Решение от 18.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10029/2018 г.

№ гр.София, 18.03.2026г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, I-4 с-в в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и шеста година в състав: СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА при секретаря Ива Иванова, разгледа гражданско дело № 10029 по описа за 2018 г. и взе предвид следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 515, вр. с чл. 511 от КЗ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Образувано е по предявени от С.Р.Щ. и Е.Р.Щ. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с правно основание по чл. 511, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от по 250 000 лева за всеки от ищците представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 23.06.2017г. при което е загинала тяхна дъщеря – М.Е.М., ведно със законната лихва от 29.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на 23.06.2017г. около 07.10 часа на път км 11+000, общ. Омуртаг е настъпило ПТП между лек. Автомобил „Рено Меган“ с рег. № ••••••и лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ••••••, в следствие на което е настъпила смъртта на дъщерята на ищците М.М.. Твърди се, че отговроността н авиновния водач Ф.Б.Ш.се покрива от застрахователна полица № TR-0404361762 издадена от турска застрахователна компания „AXA SIGORTA“, а на основание чл.511,ал.1т.2 КЗ – ответникът. Твърди се, че до ищеца е отправена покана за заплащане на обезщетение, но липсва произнасяне в срока по чл.496,ал.1 КЗ което обосновава правният интерес на ищците от воденето на настоящия процес. Посочва се, че ищците са търпят и ще търпят неимуществени вреди вследствие на смъртта на дъщеря им, с която са били изключително близки. Претендират разноски за производството. В срока за отговор по чл.131 ГПК заявява становище касаещо приложимото материално право поради неприложимост на българското законодателство, с оглед липсата на данни за обичайното местопребиваване на пострадалата. При условията на евентуалност твръди, че предявените искове са неоснователни. Оспорен е механизмът на настъпване на ПТП, с твърдението че водачът на л.а. „Рено Лагуна“ не е виновен за ПТП, а вината е на починалия А.М., управлявал л.а. „Дачия Логан“ с превишена скорост. Оспорен е и размерът на търпените неимуществени вреди. Прави искане за привличане на ТЛП – „Б.и.“ АД, застраховател по застраховка Гражданска отговорност за л.а „Дачия Логан“ с рег. № № ••••••, предвид евентуалната възможност за реализиране на регрегсна отговорност. Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран ЗД „Б.и.“АД. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното: По отношение на компетентността на българския съд и приложимото право съдът намира следното: В настоящия казус спорът има международен елемент – страните са с обичайно местопребиваване в Република Турция, като въпросът за приложимото право се урежда от КМЧП. Съгласно чл.105 КМЧП извъндоговорни отношения, произтичащи от непозволено увреждане, приложимо е правото на държавата в която е настъпило увреждането – lex loci damni. Доколкото вредата – смъртта на дъщерята на ищците е настъпила на територията на Република България, приложимо е българското материално право, независимо от гражданството или обичайното местопребиваване на страните – в този смисъл Решение №277/29.09.2025г. по т.д. №881/2024 на ВКС, I т.о. В конкретния случай не е приложим Регламент Рим II доколкото Република Турция не е страна-членка на ЕС. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Според чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва, когато бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция, отказало е плащане или пък увредения не се е съгласил с размера на претенцията съгласно чл. 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането.По делото не са въведени твърдения, че застрахователят на виновния водач е определил кореспондент за уреждане на претенциите в България, поради което това обстоятелство не е спорно между страните. Не е спорна пасивната легитимация на ответника, в качеството на компенсационен орган по чл. 506, ал. 3 КЗ, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 515 КЗ, с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор "Зелена карта" за „Рено Меган“ с рег. № •••••••, сключен с чуждестранен застраховател AXA SIGORTA Република Турция, действащ към датата на ПТП. В изпълнение на чл. 515, ал. 3 КЗ вр. чл. 380 КЗ ищецът предявила пред ответника извънсъдебна претенция, съставляващо процесуална предпоставка за предявяването на иск, който в законовия срок не определил и не заплатил обезщетение, а постановил отказ. Следователно предявените искове са допустими и по тях процесуално и материално легитимиран да отговаря е НББАЗ.Основателността на предявените искове е поставена в зависимост от установяване настъпването на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, по отношение на когото има действие задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в системата "Зелена карта" в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение и причинените на ищеца вреди. Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че е реализиран пътен инцидент на територията на Република България, с участие на МПС с турски регистрационен номер, по отношение на което е налице валидно сключена застраховка, покриваща риска "ГО" с турско застрахователно дружество не се оспорва от страните по спора, а и същите се установяват от констатациите на протокола за ПТП, изготвен от ОД на МВР – Търговище, РУ-Омуртаг приет като доказателство по делото и неоспорен от страните. Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: Съдът приема за установено по делото, че на 23.06.2017г. около07,10 часа е реализирано ПТП на път II-48, км 11+000 между водач на „Рено Меган“ с рег. № ••••••и лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № •••••• . Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е била застрахована се установява от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 23.06.2017 г. от Х.А.Ч.– разследващ полицай към РУ-Омуртаг от в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието. Не се спори по делото, че в резултат на процесното ПТП е починала М.М. – дъщеря на ищците видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки и удостоверение за лица с ралични имена. По случая е било образувано досъдебно производство № 232/2017 г. по описа на РУ-Омуртаг пр.пр. № 1813/2017 г. по описа на Окръжна Прокуратура Търговище, за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б“, пр-2 вр. ал.1 б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, НК. С постановления от 26.02.2021 г. досъдебното производство е спряно. До получаване на отговор на изпратена молба за трансфер на наказтелно производство. По делото по делегация е разпитан и причинителят на процесното ПТП –Ф.Б.Ш.. Свидетелят потвърждава, че е участвал в процесното ПТП. Потвърждава, че то се е реализирало на двупосочен път с две ленти за движение на прав участък. Посочва, че се е движел със скорост не по висока от 90 км/ч. Посочва, че е видял другия автомобил в момента на настъпване на ПТП Твърди, че друггият автомобил се е отклонил към него, тъй като водачът му бил заспал. От разпита на свидетеля М.В.М. се установява, че се е возил в л.а. „Дачия Логан“ при настъпване на проценото ПТП. Свидетелят седял на предната седалка. Не помни дали М.М. е била с колан, тъй като бил в шок от катастрофата. Осочва, че се е случила на селски път, движели се със 60-70км/ч и видели, че отсреща идвал автомобил, който изведнъж излязъл от платното си и навлязъл в това в което се движел л.а. Дачия Логан, като това се е случило почти при разминаването на автомобилите. Ударил се в тях, и автомобилът л.а. Дачия се озовал в канавката. Посочва, че ударът бил челен, в по-лявата част на л.а. Дачия. От показанията на свидетеля А.Р. – син на ищците се установява, че непосредствено след настъпването на процесното ПТП те са били в шок, ищцата припаднала. Твърди, че те били много близки като и до момента не са преодолели загубата й. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Ф.Ш., доколкото същите не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал и по съществото си представляват негова защитна версия за инцидента. От приетата по делото КСМАТЕ, че М.Е.М. вследствие на процесното ПТП е получила автомобилна травма, тежка черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна рана на лявата челно-теменна област. Счупване на челната кост в ляв. Счупване на основата на черепна вляво. Счупване на предната черепна ямка, Травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Мозъчен кръвоизлив, който е довел до оток и парализа на важни мозъчни центрове – довел до сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Описаните травматични увреждания са типични за пострадал пътник след ПТП и са несъвместими с живота, като смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неминуема. Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на М.М.. В частта касаеща автотехническата част от експертизата вещото лице подробно описва механизма на настъпване на ПТП. Посочва, че то е настъпило на прав участък, с асфалтова суха пътна настилка, с две ленти с единична прекасната маркировка в условията на дневна светлина и добра видимост. Не е имало пътни знаци свързани с ПТП. Посочва, че скоростта на л.а Дачия е била около 78 км/чу с опасна зона за спиране 65 м. Скоростта на л.а. Рено Меган е била около 86 км/ч с опасна зона на спиране 75м. Вещото лице посочва, че за водачите и на двата автомобила ПТП е било непредотвратимо. Вещото лице посочва, че пострадалата М.М. е пътувала зад водача на л.а Дачия Логан. Вещото лице заявява, че предвид механизма на ПТП, място на удара, установените деформации на купетата на двата автомобила, мястото където е пътувала пострадалата и получените от нея травматични увреждания, счита че тя е пътувала с поставен обезопасителен колан. По делото е изслушана самостоятелна съдебно-медицинска експертиза от заключението вида на получените от М.М. травматични увреждания, съвпадащи с тези посочени в приетата КСМАТЕ. Вещото лице посочва, че с оглед травматичните увреждания на починалата, може да се приеме, че тя е била с поставен предпазен колан, тъй като в противен случай би имала и други увреждания на тялото и крайниците. По делото е допуснато допълнително заключение по допусната САТЕ като вещото лице описва подробно механизма на процесното ПТП. Посочва, че на 23.06.2017 г в 07,10 часа по второкласен път II-48, на км. 11+000, в посока - гр.Котел към гр.Омуртаг, на около 1500м след разклона за с. Зелена Морава, общ.Омуртаг, в дясната си пътна лента се е движил л.а. „Дачия“ модел „Логан“ с per. № ••••••, управляван от А.А.М.със скорост около 78 км/ч. Видимостта е била добра в условията на дневна светлина, слънчева, пътната настилка е суха. Платното за движение е с 2 пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия и обща широчина 7,7 м. В същото време срещу него в лентата за насрещното движение се е движил л.а. ..Рено Меган“ с per. № •••••••, управляван от Р.Б.Ш.със скорост около 86 км/ч. По неустановени причини л.а. Рено Меган се е отклонил наляво и навлязъл в лентата на л.а. Дачия Логан, когато разстоянието между двата автомобила е било 28 - 30 метра. При опасна зона за спиране 65 м, водачът на л.а. Дачия не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати произшествието. При насрещно движение за да се предотврати удара е необходима и насрещния л.а. Рено също да спре преди място на удара. Поради тези причина на около 59 м след ориентира в лентата за движение на л.а. Дачия Логан на 1,5 -2,4 м вляво от десния край на платното за движение е настъпил челен, кос и ексцентричен удар, между предните леви части на двата процесии автомобила. След настъпилите големи деформации, автомобилите са придобили и ротация в посока обратна на часовниковите стрелки. От еластичността на деформираните им части са се отблъснали взаимно настрани. Поради остатъчната им кинетична енергия и скорост са продължили напред и с отклонение надясно спрямо посоките си. Така л.а. Рено Меган се е спрял след около 5 м, завъртян на 160 -165 градуса върху средната разделителна линия. Лекият автомобила Дачия Логън също е продължил в първоначалната си посока със отклонение на свое дясно и след около 7 м се е спрял в дясно извън платното за движение. Няма нито едно обективно доказателство, което да потвърди, че л.а. Дачия е навлязъл в лентата на Рено Меган и там да е настъпил удар. Заключението по допуснатата КСМАТЕ и допълнителна СМЕ и АТЕ са изготвени от вещи лица в съответната област на науката лице, което са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето му под съмнение. Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещото лице е съобразило всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в неговата правилност и го кредитира. При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното: Съгласно разпоредбата на чл.506,ал.2 от КЗ Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е представително национално бюро за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и държавите, подписали Многостранното споразумение, като изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва плащания в случаите, предвидени в чл. 515 от КЗ. В чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва, когато. бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция, отказало е плащане или пък увредения не се е съгласил с размера на претенцията (чл. 511, ал. 3 от КЗ). Съгласно чл. 515, ал. 1 от КЗ НББАЗ в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, само когато застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България. Установява се, че ищците са предявили претенцията си през кореспондент на застрахователя на виновния водач на 29.08.2017г. като до края на законоустановения срок -29.11.2017г. не са получили мотивиран отговор. Не е спорно между страните, а и се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно - транспортно произшествие, причинено от Ф.Ш. в резултат, на което е причинена смъртта на М.М.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените неимуществени вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на доказване в наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимия от ГПК ред. Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното: Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените от ищците страдания от смъртта на дъщеря им М.М. и паричната престация, законодателят е предоставил възможност на увреденото лице да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение - по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищцата страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането – 23.06.2017г. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката "гражданска отговорност на автомобилистите", са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на М.Е.М., съдът съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи и доказаните по делото вреди. Съобразявайки всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 120 000 лева. С равностойност в евро 61355,03 евро. При това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалият ищец. По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на II т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на II т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на II т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на II т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на I т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на II т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, II ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Ответикът е релевирал възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като тя не била с поставен предпазен кола.От заключението на вещите лица се прави извод, че най-вероятно пострадалата е била с поставен предпазен колан към момента на настъпване на произшествието, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно. По претенцията с правно основание чл.86,ал. 1ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя или НББАЗ, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането бюрото изпада в забава от датата на отказа да бъде платено обезщетение.Разпоредбата на чл.516,ал.4 КЗ ограничава отговорността на Компенсационния орган за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението като началото на периода на забава се поставя считано от датата на която изтича срокът за произнасяне – два месеца, считано от предявяване на претенцията. Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, претенцията е предявена на 29.08.2017г. на която дата съдът приема, че ответникът е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и е започнал срока за произнасяне. Доколкото в срока за произнасяне по претецията такова липсва, датата на изтичане на двумесечния срок се счита и за дата от която се дължи лихва за забава – 29.10.2017г. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - ищецът има право да получи от ответника направените съдебни разноски, но доколкото при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК ищцата е била освободена от заплащането на съдебни такси и разноски - ответникът следва да бъде осъден в хипотезата на чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати по сметката на съда сумата от 4908,40 евро държавна такса съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 98,17 евро – депозит по допуснатата КСМАТЕ. Ответникът дължи да заплати на процесуалния представител на ищеца възнаграждание в размер на 80000 евро за предоставена правна помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата, като съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 3840 евро. Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Обстоятелството, че ищецът е освободен от задължението да внесе съдебни разноски за събиране на доказателства не означава, че е освободен и от задължението да понесе процесуална отговорност за разноските на другата страна в процеса. Ответникът претендира разноски в размер на 19529,17 евро от които адвокатско възнаграждение в размер на 18590,57 евро. С оглед своевременно релевираното възражение за прекомерност съдът счита, че с оглед фактическата страна на спора, броя проведени заседания и определеното възнаграждение за особен представител, намира че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до определената от съда сума за адвоката осъществил безплатна правна помощ – 8000евро. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищците дължат на ответника сумата от 4648,07 евро. Така мотивиран, съдът