Решение № 6315 от 14.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2550/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по жалба от А. А. К., гражданин на Руската федерация, роден на [дата]., против Заповед № 251з-6524/17.11.2025 г. на директора на ОД МВР Бургас, с която на основание чл. 22, ал. 4 във връзка с чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ. В жалбата се поддържа, че заповедта е немотивирана, постановена при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че административният орган се е ограничил да възпроизведе законовата норма и отрицателното становище на ТД ДАНС, без да съобщи конкретната фактическа основа на отказа. Оспорва се достоверността на резултатите от интервютата и се сочи, че част от въпросите са засягали по унизителен начин личната и интимната сфера на съпрузите. Поддържа се, че бракът с българската гражданка е действителен, двамата обитават общо жилище и водят общо домакинство, поради което отказът нарушава чл. 8 и чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), както и правото на свободно движение. Иска се отмяна на отказа и присъждане на разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и исканията. Поддържа, че съпрузите имат постоянни отношения, живеят в едно домакинство и споделят един бит. Ответникът, чрез главен юрисконсулт, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена. Счита, че интервютата, адресните проверки и сведенията на трети лица установяват съществени несъответствия относно личния и семейния живот на съпрузите и липса на действително съжителство. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата. Факти Преди 2025 г., жалбоподателят пребивавал продължително в България на основание, свързано с дейност като търговски представител. По данните в преписката разрешението му за пребиваване е било валидно до 31.10.2025 г. През октомври 2024 г. К. се запознал с българската гражданка С. К.. Относно мястото на запознаване К. и К. дават различни версии: К. сочи заведение „Ориндж“, където работела, а К. – комплекс „Съни Дей 6“, където тя била камериерка. На 29.08.2025 г. в [населено място] и К. сключили граждански брак. Бракът е удостоверен с акт за граждански брак № 0107/29.08.2025 г., в който са отразени самоличността и семейното положение на съпрузите (л.36). Вписани са свидетели А. К. и Д. Л., които К. описва като свои познати. К. не ги познавала. Сватбено тържество не било организирано и роднини на съпрузите не присъствали. На 24.09.2025 г., по-малко от месец след сключването на брака и преди изтичането на предходното разрешение, К. подал в сектор „Миграция“ заявление с вх. № 538200-20132 за предоставяне на право на продължително пребиваване като член на семейството на български гражданин на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ. Към заявлението били приложени паспортът му, предходното разрешение за пребиваване, удостоверението за сключен граждански брак, договор и декларации за ползване на жилище в [населено място], комплекс „Съни Дей 6“, [адрес], банков документ за налични средства и медицински застраховки. Съдържанието на заявлението и приложенията към него са обобщени в мотивираното становище на сектор „Миграция“ (л.75). На 02.10.2025 г. служители на сектор „Миграция“ посетили посочения като общ адрес на съпрузите. При проверката там не били намерени нито К., нито К.. От работещи в комплекса били получени сведения, че апартаментът се ползва от К., но К. не им била позната и не била виждана да живее в жилището. Констатациите са отразени в докладна записка рег. № 5382р-5717/02.10.2025 г. (л.61). За 15.10.2025 г. било насрочено интервю със съпрузите. К. се явил сам и обяснил, че съпругата му има здравословни оплаквания и се възстановява при дъщеря си в [населено място]. Поради отсъствието на К. интервюто било отложено за 17.10.2025 г. Тези обстоятелства са описани в докладната записка рег. № 5952/15.10.2025 г. (л.33). На 17.10.2025 г. К. и К. се явили заедно в сектор „Миграция“, придружени от А. Я.. Той им оказвал съдействие при разбирането и попълването на документите, тъй като било отбелязано, че не владеят писмено български език. Разговорите със съпрузите били проведени поотделно. Двамата съобщили, че се познават от октомври 2024 г., но описали по различен начин мястото и обстоятелствата на запознанството си. К. свързала запознанството със заведението „Ориндж“, където работела, докато К. посочил комплекс „Съни Дей 6“ и заявил, че тя работела там като камериерка. Отговорите им съвпадали относно датата на брака, липсата на сватбено тържество и някои ежедневни предпочитания. Същевременно били установени различия относно основни биографични и семейни обстоятелства. К. не посочила пълните имена, рождената дата и мястото на раждане на съпруга си, имената на родителите му, неговата работа и автомобила му. К. не знаел месторождението на К. и заявил, че тя има едно дете и един внук, докато от нейните обяснения и служебните справки се установявало, че има четири деца. Различни били и отговорите им относно образование, владеене на езици, религия и трудова заетост. Двамата не посочили съвместни почивки, посещения на заведения или други конкретни общи преживявания. Тези данни се съдържат в докладна записка рег.№ 6042/17.10.2025 г. (л.37), въпросниците и протоколите от интервютата (л.40 и сл.). След проведените интервюта ТД ДАНС Бургас изготвила отрицателно становище рег. № БС-31-4295/21.10.2025 г. (л.59). В него несъответствията в сведенията на съпрузите и останалите събрани данни били оценени като индикации, че бракът е използван за придобиване на право на пребиваване. На 22.10.2025 г. служители на сектор „Миграция“ извършили нови адресни проверки. Около 12 ч. посетили отново апартамента в комплекс „Съни Дей 6“, но и този път не установили съпрузите на адреса. Три лица – служители на комплекса не разпознали К. като лице, което пребивава там, или като съпруга на К.. Една от служителките познавала К. като ползвател на апартамента и заявила, че не го е виждала в компанията на жена. Около 14 ч. същия ден К. била намерена в [населено място], [улица], в дома на С. А. С.. Тя обяснила, че С. е неин братовчед и че му гостува, за да му помага в домакинството. При извършената служебна справка било установено, че К. и С. са родители на две общи пълнолетни дъщери. Проверките и получените сведения са описани в докладна записка рег. № 5382р-6206/23.10.2025 г. и приложенията към нея (л.61). На следващия ден, 23.10.2025 г., служители на РУ – Поморие отново посетили адреса в [населено място] и намерили К. и С. заедно. И двамата отрекли да съжителстват на семейни начала и поддържали обяснението, че са роднини. Двама съседи съобщили, че К. се намира на адреса от няколко седмици, но не могли да определят характера на отношенията със С.. Кметът на селото заявил, че е чувал С. да живее с жена, чието име не знае, но не могъл да потвърди дали тази жена е К.. Докладната записка, писмените сведения и справките от проверката са приложени на л.69 и сл. След обобщаване на интервютата, адресните проверки, служебните справки и сведенията на третите лица началникът на сектор „Миграция“ изготвил мотивирано становище рег. № 5382р-6803/13.11.2025 г. В него било прието, че са налице данни за липса на установено съвместно живеене и принос към задълженията, произтичащи от брака, както и за противоречиви сведения относно лични данни, запознанството и друга важна семейна информация. Предложено било издаване на отказ (л.75). Въз основа на събраната административна преписка, отрицателното становище на ТД ДАНС Бургас и мотивираното становище на сектор „Миграция“ директорът на ОД МВР Бургас издал Заповед № 251з-6524/17.11.2025 г. С нея било отказано издаването на разрешение за продължително пребиваване на К. на основание брака му с българската гражданка К. (л.81). Административният орган приел, че бракът между К. и К. е сключен с цел заобикаляне на режима за пребиваване на чужденците. Изводът е основан на отрицателното становище на ТД ДАНС, мотивираното становище на сектор „Миграция“, противоречията в отговорите на съпрузите относно важни лични и семейни обстоятелства, липсата на данни за общо домакинство и неустановяването им на заявения общ адрес. В съдебно заседание е разпитан свидетелят А. Я.. Заявява, че познава К. като свой бивш служител, а К. – като клиент на магазина му. Виждал двамата заедно, знаел, че са сключили брак, веднъж им бил на гости и ги виждал заедно и след брака. Същевременно свидетелят не знае предходното семейно положение на К., дали има деца и къде е живяла преди запознанството си с К.. Не излага конкретни наблюдения относно продължителността и периодичността на съвместното им пребиваване, общите им разходи, взаимните грижи или разпределението на задълженията в домакинството. Правни изводи Жалбата е допустима, тъй като е подадена от адресата на оспорената заповед, който има правен интерес от обжалването. Заповедта е съобщена на К. на 11.12.2025 г., а жалбата е подадена на 22.12.2025 г., следователно е спазен 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспореният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ, поради което жалбата е процесуално допустима. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на ОД МВР Бургас, съобразно изрично предоставеното му с чл. 23, ал. 7 от ЗЧРБ правомощие да издава или да отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване. Териториалната компетентност произтича от заявения адрес на пребиваване и подаването на заявлението пред сектор „Миграция“ при ОД МВР Бургас. Актът е постановен в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Посочени са заявлението на чужденеца, отрицателното становище на ТД ДАНС и мотивираното становище на сектор „Миграция“, към което заповедта препраща относно установените факти. Поради това не са налице основания за отмяна поради некомпетентност или неспазена форма по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Органът е събрал относимите доказателства, извършил е адресни проверки, провел е отделни интервюта със съпрузите по реда на чл. 26, ал. 5 от ЗЧРБ и е снел сведения от трети лица. Изготвено е мотивирано становище по чл. 29, ал. 3 от ППЗЧРБ и е получено становище от ДАНС по чл. 22, ал. 4 от ЗЧРБ. При интервютата на съпрузите е оказано езиково съдействие от познато лице. По делото няма данни отговорите им да са отразени неправилно, участието им да е било препятствано или да са били лишени от възможност да изложат обясненията си. Въпросите са били насочени към установяване на взаимното познаване и действителното съвместно живеене. Същите не засягат по унизителен начин личната и интимната сфера на съпрузите. Не е ограничено правото на участие в производството и защита на жалбоподателя. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Заповедта съответства на целта на закона. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ цели да предотврати придобиването на право на пребиваване чрез брак, сключен единствено за заобикаляне на установения миграционен режим. Отказът е постановен след преценка на отношенията между съпрузите и не засяга действителността на гражданския им брак, а само възможността той да послужи като основание за продължително пребиваване. При установените данни за липса на действително семейно съдържание на брака актът не противоречи на целта на ЗЧРБ и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ разрешение се отказва, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите за режима на чужденците и получаване на разрешение за пребиваване. Преценката се извършва въз основа на данните по ал. 4, сред които са липсата на съвместно живеене, липсата на принос към задълженията от брака, непознаването преди брака и даването на противоречиви сведения за лични данни, запознанството или друга важна лична информация. Нито едно отделно обстоятелство не е достатъчно само по себе си, а е необходима съвкупна оценка. Доказателствената тежест за фактическите основания на отказа е върху административния орган по чл. 170, ал. 1 от АПК. В случая органът е изпълнил тази доказателствена тежест. От особено значение е не незнанието на отделна битова подробност, а натрупването на противоречия – различни версии за запознанството; непознаване на основни биографични данни; незнание от жалбоподателя за три от четирите деца на съпругата му; противоречия относно образование, езици и религия; липса на общи социални контакти и преживявания; неустановяване на К. при две проверки на заявения общ адрес; сведенията на служителите в комплекса, че не са я виждали там; и установяването два последователни дни в друг дом с бащата на две от децата й. Обяснението, че К. временно се възстановява при дъщеря си, не съответства напълно на установеното: тя е намерена не на заявен адрес на дъщеря си, а в дома на С., когото представя като братовчед, без да посочи общите им деца. Съседските сведения не доказват категорично съжителство между К. и С., а изявлението на кмета е косвено и не идентифицира жената. Показанията на свидетеля Я. установяват, че страните са се познавали преди брака, били са виждани заедно и свидетелят веднъж ги е посетил в жилище. Съдът кредитира показанията в тази част. Те обаче са общи, до голяма степен основани на впечатление и не съдържат конкретни наблюдения върху трайността на семейния живот. Поради това показанията не могат да оборят съвкупността от непосредствени административни проверки и взаимните изявления на самите съпрузи. Разликата във възрастта, липсата на тържество, отсъствието на роднини и обстоятелството, че свидетелите на брака са познати само на единия съпруг, сами по себе си не доказват фиктивност и съдът не основава извода си на тях. Решаващи са непознаването на съществена лична и семейна информация и липсата на убедителни обективни следи от съвместен живот. Следва да се вземе предвид и времевият порядък на събитията: скоро след промяна на предходното основание за пребиваване е сключен брак, а по-малко от месец по-късно е поискан нов статут. Този факт също не е самостоятелно доказателство, но съвкупно с останалите данни подкрепя извода, че целта на брака е получаване на разрешение за пребиваване. Следователно към датата на издаване на заповедта са били налице достатъчно конкретни и проверими данни за приложението на чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ. Материалният закон е приложен правилно. Относно правото на зачитане на семейния живот – чл.8, § 1 от ЕКПЧОС Отказът за продължително пребиваване засяга възможността на жалбоподателя да поддържа семейния си живот в България и попада в приложното поле на чл. 8 от ЕКПЧОС. Правото по тази разпоредба обаче не поражда безусловно задължение държавата да признае избраното от съпрузите място и режим на пребиваване, особено когато е установена злоупотреба с миграционните правила. Според указанията на §2 от разпоредбата, намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая мярката е предвидена в закон и преследва легитимна цел – защита на обществения ред и ефективността на имиграционния контрол. Тя е необходима и съразмерна, тъй като е постановена след индивидуална проверка, не разпорежда принудително извеждане и не прекратява гражданския брак, а отказва конкретно производно право на пребиваване. По делото не са установени малолетни деца на съпрузите, особена уязвимост или друга пречка, която да придава преимущество на личния интерес пред установения публичен интерес. При служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не установи отменително основание по чл. 146 от АПК. Жалбата следва да бъде отхвърлена. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение. Като отчита характера на делото, проведеното едно съдебно заседание и извършените процесуални действия, съдът определя възнаграждение от 100 евро. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори състав,