Решение № 289 от 10.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1065/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 33а, ал.4 от НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП) срещу решение № 494 от 03.07.2026г. по НЧД № 3869/2024г. по описа на Софийски градски съд ( СГС), НО, 9 състав, постановено по реда на чл. 33а, ал.2 от НПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитив на определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, постановено на 28.04.2025г. по делото, като личното име на осъденото лице вместо „И.“ следва да се чете „Е.“; оставено е без уважение искането на СГП за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 333/29.04.2025г., постановено по делото, а именно: да се запише, че периода на задържане на лицето Е. Н. Б. в Италия за времето от 26.07.2012г. до 18.07.2013г. не се зачита, тъй като този период е вече зачетен по НОХД № 1030/2010г. по описа на СГС, както и в определението по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по същото дело да се запише, че се определя едно общо най-тежко наказание „ лишаване от свобода“ в размер на 10г. и 6 м. на осъдения Б..

В частния протест се оспорва частта от решението от 03.07.2026г. на СГС, с която е оставено без уважение искането на СГП за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт решение № 333/29.04.2025г. по НЧД № 3869/2024г. по описа на СГС. В тази насока прокурорът от СГП, след като описва процесуалното развитие на производството до момента, вкл. и с позоваване на съдебни актове, постановени в производство по реда на глава 35, раздел 1 от НПК на СГС и САС, намира за установено по делото, че периодът от време от 26.07.2012г. до 18.07.2013г. в размер на 11 месеца и 24 дни е бил зачетен при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ по две наказателни производства, които се намират в условията на реална съвкупност, поради което се е получило двойно зачитане на един и същи период в противовес с установената съдебна практика. На следващо място прокурорът счита, че в случая е приложим реда на чл. 33а, ал.2 от НПК, тъй като времето, през което едно лице е било задържано в хода на наказателното производство, представлява юридически факт, визиран в нормите на чл. 12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и чл. 59 от НК , които са материално – правни, а оттам – и чe неправилното приспадане на задържане може да се дължи на грешка от технически характер, за което се позовава и на практика на ВКС – р. № 60122 от 01.07.2021 г. по н. д. № 346/2021 г., Н. К., ІІІ Н. О. Към САС се отправя искане да отмени като неправилно решението на СГС, НО, 9 с-в от 03.07.2026г. в частта, с която е отказано допускане на очевидна техническа грешка в диспозитива на решение № 333/29.04.2025г. по делото и вместо това да допусне поправката.

Срещу така депозирания частен протест е постъпило писмено възражение от упълномощения защитник на осъдения Б. – адв. С. Н.. В него се оспорва основателността на сезиращия САС процесуален документ, като в подкрепа на тезата си адв. Н. изтъква обстойни съображения, квинтесенцията на които се свежда до процесуална недопустимост по реда на чл. 33а от НПК да бъде изменен съдебен акт в частта му относно приспадане на задържане, защото чл.33а от НПК е приложим единствено за корекция на техническо несъответствие в съдебен акт, а в случая прокурорът твърди неправилно приложение на материалния закон в същия. Подобна неправилност подлежи на оспорване по реда на инстанционния контрол, който в настоящия случай е проведен, респ. на извънредния способ за ревизия на влезли в сила актове – възобновяване на наказателното производство. Защитникът заключава, че решението на СГС в частта му относно приложението на чл. 12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за приспадане на срока на задържане, кореспондиращ с издаденото от Р. Италия удостоверение, отразява действителната и ясно формирана воля на съда, постигната след обсъждане на представените доказателства и изслушването на становищата на страните, т.е. се касае до прилагане на материален закон към конкретните по делото факти, а не е въпрос на техническа неточност.

Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок по чл. 33а, ал.4 от НПК за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим.

Пред скоби следва да бъде посочено, че предметът на настоящото произнасяне, определен от иницииралия въззивното производство частен протест, касае единствено частта от решение № 494 от 03.07.2026г. по НЧД № 3869/2026г. по описа на СГС, НО, 9 състав, с която е отказано искането на СГП за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 333/29.04.2025г. по НЧД № 3869/2026г. по описа на СГС да се запише, че периода на задържане на лицето Е. Н. Б. в Италия за времето от 26.07.2012г. до 18.07.2013г. не се зачита, тъй като този период е вече зачетен по НОХД № 1030/2010г. по описа на СГС. В останалата му част решението на СГС № 494 от 03.07.2026г. , като необжалвано, следва да се приеме за влязло в сила след изтичането на срока по чл. 33а, ал.4 от НПК.

За правилния изход на настоящото произнасяне следва да бъдат релевирани следните факти от процесуално значение:

От влезлите в сила съдебни актове по делото е видно, че по НЧД № 3869/2024г. по описа на СГС, НО, 9 състав е постановил:

1.решение № 333/29.04.2025г. , с което е признал: а) наказателно решение 986/А на Апелативен съд гр. Букурещ, Р. Румъния, влязло в законна сила на 21.06.2017г. по което българския гражданин Е. Н. Б. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления, по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 с прилагането на чл. 38, ал. 1 от НК и чл. 5 от НК на Р. България, съответстващи на престъпления по чл. 242, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за които му е било наложено наказание ЛОС в размер на 10г. и 6 м., при „строг“ режим на изтърпяване; б) присъда №2234/2013г. на Апелативен съд гр. Милано, Р. Италия, влязла в сила на 08.06.2017г. по която българския гражданин Е. Н. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 74, ал. 1 и чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990 г., съответстващи на престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Р. България, с която му е било наложено едно общо наказание в размер на 20 г. ЛОС, като съдът е намалил размера на наложеното от италианския съд наказание до максимално предвидения в чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Р. България, в редакцията му към ДВ бр. 92 от 27.09.2022г., до срок от 10 години ЛОС,

като на осн. чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС времето от 26.07.2012г. до 18.07.2013г., през което осъдения Б. е търпял предварително задържане на територията на Р. Италия е било приспаднато, а именно 11 месеца и 24 дни или 354 дни, като е бил определен „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.

2. определение № 2177/29.04.2025г., с което по реда на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК, с което съдът е извършил кумулация на три осъждания на Е. Б., а именно по признатото осъждане на Апелативен съд гр. Букурещ, Р. Румъния, влязло в законна сила на 21.06.2017г., по признатото осъждане на Апелативен съд гр. Милано, Р. Италия, влязло в сила на 08.06.2017г. и по осъждането му по НОХД № 1030/2010г. на СГС, с влязла в сила на 26.04.2018г. присъда, с което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 г., като му е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 10г. и 6м., което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, а на осн. чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал от така определеното общо найтежко наказание времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по някое от осъжданията.

Видно е от преписа- извлечение от присъдата по НОХД № 1030/2010г. на СГС, влязла в сила на 26.04.2018г., че е зачетено по реда на чл. 59, ал.1 от НК и задържането на Б. от 17.05.2012г. до влизането на присъдата в сила.

И двата съдебни акта на СГС от 29.04.2025г. по НЧД № 3869/2024г. по описа на съда са били протестирани от прокурор при СГП, като с решение № 211 / 29.05.2025г. на САС, НО, 3 –ти състав по ВНЧД № 648/2025г. на съда е изменено решението на СГС, НО, 9 състав единствено в частта му, с която е призната и приета за изпълнение присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано от 21.03.2016 г., влязла в сила на 08.06.2017 г., като са квалифицирани деянията по пункт 2 и 3 като престъпления по чл.321 ал.1 от НК вместо по чл.321 ал.3 т.2 от НК и е потвърдено решението в останалите му части, ведно с извършеното групиране по реда на чл.23-25 от НК и приложението на чл.25 ал.2 от НК.

За да откаже допускането на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 333/29.04.2025г. на СГС в оспорения от прокурора акт съдът в решаващите си мотиви е приел, че в производство по реда на чл. 33а от НПК „…е недопустимо да се иска изменение на влязло в сила решение, което е било потвърдено и при въззивен негов контрол, което при евентуално уважение на такова искане би могло да доведе до подмяна на волята както на първия съд, така и на въззивния такъв…“.

При така изложените и несъмнено установени факти с процесуално значение, този състав на САС изведе следните изводи от правна страна:

Въззивният частен протест е неоснователен.

Този съдебен състав на САС споделя изложените от СГС, НО, 9 с-в и защитата на осъдения Б. в лицето на адв. Н. доводи за невъзможност по реда на чл. 33а от НПК в конкретния случай да бъде поправено неправилното приложение на чл. чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, свързано със зачитането на периода от 26.07.2012г. до 18.07.2013г., за който вече е бил приложен чл. 59, ал.1 от НК в известната по делото присъда по НОХД № 1030/2010г. на СГС, влязла в сила на 26.04.2018г. Този извод произтича от обхвата на производството по реда на чл. 33а от НПК, който обема единствено поправката на очевидна фактическа грешка, т.е. означава поправяне от съда на явно несъответствие между формираната му воля и нейното писмено обективиране в съдебния акт, без необходимост от допълнителна доказателствена дейност или повторна преценка на фактите по делото, в каквато хипотеза настоящият случай не попада. В принципен план, когато поради пропуск или недоглеждане, неправилно е определен периода за приспадане на задържане по реда на чл. 59, ал.1 от НК (подвид на което е и уреденото в чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС приспадане) в диспозитива на съдебния акт при наличието на официални данни за различно негово времетраене или въпреки изразената воля за такова процедиране в мотивите на съдебния акт, то не е обективирано в неговия диспозитив, би могла именно по реда на чл. 33а от НПК да бъде изправена подобна неточност, тъй като грешката е единствено от техническо естество и отстраняването й от издалия акта съд не налага повторна преценка на факти с правно значение или доказателствена активност. В настоящият случай диспозитивът на решение № 333/29.04.2025г. по НЧД № 3869/2024г. по описа на СГС, НО, 9 състав в частта му относно зачитането на предварителното задържане на Б. в Р. Италия по реда на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е обективиран израз на волята на съда, посочена в мотивната му част - „….на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде приспадната изтърпяната част от наказанието в затвор от Б. в Република Италия в размер на 11 месеца и 24 дни или 354 дни, изчислени към датата на издаване на удостоверението…“, а приспаднатият в решение № 333/29.04.2025г. период на задържането на Б. напълно съответства на като начален и краен период и продължителност на данните, представени от италианските съдебни власти в удостоверението по чл. 4 от РР 2008/909 ПВР на Съвета ( л.л. 257 – 263 от част І на делото). Именно липсата на пропуск или недоглеждане от техническо естество в съдебния акт решение № 333/29.04.2025г. на СГС в частта му относно приложението чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС води до невъзможност за интервенция по реда на чл. 33а от НПК.

В този смисъл протестирания акт на СГС, НО, 9 с-в се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че действително с двукратното зачитане по реда на чл. 59, ал.1 от НК по НОХД № 1030/2010г. на СГС и по реда на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС по настоящото дело на периода на задържане на Б. от 26.07.2012г. до 18.07.2013г. ( 11 месеца и 24 дни) в Р. Италия, които наказателни производства се намират в условията на реална съвкупност, неправилно е приложен материалния закон – чл. 59, ал.1 от НК, както правилно поддържа представителя на държавното обвинение в направеното искане пред СГС по реда на чл. 33а от НПК и депозирания пред САС въззивен частен протест. Тогава, когато приложението на чл. 59 от НК е неправилно и това е останало неотстранено по пътя на редовния инстанционен контрол, както е в настоящия случай, остава възможността за възобновяване на наказателното дело, но понастоящем и тя е изключена с оглед изтичането на срока по чл. 421, ал.1 от НПК. В конкретния случай според САС за отстраняване на неправилното приложение на чл. 59 от НПК е релевантен реда на чл. 417, ал. 1 от НПК. Това е така, тъй като изпълнителното основание за изтърпяването от Б. на наказание „лишаване от свобода“ е постановеното по настоящото делото определение № 2177/29.04.2025г., с което по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК и на осн. чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК му е определено едно общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 г. и 6 м., търпимо при първоначален „строг“ режим. Няма спор в съдебната практика, че съдебният акт, с който се извършва групиране на наложени наказания по отделни осъждания за престъпления, извършени при условията на реална съвкупност, се явява самостоятелен изпълнителен титул, като в процедурата по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК съдът разполага с множество възможности, визирани в чл. 23 – чл. 25 от НК, като например да увеличи определеното общо найтежко наказание при еднородни наказания или да присъедини изцяло или отчасти по – лекото при наложени с отделните съдебни актове разнородни такива. Т.е. определение № 2177/29.04.2025г. по НЧД № 3869/2024г. по описа СГС, влязло в сила на 29.05.2025г., е актуалният приведен в изпълнение по см. на чл. 412, ал.1 от НПК акт и въз основа на материалната сила на който осъдения Б. търпи и понастоящем наказание „лишаване от свобода“. С това определение СГС, след като е наложил найтежкото от трите определени наказания по отделните наказателни производства , е приспаднал на осн. чл. 25, ал.2 от НК изтърпяното от Б. по осъжданията наказание „лишаване от свобода“, но липсва изричен диспозитив касателно предварителното задържане на осъдения било като конкретен времеви отрязък, било чрез позоваване на конкретна влязла в сила присъда/решение. В този смисъл съгласно чл. 417, ал.1 от НПК, тъй като последният произнесъл се съдебен състав не е формирал воля по приложението на чл. 59 от НПК, прокурорът има правомощие да определи конкретния период на задържане по отделните и групирани наказания, а индивидуализирането им в отделните влезли в сила съдебни актове губи самостоятелното си значение. Именно поради липсата на формирана res judicata по приложението на чл. 59 от НК в изпълнителния титул, явяващ се основание за престоя на Б. в пенитенциарно заведение, съдебните състави на СГС и САС в производството по реда на глава 35, раздел 1 от НПК са формирали становище относно зачитането на предварителното му задържане, различаващо се като период от съвместния сбор на зачетеното му с присъдата по НОХД № 1030/2010г. по описа на СГС и с решение № 333/29.04.2025г. по НЧД № 3869/2024г. по описа на СГС, НО, 9 състав.

Произнасянето на прокурора по реда на чл. 417, ал.1 от НПК също подлежи на съдебен контрол и в този смисъл не би довело до засягане на правата на осъденото лице, а по спорния в настоящото производство въпрос ще бъде наличен стабилен акт. По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски апелативен съд, НО, ІІ с-в