Решение № 124 от 1.8.2024 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 153/2024 г.

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Община Г....... М........., ЕИК 000776178, със седалище и адрес на управление с. Г....... М........., пл. „Родолюбие” № 1, представлявана от кмета А.Д.Ж, против наказателно постановление № НП-ПБЗН-СО0-2/ 07.03.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) — София, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) - МВР, с което му е наложена: 1. имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 94, ал. 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ); 2. имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 94, ал. 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ).

В жалбата се сочи незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че в акта и наказателното постановление не са посочени обстоятелствата около извършеното нарушение и липсва дата на извършване на нарушението, както изискват чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Твърди се, че случаят е маловажен и следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, за което наказващият орган не е изложил мотиви.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Ганев моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание наказващият орган не изпраща представител.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АУАН-ПБЗН- СОО-8-5/21.12.2023 г., от Х. Н. С., на длъжност инспектор по ЗН в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Превантивна и контролна дейност“ при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – София, за това, че: 1. На 21.12.2023 г., в язовир „Б...........“, с. Б..........., общ. Г....... М........., Софийска област, като собственик па язовир „Б...........“, находящ се в с. Б............ общ. Г....... М........., Софийска област не е изпълнил т. 4 на предписание, дадено с констативен акт с № КА-ПБЗН-СОО- 8- 9/20.12.2022 г., изменен с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с № 120700¬1767/23.12.2023 г. а именно: „Да се изготвят и да се добавят в аварийния план карти на уязвимите от заливане зони, с които да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия, съгласно изискванията на т. 4.8 от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Обн. ДВ. бр. 9 от 31.01.2020 г.) издадена на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите, във връзка с разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия, със срок за изпълнение 30.11.2023 г., с което виновно е нарушен чл. 89, ал. 2 от Закона за защита при бедствия (Обн. ДВ. бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп. ДВ. бр. 60 от 07.07.2020 г.); 2. На 21.12.2023 г., в язовир „Б...........“, с. Б..........., общ. Г....... М........., Софийска област, като собственик на язовир „Д.... К.......“, находящ се в с. Д.... К......., общ. Г....... М........., Софийска област не е изпълнил т. 5 на предписание, дадено с констативен акт с № КА- ПБЗН-СО0-8-9/20.12.2022 г., изменен с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с № 120700-1767/23.12.2023 г. а именно: „Да се изгради локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 5 от Закона за защита при бедствия. Изграждането на системата се осъществи съгласно чл. 35, ал. 6 и чл. 35, ал. 7 от Закона за защита при бедствия (Обн. ДВ. бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп. ДВ. бр. 60 от 07.07.2020 г.). със срок за изпълнение 30.11.2023 г., с което виновно е нарушен чл. 89, ал. 2 от Закона за защита при бедствия (Обн. ДВ. бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп. ДВ. бр. 60 от 07.07.2020 г.).

Актът е бил подписан от актосъставителя Х. Н. С. и свидетеля при съставяна на акта С. Ж. Ч.. Свидетелят Х. Н. С. не е връчил акта на представител на жалбоподателя, а на служител Д. С.-администратор деловодство, като не са представени доказателства последната да е упълномощена да получава АУАН.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени възражения.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя за гореописаното нарушение е съставено наказателно постановление № НП-ПБЗН-СО0-2/ 07.03.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) — София, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) - МВР, с което му е наложена: 1. имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 94, ал. 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ); 2. имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 94, ал. 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) за това, че:

1. На 21.12.2023 г., в язовир „Б...........“, с. Б..........., общ. Г....... М........., Софийска област, като собственик на язовир „Б...........“, находящ се в с. Б..........., общ. Г....... М........., Софийска област не е изпълнил т. 4 на предписание, дадено с констативен акт с № КА-ПБЗН- СО0-8- 9/20.12.2022 г., изменен с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с № 120700- 1767/23.12.2022 г. а именно: „Да се изготвят и да се добавят в аварийния план карти на уязвимите от заливане зони, с които да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия, съгласно изискванията на к 4.8 от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация па язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Обн. ДВ. бр. 9 от 31.01.2020 г.) издадена на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите, във връзка с разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия, със срок за изпълнение 30.11.2023 г.;

2. На 21.12.2023 г., в язовир „Б...........“, с. Б..........., общ. Г....... М........., Софийска област, като собственик на язовир „Б...........“, находящ се в с. Б..........., общ. Г....... М........., Софийска област не е изпълнил т. 5 на предписание, дадено с констативен акт с № КА-ПБЗН- СО0-8- 9/20.12.2022 г., изменен с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с № 120700- 1767/23.12.2022 г. а именно: „Да се изгради локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 5 от Закона за защита при бедствия. Изграждането на системата се осъществи съгласно чл. 35, ал. 6 и чл. 35, ал. 7 от Закона за защита при бедствия (Обн. ДВ. бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп. ДВ. бр. 60 от 07.07.2020 г.). със срок за изпълнение 30.11.2023 г. Посочено е в наказателно постановление, че нарушението е за първи път и установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства: няма приложени доказателства.

Представено е писмо с изх. рег. № 120700-1578/04.12.2023 г. до А.Ж. кмет на Община Г....... М........., за което не са представени доказателства да е връчено.

Със заповед № 8132з-812/17.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи са определени длъжностите лица, които да извършват проверки и да съставят АУАН по чл. 87, ал. 1, чл. 89 и чл. 100, ал. 1 ЗЗБ, а директорите на РДПБЗН да издават наказателни постановления по чл. 100, ал. 3 ЗЗБ, както и с правата по чл. 87, ал. 1, чл. 89 и чл. 90 ЗЗБ.

Фактическа обстановка се установява от горепосочените писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства в съдебно заседание чрез разпита на свидетелите Х. Н. С. и С. Ж. Ч., чиито показания съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.03.2024 г. и е обжалвано на 10.04.2024 г. Със съставянето на акта за пръв път в правния мир се повдига „административно обвинение“ срещу лицето, посочено като нарушител, и се ангажира отговорността му за осъществен състав на административно нарушение. Поради това и от момента на съставяне на акта за лицето, посочено като нарушител, възниква признатото му от Конституцията и законите на страната право на защита по обвинението, на което кореспондира задължението на актосъставител я да обезпечи възможността за ефективното и пълноценното му упражняване. Системата от правнорегламентирани предписания към актосъставителя, изпълнението на които би довело до създаване на необходимите и възможни гаранции за пълноценно участие на нарушителя в тази фаза на производството, позволява подразделянето им на: абсолютно задължителни правила; относително задължителни правила. Към абсолютно задължителните такива, всяко нарушение на които неминуемо обуславя упражняването правомощията на наказващия орган по чл. 52, ал. 2 ЗАНН или по чл. 54 ЗАНН, или на съда по чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, се отнася: предявяването на акта на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН; връчването на препис от акта на нарушителя срещу разписка по реда на чл. 43, ал. 5 ЗАНН; надлежното удостоверяване отказа на нарушителя да му бъде предявен или връчен актът с подпис на свидетел по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.

АУАН не е редовно връчен на жалбоподателя Община Г....... М.......... Свидетелят Х. Н. С. не е връчил акта на представител на жалбоподателя, а на служител Д. С.-администратор деловодство, като не са представени доказателства последната да е упълномощена да получава АУАН. По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН.

В АУАН се сочи, че на 21.12.2023 г., в язовир „Б...........“, с. Б..........., общ. Г....... М........., Софийска област, като собственик на язовир „Д.... К.......“, находящ се в с. Д.... К......., общ. Г....... М........., Софийска област не е изпълнил т. 5 на предписание, дадено с констативен акт с № КА- ПБЗН-СО0-8-9/20.12.2022 г., изменен с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с № 120700-1767/23.12.2023 г. При осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания (чл. 89, ал. 1 ЗЗБ). Според чл. 89, ал. 2 ЗЗБ органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1.

Наказващият орган не е посочил законните разпоредби, които виновно са били нарушени, като в АУАН се сочи, че е нарушен чл. 89, ал. 2 от Закона за защита при бедствия, а в наказателното постановление такава разпоредба липсва. Задължение на органа е съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено. Описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизит на същия акт. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не са от категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като се съдържа в самото наказателното постановление. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН и ограничили правото на защита на наказаното лице, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Соченото нарушение не е доказано и по същество, тъй като не се представят доказателства за надлежно изискване на писмени доказателства за изпълнение на предписанията, дадени с констативен акт с № КА-ПБЗН-СО0-8-10/20.12.2022 г., изменен с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с № 120700-1766/23.12.2022 г. С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изложеното съдът