Решение № 6231 от 15.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1175/2024 г.

Производството е по реда чл. 8, ал. 3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на „Солвей Соди“ АД, ЕИК 813109388, със седалище и адрес на управление гр. Девня, Промишлена зона – юг, представлявано от изпълнителния директор С. Н., против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-192/26.04.2024г. на вр.и.д. Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/, с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 3 и ал. 5, чл. 23, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1, чл. 12, ал. 1 - 5 и ал. 11, и чл. 14 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), и Заповед № РД-10-224/18.09.2024г., на дружеството са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2024г. – 30.06.2025 г., вид нефтопродукт: „котелни горива“, в размер на 26 474,279 тона.

В жалбата се излагат подробни аргументи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, поради допуснати в производството съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствието му с целта на закона. Твърди се, че дружеството не е извършвало дейност по внос и/или вътреобщностни пристигания на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и тежки горива през 2023 г., различни от нефтен кокс, поради което не е задължено лице по ЗЗНН. Излагат се съображения, че дружеството не търгува с количество котелно гориво в стопанската си дейност, не разполага с възможност за складиране и съхраняване на такъв нефтопродукт. „Солвей Соди“ АД не отговаря и на законовите изисквания за търговия и продажба на течни горива, както и не притежава лиценз за управление на данъчен склад по Закона за акцизите и данъчните складове. По изложените съображения, жалбоподателят счита, че не е задължено лице по ЗЗНН.

В допълнение жалбоподателят сочи, че с решението от 30 април 2024г. по съединени дело С-395/22г. и С-428/2022г., СЕС е дал разяснения да се изследват условията за делегиране и дали съществува „действителна възможност за делегиране на разумна цена на задълженията по отношение на запасите на една ЦСУЗ или на друг икономически оператор“. Въпреки предоставената нормативна възможност, жалбоподателят твърди, че с оглед определеното количество не съществува реална фактическа възможност дружеството да упражни правото си да делегира по разумен начин и на разумна цена вмененото му задължение за създаване и съхраняване на запаси за извънредни ситуации /ЗИС/. Излагат се подробни съображения, че е налице несъразмерност и прекомерност за задължението за поддържане на запаси, тъй като влагането на огромен финансов ресурс ще доведе до значителни разходи за дейността на предприятието и ще влоши конкурентоспособността му. Подчертава, че в качеството си на енергийно предприятие, „Солвей Соди“ АД поддържа и резерви от горива по Закона за енергетиката за периода от 01.01.2024 г. до 31.03.2025 г. съобразно Заповед № Е-РД-16-633/12.12.2023 г. на министъра на енергетиката и за периода 01.01.2025 г. до 31.03.2026 г. съобразно Заповед № Е-РД-16-2478/12.11.2024 на министъра на енергетиката. В тази връзка счита, че обжалваното разпореждане е издадено в пряко противоречие с чл.3, ал.3 от ЗЗНН, тъй като съхраняваните от дружеството резерви по ЗЕ не са взети предвид при определяне на задължението му по ЗЗНН. По отношение на материалната незаконосъобразност се излагат доводи за немотивираност на разпореждането, поради неизлагане на фактическите основания за издаването му. Не е извършена и преценка относно срока за неговото изпълнение, както и че не са доказани нетните стойности, въз основа на които са извършени изчисленията. Конкретно твърди, че посочената в разпореждането стойност на общото участие на задължените лица в среднодневния внос/пристигания на енергийни продукти и тежки горива през 2023г. от 5 531 218,993 тона е неидентифицирана, неопределяема и непроверяема величина. Твърди и, че в информацията представена от Агенция Митници за внос и ВОП на нефтопродукти за 2023 г. изобщо липсват данни „Солвей Соди“ АД да е извършвало такава дейност. Извежда извод, че данните за внос и ВОП осъществен от дружеството жалбоподател са извлечени единствено от подадените декларации. Навеждат се твърдения за произволни действия от страна на ответника при определяне на задължените по закона субекти, като поне 20 дружества, които са търгували с нефтопродукти на са включени, като задължени лица за създаване на ЗИС. С оглед на всичко изложено се иска отмяна на оспореното разпореждане и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си представители, поддържа жалбата на наведените с нея основания. Подчертава неправилното изчисляване на общото количество внесени енергийни продукти в страната през 2023 г. Всички доводи на жалбоподателя са систематизирани в писмени бележки с.д. № 8375/22.04.2026г. Отправено е искане за отмяна на разпореждането и за присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – заместник-председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки по делото. Позовава се на чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН и на практиката на СЕС, обективирана в решението на СЕС от 30.04.2024 г. относно качеството на дружеството като задължено лице по ЗЗНН. Излага подробни доводи относно начина на изчисляването на общото количество запаси по реда на чл. 12, ал. 2 от ЗЗНН и участие на всяко задължено лице с количество, пропорционално на участието му в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Сочи, че ЗЗНН предвижда редица възможности, от които задължените лица могат да се възползват, за да осигурят, и за да поддържат определеното им количество запаси – за делегиране на задълженията на друг икономически оператор на разумна цена по реда на чл. 18, ал. 1 и 2 от същия закон, както и замяната на ЗИС от котелно гориво изцяло под формата на газьоли, автомобилни бензини и/или гориво за дизелови двигатели, съгласно 21, ал. 11 от ЗЗНН. Оспорват се твърденията за немотивираност и липса на фактически основания за издаване на акта. Счита, че в разпореждането са посочени всички стъпки от алгоритъма, които са довели до определяне на индивидуалното задължение за запаси на жалбоподателя, включително и за процентното участие на дружеството спрямо общото участие на всички задължени лица в среднодневния нетен внос и вътреобщностни пристигания /ВОП/. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗЗНН, ЗИС от нефт и нефтопродукти се създават отделно от държавните резерви и военновременните запаси и всякакъв друг вид запаси от горива, създавани на територията на страната, съгласно действащото законодателство, поради което и необосновано се навежда нарушение на чл.3, ал.3 от ЗЗНН, тъй като органа няма задължение да съобразява съхраняваните запаси по ЗЕ. Оспорва се и твърдението за неправилно изчисляване на общото количество. Счита, че при постановяване на решението си съдът следва да вземе предвид баланса между особено важния обществен и частния икономически интерес на жалбоподателя.

В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуални представители, които оспорват жалбата и молят за нейното отхвърляне. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за прекомерност на адвокатското такова.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Фактическата обстановка не е спорна и се установява от приложените към делото писмени доказателства.

С писмо с вх. № СП-10/05.02.2024 г., на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), Агенция „Митници“ е предоставила на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ) информация за предходната календарна година относно количествата осъществени внос, износ, международни морски бункерни доставки, вътрешнообщностни пристигания (ВОП) и вътрешнообщностни изпращания (ВОИ) на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива и за лицата, които са ги осъществили. Поради големия обем на информацията, същата е представена от Агенция „Митници“ в ДА ДРВВЗ на диск (CD-R).

С писмо с вх. № 1684/29.02.2024 г. Националният статистически институт (НСИ) е представил на ДА ДРВВЗ информацията по чл. 4, ал. 5, т. 2 ЗЗНН, в това число:- изчисления нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива в равностойност на нефт за предходната календарна година – 4 754 706,063 тона, респ. изчисления среднодневен нетен внос и ВОП – 13 026,5919541393 тона;

• изчисленото потребление по видове нефтопродукти в равностойност на нефт за предходната календарна година – 4 113 594 тона, респ. изчисленото среднодневно потребление – 11 270 тона.

„СОЛВЕЙ СОДИ“ АД е подало Справка-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН с вх. № Е-174/31.01.2024 г., а впоследствие и Коригираща Справка-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН с вх. № Е-174/29.02.2024 г., в която е декларирало следните данни, отнасящи се за 2023 г.:

• налични количества от внос, ВОП, производство към 01 януари на предходната календарна година – 0 тона нефтен кокс;

• внос на нефтен кокс – 140 847,371 тона;

• количества от ВОП – 58 937,905 тона нефтен кокс;

• от собствените количества внос, ВОП, производство – количества за осъществени международни морски бункерни доставки – 0 тона нефтен кокс;

• от собствените количества внос, ВОП, производство – количества, изнесени при режим на износ – 0 тона нефтен кокс;

• от собствените количества внос, ВОП, производство – количества за осъществени вътрешнообщностни изпращания - 0 тона нефтен кокс;

• налични количества от внос, ВОП, производство към 31 декември на предходната календарна година – 23 866,040 тона нефтен кокс;

• количества от внос и/или ВОП, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 5 от ЗЗНН - 0;

• количества от внос и/или ВОП, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 6 от ЗЗНН – 0;

• количества, произведени/продадени от производство – 0 тона нефтен кокс;

• количества, възложени за производство/продадени от възложителя/потребени от него - 175 919, 236 тона нефтен кокс.

Поради несъответствие на информацията, предоставена от дружеството със справката декларация и информацията, постъпила от Агенция „Митници“, е извършена проверка по чл. 12, ал. 4, изр. 2 от ЗЗНН, резултатите от която се вземат предвид при определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации.

Съставен е Констативен протокол № ГМ-14/08.03.2024 г., видно от който проверяващата комисия е установила, че през 2023 г. „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД е извършило ВОП на 58 937,905 тона нефтен кокс, а наличните количества нефтен кокс към 31.12.2023 г. са 23 866, 040 тона. Декларираните количества от осъществен внос на нефтен кокс (140 847,371 тона) съответстват на съобщените от Агенция „Митници“.

В съответствие с чл. 12, ал. 1 ЗЗНН, въз основа на докладна записка №2550/22.04.2024 г., издадена от и.д. Главен директор на ГД ДРВВЗ, председателят на ДА ДРВВЗ, е утвърдил “Общо разпореждане за създаване на нивата на запаси за извънредни ситуации за задължените лица и за Агенцията, за периода 01.07.2024 г. – 30.06.2025 г.”, определени въз основа на данните за среднодневен нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти. Въз основа на Заповед № РЗЛ-9/22.04.2024 г. на председателя на ДА ДРВВЗ и с оглед осъществения от жалбоподателя внос и ВОП на нефтен кокс, дружеството е вписано в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН за периода 01.07.2024 г. – 30.06.2025 г. под № 192./л.68 от преписката/

С оспореното Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-192/26.04.2024 г. издадено от председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 3, чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 12, ал. 1-5 и ал. 11, както и чл. 14 от ЗЗНН, на "Солвей соди" АД е определено индивидуално ниво на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2024 г. – 30.06.2025 г. - от котелни горива, в количество 26 474,297 тона.

Видно от доказателствата по делото, дружеството жалбоподател е създало определеното му индивидуално ниво на запаси. Съответно 13 237,140 тона котелни горива на територията на Република България. След Разрешение за замяна №РЗ-12-55, останалото количество от 13237,140 тона да бъде съхранявано под формата на гориво за дизелови двигатели – 6 618,570 тона запас е създаден на територията на Българи, а другите 6 618,570 тона на територията на Словения.

В хода на съдебното производство, с молба с.д. № 9470/06.06.2025 г. е представено писмо с рег. № RB 216104-001-04/1-37/01.02.2024 г. на Агенция „Митници“, с годишна справка на количествата осъществен внос, износ, международни морски бункерни доставки, вътрешнообщностни пристигания и вътрешнообщностни изпращания на енергийни продукти приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и лицата, които са ги осъществили./л.308/, ведно с компакт диск съдържащ данните /л.320/ Тъй като информацията записана в този компакт диск не можа да бъде достъпена, същата беше изискана повторно от съда и беше предоставена от страна на ответника с молба с.д. № 16730/16.10.2025 г. отново на компакт диск /л.527/.

По делото е допусната и приета съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна, кореспондираща със събраните по делото писмени доказателства. Съгласно експертното заключение задължението на „Солвей соди“ АД е изготвено, въз основа на данните от НСИ, от Агенция „Митници“ и от отчети на задължените лица. Използвана е Методика за определяне нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН. Следвайки Методиката, изчисленията на вещото лице съвпадат с тези на ДА „ДРВВЗ“. Количество за съхранение на ЗИС на „Солвей Соди“ АД е вярно определеното, а минималните разлики в количествата се дължат на математическите закръгляния на стойностите при изчисляването.

Експертът е установил, че ДА „ДРВВЗ“ води регистри на задължените лица, на регистрираните складове за съхранение на нефт и нефтопродукти, на всички създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации и на всички създадени и поддържани целеви запаси, в страната, но не и за други държави-членки. В сайта на Агенцията, в раздел „Нефт и нефтопродукти“, в подраздел Регистри, има информация единствено за съхранителите на посочените горива в страната. Агенцията не води регистри за цената на услугите в складовете по съхранение на запасите за извънредни ситуации от котелни горива. По въпрос № 4 относно годишното потребление на котелни горива в България, според статистически данни на НСИ, вещото лице посочва за 2020 г. годишно потребление на нефт и нефтопродукти за мазут с тегловно съдържание, непревишаващо 1% - 26 хил. т., а за мазут с тегловно съдържание, превишаващо 1% - 11 хил. т., което общо за годината прави годишно потребление на мазут 37 хил. т.; за 2021 г. съответно 48 хил. т. и 4 хил. т. или общо за годината потребление от 52 хил. т.; за 2022 г. съответно 43 хил. т. и 45 хил. т. или общо за годината потребление от 88 хил. т.; за 2023 г. съответно 25 хил. т. и 25 хил. т. или общо за годината потребление от 50 хил. т.; за 2024 г. съответно 27 хил. т. и 19 хил. т. или общо за годината потребление от 46 хил. т. Седна стойност на потреблението за 2020-2024 г., включително е 54,6 хил.т.

Вещото лице е изчислило, че в процентно отношение, задължението на жалбоподателя представлява 3,3872% от общото задължение за създаване на ЗИС.

Поради настъпила законодателна промяна, в сайта на Агенцията се водят два регистъра - единият е регистър на складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти по ЗЗНН /това е по новия закон/ и регистър на складовете за съхраняване на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти. В сайта на Агенцията, в раздел „нефт и нефтопродукти“, в подраздел „регистри“ се намира регистър на складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти по ЗЗНН. За периода 30.04.2020 г. - 30.04.2021 г - 6 броя складове на съхранители на котелни горива с капацитетът е 65 712,497 куб. м., за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г - 17 броя с капацитетът е 106 351,504 куб.м, за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г. - 20 броя с капацитетът е 107 328,416 куб.м, за периода 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г. - 20 броя с капацитетът е 120 703,416 куб.м, за период 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. - 22 броя с капацитетът е 88 401,416 куб.м, за период 01.07.2025 г. - 30.06.2026 г. - 24 броя складове с капацитетът е 95 069,416 куб. м.. По втория регистър - регистър на складовете за съхраняване на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти, намиращ се отново на електронната страница на Агенцията за периода 30.04.2020 г. - 30.04.2021 г. има вписани 7 броя складове с капацитетът е 47 555,392 куб. м, а за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2026 г. – за всяка година 6 броя складове на съхранители на котелни горива, с общ капацитетът е 38 375,392 куб. м.

Вещото лице е установило, че за да изпълни разпореждането „Солвей Соди“ АД, за процесния период е заплатило 4 481 249,70 лв. с ДДС или 3 858 644,87 лв. без ДДС.

Общите приходи на „Солвей соди“ АД за 2024 г. са 524 630 хил. лв., а общите разходи, за същия период, са 456 972 хил. лв. Разходът за създаване и съхраняване на ЗИС в размер на 4 478 142,95 лв. представлява 0,98% от общите разходи на „Солвей соди“ АД за 2024 г. Според вещото лице, правилно е разходите за ЗИС за периода 01.07.2024-30.06.2025 г. да се съпоставят с общите разходи на дружеството за същия период, а не с тези за 01.01.2024 г.-01.12.2024 г. В този случай процентът е дори по-нисък, а именно: 0,88 %. Брутната печалба на „Солвей соди“ АД за 2024 г. е в размер на 67 658 хил. лв., като след приспадане на дължимия корпоративен данък от 9 610 хил. лв. и отсрочените данъци, които са отрицателна величина – 1 102 хил. лв., нетната печалба е останала 59 150 хил. лв.

По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза с. д. № 5886/23.03.2026 г., неоспорена от страните, от която се установява, че общото участие на всички задължени лица е правилно изчислено от ДА ДРВВЗ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на обжалваното Разпореждане № Р-12-192/26.04.2024 г. на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, в срока по чл.149, ал.1 АПК /разпореждането е връчено на 07.05.2024 г., а жалбата е депозирана чрез органа на 21.05.2024 г./ и срещу годен за обжалване административен акт – разпореждане на председателя на ДА „ДРВВЗ“ по чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗЗНН, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което е валиден административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗЗНН, Председателят на агенцията определя индивидуалните нива на запасите на Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и на задължените лица за всеки период на съхраняване. С оглед на изложеното, съдът приема, че оспореното Разпореждане е издадено от материално компетентен административен орган –председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

Спазена е установената от закона форма на акта – писмена, съдържаща необходимите фактическите и правни основания за издаването му, като съдът не споделя изложените в жалбата на дружеството възражения в тази насока. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на акта. Събрани са всички необходими доказателства, при съблюдаване на служебното начало по чл. 9 от АПК. Оспореният акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените с акта правни последици.

Относно фактическите обстоятелства разпореждането препраща към Докладна записка № 2550/22.04.2024 на главен директор на ГД „ДРВВЗЗ, към утвърденото от председателя на ДА „ДРВВЗ“ Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН и към „Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти“. Следва да се отбележи, че съобразно задължителната съдебна практика, а именно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта могат да се съдържат и в други източници от административната преписка, обсъдени в настоящия съдебен акт, поради което доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в разпореждането са неоснователни.

Обстоятелството, че никъде в обжалваното разпореждане не са посочени изходните данни за изчисление на задълженията на „Солвей Соди“ АД, начинът, по който от 266 вносители като задължени лица са определени 239 дружества, самите математически операции и използваните в тази връзка формули, не обоснова извод за немотивираност на акта, респ. за неговата незаконосъобразност. Изходните данни са цитирани в Докладната записка, а формулите за съответните изчисления са посочени в утвърдената Методика за определяне на нивата на ЗИС въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания. В изпълнение на задължението по чл.8, §4 от Директива 2009/119/ЕО, Методиката е публикувана на сайта на ДА ДРВВЗ. От своя страна, тази Методика се основава на Приложение I към Директива 2009/119/ЕО, регламентиращо метода за изчисляване на равностойността в суров нефт на вноса на нефтопродукти.

Обжалваното Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-192/26.04.2024 г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, е издадено в съответствие с материалния закон и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Основни спорни по делото се явяват въпросите: жалбоподателят отговаря ли на условията за задължено лице по смисъла на ЗЗНН и допустимо ли е да му се възлагат задължения да създава и съхранява ЗИС от категория по чл. 2, ал. 1, каквато не използва за дейността си? Правилно ли административният орган е изчислил общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България и индивидуалното ниво на ЗИС на дружеството? Определеното индивидуално ЗИС на дружеството представлява ли недопустима финансова тежест, правеща задължението непропорционално по смисъла на чл.52 от ХОПЕС?

Правната уредба на ЗЗНН е в изпълнение на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009г., налагаща задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Директива 2009/119/ЕО установява правните рамки и дава правото на всяка държава - членка на Европейския съюз, сама да определя и регламентира реда и условията, включително енергийните продукти, под формата на които да се изпълняват задълженията по европейското законодателство. С Директива за изпълнение /ЕС/ 2018/1581 на Комисията са внесени изменения в Директива на Съвета 2009/119/ЕО относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите.

Както следва от чл. 1, във връзка със съображения 3 и 33 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 год. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, същата има следните основни цели: засилване на сигурността и осигуряване на висока степен на сигурност на снабдяването с нефт на Съюза посредством надеждни и прозрачни механизми, основани на солидарността между държавите членки, като същевременно се съблюдават правилата на вътрешния пазар и конкуренцията; поддържането на минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и въвеждането на необходимите процедури за преодоляване на евентуален сериозен недостиг. В рамките на тази солидарност между държавите членки нефтените запаси, създадени от всяка държава членка, представляват част от общите запаси на Съюза. Изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009г. и на Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите, са въведени на национално ниво със Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (§ 2, т.1 от ДР на ЗЗНН).

Според разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, "задължено лице" е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България.

Съответно, нормата на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, посочва, че "икономически оператор" е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и е задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава – членка, въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО.

Определянето на оспорващото дружество като "задължено лице" е обусловено от прилагането на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, според която, всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка - декларация по образец за предходната календарна година с информация за:

1. произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива;

2. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление;

3. количествата внесени, изнесени, доставени от ВОП, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива;

4. наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември;

5. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации;

6. /в ред. ДВ, бр. 65 от 2020 г., бр. 54 от 2023 г./ количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и ВОП, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година. От доказателствата по делото се установява, а и жалбоподателят не оспорва, че през 2023 г. е осъществявал ВОП на „нефтен кокс“ за целите на производствения процес, която суровина е посочена в т. 3.4.23. „Нефтен кокс“ на Приложение А глава 3.4 – "Нефт /суров нефт и нефтени продукти/" от Регламент (ЕО) № 1099/2008. на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор. При наличието на така подадената от „Солвей Соди“ АД справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗАНН, необосновани, недоказани и неоснователни са изложените в жалбата възражения, че дружеството няма качеството на "задължено лице" по ЗЗНН. Приложимата нормативна регламентация не обвързва качеството на задължено лице по ЗЗНН, съответно възникването на задължението за създаване и съхраняване на запаси за извънредни ситуации, с предмета на регистрираната/упражнявана основна дейност на търговеца или с неговите икономически, технически и технологични възможности, поради което възраженията на жалбоподателят, че дружеството не извършва дейност по внос, съхранение и продажба на горива, нито притежава необходимото за такава дейност материално-техническо оборудване, нито изискващите се закона разрешителни и лицензи са неоснователни. Релевантно е единствено дали търговецът е внасял и/или осъществявал ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година. Според вида на енергийния продукт - предмет на вноса, законът регламентира вида на нефтопродукта на запасите за извънредни ситуации, които следва да бъдат определени на задълженото лице. Дефинираното в ЗЗНН понятие „икономически оператор“ е по-тясно спрямо понятието „задължено лице“, т.к., както е указано в самата дефиниция, се отнася само за лицата, които осъществяват икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава членка на Европейския съюз, и е задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава - членка, въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО. Не всяко „задължено лице“ по смисъла на § 1, т.11 ДР ЗЗНН следва да е „икономически оператор“ по смисъла на т.10, достатъчно е да е икономически оператор в контекста на границите на това понятие, изведени от целта и задълженията по Директива 2009/119.

В този смисъл под понятието „икономически оператор“, използвано в дефиницията по § 1, т.11 ДР ЗЗНН, следва да се разбира всеки оператор на пазара, който извършва дейност в областта на производството, вноса/ВОП или продажбата на енергийните продукти, изброени в глава 3.4 от приложение А към Регламент № 1099/2008, или дейност, която включва употребата на такива продукти. По този начин, понятието „икономически оператор“ обхваща не само производители (като рафинериите), но и търговци на нефтопродукти, или производители, използващи нефтопродукти за производствени цели, на които по принцип също може да бъде наложено задължение по отношение на запасите.

В този смисъл е и постановеното решение от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22, в което СЕС е приел, че разпоредбите на Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, във връзка с членове 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от Приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан с нея, дори и това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие че посоченото задължение е пропорционално.

Поради изложеното несъмнено „Солвей Соди“ АД има качество на задължено лице по см. на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН във вр. с § 1, т. 10 от ЗЗНН, с възникнало задължение по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната.

Съгласно чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН на всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от ВОП на територията на страната смазочни масла в т. ч. базови масла, битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива.

Съгласно чл.12, ал.1 от ЗЗНН, запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от Агенцията, се определят от Председателя на агенцията ежегодно до 30 април с разпореждания за общите и индивидуалните нива на запасите по чл. 8, ал. 2, т. 2 и 3. Нивата на запасите се определят въз основа на предоставените данни за предходната календарна година по: 1/ чл.4, ал.5, т.2, букви „а“ и „б“ – за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания и в съответствие с чл.14 и чл.23, или 2/ чл.4, ал.5, т.2, буква „в“ - за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневното потребление на територията на страната и в съответствие с чл.15 и 22. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗЗНН, при определяне нивата на запасите за извънредни ситуации се взема предвид и информацията, получена по чл. 4, ал. 2, 3, ал. 5, т. 2, ал. 6, 7 и 9.

Информацията по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН е тази, която всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл.2, ал.1 и на тежки горива, посочват в справката-декларация по образец за предходната календарна година, и която са длъжни да представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари.

За изчисляване на нивата на запасите за извънредни ситуации, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН, Агенция „Митници“ изготвя и представя в ДА „ДРВВЗ“ информация от митнически документи, включително регистрирани електронни административни документи, относно енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежките горива, попадащи в обхвата на глава 27 и глава 29 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Информацията включва данни относно описанието на енергийните продукти, тяхното количество, държавата на изпращане и на получаване и се предоставя по кодове съобразно Комбинираната номенклатура, в сроковете по т.1 и т.2. Информацията, която Националния статистически институт е задължен да изготвя и представя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, е посочена в чл.4, ал.5 ЗЗНН.

Видно от нормативната рамка, механизмът на определяне на общото количеството от запаси е напълно и точно изяснен. Общото участие е сума от индивидуалните участия на всички задължени лица, които от своя страна се определят съгласно разпоредбите на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) и по алгоритъма на приложимата методика. В случая, Държавната агенция е изчислила общото участие на всички задължени лица (сума от индивидуалните им участия) през 2023 г. - 5 531 218,993 тона.

Неоснователно се твърди, че задълженията на жалбоподателя са изчислени неправилно, т.к. неясно и неточно са били анализирани и формирани изходните данни за внос и износ, включително и подадените от Агенция „Митници“. Обстоятелството, че информацията, относима към другите задължени лица, получена от Агенция „Митници“ не е била част от преписката, не дискредитира достоверността на изчисленията на нивата на ЗИС, за които жалбоподателят е задължен. Липсват каквито и да било основания достоверността на предоставената от Агенция „Митници“ информация по чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗЗНН да се поставя под съмнение. Тази информация е част от поддържаната от Агенция „Митници“ Обща Митническа информационна система за целите на Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси. Сигурността на тази система и достоверността на информацията в нея се гарантират от мерките по чл. 38, § 2 и от отговорността по чл. 40, § 1 от този регламент.

Вярно е възражението, поддържано и в писмените бележки на жалбоподателя, че в диска с информация от АМ, в лист „Данни ВОП 2023 „Солвей Соди изобщо не фигурира, но това не означава, че данните използвани от ответника за определяне на количеството запаси, което трябва да бъде създадено е произволно определено. Съгласно чл.12, ал.3 от ЗЗНН при определяне нивата на запасите за извънредни ситуации се взема предвид и информацията, получена по чл. 4, ал. 2, 3, ал. 5, т. 2, ал. 6, 7 и 9. А в чл.4, ал.2 от закона ясно е посочено, че до 15.02. на текущата година вносителите трябва да представят пред агенцията справка декларация за извършения от тях внос и ВОП на петролни продукти извършен пред предходната година. В представената от самия жалбоподател коригираща декларация от 29.02.2024 г./л.13-17 от преписката/ е описано количеството придобит нефтен кокс от ВОП за 2023г. Количествата от внос са описани, както в декларациите на жалбоподателя, така и в информацията съдържаща се в диска на л.527 от делото. Там дружеството фигурира като вносител на нефтен кокс на редове 353, 921 и 1388. Вярно е, че при първоначалното отваряне на таблицата стойностите на внесените количества, които са отбелязани в колона „О“ на таблицата не се виждат, а се визуализират звезди“•••••“. При разширяване на тази колона, обаче стойностите на вноса се визуализират правилно и са съобразени при издаване на оспореното разпореждане.

Необосновано в жалбата се твърди, че след като съществувала информация за 2023г., включваща 266 дружества като вносители, като задължени лица неясно и неправилно са определени само 239 дружества, като се сочат и конкретни дружества, които според жалбоподателя е следвало да бъдат определени като задължени лица по смисъла на закона.

Съгласно чл. 12 ал. 4 изр. първо от ЗЗНН, нивата на запасите за извънредни ситуации на всяко задължено лице се определят пропорционално на участието му в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания или в общото вътрешно потребление през предходната календарна година спрямо общото участие на всички задължени лица. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 7а от ЗЗНН, според която ДА „ДРВВЗ“ изчислява в процент дела на участието на всяко едно задължено лице спрямо общото участие на всички задължени лица в среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания или в среднодневното потребление за предходната календарна година. От данните по делото /становище и констативни протоколи 727-784/ се установява, че разликата между дружествата посочени като вносители от Агенция Митници и реално задължените лица по закона /266 дружества вносители, а 239 задължени по закона лица/ се дължи на обстоятелството, че част от дружествата попадат в информацията от Агенция „Митници“, тъй като притежават данъчен склад, в който са постъпили нефтопродукти от внос или ВОП/ВСВ. Другата причина е, че част от вносителите са осъществили доставки, които не са били предмет на ЗЗНН, или доставки в разфасовки до 1кг, както и внесените количества са били изнесени в същия размер, или останали налични на склад в съответното дружество към 31.12.2023г. Следователно количеството ЗИС на ответника е определено спрямо общото участие на всички задължени лица, а не спрямо участието на всички икономически оператори /в този смисъл Решение № 687/22.01.2026г. по адм. дело № 6422/2025г. на ВАС/. Наред с изложеното, съдът намира, че доводите на жалбоподателя срещу начина на определяне на кръга от задължени лица са неотносими. Същото е извършено с отделен административен акт – Заповед № РЗЛ-9/22.04.2024 г. на Председателя на ДА „ДРВЗ“, т.е. не е част от оспорения административен акт, в пределите на чийто предмет жалбоподателят е легитимиран да извършва оспорване и да реализира правото си на защита. В проведеното административно производство са събрани всички необходими и относими към издаването на разпореждането доказателства. Общите и индивидуални нива на запасите са определени въз основа на информацията, която задължените лица са декларирали на основание чл.4, ал.2 ЗЗНН, информацията от Агенция „Митници“ предоставена по реда на чл.4, ал.3 ЗЗНН и информацията от НСИ по чл.4, ал.5 ЗЗНН. Проведени са контролните проверки във връзка с установените несъответствия, като очевидно жалбоподателят – подавайки коригираща информация, се е съгласил с данните, предоставени от Агенция „Митници“. Именно в рамките на тези контролни проверки е имал възможност да възрази и да сочи доказателства за установяване на коректните (според него) количества придобити от внос и/или ВОП. Поради тази причина съдът намира и възражението на жалбоподателя, за нарушаване правото му да участва в административното производство за неоснователно.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че процесното разпореждане е издадено в нарушение на чл.3, ал.3 от ЗЗНН, като намира, че дружеството превратно и разширително тълкува значението на цитираната разпоредба като налагаща приспадане на запасите по ЗЕ от определеното им количество запаси по ЗЗНН при тяхното изчисляване като количество. Аргументи в тази насока дава разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗЗНН, която не препраща към ал.4 на чл.4 от с.з. В този смисъл съдът изцяло споделя тезата на ответника, че „включването“ по смисъла на чл.3, ал.3 от ЗЗНН, на запаси от нефтопродукти, които се поддържат от енергийните предприятия, в общото количество запаси по ЗЗНН, е свързано с изпълнението на задължението на органа по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗНН за ежемесечно представяне на НСИ на справка за нивата на създадените и поддържани запаси, за целите на докладване на Евростат. В подкрепа на горния извод е и систематичното тълкуване на чл.3, ал.3 от ЗЗНН с разпоредбата на чл.4, ал.4 от ЗЗНН, както и с разпоредбата на чл.1, ал.3 от ЗЗНН, задължаваща дружеството жалбоподател да създаде и поддържа запаси по цитирания закон отделно от държавните резерви и военновременните запаси и всякакъв друг вид запаси от горива, създавани на територията на страната, съгласно действащото законодателство. Нормативно регламентирания способ за определяне на ЗИС, въз основа на среднодневния нетен внос и вътреобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти на задължените лица, опровергават твърдението в жалбата, че при определяне на общото количество запаси за извънредни ситуации следва да включат и запасите от нефтопродукти, които се поддържат от енергийните предприятия по реда на чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от ЗЕ. Посоченото е в унисон с различните цели на запасите по ЗЕ и ЗЗНН, като целта на създаването и съхраняването на процесните запаси за извънредни ситуации е осигуряване на снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави-членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси чл. 1, ал. 2 от ЗЗНН.

Безспорно е установено по делото, а и не се спори между страните, че според отразените в справката-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН данни от „Солвей Соди“ АД, през 2023 г. дружеството е извършило внос и ВОП на 199 785,276 тона нефтен кокс и към 01.01.2023 г. е разполагало с 23 866,040 тона нефтен кокс. Тези количества са послужили за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации на „Солвей Соди“ АД. С процесното разпореждане на дружеството са определени 26 474,279 тона нефтопродукти от вида "котелно гориво", които същото следва да създаде и съхрани за извънредни ситуации. Така определеното количество е установено като правилно изчислено от изслушаната по делото експертиза, неоспорена от страните. Механизмът на определяне на количеството от запаси е напълно и точно изяснен в приложената по преписката Докладна записка, като е съобразена и Методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, изготвена и утвърдена на основание чл.8, ал.2, т.1 - 3, във връзка чл.12 и чл.14, и § 34 от ПЗР на ЗЗНН – което безспорно се установява и от заключението по назначената по делото СИЕ. В Докладната записка подробно е разяснен начина на изчисление на ЗИС въз основа на информационните източници по чл.4, ал.2 и ал.3, ал.5, т.2, букви а), б) и в) ЗЗНН, което напълно съответства на чл.12 ЗЗНН. При изчисленията е използвана информацията, предоставена по реда на чл.4, ал.2, ал.3 и ал.5 ЗЗНН, което е в изпълнение на изискванията на чл.12, ал.3 ЗЗНН. Установена е по-голямата от двете величини по смисъла на чл.12, ал.2 ЗЗНН. Съобразена е Методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос на енергийни продукти по Приложение А, глава 3.4 Регламент (ЕО) № 1099/2008. В т.1 на Раздел ІІ от Методиката (Изчисляване на участието на всяко едно задължено лице Х в общия нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти в равностойност на нефт в страната), т.5 (Изчисляване на общото ниво на ЗИС от нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН на всички задължени лица) и в т.6 от същата (Изчисляване на индивидуалното ниво на ЗИС за всяко задължено лице Х поотделно), детайлно са посочени формулите за изчисление, съобразени с нормативните изисквания на чл.2, ал.1, чл.12, ал.2 ЗЗНН. Според т.6 от Методиката индивидуалното ниво на ЗИС за всяко задължено лице се определя на основание чл.23, ал.2 и ал.3 ЗЗНН, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година.

Противно на изложеното в жалбата, настоящият състав счита, че разпореждането за създаването на запаси за извънредни ситуации е съобразено с целта на закона и не следва да бъде определено като непропорционално, съгласно задължителните постановки на СЕС. Настоящият състав съобрази т. 90 от мотивите на решението от 30.04.2024 г. на СЕС по съединени дела С-395/22 и С-428/22, съгласно което е допустимо налагането на задължение на икономически оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с продукти, които не са свързани с упражняваната от този оператор дейност, дори когато изпълнението на това задължение създава значителна финансова тежест за посочения оператор, освен ако не се установи друго при преценката за неговата пропорционалност.

Във връзка с оплакванията на дружеството за несъразмерност на вменените му задължения по ЗЗНН, на първо място следва да се посочи, императива на чл.3, ал.4 ЗЗНН, съгласно който задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива на запасите за извънредни ситуации – както тези задължения са дефинирани съответно в § 1, т.19, 20, 21 и 22 ДР ЗЗНН. Създаването и съхраняването на ЗИС по смисъла на § 1, т.19 и 20 от ЗЗНН – т.е. за тяхното закупуване, доставяне, приемане за съхранение или предоставяне по договор за заем и/или договор за влог с цел достигане на определено ниво, съгласно чл.17, ал.1 (§ 1, т.19) и за тяхното поддържане в съответното количество и качество, при подходящи технологични условия и в състояние на непрекъсната готовност за ползването им (§ 1, т.20), е възможно да затрудни дейността на жалбоподателя, както във финансово, така и в организационно отношение. Без съмнение наложеното по чл.12, ал.11 ЗЗНН задължение да създаде и поддържа със свои средства и за своя сметка за едногодишен период запаси за извънредни ситуации от нефтопродукт, който не е свързан с неговата икономическа дейност – в случая котелно гориво, може дори да ограничи свободата му на стопанска инициатива и правото му на собственост.

Засягането в случая обаче не е в степен, която да е в противоречие с принципа за съразмерност по чл.6 АПК. От една страна, оспореното разпореждане, както и неговото изпълнение, не засягат права и законни интереси на оспорващия в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която разпореждането е издадено, тъй като определените с разпореждането нива на ЗИС са в точно установените от закона размери – пропорционално на участието му в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания през предходната календарна година спрямо общото участие на всички задължени лица – чл.12, ал.4 ЗЗНН. Липсва предвидена от закона възможност така определените размери да бъдат намалени. Съответно, липсват нормативно установени други мерки или други законосъобразни възможности (по смисъла на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от АПК), които да са по-благоприятни за оспорващия, и чрез които други мерки или законосъобразни възможности да е възможно постигането на целта на закона.

Видно от публикуваните данни за дейността на дружеството, разходите му за създаване и поддържане на ЗИС съставляват 0,98% от общите разходи за дейността на дружеството за 2024г. А ако разходите се съпоставят с общите разходи за същия период 01.07.2024-31.06.2025 г., а не за периода 01.01.2024-31.12.2024 г., то разходите биха съставлявали 0,88% от общите разходи на дружеството. В случая, включително от изготвената СИЕ, не се установяват обективни факти, които да сочат на риск за финансовото оцеляване на дружеството. Няма обективни, конкретни и безспорни данни финансовия ресурс, който жалбоподателят следва да вложи за формиране на запаса, разходите и вредите при изпълнение на разпореждането и постигнатите от него икономически показатели, свързани с реализираната печалба за предходната финансова година, наличния оборотен капитал и възможността за създаване на запас в собствени складове или чрез възлагане на други икономически оператори, да обосновават извод за финансова тежест, създаваща значителен риск за неговото икономическо оцеляване /в този смисъл решение по административно дело № 4160/2025 г. на ВАС/.

Съгласно СИЕ, неоспорена от страните, при изпълнение на процесното разпореждане, няма да се окаже, че предприятието ще претърпи големи загуби и ща има значителен риск от оцеляване на дружеството. Съхраняването на 26 474,297 тона котелни горива ще има неблагоприятен ефект, но засягането не е в степен, която да е в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В случая продължителността на изискуемото съхранение, количеството нефтопродукти, които трябва да се съхраняват, определено при спазване изискванията на чл. 12, ал. 4 от ЗЗНН, не сочат на значителност на финансовата тежест за оспорващото дружество. Аргумент в полза на този извод е и, че не са налице данни във връзка с разходите по изпълнение на оспореното разпореждане, дружеството да се е налагало да ползва кредитен ресурс. Фактът, че дружеството е формирало запаса за извънредни ситуации за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г., означава, че финансовите му средства са били достатъчни за изпълнение на това задължение. След като дружеството изпълнява задълженията си, макар и финансово затруднено, то не е налице значителен риск за икономическо оцеляване на конкретния икономически оператор, респ. не може съществено да засегне неговото конкурентно положение. /т. 89 от Решението на СЕС/. Следователно не е налице признак за непропорционален характер на задължението. Липсата на значителен риск е признак, че задължението е пропорционално. Не е налице непропорционална и нетърпима намеса, която да накърни в значителна степен гарантираните права на дружеството-жалбоподател /в този смисъл решение по административно дело № 7872/2025 г. на ВАС/.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че при изпълнението на всички неизпълнени разпорежданията в периода 2021 – 2025 г. за създаване на запаси за извънредни ситуации, едновременно с процесното разпореждане, ще се създаде сериозен риск за предприятието. Видно от доказателствата по делото, процесното разпореждане за създаване на запаси е поредното такова от 2021 г. Търговецът е бил вписан в регистъра като задължено лице по смисъла на ЗЗНН и е следвало да отчете при извършване на дейността си, че е субект на задължение за създаване на запаси. Дружеството е следвало да предвиди тези си задължения, при организацията на работата си и предвижданията на разходите. Съгласно СИЕ разходът за изпълнение на разпореждането е в размер на 4 478 142,95 лв., а нетната печалба на дружеството за 2024 г. е в размер на 59 150 хиляди лева.

Обжалваното разпореждане изцяло съответства и на целта на закона. Разпореждането цели създаването на запаси от нефтопродукти, безусловно необходими в ситуации като настоящата, които се характеризират като кризисни и извънредни, като вменяването на задължението за създаването на процесния запас с котелни горива цели постигането, както на националната, така и на европейската енергийна независимост и суверенитет, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗНН. Неоснователни са възраженията, че се създават задължения за поддържане на огромни количества ЗИС в котелни горива, при недоказана реална нужда и се създава изкуствен пазар за съхранение на ненужни количества ЗИС. Нивата на запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица са нормативно определени и като такива са предвидими и еднотипно определени за всички задължени лица. Те са съобразени с посочените цели в Директива на Съвета 2009/119/ЕО за поддържането на минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и въвеждането на необходимите процедури за преодоляване на евентуален сериозен недостиг. Както следва от чл.1 във връзка със съображения 3 и 33 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 год. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, същата има следните основни цели: засилване на сигурността и осигуряване на висока степен на сигурност на снабдяването с нефт на Съюза посредством надеждни и прозрачни механизми, основани на солидарността между държавите членки, като същевременно се съблюдават правилата на вътрешния пазар и конкуренцията; поддържането на минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и въвеждането на необходимите процедури за преодоляване на евентуален сериозен недостиг. В рамките на тази солидарност между държавите членки нефтените запаси, създадени от всяка държава членка, представляват част от общите запаси на Съюза. Възраженията на жалбоподателя пряко се опровергават и от настоящата геополитическа обстановка.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че задълженията за създаване и поддържане нивата на ЗИС са за ограничен период – едногодишни. Така определените възможности за изпълнение на задълженията по отношение на ЗИС и срока, за който същите се отнасят - както следва от т.87 и т.88 от Решение на СЕС от 30 април 2024г. по съединени дела C395/22 и C428/22, са достатъчна гаранция, че задълженията за поддържане на ЗИС по ЗЗНН са пропорционални.

Горните съображения на настоящия състав се подкрепят и от практиката на ВАС - Решение № 11547/30.10.2024г. по адм.д. № 2321/2022г., Решение на ВАС № 304/13.01.2025г. по адм.д. № 9576/2022г., Решение на ВАС № 11417/24.10.2024г. по адм.д. № 1313/2024г., Решение № 13122/04.12.2024г. по адм.д. № 5400/2022г.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че Разпореждане № Р-12-192/26.04.2024 г. на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразено с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното от ответника искане за присъждане на съдебно деловодни разноски. В списък по чл.80 от ГПК същите се претендират както следва: 858 евро възнаграждения за вещо лице и ю.к.възнаграждение, съобразно действащата нормативна уредба. Като съобрази разпоредбите на чл.37 Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 евро, съобразно значителната правна и фактическа сложност на делото и осъщественото процесуално представителство, както и 858 евро депозит за вещо лице, предвид наличните по делото доказателства за внесен от страната такъв, или разноски общо в размер на 1 088 евро.

Водим от горното, съдът