Решение № 307 от 16.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 215/2026 г.

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване. Образувано е по въззивна жалба от ищеца – Й. М. И., ЕГН ••••••••••, чрез адв. В. срещу решение № 45 от 12.01.2026 г. постановено по т.д. № 20251100900426 по описа на СГС за 2025г., т.о. VІ - 26 състав, с което е отхвърлен искът му срещу Сдружение „Асоциация по физикална и рехабилитационна медицина“, ЕИК 130531716, с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 02.02.2025 г. на общото събрание на сдружението за избор на проф. д-р Е. М. И. за член на управителния съвет, поради неговата незаконосъобразност – липса на предвиденото в закона/устава мнозинство. Въззивникът/ищецът - Й. М. И. счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че от всички 75 души присъствали и гласували на събранието, само 63 фигурирали в актуалния списък на членовете на събранието, приложен в регистърното производство за вписване на взетото решение. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че към датата на общото събрание от тези 12 души - д-р И. И. С., д-р В. Д. Ц., д-р Й. И. С., д-р А. П. С., д-р Г. И. Ч., др Г. П. П. и д-р Ф. М. М., са имали членствено правоотношение. В чл. 10.3 от Устава на Сдружение „Асоциация по физикална и рехабилитационна медицина“ е предвидено, че „Членството се придобива от датата на подаване на молба до УС и заплащане на имуществена вноска или членски внос и вземане на решение на УС“. При систематично тълкуване на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Устава, се извеждало, че става въпрос за молба с точно опредЕ. форма и съдържание – писмена, с която се декларира познаване и приемане на разпоредбите на устава. В настоящия случай не са налице кумулативно дадените предпоставки за придобиване на членство на 7 от лицата - Г. И. Ч., Й. И. С., Г. П. П., А. П. С., И. И. С., В. Д. Ц. и Ф. М. М.. За тези лица нямало подадена молба и изрична декларация, че кандидатите приемат разпоредбите на устава на сдружението. Според въззивника, в представените 7 броя заявки за членство, не се съдържало волеизявление на лицата да бъдат приети за членове на сдружението, нито че са запознати и приемат разпоредбите на устава. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че липсата на декларация за съгласие с устава не опорочавало възникването на членственото правоотношение с тези 7 лица. Тази декларация била част от задължителните елементи за придобиване на членство в сдружението и евентуалното й конклудентно приемане, противоречало на устава и бламирало волята на върховния орган на сдружението. В този смисъл е решение № 60052 от 13.07.2021 г. по т.д. № 261/2020 г. на ВКС. Попълването на заявление за членство не давало увереност, че попълващия се е запознал с изискванията на устава или е съгласен да ги спазва. Ето защо, тези 7 лица не участвали в кворума на сдружението и нямали право на глас при вземане на решения, тъй като не са били членове на сдружението към датата на свикване на общо събрание на сдружението. На следващо място твърди, че д-р Д. З., д-р С. Р., д-р М. Ч., д-р Л. М. не са били членове на сдружение „Асоциация по физикална и рехабилитационна медицина“ към 02.02.2025 г., който факт е потвърден от ответника и се установява от доказателствата по делото. Признава факта установен от доказателствата по делото, че д-р М. М. М. е автоматично възстановен за член на сдружението на 31.01.2025 г. В подкрепа на избора на проф. д-р Е. М. И. за член на управителния съвет на сдружението са гласували 42 от присъстващите, но нямало данни как са гласували 11-те лица, които не са членове. Това означавало, че изборът на проф. д-р Е. М. И. е подкрепен единствено от 31 членове на общото събрание и прави решението незаконосъобразно и противоуставно. На последно място твърди, че самата проф. д-р Е. М. И. е участвала в гласуването, което в противоречие с чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗЮЛНЦ вр. с чл. 29, т. 1 от устава и следва да бъде приспаднат и нейния глас. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения иск като основателен. Не претендира разноски. Въззиваемият/ответникът – Сдружение „Асоциация по физикална и рехабилитационна медицина“, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба чрез адв. Х.. Признава факта, че четири от дванадесетте лица не са били членове на сдружението при приемането на оспореното решение на общото събрание на сдружението проведено на 02.02.2025 г. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от устава на сдружението, което се установявало от постъпилите в имейла му за кореспонденция 7 заявки за членство, документи за заплащане на членски внос и решение на управителния съвет на сдружението от 16.01.2025 г. за тяхното приемане за членове. Счита въззивната жалба за неоснователна, моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за въззивното производство. Въззиваемият/третото лице помагач на страната на ответника – проф. д-р Е. М. И., е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба чрез адв. О.. Твърди, че дори от гласувалите 42-ма членове да отпаднат 4-ма, останалите 38 гласа са достатъчни да бъде избрана за член на управителния съвет, тъй като от присъстващи 71 членове с право на глас, 36 гласа са достатъчни. Моли въззивния съд да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство. Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част, и няма допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от доказателствата по делото и страните не спорят, че ищецът е член на сдружението към датата на провеждане на процесното общо събрание – 02.02.2025 г. и с точка 2 от дневния ред проф. д-р Е. М. И. е избрана за член на управителния съвет на сдружението. „Асоциация по физикална и рехабилитационна медицина“ към 31.12.2024 г. е имало 182 –ма членове. Годишното общо събрание е проведено след отлагане от 1 ч . и при условията на спадащ кворум, на което съгласно съставения протокол е проведено обсъждане и гласуване на процесното решене, за което са гласували 75 души, от които 42 – гласували „за“ и 33 – „против“. В чл. 10, ал. 2 от устава на сдружението е уредено, че кандидатът подава писмена молба до управителния съвет, в която декларира, че е запознат и приема разпоредбите на настоящия устав. В чл. 10, ал. 3 от устава на сдружението е уредено, че членството се придобива от датата на подаване на молбата за членство и заплащане на имуществена вноска или членски внос, и вземане на решение на управителния съвет. И. С., В. Ц., Й. И. С.а, А. С., Г. И. Ч., Г. П. и д-р Ф. М. са подали електронни заявки чрез формата за присъединяване на членове, намираща се на електронния сайт на сдружението. На 20.12.2024 г. е платен членски внос от И. С., Й. И. С.а, А. С., Г. П.. На 22.12.2024 г. е платен членски внос от В. Ц. и Г. И. Ч.. На 16.01.2025 е платен членски внос от д-р Ф. М.. Установява се от протокол на редовно заседание на управителния съвет на сдружението, проведено на 16.01.2025г., че по т. 5 е взето решение за приемане като членове по подадени от тях заявки на: д-р И. С.а, д-р В. Ц., д-р Й. И. С.а, д-р А. С., д-р Г. И. Ч., д-р Г. П. и д-р Ф. М.. За да отхвърли като неоснователен предявеният иск, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че липсата на изрична декларация за съгласие с устава не опорочава възникването на членственото правоотношение с тези лица, тъй като това съгласие несъмнено е видно от акта за подаване на електронната заявка от сайта, с удостоверяване авторството на подателя, на който сайт уставът е публикуван, така и от конклудентното действие по заплащане на членски внос. С вземане на решение на управителния съвет за приемане на тези лица като членове е възникнало членственото правоотношение с тях, доколкото не са предвидени други условия в устава. Следователно трябва да бъдат зачетени гласовете на д-р И. И. С., д-р В. Д. Ц., д-р Й. И. С., д-р А. П. С., д-р Г. И. Ч., д-р Г. П. П. и д-р Ф. М. М. на проведеното общо събрание на 02.02.2025 г. На проведеното общо събрание на сдружението право на глас са имало 71 лица от присъстващите, съответно необходимото мнозинство за вземане на решения е 37 души. За вземане на решението за избор на проф.д-р Е. М. И. са гласували 42 души, от които ако бъдат извадени 4-ма, които не са имали право на глас, то отново решението е било взето с повече от необходимото мнозинство – с 38 гласа. При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна, следното: Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата претендирани от ищеца – конститутивен иск за отмяна на решение за избор на член на управителен съвет на сдружение с нестопанска цел, на основание чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ. Ищецът е активно материалноправно легитимиран да поиска отмяна на атакуваното решение от проведеното на 02.02.2022 г. общо събрание на сдружението. Исковата молба е подадена в преклузивния едномесечен срок от датата на общото събрание на сдружението – 04.03.2025 г. Предмет на правния спор във въззивното производство е възникнало ли е валидно членственото правоотношение на д-р И. И. С., д-р В. Д. Ц., д-р Й. И. С., д-р А. П. С., д-р Г. И. Ч., д-р Г. П. П. и д-р Ф. М. М., както и правилно ли е съобразен този факт при отчитането на кворум и необходимото мнозинство при гласуването и приемането на решението за избор на проф. д-р Е. М. И. за член на управителния съвет на сдружението. Ирелевантно за това производство е възражението на въззивника, че от всички 75 души присъствали и гласували на събранието, само 63 фигурират в актуалния списък на членовете на събранието, приложен в регистърното производство за вписване на взетото решение. Това представлява нередовност на заявлението, която следва да бъде установена и отстранена в регистърното производство, поради което е неотносимо за предмета на правния спор в исковото производство. Освен това, няма как в списък на членовете на сдружението към 31.12.2024 г., да бъдат посочени новите членове, които са приети с решение на управителния съвет от 16.01.2025 г. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че към датата на общото събрание – 02.02.2025 г., д-р И. И. С., д-р В. Д. Ц., д-р Й. И. С., д-р А. П. С., д-р Г. И. Ч., д-р Г. П. П. и др Ф. М. М., не са имали членствено правоотношение. Невярно е твърдението във въззивната жалба, че в този смисъл е решение № 60052 от 13.07.2021 г. по т.д. № 261/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. Това решение е постановено при различна фактическа обстановка и съдържа правни изводи по различни правни въпроси. С подаването на електронна заявка на сайта на сдружението от всеки един от горепосочените лица е спазена писмената форма за молба до управителния съвет на сдружението, съгласно чл. 10, ал. 2, пр. първо от устава. Липсата на декларация за приемане на разпоредбите на устава, се дължи на обстоятелството, че в заявката за членство по електронен път това съдържание не съществува. Смисълът и значението на молбата е обективиране на волеизявлението на кандидата за член на сдружението, с което заявява желанието си да бъде приет. Страните не спорят във въззивното производство, че тези седем лица са заплатили членски внос, след което на 16.01.2025 г. с решение на УС на Сдружението са приети за членове. След приемането им за членове на сдружението, уставът е задължителен за тях и липсата на предварително деклариране, че са запознати с него и го приемат, не може да обоснове незаконосъобразност на решението на УС за приемането им, както и за факта на придобиване на членствено правоотношение. Следователно, д-р И. И. С., д-р В. Д. Ц., д-р Й. И. С., д-р А. П. С., д-р Г. И. Ч., д-р Г. П. П. и д-р Ф. М. М., са членове на сдружението от 16.01.2025 г., когато са осъществени всички три кумулативни елементи от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Устава. Основателно е възражението във въззивната жалба, че самата проф. д-р Е. М. И. е участвала в гласуването, което противоречи на чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗЮЛНЦ вр. с чл. 29, т. 1 от устава и следва да бъде приспаднат и нейния глас. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗЮЛНЦ намира приложение в процесния случай. Взетото решение не е незаконосъобразно поради липса на мнозинство от присъстващите. От 71 членове с право на глас, след като се извади гласа на проф. д-р Е. М. И., за нея са гласували 37 члена, което е повече от 50% + 1 глас/71:2=35,5/. Следователно, спазени са изискванията на чл. 29, ал. 1 от ЗЮЛНЦ вр. с чл. 30, ал. 1, изр. първо от устава. Неоснователно е искането на третото лице помагач на страната на ответника за присъждане на разноски за въззивното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10, пр. първо от ГПК: „На третото лице помагач не се присъждат разноски“. Предвид гореизложеното обжалваното решение е законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди от въззивния съд, с препращане в останалата част към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК. Мотивиран така, Софийският апелативен съд