Решение № 191 от 5.6.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 584/2022 г.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба от Я. Д. А. от гр. С.З., чрез пълномощника й адв.Т. К. А. от АК С.З. против Решение № 408 от 19.05.2022г. постановено по гр.дело №3341/2021г. по описа на Районен съд С.З.. Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, изцяло в отхвърлителната му част, като считат че в тази му част то е немотивирано, необосновано и незаконосъобразно. Излага подробни съображения по всеки един от предявените, но отхвърлени искове. Твърди, че всички факти посочени подробно във въззивната и жалба са подкрепени с доказателства, които са установени и приети от първоинстанционния съд, но независимо от това, той е отхвърлил акцесорните им искове за лихви за забавено плащане върху главниците по отделните искове, които поради еднакъв падеж и основание за плащане са сумирали. Заявява, че обжалва и решението в частта за разноските, като сочи, че Районен съд неправилно е определил дължимите от Ж. на А. разноски и по заповедното производство и по исковото производство, както и неправилно са определени и дължимите разноски от А. та Ж.. Претендира отмЯ. на първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него постановяване на ново, с което бъдат уважени изцяло отхвърлените искове, ведно с последиците за страните относно присъдените разноски от Районен съд С.З.. Претендира и присъждане на всички съдебни и деловодни разноски пред Районен съд С.З., както и направените разноски и платено възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция. Не правят доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна И. Д. Ж. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.С. С. от АК С.З., с който се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна, поради което молят да бъде оставена без уважение. Претендират потвърждаване и оставяне в сила в обжалваната част първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и присъждане на направените по делото разноски. Взема становище по всяко едно от оплакванията и възраженията наведени във въззивната жалба. Претендират присъждане извършените по делото разноски и правят възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна. Въззивникът Я. Д. А., действаща чрез пълномощника си адв. Т. К. А. от АК – С.З. - редовно и своевременно призована, не се явява. Вместо нея се явява пълномощника й адв. Т. А., надлежно упълномощен за настоящата въззивна инстанция. Въззиваемият И. Д. Ж. редовно и своевременно призован, не се явява, вместо него се явява пълномощника му адв. С. С. от АК – С.З., като заема становището, че решението на първостепенния съд се явява изцяло допустимо, като постановено по допустим иск, правилно и законосъобразно, като поради това моли решението на РС-С.З. да бъде изцяло потвърдено по съображенията подробно изложени във отговора на въззивната жалба на жалбоподателя и в съдебно заседание по съществото на делото в откритото съдебно заседание от датата 15.03.2023 год. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното: Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 2 от ГПК В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: На датата 23.04.2021г., въззивницата А. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и въззиваем И. Д. Ж.. По образуваното и приложено ч.гр.д. с № 1893/2021г., по описа па РС-С.З. по подаденото заявление по чл.410 от ГПК е издадена на основание чл.411 ал.3 ГПК и заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът И. Д. Ж. да заплати на кредитора си Я. Д. А., общо сумата от 1929, 27 лева за главница, представляваща задължение по чл.265 от ЗЗД намаляване на платено възнаграждение за некачествено изпълнение, връщане на получено възнаграждение за неизпълнени работи и плащане на стойността на материали и труд за отстраняване на некачествено изпълнени работи по Договор за изработка, 307, 10 лева лихва за периода от 01.10.2019г. до 23.04.2021г. и законна лихва от 23.04.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 64 лева ДТ и 600 лева адвокатско възнаграждение, разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.2 от ГПК. Между страните не е налице спор, че през пролетта на 2019г. между тях е сключен устен договор за ремонта на баня с тоалетна в апартамента на ищцата А., находящ се в С.З., ул.............., с материали на ищцата, като страните уговорили СМР да бъдат извършени в периода м.06.-м.09.2019г. Не се оспорва от ответника също, че страните договорили възнаграждение за извършване на СМР в размер на 2500лв., както и че същия получил от ищцата авансово сумата от 300 лв. Между страните е налице спор за договорения обем на СМР, за заплащането на остатъка от 2200лв. и за точното изпълнение в качествено отношение на СМР. Ищцата твърди, че възложила на ответника следните ремонтни работи: къртене на старите плочки по стени и под, лепене на нови с размер 120x60 см и свързаните с това изравнителна и укрепителна подготовка на стените преди лепенето на новите плочки; подмЯ. на В и К инсталацията след захранващия щранг; демонтаж на старите и монтаж на нови тоалетна чиния, казанче, мивка, смесител и душ; поставяне на окачен таван и вграждане в него на осветление и вентилация; подмЯ. на ел.инсталацията в банята за осветление, вентилация и ел.уреди; подмЯ. на подовия сифон с нов; демонтиране на отоплителната лира за поставяне на плочки и монтиране на същата лира. В подкрепа на твърдението представя собственоръчно изготвен от ответника разчет на видовете СМР и стойността на труда за извършването им. Ответникът не оспорва представения от ищцата разчет на видовете СМР и стойност на труд, но възразява, че се споразумели от списъка СМР да отпаднат следните дейности: таван, монтаж на параван, мивка, осветителни тела, вентилатор, лира, монтаж на нова ел.инсталация. За изясняване на обстоятелствата по делото пред първостепенния съд са били допуснати и събрани и съответните гласни доказателства. Показанията на двете групи свидетели са противоречиви относно договорения от страните обем на СМР. Показанията на свидетелите на ищцата и въззивница - И.М. и Д.Д. са в подкрепа на твърденията на ищцата, а показанията на св.Г. са в подкрепа на твърденията на ответника за договорените СМР. След анализа на събраните гласни доказателства относно обема на договорените СМР в банята на ищцата съдът правилно и обосновано е кредитирал с доверието си показанията на свидетелите на ищцата, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и отразяват преките им впечатления и наблюдения. Св.Д. е присъствал лично на уговорката между страните за обема на СМР в края на м.март 2019г. Същият сочи, че страните са договорили извършването на цялостен ремонт - къртене на старите плочки по пода и стените, и подготовката им за поставяне на нови плочки; лепене на подови и стенни плочки; поставяне на тоалетна чиния със структура за вграждане, душ за вграждане, мивка, параван, окачен таван, осветление, смесителната батерия; демонтажа на съществуваща лира за отопление на банята и след поставяне на плочките монтирането й отново. Показанията на св.М. не отразяват преки впечатления, но напълно кореспондират с показанията на св.Д., както и с представения и неоспорен от ответника разчет на видовете дейности, които ответникът е поел да изпълни и възнаграждението за изпълнението им. От друга страна показанията на св.Г., който е подпомагал ответника в работата му не съдържат данни за договорките между страните. Самия свидетел признава, че за уговорките между страните знае от ответника и не знае дали е имало възложена задача да се прави таван, мивка, лира. В показанията си св.Д. заявява, че договореното възнаграждение в размер на 2500лв. било заплатено на две части - аванс в размер на 300лв. /което не е спорно по делото/ и в началото на м.06.2019г. остатъкът от 2200лв. Съдът възприема показанията на свидетеля в тази им част, тъй като същите отразяват преки впечатления и не се опровергават от ответника. Свидетеля заяви, че е присъствал лично при предаване на сумата от ищцата на ответника. Сумата била преброена от свидетеля, след което предадена на ответника в плик, съдържащ 2-3 банкноти от по 100 лв., 200-300лв. в банкноти от по 20лв. и останалите - в банкноти от по 50лв. От анализа на изложеното съдът намира, че действително между страните е бил сключен валиден договор за изработка, по силата на който ищцата и въззивница е възложила, а ответникът и въззиваем е приел да извърши следните СМР в банята с тоалетна в жилището на ищцата: къртенето на старите плочки по стени и под, лепенето на новите с размер 120x60 см и свързаните с това изравнителна и укрепителна подготовка на стените преди лепенето на новите плочки; подмЯ. на ВиК инсталацията след захранващия щранг; демонтаж на старите и монтаж на нови тоалетна чиния със структура за вграждане, мивка, смесител и душ; поставяне на окачен таван и вграждане в него на осветление и вентилация; подмЯ. на ел.инсталацията в банята за осветление; подмЯ. на подовия сифон с нов; демонтиране на отоплителната лира за поставяне на плочки и монтиране на същата лира, в периода м.юни до м.септември 2019г., с материали на ищцата, срещу възнаграждение в размер на 2500 лв., изплатено напълно от ищцата, както следва: аванс 300лв. и през м.06.2019г. - остатъкът от 2200лв. От показанията на свидетелите Д. и М. се установява, че при завръщането си в жилището малко след 15.09.2021г. ищцата установила, че изпълнителят не е изпълнил точно в качествено отношение част от договорените СМР, а друга част изобщо не изпълнена. Свидетелите сочат, че при посещение в жилището на ищцата видели, че стенните плочки не са направени в една равнина, не са изцяло фугирани, фугите на стенните плочки не били с еднакъв размер, между стенните и подовите плочки имало голямо разстояние, което било фугирано; отоплителната лира била демонтирана и не била монтирана отново; подвижния душ и душ питата били монтирани, но били с наклон; структурата за вграждане и тоалетната били монтирани, но тоалетната се клатела; не били монтирани мивката с плота и батерията, паравана и тавана, нито осветлението на тавана; над вратата на банята зеел голям отвор. Свидетелите сочат, че ищцата е звъннала на ответника и му определила срок да оправи нещата, но той не се отзовал. Св.Д. потърсил ответника на работното му място, тъй като и двамата работели в едно и също предприятие, но ответникът отказал да върне парите и да довърши работата. Поради това ищцата потърсила други майстори да отстранят дефектите и довършат работата. Били сменени три стенни плочки, които мърдали. На пода, за да се скрие голямата фуга между стенните и подовите плочки, били поставени нови плочки върху старите, като ищцата закупила нови плочки и лепило. Св.Д. сочи, че било необходимо с 2-3 см да се повдигне нивото на пода, за да се оправи дефекта. Сочи също, че новите изпълнители монтирали лирата и направили подготовка за окачен таван, а таванът бил поставен от приятел на свидетеля, който поставил и мивката с принадлежностите й. Г., който подпомагал ответника при ремонта на процесната баня свидетелства, че заедно с ответника изкъртили старите плочки по пода и стените, демонтирали мивка, вана, душ, моноблок; подменили изцяло ВиК инсталацията с нови тръби полипропилен; преправили сифона; монтирали вградената структура, като захванали конструкцията с дюбели за стената и облекли до тавана с гипсокартон; изправили стените преди полагане на стенните плочки, като едната стена измазали частично, а на другата залепили гипсокартон; след това залепили плочките на стената на принципа на гребен, а само на дясната стена не използвали този принцип, тъй като била много крива; последвало монтиране на сифона и поставяне на подовите плочки; монтиране на вградения душ, тоалетната чиния; и накрая фугиране. Свидетеля сочи, че не знаел да е имало задача да се прави таван, мивка, лира, поради което не са правили тези неща; тавана и мивката ги нямало; единствено изолирали кабела на старото осветление след премахване на тавана. Свидетеля заявява също, че изпробвали душа, водата отивала към сифона. Свидетеля сочи също, че в едната част на банята фугата /между стената и пода/ била малко по-голяма от другата. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изслушана и приета от първостепенния съд като доказателство по делото, се установява, че на пода на банята на ищцата има залепени кафяви теракотени плочки, залепени с разминаваща се шахматно фуга, като разликата между пода на коридора и пода на банята е 4 см. Вещото лице сочи, че в момента е поставен праг и не може да се установи по какъв начин са залепени новите плочки, но различният начин на поставяне - съобразно разминаването на фугите, доказва, че на пода има поставени плочки, различни от тези които са поставени от ответника. Сифонът е изместен от надлъжно положение, поставен по средата на зоната на душа, в положение напречно и е поставен до стената - в момента. Между стенните и подовите плочки няма фуга и същите се допират плътно. При замерване на височината на стенните плочки, които са с размер 120/60 от пода е установено, че тя е 117 - 118 см /при размер на плочката 120/, което обосновава извода, че върху поставените от ответника плочки, са поставени нови такива. Експертизата приема, че върху старите плочки е положено лепило, на което са залепени новите плочки. Вещото лице сочи също, че след проверка на място е установено, че на северната стена на банята до колоната, има монтирани три плочки, с плътно измазана страна с лепило на гребен. Вещото лице сочи, че съгласно предоставената Оферта ответникът е поел ангажимент да изпълни: Къртене, чистене, извозване; Подготовка на стени; Ви К; Сифони; Структура за вграждане; Лира - демонтаж, монтаж и нова инсталация; Таван; Монтаж на параван, мивка, смесители за душ, осветителни тела, вентилатор; За превоз и материали; Плочки стени; Плочки под; Плочки колона; Замазка на под и ел.инсталация. От тези дейности частично изпълнени са: Лира - демонтаж, монтаж и нова инсталация при договорено възнаграждение 100лв., изпълнено - демонтиране на лира, изграждане на новата инсталация, като експертизата приема стойност на извършеното 60лв.; Монтаж на параван, мивка, смесители за душ, осветителни тела, вентилатор, при договорено възнаграждение 150лв., изпълнено монтиране на смесители за душ, като експертизата приема стойност на извършеното 40лв.; изцяло неизпълнена дейност - таван при договорено възнаграждение 100лв. Останалите работи са изпълнени. Вещото лице дава заключението си, че при извършен оглед се установили следните недостатъци: тръбата захващаща за стената Душ питата и захранваща я с вода, вместо да бъде монтирана хоризонтално е монтирана с наклон; Има очукана плочка на бутона за тоалетното казанче на вградената структура; При нареждането на плочките по стенните на места фугите не са равномерни; На някои от ъглите, където се срещат две плочки има издадени ъгълчета - не са равни. Вещото лице сочи, че поставянето на нови плочки на пода е по-добро решение, поради възможност за възникване на последващи течове, в резултата на фугата между стенните и подовите плочки, запълнена с фугин; Ако трите стенни плочки са паднали е нормално да бъдат сменени. Останалите работи, които са възложени и изпълнени са в резултат на недовършени СМР - монтаж на мивка, монтаж на лирата, стъклен параван, окачен таван, подрязване на врата, вследствие на повдигането на нивото на пода на банята, монтирането на прага. За установяване на разходите, направени от ищцата за поправяне на изпълнената с недостатъци работа и неизпълнената работа ищцата представя договор за текущ ремонт от 11.11.2019г., с който ищцата е възложила на друг изпълнител извършването на следните работи: демонтаж на линеен сифон, направа на замазка на под на баня 5 кв.м. с дебелина около 3, 5 см до достигане нивото на стенните плочи, монтаж на линеен сифон, полагане на теракот на под в банята 5 кв.м., фугиране, извеждане на тръба от комина на банята за свързване н вентилатор, изхвърляне отпадъчен материал, срещу възнаграждение от 400лв., заплатено на 17.11.2019г./разписка от 17.11.2019г./; договор за текущ ремонт от 23.12.2019г., с който ищцата е възложила на друг изпълнител извършването на следните работи: направа на отвори в стенните плочи за монтаж на окачен таван; демонтаж на 3бр. стенни плочи (размер 120/60) с обща площ 2, 16 кв.м., поради отлепване от стената, грундиране и полагане на замазка на стена 2, 16 кв.м., лепене на 3бр. плочи с площ 2, 16 кв.м., скъсяване на врата на баня с 3, 5 см, монтаж на праг на баня, изхвърляне на отпадъчен материал, срещу възнаграждение от 250 лв., заплатено на 28.12.2019г./разписка от 28.12.2019г./; договор за текущ ремонт от 17.01.2020г., с който ищцата е възложила на друг изпълнител извършването на следните работи: монтаж на отоплително тяло за баня /тип лира/, срещу възнаграждение от 100 лв., заплатено на 18.01.2020г./разписка от 18.01.2020г./; договор за текущ ремонт от 01.12.2019г., с който ищцата е възложила на друг изпълнител извършването на следните работи: монтаж на стъклен параван за баня с размер 70/200, срещу възнаграждение от 100 лв., заплатено на 05.01.2020г./разписка от 05.01.2020г./; стокови разписки и фактури за закупуване на следните материали: Терафлекс - 25 кг., Чувал за стр.отпадъци - 7 бр., Дълбокопроникващ грунд - 1л, Дюбел пирон - 20 бр., на стойност 22, 32лв.; Теракота - 5 кв.м., на стойност 130, 02лв.; Баукомол фуга, кафяв, 2 кг на стойност 7, 49лв.; Цим. Замаска баумит 25 кг, ПВЦ дъга 40/45, тръба ПВЦ ф40 -1м на стойност 6, 90 лв.; Цим.замаска баумит 25 кг; Терафлекс супер флекс, коляно ПВЦ, дъга ПВЦ - на стойност 19, 44лв.; Супер флекс Теразид 25 кг, 3бр. - на стойност 42 лв.; Супер Флекс теразит 25 кг, 4 бр.; силиконов импрегнатор на стойност 61, 10лв., или обща стойност на материалите 289, 27лв. По делото се установи, че между страните е разменЯ. кореспонденция чрез приложението Вайбър, установено от съдебно-техническа експертиза. Предвид така обсъдените доказателства съдът намира, че между страните е сключен договор за СМР на баня с тоалетна, на стойност 2500 лв., изплатени изцяло от ищецът на ответника. Ответникът е изпълнил частично задълженията си по договора, като е изкъртил старите стенни, подови плочки и вана; демонтирал е мивка, тоалетна душ, отоплителна лира; подменил е ВиК инсталация, положил е нови стенни, подови плочки, сифон; монтирал тоалетна със структура за вграждане и вграден душ. Не е извършил монтаж на мивка с плот и смесител; не е поставен окачен таван с осветление; не е монтирал отоплителната лира; некачествено е изпълнено поставянето на стенните и подови плочки, както и вградения душ. Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗЗД поръчващия е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на извършената работа не представлява само фактическо действие на възложителя на работата, но и одобряване на работата. Това е предвидено в чл.264 ал.2 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, при приемането поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае до такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако не направи такива възражения, работата се счита за приета /чл.264 ал.3 от ЗЗД/. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че договорената работа не е извършена в пълен обем, а извършената работа е с недостатъци, като всички недостатъци са явни и са били открити при обикновения начин на приемане, по смисъла на чл. 264 ал.2 от ЗЗД. Поради некачественото изпълнение на дължимата от ответника престация, ищцата не е приела работата нито с изрично изявление, нито с конклудентни действия; направила е своевременно възражения и е поискала от ответника поправяне на недостатъците. В тежест на изпълнителя е докаже по безспорен начин, че е изпълнил точно в количествено и качествено отношение възложената му работа, но същия не доказа качествено изпълнение на възложената работа. В случая единственото доказателство за качествено изпълнение, ангажирано от ответника, са показанията на свидетеля Г., които макар и да се основават на преките впечатления от обстоятелствата, за които свидетелства, разкриват субективната преценка на свидетеля за съответствие на изработеното с възложеното, а от друга страна от показанията на свидетелите на ищцата се установи наличие на недостатъци в изработеното, както и частично неизпълнение на възложената работа. В подкрепа на показанията на тези свидетели за недостатъци в изработката е и заключението на съдебно- техническата експертиза. С оглед на това съдът намира възражението на ответника за точно изпълнение на договора в качествено отношение за недоказано. Недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, пораждат правата за възложителя да избере една от алтернативно предвидените в чл.265 ал.1 ЗЗД възможности, а именно възложителя може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно на трето място намаляване на възнаграждението. Правото на избор между предвидените в чл.265 ал.2 от ЗЗД способи за защита при некачествено изпълнение, принадлежи единствено на възложителя. Ищцата - възложител е упражнила този избор, като претендира заплащане на разходите необходими за поправка на изпълнените с недостатъци СМР. Хипотезата на чл.265, ал.1 от ЗЗД за присъждане на самите разноски за поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното, какъвто е и настоящия случай. От представените по делото писмени доказателства се установява, че разходите за поправка на изпълнените с недостатъци СМР са както следва: възнаграждение по договор за текущ ремонт от 11.11.2019г. - 400лв.; възнаграждение по договор за текущ ремонт от 23.12.2019г. - 250 лв. и материали на обща стойност 289, 27лв., или общо 939, 27лв. По отношение на претендираните суми за заплатено възнаграждение за неизпълнените, респ. частично изпълнените СМР съдът намира, че същите са принципно дължими като са заплатени без основание, доколкото не са изпълнени работите, за които са заплатени. Тук попада заплатеното на ответника възнаграждение за поставянето на мивката с принадлежностите й, монтирането на лира, както и поставянето на таван с осветление. Относимо към тази хипотеза е и последващо заплатеното на друг изпълнител възнаграждение за монтаж на отоплително тяло за баня - тип лира /60лв./ и монтаж на параван за баня /100 /лв. Същите не биха могли да се претендират в хипотезата на чл.265, ал.1 ЗЗД - намаляване на договореното възнаграждение, тъй като тази хипотеза предполага не неизпълнена изобщо, а изпълнена с недостатъци работа. С оглед на това първостепенният съд е приел, че претенцията на ищцата на това основание се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Също така е приел, че искът по чл.422 от ГПК е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение съществува и то такова, каквото е заявено както по основание, така и по размер, период и т.н. в заповедното производство, т.е. следва да е налице идентичност между предмета на вземането, претендирано в исковото и заповедното производство. С оглед на това макар и съдът да приема, че горепосочените суми са дължими, но на друго основание, същите не били могли да бъдат присъдени в настоящото производство. В тази насока и предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е приел, че предявения иск за установяване вземането на ищеца за плащане на разходите за отстраняването на недостатъците, се явява основателен и доказан само до размера на 939, 27лв., до който следва да бъде уважен. В останалата му част до претендирания размер, съдът е приел, че в тази му част искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Основните възражения и оплаквания във въззивната жалба на жалбоподателката А. касаят именно отхвърлителната част на иска за заплащането на сумите за възложените, авансово платени, но неизпълнени работи /СМР/, по отношение на които въззивният съд намира следното: В тази насока въззивната инстанция намира, че действително е предявен иск по чл. 265, ал.1 от ЗЗД, от ищцата и въззивница именно в хипотезата на намаляването на възнаграждението за сумата 590.00 лв., представляваща възложените, авансово платени, но неизпълнени работи от Ж., от които 80.00 за монтаж на лира, 120.00 лв. за параван, мивка, осветление, вентилатор, 200.00 лв. за подготовка на стени - грундиране и изравняване, 100.00 лв. за окачен таван, 50.00 за ел инсталация, и 40.00 лв. за недовършено фугиране на 20% от фугите на стенните плочки. В този смисъл първостепенния PC С.З. неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил този иск, като неправилно е тълкувал и приложил именно разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД. Чл. 265 от ЗЗД, която очертава ясно и точно правомощията и защитава правата на възложителя при всички хипотези на неизпълнение от страна на изпълнителя - от частичното до пълното неизпълнение във времево, качествено и количествено отношение, като му дава правото да направи и отбив от цената, според конкретната фактическа обстановка. Размера на отбива е ограничен единствено и само до размера на платеното възнаграждение. Всички претендирани суми над договореното възнаграждение по същество са претенции за вреди, но въззивницата А. на практика няма такива претенции в настоящия процес. Когато изпълнението е частично в количествено и качествено отношение, но изработеното може да се ползва според предназначението си, макар и с неудобствата си поради лошото качество, то отбивът е за част от договореното възнаграждение, съответстващ на неизпълнението. Когато обаче неизпълнението е в такава степен, че не може да се ползва по предназначението си, то тогава отбивът е в размера, съвпадащ с размера на договореното възнаграждение. Тук попада и случаят при пълно неизпълнение. Това е така, тъй като чл. 265, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора, с произходящите от това последици за възстановяването на предишното фактическо положение /чл.87, ал.2 и чл.88, ал.1 от ЗЗД/. В тази насока по искане, направено от въззиваемия, от въззивния съд е било допуснато и открИ.ето на производство по чл. 193 от ГПК на няколко документи, посочени подробно по- горе /на стр.6 от настоящото въззивно Решение/ относно дата, съдържание, подписите, представени от ищцата, които не са подписани от ответника, като въззивният съд е намерил същото искане за основателно поради това, че хипотезата на чл.265 от ЗЗД предвижда две хипотези на неизпълнение - първата е когато изпълнителят се отклонил от поръчката, а втората е когато работата има недостатъци. Отклонението от поръчката включва всичко онова, което не попада във втората хипотеза за наличието на недостатъци. В хипотезата отклонение от поръчката се включва и пълното неизпълнение на част или на всичко поръчано. И при наличие на отклонение на поръчката, изразяващо се в пълното неизпълнение, възложителят може да се защити като направи отбив от дължимото възнаграждение в пълен размер, а когато, както е в случая, го е платил изцяло авансово, има правото да иска връщането на цялото платено възнаграждение за неизпълнената работа. В случая страните са сключили договор за изработка на видовете СМР по този иск, описани подробно по-горе, договорено е възнаграждението да бъде платено авансово. Плащането е извършено точно - цената на възложените СМР е платена изцяло авансово и в брой именно от въззивницата А.. От тук следва извода, че плащането на сумата 590.00 лв. не е извършено без правно основание. Напротив основанието е сключения договор за изработка между страните по делото. Договорът между тях не е прекратен, не е отпаднал на каквото и да е основание, в т.ч. обявен за нищожен. Поради това плащането има своето правно основание и връщането му не може да се търси от А. по реда на чл. 55 и сл. от ЗЗД. И остава единственият начин да се търси платеното, а той е според правилата на вида договор, по който е платено - по реда на чл. 259 и сл. от ЗЗД – по смисъла и съгласно специалните правила на договора за изработка, като приложат общите правилата валидни за изпълнението и неизпълнението, и последиците от тях, на всички договори по ЗЗД. В случая с описаните по този иск СМР е налице такова отклонение от поръчката, което с оглед на доказателствата по делото се явява пълно неизпълнение, при което възложителят има правото да направи отбива от цената в размер на цялото платено възнаграждение за неизпълнените СМР, тъй като конкретното отклонение на Ж. от поръчката е тъждествено на пълно неизпълнение. Такова е и общото правило при неизпълнение - да бъде върнато платеното, но неизпълнено задължение. С оглед на това въззивната инстанция приема, че неправилно PC е отхвърлил този иск. Неправилно е приел също така, че заявеното в Заявлението по чл. 410 от ГПК не съответства на изложените основания на този иск в исковата молба на въззивницата. Напротив съдържанието на основанията от заявлението по чл. 410 от ГПК са тъждествени - те съвпадат напълно с основанията посочени в исковата молба. Другия иск, който е предявила въззивницата е за сумата 400.00 лв., представляваща 50% отбив от цената за лепенето на стенните плочки, поради некачественото, неправилно и непълно изпълнение на работата състоящо се в неравномерни фуги, вълнообразно подреждане на плочките в равнината на стената и монтаж на плочките не според технологията и начина, по който са договорили страните и, по който следва да се извърши работата, в резултат на което остават кухини между плочките и стената. След задълбочен прочит на решението, PC не е коментирал и обсъдил в достатъчна степен в мотивите си на практика тази претенция на жалбоподателката. Не може да се направи категорично заключение от съдържанието на решението, дали първостепенния PC го причислява към видовете СМР по иска за сумата 590.00 лв., и го отхвърля, или е пропуснал да го разгледа изобщо и да се произнесе по него. По тази причина, ищцовата страна е подала съответното искане до PC за допълнително решение по тази претенция. И в тази връзка с ново решение на съда по тази молба под № 727/10.08.2022 год., постановено по първоинстанционното гр. дело под № 3341/2021 год. по описа на PC-С.З., същият съд е ОТХВЪРЛИЛ молбата на Я. Д. А., гр.С.З., ул.•••••• за допълване на решение №408 от 19.05.2022г. по гр.дело №3341/2022г. на РС С.З. по претенцията за установяване на сумата от 400, 00 лв., представляваща 50% отбив от цената за лепене на стенните плочки, поради некачествено, неправилно и непълно изпълнение на работата, като неоснователна. РС в мотивите на същото Решение е приел, че с решение под №408 от 19.05.2022г., постановено по настоящото гр.дело съдът се е произнесъл по предявения иск, като е признал за установено по отношение на И. Д. Ж., че същият дължи на Я. Д. А., на основание чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД сумата от 939, 27лв., представляваща разходите необходими за поправка на изпълнените с недостатъци СМР по договор за изработка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2021г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Я. Д. А., с п.а. против И. Д. Ж., с п.а. заповед №182 от 27.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1893/2021г. по описа на Районен съд С.З. и е отхвърлил предявения установителен иск за главница за сумата над 939, 27лв. до претендираните общо 1929, 27лв. В тази обща сума несъмнено се включва и сумата от 400 лв., представляваща претендиран от ищеца 50% отбив от цената за лепене на стенните плочки, поради некачествено, неправилно и непълно изпълнение на работата. В мотивите си съдът е разяснил какви са възможностите за възложителя при недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, както и какъв избор е направила ищцата - възложител. Съдът е приел че в първо началното Решение са изложени мотиви и по отношение на претендираните суми за заплатено от ищцата на ответника възнаграждение за неизпълнените, респ. частично изпълнените СМР, макар и да не е посочената изрично сумата. Въззивният съд от друга страна намира, че е спазен срокът за обжалване на решението и в тази му част, в която искът на въззивницата е в размер на 400.00 лв., за отбива от договорената и авансово платената цена за лепене на стенните плочки, поради описаните в исковата молба недостатъци, и е отхвърлен от PC, тъй като още в първоначалната си жалба на жалбоподателката се съдържат оплаквания и възражения в тази насока. От друга страна въззивният съд намира, че своевременно още с подаването на писмения отговор пред първоинстанционния съд ответника и пълномощника му са поискали от съда открИ.е на производството по реда на чл. 193 от ГПК на няколкото документи, подробно посочени по горе на стр. 6, относно датата, съдържанието, подписите, представени от ищцата, които не са подписани от ответника. В първото о.с.з. по делото на 26.10.2021 г. съдът е отхвърлил това тяхно искане като неоснователно, тъй като е приел, че е можело да се оспорва само автентичността на тези частни документи. Съдът не е съобразил, че те оспорват и подписите под тези документи, т.е. и тяхната автентичност. Според проф. Ж.Сталев /Българско ГПП девето преработено и допълнено издание и първото по действащия ГПК от 2012 год.стр. 283 и 284, т.1У, страната на която документа се противопоставя, може да обори неговата доказателствена сила /ДС/, като оспори неговата истинност и докаже че той е неистински /чл. 193 от ГПК/. Когато документа и диспозитивен, да се оспори неговата истинност, значи да се заяви че той е неавтентичен, т.е. че е подправен. Това е единственият път за защитата срещу формалната ДС на документа, независимо от това дали той е официален или частен /Р № 518-03- IV, Б 03 V 17, № 1354-01-V г.о. Б 01 XI 21/. Но когато документът е свидетелстващ, да се оспори неговата истинност значи: а/ или да се заяви, че той е неавтентичен - тогава оспорващия отрича формалната доказателствена сила на свидетелстващия документ или б/да се заяви че той е неверен - тогава оспорващият отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ, като твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Докато свидетелстващия документ може да бъде автентичен или неавтентичен и верен или неверен, то диспозитивния документ може да бъде само автентичен или неавтентичен. Но при всички случаи оспорването на документа относно неговата автентичност или верност е единственото средството за защита срещу обвързващата доказателствена сила и затова то влиза в действие при хипотезата на чл.193 от ГПК. Поради което въззивният съд с Определението си под № 1327/21.11.2022 год. е допуснал открИ.е на производство по реда на чл. 193 ГПК: по оспорване на истинността на следните частни документи, представени от ищцата, които не са подписани от ответника: Договор за текущ ремонт от 11.11.2019 г. - дата, съдържание, обем и цена на извършените работи, подписи, както и на разписка за получена сума от 17.11.2019 г. - дата, съдържание, подписи. Договор за текущ ремонт от 01.12.2019 г.: дата, съдържание, обем и цена на извършените работи, подписи, както и на разписка за получена сума от 5.01.2020 г. - дата, съдържание, подписи. Договор за текущ ремонт от 23.12.2019 г.: дата, съдържание, обем и цена на извършените работи, подписи, както и на разписка за получена сума от 28.12.2020 г. - дата, съдържание, подписи. Договор за текущ ремонт от 17.01.2020 г.: дата, съдържание, обем и цена на извършените работи, подписи, както и на разписка за получена сума от 18.01.2020 г. - дата, съдържание, подписи. Сметка за труд - дата, съдържание, обем и цена на извършените работи, подписи. Същите документи установяват именно факта на некачественото и неточно изпълнение на изпълнителя и въззиваем на тази част от възложената му работа, тъй като се е наложило въззивница да наема нови изпълнители, който да довършат докрай и точно неизпълнените от въззиваемия в цялост СМР. Именно това оспорване от страна на въззиваемия и неговото допускане от въззивния съд на основание чл.193 от ГПК е наложило и извършването на съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от вещото лице К. П. П.. Видно от заключението на същата става ясно следното: I. 1.Ръкописният текст „Я. Д. А. •••••••••• гр.С.З. ул.••••••”, положен срещу реквизита „1” в Договор за текущ ремонт от 01.12.2019г., е изпълнен от Я. Д. А.. 2. Ръкописният текст „Т.Г.Т. •••••••••• гр.С.З. ул.••••••, положен срещу реквизита „2” в Договор за текущ ремонт от 01.12.2019г., е изпълнен от Я. Д. А.. 3. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита „клиент” на лист втори на Договор за текущ ремонт от 01.12.2019г., е изпълнен от Я. Д. А.. 4. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита „строител ” на лист втори на Договор за текущ ремонт от 01.12.2019г., е изпълнен от Т.Г.Т.. 5. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита „клиент” в разписка за получена сума от 05.01, 2020г., е изпълнен от Я. Д. А.. 6. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита „строител” в разписка за получена сума от 05.01.2020г„ е изпълнен от Т.Г.Т.. II. 1. Ръкописният текст „Д.А.Г. •••••••••• с.Старозагорски бани общ.С.З.”, положен срещу цифра „2” в Договор за текущ ремонт от 17.01.2020г., е изпълнен от Д. А. Г. 2. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита „строител ” на лист втори на Договор за текущ ремонт от 17.01.2020г„ е изпълнен от Д.А.Г.. 3. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита „строител” в разписка за получена сума от 18.01.2020г., е изпълнен от Д.А.Г.. 4. Ръкописният текст „Я. Д. А. •••••••••• гр.С.З. ул.••••••”, положен в Договор за текущ ремонт от 17.01.2020г., е изпълнен от Я. Д. А.. 5. Ръкописните подписи, положени срещу реквизита „клиент” в Договор за текущ ремонт от 17.01.2020г. и разписка за получена сума от 18.01.2020г., са изпълнени от Я. Д. А.. III. 1. Ръкописният текст „М.Б.А. •••••••••• област Б. общ.А. с.Д.”, положен в Договор за текущ ремонт от 11.11.2019г., е изпълнен от М.Б.А.. 2. Ръкописният текст „С.М.О. •••••••••• област Б. общ.А. с.Д.”, положен в Договор за текущ ремонт от 11.11.2019г., е изпълнен от М.Б.А.. 3. Ръкописният подпис, положен на лист 2, срещу реквизита „строител” на Договор за текущ ремонт от 11.11.2019г., е изпълнен от М.Б.А.. 4. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита „строител 1” в разписка за получена сума от 17.11.2019г., е изпълнен от М.Б.А.. 5. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита „строител 2” в разписка за получена сума от 17.11.2019г., е изпълнен от С.М.О.. IV. 1. Ръкописният текст „М.Б.А. •••••••••• област Б. общ.А. с.Д.”, положен в Договор за текущ ремонт от 23.12.2019г., е изпълнен от М.Б.А.. 2. Ръкописният текст „С.М.О. •••••••••• област Б. общ.А. с.Д.”, положен в Договор за текущ ремонт от 23.12.2019г., е изпълнен от М.Б.А.. 3. Ръкописният подпис, положен на лист 2 срещу реквизита „строител” на Договор за текущ ремонт от 23.12.2019г., е изпълнен от С.М.О.. 4. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита „строител 1” в разписка за получена сума от 28.12.2019г., прикрепена към Договор за текущ ремонт от 23.12.2019г., е изпълнен от М.Б.А.. 5. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита „строител 2” в разписка за получена сума от 28.12.2019г., прикрепена към Договор за текущ ремонт от 23.12.2019г., е изпълнен от С.М.О.. Налага се категоричният извод, че оспорването на всички горепосочени документи е останало КАТЕГОРИЧНО НЕДОКАЗАНО, което изцяло налага заключението, че действително въззивницата А. е следвало да потърси и ангажира други изпълнители, които както да коригират и да поправят неточното и некачественото изпълнение на въззиваемия Ж., но и да довършат изцяло изобщо неизвършените от него СМР /също подробно описани по-горе в настоящото Решение на стр. под №8 от същото/. И накрая въззивницата обжалва изцяло решението и в отхвърлителната му част и относно акцесорните искове и за заплащането на лихвата за забавено плащане върху всяка от исковите претенции, считано от 01.10.2019 г. По делото безспорно се доказа, че А. е упражнила своевременно правата и задълженията на поръчващия възложител спрямо изпълнителя при приемането на работата. Този факт е приет от съда за доказан. А именно, че жалбоподателката А. още на 18.09.2019 г. по телефона е поискала от Ж. да се яви на строителната площадка и да довърши всички неизпълнени пълно или частично видове СМР и да отстрани за своя сметка недостатъците на некачествено изпълнените СМР до края на септември 2019 г., т.е. до 30.09.2019 г., или в същия срок да й върне парите за неизпълнените и некачествено изпълнените СМР. Безспорно се установи от техническата експертиза на мобилните апарати на А. и Ж., че А. е продължила и през следващите дни непосредствено след 18.09.2019 г. да търси Ж. по телефона, но той не й е отговарял, което я е принудило да му пише и съобщения в същия смисъл - да довърши и отстрани некачествените работи или да върне парите. Безспорно е установено също, че Ж. нито в дадения му срок, нито когато и да било по- късно е довършил всички СМР, нито е отстранил недостатъците от работата си, нито е върнал парите. С оглед на това Ж. безспорно е изпаднал в забава считано от деня следващ крайния срок, който му е даден от А., а именно изпаднал е безспорно в забава, съответно считано от 01.10.2019 г., от която дата дължи и лихва за забавено плащане върху всяка една от исковите претенции. Всички изброени факти по-горе са подкрепени и със съответните доказателства, и са установени и приети от съда, но независимо от това той е отхвърлил акцесорните искове за лихвите за забавеното плащане върху главниците по отделните искове, които поради еднакъв падеж и основание за плащане, които за улеснението на съда, както и на другата страна са били надлежно сумирани. В тази връзка въззивният съд счита, че се явяват основателни и доказани възраженията и оплакванията във въззивната жалба на въззивницата А., че искът е основателен и доказан и в отхвърлителната му част и тази насока са неправилни и необосновани изводите на първостепенния съд относно неоснователността на иска. В тази насока Решението на първоинстанционния съд в отхъврлителната му част се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени в тази му отхвърлителна част, тъй като мотивите, който е изложил съда в този смисъл, изцяло не се споделят от настоящата въззивна инстанция. Предявеният иск се явява положителен установителен такъв за установяване на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.259 и сл. и вр. с чл.265, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. За въззивницата- кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането й, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК въззиваемият-длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д. с № 1893/2021 г. по описа на РС-С.З. заповед за изпълнение. В производството по чл.422 от ГПК заявителят-кредитор следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. Вземането на въззивницата произтича именно от сключения между страните на стойност от 2500 лева, договор за изработка, които въззивницата е заплатила изцяло и в брой на въззиваемия. Договорът за изработка е неформален договор и законът не изисква и не определя форма на сключването му. С фактическото предаване и заплащане на възнаграждението от възложителя на изпълнителя, което е било изцяло потвърдено и от свидетелските показания, е налице на практика валидно и реално сключен договор за изработка между страните по делото. Договорът за изработка е и каузална сделка, установяваща именно наличието на облигационни правоотношения между страните по него и съответно и изпълнението на същите от тяхна страна. Настоящата инстанция приема, че в производството и пред първата и пред въззивната инстанция безспорно се установи, че е налице ДЪЛЖИМОСТТА от страна на въззиваемия Ж. и на неизработената и невъзстановената от него сума от общо дължимите още 990.00 лева, представляващи отхвърлената част от иска. В тази насока съгласно гореизложеното следва извода, че основното и главно задължение на изпълнителя по договора за изработка се явява именно задължението му да изпълни изцяло и точно, както във времево, така и в количествено и качествено отношение поетата и възложена му за изпълнение работа. Въззивният съд намира, че въззиваемия Ж. не е направил точно това по отношение на неговия възложител – въззивницата А., която от своя страна е заплатила изцяло и в броя дължащите му се парични възнаграждения. В този смисъл първоинстанционният съд неправилно е приел, че на посоченото основание претендираните от ищцата и въззивница суми не са дължими и като такива не следва да бъдат присъдени в нейна полза. Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваните му части и като такова следва да бъде частично отменено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите на съда не съответстват изцяло на събраните по делото доказателства. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззиваемият И. Д. Ж. следва да бъде осъден да заплатят на въззивницата Я. Д. А. направените от последната разноски по делото пред въззивната инстанция общо в размер на 1471.00 лева, от които сумата 400 лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, първоначален депозит за вещото лице от СГРЕ в размер на 200 лева, сумата от 846.00 лева, допълнително възнаграждение за вещото лице по вносна бележка за банков превод от 20.03.2013г., надлежно приложена по делото и съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК пред въззивната инстанция. На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК тъй като цената на иска е под 5000 лева, настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ. Водим от горното, съдът