Решение № 207 от 29.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 669/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 116 от 22.01.2021 г. по т.д. № 1459/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 6 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Лего“ А/С - гр. Билунд, Кралство Дания, чрез пълномощника адвокат С. С. срещу „МАР 2000“ ООД- гр. София, чрез пълномощника адвокат И. Й. искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн (ЗПД) и чл. 11 от Регламент (ЕО) № 6/ 2002 г. на Съвета от 12.12.2001 г. относно промишления дизайн на Европейския съюз за признаване за установено по отношение на ответника факта на нарушението, представляващо нарушен нерегистриран дизайн на Общността на ищеца, да използва релевантните обекти, да разрешава използването им, да внася продукти, които съдържат или върху които са приложени съответните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, без разрешението на „Лего“ А/С внос на следните стоки, означени с или съдържащи обекти на правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на „Лего“ А/С, а именно : кутии на конструктори с код на производителя № 70669, № 21152, № 21148, № 70680, № 76117, № 76134, № 76116, № 70670, № 21151, № 76114, № 21149, № 70667, № 70665, № 70668, № 21150, № 76115, № 76113, № 76133, декларирани за режим допускане за свободно обръщение с митническа декларация № 19BG002002010399R6, с получател ответника и задържани с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019 г. в Териториална дирекция Северна Морска ; за осъждане на ответника да преустанови извършване на нарушения на правата на ищеца върху притежаваните от него права на нерегистрирани промишлени дизайни, без съгласието на „Лего“ А/С внос на игри, играчки и опаковки за игри с или съдържащи обекти на горепосочените права на нерегистрирани промишлени дизайни; за постановяване на изземване и унищожаване на процесните кутии, съдържащи комплекти играчки-конструктори от пластмаса в разглобен вид, описани по- горе; за постановяване тези продукти да бъдат предадени на ищеца; за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда по този спор в два всекидневника и в часови пояс на телевизионно организация с национално покритие ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за разходите му за съхранение на тези продукти в размер на: 175 лева за първите 10 календарни дни от задържане на стоката, 350 лева за вторите календарни дни от задържане на стоката, 367.50 лева за календарните дни, следващи 20-тия календарен ден от задържането, обезщетение в размер на 6 000 лева за разходите за унищожаване на тези продукти, при условие на евентуалност в размер, определен от съда ; да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, а именно неполучено лицензионно възнаграждение за използване на описаните обекти в размер на 23 328 лева, а при условие на евентуалност в размер, определен от съда.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Лего“ А/С - гр. Билунд, Кралство Дания, чрез пълномощниците адвокати К. Ч. и С. С., в която се твърди, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

От събраните по делото писмени и устни доказателства категорично се установило, че дизайните върху кутиите на продуктите LEGO със съответните серийни номера, посочени в исковата молба, са станали общодостъпни чрез използването им в търговията, публикуването им в рекламни каталози и в интернет, но в нарушение на съдопроизводствените правила в мотивите съдът единствено посочил тези доказателства, но изобщо не ги анализирал, нито обсъдил доводите на ищеца, че в своята съвкупност и при липсата на твърдения и доказателства за по-ранни такива дизайни, те установяват неоспоримо факта на оповестяване на процесните нерегистрирани дизайни още през втората половина на 2018 г. и началото на 2019 г. Вместо това съдът се фокусирал единствено върху въпроса дали ищецът е доказал кой е автор на тази дизайни и в резултат на погрешен анализ, достигнал до неправилния извод за липса на активна материална легитимация. Погрешно съдът приел, че въпросите за авторството на физическите лица - служители на „Лего Систем“ А/С и процесът на създаване и разработване на процесиите дизайни са правнорелевантни за спора и следва да бъдат доказани, като не съобразил факта, че те активно се използват в търговската дейност на ЛЕГО чрез възпроизвеждането им върху кутиите на посочените в исковата молба продукти, чрез разпространението на тези продукти в търговската мрежа под марките на ЛЕГО и посредством рекламирането им в интернет. В доклада по делото съдът не указал, че в тежест на ищеца е да установи авторството на конкретните дизайни, правата върху които работодателят е придобил по закон и след това е прехвърлил с договор на ищеца. Именно в резултат на това нарушение на съдопроизводствените правила ищецът не представил доказателства относно творческия процес по разработването на дизайните от конкретните автори.

Неправилен бил извода, че ищецът не е станал титуляр на правата върху процесните нерегистрирани дизайни като съдът приел, че клаузите на лицензионното споразумение не можели да се тълкуват еднозначно и въз основа на тях не можело да се заключи, че ищецът е получил правата на интелектуална собственост по отношение на продуктите, разработвани от „Лего Систем“ А/С.

Неправилен бил извода, че регистрираните дизайни на Общността са противопоставими на исковете за нарушение. Погрешно съдът приел, че при регистрацията им ответникът е извършил проверка дали те отговарят на изискванията за новост и оригиналност - възползвайки се от леката и бърза процедура по регистрация на дизайн и поради значително по-бавното и скъпо производство за обявяване на дизайн за недействителен той регистрирал общо 143 броя дизайни на Общността - всички за кутии на конструктори или мини фигурки от конструктори, които копирали по-ранните дизайни, собственост на ищеца. Необосновано съдът заключил, че СЕСИС е извършил проверка за новост и оригиналност на процесните дизайни на ответника, тъй като такава проверка била недължима и не се извършвала по закон и тъкмо от тази процедурна възможност се възползвал ответникът, като копирал по-ранните нерегистрирани дизайни на ЛЕГО и ги регистрирал на свое име. В явно противоречие с тълкуването в практиката на Съда на ЕС бил извода, че по-късните регистрирани дизайни на ответника са противопоставими на по-ранните права върху нерегистриран дизайн на ищеца и че друго не можело да се приеме, защото българският съд не разполагал с право да извърши косвен съдебен контрол върху решения за регистрация на дизайн на Общността.

Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Ответникът въззивната жалба „МАР 2000“ ООД - гр. София, чрез пълномощниците адвокати И. Й. и М. Й., в писмения отговор я оспорва като неоснователна. Противно на твърденията, въззивникът не доказал активната си легитимация - не били представени доказателства, които да установяват връзка между сочените за автори лица по трудовите договори и „Лего Систем“ А/С, както и кой автор кой дизайн или елемент от дизайн е създал и че промишлените дизайни са били създадени в рамките и по време на действие на трудовия им договор. Не се доказало и че трудовите договори са действащи, както и че правата върху този промишлен дизайн са били прехвърлени на ищеца с лицензионното споразумение от 1.01.2007 г. и дали то е действащо и валидно към момента на завеждането на исковете. Анексът от 23.01.2020 г. към лицензионно споразумение бил очевидно манипулативно съставен за да обслужи ищеца в съдебния процес, и всъщност представлявал декларация, а не допълване или изменение на текст към договор.

Невярно било твърдението, че в трудовите договори има еднотипни клаузи, предвиждащи че дизайни и търговски марки стават и остават собственост на работодателя „Лего систем“ А/С.

Несъстоятелно било твърдението, че съдът не указал изрично, че ищецът носи доказателствената тежест да установи, че нерегистрирания промишлен дизайн на процесните артикули отговаря на изискванията на Регламента. От всички процесуални действия на ищеца било ясно, че е възприел указаната му доказателствена тежест, но той провел неуспешно, непълно и недостатъчно доказване на фактите, от които би могъл да черпи права и благоприятни последици.

Обратно на доводите на жалбоподателя съдът правилно тълкувал и приложил разпоредбите на Регламента относно противопоставимостта на регистрираните в полза на ответника промишлени дизайни. С факта на регистрацията в полза на лицето възниквало правото да се счита за негов носител, затова и българският съд следвало да зачете противопоставимостта на регистрираните промишлени дизайни на ответника. Дори презумцията да била оборима, ищецът не успял да докаже, че притежава безспорни права на по-ранно изключително право. В тази връзка неотносими за спора били цитираните решения относно търговска марка, тъй като не се отнасяли за промишлен дизайн.

Молбата към съда е да потвърди решението.

По образуваното въззивно производство по т.д. № 854/ 2021 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав е постановено решение № 539 от 20.07.2022 г., с което решението на първоинстанционния съд е потвърдено.

С решение № 255 от 22.08.2025 г. по т.д. № 159/ 2023 г. на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение решението на въззивния съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В новообразуваното въззивно производство Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „Лего“ А/С - гр. Билунд, Кралство Дания твърдял, че е дружество в състава на корпоративната група LEGO, която разработва, произвежда и търгува с играчките LEGO. С уведомление с рег. № 32-189712 от 28.06.2019 г. на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ при Агенция „Митници“ било уведомено по реда на Регламент (ЕС) 608/2013, че с разписка за задържане № 01411342/ 27.06.2019 г. в Митница Варна са задържани стоки, за които се предполага, че нарушават права на интелектуална собственост, притежавани от дружествата LEGO - 10 548 броя комплекти играчки - конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/или словно наименование, наподобяващо герои от LEGO, пристигнали с контейнер в Пристанище Варна с получател „MAP 2000“, изпратени от товарно пристанище Шанту, Китай. При прегледа на стоката се установило, че с вноса й се нарушават права на интелектуална и индустриална собственост на дружествата LEGO, затова дал съгласие за унищожаването й.

С писмо с рег.№ 32-195322/ 4.07.2019 г. бил уведомен, че на 4.07.2019 г. в отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ е постъпило възражение от получателя на задържаната стока „MAP 2000“ ООД срещу унищожаването й. В установения в Регламент (ЕС) 608/2013 срок ищецът предявил исковата молба.

„MAP 2000“ ООД внесло общо 20 вида стоки, съответни на по-ранни LEGO-конструктори, както следва : 1) Конструктор №1, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L1, серия № 706691, станал общодостъпен в рамките на Общността на 31.08.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L1 най - късно от 31.08.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор №1 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0038, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 2) Конструктор № 2, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L2, серия № 211521, станал общодостъпен в рамките на Общността на 30.10.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L2 най - късно от 30.10.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 2 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0023, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 3) Конструктор № 3, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L3, серия № 211481, станал общодостъпен в рамките на Общността на 31.08.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L3 най - късно от 31.08.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 3 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0019, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 4) Конструктор № 4, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L4, серия № 70680, станал общодостъпен в рамките на Общността на 6.11.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L4 най - късно от 6.11.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 4 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0033, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 5) Конструктор № 5, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L5, серия № 76117, станал общодостъпен в рамките на Общността на 31.08.2018 г. и на 22.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L5 най - късно от 31.08.2018 г.Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 5 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0031, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 6) Конструктор № 6, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L6, серия № 76134, станал общодостъпен в рамките на Общността на 15.10.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L6 най - късно от 15.10.2018 г.Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 6 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0026, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 7) Конструктор № 7, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L7, серия № 76116, станал общодостъпен в рамките на Общността на 15.10.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L7 най - късно от 30.10.2018 г.Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 7 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0030, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 8) Конструктор № 8, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L8, серия № 706701, станал общодостъпен в рамките на Общността на 31.10.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L8 най - късно от 31.10.2018 г.Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 8 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0040, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 9) Конструктор № 9, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L9, серия № 21151, станал общодостъпен в рамките на Общността на 31.08.2018г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L9 най - късно от 31.08.2018 г.Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 9 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0022, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 10) Конструктор №10, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L10, серия № 76114, станал общодостъпен в рамките на Общността на 15.10.2018 г. и на 4.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L10 най - късно от 15.10.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 10 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0028, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 11) Конструктор № 11, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L11, серия № 21149, станал общодостъпен в рамките на Общността на 31.08.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L11 най - късно от 31.08.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 11 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0020, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 12) Конструктор № 12, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L12, серия № 70667, станал общодостъпен в рамките на Общността на 31.08.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L12 най - късно от 31.08.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 12 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0036, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 13) Конструктор № 13, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L13, серия № 70665, станал общодостъпен в рамките на Общността на 31.08.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L13 най - късно от 31.08.2018 г.Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 13 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0034, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 14) Конструктор №14, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L14, серия № 70668, станал общодостъпен в рамките на Общността на 26.10.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L14 най - късно от 26.10.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 14 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0037, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 15) Конструктор № 15, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L15, серия № 21150, станал общодостъпен в рамките на Общността на 31.08.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L15 най - късно от 31.08.2018 г.Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 15 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0021, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 16) Конструктор № 16, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L16, серия № 76115, станал общодостъпен в рамките на Общността на 15.10.2018 г. и на 4.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L16 най - късно от 15.10.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 16 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0029, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 17) Конструктор № 17, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L17, серия № 76113, станал общодостъпен в рамките на Общността на 15.10.2018 г. и на 4.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L17 най - късно от 15.10.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 17 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0027, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 18) Конструктор № 18, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L18 ; 19) Конструктор № 19, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L19; 20) Конструктор № 20, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L20, серия № 76133, станал общодостъпен в рамките на Общността на 15.10.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L20 най - късно от 15.10.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор № 20 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0025, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г.

Правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху всеки един от изброените обекти принадлежали на ищеца. Дизайнерите - автори на всеки един от тях ги били създали в рамките на трудовите си правоотношения с „Лего Систем“ А/С, като в трудовите договори било предвидено, че правата на промишлени дизайни върху всеки обект, създаден от съответния дизайнер ще възникват директно за и ще бъдат изключителна собственост на „Лего Систем“ А/С, което ще бъде свободно еднолично да упражнява и прехвърля въпросните права. В лицензионен договор от 1.01.2007 г., сключен между работодателя по трудовите договори „Лего Систем“ А/С и ищеца страните се съгласили, че всички авторски права върху така създаваните продукти ще бъдат еднолична собственост на „Лего“ А/С.

Ищецът не бил разрешил на „MAP 2000“ ООД да извърши внос на изброените, затова и с извършването на техния внос ответникът нарушил правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на ищеца да използва обектите, да разрешава използването им, да внася продукти, които съдържат или към които е приложен съответния нерегистриран дизайн на Общността.

При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което : 1) да признае за установен факта на нарушението - че ответникът е нарушил правата на нерегистрирани дизайни на Общността на ищеца да използва релевантните обекти, да разрешава използването им, да внася продукти, които съдържат или върху които са приложени съответните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, чрез осъществен без разрешението на ищеца внос на следните стоки, означени с или съдържащи обекти на правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на „Лего“ А/С, а именно: 10 548 броя комплекти играчки - конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/или словно наименование, наподобяващо герои от LEGO, декларирани за режим допускане за свободно обръщение с митническа декларация № 19BG002002010399R6/ 24.06.2019, с получател „MAP 2000“ ООД и задържани с разписка за задържане № 01411342/ 27.06.2019 в Териториална дирекция Северна Морска ; 2) да осъди ответника да преустанови извършването на нарушения на правата на „Лего“ А/С върху притежаваните от него права на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, чрез осъществяването без съгласието ме на внос на игри, играчки и опаковки за игри и играчки, означени с или съдържащи обекти на горепосочените права ; 3) да постанови изземването и унищожаването на 10 548 броя комплекти играчки - конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/или словно наименование, наподобяващо герои от "LEGO", декларирани за режим допускане за свободно обръщение с митническа декларация № 19BG002002010399R6/24.06.2019, с получател „MAP 2000“ ООД, и задържани с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019 в Териториална дирекция Северна Морска ; 4) да постанови процесните 10 548 броя комплекти играчки - конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/или словно наименование, наподобяващо герои от LEGO, да бъдат предадени на ищеца ; 5) да постанови разгласяване за сметка на „MAP 2000“ ООД на диспозитива на решението на съда по настоящия съдебен спор в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда ; 6) да осъди „MAP 2000“ ООД да заплати на ищеца обезщетение за разходите за съхранение (складиране) на 10 548 броя комплекти играчки, в размер на : 175 лева за първите 10 календарни дни от задържането на стоката , 350 лева за вторите 10 календарни дни от задържането на стоката , 367.50 лева за календарните дни, следващи 20-ия календарен ден от задържането (17.07.2019) до 23.07.2019, включително , и по 2.10 лева на куб.м за всеки ден, за календарните дни, следващи датата на подаване на настоящата искова молба, в който продължават задържането и съхранението (складирането) на задържаната стока ; в условията на евентуалност, в случай, че претенцията по т.6 бъде отхвърлена ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за разходите за съхранение (складиране) на 10 548 броя комплекти играчки в размер, определен от съда по реда на чл. 57б, ал. 1, т.1, при условията на чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПД ; 7) да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за разходите за унищожаването на 10 548 броя комплекти играчки в размер на: 6 000лева (шест хиляди лева); в условията на евентуалност, в случай, че претенцията по т.7 бъде отхвърлена ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за разходите за унищожаването на 10548 броя комплекти играчки в размер, определен от съда по реда на чл. 57б, ал. 1, т.1, при условията на чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПД ; 8) да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение на имуществените вреди от нарушението, изразяващи се в пропуснати ползи - неполучено от ищеца лицензионно възнаграждение за използването на изброените обекти и права, което би получил ако ответникът не беше нарушил правата му, а бе поискал разрешението за използването и бе платил за използването им, в размер на 1 000 лева ; в условията на евентуалност, в случай, че претенцията по т.8 бъде отхвърлена ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение на имуществените вреди от нарушението, изразяващи се в пропуснати ползи - неполучено от ищеца лицензионно възнаграждение за използването на изброените обекти и права, което би получил ако ответникът не беше нарушил правата му, а бе поискал разрешението за използване на обектите и правата и бе платил за използването им в размер, определен от съда по реда на чл. 57б, ал. 1, т.1, при условията на чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПД ; 9) да осъди ответника да заплати на ищеца законната лихва върху дължимите суми до момента на плащането им.

В писмения отговор ответникът „МАР 2000“ ООД - гр. София оспорил исковете. Твърдял, че закупил конструкторите с марка „BELA“ от търговеца на едро „HUADA TOYS IMP. & EXP. TRADING CO. LTD“ от борса в Китай, за което му била издадена фактура от 7.05 2019 г. Продавачът в изрична декларация посочил, че производителят на стоките е „BELLA“. Първите регистрации на промишлен дизайн на детски играчки (минифигурки) и сертификатът за регистрация на търговската марка „Бела“ на името на „Мар 2000” ООД бил на 6.03.2017 г. Впоследствие дружеството получило сертификати за регистрирани промишлен дизайн на кутии и на конструктори. То притежавало марка „BELA MY WORLD“. Обектите под № 18 и № 19 от исковата молба не носели нито една от двете марки, затова и с действията си по вноса на тези обекти ответникът не бил нарушил претендираните права на ищеца.

Представените с исковата молба трудови договори и лицензионно споразумение от 1.01.2007 г. не доказвали нито че ищецът е получил правата върху дизайна на процесните обекти, нито че е придобил изключително право за използването им. Лицата, посочени като автори на обектите с номера 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,20 не били създали промишления дизайн на тези обекти, поради което и ищецът не бил придобил претендираните права. Лицензионно споразумение от 1.01.2007 г. било неотносимо за спора - не ставало ясно кои точно от продуктите са изключени от действието му и дали правата по отношение на процесните обекти попадали в обхвата на договореностите. Не били заявени и регистрирани промишлени дизайни за тези обекти в полза на ищеца, затова и Службата на Европейския съюз за индустриална собственост (СЕСИС) издала съответните сертификати за това в полза на „Мар 2000“ ООД. Действията на ответника били добросъвестни и до момента на задържането на контейнерите от Агенция „Митници“ нямали никаква индикация за това, че по отношение на процесните обекти има претенции от „Лего“ А/С за нарушени интелектуални права.

Оспорил твърдението на ищеца, че с издадените фактури е осъществил оповестяване по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 6/2002- посочените бройки от реализирания внос на всеки от процесните обекти в България и в другите държави бил крайно малък - от 4 до 480 бройки и то само за един от обектите. Еднократният внос на определени продукти в България или в която и да е друга страна по своята правна същност не представлявал законово оповестяване/ разгласяване на права по отношение на всички гореизброени оспорвани обекти.

Ответникът не бил производител, а само вносител на артикулите и нямал контрол върху техните компоненти, опаковки или каквато и да било част от производствения процес. Дори и да имало нарушение на твърдените права на ищеца, не било възможно да е било извършено от ответника, който само закупувал на свободния пазар вече произведените конструктори.

Освен това изобразените на конструкторите картини (рисунки) и пластмасовите елементи и човечета, както и конструкторите и играчките, опаковки на кутии, не били нито идентични, нито сходни с тези, които посочвал ищецът в исковата си молба и ако изобщо били налице сходства, те се срещали във всеки стандартен конструктор и били плод на обичайните за този род продукти характеристики и предназначението им за деца.

Ответникът изложил подробни доводи срещу основателността на всеки един от обективно съединените искове.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната. С писмо рег. № 32-189712/ 28.06.2019 г. на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ при Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление при Агенция „Митници“ В. Т. - упълномощен да представлява „Лего“ А/С „пред българските държавни, местни и специализирани органи и техните администрации и служители“ по силата на пълномощно (т.І л.257), бил уведомен, че на основание чл.17, § 1 от Регламент (ЕС) № 608/ 2013 г. в Митница Варна са задържани стоки, за които се предполага, че нарушават права на интелектуална собственост на „Лего“ А/С - 10 548 бр. комплектни играчки-конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и / или словно наименование, наподобяващи герои от LEGO, пристигнали с контейнер № BMOU6796242 на 23.06.2019 г. на митнически пункт на Пристанище Варна Запад и декларирани за режим допускане за свободно обращение с митническа декларация № 19BG00202010399R6/ 24.06.2019 г. с получател „Мар 2000“ ООД. С писмо рег. № 32-195322/ 4.07.2019 г. от същият адресант упълномощеният представител бил уведомен, че на 4.07.2019 г. в отдел МРР - Северна морска е постъпило възражение вх. № 32-194956/ 4.07.2019 г. с приложени сертификати от страна на получателя на стоките „Мар 2000“ ООД.

В цитираното писмо „Мар 2000“ ООД уведомило административния орган, че задържаната стока е производство на китайска фирма „BELLA“, специализирана в производството на подобен род играчки, както и че „МАР 2000“ ООД притежава сертификат за регистрация на марка „BELLA“ под № 016061095 от 6.03.2017 г., издаден от Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз (EUIPO), и отделни сертификати за регистрация в Европейския съюз за всеки един отделен конструктор, както за дизайн, така и за наименованията на отделните серии конструктори.

В електронно писмо от 4.07.2019 г. упълномощеният представител на „Лего“ А/С потвърдил пред административния орган, че „притежателят на решението“ е съгласен задържаните стоки да бъдат унищожени.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, съобразявайки указанията за правилно прилагане на закона в отменителното решение на касационната инстанция, по отношение на основателността й приема следното. В предмета на делото са включени обективно съединени искове с правно основание чл. 57, ал.1 и ал.2, вр. с чл. 54в от Закона за промишления дизайн.

Исковите претенции са основани на твърдения за нарушение на правото на ищеца върху „нерегистриран промишлен дизайн на ЕС, който е станал общодостъпен“ по смисъла на чл.1, т.2, б. „а“, вр. с чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12.12.2001г. относно промишления дизайн на Европейския съюз (Регламента).

Съгласно дефиницията в чл.3,т.1 Регламента „промишлен дизайн“ означава външният вид на продукт или на част от него, определен от особеностите, по-конкретно на линиите, контурите, цветовете, формата, текстурата и/или материала на самия продукт и/или на неговите орнаменти, включително движението, прехода или друг вид анимиране на тези особености. В съответствие с разпоредбата на чл. 4 закрилата на промишлен дизайн чрез промишления дизайн на ЕС се осигурява, ако той е нов и оригинален, а за такъв се счита промишлен дизайн, приложен към или включен в продукт, който е част от съставен продукт, само ако веднъж включената в съставния продукт съставна част остава видима при обичайна употреба на последния (от крайния потребител, с изключение на поддръжка, обслужване или поправка) и доколкото тези видими особености на частта отговарят на изискванията за новост и оригиналност. Според чл.5, т.1, б. „а“ един нерегистриран промишлен дизайн се счита за нов, ако липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен преди датата, на която промишленият дизайн, за който се иска закрила е станал общодостъпен за първи път, а съгласно чл. 6, т.1, б. „а“ същият се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично преди датата на първото публично разгласяване на промишления дизайн, за който се иска закрила. Задължителна предпоставка за получаването на гражданскоправна защита е предявилото претенция лице да установи, че правото на промишлен дизайн на ЕС му принадлежи в качеството на негов автор или на правоприемник на автора - чл. 14, т. 1 от Регламента. В конкретния случай ищецът извежда своята активна легитимация от лицензионно споразумение (т.ІІ, л. 274), в което „Лего“ А/С (наричано собственик на патента) и „Лего Систем“ А/С (наричано предприемач) се споразумели, че считано от 1.01.2007 г. собственикът на патента е единственият собственик на всички патенти, дизайни, авторски права и ноу хау, които са от значение за разработката, производството и продажба на продукти, както са дефинирани по долу, а предприемачът ще придобие световни права да използва патенти, дизайни и др. за разработката, производството и продажбата на продукти, като „продукти“ означава всички играчки, игри и други продукти или услуги, където се прилагат патентите, с изключение на продуктите, които се управляват от ЛЕГО Лайсънсинг. В чл. 5.1 страните приели, че предприемачът „за своя сметка ще провежда изследвания и разработване на нови продукти в областта на продуктите. Всички нови патенти и дизайни и други права, свързани с продукти, като авторски права и свързаните с тях ноу-хау и търговски тайни, измислени или произтичащи от научните изследвания и разработки на предприемача, ще са собственост на собственика на патента“. В чл.3.1 изрично е договорено собственикът на патента да запази пълната собственост върху патентите. Предвид уговорката в чл. 6.1, съгласно която споразумението е можело да бъде прекратено с писмено предизвестие от 6 месеца или по взаимно съгласие между страните и с оглед липсата на възражение от страна на ответника за прекратяването му и на доказателства за обратното, следва да се приеме, че споразумението е действало през целия период от 1.01.2007 г. до деня на завеждането на исковата молба. Следователно, по силата на чл. 5, ал. 1 от споразумението, това означава, че всички нови патенти и дизайни и други права, свързани с продукти, като авторски права и свързаните с тях ноу-хау и търговски тайни, които са били измислени или произтичащи от научните изследвания и разработки на предприемача през този период, ще са собственост на собственика на патента. Съгласно уреденото в чл.14, т.3 от Регламента изключение от общото правило, ако даден дизайн е създаден от заето лице при изпълнение на неговите задължения или по нареждане на неговия работодател, правото на промишлен дизайн на ЕС принадлежи на работодателя, освен ако е уговорено друго или така е специфично посочено по националното право. Ищецът е представил писмени доказателства - трудови договори, сключени между „Лего Систем“ А/С като работодател и няколко служители в периода на действие на лицензионното споразумение. Във всеки един от договорите се съдържа клауза съгласно която заплатата на служителя включва всички форми на възнаграждение за всяко изобретение или подобно откритие, което служителят може да произведе във връзка с работата си. Изобретенията и подобните открития стават и остават собственост на дружеството, което може свободно да използва и възлага посочените права. С въззивната жалба са представени и са приобщени към доказателствата по делото презентация с представяне на дизайна на продукта, работни файлове с различни варианти на този дизайн и екранна разпечатка с изображение на окончателната версия на произведението. Според приетото в съдебното заседание на 23.03.2022 г. заключение на техническа експертиза, изготвено от вещото лице Ц. П., има съответствие между приложените на електронен носител файлове и приложените по делото разпечатки на хартиен носител доказателства, заверени от ищеца с печат „Вярно с оригинала“. Работните файлове в достатъчна степен установяват, че целият процес по създаването на продуктите, включващ интелектуална дейност и технически умения, е бил осъществен от служителите на „Лего Систем“ А/С, които са страни по трудовите договори. По създаването на продукта L1 - LEGO конструктор със сериен № 70669 в презентацията като дизайнер е посочен служителят Ф. Р. А., като със своя принос е участвал и Т. С. - служител от 1.09.2017 г. (т.ІІ, л. 405). По създаването на продукта L2 - LEGO конструктор със сериен № 21152 в презентацията като дизайнер е посочен Й. П. К. - служител от 3.11.2014 г. (т.ІІ, л. 473). По създаването на продукта L3 - LEGO конструктор със сериен № 21148 в презентацията като дизайнер е посочен М. В. - служител от 1.11.2011 г. (т.ІІ, л. 627). По създаването на продукта L4 - LEGO конструктор със сериен № 70680 в презентацията като дизайнер е посочен Р. А. - служител от 1.02.2018 г. (т.ІІ, л. 618). По създаването на продукта L5 - LEGO конструктор със сериен № 76117 в презентацията като дизайнери са посочени Ю. С. - служител от 1.01.2011 г. (т.ІІ, л. 455), А. К. - служител от 1.01.2012 г. (т.ІІ, л. 443) и М. Т.- служител от 1.11.2015 г. (т.ІІ, л. 657). По създаването на продукта L6 - LEGO конструктор със сериен № 76134 в презентацията като дизайнери са посочени А. К. - служител от 1.01.2012 г. (т.ІІ, л. 443) и Т. - Л. Б. - служител от 1.06.2012 г. (т.ІІ, л. 604). По създаването на продукта L7 - LEGO конструктор със сериен № 76116 в презентацията като дизайнери са посочени А. Ж. Г.- служител от 5.01.2015 г. (т.ІІ, л. 427), А. К. - служител от 1.01.2012 г. (т.ІІ, л. 443) и Т. - Л. Б. - служител от 1.06.2012 г. (т.ІІ, л. 604). По създаването на продукта L8 - LEGO конструктор със сериен № 70670 в презентацията като дизайнер е посочен Л. Ю Л. - служител от 1.10.2015 г. (т.ІІ, л. 673). По създаването на продукта L9 - LEGO конструктор със сериен № 21151 в презентацията като дизайнер е посочен Й. П. К. - служител от 3.11.2014 г. (т.ІІ, л. 473). По създаването на продукта L10 - LEGO конструктор със сериен № 76114в презентацията като дизайнери са посочени Б. Л. М. - служител от 1.08.1997 г. (т.ІІ, л. 397) и Т. - Л. Б. - служител от 1.06.2012 г. (т.ІІ, л. 604). По създаването на продукта L11 - LEGO конструктор със сериен № 21149 в презентацията като дизайнер е посочен М. В. - служител от 1.11.2011 г. (т.ІІ, л. 627). По създаването на продукта L12 - LEGO конструктор със сериен № 70667 в презентацията като дизайнер е посочен Д. В. С. - служител от 6.01.2016г. (т.ІІ, л. 517). По създаването на продукта L13 - LEGO конструктор със сериен № 70665 в презентацията като дизайнер е посочен Л. Ф. Л. - служител от 1.11.2014 г. (т.ІІ, л. 690). По създаването на продукта L14 - LEGO конструктор със сериен № 70668 в презентацията като дизайнер е посочен Д. С. - служител от 6.01.2016 г. (т.ІІ, л. 501). По създаването на продукта L15 - LEGO конструктор със сериен № 70668 в презентацията като дизайнер е посочен М. В.- служител от 1.11.2011 г. (т.ІІ, л. 627). По създаването на продукта L16 - LEGO конструктор със сериен № 76115 в презентацията като дизайнери са посочени А. К. - служител от 1.01.2012 г. (т.ІІ, л. 443), Т. - Л. Б. - служител от 1.06.2012 г. (т.ІІ, л. 604) и К. Т. П. - служител от 1.08.2016 г. (т.ІІ, л. 533). По създаването на продукта L17 - LEGO конструктор със сериен № 76113 в презентацията като дизайнери са посочени А. К. - служител от 1.01.2012 г. (т.ІІ, л. 443), Т. - Л. Б. - служител от 1.06.2012 г. (т.ІІ, л. 604), М. Т.- служител от 1.11.2015 г. (т.ІІ, л. 657) и Д. К. - служител от 1.11.2011 г. (т.ІІ, л. 489). По създаването на продукта L20 - LEGO конструктор със сериен № 76133 в презентацията като дизайнери са посочени Т. - Л. Б. - служител от 1.06.2012 г. (т.ІІ, л. 604) и М. Т.- служител от 1.11.2015 г. (т.ІІ, л. 657).

Установените по делото факти насочват към категоричния извод, че в периода на действие на лицензионното споразумение между ищеца, като собственик на патента и предприемача - работодател на посочените в трудовите договори дизайнери, са били създадени всички изброени в исковата молба продукти и тъй като във всеки един от тези договори е било изрично уговорено, че създадените от служителите по време на действието на договорите „изобретения или подобни открития“ остават собственост на дружеството, на основание чл. 14, т. 3 от Регламента правото върху обекта на интелектуална собственост принадлежи на работодателя, а в съответствие с клаузата на чл. 5, ал. 1 от лицензионното споразумение, като „измислени или произтичащи от научните изследвания и разработки на предприемача през този период“, същите са собственост на собственика на патента - ищеца по делото. При доказаната активна легитимация на ищеца следва да бъде даден отговор на въпроса дали по отношение на неговия интелектуален продукт се осигурява закрилата чрез промишления дизайн на ЕС по чл. 4 от Регламента, за което е нужно да се докаже, че същият е нов и оригинален.

Съгласно чл.5,ал.1, б.„а“ от Регламента нерегистрирания промишлен дизайн се счита за нов, ако липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен преди датата, на която промишленият дизайн, за който се иска закрила, е станал общодостъпен за първи път, а същият се счита за общодостъпен, ако е изложен, използван в търговията или оповестен по друг начин преди датата на първото публично разгласяване на промишления дизайн, за който се иска закрила. За настоящето исково производство изпълнението на това условие ще се счита за доказано, ако ищецът установи конкретна дата (период) на която интелектуалният продукт е бил за първи път рекламиран, използван в търговската дейност или по друг начин и така е станал известен на широк кръг от участници на пазара на стоки от този вид - търговци и потребители, както и че към тази дата не е имало друг, идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен.

В заключението на техническата експертиза от анализа на метаданните на презентациите и други електронни файлове по разработката на дизайните експертът е направил констатацията , че последните изменения в тези електронни документи са били направени на определени дати през 2018 г.; работните файлове за всеки обект съдържали коментари от различни лица относно дизайна на опаковките, като от системните дати на коментарите се виждало, че те са били правени през 2018 г. ; забележките, направени в коментарите на работните файлове за всеки обект, са взети предвид и отразени в окончателен файл, създаден на определена дата през 2018 г. и съдържащ крайната версия на дизайна на всеки обект. При липсата на доказателства, които да опровергават тази констатация и да установяват друго, следва да се приеме за доказано, че всички отделни дейности по създаването на крайния интелектуален продукт - измислянето на идейната концепция на всяко отделно произведение чрез представяне на текстово описание на сюжета на картинката и темата на конструктора, създаване на образите на главните герои и отделни доминиращи елементи от дизайна и тяхното позициониране, разработването на второстепенните компоненти и по-малките изображения в цялостната композиция на произведението, обсъждането на различни варианти на композициите преди окончателното им одобрение, са били извършени и са приключили през 2018 г.

Съгласно чл. 11, т. 2 от Регламента един промишлен дизайн се счита за общодостъпен в рамките на EC, ако е бил публикуван, излаган, използван в търговията или оповестен по такъв начин, че, в обичайния ход на бизнеса, тези събития да могат разумно да станат познати на специализираните среди от съответния сектор.

Процесуалният представител на ищеца е посочил в писмените бележки, че дизайните на LEGO - предмет на настоящия спор, по същността си представляват оформления на опаковките на новите продуктови серии на детски конструктори под марката LEGO, които са предложени на пазара в края на 2018 г. и началото на 2019 г. Всяка нова продуктова линия на детски конструктор съдържа пластмасови тухлички и минифигурки, предназначени за сглобяване на определени цялостни конструкции с уникален сюжет, изобразен върху кутията на продукта. Поради голямото разнообразие от сюжети отделните продуктови серии се идентифицират върху опаковката чрез уникален сериен номер (продуктов код). Твърденията на ищеца, че дизайните върху кутиите на продуктите LEGO със съответните серийни номера са станали общодостъпни чрез : продажба от лицензополучателя „Лего Систем“ на търговци на детски играчки в България и по света на продуктите на LEGO, в които тези дизайни са инкорпорирани ; продажба на продуктите, в които тези дизайни са инкорпорирани от търговците на детски играчки до крайни потребители; публикуване и излагане на конструкторите, в които дизайните са инкорпорирани в рекламни и продуктови каталози на LEGO, които са били доставяни на търговците на детски играчки и крайните потребители са имали достъп до тях в магазините ; публикуване на дизайните в интернет, включително в платформата YouTube- видеоклипове с реклама на продукти на LEGO, в които дизайните са инкорпорирани, се установяват от следните представени от него доказателства.

Относно продукт L1 - LEGO конструктор със сериен № 70669 - фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 8.01.2019 г. (т.ІV, л.1335). Относно продукт L2 - LEGO конструктор със сериен № 21152 - фактура от 30.10.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактури № 1106588723/ 24.01.2019 г. и № 1106591093/ 15.02.2019 г., издадени от „Лего Систем А/С до „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), промоционална брошура на „Хиполенд“ АД за периода от 8.02.2019 г. до 28.02.2019 г. (т.ІV, л.1120), публикация в YouTube от 31.12.2018 г. (т.ІV, л.1336). Относно продукт L3 - LEGO конструктор със сериен № 21148 - фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактури № 1106588723/ 24.01.2019 г. и № 1106591093/ 15.02.2019 г., издадени от „Лего Систем А/С до „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), промоционална брошура на „Хиполенд“ АД за периода от 1.04.2019 г. до 17.04.2019 г. (т.ІV, л.1124), публикация в YouTube от 8.01.2019 г. (т.ІV, л.1337). Относно продукт L4 - LEGO конструктор със сериен № 70680 - фактура от 6.11.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактура № 1106591093/ 15.02.2019г., издадена от „Лего Систем А/С до „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 17.01.2019 г. (т.ІV, л.1338). Относно продукт L5 - LEGO конструктор със сериен № 76117 - фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 22.01.2019г., издадена по поръчка на „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 9.01.2019 г. (т.ІV, л.1339). Относно продукт L6 - LEGO конструктор със сериен № 76134 - фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Whitebird Trading Establishment, Дубай, Обединени Арабски Емирства, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 3.12.2018 г. (т.ІV, л.1340). Относно продукт L7 - LEGO конструктор със сериен № 76116 - фактура от 30.10.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактура № 1106591093/15.02.2019г., издадена от „Лего Систем А/С до „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 10.12.2018 г. (т.ІV, л.1338). Относно продукт L8 - LEGO конструктор със сериен № 70670 - фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактура от 31.10.2018 г., издадена по поръчка на Majid А1 Futtaim Leisure and Entertainment, Дубай, Обединени Арабски Емирства, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 13.01.2018 г. (т.ІV, л.1343). Относно продукт L9 - LEGO конструктор със сериен № 21151- фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактури №1106588723/ 24.01.2019 г.и № 1106591093/15.02.2019 г., издадени от „Лего Систем А/С до „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), публикация в YouTube от 8.01.2018 г. (т.ІV, л.1344). Относно продукт L10 - LEGO конструктор със сериен № 76114 - фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Whitebird Trading Establishment, Дубай, Обединени Арабски Емирства, фактури № 1106591093/ 15.02.2019 г. и № ••••••••••/ 4.01.2019 г., издадена от „Лего Систем“ А/С до „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 28.11.2018 г. (т.ІV, л.1345). Относно продукт L11- LEGO конструктор със сериен № 21149 - фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактури № 1106588723/24.01.2019 г.и № № 1106591093/15.02.2019 г., издадени от „Лего Систем А/С до „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), публикация в YouTube от 31.12.2018 г. (т.ІV, л.1346). Относно продукт L12 - LEGO конструктор със сериен № 70667 - фактура от 30.10.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 15.01.2019 г. (т.ІV, л.1338). Относно продукт L13 - LEGO конструктор със сериен № 70665 - фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 7.01.2019 г. (т.ІV, л.1348). Относно продукт L14 - LEGO конструктор със сериен № 70668 - фактура от 26.10.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 11.01.2019 г. (т.ІV, л.1349). ). Относно продукт L15- LEGO конструктор със сериен № 21150 - фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на ЛЕГО Кореа Ко, Южна Кореа, фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактури № 1106588723/ 24.01.2019 г.и № 1106591093/ 15.02.2019 г., издадени от „Лего Систем А/С до „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), публикация в YouTube от 11.01.2019 г. (т.ІV, л.1350). ). Относно продукт L16 - LEGO конструктор със сериен № 76115- фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Whitebird Trading Establishment, Дубай, Обединени Арабски Емирства, фактура № 1106591093/ 15.02.2019г., издадена от „Лего Систем“ А/С до „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 30.11.2018 г. (т.ІV, л.1351). Относно продукт L17- LEGO конструктор със сериен № 76113- фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Whitebird Trading Establishment, Дубай, Обединени Арабски Емирства, фактура № № ••••••••••/ 4.01.2019 г., издадена от „Лего Систем“ А/С до „Комсед“ АД, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), промоционална брошура на „Хиполенд“ АД за периода от 1.04.2019 г. до 17.04.2019 г. (т.ІV, л.1124), публикация в YouTube от 30.11.2018 г. (т.ІV, л.1352). Относно продукт L20- LEGO конструктор със сериен № 76133- фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Хиполенд“ АД, фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Whitebird Trading Establishment, Дубай, Обединени Арабски Емирства, продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1084), продуктов каталог на LEGO (т.ІV, л.1093), публикация в YouTube от 3.12.2018 г. (т.ІV, л.1340).

Издадените фактури свидетелстват за реално осъществени сделки, с които стоката, представляваща детски играчки, е била продадена на търговци, които са я купили с цел да я препродадат на неограничен кръг от лица, а с излагането й за продажба в търговските обекти дизайните, изобразени върху опаковките на продуктите несъмнено са станали непосредствен обект на възприятие от търговците, които са страна по сделките. По този начин - чрез „използване в търговията“ е било изпълнено изискването за „оповестяване“ на нерегистрирания промишлен дизайн в чл. 7 от Регламента. Като „оповестяване по друг начин“ несъмнено следва да бъде възприемано предлагането на продуктови каталози на LEGO на търговци, които осъществяват дейност по внос и дистрибуция на детски артикули. Качването на снимка на дизайн в Интернет безспорно представлява събитие, което може да бъде преценявано като „оповестяване“ за целите на чл. 7 от Регламента, а в случая е доказано рекламирането на дизайните в най-голямата платформа в света за безплатно споделяне и гледане на видеоклипове YouTube в периода 28.11.2018 г. - 15.01.2019 г., с което те са станали общодостъпни за всички потребители по света. С качването в Интернет на снимки на продукт с оригинален и нов външен вид, определен от особеностите на линиите, контурите, цветовете и формата, промишленият дизайн е бил оповестен по такъв начин, че, в обичайния ход на бизнеса, това събитие разумно е станало познато на специализираните среди от сектора на търговията с детски играчки. Важно е да се отбележи, с оглед възраженията на ответника относно достоверността на публикациите, че според заключението на техническата експертиза предвид системните дати на качването им в платформата и датите на коментарите на потребителите в YouTube непосредствено под клиповете, няма доказателства за манипулиране на датите на публикация на тези онлайн реклами.

В съответствие с изложеното настоящият съдебен състав приема, че датата, на която нерегистрирания промишлен дизайн на ищеца за първи път е станал общодостъпен в рамките на Общността, е 15.01.2019 г.

Ответникът не е релевирал обосновани възражения за наличието на пазара на детски играчки преди тези дати на продукти с промишлен дизайн, които да създават у информирания потребител общо впечатление, което не се различава от това, което създава нерегистрирания промишлен дизайн на продуктите на ищеца, нито по делото има доказателства за това, поради което следва да се приеме, че е налице и изискването за оригиналност, установено в разпоредбата на чл. 6 от Регламента.

Крайният извод от изложените съждения е, че при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил наличието на основния елемент във фактическия състав на приложимата правна норма - че притежава нерегистриран промишлен дизайн на Европейския съюз, който отговаря на изискванията на Раздел І от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12.12.2001г. относно промишления дизайн на Европейския съюз и затова на основание чл. 11, т.1 от Регламента се ползва от закрила за срок от три години, считано от датата, на която е станал общодостъпен в рамките на Съюза.

Съгласно чл. 19, т. 4 от Регламента притежателят на нерегистриран промишлен дизайн на ЕС има право да забранява : използването му от трети лица без негово съгласие ; създаването, предлагането, пускането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн ; вносът или износът на такъв продукт ; складирането на такъв продукт за посочените цели ; създаването, изтеглянето, копирането и споделянето или разпространението сред други лица на всеки носител или софтуер, който записва промишления дизайн, с цел да се направи възможно създаването на продукт, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн, единствено ако оспорваното използване е резултат от копиране на защитения промишлен дизайн.

Преценката за това дали оспорения от ищеца дизайн на ответника е копиран от нерегистрирания промишлен дизайн на продуктите, изброени в исковата молба, следва да бъде извършена при съблюдаване на принципните положения, развити в ключовото за правото на интелектуална собственост в Европейския съюз и по-конкретно относно промишления дизайн Решение от 14.06. 2011 г. по дело T-68/10 (Sphere Time срещу Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) на Общия съд, Четвърти състав, според които понятието „информиран потребител“ е дефинирано като човек, който проявява по-голямо внимание от средния потребител, но не е експерт, а основният критерий при преценката е дали дизайнът създава у този потребител различно общо впечатление от предходни дизайни, като се приема, че макар при сравнението да се установят дребни разлики в детайлите, те не са достатъчни, за да създадат различно „общо впечатление“ за потребителя в сравнение с по-ранния промишлен дизайн.

В съдебното заседание на 26.05.2020 г. е прието заключението на промишлено дизайнерска и оценителна експертиза, изготвено от вещото лице В. П., според което наличното сходство на сравняваните продукти се определя и от специфичното им предназначение и тривиалния външен вид на стоките от този вид - кутия с правоъгълно-паралелепипедна форма. Различието се обуславя от фонетичното, смисловото и визуалното изследване на марките BELA / LEGO и не би могло потребителят да обърка двете марки, съответно не съществува вероятност за объркване на потребителите по отношение на стоките. Формата и разположението на фигурките не е единственото изображение върху опаковките, а участва в цялостната словна, фигуративна и цветова композиция на дизайна на същите. В случая марките върху продуктите съставляват основен характерен елемент върху опаковките на сравняваните продукти и то ги индивидуализира в достатъчна степен, като само по себе си изключва идентичност на процесните продукти. Наименованието LEGO е

централен елемент в композицията на опаковката на ищеца и прави продукта разпознаваем и известен на потребителите, т.е. акцентът е върху наименованието LEGO, което ги индивидуализира в достатъчна степен, като само по себе си изключва създаването на риск от заблуда относно вида и най-вече произхода и производителя на стоката. Липсва идентичност между обектите на нерегистрирани дизайни на Общността на ищеца и обектите, съдържащи се в опаковките и съдържанието на внесената от ответника стока. Налице е сходство от средна степен между сравняваните продукти.

В съдебното заседание на 17.11.2020 г. е прието заключението на маркова експертиза, изготвено от вещото лице Р. Б., според което при сравняването на дизайните на лицевата част на опаковката е констатирано, че всеки един от обектите на права на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на ищеца е изцяло включен (приложен) в процесния дизайн № 1 от исковата молба, с изключение на надписа от етикет LEGO.

Дизайнът на кутиите на LEGO - конструктор от L1 - LEGO до L17 - LEGO включително и L20 - LEGO, бил идентичен с дизайна на лицевата страна на кутиите на конструктор № 1 на ответника и се различавал в несъществени детайли, посочени в таблицата към заключението. Дизайнът на кутиите на LEGO-конструктори № 21152 и № 21151 бил напълно различен с дизайна на лицевата страна на кутията на конструктор № 18 от исковата молба. Дизайнът на кутиите на LEGO-конструктори № 21152 и № 21151 съдържал несъществена прилика с дизайна на лицевата страна на кутията на конструктор № 19 от исковата молба. Между обектите на права на нерегистрирани промишлени дизайни на ищеца и произволно избрани конструктори на други производители : конструктор Cobi Backhoe Loader, Action Town, конструктор Playmobil Сватбена беседка и Police van Best Lock P36731, не се установило сходство. Процесните дизайни на ответника от 1 до 17 и дизайн 20 не създавали различно общо впечатление у информирания потребител от дизайните на LEGO, посочени в исковата молба и следователно не притежавали качеството оригиналност.

При обсъждането на констатациите в двете заключения, предвид очевидното пълно противоречие в крайните изводи на двамата експерти, съдът приема, че следва да бъдат възприети тези на вещото лице Р. Б. по следните съображения.

Изводът на експерта П. за липса на идентичност между конфликтните дизайни е обоснован единствено на различните търговски марки, поставени върху кутиите. Трябва да бъдат споделени изцяло доводите на въззивника, че крайният извод не почива на конкретен анализ и ясна съпоставка на цялостния външен вид на конфликтните дизайни, при която да са посочени както приликите, така и разликите между тях, за да може да се оцени тежестта на приликите и на разликите при цялостното възприемане на сравняваните обекти. В заключението не е коментиран нито един от множеството визуални елементи, характерни за всеки отделен дизайн и не е направен експертен анализ от гледна точка на правото върху дизайн, като недопустимо са били сравнявани единствено търговските марки на изследваните обекти, „сякаш те са единственият образен елемент в цялостния външен вид на дизайните, при пълно игнориране на факта, че марките са съвсем различен обект на индустриална собственост, който не е предмет на спора по настоящото дело, нито имат отношение към промишления дизайн“.

Възприетият от експерта метод на съпоставяне на конфликтните дизайни е в пълно противоречие с постулатите в цитираното Решение от 14.06.2011 г. по дело T-68/10 на Общия съд, поради което изводите в заключението не следва да бъдат кредитирани. Заключението на вещото лице Б. е основано на стриктното прилагане на посочения в същото решение основен критерий при преценката за това дали оспорените дизайни създават у информирания потребител различно общо впечатление от дизайните на ищеца. В констативно - съобразителната част на заключението тя е извършила сравнителен анализ както на приликите, така и на разликите между всеки един от изследваните продукти, като са възприети за изходна постановка „дефиницията, критериите и терминологията за сравняване на промишлени дизайни, а именно новост и оригиналност, а не дефиницията, критериите и терминологията от анализ на марки, а именно сходство, отличителност, известност, объркване относно произхода и др.“. Изтъкнала, че „когато една марка е елемент на общо външно оформление (на продукт или опаковка), което се анализира от гледна точка на права върху промишлен дизайн, тя е един от композиционните елементи на този промишлен дизайн, а не отличителен знак относно произхода. Тя не се оценява според методиката на сравнение на марки от гледна точка на фонетика, семантика, отличителност и известност“. Отбелязала, че „предназначението на изделието, към което са приложени процесните дизайни, предполага свободата на дизайнера да бъде ограничена до изобразяване на елементи от конструктора, който се намира в кутията и позволява …да бъдат приложени неограничено разнообразие от дизайни, изобразяващи елементи на конструктор“. В подкрепа на тези съждения при изслушването й в съдебното заседание тя обяснила, че в анализа си никъде не е употребила термина „търговска марка“, защото фигурирането на този образен елемент в дизайна не се интерпретира по-различно от елемент на дизайн, а е просто един надпис, който има минимално участие спрямо общата площ на изображението, а като част от общия дизайн няма нищо особено като изразни средства.

В съответствие с изложените съждения настоящият състав приема, че е налице идентичност на дизайните на ответника от 1 до 17 и дизайн 20 с изброените в исковата молба под същите номера нерегистрирани промишлени дизайни на ищеца, тъй като не създават различно общо впечатление у информирания потребител и затова не притежават качеството оригиналност. При този извод следва да бъде обсъдено възражението на ответника за противопоставимост на оспорените дизайни на нерегистрираните промишлени дизайни на ищеца. Възражението произтича от представените от него доказателства, че дизайните на продукта са били заявени за регистрация на 8.04.2019 г. и регистрирани като промишлени дизайни на Общността на 18.04.2019 г.

В съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяването на решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. За конкретния случай такъв факт са влезлите в сила решения на Службата на Европейския съюз по интелектуална собственост, постановени в периода от 12.03.2021 г. до 18.03.2021 г., с които са уважени исканията на молителя „Лего Юрис“ А/С за обявяване на недействителност на всички оспорени от ищеца промишлени дизайни на Общността, а именно : № 006373684-0038, № 006373684-0023, № 006373684-0019, № 006373684-0033, № 006373684-0031, № 006373684-0026, № 006373684-0030, № 006373684-0040, № 006373684- 0022, № 006373684-0028, № 006373684-0020, № 006373684-0036, № 006373684-0034, № 006373684-0037, № 006373684-0021, № 006373684-0027 и № 006373684-0025. Съгласно чл.26, т. 1 от Регламента промишленият дизайн на EC се счита, от самото начало, че не поражда точно определените с настоящия регламент последици, до степента, до която е обявен за недействителен. Следователно, по силата на тази разпоредба оспорените от ищеца промишлени дизайни на ответника са били непротивопоставими още от деня на заявяването - 8.04.2019 г., т.е. никога не са се ползвали от закрилата по чл. 12 от Регламента. В съответствие с изложеното до тук следва извода, че ищецът е доказал, при условията на пълно и главно доказване, че използваните от ответника промишлени дизайни са резултат от копиране на защитения нерегистриран промишлен дизайн на ЕС на LEGO на продуктите : конструктор № L1, серия № 706691 ; конструктор № L2, серия № 211521; № L3, серия № 211481 ; конструктор № L4, серия № 70680 ; конструктор № L5, серия № 76117 ; конструктор № L6, серия № 76134 ; конструктор № L7, серия № 76116 ; конструктор № L8, серия № 706701 ; конструктор № L9, серия № 21151 ; конструктор № L10, серия № 76114 ; конструктор № L11, серия № 21149 ; конструктор № L12, серия № 70667 ; конструктор № L13, серия № 70665 ; конструктор № L14, серия № 70668 ; конструктор № L15, серия № 21150 ; конструктор № L16, серия № 76115 ; конструктор № L17, серия № 76113 и конструктор № L20, серия № 76133.

Следователно ищецът, като притежател на нерегистриран промишлен дизайн на ЕС, на основание чл. 19, т. 4 от Регламента има изключителното право да го използва и да забранява : използването му от трети лица без негово съгласие ; създаването, предлагането, пускането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн ; вносът или износът на такъв продукт ; складирането на такъв продукт за посочените цели ; създаването, изтеглянето, копирането и споделянето или разпространението сред други лица на всеки носител или софтуер, който записва промишления дизайн, с цел да се направи възможно създаването на продукт, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн.

По основателността на обективно съединените искове в реда, по който са заявени в исковата молба, съдът приема следното.

1. Искът с правно основание чл. 57, ал.1, т.1 от ЗПД за установяване факта на нарушението. В конкретния случай е безспорно установено, че ответникът „MAP 2000“ ООД е осъществил внос и декларирал за режим допускане за свободно обръщение с митническа декларация № 19BG002002010399R6/ 24.06.2019 г. на 10 548 броя комплекти играчки - конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/или словно наименование, наподобяващо герои от LEGO, подробно изброени по- горе, без съгласието на ищеца, който е притежател на правото на нерегистриран промишлен дизайн на Европейския съюз. Вносът на стока, с дизайн на лицевата част на опаковката, който принадлежи на друго лице е един от начините на използване на дизайна по смисъла на чл. 19, т.2, б. „б“ от Регламента и на чл. 19, ал. 2 от ЗПД и е без значение в какво качество го е използвало третото лице - като производител на стоката или като търговец, както е в настоящия случай. Фактът на извършване на нарушение на правото на интелектуална собственост на ищеца е установен, поради което искът с правно основание чл. 57, ал.1, т.1 от ЗПД следва да бъде уважен по отношение на стоките, върху опаковките на които е изобразен ползващият се със закрила нерегистриран промишлен дизайн на ищеца : конструктор № L1, серия № 706691 ; конструктор № L2, серия № 211521; № L3, серия № 211481 ; конструктор № L4, серия №70680 ; конструктор № L5, серия № 76117 ; конструктор № L6, серия № 76134 ; конструктор № L7, серия № 76116 ; конструктор № L8, серия № 706701 ; конструктор № L9, серия № 21151 ; конструктор № L10, серия № 76114 ; конструктор № L11, серия № 21149; конструктор № L12, серия № 70667 ; конструктор № L13, серия № 70665; конструктор № L14, серия № 70668 ; конструктор № L15, серия № 21150 ; конструктор № L16, серия № 76115 ; конструктор № L17, серия № 76113 и конструктор № L20, серия № 76133.

2. Искът с правно основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗПД за преустановяване на нарушението. Ищецът има правен интерес да предприеме действия, с които ответникът да бъде заставен да коригира поведението си като прекрати недобросъвестните действия, с които нарушава неговото право. Основателността на предходния иск е предпоставка за уважаването на настоящия иск по отношение на стоките, върху опаковките на които е изобразен ползващият се със закрила нерегистриран промишлен дизайн на ищеца.

3. Искът с правно основание чл. 57, ал.1, т.4 от ЗПД за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението.

Основателността на този иск е предпоставена от установения факт на извършено нарушение на правото на интелектуална собственост на ищеца. Съгласно чл. 10 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост без да се засяга правото на обезщетениe за нарушените права на притежателя и без никакви компенсации държавите-членки гарантират, че компетентните съдебни органи могат, по искане на заявителя, да постановят предприемане на подходящи мерки по отношение на стоките, за които те са установили, че нарушават правото върху интелектуална собственост, и когато е уместно, по отношение на материалите и пособията, използвани основно за създаването или производството на тези стоки. Тези мерки включват: изтегляне от каналите за търговия; окончателно изваждане от каналите за търговия; или унищожаване. Съдебните органи постановяват, че изпълнението на тези мерки е за сметка на нарушителя, освен ако не се посочат конкретни основания за неизпълнение на предходното.

На основание изложеното следва да бъде постановено изземване и унищожаване на стоките, върху опаковките на които е изобразен ползващият се със закрила нерегистриран промишлен дизайн на ищеца.

4. Искът с правно основание чл. 57, ал.2, т.1 от ЗПД за предаване на ищеца на продуктите, предмет на нарушението.

Претенцията е основателна по отношение на стоките, върху опаковките на които е изобразен ползващият се със закрила нерегистриран промишлен дизайн на ищеца.

5. Искът с правно основание чл. 57, ал.2, т.3 от ЗПД за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.

Претенцията е основателна и следва да бъде уважена като бъде постановено диспозитива на решението да бъде разгласен за сметка на нарушителя във всекидневниците вестник „24 часа“ и вестник „Труд“, както и в излъчванията на телевизия „Би Ти Ви“ и „Нова телевизия“ в часовия пояс от 17:00 часа до 19:00 часа.

6. Искът с правно основание чл. 57, ал.2, т.2, пр.1 от ЗПД за заплащане на разходите, свързани със съхранението на продуктите, предмет на нарушението.

Претенцията е за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на : 175 лева за първите 10 календарни дни от задържането на стоката ; 350 лева за вторите 10 календарни дни от задържането на стоката ; 367.50 лева за календарните дни, следващи 20- ия календарен ден от задържането - 17.07.2019 г. до 23.07.2019 г. включително и по 2.10 лева на куб.м за всеки ден, за календарните дни, следващи датата на подаване на настоящата искова молба, в който продължава задържането на стоката. В условията на евентуалност се иска размерът на обезщетението да бъде определен от съда по реда на чл. 57б, ал. 1, т.1 от ЗПД, при условията на чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПД.

На основание чл. 57а, ал. 1 от ЗПД обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Съгласно чл. 29, §1 от Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12.06.2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета при поискване от страна на митническите органи притежателят на решението възстановява разходите, понесени от митническите органи или от други страни, действащи от името на митническите органи, от момента на задържането или на отлагането на вдигането на стоките, включително съхранението на стоките и действията, свързани с тях, както и при прилагане на коригиращи мерки, като унищожаване на стоките в съответствие с членове 23 и 26. Следователно разходите, които ищецът е направил или предстои да направи във връзка със съхранението на продуктите, предмет на нарушението, са пряка и непосредствена последица от нарушението, за което ответникът дължи обезщетение.

В тежест на ищеца е да установи, че продуктите, предмет на нарушението, са били съхранявани от митническите органи след задържането им. По делото няма никакви доказателства за това, че задържаната на митнически пункт на Пристанище Варна Запад стока е била съхранявана от митническите органи след задържането й. Кореспонденцията с ищеца във връзка със задържането на стоката при нейното деклариране от ответника на 24.06.2019 г. не може да служи като доказателство за установяване на релевантния факт, което означава, че искът не е доказан по основание, поради което подлежи на отхвърляне. 7. Искът с правно основание чл. 57, ал.2, т.2, пр.2 от ЗПД за заплащане на разходите, свързани с унищожаването на продуктите, предмет на нарушението.

Претенцията е за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 000 лева ; в условията на евентуалност се иска размерът на обезщетението да бъде определен от съда по реда на чл. 57б, ал. 1, т.1 от ЗПД, при условията на чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПД. Съгласно цитираната разпоредба от Регламент (ЕС) № 608/2013 ищецът следва да възстанови разходите, понесени от митническите органи за унищожаването на стоките. На основание чл. 23 от същия регламент стоки, за които се предполага, че нарушават право върху интелектуалната собственост, могат да бъдат унищожени под митнически контрол, без да е необходимо да се определя дали е нарушено право върху интелектуалната собственост съгласно законодателството на държавата членка, в която са открити стоките, ако притежателят на решението е потвърдил писмено пред митническите органи в срок от 10 работни дни, а при бързоразвалящи се стоки - три работни дни, считано от уведомлението за отлагане на вдигането на стоките или за тяхното задържане, че е съгласен стоките да бъдат унищожени.

В тежест на ищеца е да установи, че продуктите, предмет на нарушението, са били унищожени от митническите органи след задържането им, както и направените разходи. В електронно писмо от 4.07.2019 г. (т.І, л.246) упълномощеният представител на „Лего“ А/С потвърдил пред административния орган, че според притежателя на решението със задържаните стоки са нарушени негови права на интелектуална собственост, както и че същият е съгласен задържаните стоки да бъдат унищожени. По делото няма данни стоките да са били унищожени, а представената от ищеца оферта (т.І, л.244) от „РЕИ метал“ ЕООД - гр. Варна не установява нито че стоките са били унищожени, нито че посочената в документа сума 5 000 лева, без включен ДДС, е била платена от ищеца.

По тези съображения претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

8. Искът с правно основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗПД за заплащане на обезщетение на имуществените вреди от нарушението.

Претенцията е за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 23 328 лева (след допуснатото увеличение на иска с определение, постановено в съдебното заседание на 17.11.2020 г.), представляваща пропусната печалба от неполучено лицензионно възнаграждение, ведно със законната лихва от деня на подаването на исковата молба. В последователната практика на касационната инстанция по дела, имащи за предмет нарушение на право на интелектуална собственост, е възприето, че при определяне размера на дължимото обезщетение в резултат на нарушението следва да се отчитат всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия, например пропусната печалба от страна на маркопритежателя, или получената от нарушителя печалба, или ако има и други причинени вреди (претърпени загуби или пропуснати ползи). Като алтернатива, когато е трудно да се определи размерът на понесената действителна вреда, размерът на обезщетението може да се определи като еднократна сума, най-малко размера на лицензионните възнаграждения, които биха били дължими, ако нарушителят беше поискал разрешение от притежателя за ползване на марката. Причинените на маркопритежателя вреди в резултат на извършване на внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на маркопритежателя, може да се изразяват в пропуснатата полза, която притежателят на марката би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение (роялти), е пряка и непосредствена последица от нарушението, включително и когато стоката е задържана на митницата. Получаването на лицензионно възнаграждение не е обусловено нито от освобождаване на стоката от митницата, нито от нейната реализация, а зависи от сключването на лицензионен договор. Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор. (определение № 22 от 10.05.2012 г. по т.д. № 1157/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.) Това принципно положение несъмнено е приложимо и при нарушение на правото на нерегистриран промишлен дизайн на ЕС.

Според заключението на вещото лице В. П. сумата на лицензионното възнаграждение в настоящия случай следва да бъде определена като конкретен процент лицензионно отчисление от общата сума на приходите от продажба, които биха били реализирани от продажбата на процесните стоки, като се имат предвид редица фактори, от които зависи този процент (вида на стоката, количеството произведена и продадена продукция, вида на лицензията, начин на плащане - паушално, роялти или смесено, както и състоянието на защита на актива - наличие на защитен документ, срок на защита, възможности за адекватно реализиране на защитата). Предвид наложените в практиката размери на процентите лицензионни такси в сферата на индустрията за детски играчки и като се има предвид, че евентуално предоставените права са в хипотеза на неизключителна лицензия в настоящия случай, се приема среден размер на лицензионно отчисление от 13.13 %, което се разпределя между двата вида интелектуална собственост - марка и дизайн. При покупката на такива стоки водещият елемент е марката, поради което се приема съотношение 11.82 % за марката и 1.31 % за дизайна, който представлява видимия външен вид на стоката. Според заключението на вещото лице Р. Б. конкретния процент на отчисления от оборота се определя в зависимост от множество фактори : изключителност или неизключителност на лицензията; област и начин на използване ; допълнителни услуги и интелектуални активи, предоставяни от лицензодателя във връзка с ефективното приложение на лицензирания обект от лицензополучателя. За конкретния случай в своята съвкупност тези фактори биха повлияли в посока на понижаване на процентните отчисления при лицензиране на дизайна. Ищецът използвал изображения на персонажи Ватман, Спайдермен и Майкрафт в дизайна на кутиите на основата на лицензни от притежателите на съответни права на интелектуална собственост и ако нарушаващите продукти бяха произведени на основа на лицензия, лицензополучателят щеше да дължи лицензионно възнаграждение на Лего като притежател на права върху дизайна на кутиите на конструкторите и съответно възнаграждение по сублицензионен договор за персонажите, за които Лего е лицензополучател. Лицензионните отчисления от оборота на сублицензианта могат да бъдат разпределени между

лицензодателя и лицензианта в разнообразни схеми, които могат да варират между 20% и 50%. Експертът приел, че ако Лего бе договорил лицензия за персонажи при такова ограничено използване този процент би достигнал най-високата ставка за лицензиране на игри и играчки 12%. На основата на извършения анализ експертът определил като реалистичен процент на лицензионните отчисления от оборота : за дизайн на кутии на конструктори 3% от оборота за всички дизайни от 1 до 17 и дизайн 20 от исковата молба ; за лицензирани персонажи 2.4 % от оборота само за конструктори №№ 2.3.5.6.7.9.10.11.15.16.17 и 20 от исковата молба ; общо за лицензия за дизайн на кутии и за лицензиране на персонажи 5.4% само за конструктори №№ 2.3.5.6.7.9.10.11.15.16.17 и 20 от исковата молба. Определен по този начин общият размер на лицензионното възнаграждение за всички модели е 23 328 лева.

Настоящият състав преценява второто заключение като много по - задълбочено и ясно обосновано от заключението на експерта П. - както заради подробния анализ на всички фактори, които биха повлияли на размера на лицензионната ставка в конкретния случай, така и заради съобразяването с резултатите от изследване на световно известното издателство в областта на правото и бизнеса Wolters Kluwer според което най-често срещания диапазон на ройялти при лицензиране на фиктивни персонажи за продукти в областта на игри и играчки е между 8% - 12% от оборота, а при лицензиране на персонажите от „Междузвездни войни“ и от филмите на Дисни за лицензирани играчки на Hasbro - между 18% - 20% от оборота, които несъмнено способстват за постигането на по - голяма обективност.

По тези съображения кредитира изцяло заключението на вещото лице Р. Б., в съответствие с което приема, че исковата претенция следва да бъде уважена в размера, изчислен в заключението, и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи в размер на сумата 23 328 лева, ведно със законната лихва от деня на подаването на исковата молба - 26.07.2019 г., до окончателното й изплащане.

Поради несъвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд решението следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание : чл. 57, ал.1, т.1 от ЗПД за установяване факта на нарушението ; чл. 57, ал.1, т.2 от ЗПД за преустановяване на нарушението ; чл. 57, ал.1, т.4 от ЗПД за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението ; чл. 57, ал.2, т.1 от ЗПД за предаване на ищеца на продуктите, предмет на нарушението ; чл. 57, ал.2, т.3 от ЗПД за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда ;чл.57,ал.1,т.3 от ЗПД за заплащане на обезщетение на имуществените вреди от нарушението в размер на сумата 23 328 лева, която при превалутирането й на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024г.) е 11 927.42 евро, вместо което да бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени. В останалата обжалвана част решението да бъде потвърдено.

Решението следва да бъде отменено в частта за разноските, като бъде постановено ново решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените в първоинстанционното производство разноски.

В списъка по чл. 80 от ГПК ищецът е посочил сумите 3 000.70 лева - държавна такса, 1 090 лева - депозити за вещи лица и 21 865.92 лева адвокатско възнаграждение, чийто общ размер е 26 766.62 лева.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявано като основателно до размер на сумата 15 000 лева, която според настоящия състав, с оглед фактическата и правна сложност на спора, отговаря адекватно на положения адвокатски труд.

Разпределянето на разноските в това производство следва да бъде извършено при съобразяване на обстоятелството, че в съвкупността на обективно съединените искове основната тежест е на установителния иск по чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗПД, защото неговата основателност предпоставя основателност и на всички останали искове, без недоказаните осъдителни искове по чл. 57, ал.2, т.2, пр.1 от ЗПД и по чл. 57, ал.2, т.2, пр.2 от ЗПД. Трябва да се отчете и значимата тежест на уважения в пълния предявен размер иск по чл. 57, ал.1, т.3 от ЗПД. При тези обективни факти относителната тежест на отхвърлените искове спрямо целия предмет на делото, в който са включени общо осем искови претенции, е пренебрежимо малка, затова и може справедливо да бъде определена на 10%. В съответствие с този извод при направени от ищеца разноски в общ размер 19 090.70 лева ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 17 181.63 лева, която при превалутирането й на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.) е 8 784.83 евро.

Според списъка по чл. 80 от ГПК в това производство ответникът е направил разноски в общ размер 1 400 лева, от които 300 лева - депозит за вещи лица и 1 100 лева адвокатско възнаграждение, и ищецът следва да заплати сумата 140 лева, която при превалутирането й на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.) е 71.58 евро.

На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Според списъка по чл. 80 от ГПК в производството по т.д. № 159/ 2023г. на ВКС, ІІ т.о. са направени разноски в общ размер 7 168.56 лева, в която сума са включени сумите : 30 лева - държавна такса за допускане на касационното обжалване ; 626.50 лева - държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 6 512 лева - адвокатско възнаграждение. Ответникът по въззивната жалба следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 7 168.56 лева, която при превалутирането й на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.) е 3 665.23 евро.

В представения от пълномощника на въззивника в настоящето производство списък по чл. 80 от ГПК са посочени разноски, направени във въззивното производство по т.д. № 854/ 2021 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав в общ размер 10 673 лева, в която сума са включени сумите : 1 947 лева - държавна такса ; 850 лева - депозит за вещо лице и държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 7876 лева - адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника по въззивната жалба по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявано като неоснователно, тъй като според настоящия състав сумата 7876 лева отговаря адекватно на положения адвокатски труд, с оглед фактическата и правна сложност на спора. В съответствие с този извод при направени от ищеца разноски в общ размер 10 673 лева ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 9 605.70 лева, която при превалутирането й на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.) е 4 911.32 евро.

Според списъка по чл. 80 от ГПК в това производство ответникът по въззивната жалба е направил разноски в общ размер 3 000 лева за адвокатско възнаграждение, и ищецът следва да заплати сумата 300 лева, която при превалутирането й на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024г.) е 153.39 евро.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав