Решение № 103 от 2.6.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 148/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3130/26.02.2025, подадена от Ч. А. С., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••, чрез адв. М. М. от АК-Враца като пълномощник срещу Решение № 77 от 06.02.2025 г. на Районен съд - Враца по ГД № 20241420100862/2024 г., I граждански състав, с което са отхвърлени предявените от Ч. А. С., ЕГН: •••••••••• против И. Г. С., ЕГН: •••••••••• искове, както следва:

• с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 800 лева, представляваща пазарния наем на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със застроена площ 25 кв. м., находяща се в УПИ XIV, пл. 232, кв. 14 по плана на •••, от ползването на който незаконосъобразно е лишен ищеца;

• с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение от непозволено увреждане претъпени неимуществени вреди от действията на ответника - психологически тормоз във връзка с процесния имот, за периода 09.12.2011 г. - 14.11.2023 година.

С решението на основание чл.78, ал.3 ГПК Ч. А. С., ЕГН: •••••••••• е осъден да заплати на И. Г. С., ЕГН: •••••••••• сумата от 250,00 лв., представляваща сторени разноски по делото, както и да заплати на адвокат М. П. Г. от АК – Враца адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1300.00 лева на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата, за оказано процесуално представителство на И. Г. С., ЕГН: •••••••••• ответник по гр.дело № 862/24 г. по описа на РС - гр.Враца.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излага подробни съображения, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са установени материалните предпоставки от правопораждащия претендираното вземане фактическия състав и по - конкретно, тъй като ответника е придобил владението върху собствения на ищеца недвижим имот, описан в исковата молба, въз основа на незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител при PC-Козлодуй, срещу които ищецът не е потърсил защита на правата си по предвидения за това ред в ГПК.

Излага, че съдът визира правото на обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител по изп. дело № 44/2011 г. по описа на ДСИ при PC Козлодуй, но не е съобразил наложените от закона рестрикции върху упражняването на това право от страна на длъжника. Сочи, че, отстраняването му от процесната сграда, въпреки липсата на изпълнителен титул за това, макар формално да представлява грубо нарушение на правилата за принудително изпълнение от страна на ДСИ, не попада в действията, които ищецът в качеството му на длъжник по изп. дело № 44/2011 г. е могъл да обжалва.

Поддържа, че ответникът е имал възможността да върне доброволно владението върху сградата на лицата, от които е било отнето незаконно, както към момента след въвода през 2011 г., така и към 2019 г. след получаване на исковата молба за ревандикация на имота от ищеца и неговата сестра, с което да се освободи от отговорност, но не го е сторил.

Искането до въззивния съд е да бъде отменено Решение № 77 от 06.02.2025 г. на Районен съд - Враца, постановено по гр. дело № 862/2024 г. по описа на Районен съд - Враца , като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъдат уважени изцяло предявените осъдителни искове, като основателни и доказани.

Не сочи нови доказателства. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от адвокат М. Г. като пълномощник на И. Г. С..

С отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено. Въззиваемият твърди, че изложените основания във въззивната жалба са насочени към подмяна на обстоятелствата, които ищецът е заявил първоначално и върху които е провеждал доказване.

Сочи, че правилно съдът е отхвърлил претенциите на ищеца, като неоснователни и недоказани, тъй като не се установило по никакъв начин, че ответникът следва да понесе гражданска отговорност за вреди по 45 и 52 от ЗЗД.

Поддържа, че признатото право на собственост с влязло в сила съдебно решение не е основание за преразглеждане или тълкуване на съдебен акт по друго, различно по предмет производство между страните.

Не сочи нови доказателства. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява, но чрез процесуалния си представител поддържа жалбата .

В съдебно заседание въззиваемият не се представлява, но чрез процесуалния си представител поддържа жалбата .

В производството пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове от Ч. А. С. против И. Г. С. с пр. осн. чл. 59, ал.1 ЗЗД за сумата от 11 800,00 лв. – главница, представляваща наем, който ищецът би получавал от процесния имот едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл. №232, в кв. 14 по плана на с.•••, община Хайредин, област Враца, ведно с правото на строеж върху УПИ XIV,пл. №232 в кв. 14 по плана на с.•••, с административен адрес на имота ••• за периода от 09.12.2011 г. до 14.11.2023 г., ако не беше лишен от ползването му, както и по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди за същия период от ищеца, в следствие на психически тормоз, причинен му от ответника.

Ищецът твърди, че е придобил процесния имот на основание придобивна давност и наследствено правоприемство. Независимо от изложеното претърпял принудително изпълнение по изп. д. № 44/2011 по описа на СИС-РС-Козлодуй, като бил отстранен от ДСИ от имота с протокол от 09.12.20211 г., независимо че издадените по гр.д. № 367/2007 по описа на РС-Козлодуй изпълнителните листи от 17.02.2011 г. и 09.06.2011 г. въз основа на които е образувано изпълнителното дело не включвали сградата.

Твърди, че бил лишен от ползването на сградата от 09.12.2011 г. когато е направен въвода във владение до 14.11.2023 г., когато било постановено решение № 168 на ВКС, I ГО по гр.д. № 4234/2022 г.

С отговора на искова молба ответникът е оспорил исковете по основание и размер като оспорва пасивната правна легитимация, оспорва да е наличие лична отговорност на ответника, тъй като имотът е бил предмет на съдебни спорове, а постановените съдебни решения не се ползвали с обратна сила.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Първоинстанционният съд е прел за доказано от фактическа страна следното:

По делото е представен Протокол за принудително отнемане на недвижим имот въвод във владение от 09.12.2011 г. по изпълнително дело № 44/2011 г. по описа на ДСИ при РС- Козлодуй, от който се установява, че на същата дата ответникът И. С. е въведен във владение на процесния недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със застроена площ 25 кв. м., находяща се в УПИ XIV, пл. 232, кв. 14 по плана на •••. В протокола е посочено че взискател е ответникът по делото И. С..

От приложеното заверено копие от Решение № 168/ 14.11.2023 година, постановено по гр.д. 4232/20222г. по описа на ВКС се установява, че със същото е признато правото на ищеца по отношение на ответника и други лица, че ищецът и неговата сестра са собственици на едноетажна къща и право на строеж, разположена в УПИ XIV, пл. № 232, кв.14 по плана на село •••, Община Хайредин.

Първоинстанционният съд е събрал и гласни доказателствени средства.

Разпитан свидетеля П. И. П., без родство, дела и зависимости със страните по делото заявява, че познава ищеца Ч. С., притежавал имоти, но сега мисли, че не притежава имоти. От едно село са. Имал къща на стотина метра от тях. Къщата е строена през 60-те, 70-те години от баща му и е около 50 квадрата с мазе и една стая горе. Само той живеел през годините в тази къща и неговата сестра. Всяка година си идвал на с.•••, садил зеленчуци до късна есен. Идвал си пролетта и есента си тръгвал за гр. София. И майка му е живяла в тази къща. Когато си ходел на с.•••, 20-30 минути след това полицията идвала и го извеждала, защото не е била негова къщата. Това е от десет години, от към 2010 г. Няколко пъти е бил арестуван. Ч. изживявал тези неща много лошо, затова избягал от с. •••, просто го изгонили и той си закупил имот в друго населено място – в с. Замфирово, преди около 5-6 години. Влизал е в имота, когато майка му живеела там. В имота нямало баня и тоалетна, имало вода и ел. захранване. Имало една стая долу /на приземния етаж/, с коридор и една стая горе /над приземния етаж/ със същото разположение. Не си спомня дали е имало кухня, готвели си на някакъв котлон, навън. Стълбище имало към втория етаж. Имало тоалетна отвън, имало стопански постройки за овци. Имотът бил ограден с ограда от всички страни. Това състояние на къщата съществувало до последно, докато бил продаден имота. Имотът се продал преди 3-4 години. Преди продажбата на имота Ч. С. посещавал имота редовно, идвал на с. •••, но след около 30 минути най-много винаги го гонели, така било докато го изгонили и затова се принудил да избяга от с. •••, омръзнало му.

Разпитан пред първоинстанционния съд свидетеля М. Г. И., без родство, дела и зависимости със страните по делото заявява, че познава Ч. С. и И. С.. Живее в с. ••• и има имот там. В с. ••• живее от 43 години. Имотът го притежава от четири години. Намира се на около 200 метра от бащината му къща. Това е едноетажна къща от 25 кв., другото е приземен етаж. Имотът придобил от И. С.. Състоянието на имота преди да го придобие било трагично, нямало ел. инсталация, нямало покрив, дограма, ВиК, канализация, не бил свързан с централното ел. разпределение. Всичко било изкъртено в стаите – мазилка, това било на приземния етаж. Приземният етаж бил в трагично състояние и в момента е така. Свидетелят извършил всички ремонтни дейности - покрива, ВиК, септични ями, канализации, връзване към централното ел. разпределение, облагородяване на двор. Не е виждал насилствена разправия между И. С. и Ч. С.. Не е виждал полиция да извежда Ч. С. от имота, а също съдия изпълнител или полицейски органи да извеждат Ч. С. от имота. Той посещавал имота всяко лято, за три, четири месеца, но без да го поддържа. Малкият син на Ч. С. е ходил при свидетеля да оставя вещи – вилици, посуда, които до момента са при свидетеля, в бащината му къща. Това било 2012, когато И. С. влязъл във владение, тогава му станало ясно, че той е станал собственик на имота. Не си спомня баща му да е носил вещи от имота на г-н С. в техния имот. Къщата нямала отводнителна система за баня и за чешма вътрешна, това всичко го направил свидетеля, както и септичната яма. Централна канализация в самото село няма. Имотът не е на негово име, той бил закупен на името на бившата му съпруга - С. И. М.. Към момента на закупуването не е знаел, че има дело от Ч. към И., за връщане на имота. Ако е имало заведено дело мисли, че съответният нотариус е следвало да ги уведоми. В къщата не е живял, само е правил съответните подобрения, правил ги с цел да живее там. В момента живее в бащиния си дом. След като закупил имота, никой не е живял в него. Закупил го за детето си. След като И. С. бил въведен в имота, не е живял в него, но поддържал имота.

По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, в което е прието, че пазарния наем на процесната жилищна сграда е в размер на 10 306.10 лева за периода 09.12.2011 г. до 14.11.2023 година. Прието е заключение по допълнителна съдебно техническа експертиза, в което е посочено, че наемът от 01.01.2022 г. до 14.11.2023 г. остава непроменен, както е посочен в предишното заключение. Пазарния наем на жилищната сграда в УПИ XIV, пл. № 282, кв.14 по плана на с. •••, Община Хайредин за периода 09.12.2011 г. - 14.11.2023 г. е 9 645,95 лв. (девет хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и 95 стотинки)

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото.

Към установеното от първоинстанционния съд следва да се допълни, че видно от приетия като доказателство по делото протокол за въвод във владение от 11.04.2024 г. по изп. д. № 600/2024 по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № 899 в КЧСИ и район на действие ОС Враца ищецът е въведен във владение на процесния имот (л. 45-46 от първоинстанционното дело).

По първоинстанционното дело е изискано копие от изпълнителното дело във основа на което въззивникът в отстранен от имота. Видно от постъпилото писмо от 29.07.2024 г. изпълнително дело №44/2011г. по описа на СИС при РС-Козлодуй е прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване от 21.05.2012г. и предадено в архив под №114/2012г. на 13.11.2012г. Изпълнително дело е унищожено с Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение на РС-Козлодуй, одобрен на 12.11.2018г. от Държавна агенция архиви, съгл. чл.68 от ПАС. При унищожаване на изпълнителното дело са извадени на осн. чл.118, ал.3 от ПАС подлежащите на съхранение документи, а именно: оригиналите на изпълнителен лист от 17.02.2011г. и изпълнителен лист от 09.06.2011г. по гр.д.№369/2007г. на РС- Козлодуй, протокол за въвод във владение от 09.12.2011г., протокол за въвод във владение от 10.04.2012г. и скица №166/01.11.2011г. от Община Хайредин.

Предвид на изложеното по първоинстанционното дело са постъпили и са приети като доказателства само заверени преписи от оставени за съхранение в срока по чл.65, ал.6 ПАС /20год./ документи от унищоженото изп. дело №44/2011г. /арх.№114/2012г./ както следва – копия от изпълнителен лист от 17.02.2011г. и изпълнителен лист от 09.06.2011г. по гр.д.№369/2007г. на РС-Козлодуй, протокол за въвод във владение от 09.12.2011г., протокол за въвод във владение от 10.04.2012г. и скица №166/01.11.2011г. от Община Хайредин.

От същите се установява, че в изпълнителния лист срещу въззивника за предаване на владението е посочено единствено, че следва да се предаде владението върху 466 кв.м. от имот парцел IX, кв. 14, а като взискател в изпълнителното производство видно от протоколи за въвод във владение в посочен ответника.

По делото пред първоинстанционния съд са представени и приети като доказателство заповед за полицейско задържане на въззивника и за конвоирането му, но не са посочени мотивите за задържането му.

Пред първоинстанстанционния съд е изслушано основно и допълнително заключение на вещо лице относно пазарния наем на имота. Видно от допълнителното заключение на вещото лице И. Й. И. по допуснатата СТЕ, изслушано по първоинстанционния съд по делото, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че месечния наем за имота за 2023 г е 94,00 лв; за 2022 г. е 89,50 лв, за 2021 г. е 78,25 лв.; за 2020 г. е 74,52 лв., за 2019 г. е 70,79 лв. Вещото лице е изчислило наема за целия исков период за цялата сграда с площ на 9645,95 лв. Въз основа на така посочените от вещото лице месечни данни за наема настоящият съдебен състав изчислява наема за цялата сграда за периода 26.03.2019 г. до 24.11.2023 г. възлиза на сумата от 4652,27 лв.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При така събраните доказателства от правна страна първоинстационният съд е приел, че не са установени предпоставките на фактическия състав. Приел е, че от представените по делото писмени доказателства се установявало, че ищецът извежда твърденията си срещу ответника въз основа на постановен съдебен акт, както и действия на държавен съдебен изпълнител. Направил е извод, че изпълнителното производство по изпълнително дело № 44/2011 година по описа на ДСИ при Районен съд – гр.Козлодуй за въвод във владение е образувано за изпълнение на влязло в сила решение по гр.дело № 369/2007 на PC - Козлодуй, като съдебният изпълнител е насрочил въвод във владение и е извършил такъв, за което е представен протокол за въвод във владение от 09.12.2011 година. Доколкото обаче самото изпълнително дело е унищожено, поради изтичане на срока на съхранението му и не можело да се установи какви други действия са предприемани по него. Първоинстанционният съд е приел, че след като не е доказано ответникът да е предприел действия за изпълнение върху процесния имот, а ищецът не обжалвал по съдебен ред действията на съдебния изпълнител и не е атакувал решението въз основа на който е изнесен имота на публична продан, то ответникът не следвало да понесе имуществена или неимуществена отговорност, поради което и е отхвърлил исковете по чл. 59 и по чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД като неоснователни.

При така установената фактическа обстановка по делото настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

По делото не се събраха доказателства за наличие на правоотношение или съсобственост върху имота между ищеца и ответник. Предвид на изложеното правилно първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията за обезщетение за ползването на имота като такава по чл. 59 от ЗЗД

В т. 11 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС обаче е прието, че правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. Възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено увреждане, договорно отношение) спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването. Посочената възможност на неоснователно обеднелия не може да означава, че обогатилият се е освободил от своето задължение.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира иска за допустим, а разгледан по същество и за частично основателен.

По иска с правно осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост, ползването от ответника на процесния имот с което да е лишил собственика от възможността да ползва имота, както и средния пазарен заем за ползването на имота.

Видно от приетото като доказателство Решение № 168 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2022 г., I г. о., ГК ищецът и въззивник е признат за собственик въз основа на давностно владение върху имота. В решението на ВКС е прието, че в исковата молба по която е образувано гр. № 369/2007г. по описа на PC-гр. Козлодуй липсва петитум за предаване владението на къщата. Поради това неправилно с решение №150/15.04.2009г. на Окръжен съд Враца, по гражданско дело № 608/2008 г. на въззивния съд приел, че през 2007 г. е бил предявен иск за предаване владението на сградата, както и че постановеното по делото решение № 160 от 24.10.2007 г., с което Ч. А. С. е осъден да предаде владението на 224 кв. м. от парцел XII на И. Г. С. и Н. П. Ш. и 466 кв. м. от парцел IX на Д. И. С. и П. И. Д., се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение принадлежността на правото на собственост върху сградата.

ВКС е установил, че след влизане на решението в сила е издаден изпълнителен лист (в който диспозитивът на решението е възпроизведен дословно), въз основа на който е било образувано изп. д. № 44/2011 г. на ДСИ М. Д. при РС-Козлодуй, като на 09.12.2011 г. е извършен въвод в отсъствието на длъжника в съответните части от парцелите и в къщата. На 10.04.2012 г. е извършен повторен въвод, тъй като длъжникът самоволно е възстановил владението и е намерен в имота на 10.04.2012 г. Посочено е, че длъжникът доброволно е напуснал имота.

ВКС е приел, че установеното от А. С. и неговата съпруга, а впоследствие продължено от техните деца Ч. А. С. и Т. А. С. владение, не е било прекъснато с подаването на жалби и сигнали до полицейското управление, както и с образуването на наказателно производство срещу Ч. С. за извършени самоуправни действия. Разяснил е, че не може да се счита прекъсната придобивната давност и с предявяването на иск за предаване владението върху недвижимия имот, в който се намира процесната сграда, тъй като самата сграда не е посочена в исковата молба като обект на ревандикационна претенция. Не може да се приеме, че в този случай предявяването на ревандикационен иск за предаване владението на терена включва и искане за предаване владението на сградата, тъй като искът по гр. д. № 369/2007 г. по описа на РС-Козлодуй няма за предмет предаване владението върху недвижим имот като самостоятелен обект на право на собственост, в който да е изградена жилищна сграда, която по правилото на приращението предявилото иска лице също да счита за своя. Приел е, че извършеният през 2012 г. въвод от съдебен изпълнител като извършен без съответното основание не може да прекъсне владението по смисъла на чл. 116 ЗЗД, като се вземе предвид и обстоятелството, че имотът е бил напуснат от Ч. С. доброволно, а след това Ч. С. е възстановил владението си.

С посоченото решение ВКС е приел, че правото на собственост се придобива с изтичането на предвидения в ЗС срок, ако е налице и позоваване на изтеклата придобивна давност, като законът не установява изискване позоваването да бъде извършено непосредствено след изтичането на давностния срок, както и да бъде извършено само докато позоваващото се на изтеклата давност лице упражнява фактическата власт върху имота. След като давността вече е изтекла обаче тя не може да бъде прекъсната. След изтичане на придобивната давност владението се е превърнало в право на собственост, като от този момент насетне правото на предишния собственик е погасено, тъй като върху един и същи имот не може да има две изключващи се притежания.

По изложените съображения с решението ВКС е приел, че ищецът Ч. С. и Т. А. С. (брат и сестра) са собственици по давностно владение на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв. м., находяща се в УПИ XIV, пл. № 232, кв. 14 по плана на с.•••, общ. Хайредин, обл. Враца, ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл. № 232, кв. 14 по плана на с.•••, с административен адрес на имота: с.•••, •••.

И ВКС и въззивния съд са обсъдили, че ответникът И. Г. С. и още две лица са въз основа на констативен нотариален акт за собственост, издаден по документи и вписан в СВ Козлодуй с дв.вх.рег. № 2073/02.08.2019 г., по силата на който са признати за собственици на УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с. •••, ведно с жилищната сграда от 25кв.м. с което е оспорена собствеността на ищеца.

От показанията на свидетеля М. Г. И., разпитан в първоинстанционното дело дело се установява, че е закупил процесния имот от ответника около 4 години преди разпита, свидетелят правил подобрения в имота, но никой не живял в имота.

Предвид на изложеното по делото в установено, че ищецът е бил лишен от ответника от правото си да ползва имота – лично чрез образуването и воденото на две изпълнителни дела по които е претърпял принудително изпълнение и чрез противопоставянето му ищецът да живее ви имота видно от показанията на свидетелите, но и чрез трето лице – свидетеля М. Г. И., който е закупил имота, поради което и претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота в размер на средния пазарен наем се явява основателна.

Исковата молба по която е образувано настоящето дело е подадена на 26.03.2024 г. пред първоинстанционния съд възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно с отговора на исковата молба, поради което и погасена по давност е претенцията на кредитора за заплащане на неговите вземания, които са възникнали преди 26.03.2019 г., поради което и искът следва да бъде уважен за исковия период от 26.3.2019 г. до 14.11.2023 г. за сумата от 1189,33 € ( 2326,14 лв.), съотвестваща на ½ ид. част от правото на собственост на ищеца, съсобственик със сестра си, отхвърлен за разликата над 1189,33 € ( 2326,14 лв.) до определения от вещото лице размер от 2465,95 € (4822,98 лв.) и за периода от 09.12.2011 до 25.03.2019 г. като погасен по давност, а за разликата над 2465,95 € (4822,98 лв.) до пълния предявен размер от 6033,24 € (11800 лв.) като неоснователен.

По иска с правно осн чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД по делото не са събран доказателства за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултата от противоправното поведение на ответника. В представените заповеди за полицейско задържане не посочено основание, не са събрани доказателства задържането да е във връзка със споровете за собственост. Не са събрани и свидетелски показания или медицинска промяна за промяна на здравословното или психическото състояние на ищеца поради което и правилно и законосъобразно първоинстанционния иск е отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД като неоснователен.

С оглед изхода на делото на ищеца и въззивник се следват 15,72 % от направените разноски и в исковото и във въззивното производство или:

за първата инстанция 48,58 евро държавна такса, 32,14 евро разноски за вещо лице и 112,50 € разноски за заплатен адвокатски хонорар – общо 192,22 евро разноски за пред първата инстанция.

за въззивната инстанция: - 24,29 евро разноски за държавна такса

С оглед изхода на делото на ответника и въззиваем се следват 84,28 % от направените разноски или 107,73 евро (210,70 лв.) разноски за вещо лице в първата инстанция.

По делото ответникът и въззиваемия е представляван адвоката, който му е предоставил безплатна правна помощ, поради което и с оглед изхода на делото на адвоката се следват по 84,28 % от минималното адвокатско възнаграждение за всяка инстанция или по 746,34 € (1459,73 лв.) за всяка инстанция. В първта инстанция е присъдена по-малка сума и няма искане за увеличаването й, поради което и следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение на адвоката само за въззивната инстанция.

Водим от изложеното, Врачанския окръжен съд