Решение № 504 от 5.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 17146/2025 г.

Производство е образувано е по молба на Н. Д. Р. лично и като родител на малолетния В. Р.ов Р. с твърдения, че са жертва на домашно насилие, упражнявано от ответника – Р. М. Р., в качеството му на съпруг и баща. Молителката посочва, че с ответника Р. М. Р. са съпрузи със сключен граждански брак през 2018 г, като от брака имат едно малолетно дете - В. Р.ов Р., ЕГН ••••••••••, роден на •••••• г. След влошаване на техните отношения, през •••••• г., между тях настъпила фактическа раздяла, ответникът заминал да живее в Г., а молителката и малолетното дете останали да живеят в семейното жилище, находящо се в гр. П., ул.••• № ••, вх. *, ап.••. На •••••• г. молителката установила, че е прекъснато ел. захранването в жилището, обитавано от нея и малолетния В.. Обадила се на спешен тел. 112 за съдействие, откъдето я препратили към ЕВН, като била информирана, че съпругът й и баща на малолетното им дете, когато е бил в България през месец октомври, лично е подал заявление за прекратяване на договора с ЕВН, като няма възможност молителката, тъй като не е титуляр, да поднови договора. Посочва, че с тези си действия ответникът е осъществял спрямо нея и детето емоционален и психически тормоз, оставяйки ги без отопление през зимния сезон. Майката подала жалба в ЕВН с молба да им се възстанови електрозахранването, откъдето обаче й обяснили че няма как да бъде възстановено, защото въпреки че тя и детето живеят в това жилище, макар и семейно по смисъла на закона, собственикът по документи имал право да прекрати договора и съпругът и е упражнил това свое право без да информира доставчика, че там живеят съпругата му и неговото дете. Вследствие на тези действия и невъзможността да възобнови електрозахранването, доколкото не е собственик на семейното жилище, молителката изпаднала в състояние на паника, безизходица, усещане за психически тормоз, което от своя страна довело до високо кръвно налягане, световъртеж. Детето В. се разболяло и развило страх към баща си. Посочва, че ответникът многократно я е заплашвал, че ще ги остави на улицата с детето и ще продаде семейното жилище, като към настоящия момент е налице висящо дело за развод, в който въпросът за семейното жилище ще бъде разгледан. Описва и предходни актове на насилие през •••••• г., като сочи, че същите няма как да се включат в настоящия предмет, но са причина и за последващата им раздяла през •••••• г. Описват се актове на насилие и в този период, на които е станал свидетел и синът им В.. Ответникът Р. Р. не е депозирал писмен отговор и не се явява в проведеното открито съдебно заседание. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Законът за защита от домашно насилие цели да уреди правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното прилагане – чл.1, ал.1 ЗЗДН. Домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били или са в семейна среда или във фактическо съпружеско съжителство. От доказателствата по делото е видно, че ответникът е съпруг на единия молител и баща на другия. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН предвижда молбата за защита от домашно насилие да се подава до три месеца от извършване на твърдения акт на домашното насилие. В случая, в молбата за закрила са изложени твърдения за осъществен акт на домашно насилие на дата •••••• г. Доколкото молбата е депозирана на 18.12.2025 г., то съдът приема, че същата е в законовия срок и следва да се разгледа по същество. За да бъде уважена депозираната молба следва да се установи, че в обективната действителност се е проявил твърденият акт на домашно насилие. За доказването на акта на домашно насилие са допустими всички доказателства и доказателствени средства, предвидени в ГПК, като следва да се отчита и доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Последната, депозирана под страх от наказателна отговорност от молителя, при липса на други доказателства (често в случаите, в които актът на домашно насилие е осъществен на „четири очи”) може да бъде достатъчно основание съдът да постанови заповед за защита. След съвкупната преценка на ангажираните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, съдът стигна до извода за осъществен акт на домашно насилие по отношение на молителите от ответника. В представената от страните декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН е описан актът на домашно насилие, който се изразява в спиране на ел. захранването на обитаваното от молителите жилище. За опровергаване на изложеното в молбата за защита и приложената към нея декларация не се ангажираха доказателства. Спирането на захранването се установява по безспорен начин от приетото по делото писмо от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в което е отразено, че на •••••• г. Р. Р. е подал заявление за прекъсване електрозахранването на процесното жилище. Това обстоятелство се установява и от показанията на св. С.С. – •••••• на молителката, която посочва, че токът е възстановен едва на •••••• г. По същество актът на спиране на електрозахранването представлява акт на психическо и емоционално насилие. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установи, че ответникът е предприел посочените действия, за да лиши майката и детето си от ток посред зимния сезон, при минусови температури. В резултат на поведението на ответника жилището останало без електрозахранване, което лишило нея и малолетното дете от нормални условия на живот. Тези действия на ответника са очевидно целенасочени и съзнателни, извършени като средство за психически натиск и контрол спрямо молителката, но при пълно пренебрегване на интересите и потребностите на детето. По делото се установи и че детето по това време е било в тежко здравословно състояние, т.е чрез действията си ответникът е уязвил и физически собственото си малолетно дете, като го лишава от елементарни условия на живот. Тези обстоятелства, в съчетание с фактите, които св. Славова изнася пред съда, а именно, че ответникът непрекъснато обижда и заплашва молителката, че ще изхвърли нея и общото им дете от собственото му жилище, водят до извод както за извършено насилие на сочената дата, така и за системен тормоз и поставяне на молителите в тежко емоционално и психическо състояние. Същото се потвърждава и от изложеното от молителката в съдебно заседание, където същата заявява, че се чувства заплашена от ответника. С оглед изложеното, съдът намира, че разгледано от правна страна установеното поведение на ответника на •••••• г. представлява акт на психическо и емоционално насилие, осъществен по отношение на молителите. Затова подадената молба за защита е основателна, като съдът следва да определи подходящи мерки за закрила. Несъмнено следва да се приложи мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, а именно да се задължи извършителят да се въздържа от извършването на всякакъв акт на домашно насилие. Предвид установените отношения между страните, съдът намира, че целите на закона могат да се постигнат в оптимална степен чрез налагане по отношение на молителя на мярките по чл.5, ал.1, т. 3 ЗЗДН, а именно да се забрани на същия да доближава молителите, обитаваното от тях жилище, местоработата на майката, местата за социални контакти и отдих на пострадалите, както и детската градина на детето, като срокът на мярката бъде такъв от 12 месеца, съгласно чл.5, ал.2 ЗЗДН. Следва от така определения срок да бъде приспадне на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срокът на действие на незабавната защита от месец и половина, респ. срокът на налагане на посочените мерки следва да бъде определен на десет месеца и половина. По отношение на разноските: При този изход на спора, разноските в производството следва да се възложат в тежест на ответника, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН следва същият да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив, както и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК да заплати в полза на молителката заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Така мотивиран, на основание чл.15, във вр. чл.5, ал.1, т.1 и т.3, във вр. чл.16, ал.1 ЗЗДН, съдът