Решение № 2804 от 27.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10394/2022 г.

№ 20221100510394 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.240 ал.1 от ГПК. Образувано е по подадена от „Кракра Фуудс" ЕООД, ЕИК 205517060, със седалище и адрес на управление град Перник, ул. "Марина Бара" № 29, представлявано от управителя С.С.Р., молба за отмяна на Решение № 20028491/05.04.2022г., по гр. д. № 14512/2021 г. по описа на Софийски районен съд, постановено по реда на чл.239 от ГПК, с което е уважен предявеният от “Риал Кофи Експорт Къмпани“ ООД срещу „Кракра Фуудс" ЕООД иск с правно основание 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл.327 ал.1 и чл.309а от ТЗ. Молителят твърди, че неправилно районният съд е постанови неприсъствено решение, тъй като по отношение на него като ответник е било налице нередовно връчване. Препис от исковата молба и приложенията както и призовка за съдебно заседание не са били връчено на управителя на дружеството. Счита, че съдът е следвало да провери дали на посочения адрес на ответника действително няма лице, което да получи съобщението. Посочва се, че на този адрес живеят родителите на управителя и че те са по цял ден са вкъщи, че на адреса не е било поставено / залепено по реда на чл.50 ал.4 от ГПК уведомление. Счита, че е бил лишен от възможността да участва по делото и да защити интересите си. Поради това прави искане за отмяна на постановеното неприсъствено решение, което съдът квалифицира по чл.240 ал.1 т.1 - 3 от ГПК. Ответникът по молбата “Риал Кофи Експорт Къмпани“ ООД е подал писмен отговор на същата, в който заема становище за нейната недопустимост поради подаването й извън законоустановения срок, респ. неоснователност. Излага, че съдебните книжа са били редовно връчени на ответника на седалището на дружеството, което е удостоверено от длъжностното лице връчващо призовките с необходимата прецизност. Моли молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение да бъде отхвърлена. Претендира разноски. По искане на молителят съдът е допуснал един свидетел за призоваване за установяване на твърдението в молбата обстоятелства. По искане на ответника по молбата съдът е допуснал до разпит длъжностното лице, връчващо призовките в ОС Перник. В съдебно заседание представител на молителят не се яви, не се яви и допуснатия до разпит свидетел. Ответникът по молбата поддържа изложените в отговора доводи за неоснователност на молбата в представено писмено становище. Поддържа и искането си за разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. По негово искане съдът заличи допуснатия му свидетел. Едва след приключване на съдебното заседание, на съдебния състав беше докладвана молба от управителя на молителя, депозирана същия ден в съда в 15,28ч. с искане делото да бъде отложено поради нейно заболяване. Към молбата е представен болничен лист. След като разгледа подадената молба и отговора на ответната страна, съдът намира следното: Молбата по чл.240 ал.1 от ГПК е допустима. С определение № 1669/2.07.2024г. по ч.гр.д.0 1772/2024г. на САС делото е върнато на СГС да разгледа молбата по същество. По същество въззивният съд установи следното: Производството по гр. д. № 14512/2021 г. по описа на СРС е било образувано по искова молба на “Риал Кофи Експорт Къмпани“ ООД срещу „Кракра Фуудс" ЕООД с която са предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл.327 ал.1 и чл.309а от ТЗ. С разпореждане № 20101321/ 21.04.2021 г. съдът е разпоредил изпращането на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника. От приложеното по делото съобщение в неговата цялост, адресирано до ответната страна на посочения в исковата молба адрес за призоваване, съвпадащ със седалището и адреса на управление на сдружението съобразно регистрацията в Търговския регистър /за което съдът е извършил служебна проверка/, е видно, че е налице отбелязване на връчителя, че адресът е посетен на 7.05., на 19.05. , на 29.05. /неприсъствен ден/ и на 7.06.2021г. , на посочения адрес няма офис и управителя на фирмата на известие не се отзовава. Отразено е, че на 7.06.2021г.е залепено уведомление на входната врата на адреса. Съдът е разпоредил ново връчване на адреса и залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. В приложената по делото разписка е видно, че длъжностното лице връчващо призовките е посетило адреса на 9.08., на 23.08. на 4.09. и на 15.09.2021г. , но не е открит представител на дружеството, а на адреса няма офис на дружеството. На 15.09.2021г. е залепено уведомление на адреса по чл.47 ал.1 от ГПК, в което е указано на страната да се яви в двуседмичен срок в канцеларията на съда за получаване на съобщението и книжата. Съдът е разпоредил трето връчване. В приложената по делото разписка е видно, че длъжностното лице връчващо призовките е посетило адреса на 6.12., на 19.12.2021г. на 4.01. и на 13.01.2022г. , но не е открит представител на фирмата. На 13.01.2022г. е залепено уведомление на входната врата на адреса по чл.47 ал.1 от ГПК, в което е указано на страната да се яви в двуседмичен срок в канцеларията на съда за получаване на съобщението и книжата. Съдът приел, че връчването е редовно на основание чл.50 от ГПК и е разпоредил връчване на съдебните книжа на ответника по реда на чл.50 ал.4 от ГПК. По делото е проведено едно съдебно заседание на 5.04.2022г. Ответното дружество е призовано по реда на чл.50 ал.4 от ГПК. Производството по делото приключило с постановяването на неприсъствено съдебно решение по чл.239 от ГПК препис от което е връчен на ответника по реда на чл.50 ал.4 от ГПК. Справка в ТР по партидата на ответника извършена и от въззивния съд сочи, че няма промяна в седалището и адреса на управление. Призоваването на юридическо лице, каквото качество има молителят, се извършва на последния посочен в ТР адрес на управление – чл.50 ал.1 от ГПК. В случая, адреса на управление на ответника, според извършената справка в ТР, е тази, посочена в исковата молба и на този адрес са изпращани съобщенията и призовките за ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл.50 ал.4 от ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, на което да връчи книжата, съобщението се залепва по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, към който препраща чл. 50, ал. 4 ГПК относно връчването на призовки и съобщения на търговци и юридически лица, уведомлението се залепва на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях няма достъп - на входната врата или на видно място около нея. В случая при посещенията си в продължение на 1 месец връчителят е удостоверил, че представител на фирмата не е открит и че на посочения адрес няма обозначение на фирмата. Независимо, че ГПК не изисква залепване на второ уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК /арг. от чл.50 ал.4 ГПК/, съдът е разпоредил на връчителя три пъти да извърши връчване, като са залепени три уведомления на вратата на адреса на дружеството. Ответникът е бил издирван от връчителя в периода от м.май 2021г. до м.януари 2022г. , вкл. и в почивни дни. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице допуснато нарушение на установените правила за връчване на съобщения на юридическото лице. Всички съобщения са били изпращани на посоченото в чл. 50, ал. 1 ГПК от законодателя място. Тъй като връчителят не е намерил достъп до канцеларията и не е намерил някой, който да е съгласен да получи съобщението, в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 4 ГПК, е било залепяно уведомление. Независимо, че съгласно закона – второ уведомление не е необходимо да се залепя, в конкретния случай – три пъти е залепяно уведомление и съдът е приемал процедурата за изпълнена едва след изтичане на установения срок. Изпълнени са и изискванията на чл. 47, ал. 2 ГПК относно уведомлението, доколкото в нето е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението, както и последиците от неявяването. Хипотезата на чл. 240 ал.1 ГПК не е налице, защото законоустановената процедура за призоваване на юридическото лице по чл. 50 ГПК е спазена от съда. При този изход, в полза на ответника по молбата следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Видно от представения списък по чл.80 от ГПК разноски са направени за 517,50лв., заплатен адвокатски хонорар. Претендираните 50лв. депозит за свидетел въззивният съд разпореди да бъдат върнати на ответника. Подадената след приключване на съдебните прения по делото молба за отлагане на съдебното заседание пред въззивния съд не следва да се вземе предвид от съда на основание чл.64 ал.1 от ГПК. Отделно, по молба на ответника делото вече е било отлагано веднъж от въззивия съд. Водим от горното, съдът