Решение № 147 от 4.6.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 428/2025 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на С.А. и П.А., двамата от гр. *, чрез адв. Й. Л.-П., САК, против Решение № 330/30.06.2025 год., по гр.д. № 939/2024 год. по описа на РС *.

С посоченото решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от С.А., ЕГН •••••••••• и П.А., ЕГН*, и двамата от град *, ж.к.”*” блок*, ет.*, ап.* против „У.Б.” АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.*, пл. ,,*” №* искове за обявяване за нищожни следните клаузи от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №* от 07.04.2015г. и Анекс 1 от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №* от дата 07.04.2015 година:

т.11.1. от Раздел ІІ „Условия по договора";

т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.2. от Раздел ІІ „Условия по договора";

т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора”;

т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора“;

т.12.5. от Раздел ІІ „Условия на договора”;

т.12.6. от Раздел ІІ „Условия на договора”;

т.12.8. от Раздел ІІ „Условия на договора”;

т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”;

т.11.1.1. от Раздел ІІ „Условия по договора”;

т.11.1.1.1 от Раздел ІІ „Условия по договора";

т.11.1.1.1а от Раздел ІІ „Условия по договора“;

т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора";

т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора";

т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора";

т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора";

т.12.5. от Раздел ІІ „Условия по договора”;

т.12.6. от Раздел ІІ „Условия но договора” и т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”,

както и искови претенции с правно основание чл. 55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите в размер на 1000 лева - представляващи разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от тях завишени такива за периода от подписването на договора 07.04.2015г. до завеждане на исковата молба 28.04.2023 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 28.04.2023 година до датата на действителното й изплащане и в размер на 83,70 лева представляващи надплатено за годишна такса за управление на кредита за периода от 21.01.2021г. до 21.04.2023г.

Жалбата е подробно мотивирана. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и, че съдът не се е произнесъл по всички искания в петитума.

В жалбата се твърди, че на 07.04.2015 год. въззивниците са сключили с У.Б. АД Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физически лице №*, по силата на който са получили кредит в размер на 65 000 лева, които е трябвало да върне на равни месечни вноски от по 751,48 лева, за срок от 10 години, съгласно погасителен план. Обезпечението е ипотека върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, с идентификатор * по КККР на гр. *, с административен адрес: гр. *, ж.к. *, бл.*, ет.*, ап.*, с площ от 114,80 кв.м. и мазе.

На 05.01.2020 год. бил подписан Анекс № 1 към Договора, с който се внасяло съществено изменение на договореностите, като остатъчната главница се капитализирала с изтекли лихви, увеличен бил срокът за погасяване и кредитополучателите се задължавали да заплащат месечна такса към вноската по кредита. Променен бил начинът, по който се формира лихвеният процент по кредита, но клаузите на чл. 4.1 от Договора и раздел Трети от ОУ, като била дадена възможност на банката да променя лихвения процент при непредвидени в договора основания – в нарушение на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Методиката, по която се изчислявал лихвеният процент била неясна за потребителя и изцяло във властта на кредитора.

Налице били неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП без потребителят да има право да се откаже от договора.

Тези клаузи били неравноправни по см. чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като не били индивидуално уговорени. На практика договаряне не е имало, тъй като страните не са били равнопоставени.

Считат, че в случая чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП не дерогират горепосочената клауза.

На следващо място се твърди, че клаузите противоречат на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год.

Извън горното, касаещо неравноправността на процесните клаузи, банката-ответник не е спазила и собствения си метод за изчисляване на лихвата. Съгл. чл. 4.1 от договора, лихвата се изчислява на база тримесечния Софибор плюс надбавка в размер на 1,251%, а съгласно подписаният анекс, лихвата се формира от фиксирана надбавка в размер на 2,54% плюс осреднен депозитен индекс, който към момента на сключване на анекса е 0,06%. Такава актуализация не е била извършвана от банката, в противен случай месечната вноска би се намалила.

Иска се от съда да отмени атакуваното съдебно решение като неправилно и вместо това да постанови решение, с което:

І. Да обяви за нищожни като неравноправни следните клаузи от Договора за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №* от 07.04.2015 год. и Анекс № 1 към него:

т.11.1.1 от Раздел ІІ „Условия по договора": „Годишната възнаградителна лихва върху текущия дълг (редовна или просрочена) се формира от приложимия към датата на олихвяване променлив пазарен индекс, приложим за съответния период на олихвяване в рамките на срока по лихвен план и фиксирана надбавка, установени по вид и начин на формиране в размера на т. 4.4.1, съответно 4.2 от договора“;

т.11.1.1.1 от Раздел ІІ „Условия по договора": „Осредненият депозитен индекс (ОДИ) се изчислява от банката на база Лихвената статискита на БНБ… - цялата“;

т.11.1.1.1а от Раздел ІІ „Условия по договора“: „В случай, че БНБ преустанови непрекъсваемостта на публикуването на данни в Таблицата и в резултат от това Банката се окаже в невъзможност да изчисли

референтен лихвен процент, приложим по договора за кредит, Банката в съответствие със законовите изисквания прилага одобрен от Управителния й съвет план за действие при прекратяване на бенчмарк…“;

т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора": „Когато банката прилага като референтен лихвен процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент, основен лихвен процент (ОЛП)… възможните последици за кредитополучателя и третите задължени лица по договораза кредит, свързани с промени в стойността на ОЛП, се изразяват в промяна в размера на месечната погасителна вноска“;

т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора": „Когато … Възможните последици за кедитополучателя и третите задължени лица по договора за кредит, свързани с промени в стойността на бенчмарка, се изразяват в промяна на стойността на приложимия по кредита бенчмарк, което може да доведе до промяна в размера на месечната погасителна вноска“;

т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора": „Размерът на годишния лихвен процент (възнаградителната лихва) по т. 4.4.1/4.2 от Раздел І на Договора, съответно анюитетната вноска се променя съобразно прага на промяна на приложимия към периода на олихвяване индивидуално договорен с подписването на този Договор лихвен индекс, съгласно подробно изясненото и установено в т. 9.4 и т. 9.5 от ОУ при запазване на договорената фиксирана надбавка“;

т.11.2. от Раздел ІІ „Условия по договора: „Еднократната комисионна за определяне към датата на договора степента на поетия с него кредитен риск, начислена върху общия размер на кредита“;

т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора”: „Страните по настоящия договор се съгласяват, че до окончателното погасяване на кредита годишният лихвен процент по кредита се променя (увеличава/намалява) автоматично съобразно промяната на договорения приложим пазарен индекс и при условията на т. 9.4 и т. 9.5 от ОУ, което предпоставя съответната промяна в ГПР и общия размер на кредита“;

т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора“: „Промяната съгласно приетото по т. 11.3 влиза в сила автоматично от датата на обявяването съгласно установеното в т. 9.3 от ОУ на новата стойност на пазарния лихвен индекс според периодичността му при запазване на определената в договора фиксирана надбавка и без за това да е необходимо сключването на допълнително споразумение между страните. Кредитополучателите се уведомяват за промяната на избраните определени от тях адреси за кореспонденция в т.ч. чрез електронните канали и на електронните им адреси, съответно на интернет страницата на Банката, съгласно установеното в ОУ“;

т.12.5. от Раздел ІІ „Условия на договора”: „Кредитополучателят/ите заплаща/т на кредитора комисионни при условията на т. 10 и следващите от ОУ и раздел 1, т. 5.5 и т. 5.2 от договора“;

т.12.6. от Раздел ІІ „Условия на договора”: „Кредитополучателят/ите, солидарните длъжници и третите задължени лица дава/т съгласието си неплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора“;

т.12.8. от Раздел ІІ „Условия на договора”: „Неоспорените от кредитополучателят/ите в 14-дневен срок от датата на съответната операция данни за размера и движението по кредита (главница, лихви, такси, комисионни и разноски), съдържащи се в търговските книги на банката и извлеченията по кредита, ганарирани от информационната й система, се приемат за верни“;

т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”: „За всички неуредени с договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото

законодателство и ОУ. Всички промени в ОУ влизат в сила от датата на приемането им от У.Б. АД и са задължителни за страните“;

ІІ. Да осъди ответното дружество да заплати солидарно на въззивниците/ищци сумата от 1000 лева, представляваща разликата между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от тях такива за периода от подписването на договора – 07.04.2015 год. до завеждането на иска (08.04.2023 год.), ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба до изплащането й, както и сумата от 83,70 лева, представляваща надплатено за годишна такса за управление на кредита за периода от 21.01.2021 год. до 21.04.2023 год.

ІІІ. В случай, че горната сума не бъде присъдена на основание недължимо платена въз основа на нищожни клаузи по т. І, ответникът да бъде осъден да заплати на ищците същата сума като недължимо платена поради неправилно изчисляване на лихвата от банката-ответника за периода от датата на сключване на договора – 07.04.2015 год. до завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва от завеждането на иска до изплащане на сумата.

Претендират се и разноските за въззивното и първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна У.Б. АД, чрез адв. Х. Х., САК, чрез когото оспорва жалбата и счита решението на РС за правилно, обосновано и законосъобразно и като така моли да бъде потвърдено.

Оспорват се твърденията, че по силата на Анекс № 01/05.01.2021 год. към процесния договор за банков ипотечен кредит от 07.04.2015 год. остатъчната редовна главница се капитализира с изтекли лихви, увеличава се срокът за погасяване на кредита и кредитополучателите се задължават да за плащат месечна такса към вноските по кредита.

Твърдят, че сключването на анекса е било изцяло в полза на кредитополучателя, тъй като по решение на УС на БНБ са преустановени дейностите по изчисляване и публикуване на индекса СОФИБОР и предоговарянето е било с цел яснота и прозрачност в отношенията между страните. Договорената промяна е единствено в цената на кредита и формирането на годишния лихвен процент и е довела до неговото намаляване с повече от три процентни пункта (от 6,20% на 2,60%).

Твърди се, че таксата от 3,10 лева е стандартна месечна такса за обслужване на сметката и няма отношение към кредита.

Счита, че атакуваните клаузи от договора и анекса не отговарят на условията за неравноправност по чл. 143 ЗЗП.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна в процеса, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което е допустима.

Искания за събиране на нови доказателства не са направени от страните.

В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се

представляват. Не възразяват ход на делото да бъде даден в тяхно отсъствие и претендират разноски, като представят списъци по чл. 80 ГПК.

МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пред РС – * са предявени съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1, т. 11 ЗЗП и чл. 55, ал. 1 ЗЗД – 1/ за обявяване за нищожни като неравноправни конкретно посочените в и.м. клаузи от Договора за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №* от 07.04.2015 год. и Анекс № 1 към него и 2/ за осъждане на ответното дружество да заплати солидарно на ищците сумата от 1000 лева, представляваща разликата между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от тях такива за периода от подписването на договора – 07.04.2015 год. до завеждането на иска (08.04.2023 год.), ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба до изплащането й, както и сумата от 83,70 лева, представляваща надплатено за годишна такса за управление на кредита за периода от 21.01.2021 год. до 21.04.2023 год. и 3/ в условията на евентуалност по отношение на втория иск – ответникът да бъде осъден да заплати на ищците същата сума като недължимо платена поради неправилно изчисляване на лихвата от банката-ответника за периода от датата на сключване на договора – 07.04.2015 год. до завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва от завеждането на иска до изплащане на сумата.

За да отхвърли исковете, МРС е приел, за неоснователни твърденията, че лихвеният процент по кредита е увеличен едностранно от банката, твърденията за капитализиране на лихви и анатоцизъм, за начислени месечни такси и за увеличаване на срока за погасяване на кредита, както и е приел, че атакуаните клаузи са индивидуално уговорени, кредитополучателите са имали възможност предварително да се запознаят с тях и те не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

От доказателствата по делото се установява, че:

На 07.04.2015 год. между У.Б. АД като кредитор от една страна и С.А. като кредитополучател и П.А. като солидарен длъжник е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице с пълна отговорност №*, по силата на който банката, при индивидуално уговорени условия е отпуснала на ответниците обезпечен с ипотека кредит в размер на 65 000 лева за покупка и ремонт на недвижим имот. Срокът за погасяване е до 07.04.2025 год., чрез анюитетни вноски.

Съгл. чл. 4.1. от договора, годишният лихвен процент е формиран по следния начин: тримесечен СОФИБОР, който към датата на сключване на договора е 0,569% плюс фиксирана надбавка 5,631% или общо 6,20%. ГПР е 7,3419%. Договорената падежна дата е 21-во число на месеца.

Съгл. чл. 8.1, кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

Съгл. Раздел ІІ Условия по договора, чл. 11. Лихви и комисионни:

т. 11.1: За и върху ползвания кредит (редовен или просрочен), Кредитополучателят/ите за срока на действие на договора за кредит заплаща цена (възнаградителна лихва) изразена процентно на годишна база, като ГЛП в съответствие с Раздел ІІІ, т. 9 и следващите от ОУ. Формулата за определяне на приложимия към съответния период на олихвяване ГЛП за редовна и/или просрочена главница по кредита е дефинирана в т. 4 от Раздел І на договора. Приложимият към датата на олихвяване размер на индивидуално

договорените възнаградителни лихви върху редовния и/или просрочен кредит за периода на действие на съответния лихвен план се определя за кредити, изплащани чрез анюитетни вноски в т. 4.1 от Раздел І на Договора, а за кредити, изплащани чрез равни месечни вноски по главницата в т. 4.2 от Раздел І на Договора.

т. 11.1.1 Годишната възнаградителна лихва върху текущия дълг (редовна или просрочена) се формира от приложимия към датата на олихвяване според валутата на кредита променлив пазарен индекс, приложим за съответния период на олихвяване в рамките на срока по лихвен план и фиксирана надбавка, установени по вид и начин на формиране в размера на т. 4.4.1, съответно 4.2 от договора.

т. 11.1.2 Размерът на ГЛП (възнаградителна лихва) по т. 4., 4.1/4.2 от Раздел І на Договора, съответно размерът на анюитетната вноска се променя съобразно прага на промяна на приложимия към периода на олихвяване индивидуално договорен с подписването на този Договор лихвен индекс съгласно подробно изясненото и установено в т. 9.4 и т. 9.5 от ОУ при запазване на договорената фиксирана надбавка.

т. 11.1.3 При неизздължаване на падежа установен в Договора и/или Погасителния план по всяка една вноска по кредита – анюитетна, за главницата и/или за възнаградителната лихва, просрочената сума се олихвява за срока на просрочието с обезщетителна лихва с правно действие и последици на неустойка съгласно договореното в страните с приетото в т. 5.8 на Раздел І от Договора, която е в размера на действащата законна лихва според валутата на кредита.

т. 11.2 Кредитополучателят/ите заплаща на Кредитора комисиони в съответствие с Раздел ІІІ от ОУ и в размерите по т. 5 от този Договор, както следва:

т. 11.2.1 Еднократната комисионна за определяне към датата на договора степента на поетия с него кредитен риск, начислена върху общия размер на кредита.

т. 11.2.2. Комисиона за предсрочно погасяване на остатъчния дълг в размер на 1% върху предсрочно погасената сума по дълга дължима за предсрочно погасяване през първата година от действието на договора, считано от датата на усвояване на кредита.

т. 11.3 Страните по настоящия договор се съгласяват, че до окончателното погасяване на кредита годишният лихвен процент по кредита с е променя (увеличава/намалява) автоматично съобразно промяната на договорения приложим пазарен индекс и при условията на т. 9.4 и т. 9.5 от ОУ, което предпоставя съответната промяна в ГПР и общия размер на кредита.

т. 11.4 Промяната съгласно приетото по т. 11.3 влиза в сила автоматично от датата на обявяването съгласно установеното в т. 9.3 от ОУ на новата стойност на пазарния лихвен индекс според периодичността му при запазване на определената в договора фиксирана надбавка и без за това да е необходимо сключването на допълнително споразумение между страните. Кредитополучателите се уведомяват за промяната на избраните определени от тях адреси за кореспонденция в т.ч. чрез електронните канали и на електронните им адреси, съответно на интернет страницата на Банката, съгласно установеното в ОУ.

…

Чл. 12. Издължаване

…

т. 12.4 Обезщетителните лихви (неустойка) за просрочие не се включват при определянето на анюитетната вноска, дължат се отделно и са незабавно изискуеми, считано от датата на забавата, към която се начисляват.

т. 12.5. Кредитополучателят/ите заплаща/т на Кредитора комисионни при условията на т. 10 и следващите от Раздел 1, т. 5.1 и т. 5.2 от договора.

т. 12.6. Кредитополучателят/ите, Солидарните длъжници и Третите задължени лица дава/т съгласието си неплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора.

…

т. 12.8 Неоспорените от кредитополучателят/ите в 14-дневен срок от датата на съответната операция данни за размера и движението по кредита (главница, лихви, такси, комисионни и разноски), съдържащи се в търговските книги на банката и извлеченията по кредита, ганарирани от информационната й система, се приемат за верни

…

Раздел ІІІ Допълнителни разпоредби

Чл. 19 Договорът може да бъде изменен с писмено споразумение между страните.

Чл. 20 За всички неуредени с Договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство. Всички промени в ОУ влизат в сила от датата на приемането им от У.Б. АД и са задължителни за страните.

Чл. 21. Ако някоя клауза от Договора бъде обявена за недействителна или неприложима, или бъде отменена от компететнтна юрисдикция, това не води до недействителност или неприложимост на целия Договор.

Неразделна част от договора са ОУ на банката и Погасителния план, съгласно който месечната вноска е в размер на 751,48 лева, с изключение на ежегодните вноски с падеж на 21.04., които са с по-висока застрахователна премия.

На 05.01.2021 год. е сключен Анекс № 01, във връзка с писмено искане от кредитополучателя за промяна на параметрите по договора за кредит.

Страните са се съгласили, че с подписването на анекса, всички отношения между тях, възникнали във връзка с Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице с пълна отговорност №* от 07.04.2015 год. ще бъдат уреждани от анекса, съдържанието на който изцяло заменя Договора и ОУ на банката за ипотечни кредити на потребители в сила към 05.01.2021 год. при запазване на обезпеченията.

Предвидена е и възможност за Банката, при влошаване финансовото състояние на кредитополчателя, предизвикано от прекратяване на ТПО или намаляване на месечния доход спрямо нивата, актуални при сключването на Договора от 07.04.2015 год., с едностранно 15-дневно предизвестие да възстанови условията по първоначалния Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице с пълна отговорност №* от 07.04.2015 год.

Съгласно Анекса, към датата на сключването му редовната главница е в размер на 32217,27 лева. Начислена е неизискуема лихва в размер на 72,20 лева и така Редовният дълг, формиран като редовна главница и начислена неизискуема лихва е в размер на 32294,47 лева.

Срокът за погасяване на кредита е останал непроменен – 07.04.2025 год.

Съгл. чл. 4.1. от Анекса ГЛП е формиран по следния начин: осреднен депозитен индекс (ОДИ), който към датата на сключване на договора е 0,06% плюс фиксирана надбавка 2,54% или общо 2,60%. ГПР е 5,4634%. Договорената падежна дата е 21-во число на месеца. Изготвен е нов погасителен план с месечна вноска от 682,55 лева.

Съгл. чл. 5.4, общата сума, дължима по кредита е 36111,69 лева.

Съгл. Раздел ІІ Условия по договора, чл. 11. Лихви и комисионни:

т. 11.1: За и върху ползвания кредит (редовен или просрочен), Кредитополучателят/ите за срока на действие на договора за кредит заплаща цена (възнаградителна лихва) изразена процентно на годишна база, като ГЛП в съответствие с Раздел ІІІ, т. 9 и следващите от ОУ. Формулата за определяне на приложимия към съответния период на олихвяване ГЛП за редовна и/или просрочена главница по кредита е дефинирана в т. 4 от Раздел І на договора. Приложимият към датата на олихвяване размер на индивидуално

договорените възнаградителни лихви върху редовния и/или просрочен кредит за периода на действие на съответния лихвен план се определя за кредити, изплащани чрез анюитетни вноски в т. 4.1 от Раздел І на Договора, а за кредити, изплащани чрез равни месечни вноски по главницата в т. 4.2 от Раздел І на Договора.

т. 11.1.1 Годишната възнаградителна лихва върху текущия дълг (редовна или просрочена) се формира от приложимия към датата на олихвяване според валутата на кредита и периодичността на олихвяване променлив референтен лихвен процент, приложим за съответния период на олихвяване в рамките на срока по лихвен план и фиксирана надбавка, установени по вид и начин на формиране в размера на т. 4.4.1, съответно 4.2 от договора.

т. 11.1.1.1 Осредненият депозитен индекс (ОДИ) се изчислява от банката на база Лихвената статистика на БНБ, представена в таблица „Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства, публикувана на интернет страницата на БНБ на линк (посочен). Среднопретеглената стойност се извежда, като сборът от произведенията на ефективния годишен процент (от Таблицата) и обема по съответната категория клиент и вид депозит за същия месец (от Таблицата) се раздели на сбора от обемите на всички левови депозити за същия месец (от Таблицата). Подробна информация с примери за изчисление на ОДИ са публикувани на интернет страницата на Банката (посочен линк). Актуалната стойност на ОДИ се публикува на интернет страницата на Банката (посочен линк) в първия работен ден на всеки календарен месец и се прилага от първия работен ден на календарния месец до деня, предхождащ първия работен ден на следващия календарен месец, включително.

т. 11.1.1.1а В случай, че БНБ преустанови непрекъсваемостта на публикуването на данни в Таблицата и в резултат Банката се окаже в невъзможност да изчисли референтен лихвен процент, приложим по договора за кредит, Банката в съответствие със законовите изисквания, прилага одобрен от Управителния й съвет План за действие при прекратяване на бенчмарк, съгласно чл. 28, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г., относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове и за изменение на Директиви 2008/48/ЕО и 2014/17ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.). към момента на прилагане на плана по предходното изречение, новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора за кредит преди този момент.

т. 11.1.1.1.2 Когато Банката прилага като референтен лихвен процент, използван като основа за изчисляване на приложимия по договора за кредит променлив лихвен процент, основен лихвен процент (ОЛП), обявяван от БНБ в съответствие с чл. 35 от ЗБНБ, възможните последици за кредитополучателя и третите задължени лица по договора за кредит, свързани с промени в стойността на ОЛП, се изразяват в промяна в размера на месечната погасителна вноска“;

т. 11.1.1.1.3 Когато банката прилага като референтен лихвен процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент бенчмарковете ЮРИБОР или ЛИБОР,

администратор на бенчмарка ЮРИБОР е Европейският институт на паричните пазари, а администратор на бенчмарка ЛИБОР е Бенчмарк администрейшънлимитид. Възможните последици за кредитополучателя и третите задължени лица по договора за кредит, свързани с промени в стойността на бенчмарка се изразяват в промяна в стойността на приложимия по кредита бенчмарк, което може да доведе до промяна в размера на месечната погасителна вноска.

т. 11.1.2 Размерът на ГЛП (възнаградителна лихва) по т. 4., 4.1/4.2 от Раздел І на Договора, съответно размерът на анюитетната вноска се променя съобразно прага на промяна на приложимия към периода на олихвяване индивидуално договорен с подписването на този Договор лихвен индекс съгласно подробно изясненото и установено в т. 9.4 и т. 9.5 от ОУ при запазване на договорената фиксирана надбавка.

т. 11.1.3 При неизздължаване на падежа установен в Договора и/или Погасителния план по всяка една вноска по кредита – анюитетна, за главницата и/или за възнаградителната лихва, просрочената сума се олихвява за срока на просрочието с обезщетителна лихва с правно действие и последици на неустойка съгласно договореното в страните с приетото в т. 5.8 на Раздел І от Договора, която е в размера на действащата законна лихва според валутата на кредита.

т. 11.2 Кредитополучателят/ите заплаща на Кредитора в съответствие с Раздел ІІІ от ОУ и в размерите по т. 5 от този Договор, комисиона за предсрочно погасяване на остатъчния дълг в размер на 1% върху предсрочно погасената сума, извършено преди плащане на 12 месечни погасителни вноски, считано от датата на усвояване на кредита.

т. 11.3 Страните по настоящия договор се съгласяват, че до окончателното погасяване на кредита годишният лихвен процент по кредита се променя (увеличава/намалява) автоматично съобразно промяната на договорения приложим референтен лихвен процент и при условията на т. 9.4 и т. 9.5 от ОУ, което предпоставя съответната промяна в ГПР и общия разход по кредита.

т. 11.4 Промяната съгласно приетото по т. 11.3 влиза в сила автоматично от датата на обявяването съгласно установеното в т. 9.3 от ОУ на новата стойност на референтния лихвен процент според периодичността му при запазване на определената в договора фиксирана надбавка и без за това да е необходимо сключването на допълнително споразумение между страните. Кредитополучателите се уведомяват за промяната на избраните определени от тях адреси за кореспонденция в т.ч. чрез електронните канали и на електронните им адреси, съответно на интернет страницата на Банката, съгласно установеното в ОУ.

…

Чл. 12. Издължаване

…

т. 12.4 Обезщетителните лихви (неустойка) за просрочие не се включват при определянето на анюитетната вноска, дължат се отделно и са незабавно изискуеми, считано от датата на забавата, към която се начисляват в размера, съгласно приетото от страните в Раздел І, т. 5.8 от Договора.

т. 12.5. Кредитополучателят/ите заплаща/т на Кредитора комисионни при условията на т. 10 и следващите от Раздел 1, т. 5 от договора.

т. 12.6. Кредитополучателят/ите, Солидарните длъжници и Третите задължени лица дава/т съгласието си неплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора.

…

т. 12.8 Неоспорените от кредитополучателят/ите в 14-дневен срок от датата на съответната операция данни за размера и движението по кредита (главница, лихви, такси, комисионни и разноски), съдържащи се в търговските книги на банката и извлеченията по кредита, ганарирани от информационната й система, се приемат за верни

…

Раздел ІІІ Допълнителни разпоредби

Чл. 19 Договорът може да бъде изменен с писмено споразумение между страните.

Чл. 20 За всички неуредени с Договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство и ОУ. Всички промени в ОУ влизат в сила от датата на приемането им от У.Б. АД и са задължителни за страните.

Чл. 21. Ако някоя клауза от Договора бъде обявена за недействителна или неприложима, или бъде отменена от компететнтна юрисдикция, това не води до недействителност или неприложимост на целия Договор.

Неразделна част от договора са ОУ на банката и погасителния план, съгласно който месечната вноска е в размер на 682,55 лева, с изключение на ежегодните вноски с падеж на 21.04., които са с по-висока застрахователна премия.

В констативно-съобразителната част на приетата в първата инстанция съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. Г.Е., вещото лице пояснява, че индексът СОФИБОР е български индекс, който се формира на базата на реални сделки между банките. Целта му е да покаже какво плащат кредитните институции, за да си осигурят самите те ликвидност или средства. Така към формираната цена, или лихва се прибавя съответната добавка и се получават лихвените проценти по повечето кредити в левове у нас.

Съгласно решение на УС на БНБ, обявено на 16.03.2017 год., считано от 01.07.2018 год. БНБ преустановява изпълнението на дейности, свързани с изчисляването и публикуването на справочния индекс СОФИБОР.

Последните стойности на този индекс са публикувани на 29.06.2018 год.

Освен ГЛП – 6,20% в … са включен еднократна комисионна за определяне степента на кредитния риск – 0,5% върху общия размер (325,00 лева еднократно) и кредитна протекция – 0,0343% (22,30 лева месечно).

Към датата на сключване на договора за ипотечен кредит – 07.04.2015 год. тримесечният СОФИБОР е бил 0,571%. Последният, публикуван на 29.06.2018 год. тримесечен СОФИБОР е бил 0,048%. Към датата на завеждане на иска този индекс не съществува.

От сключването на договора – 07.04.2015 год. до 29.06.2018 год. ГЛП е бил 6,20%. От 01.10.2018 год. ГЛП е намален, намалена е била и месечната вноска.

Според изчисленията на вещото лице при сравняване между сумите, които би следвало да се дължат за месечни вноски и реално внесените суми за месечни вноски според данните, представени от банката, надвнесената сума е 358,89 лева. Преведените (заплатени) суми, общо 49 572,64 лева са месечни вноски по погасяване на кредита, като сумата е разпределена, както следва:

• главница – 32 782,73 лева,

• договорна лихва за редовна главница – 16 726,72 лева,

• договорна лихва за просрочена главница – 19,99 лева,

• неустойка за просрочена главница – 32,36 лева и - неустойка за просрочена главница – 10,84 лева.

Банката е начислила и събрала т.нар. „комисионна за определяне степента на кредитен риск“ в размер на 325 лева.

Според банката сумата по платена главница към датата на подписване на анекса – 05.01.2021 год. е била 32 782,73 лева, а според изчисленята на вещото лице – с 295,70 лева повече или 33 078,43 лева.

Размерът на месечната анюитетна вноска от сключването на Анекс № 01/05.01.2021 год. до завеждането на иска – 28.04.2023 год. е показан в таблица 3 към заключението (л. 175), като същият леко намалява или запазва стойностите си за целия двегодишен период.

Общо надплатеното е в размер на 164,81 лева, но на 06.01.2021 год. банката е начислила и събрала и „такса по кредит“ в размер на 163,88 лева.

Събраните от банката суми за застрахователна премия по договор за застраховка са общо 981,20 лева. Вноската на застраховката не се олихвява.

До 05.01.2021 год. ищците са надплатили 295,70 лева – при изчисляване промените на СОФИБОР на тримесечие.

От 05.01.2021 год. – 164,81 лева – при месечно изчисляване на ОДИ. Капитализация няма.

Заплатени са и еднократни комисионна за определяне степента на кредитен риск – 325,00 лева – на 15.04.2015 год. и банкова такса по кредит 163,88 лева – на 06.01.2021 год.

ГЛП по кредита е променян от банката както следва:

07.04.2015 год. – 6,20%,

01.04.2016 год. – 5,774%,

01.10.2018 год. – 5,631%,

05.01.2021 год. – 2,60%.

В откритото съдебно заседание вещото лице Г.Е. е пояснила, че по информация от банката, ищецът С. А. е обслужвал няколко кредита от сметката, по която са погасявани вноските по процесния кредит. Имало и вноски от друг лица. Основният лихвен процент по кредита е останал 5,631% дори и когато СОФИБОР е бил отрицателно число. При сключването на анекса не е имало просрочени вноски, кредитът е бил обслужван редовно и сумата, посочена в анекса като главница е именно главница.

Няма капитализирани лихви. Начислена е сумата 77,20 лева, която представлява начислена неизискуема лихва – последната лихва, която е влязла в редовния дълг. С анекса тя е прибавена към редовната главница. Това може да се приеме за капитализация според вещото лице.

Сумата от 22,30 лева, начислявана периодично е такса за застраховка.

В допълнителното си заключение вещото лице е посочило, че надплатените суми от ищците са следните:

До 05.01.2021 год. (датата на сключване на анекса), при изчисляване промените на СОФИБОР надплатената главница е 705,43 лева;

От подписването на Анекса от 05.01.2021 год. до подаване на исковата молба – 164,81 лева

При подписването на анекса – 77,20 лева х- капитализация на начислената изискуема лихва.

Освен това банката е събрала комисионна за определяне степента на риска в размер на 325 лева и „такса по кредит“ в размер на 163,88 лева.

В обобщение – има надплащане на база преизчислението на индекса СОФИБОР, като надвнесената по този начин сума е 705,43 лева, главница.

Общо 869,24 лева са надплатени на база изчисленията на анюитетните вноски за периода от 07.04.2015 год. до завеждането на иска, като от тази сума 63,19 лева са разпределени като неустойки.

Надплащането за годишна такса за управление на кредита е 163,88 лева.

По съществото на спора настоящия съдебен състав приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Обжалваният съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

По делото не е спорно, че ищците С. и П. А.и и ответникът У.Б. АД са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях Договор за банков ипотечен кредит от 07.04.2015 год., изменен с Анекс № 1 от 05.01.2021 год. Банката е предоставила, а кредитополучателите са усвоили и поели задължение да погасяват на месечни анюитетни вноски уговорената сума.

Разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП изключва неравноправността при клаузи със смисъла по чл. 143, т. 7, т. 10 и т. 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, извън волята и контрола на търговеца (напр. колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия пазар). Изключението е въведено при презумирана от закона дъбросъвестност на търговеца.

В многобройната и безпротиворечива съдебна практика по сходни случаи е прието, че клауза, при която е предвидена единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при увеличаване на лихвения процент без възможност за намаляването й при спадане на лихвения процент при същата методика, при която се извършва увеличаването, е неравноправна. Настоящият случай не е такъв. В оспорените клаузи на процесните договор и анекс е предвидена възможност за „промяна“ на цената на финансовата услуга, без значение в посока увеличаване или намаляване. Налице е реципрочност при определянето на ГЛП, по време на действието на договора за кредит същият само е намалявал и следователно процесните, изчерпателно изброени клаузи не са неравноправни.

В случая между страните е постигнато съгласие ГЛП да бъде формиран от две компоненти – фиксирана надбавка и базисен лихвен процент. Съгласно Договора фиксираната надбавка е 5,631%, а съгласно Анекса – 2,54%. В чл. 4.1 от Договора и Анекса е договорен начин на формиране, а не е фиксиран минимален базисен лихвен процент.

Затова не следва да се съобразява начисляваният от банката размер на възнаградителната лихва по договора за кредит, фиксиран в погасителните планове към договора, а следва да се съобразяват промените в индексите (съответно СОФИБОР и Осреднен депозитен индекс (ОДИ) съобразно уговореното в чл. 11). Такова изменение на приложимия лихвен процент за възнаградителната лихва се основава единствено на обективен фактор, извън контрола на банката, поради което попада в хипотезата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде кредитиран вариантът от заключението на вещото лице Г. М., изготвила приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, при който размерът на дължимата възнаградителна лихва за процесния период е определен при съобразяване промените в индексите СОФИБОР и ОДИ, съгласно

предвиденото в чл. 11 от договора и анекса.

Съгласно това заключение, дължимата сума за лихва за процесния период (от сключването на договора за кредит до сключването на анекса) е 16021,29 лева, а внесената – 16726,72 лева, или кредитополучателите са надвнесли 705,43 лева при изчисляване промените в СОФИБОР на тримесечие и още 164,81 лева при изчисляване промените в ОДИ ежемесечно след сключването на анекса до предявяването на иска, или общо 870.24 лева. Тази сума е недължимо платена поради неправилно, в нарушение на договореното изчисление от страна на ответната банка.

Сумата от 77,20 лв. е капитализирана и начислена без основание неизискуема лихва и също е недължимо платена. Така общо сумата от 947.44 лева е недължимо платена.

В обобщение, обжалваното решение на МРС е правилно в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивниците искове по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни като неравноправни конкретно посочените клаузи от Договора за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №* от 07.04.2015 год. и Анекс № 1 от 05.01.2021 год. към него. Като последица от това, правилно е отхвърлен и искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати солидарно на въззивниците/ищци, като недължимо платена въз основа на нищожни клаузи сумата от 1000 лева, представляваща разликата между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от тях такива за периода от подписването на договора – 07.04.2015 год. до завеждането на иска (08.04.2023 год.), ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба до изплащането й, както и сумата от 83,70 лева, представляваща надплатено за годишна такса за управление на кредита за периода от 21.01.2021 год. до 21.04.2023 год.

Решението е неправилно до размера, установен от вещото лице - 947.44 лева, в частта, в която е отхвърлен евентуалният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците същата сума като недължимо платена поради неправилно изчисляване на лихвата от банката-ответника за периода от датата на сключване на договора – 07.04.2015 год. до завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва от завеждането на иска до изплащане на сумата. Над тази част, до разликата от 52.56 лева до претендираните 1000 лева решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до претендираната сума от 83,70 лева, представляваща надплатено за годишна такса за управление на кредита за периода 21.01.2021 – 21.04.2023 год., такава сума не се установява да е надплатена и не следва да се присъжда. Според заключението на вещото лице се касае за месечна такса от 3,10 лева такса за обслужване на банковата сметка и не е свързана с процесния кредит.

Предвид частичното уважаване на евентуалния иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, следва да се разгледа и възражението за погасяване по давност на претендираните с исковата молба суми, което е въведено своевременно – с писмения отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника.

Възражението е неоснователно.

Налице е многобройна и последователна практика на СЕС /Решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело C- 485/19; Решение от 25.04.2024 г. по дело C- 484/21, Решение от 25.04.2024 г. по дело С- 561/21, Решение от 25.01.2024 г. по съединени дела С-810/21 - С-813/21, Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 - С-259/19, Решение от 16.06.2020 г. по дело C-28/22, Решение от 09.07.2020 г. по съединени дела С-698/18 - С 699/18, Решение от 10.06.2021 г. по съединени дела С- 776/10 - С- 782/19, Решение от 08.09.2022 г. по съединени дела С- 80/21 - С- 82/21/, в която е разяснено, че по отношение на иск на потребител за връщане на недължимо платеното в изпълнение на неравноправна клауза или на клауза, която противоречи на Директива 2008/48/EО, може да се прилага предвиден в националната уредба давностен срок, но не следва да се нарушават принципът на равностойност и принципът на ефективност, т. е. не следва да е невъзможно или прекомерно трудно упражняването на предоставените с Директива 93/13 и Директива 2008/48/EО права на потребителя. Дадено е разрешение, че нормите от двете директиви във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която по отношение на иск, предявен от потребител, за да му бъдат възстановени суми, неоснователно заплатени на основание клаузи от договор за кредит, които са неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕО или противоречат на Директива 2008/48/ЕО, се прилага давностен срок, който започва да тече от деня, в който е осъществено неоснователното обогатяване. С Решение № 106/15.07.2024 г. по т. д. № 2746/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о. са обобщени разясненията на СЕС относно началния момент, от който тече давностният срок, с който се погасява реституционното вземане на потребителя. Прието е, че ако потребителят не е знаел или разумно не е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, принципът на ефективност е нарушен, когато давностният срок започва да тече: 1) от сключване на потребителския договор - Решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19, т. 91 и Решение по съединени дела С-776/19 и С-782/19; 2) от неоснователното обогатяване – Решение по дело С-485/19, т. 60-61 и Решение по съединени дела С-80/21 и С-82/21, т. 93-100; 3) от датата на цялостното изпълнение по договора, когато без проверка се презюмира, че на тази дата неравноправният характер на клаузата е известен на потребителя – Решение по съединени дела С-698/18 и С- 699/18, т. 67 и т. 2 от диспозитива. За да се счете, че е налице знание за неравноправния характер на клаузата, потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка, която предполага този потребител да е запознат с правата, които черпи от Директива 93/13, вкл. да разполага с достатъчно време, за да може ефективно да подготви и задейства правото си на защита пред съд - Решение от 25.01.2024 г. по съединени дела С-810/21-С-813/21, т. 49-50 и т. 1 от диспозитива. В решението на ВКС са обобщени и разясненията на СЕС относно конкретни факти, изложени в разгледаните преюдициални запитвания и имащи отношение към преценката за това от кой момент може или не може да се приеме, че потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата - наличието на трайно установена национална практика относно нищожността на неравноправни клаузи не означава, че потребителят е знаел за неравноправността на клаузата и за произтичащите от нея правни последици /Решение от 25.04.2024 г. по дело С- 484/21/; решенията на СЕС не са източник на информация за средния потребител относно неравноправния характер на договорна клауза, дори когато са постановени по преюдициално запитване, отправено в производство, по което този потребител е страна /Решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/21/; към датата на влизане в сила на съдебния акт, с който със сила на пресъдено нещо спрямо потребителя се установява неравноправността на съответната договорна клауза и се обявява нейната нищожност, той със сигурност е узнал за този порок и последиците от него /Решение от 25.04.2024 г. по дело С- 484/21/.

Въз основа на тълкуването на правото на ЕС в цитираното решение на ВКС е даден отговор, че началният момент, от който тече петгодишната погасителна давност за вземане по чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание /т. 7 от ППВС № 1/79 г./, при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при липса на посоченото условие – моментът на осъществяването му. Преценката дали и кога потребителят е узнал или разумно е можел да узнае за неравноправния характер на клаузата е конкретна и се извършва въз основа на установените по делото обстоятелства, като потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка – с правата, които черпи от Директива 93/13.

В хипотезата, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят, е приета или обявена за нищожна като неравноправна договорна клауза, следва да се счита, че към датата на влизане в сила на това решение потребителят със сигурност е знаел за неравноправността на тази клауза, като това не лишава от възможност продавачът/ доставчикът на услуга да докаже, че потребител е знаел или разумно е можел да узнае за това обстоятелство преди този момент, като той носи тежестта за неговото доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.

Както е разяснено по-горе, началният момент, от който тече петгодишната погасителна давност за вземане по чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание /т. 7 от ППВС № 1/79 г./, но само ако към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция. Когато това условие не е налице, погасителната давност започва да тече от момента на реализирането му. (цитираното по-горе е прието в Решение № 94/01.04.2026 год. по т.д. №*68/2025 год., ВКС, І ТО).

В настоящия случай, макар да не се установи твърдяната неравноправност на процесните клаузи от Договора за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №* от 07.04.2015г. и Анекс № 1 към него от 05.01.2021 година, се установява неоснователно, при изначална липса на основание поради неспазена от страна на банката-ответник на договорената нейна собствена методология за изчисляване на ГЛП по кредита. За тази липса на основание ищците са могли да узнаят най-рано при подаването на исковата молба, видно от която са предположили, че

надплатената сума се дължи на неравноправни клаузи. Ответникът не установява ищците да са узнали по-рано за надплатените суми, поради което и възражението му е неоснователно. Отделно от това, видно от доказателствата по делото (в т.ч. съдебно-счетоводната експертиза), индексът СОФИБОР е публикуван за последен път на 29.06.2018 год., анексът е сключен на 05.01.2021 год., а исковата молба е подадена на 28.04.2023 год., към която дата не е бил изтекъл петгодишният давностен срок.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски и представят списъци по чл. 80 ГПК.

Според тях и приложените доказателства, въззивниците са направили разноски в размер на 940 лева за производството пред МОС (държавна такса и адв.хонорар), а насрещната страна – 1200 лева с ДДС за адв.хонорар. Пред първата инстанция ищците са били представлявани безплатно, не са представили списък по чл. 80 ГПК, а на ответника са присъдени разноски за процесуално представителство.

Въззивниците са направили възражение за прекомерност на платеното от У.Б. АД възнаграждение за адвокатски хонорар.

Предмет на въззивно обжалване са отхвърлените с първоинстанционното решение два установителни иска – за установяване нищожност на конкретни клаузи от Договора за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №* от 07.04.2015г. и Анекс № 1 към него от 05.01.2021 година, както и два иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявени в условията на евентуалност. Частично – 87,43% е уважен само евентуалният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като същият е отхвърлен за останалите 12,57%. Установителните искове са отхвърлени, респ. решението на МРС се потвърждава в тази си част.

Страните не са разграничили по кой от исковете в какъв размер е договорената за процесуално представителство сума, по ради което съдът приема, че половината от сумата е договорена за установителните, а другата половина – за осъдителните искове.

Така получените суми са съответно по 225 лв. за всеки иск за ищците и по 300 лв. с ДДС за ответника. И двете страни са договорили адвокатско възнаграждение в по-нисък от определение в Наредба № 1/2004 год. минимален размер, като разликата между разходите сторени от тях е минимална. Това обуславя неоснователност на въведеното от въззивниците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Предвид изхода от делото, за производството пред въззивната инстанция ищците следва да заплатят на насрещната страна сумата от 937,71 лева с ДДС съобразно отхвърлената част на исковете.

На въззивниците следва да бъдат заплатени разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 196.72 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса, или общо 221,72 лева.

Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разноските, като присъдените в полза на ответника разноски се намалят на 937,71 лева с ДДС съобразно уважената/отхвърлена част от исковете, а на адв. Й. С. Л.-П., САК сумата от 196.72 лева (100.58 €) – на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната безплатна правна помощ.

При служебно извършена компенсация, ищците ще следва да заплатят на ответника сторените разноски в размер на 1 653.70 лева (845.52 €)

По гореизложените съображения МОС