Решение № 41 от 19.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2031/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 11.11.2024 г., постановена по НЧХД №14176/2023 г. по описа на СРС, НО, 94- ти състав е признал подсъдимата А. А. Ш. за виновна в това, че в периода от 30.06.2023 г. до 02.09.2023 г. включително, в гр. София - на адреси ул. „Индустриална“ № 11 (ДСП - Оборище) и ул. „••••••••, в условията на продължавано престъпление - с четири отделни деяния, осъществяващи различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител, не изпълнила и осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно личните контакти на бащата А. Х. Ш. с детето В.И. Ш., ЕГН ••••••••••, както следва:

• На 30.06.2023 г. (петия петък на месеца), за времето от 15.00 часа до 17.00 часа, в гр. София, ул. „Индустриална“ № 11 (ДСП - Оборище) не изпълнила определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС — ГО — 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не довела детето В.И. Ш. за среща с баща му А. Х. Ш., която среща следвало да се проведе от 15.00 до17.00 часа на територията на ДСП - Оборище в присъствието на социален работник; - На 21.07.2023 г. (третия петък на месеца), за времето от 15.00 часа до 17.00 часа, в гр. София, ул. „Индустриална“ № 11 (ДСП - Оборище) не изпълнила определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не довела детето В.И. Ш. за среща с баща му А. Х. Ш., която среща следвало да се проведе от 15.00 до 17.00 часа на територията на ДСП - Оборище в присъствието на социален работник; - На 19.08.2023 г. (третата събота на месеца), за времето от 11.00 часа до 17.00 часа, в гр. София, ул. „••••••••, осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А. Х. Ш., за да може да го вземе от дома на майката и да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11.00 часа и 17.00 часа, като А. Ш. и детето не били на адреса; - На 02.09.2023 г. (първата събота на месеца), за времето от 11.00 часа до 17.00 часа, в гр. София, ул. „••••••••, осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А. Х. Ш., за да може да го вземе от дома на майката и да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11.00 часа и 17.00 часа – престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност, като й е наложил наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Със същата присъда, съдът е признал подсъдимата А. Ш. за невиновна в това да е извършила останалите вменени й с тъжбата деяния, както следва: - На 02.06.2023 г. (първия петък на месеца), за времето от 15.00 часа до 17.00 часа, в гр. София, ул. „Индустриална“ № 11 (ДСП - Оборище) не изпълнила определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не довела детето В.И. Ш. за среща с баща му А. Х. Ш., която среща следвало да се проведе от 15.00 до 17.00 часа на територията на ДСП - Оборище в присъствието на социален работник; - На 16.06.2023 г. (третия петък на месеца), за времето от 15.00 часа до 17.00 часа, в гр. София, ул. „Индустриална“ № 11 (ДСП - Оборище) не изпълнила определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС — ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не довела детето В.И. Ш. за среща с баща му А. Х. Ш., която среща следвало да се проведе от 15.00 до 17.00 часа на територията на ДСП - Оборище в присъствието на социален работник; - На 05.08.2023 г. (първата събота на месеца), за времето от 11.00 часа до 17.00 часа, в гр. София, ул. „••••••••, осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А. Х. Ш., за да може да го вземе от дома на майката и да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11.00 часа и 17.00 часа, като А. Ш. заявила, че детето е на спортен лагер; - На 16.09.2023 г. (третата събота на месеца), за времето от 11.00 часа до 17.00 часа, в гр. София, ул. „••••••••, осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А. Х. Ш., за да може да го вземе от дома на майката и да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11.00 часа и 17.00 часа,като А. Ш. заявила, че детето било болно. - На 30.09.2023 г. (петата събота на месеца), за времето от 11.00 часа до 17.00 часа, в гр. София, ул. „••••••••, осуетила изпълнението на определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС — ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно лични контакти, като не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А. Х. Ш., за да може да го вземе от дома на майката и да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11.00 часа и 17.00 часа, като А. Ш. заявила, че детето било болно, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал в тази част от повдигнатото й обвинение, както и по първоначалната правна квалификация по чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Ж. Ж. – защитник на подс. А. Ш.. Със сезиращия съда документ се изтъква, че проверяваният съдебен акт, в осъдителната му част е необоснован, незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се развиват аргументи, че неправилно първият съд е признал подс. Ш. за виновна тъй като в случая не се е доказало подсъдимата да е осъществила деянията от субективна страна. Посочва се също, че СРс е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е изследвал психическата годност на ЧТ А. Ш., което според защитата е пряко свързано със съставомерността на процесните деяния, вменени в отговорност на подзащитната му.

По делото е постъпила и писмена защита от адв. К.К. – също защитник на подс. А. Ш., който също предлага на настоящия съдебен състав да отмени атакувания съдебен акт в осъдителната му част и да постанови нов, оправдателен такъв. Аргументира искането си с обстоятелството, че определението, с което са определени привременни мерки за режим за лични контакти на детето В. Ш. с баща му, е отменено преди да е постановена присъдата по НОХД 14176/2023 г. по описа на СРС. Добавя и че в конкретния казус престъплението, за което подзащитната му е призната за виновна, не е осъществено от субективна страна, тъй като действията на подсъдимата са продиктувани единствено от желание да действа в интерес на детето В. Ш..

От процесната присъда недоволен е останал и ЧТ А. Ш., който чрез повереника си също е депозирал въззивна жалба. В същата се отправят искания да се отмени актът на СРС в оправдателната му част, тъй като същият е неправилен и постановен в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се развиват аргументи досежно доказаността на всяко едно от деянията, за които подсъдимата е призната за невиновна с първоинстанционния съдебен акт. С допълнението се изразява несъгласие с доводите на защитата, че след като е отменено определението,с което са определени процесните привременни мерки то деянията, вменени в отговорност на подсъдимата се явяват несъставомерни. ЧТ Ш. и повереника му не се съгласяват и с твърдяното от защитата, че за да възникне задължение за подсъдимата да предостави детето на баща му, то същата следва да е уведомена за конкретен час от ДСП – Оборище. Релевират се съображения и досежно правилността на присъдата на СРС в осъдителната й част. В заключение се моли градският съд, в този му състав да отмени присъдата в оправдателната й част и да се постанови нова такава, с която подс. Ш. да бъде призната за виновна в осъществяването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК и за да датите 02.06.2023 г., 16.06.2023 г., 05.08.2023 г., 16.09.2023 г. и 30.09.2023 г.

В разпоредително заседание от 02.04.2025 г., въззивният съд прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, поради което остави без уважение направените доказателствени искания.

В открито съдебно заседание пред настоящия съд, повереникът на частния тъжител А. Ш., в лицето на адвокат В., поддържа подадената въззивната жалба и допълнението към нея, по изложените в тях съображения, без да преповтаря отново същите. Излага аргументи по отношение на всяка една от датите, за които подс. Ш. е оправдана. Посочва също, че в осъдителната си част присъдата на СРС е правилна и подробно мотивирана от страна на проверяваната инстанция. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда в оправдателната й част и постановяване на нова, с която подсъдимата Ш. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

Адв. Н., също повереник на ЧТ Ш. , подлага на анализ първоинстанционната присъда, като също релевира съображения че актът е правилен и обоснован в осъдителната си част. Не се съгласява обаче с изводите на СРС в оправдателната част от атакуваната присъда, като излага пред настоящата инстанция множество аргументи в тази насока. В заключение моли СГС да отмени присъдата на СРС в оправдателната й част и да постанови нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение за посочените дати.

Частният тъжител А. Ш. се присъединява към заявеното от поверениците му, без да излага своя самостоятелна аргументация.

Адв. Ж. – защитник на подс.А. Ш. в хода по същество, на първо място, посочва, че независимо от обстоятелството, че съобразно ГПК подсъдимата се приеме за уведомена след като защитникът й е получил съответното определение, то за нуждите на наказателното производство горното обстоятелство не води до извода, че подсъдимата е осъществила деянието от субективна страна, след като единствено защитникът й в гражданското производство е бил уведомен за акта на гражданския съд. Отделно от горното, адв. Ж. твърди, че след като актът на гражданския съд е бил отменен, то за подзащитната му не е бил налице такъв акт, който да я обвързва с конкретно правно поведение. Досежно деянията, за които подс. Ш. е била призната за виновна, защитникът посочва, че са изложени множество аргументи в въззивната жалба и допълнението към нея, които поддържа в цялост, поради което и моли в тази част актът на първия съд да се отмени, а подсъдимата да бъде оправдана изцяло

Адв. К. – също защитник на подс. А. Ш. излага съображения, че след като определение № 1469/06.06.2023 г. е отменено, то същото не поражда правни задължения за подзащитната му, поради което и същата следва да бъде оправдана в цялост.

Подсъдимата, редовно призована за съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, не се явява.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

Подсъдимата А. А. Ш. е родена на •••••••• г. в гр. София, българка, българска гражданка, работи, живуща в гр. София, ул. •••••••• ЕГН ••••••••••.

Към 02.09.2023 г. подсъдимата А. Ш. не била осъждана и не била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава VIII, раздел IV НК от Общата част на НК.

Частният тъжител А. Ш. и подсъдимата А. Ш. сключили граждански брак, по време на който на територията на Федерална Република Германия се родило общото им дете В.И. Ш., роден на •••••••• г. Тъжителят и подсъдимата се развели на 16.03.2017 г. С решение от 14.08.2017 г. по дело 3 F 637/2017 г. на РС - Съд по семейни дела в гр. Ерланген и решение от 10.01.2019 г. по дело № 3 F 161/17 г. на Районен съд в гр. Баден Баден бил определен режим на лични контакти на детето В. Ш. с тъжителя. Впоследствие подсъдимата и детето се преместили на територията на град София. Подсъдимата се установила да живее с детето на адрес гр. София, ул. •••••••• а тъжителят пътувал от територията на Федерална Република Германия за дните, в които следвало да се осъществяват личните му контакти с малолетното дете.

Детето В. Ш. било диагностицирано с форма на епилепсия.

Подсъдимата А. Ш. предявила иск по чл. 59 ал. 9 СК за изменение на определения режим на лични контакти на детето с бащата, въз основа на който било образувано гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав. С определение № 31341/20.11.2022 г., постановено по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, на основание чл. 323 ал. 1 ГПК бил определен режим на лични отношения на тъжителя А. Ш. с детето В. Ш., както следва: всяка първа, трета и пета (ако има такава) събота от месеца за времето от 10:00 до 13:00 часа на територията на гр. София в присъствието на пълнолетно лице от мъжки пол, изпратено от майката заедно с детето, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там; на рождения ден на детето 09.04. и на рождения ден на бащата 17.10. за времето от 10.00 до 12.00 часа, като привременна мярка, считано от 20.11.2022 г. до приключване на делото. Впоследствие с определение № 18532/24.05.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, било отменено определение № 31341/20.11.2022 г. в частта, с която са постановени привременни мерки относно контакта баща - дете, като бил определен режим на лични контакти на тъжителя А. Ш. с детето В. Ш., като привременна мярка, считано от 24.05.2023 г. до приключване на производството по делото, както следва: за времето от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. - всеки първи, трети и пети (ако има такъв) петък от месеца за времето от 15.00 часа до 17.00 часа на територията на ДСП по местоживеене на детето в присъствието на социален работник и без присъствието на майката, като майката води детето до там и го взема след това; за времето от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г. - всяка първа, трета и пета (ако има такава) събота от месеца за времето от 11:00 часа до 17:00 часа в гр. София, без присъствието на майката, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там; когато рожденият ден на майката се падне в режима на контакт на бащата, тя има право да е с детето през целия ден, а бащата се компенсира с контакт във времето от 10:00 часа до 17:00 часа в първия съботен ден след това.

На 29.05.2023 г. от адв. И. В. - процесуален представител на подсъдимата А. Ш. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, била депозирана молба - възражение, заведена с вх. № 149512/29.05.2023 г., по повод определение от 24.05.2023 г., с което били изменени определените привременни мерки относно режима на лични контакти на тъжителя с детето В..

Препис от определение № 18532/24.05.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав бил изпратен за сведение и изпълнение на ДСП по местоживеене на детето В. - ДСП - Оборище. До подсъдимата било изпратено писмо изх. № СЛ/Д-С-О/738-360/02.06.2023 г. за готовността на ОЗД - Оборище да окаже необходимото съдействие при осъществяване на привременния режим между бащата и детето. Писмото било изпратено чрез "Български пощи" ЕАД на адреса на подсъдимата гр. София, ул. •••••••• каквото било изискването, постановено от подсъдимата по отношение на комуникацията й с ДСП - Оборище, но било върнато непотърсено към Дирекцията на 27.06.2023 г.

Така, към 02.06.2023 г. (първия петък на месеца) подсъдимата А. Ш. все още не била уведомена за постановеното определение № 18532/24.05.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав и определените с него привременни мерки по отношение на личните контакти на тъжителя и детето В..

На 02.06.2023 г. частният тъжител А. Ш. се явил в сградата на ДСП - Оборище на адрес гр. София, ул. "•••••••• в определения с определение № 18532/24.05.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав час за осъществяване на режима на лични контакти с детето си. Среща между бащата и детето обаче не била проведена, тъй като подсъдимата не завела детето В. в ДСП - Оборище.

На 14.06.2023 г. се провело съдебно заседание по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, на което подсъдимата Ш. се явила лично. В проведеното съдебно заседание съдът докладвал свое определение № 18532/24.05.2023 г.

Преди постановяване на определение № 18532/24.05.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, на 04.05.2023 г. подсъдимата А. Ш. потвърдила участието на детето В. Ш. в летен тренировъчен лагер за времето от 16.06.2023 г. до 23.06.2023 г., организиран от Сдружение СК "Сюприйм тийм", и на 09.05.2023 г. заплатила в полза на сдружението таксата за участие в размер на 900, 00 лева. Детето В. взело участие в летния тренировъчен лагер, който се провел за горепосочения период в къмпинг бунгала "Нестинарка" и прилежащото към тях сърф училище, гр. Царево, общ. Царево.

Така на 16.06.2023 г. (третия петък на месеца) около 14:30 часа тъжителят А. Ш. се явил заедно с преводач в сградата на ДСП - Оборище на ул. "•••••••• за осъществяване на режима на лични контакти с детето В., но детето не било доведено от майка си и среща не се състояла. Във връзка с горното от социален работник в Дирекцията бил съставен протокол от среща в отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище от 16.06.2023 г.

На 30.06.2023 г. (петия петък на месеца) в 15:00 часа тъжителят А. Ш. отново се явил в сградата на ДСП - Оборище на ул. "•••••••• за осъществяване на режима на лични контакти с детето В., така, както бил определен с определение № 18532/24.05.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, но детето отново не било доведено от майката за среща с бащата. За горните обстоятелства бил съставен протокол от 30.06.2023 г. от социален работник в Дирекцията.

Междувременно, въпреки че била уведомена за режима на лични контакти между бащата и детето, определен като привременна мярка с определение № 18532/24.05.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, на 04.07.2023 г. подсъдимата А. Ш. резервирала почивка за себе си и за детето В. в хотел "Естрея Палас" в курортен комплекс "Свети Свети Константин и Елена" за периода от 16-ти до 23-ти юли 2023 г.

Така на 21.07.2023 г. (третия петък на месеца) около 15:00 часа тъжителят А. Ш. се явил заедно с преводач в сградата на ДСП - Оборище на ул. "•••••••• за осъществяване на режима на лични контакти с детето В., но детето отново не било доведено от майка си и среща не се състояла. Във връзка с горното от социален работник в Дирекцията бил съставен протокол от среща в отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище от 21.07.2023 г. На посочената дата – 21.07.2023 г. детето и майката били на почивка в хотел „Естрея палас“ в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“.

Междувременно по молба на подсъдимата А. Ш. като законен представител на малолетния В. Ш. било образувано изпълнително дело № 1686/2023 г. по описа на ЧСИ Р. М. с предмет вземания за издръжка на детето В. Ш., дължима от неговия баща А. Ш.. Свидетелката Р. М. се срещнала с подсъдимата и поискала от нея да й посочи адрес на длъжника по изпълнителното дело на територията на страната, на който да се връчи поканата за доброволно изпълнение. Подсъдимата й посочила собствения си адрес - гр. София, ул. •••••••• като й казала, че на 05.08.2023 г. тъжителят ще бъде на адреса, за да вземе детето си. Свидетелката Р. М. разпоредила на свидетелката А. В. - призовкар в кантората на частния съдебен изпълнител, да отиде на посочената дата на указания от подсъдимата адрес, за да връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело.

На 05.08.2023 г. (първата събота на месеца), на която дата бил и рожденият ден на подсъдимата, в 11:00 часа тъжителят отишъл на домашния й адрес, за да вземе детето В. и да прекара с него времето от 11:00 часа до 17:00 часа съобразно определения с определение № 18532/24.05.2023 г.като привременна мярка режим на лични контакти на бащата с детето. Подсъдимата А. Ш. била на адреса, но не му предала детето за осъществяване режима на лични контакти, като казала, че детето било на спортен лагер. На адреса била и свидетелката В., която връчила на тъжителя покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.

Въз основа на заявление от частния тъжител и на основание изпълнителен лист № 2207/01.06.2023 г., издаден въз основа на определение № 18532/24.05.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. описа на СРС, ГО, 139 състав, било образувано изпълнително дело № 752/2023 г. по описа на ДСИ Д. Г. с предмет - определения с определение № 18532/24.05.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. описа на СРС, ГО, 139 състав режим на лични отношения между детето В. и частния тъжител. До подсъдимата била изпратена покана за доброволно предаване на дете, която подсъдимата получила лично на 08.08.2023 г. С молба от 10.08.2023 г. А. Ш. уведомила ЧСИ Д. Г., че определеният от СРС, ГО, 139 състав, режим на лични отношения между тъжителя и детето на 19.08.2023 г. не може да бъде осъществен поради неин отпуск за времето от 18-ти до 27.08.2023 г. включително. Така на 19.08.2023 г. (третата събота на месеца), за времето от 11.00 часа до 17.00 часа, подсъдимата А. Ш. не предала детето В.И. Ш. за среща с баща му А. Х. Ш., за да може да прекара време с него във фиксирания от съда интервал между 11.00 часа и 17.00 часа.

Въпреки че знаела за определения с определение № 18532/24.05.2023 г. като привременна мярка режим на лични контакти на бащата с детето, в средата на месец юли 2023 г. подсъдимата А. Ш. потвърдила участието на детето В. Ш. за участие в летен тренировъчен лагер, организиран от Сдружение СК "Сюприйм Тийм" за времето от 02.09 до 09.09.2023 г., като на 05.08.2023 г. заплатила и таксата за участие. Така за посочения период детето В. взело участие в летен тренировъчен лагер, проведен в къмпинг бунгала "Нестинарка" и прилежащо към тях сърф училище, гр. Царево, общ. Царево.

На 02.09.2023 г. (първата събота на месеца) тъжителят и свидетелят Й.Л. - негов познат от хотела, където тъжителят отсядал при престоите си на територията на град София, отишли на адреса на подсъдимата в гр. София, ул. „••••••••, за да се осъществи определения режим на лични контакти между тъжителя и детето В.. Двамата почакали пред входната врата, но никой не им отворил, след което си тръгнали.

На 15.09.2023 г. (петък) детето В. се разболяло, като му бил извършен преглед в болница "Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда" ЕАД, където му била поставена диагноза "вирусна инфекция, неуточнена".

На 16.09.2023 г. (третата събота на месеца) тъжителят отново отишъл на домашния адрес на подсъдимата, за да бъде осъществен определения режим на лични контакти с детето В.. Подсъдимата била на адреса, но отказала да предаде детето, след което на мястото бил извикан екип на 05 РУ - СДВР. На тази дата режимът на лични контакти на тъжителя с детето отново не бил осъществен.

На 29.09.2023 г. (петък) здравословното състояние на детето В. отново се влошило и му бил извършен преглед в МЦ "Детско здраве", където му била поставена диагноза "вирусна инфекция, неуточнена".

На 30.09.2023 г. (петата събота на месеца) тъжителят отново посетил домашния адрес на подсъдимата, за да се реализира режима му на лични контакти с детето В.. А. Ш. била на адреса, но отказала да му предаде детето, след което на мястото отново бил повикан екип на 05 РУ - СДВР. И на тази дата режимът на лични отношения на тъжителя с детето не бил осъществен.

Междувременно тъжителят започнал ползването на социални услуги по програма "Семейно консултиране", предлагани от ЦОП "Щастливо детство". Съгласно изготвения доклад и индивидуална оценка тъжителят се намира в житейска криза с оглед загубата, която преживява около невъзможността да контактува с детето си.

Съгласно изготвени становища от ДСП - Оборище при детето В. е установен риск от отчуждение от бащата по вина на майката, като е налице сериозен риск от скорошно финализиране на процеса по необратимо отчуждение на детето от бащата, който в дългосрочен план би имал силно негативни последици за психоемоционалното развитие на детето. Съгласно заключение на КСППЕ, изготвена по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, между бащата и детето има изградена емоционална връзка, въпреки че тя е неустойчива поради формирането на отчуждаване на детето от бащата. Отчуждаването е в лека степен и лесно може да бъде преодоляно. Причина за отчуждението директно и индиректно е поведението на майката и отношението на майката към бащата. За да укрепне доверието, респективно връзката между детето и бащата, контактите между детето и бащата би следвало да се регулират и да се случват без прякото участие и посредничество на трети лица, посочени от майката (или самата майка), които поставят детето в конфликт на лоялност и са предпоставка за поведенческо реагиране и функциониране в условия на криза.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.02.2024 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, били отменени определение № 18532/24.05.2023 г. и определение № 31341/20.11.2022 г. по същото дело, с които бил определен като привременна мярка режим на лични отношения на тъжителя с детето В. Ш..

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд

правилно е приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: А.Т. (депозирани в о.с.з. на 11.03.2024 г.), Д. Г. (депозирани в о.с,з. на 11.03.2024 г.), Р. В. (депозирани в о.с.з. на 11.03.2024 г.), Й.Л. (депозирани в о.с.з. на 11.03.2024 г.), Ц.С. (депозирани в о.с.з на 22.04.2024 г.), А. В. (депозирани в о.с.з. на 29.05.2024 г.); писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - решение от 14.08.2017 г. по дело 3 F 637/17 г. на РС - Съд по семейни дела в гр. Ерланген (л. 12 - л. 16 от том I от съдебното производство), определение от 20.11.2022 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 17 - л. 18 от том I от съдебното производство), изпълнителен лист от 29.11.2022 г., издаден по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 19 от том I от съдебното производство), определение № 18532/24.05.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 20 - л. 21 от том I от съдебното производство), изпълнителен лист № 2207/01.06.2023 г., издаден по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 22 от том I от съдебното производство), писма от Директора на ДСП - Оборище (л. 23 - л. 26 от том I от съдебното производство), документи по изпълнително дело № 752/2023 г. по описа на ДСИ Д. Г. (л. 97 - л. 120 от том I от съдебното производство), социален доклад за детето В. Ш., представен по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 121 - л. 134 от том I от съдебното производство), доклад от Център за обществена подкрепа (л. 135 - л. 138 от том I от съдебното производство), писмо от Директора на ДСП - Оборище, представено по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 139 - л. 142 от том I от съдебното производство), заверен препис на протокол № 4012/20.02.2024 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 145 - л. 158 от том I от съдебното производство), писмо до А. Ш. от ОЗД - Оборище изх. № СЛ/Д-С-О/738-360/02.06.2023 г., ведно с товарителница (л. 159 - л. 160 от том I), болничен лист (л. 161 от том I), писмо от председателя на Сдружение СК "Сюприйм Тийм", ведно с приходенкасов ордер от 09.05.2023 г. (л. 162 от том I), потвърждение за резервация (л. 163 от том 1), документи от Сдружение СК "Сюприйм тийм" - общи условия за членство в сдружението, списък на състезателите, удостоверение, приходен касов ордер от 28.02.2023 г. (л. 164 - л. 167 от том I), бележки от "Сименс" ЕООД изх. № 63/26.06.2023 г. и изх. № 65/05.07.2023 г. (л. 168 - л. 169 от том I), бележка от ССК "Сюприйм Тийм" и приходен касов ордер от 05.08.2023 г. (л. 170 от том I), болнични листове, рецепти и фактури (л. 171 - л. 175 от том I), искане за отвод от 29.05.2023 г. (л. 176 от том I), изпълнителен лист от 11.07.2023 г. по гражданско дело № 4547/2023 г. по описа на СГС, Брачно отделение, 2-ри брачен състав (л. 177 от том I), удостоверение от ЧСИ Р. М. изх. № 56615/13.10.2023 г. (л. 178 от том I), психологична експертиза (л. 179 - л. 183 от том I), психологическо становище (л. 184 - чл. 185 от том I), покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1686/2023 г. по описа на ЧСИ Р. М. (л. 199 от том I), копие на информационни карти за посещение на полицейски служители на адрес гр. София, ул. "Драговица" № 15 на дати 16.09 и 30.09.2023 г. и два броя доклади за проверени лица и превозни средства (л. 394 - л. 397 от том I), длъжностна характеристика за длъжността "личен асистент" и трудов договор № РОБ23РД06-273/27.03.2023 г. (л. 216 - л. 218 от том I), молба - възражение, депозирана по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, заведена с вх. № 149512/29.05.2023 г. (л. 219 - л. 221 от том I), писмо от ДСП - Оборище, депозирано по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 222-л. 223 от том I), протокол от о.с.з. от 14.06.2023 г. по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 224 - л. 229 от том I), писма от ДСП - Оборище (л. 230, л. 233, л. 234 от том I), отговор от кмета на район "Оборище", СО (л. 232 от том I), становище от А. Ш. до кмета на район "Оборище" (л. 236 от том I), справка от 05 РУ - СДВР (л. 237 от том I), препис на решение № 1064/23.02.204 г. по гр. дело № 264/2024 г. по описа на СГС (л. 243 - л. 244 от том I), документи, представени от ДСП - Слатина, касаеща отношенията между А. Ш. и А. Ш. по повод сина им В. Ш. в периода месец юни - месец септември 2023 г. (л. 261 - л. 382 от том I), заверени копия на съобщения за връчване на препис от определение № 18532/24.05.2023 г. (л. 386 - л. 387 том I), отговор от МЦ "Детско здраве", ведно с амбулаторен лист и болничен лист (л. 405 - л. 407, том II), отговор от "Аджибадем Сити Клиник Университетска Многопрофилна болница за активно лечение ТОКуДА" ЕАД ведно с амбулаторен лист и болничен лист (л. 410 - л. 412 от том II), отговор от Дирекция "Национална система 112", районен център 112 - София (л. 425 от том II), ведно с оптичен носител - диск, болничен лист, амбулаторен лист, издадени от "Медик 2004 А ИППМП" ЕООД, ведно със справка от електронен регистър на болничните листове (л. 430 - л. 432 от том II), копие на материалите по пр. пр. № 37402/2023 г. по описа на СРП (л. 448 - л. 529 от том II), справка от СРС, ГО изх. № 9001854/18.06.2024 г. (л. 538 - л. 539 от том II), отговор от Фондация Асоциация "Анимус", ведно с приложения - доклади към отдел "Закрила на детето" - Оборище (л. 556 - л. 577 от том II), потвърждение за резервация за хотел (л. 580 от том II), КСППЕ, изготвена по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 582 - л. 596 от том II), справка за съдимост (л. 612, том II), отговор от хотел "Естрея Палас", ведно с резервационна форма и адресни карти (л. 615 - л. 625 от том II), отговор от СРС, ГО по гр. дело № 15764/2023 г. по описа на 80 - ти състав, ведно с препис на решение от 11.04.2024 г. и отговор от 92 състав на СРС, ГО, по гр. дело № 14569/2023 г. (л. 626 - л. 631 от том II), препис на решение от 29.07.2024 г. по въззивно гр. дело № 10061/2023 г. на СГС (л. 63/ - л. 639 от том II), заключение на КСппЕ, изготвена по гр. дело № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав (л. 640 - л. 652 от том 2I), отговор от председател на Сдружение СК "Сюприйм Тийм" (л. 660, л. 661 от том II); заключение на съдебно - техническа експертиза (л. 542 - л. 554 от том II).

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствения анализ. Изводите относно правно-релевантните факти са основани на достатъчно аргументиран анализ на събраната доказателствена маса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса – извършено ли е или не вмененото в отговорност на подс. Д. деяние, контролираният съд е обсъдил подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и приетите заключения от изготвените експертни заключения. Относимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на основния съд, противно на въведените от защитата възражения, при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия, както и по отношение на фактите, обуславящи съставомерността на деянието, за което е призната за виновна.

Настоящата съдебна инстанция се съгласява изцяло с направените от първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на доказателствата по делото достигна именно до същите.

Въпреки гореизложеното и единствено за пълнота, съдът ще изложи кратък доказателствен анализ на правно релевантните и относими към предмета на делото данни. На първо място, Въззивният съд намира, че по делото липсва спор относно обстоятелството, че частният тъжител А. Ш. и подсъдимата А. Ш. са родители на В. Ш., както и че упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на подсъдимата, а на тъжителя бил определен режим на лични отношения с детето. Тези обстоятелства се установяват непротиворечиво от приложените писмени доказателства – съдебно определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., както и множество други писмени доказателства приложени по делото и подробно обсъдени от първата инстанция, от показанията на разпитаните по делото свидетели, а същите не са и предмет на спор между страните, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, не се налага подробното им обсъждане.

Въпреки гореизложеното и единствено за пълнота на изложението съдът ще посочи, че напълно се солидализира с изводите на СРС досежно пълното кредитиране на показанията на свидетелите Т.а Г., В. и В.. И четиримата изброени свидетели са служители, възприели факти и обстоятелства, относими към предмета на делото единствено поради служебните си задължения. Ето защо изброените свидетели се явяват лица еднакво отдалечени и от двете страни по текущия спор. Отделно от това, съдът приема показанията им за логични, подробни и изчерпателни, а също така и напълно кореспондиращи с показанията на останалите свидетели по делото.

На следващо място, СГС, напълно се съгласява с аргументите на проверяваната инстанция досежно основанията за дискредитиране на показанията на свид. С.. Показанията на посочената свидетелка се открояват с нелогичност и непоследователност, а също така и се констатират множество противоречия между заявеното от нея и разказите на гореобсъжданите свидетели. Отделно от това, правилно съдът е посочил, че липсата на корелация между заявеното от С. и разказите на останалите свидетели би могла да се обясни и с близките отношения на свидетелката с подсъдимата Ш.. Ето защо и настоящата инстанция не съзря основания да кредитира показанията на С., а напротив изключи същите от достоверната доказателствена маса, въз основа на която и достигна до приетите по-горе фактически положения,

Съдът, сходно на проверявания съдебен състав, се довери и на показанията на свид. Л.. Действително последният е близък до ЧТ Ш., но показанията му, за разлика от тези на свид. С. кореспондират изцяло както с показанията на свидетелите Т., Г., В. и В., така и с писмените доказателства по делото.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и останалите приобщени писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати процесуални нарушения, още повече съществени при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. В хода на доказателствения анализ на съда те бяха съпоставени, както помежду си, така и със свидетелските показания и заключението на експертизата, като в резултат на описаната доказателствена проверка се затвърдиха изводите досежно стеклите се събития.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да формират еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя направения в мотивите към присъдата анализ на наличните доказателствени материали.

При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция достигна до извод, аналогичен с формирания от първостепенния съд, а именно, че подсъдимата А. Ш. в периода от 30.06.2023 г. до 02.09.2023 г., с 4 отделни деяния на датите 30.06.2023 г., 21.07.2023 г., 19.08.2023 г., 02.09.2023 г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на инкриминираното престъпно деяние с правна квалификация чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.

Обективната съставомерност на деянието по този законов текст

изисква да е налице влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. За такива съдебната практика приема и съдебните актове, с които се определят привременни мерки относно упражняване на родителските права или относно лични контакти (ТР № 22/1983 г. на ОСНК на ВКС).

Изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст може да се осъществи в някоя от следните две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма - неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение.

Неизпълнението на съдебно решение е налице, когато субектът не изпълни конкретни предписания на съда относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, като например не предаване на дете, недопускане на правоимащия да осъществи лични контакти с дете и др. под. Тази форма на изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие. Престъплението, осъществено в тази форма, е уредено като формално или още на просто извършване.

Осуетяване изпълнението на съдебно решение е налице, когато

деецът създаде каквито и да било обективни пречки за упражняване на съответното право от правоимащия, като преместване на детето на друго място по времето, определено за лични контакти, ограничаване на възможността на детето да се срещне с правоимащия и други. Тази форма на изпълнително деяние се осъществява, както чрез действие, така и чрез бездействие или съчетание от двете. Престъплението, осъществено в тази форма, е резултатно.

Престъплението е Т.а с особен субект - родител или друг сродник. От субективна страна то може да се извърши само умишлено, при пряк или евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска това.

В конкретния по делото случай от събраните по делото гласни

доказателствени средства и писмени доказателства безспорно се установява, че подсъдимата Ш. има качеството родител по отношение на малолетния В. Ш.. Установява се също така, че с определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., постановил привременни мерки, с което определил режим на лични контакти между тъжителя А. Ш. и сина му малолетния В.И. Ш.. Визираното съдебно определение от 24.05.2023 г., постановено по гр. д. № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139-ти състав, се явява акт, попадащ в приложното поле на разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК. Това е така, доколкото определението обективира вземането на привременни мерки относно грижите за детето, с оглед необходимостта от осигуряване на способ за бързо и своевременно охраняване на интересите му. В този смисъл са задължителните указания, дадени на съдилищата с Тълкувателно решение № 22 от 1983 г. на ОСНК , съгласно които понятието „съдебно решение“ по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и относно личните контакти с детето, от което следва, че втората материална предпоставка за съставомерността на деянието от обективна страна също е изпълнена.

Във връзка с гореизложеното и по повод наведените от защитата възражения, че след като процесното определение е отменено в последвал етап, то деянието вменено в отговорност на подсъдимата се явява несъставомерно, становището на съда е следното: от доказателствата по делото действително се установява, че определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., определящо привременни мерки относно личните контакти на бащата А. Х. Ш. с детето В.И. Ш. е отменено на 14.02.2024 г. в хода на открито съдебно заседание по гр. д. № 12380/2022 г. Деянията, за които е повдигнато на подсъдимата обвинение, обаче са за периода от 02.06.2023 г. до 30.09.2023 г. Именно посочения период и е относим за съда при преценката му дали процесното определение е действащо или отменено. Една последвала отмяна на описания съдебен акт, както правилно и е отбелязал СРС се явява ирелевантна за настоящия правен спор, поради което и СГС прие за несъстоятелни доводите на защитата в тази насока.

С определението родителските права по отношение на малолетното дете В.и Ш. били предоставени на неговата майка – подсъдимата А. Ш., като местожителството на детето било определено при подсъдимата. Определен бил режим на лични отношения между бащата – частния тъжител А. Ш., и малолетното дете, а именно за времето от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. - всеки първи, трети и пети (ако има такъв) петък от месеца за времето от 15.00 часа до 17.00 часа на територията на ДСП по местоживеене на детето в присъствието на социален работник и без присъствието на майката, като майката води детето до там и го взема след това; за времето от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г. - всяка първа, трета и пета (ако има такава) събота от месеца за времето от 11:00 часа до 17:00 часа в гр. София, без присъствието на майката, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там; когато рожденият ден на майката се падне в режима на контакт на бащата, тя има право да е с детето през целия ден, а бащата се компенсира с контакт във времето от 10:00 часа до 17:00 часа в първия съботен ден след това.

Безспорно се установява и това, че на датите 30.06.2023 г., 21.07.2023 г., 19.08.2023 г. и 020.9.2023 г. подсъдимата Ш. не е изпълнила съдебно определение от 24.05.2023 г., постановено по гр. д. № 12380/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139-ти състав, с което е определен режим на лични контакти на бащата – частния тъжител Ш. с малолетното дете В. И. Ш..

Изпълнителното деяние подсъдимата А. Ш. е осъществила чрез бездействие – непредаване на детето на ЧТ Ш. на 30.06.2023 г., 21.07.2023 г., 19.08.2023 г., 02.09.2023 г.. въпреки че последният в съответствие със съдебно определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., е посетил в сградата на ДСП - Оборище на адрес гр. София, ул. "••••••••. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд на инкриминираните дати, отредени за осъществяване на режима на лични контакти на тъжителя с детето, подсъдимата не е имала обективни причини, които да я поставят в невъзможност да предаде детето на баща му. Дори да се приеме, че за датата 30.06.2022 г. подсъдимата е била ангажирана със спешна командировка, то това обстоятелство не се явява обективна пречка за предаването на детето на баща му, тъй като подсъдимата е имала възможност да делегира задълженията си на това лице, което е отговаряло за отглеждането на малолетния В. Ш. в периода в който майка му е отсъствала. Твърдяното от защитата обстоятелство не представлява обективна причина, за да не бъде спазван утвърдения от съда режим на лични контакти с другия родител. В съдебното определение, с което е определен режима на лични отношения с детето, не е прието, че бащата не упражнява личните си отношения с детето през периода на служебни командировки на майката, поради което последната е длъжна да спазва утвърдения режим. В тази връзка районният съд е изложил изчерпателни съображения, с които въззивната инстанция изцяло се съгласява, поради което не намира необходимо да преповтаря задълбочения анализ на районния съд в тази част.

Престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд, е на просто извършване и в процесния случай е довършено чрез липсата на активно поведение /бездействие/ и при изричен отказ да бъде предадено детето на тъжителя Ш., които са довели до невъзможност съдебният акт да бъде изпълнен.

От субективна страна, подсъдимата Ш. е осъществила състава на престъплението при форма на вината пряк умисъл. Същата се е запознала с определението на гражданския съд още на 14.06.2023 г, след която дата тя е осъзнавала, че непредаването на детето В. Ш. е в нарушение на същото. Поради това на инкриминираната дата тя съзнателно е отказвала да предаде детето на биологичния му баща, въпреки че поведението е било в нарушение на съдебното определение.

Законосъобразно подсъдимата е била оправдана да е извършила

вмененото деяние за датите - 02.06.2023 г., 16.06.2023 г., 05.08.2023 г, 16.09.2023 г. и на 30.09.2023 г.

По отношение на първата дата 02.06.2023 г. правилно е прието, че липсва елемент от субективната страна на деянието. По делото не са представени доказателства, на посочената дата подсъдимата умишлено да е извършила действия, с които да е препятствала изпълнението на съдебното определение, постановяващо режима на лични контакти на частния тъжител с детето. С изискуемата степен на категоричност се установи в хода на първоинстанционното съдебно следствие, че най-ранния момент, от който са налице доказателства че подсъдимата е била уведомена за процесното определение е 14.06.2023 г., когато е присъствала на съдебно заседание, в което гражданският съдебен състав е докладвал определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г. Именно поради описаното обстоятелство не следва да се приема, че подсъдимата е била надлежно уведомена за първата, вменена й в отговорност дата, а именно 02.06.2023 г.

Не може да бъде субсумирано под състава на чл. 182, ал. 2 от НК и поведението на подсъдимата на 16.06.2023 г., тъй като видно от писмените доказателства по делото за конкретната дата детето е било ангажирано с посещение на спортен лагер. Участието му на посоченото спортно събитие подсъдимата е запазила в период предхождащ постановяването на процесното определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г. Ето защо и досежно посочената дата настоящият съдебен състав, сходно на първата инстанция приема, че подсъдимата не е предоставила детето В. Ш. на ЧТ Ш. не поради личното и нежелание за среща между двамата, а поради обективна невъзможност продиктувана от желанието й детето да посещава коментираното спортно мероприятия, а също и поради обстоятелството, че решението за последното е взето преди определението за привременните мерки изобщо да бъде постановено.

Съдът напълно се съгласява с изводите на предходната инстанция и досежно липсата на съставомерни признаци и за инкриминираната дата 05.08.2023 г. Видно от материалите по делото е, че на посочената дата подсъдимата е имала рожден ден. Отделно от това, след запознаване с определение № 18532/24.05.2023 г. на СРС - ГО - 139 състав по гр.д. № 12380/2022 г., се установява, че на рождения ден на майката, последната има право прекара деня с детето, независимо от определения режим.

Досежно датите 16.09.2023 г. и 30.09.2023 г. правилно е прието, че причината да не бъде изпълнен определеният от съда режим на лични контакти не се корени в поведението на майката, а на здравословното състояние на детето, което не се чувствало добре поради повишена температура. В тази насока са събрани множество писмени доказателства в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Именно предвид изложеното отказът на подсъдимата да предаде детето на тази дата е продиктуван не от желание да не спазва съдебното, а е резултат от обективни обстоятелства, за което не може да бъде ангажирана наказателната й отговорност.

Предвид изложеното, въззивният съд намери, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е признал подсъдимата за невиновна за инкриминираното бездействие на 02.06.2023 г., на 16.06.2023 г. , на 05.08.2023 г., на 16.09.2023 г. и на 30.09.2023 г. поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение да е осъществила за посочените дати престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по отношение на подсъдимата Ш. са налице материално - правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, за освобождаването й от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, като в същото време отсъстват отрицателните, възпрепятстващи възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК, предпоставки на, ал. 7 на същата норма. Подсъдимата не е била осъждана за престъпление от общ характер и не е било освобождавана от наказателна отговорност, по реда на глава VIII, раздел IV от НК, призната е за виновна за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание до три години „Лишаване от свобода“, от деянието не са настъпили имуществени вреди, като в същото време то не е било в пияно състояние, от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му и не са налице множество престъпления.

Точно и вярно е отмерен от районния съд и размера на административното наказание „Глоба“, наложена на подсъдимата, а именно такава, в размер на 3000 (три хиляда) лева.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния казус не е налице нито едно смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства акуратно първият съд е преценил фактът, че в казуса се касае за четири отделни деяния, с които А. Ш. е осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал.2 от НК. Правилно е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство и това, че подсъдимата е осъществила престъплението след като вече е съществувал синдром на родителското отчуждение у детето В. Ш., както и че подсъдимата не е положила каквито и да е усилия от своя страна да сътрудничи на служителите от ДСП „Оборище“, а напротив, тя не е откликвала на поканите им за срещи и е правила комуникацията с нея изключително затруднена. Резонни са изводите на СРС и досежно приетото за отегчаващо обстоятелство, а именно фактът, че ЧТ Ш. е изпаднал в житейска криза след като опитите му да се ползва от правата си да контактува със собственото му дете са останали неуспешни въпреки множеството големи усилия които той е положил, включително закупуване на самолетни билети, наем в България на хотел и преводач.

Настоящата инстанция намира, че резонно, при наличие единствено на отегчаващи отговорността обстоятелства, административното наказание „Глоба“ е определено от решаващия съд в размер значително надхвърлящ минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, размер, а именно 3 000 ( три хиляда) лева. Отмереният размер на административното наказание и настоящата съдебна инстанция намира за достатъчен подсъдимото лице да осъзнае не само законовата, а и житейски обусловената необходимост от стриктно спазване на задължението му за спазване на постановените съдебни решения.

Въззивният съд споделя становището на районния, че именно така определения размер на административното наказание „Глоба“ в най - пълна степен ще обезпечи постигане целите на същото, предвидени в чл. 12 от ЗАНН , като, от една страна, ще се спомогне подсъдимата да се превъзпита към спазване на законите и ще се въздейства възпитателно и предупредително не само върху нея, а и спрямо останалите членове на обществото, а от друга страна - тези санкционни последици ще въздействат възпиращо в достатъчна степен върху последващото поведение на самата подсъдима, което да бъде в пределите на закона, в частност за в бъдеще да спазва стриктно установения режим на лични отношения на бащата с детето.

При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VІІ въззивен състав