Решение № 3557 от 31.8.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 571/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Образувано е по жалба, подадена от „Медицински център - РЕХАХЕЛП - Полски Тръмбеш“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Заповед за налагане на санкции № РД-09-1044/ 12.06.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – [населено място]. С оспорената заповед на дружеството-жалбоподател, за извършени две неизпълнения на изискванията на чл. 59, ал. 13, предл. първо от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, вр. с чл. 103, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г., съставляващи нарушения на чл. 462, ал. 1, б. „а“ от НРД 2023 – 2025 г., са наложени 2 броя санкции „прекратяване на договор“, - частично, по отношение на д-р Д. Г. Д.-М. с УИН 0500001058, а за нарушение на чл. 244, ал. 4, т. 4, вр. с чл. 244, ал. 2, б. „б“ от НРД 2023 – 2025 г. и на основание чл. 257, ал. 1 от същия НРД, е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100,00 лева. Дружеството жалбоподател твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради неспазване на изискванията за форма /фактическа липса на мотиви/, допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретните оплаквания са, че при извършването на проверките в дружеството, са присъствали служители на ОД на МВР – Велико Търново, без да става ясно какво е наложило това и на какво основание тези служители са взели участие в проверката. Жалбоподателят счита и че констатациите, отразените в протокола за извършената проверка не са установени в резултат на изследване на всички факти и обстоятелства, съответно оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Изтъква и че анкетата при които тези констатации са извършени, е проведена чрез лични телефони на служители от РЗОК, при формулирани подвеждащи въпроси и използване на медицинска терминология, непозната за пациентите. По същество излага съображения за недоказаност на описаните в заповедта нарушения, дали основание за налагане на оспорените санкции, както и за прекомерност на санкциите по т. 1 и т. 2 от обжалваната заповед. В жалбата се съдържат оплаквания и по отношение на други административни актове, издадени от директора на РЗОК – Велико Търново и с адресат оспорващото дружество, които оплаквания са неотносими към предмета на настоящото дело. От съда се иска обжалваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, претендира се присъждане на направените разноски. В съдебно заседание оспорващото дружество не изпраща представител. В писмена молба, чрез пълномощника адв. В. К. от САК заявява, че поддържа жалбата с направените искания. Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – [населено място], чрез пълномощника си по делото ст. юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед за налагане на санкции, и съответствие на същата с относимите материалноправни разпоредби на закона. Изтъква, че в случая служителите на МВР не са взели съществено участие при дейността на проверяващите от РЗОК и НЗОК, при което не е налице нарушена компетентност на последните, а по същество намира санкционираните нарушения за безспорно доказани. С тези доводи, развити в хода на устните състезания моли подадената жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждениел по Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 360,00 лв., съгласно представен списък. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Между страните не е спорно, че Националната здравноосигурителна каса е сключила с оспорващото дружество Договор № 041115/ 09.10.2023 г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва извънболнична медицинска помощ на здравноосигурени лица на територията на РЗОК - Велико Търново в периода 2023 г. – 2025 г., и въз основа на който през процесния период е извършвал здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Със Заповед № РД 09-527/ 24.03.2025 г. на директора на РЗОК – [населено място], издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е наредено съвместно със служители на НЗОК да бъде извършена пълна проверка на „Медицински център - РЕХАХЕЛП - Полски Тръмбеш“ ЕООД, представлявано от управителя д-р И. Ч., по изпълнението на посочения по-горе договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. Със заповедта са определени съставът на проверяващия екип, мястото и срокът за извършване /24.03.2025 г. - 28.03.2025 година/. Съгласно отбелязаното в екземпляра от заповедта, представен с административната преписка, същата е връчена на управителя на проверяваното дружество на 24.03.2025 година. От проверяваното лечебно заведение е било изискано в срок до 25.03.2025 г. да представи медицински документи – амбулаторни листове за първичен и вторичен преглед и прилежащата към тях физиопроцедурна карта за проведена физикална терапия и рехабилитация на конкретно посочени 59 здравноосигурени лица. Б. са проведени анкети чрез телефонни разговори с две от лицата, на които е проведена терапия – Д. С. Г. и Т. В. Ч.. Отговорите на същите са отразени в представени по делото анкетни карти /л. 20 и л. 24/, приложена е и медицинска документация за проведената терапия на посочените лица. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № СМ 73/ 28.03.2025 г., в който са отразени данни от извършената проверка в „Медицински център - РЕХАХЕЛП - Полски Тръмбеш“ ЕООД, както и констатации за общо 3 броя нарушения, като е дадена правна квалификация на тези нарушения. От проверяващите е издаден и Протокол № СМ 74/ 28.03.2025 г. за неоснователно получени суми, в който са посочени дължимите за възстановяване в бюджета на НЗОК суми, получени без правно основание, в общ размер на 26,00 лева. Протоколите са връчени на лечебното заведение на дата 28.03.2025 г., като същото е подало до директора на РЗОК становища с входящи номера от 07.04.2025 година. В същите е развило за процесуална незаконосъобразност на проведеното производство, неспазване на изискванията за форма и несъответствие на отразените в протоколите констатации с наличните в преписката доказателства и действителната фактическа обстановка. При разглеждането на възражението от арбитражна комисия по реда на чл. 75 от ЗЗО, извършено на 23.04.2025 г., за констатациите по 4 протокола, вкл. този за процесните нарушения /становище вх. № 29-04-22/56 от 07.04.2025 г./, не е прието решение, поради равен брой гласове „за“ и „против“ /протокол от заседание, решение на комисията на л. 38 – л. 40 от делото/. Последвало е представянето на доклад от участвалите в проверката служители в РЗОК – Велико Търново относно налагане на санкции за констатираните нарушения, вкл. за тези, констатирани в Протокол № СМ 73/ 28.03.2025 г., в който са възпроизведени констатациите от протоколите. Административното производство е приключило с издаването на Заповед № РД-09-1044/ 12.06.2025 г. на директора на РЗОК – Велико Търново, в която са отразени извършени от „Медицински център - РЕХАХЕЛП - Полски Тръмбеш“ ЕООД три броя нарушения с фактическо описание, съответстващо на това по Протокол № СМ 73/ 28.03.2025 година. Съгласно отразеното в т. 1 и т. 2 от заповедта, на дата 20.12.2024 г. от д-р Д. Д.-М. са извършени две нарушения по чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „а“ от ЗЗО, съответно чл. 462, ал. 1, б. „а“ от НРД 2023-2025 за медицинските дейности - отчитане от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ, на дейност, която не е извършена. Третото посочено в акта нарушение е такова на чл. 245, ал. 1, вр. с чл. 244, ал. 1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности – несъответствие на амбулаторен лист с № 24310507B6C7/ 05.11.2024 г., издаден от д-р А. Х.-К., с изискванията на Приложение № 2 към посочения НРД - липса на подпис на пациент (родител, настойник/приемен родител) в полето „Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на прегледа не съм хоспитализиран“. В заповедта е извършено текстово описание и правна квалификация на всяко от констатираните нарушения. Отбелязано е възражението и резултатът от разглеждането му от арбитражната комисия, като са изложени мотиви относно приетите за установени нарушения, по които комисията не е взела решение. Съобразно цитираните мотиви, на „Медицински център - РЕХАХЕЛП - Полски Тръмбеш“ ЕООД, на основание чл. 59, ал. 13, предл. първо от ЗЗО, вр. с чл. 103, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г., са наложени 2 броя санкции „прекратяване на договор“, - частично, по отношение на д-р Д. Г. Д.-М. с УИН 0500001058, а на основание чл. 257, ал. 1 от същия НРД, е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100,00 лева. Заповедта на директора на РЗОК – Велико Търново е връчена на „Медицински център - РЕХАХЕЛП - Полски Тръмбеш“ ЕООД, на дата 16.06.2025 г., съгласно известие за доставяне на л. 47 от делото. Жалбата срещу нея е подадена на дата 30.06.2025 г., видно от придружителното писмо, с което преписката е представена в АСВТ. В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени копия от документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. документите съставени в хода на проверката и при разглеждане на възражението, посочени по-горе, а също анкетни карти, амбулаторни листове и физиопроцедурни карти. От жалбоподателя не са представяни други писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Оспорването е извършено в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО, което обуславя нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При извършената на основание чл. 168 от АПК проверка съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт. Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ, се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на Управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Правомощията и задълженията на контролните органи са разписани в чл. 73, ал. 1 – ал. 3 от ЗЗО, като в тях се включват извършването на проверки за съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в и проверки относно вида и обема на оказаната медицинска и/или дентална помощ по договор с НЗОК /чл. 73, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗО, в приложимата редакция/. В случая проверката е извършена от служители на РЗОК – [населено място] и такива на НЗОК, в изпълнение на правомощията, определени с цитираните по-горе норми и Заповед № РД 09-527/ 24.03.2025 г. на директора на РЗОК – [населено място] за възлагане на проверката. Самата оспорвана заповед е издадена от лице със съответната материална компетентност, определена в чл. 76, ал. 1 - ал. 3 от ЗЗО. Тъй като от „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД е подадено възражение срещу констатациите на проверяващия екип, е проведена процедура по чл. 75 от ЗЗО. Съобразно посочения по-горе резултат от произнасянето на арбитражната комисия, при налагането на процесните санкции ответникът е действал в условията на оперативна самостоятелност, но в рамките на правомощията му, определени с посочените по-горе норми на ЗЗО. Обжалваната заповед е издадена в писмена форма и обратно на твърдяното от жалбоподателя, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактически и правни основания за издаването, разпоредителна част и мотиви. В хода на административното производство и при издаването на заповедта са спазени нормативно установените за тази процедура изисквания. Както се посочи, нормата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО определя, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО регламентира, че при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО съответното длъжностно лице съставя и подписва протокол, в който описва установените факти, като екземпляр от протокола се предоставя на лицето – обект на проверката, срещу подпис. Съответно чл. 74, ал. 4 и 5 разписват правото на подаване на писмено становище на проверяваното лечебно заведение и последиците от неупражняването на това право. Подробните процедурни правила, доразвиващи разпоредбите на чл. 72, ал. 2 – ал. 8 от ЗЗО са разписани в чл. 9 – чл. 24 от Инструкция № РД-16-46/ 03.07.2023 г., утвърдена от управителя на НЗОК, действащата през процесния период. В случая при извършване на проверката са спазени изискванията на цитираните норми, уреждащи специалното производство, но са допуснати нарушения на общите разпоредби на АПК, които са ограничили правото на защита на проверяваното медицинско заведение и са обусловили налагането на санкции по т. 1 и т. 2 от оспорената заповед, въз основа на недоказани фактически констатации на проверяващите. Както се отбеляза, нарушенията по посочените точки касаят отчитане от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ, на дейност, която не е извършена, като конкретното им описание е следното: По т. 1 от заповедта: В амбулаторен лист /А./ № 2435630119F1/ 20.12.2024 г. издаден от д-р Д. Г. Д.-М. е отразен консултативен, амбулаторен, вторичен преглед на ЗОЛ Д. С. Г.. Вписана е основна дигноза, снета е анамнеза, посочено е обективно състояние на пациента и назначена терапия. Положен е подпис от извършилия прегледа лекар, положен е и подпис на мястото за пациент (родител, настойник/приемен родител). В амбулаторния лист е отразено, че са проведени терапии – лечение с нискочестотно магнитно поле - 10 броя, лечение с НЧТ – 10 броя. Издадена е физиопроцедурна карта за физикална терапия и рехабилитация, където са отразени назначените процедури. В хода на проверката е проведена анкета, чрез два поредни телефонни разговора със ЗОЛ Д. С. Г. на дата 25.03.2025 година. Анкетираният е посочил, че в края на 2024 г. действително са му проведени първичен преглед и процедури в медицински център „РЕХАХЕЛП“, до поликлиниката в [населено място]. Заявил е, че е доволен от положените към него грижи от страна на лекарката и рехабилитаторите, но е бил ядосан от обстоятелството, че няма постигнат положителен лечебен резултат от проведените му процедури. Поради това решил да не се яви на заключителния преглед. Пациентът категорично отказал да документира заявеното при анкетата в писмени обяснения пред проверяващите органи. При така описаното проверяващите, а след тях и административният орган са приели, че по отношение на Д. С. Г. е отчетена неизвършена дейност /заключителен преглед/, отразена в цитирания амбулаторен лист, поради което са налице основанията по чл. 59, ал. 13, с ал. 11, т. 1, буква „а“ от ЗЗО, съответно чл. 103, ал. 2 и чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., за налагане на санкция „прекратяване на договор“ - частично, по отношение на лекаря д-р Д. Г. Д.-М.. По т. 2 от заповедта: В А. № 24356С01194С/ 20.12.2024 г. издаден от д-р Д. Г. Д.-М. е отразен консултативен, амбулаторен, вторичен преглед на ЗОЛ Т. В. Ч.. Вписани са основна и придружаваща дигнози, снета е анамнеза, посочено е обективно състояние на пациента и назначената терапия. Положен е подпис от извършилия прегледа лекар, положен е и подпис на мястото за пациент (родител, настойник/приемен родител). В амбулаторния лист е отразено, че са проведени терапии – лечение с нискочестотно магнитно поле - 7 броя, лечение с НЧТ – 7 броя, лечение с ултразвук – 6 броя. Като резултат е отразено, че след проведеното лечение оплакванията на пациента са намалели, но не са отшумели. Издадена е физиопроцедурна карта за физикална терапия и рехабилитация, където са отразени назначените процедури. В хода на проверката е проведена анкета, чрез телефонен разговор със ЗОЛ Т. В. Ч. на дата 25.03.2025 година. Анкетираната е посочила, че в края на 2024 г. действително са й проведени първичен преглед и процедури в медицински център „РЕХАХЕЛП“ в [населено място]. Съобщила е, че е доволна от положените към нея грижи от страна на лекарката и рехабилитаторите, постигнат е положителен лечебен ефект от проведените процедури. Декларирала е, че заключителният преглед е проведен само чрез телефонен разговор с д-р Д. Д.-М.. При отправена покана, пациентката отказала да документира заявеното при анкетата в писмени обяснения пред проверяващите органи. При така описаното проверяващите и административният орган са приели, че по отношение на Т. В. Ч. е отчетена неизвършена дейност /заключителен преглед/, отразена в А. № 24356С01194С/ 20.12.2024 г., поради което са налице основанията по чл. 59, ал. 13, с ал. 11, т. 1, буква „а“ от ЗЗО, съответно чл. 103, ал. 2 и чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., за налагане на санкция „прекратяване на договор“ - частично, по отношение на лекаря д-р Д. Г. Д.-М.. Съобразно така установеното, настоящият състав намира, че в производството по установяване на цитираните нарушения и при издаване на обжалваната заповед, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, не са изяснени по безспорен начин фактите и обстоятелствата във връзка с проведените вторични прегледи на посочените двама пациенти. Макар и със санкционен характер, оспорената заповед на директора на РЗОК – [населено място] представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и по отношение процедурата по издаването й, освен специалните разпоредби на ЗЗО и Инструкция № РД-16-46/ 03.07.2023 г, са приложими и общите такива, регламентирани в чл. 34 и сл. от АПК. Така нормата на чл. 35 от АПК изисква произнасянето на административния орган да бъде извършено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждането на евентуалните обяснения и възражения на заинтересованите граждани и организации, ако са налице такива. От своя страна, чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК въвеждат в задължение на административния орган служебното събиране и преценка на всички относими към конкретния случай доказателства, преди постановяване на ИАА. Доказателствените средства, допустими в хода на административното производство са посочени в чл. 39 от АПК, а способите за тяхното събиране са регламентирани в разпоредбите на чл. 40 - чл. 52 от АПК, съответно негодни да установят относими при произнасянето на органа са доказателства, които не са събрани или изготвени по реда, предвиден цитираните текстове от кодекса. В конкретния случай, за установяване на сочените от тях факти относно липсата на заключителен медицински преглед, проверяващите и административният орган се позовават на данните от анкетни карти, които данни се твърди да са получени след проведени телефонни разговори със съответния пациент и въз основа на които са формирани изводите за наличие на санкционираните нарушения. В разпоредбите на чл. 44 от АПК е предвидена възможност за установяване на значими за произнасянето на административния орган факти, чрез изискване на сведения от неучастващи в производството лица, но само когато тези факти не могат да бъдат установени по друг начин и при стриктно разписани изисквания относно формата и процедурата по снемане на сведенията. Така съгласно чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от АПК, сведенията следва се дават писмено и се подписват от лицата, които са ги дали, с приподписване от административния орган или от определен от него служител, а когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. В последния случай сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. Нормата на чл. 44, ал. 4 от АПК въвежда в задължение на административният орган, да разяснява на даващите сведенията лица, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели, а съгласно чл. 44, ал. 5 от АПК, страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения. Видно от цитираната уредба е, че същата не предвижда събиране на данни от неучастващи в производството лица, чрез анкета по телефона, каквито са проведени в случая. Това е и логически обяснимо, доколкото такива данни не могат да бъдат собственоръчно написани и подписани от лицата, посочени за техни автори. Безспорно съществува възможност сведенията да са диктувани устно от лицата и записани от лицето посочено в тях като „Снел обяснението“, но само ако конкретните лица не могат да дадат писмено сведения, а в случая не се установява такава невъзможност. Но и при устното диктуване на сведенията следва да се изпълни процедурата по чл. 44, ал. 3 от АПК - лицето да се призове да ги даде пред административния орган или определен от него служител, те да се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и да се приподписват от лицето. Видно от анкетните карти, протоколите от проверката и обжалваната заповед, в конкретния казус и двете дали сведения по телефона лица, категорично са отказали да се явят при проверяващите служители от РЗОК/НЗОК, дори само за подписване на анкетните карти и потвърждаването по този начин авторството на отразените в тях изявления. Отделно, в самите анкетни карти за „анкетирал“ е отбелязано „Д. М.“ и подпис на снелия данните, което също не отговаря на формалното изискване по чл. 44, ал. 3 от АПК - означаване името и длъжността на записалия сведението служител. Последния извод не се променя от обстоятелството, че в Заповед № РД 09-527/ 24.03.2025 г. на директора на РЗОК – Велико Търново се съдържат данни за участващо в проверката лице, чиито имена в определена степен съответстват на цитираните означения – Д. Н. М., гл. експерт в НЗОК. Очевидно е, че въпросното лице не е административният орган, издал оспорения акт, а няма данни въпросният служител да е изрично определен от този орган, да събере сведенията по реда на чл. 44, ал. 3 от АПК. Накрая, но не по значение в анкетните карти не е отбелязано до анкетираните пациенти да е отправяно предупреждението по чл. 44, ал. 4 от АПК, няма и данни дадените от тях сведения да са били доведени до знанието на проверяваното здравно заведение. В обобщение на изложеното до тук, съставените в хода на административното производство и налични по делото анкетни карти не отговарят на нито едно от изискванията на чл. 44 от АПК, като следва да се отбележи, че тези изисквания не са произволно разписани, а целят някаква степен на минимално гарантиране достоверността на получените данни, с оглед спецификата на способа за тяхното събиране. В конкретния случай неспазването на въпросните изисквания разколебава както достоверността на записаните в анкетните карти твърдения, така и самото авторство на тези твърдения, което пък изключва редовността на отразените сведения, като надлежни доказателства по чл. 44 от АПК. При така посоченото съдът намира, че съдържанието на анкетните карти самостоятелно не е в състояние да установи направените от проверяващите фактически констатации относно обсъжданите нарушения. От друга страна, твърдения в анкетните карти не се подкрепят от останалите налични в преписката доказателства, обратно – доказателствената им стойност допълнително се разколебава от наличието в амбулаторните листове на подписи на мястото за пациент, като авторството на тези подписи не бе оспорено от ответника. Съобразно горното съдът намира, че административният орган е пристъпил към налагане на санкциите по т. 1 и т. 2 от оспорената заповед, без да изясни и подкрепи с надлежни доказателства, действително настъпилите факти и обстоятелства касещи провеждането на вторично амбулаторни прегледи на пациентите Д. Г. и Т. Ч.. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да бъде установено по безспорен начин претендираното от него нарушение по чл. 59, ал. 11, т. 1, буква „а“ от ЗЗО, каквото доказване в случая не е проведено. В тази връзка следва да се има предвид, че заповедта на зиректора на РЗОК – [населено място] е със санкционен характер, при това налагащ тежки по вид санкции в процесните й части. Поради това наличието на основанията за налагането на тези санкции не може да бъде извеждано чрез свободна интерпретация на отговори, получени в телефонен разговор /т.е без безспорно авторство/ и неангажирани с предварителни разяснения към даващите ги лица относно провежданото административно производство и последиците от тези отговори. Обратно, предвид санкционния им характер, при установяване на нарушенията в този вид производства, се следва стриктно тълкуване както на уреждащите ги процесуалните норми, така и на материалноправните такива, регламентиращи основанията за налагането на наказания. В случая неизясняването преди произнасянето на административния орган на релевантната фактическа обстановка, е обусловила и издаването на оспорената заповед, в обсъжданите й част, в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. След като не са безспорно установени визираните в заповедта нарушения – отчитане на неизвършени вторични амбулаторни прегледи по отношение на пациентите Д. Г. и Т. Ч., недоказана е необходимата материалноправна предпоставка за налагането на санкциите по чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, съответно по чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 година. По тези съображения оспорваната заповед, в частите й по т. 1 и т. 2, следва да се отмени. Нарушението по т. 3 от обжалваната заповед се изразява в това, че в амбулаторен лист № 24310507В6С7/ 05.11.2024 г., издаден от д-р А. Х.-К., за извършен първичен амбулаторен преглед на ЗОЛ Т. В. П., липсва положен подпис на здравноосигуреното лице (родител, настойник/приемен родител) в полето „Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на преглед не съм хоспитализиран“. Посочено е, че по този начин амбулаторният лист не е оформен съгласно изискванията, реквизитите и стандарта посочени в приложение № 2 към НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 г., в нарушение на чл. 245, ал. 1, вр. с чл. 244, ал. 2, т. 1, б. „б“ от НРД, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, за което е наложена санкция „финансова неустойка“, в размер на 100,00 лева. Оспорващото дружество не излага конкретни оплаквания по отношение на така определената санкция, но съгласно отразеното в Протокол № СМ 73/ 28.03.2025 г. /л. 14, гръб/, при извършената проверка в „Медицински център - РЕХАХЕЛП - Полски Тръмбеш“ ЕООД е констатирано, че в амбулаторен лист № 23279802А35С/ 06.10.2023 г., издаден от д-р В. В. П., за извършен вторичен /заключителен/ амбулаторен преглед на ЗОЛ К. Г. С., липсва положен подпис на здравноосигуреното лице (родител, настойник/приемен родител) в полето „Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на преглед не съм хоспитализиран“. В административната преписка също е приложен А. № 23279802А35С/ 06.10.2023 г., издаден от д-р В. В. П. при преглед на пациента К. Г. С.. В преписката липсва амбулаторен лист, издаден от д-р А. Х.-К. за извършен преглед на ЗОЛ Т. В. П., такъв не е представен в хода на съдебното производство. При така установеното съдът намира за недоказано фактическото основание за налагане на санкцията „имуществена неустойка“ по т. 3 от оспорената заповед на директора на РЗОК – [населено място]. Липсват каквито и да било доказателства за извършване на нарушението, описано словесно в тази част на акта, вкл. и констатации на служителите в РЗОК/НЗОК, при извършената проверка в периода 24.03.2025 г. - 28.03.2025 година. Безспорно се установява, че в амбулаторен лист № 23279802А35С/ 06.10.2023 г., издаден от д-р В. В. П., за извършен амбулаторен преглед на ЗОЛ К. Г. С., липсва подпис в цитираното по-горе поле, което по принцип съставлява нарушение на изискванията по чл. 244, ал. 2, т. 1, б. „б“ от НРД за медицинските 2023 – 2025 г., вр. с приложение № 2 към същия НРД, съответно основание по чл. 457, ал. 1 от НРД, вр. с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, за налагане на санкция от вида на процесната. Не това обаче е описаното в обжалваната заповед деяние, за което е ангажирана отговорността на оспорващото дружество и не то подлежи на доказване в хода на настоящото производство. Фактическият състав на нарушението, за което се ангажира отговорността на проверяваното лице, следва да бъде коректно описан в административния акт, с което същото е санкционирано, с посочване на всички съставомерни признаци на деянието. От друга страна, както се посочи по-горе, това нарушение следва да бъде и доказано от административния орган, със съответните предвидени в закона и допустими доказателства. В случая това не е сторено, а е недопустимо в съдебната фаза на производството да се извършват фактически установявания относно деяние, което не е санкционирано от адинистративния орган. Заповедта на директора на РЗОК – [населено място] е незаконосъобразна и в тази й част, което налага нейната отмяна. Изложеното по-горе обуславя краен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед за налагане на санкции, в нейната цялост. Същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и при недоказаност на посочените от ответника материалноправни основания за издаването й, по всеки един от трите пункта на заповедта. При този изход на делото, на ответника не следва да бъдат присъждани разноски. При своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство, а именно 25,56 евро /равностойност 50,00 лв./ - внесена държавна такса. Неоснователно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000,00 лв., доколкото не се установява такова действително да е заплатено. Съгласно изрично посоченото в Договор за правна защита и съдействие от 27.06.2025 г. /л. 11/, уговореното между оспорващото дружество и адв. В. К. възнаграждение, е платено изцяло по посочена в същия договор банкова сметка, но по делото липсват доказателства за такова плащане. Или РЗОК – [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество, разноски в общ размер на 25,56 евро /равностойност 50,00 лева/. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът