системи или устройства за защита. В настоящия случай не са спорни обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие- че непосредствено преди кражбата процесния автомобил е бил паркиран на паркинг пред ресторант „ Ла Касета“ , находящ се в гр.София, кв.“ Драгалевци“, ул.“ Чешмир“ № 2 В, както и че е бил заключен , но вътре в него е било останало свидетелството за управление - част II. Действително застрахованият е нарушил задължението си по чл. 76.8 от ОУ към застрахователния договор- да не оставя свидетелството за регистрация на МПС -талон II вътре в него , но изпълнението на това задължение не е от естество да препятства реализирането на риска, свързан с противозаконното отнемане на вещта, нито неизпълнението му е в причинна връзка с настъпване на събитието. Неоставянето на талона в автомобила не би предотвратило събитието, нито пък би довело да неговото осъществяване .Талонът няма отношение към възможността да се препятства отнемането на лекия автомобил , а евентуално – към възможността да се улесни укриването му. При съобразяване на горното и разяснения в съдебната практика във връзка с понятието „ груба небрежност", настоящият съдебен състав приема, че оставянето на свидетелството за управление на МПС- част II вътре в застрахования автомобил не може да се определи като неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек и не представлява допуснато от застрахования собственик увеличение на покрития от застраховката риск - извършването на кражбата на автомобила. Оставянето на талона в откраднатия автомобил не е предпоставило противозаконното му отнемане, поради което не съставлява проява на груба небрежност и основание по чл.10.11 от ОУ към застраховка „ Каско „ на МПС за отказ от застрахователно покритие. Оставянето на малкия талон в откраднатия автомобил не е от изброените в чл. 3.14 от ОУ към договора за застраховка конкретни действия или бездействия на водача на застрахованото МПС , които страните са квалифицирали като проява на груба небрежност. По изложените съображения, предявеният иск за заплащане на сумата от 32 772.50лева, представляваща разликата до пълната действителна застрахователна стойност е основателен и следва да бъде уважен. Основателността на главния иск, обуславя и основателност на предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, по който няма релевирани с жалбата конкретни възражения. Направеното от въззивника възражение, че в т.94.1 от ОУ е договорена между страните действителната застрахователна стойност и че с изплатеното на ищеца застрахователното обезщетение застрахователят е изпълнил точно договорните си , не следва да се обсъжда. Същото е наведено за първи път във въззивната жалба и е преклудирано. Дори и да се приеме за допустимо, същото е неоснователно. Данните по делото не могат да обосноват извод, че в разпоредбата на чл. 94.1 от ОУ е обективирана договорена между страните застрахователна стойност. В чл. 387, ал. 1 от Кодекса за застраховането е предвидена възможност страните по застрахователен договор да договорят фиксирана застрахователна стойност, която се счита за стойност на застрахователния интерес при събитие и която не може да бъде оспорвана. Договорената застрахователна стойност е фиксирана парична сума, която страните определят по взаимно съгласие, а такава не е посочена в застрахователната полица. Фиксираната парична сума предпоставя тя да бъде изначално определена , а не да бъде установявана след настъпване на събитието, който механизъм именно е регламентиран в разпоредбата на чл. 94.1 от ОУ и приложен в конкретния случай . Неоснователно е и оплакването на въззивника за допуснато съществено от първоинстанционният съд съществено процесуално нарушение, свързано с неизготвяне на доклад. Съгласно т. 2 на ТР № 1/13 г. от 09.12.13 г. по тълк. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респ. извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. При направено от страната оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не дължи извършването на нов доклад по чл. 146, ал.1 от ГПК, тъй като дейността му не е повторение на дължими от първата инстанция действия, а следва да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото, поради което и дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал.3 от ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В настоящия случай, с въззивната жалба се прави оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение, изразяващо се в неизготвяне на доклад. Оплакването е лаконично ,без да се твърди , че страната е била възпрепятствана да организира защитата си и да ангажира доказателства по релевираните от нея възражения и оспорвания. Не се съдържат оплаквания за несъбрани конкретни доказателства, нито се прави искане за допускане на доказателства, непредставени от жалбоподателя- ответник по спора, поради пропуск на Софийски градски съд относно доклада, поради което и за настоящата въззивната инстанция не е възникнало задължението за даване на указания на жалбоподателя относно възможността да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради отсъствие на доклад и дадени указания. Следва да се отбележи и че първоинстанционния съд е уважил всички заявени с писмения отговор доказателствени искания на ответника , както дори е приел и обсъдил в решението си представено едва в последното съдебно заседание по делото писмено доказателствопротокол № 4524-16781964594. Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции за основателност на исковите претенции, на основание чл.271, ал.1 от ГПК обжалваното решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 20.02.2026год. , жалбоподателят ЗАД "Армеец“ АД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Д. К. сумата от 2 200 евро , представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователна е подадената ЗАД „ Армеец „ АД частна жалба вх.№ 155647/29.12.2025год. срещу Определение № 23855/26.11.2025год., постановено по настоящото дело. Със същото определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на ЗАД „ Армеец“ АД , обективирано в молба вх.№ 62582/22.05.2025год. за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. Според молителя присъдените с решението разноски в полза на ищеца не му се дължат поради липса на доказателства за извършения разход. Счита се също така ,че претендирания от него и присъден в негова полза размер на адвокатското възнаграждение е прекомерно завишен , което не било съобразено от първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите в частната жалба за липса на представени доказателства за направените от ищеца разноски в първоинстанционното производство,подлежащи на възстановяване от ответника с оглед изхода от спора- уважаване на предявените искове . Такива доказателства се съдържат по делото, а именно договор за правна защита и съдействие от 28.02.2024год. В него освен размера на уговореното адвокатско възнаграждение е посочено ,че същото е платено от ищеца в брой, с оглед на което договорът служи като разписка за извършеното плащане. Ответното дружество е направило възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, което не е уважено от първоинстанционния съд . Мотиви ,че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото не е прекомерно са изложени в първоинстанционното решение, поради което оплакванията, че възражението за прекомерност не е взето предвид, са несъстоятелни. Правилно първоинстанционния съд е оставил без уважение направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Съгласно чл.7, ал.2 ,т. 3 от Наредба № 1 / 2004год. за възнаграждения за адвокатската работа , минималният размер на дължимото се адвокатско възнаграждение при материален интерес от 25 000лева до 100 000лева възлиза на 2 650 лева + 5% върху горницата над 25 000лева или сумата от 7 680лева с ДДС .В случая е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Д. К. е в размер на 4 000лева с ДДС , тоест под минималния размер по наредбата , поради което не се явява прекомерно и е адекватно на извършените от адвокат-пълномощника на ищеца процесуални действия в първоинстанционното производство и съответно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано. Този размер се счита от настоящия съдебен състав за справедлив и разумен предвид предмета на спора , цената на иска и труда , който е положен в защита интереса на ищеца , поради което се явява и съобразен на приетото в Решение от 25.01.2024год. по дело С-438/22 на СЕС. Поради горното заявеното от ЗАД „ Армеец „ АД искане по чл. 248 от ГПК се явява неоснователно и правилно е оставено без уважение с обжалваното в настоящото производство определение. Същото следва да се потвърди, а подадената срещу него частна жалба-да се остави без уважение. Така мотивиран, Апелативен съд- София , в настоящия си състав