Решение № 3319 от 13.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 531/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по жалба на Х. Г. А. с постоянен адрес гр. Казанлък, [улица], вх. Б, ет.4, ап.36, подадена чрез пълномощника му адв. Г. П. Г. от АК – Сливен, срещу Заповед № ЗРД-136 от 06.04.2026г., издадена от Командира на военно формирование 26240 – Сливен, с която заповед на капитан Х. Г. А. на длъжност Началник на отделение „Тактическо“ във военно формирование 26240 – Сливен, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложеното със заповедта дисциплинарно наказание, по съображения за постановяването на административния акт при неспазване на императивните законови изисквания за неговото съдържание, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.148, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), актът за налагане на дисциплинарно наказание е необоснован от фактическа и правна страна, като вменените му нарушения не са индивидуализирани в необходимата степен с посочване на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина. Оспорва извършването на вменените му нарушения, като поддържа, че заповедта не съдържа отразяване на действителната фактическа обстановка и обстоятелствата по проверката, на чиито констатации се основава дисциплинарното обвинение. Твърди, че при определяне на дисциплинарното наказание не е извършена изискуемата се преценка на тежестта на вменените нарушения, както и цялостното поведение на военнослужещия. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. В представената от пълномощника на жалбоподателя писмена защита се излагат допълнителни съображения за формалната, процесуалната и материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Ответникът по жалбата - Командир на Военно формирование 26240 – Сливен, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма и със съдържание, съответстващо на императивните изисквания по чл.59, ал.2 от АПК и чл. чл.148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ; след проведено дисциплинарно производство при спазване на регламентираните в ЗОВСРБ и в ППЗОВСРБ процесуални правила и формални изисквания; при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Твърди, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства безспорно се установява описаната в заповедта фактическа обстановка, сочеща на извършено от капитан Х. А. нарушение на военната дисциплина, правилно квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, за което на военнослужещия е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.1 от ЗОВСРБ. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Със Заповед № ЗРД-56/ 09.02.2026г. на Командира на военно формирование 26240 – Сливен, на основание чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ, чл.252 от ЗОВСРБ във вр. с чл.141, т.4 от ППЗОВСРБ, е назначена Комисия за извършване на служебна проверка за изясняване на обстоятелства и установяване на степента на вина във връзка с Докладна записка рег. № 3Н-244/ 05.02.2026г. от капитан Н. Г. С. по повод проверка на документацията, която се води от командира на трета танкова рота, свързана с учебния процес. На комисията е възложено да събере доказателства за допуснато нарушение от капитан Х. Г. А. - командир на 3-та танкова рота, констатирано на 30.01.2026г., като изготви и представи протокол от извършената служебна проверка, при прилагане на събраните доказателства и писмени обяснения. С Протокол от работата на комисията от извършване на служебна проверка рег. № 3Н-505/ 17.03.2026г., назначената със Заповед № ЗРД-56/ 09.02.2026г. Комисия е направила предложение да се ангажира дисциплинарната отговорност на капитан Х. Г. А. с налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. Съгласно съставения протокол, Комисията е приела за установено, че за времето от 12 до 14 ноември 2025г. е проведено батальонно-тактическо учение, като след завръщане от учението, за времето от 17.11.2025г. до 21.11.2025г., капитан А. в качеството му на командир на 3-та танкова рота, не е организирал: 1. попълването на картоните за отчитане стажа за кормуване на механик водачите от 3-та танкова рота на военно формирование 26240, което е важно за следене стажа по управление на машините на механик-водачите; 2. попълването на изминатите километри от оръдието в служебната книжка на танк Т-72 с рег. № 002962 - отдел „Експлоатация на оръдието“, което е важно за следене на състоянието на въоръжението; 3. попълването на броя на изстрелите на ПКТ в „Служебна книжка на 7,62мм картечница ПКТ“ в Отдел IV - експлоатация на системата в частта, на всички машини участвали в учението, което е важно за следене на състоянието на въоръжението. Тези констатации се основат на установеното на 30.01 и 02.02.2026г. чрез извършена допълнителна проверка на документацията на всички машини. Сочи се в Протокола, че през месец януари 2026г. капитан А., в качеството му на командир на 3-та танкова рота, не е осъществил контрол по изпълнението на службата от денонощния наряд и не е проверявал веднъж в седмицата изпълнението на службата в 3-та танкова рота на военно формирование 26240, което е видно от нарядните списъци, които са били попълнени с молив. Констатирано е и че за периода от 01.04.2025г. до 30.01.2026г. във военно формирование 26240 капитан А., в качеството му на командир на 3-та танкова рота, не е организирал попълването на „Паспорт на агрегати, възли и компоненти, елементи на модернизацията на танк Т-72“ на 13 (тринадесет) броя танк Т - 72 за извършените дейности по обслужване на дизеловия спомагателен агрегат и ежеседмичната им работа, съгласно изискванията в „Периодична проверка и техническо обслужване на ДСА и СУО“ по програмата за модернизация на танк Т-72. С оглед на което е направен извод, че капитан Х. А. е допуснал дисциплинарно нарушение по см. на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължения по военна служба, като е нарушил чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ във вр. с чл.49, ал.1, чл.206, т.2, т.5, т.8, т.9, т.12, т.16 и чл.159, т.2, т.4, т.12 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария. Към протокола са приложени събраните в хода на извършената служебна проверка обяснения от военнослужещите, вкл. дадените от капитан Х. А. писмени обяснения. На 27.03.2026г. с капитан Х. А. е проведена беседа от Командира на Военно формирование 26240 – Сливен, за запознаване на военнослужещия с резултатите от извършената служебна проверка и предложеното за налагане дисциплинарно наказание. За проведената беседа е съставен и подписан Протокол рег. № 3Н – 580/ 27.03.2026г. По време на беседата, на основание чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ, капитан Х. А. е бил изслушан от дисциплинарно-наказващия орган, като в Протокола от проведената беседа е обективирано становище на военнослужещия, че не е съгласен с достоверността на соченото като установено в хода на извършената служебна проверка и с приложените доказателства. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗРД-136 от 06.04.2026г., издадена от Командира на военно формирование 26240 –Сливен, на капитан Х. Г. А. на длъжност Началник на отделение „Тактическо“ във военно формирование 26240 – Сливен, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на основание чл.244, т.1 във вр. с чл.241 и чл.242, т.1 от ЗОВСРБ и чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ. От правна страна приетото като допуснато дисциплинарно нарушение е обосновано с нарушаване от капитан Х. А. на чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ във вр. с чл.49, ал.1, чл.159, т.2, т.4, т.12 и чл.206, т.2 т.5, т.8, т.9, т.12, т.16 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария, представляващо дисциплинарно нарушение по см. на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ. От фактическа страна извършването на вмененото на военнослужещия дисциплинарно нарушение се основава на следното: За времето от 12 до 14 ноември 2025г. е проведено батальонно-тактическо учение. След завръщане от учението, за времето от 17.11.2025г. до 21.11.2025г., капитан А. в качеството му на командир на 3-та танкова рота, не е организирал: 1. попълването на картоните за отчитане стажа за кормуване на механик водачите от 3-та танкова рота на военно формирование 26240; 2. попълването на изминатите километри от оръдието в служебната книжка на танк Т-72 с рег. № 002962 - отдел „Експлоатация на оръдието“ и 3. попълването на броя на изстрелите на ПКТ в „Служебна книжка на 7,62мм картечница ПКТ“ в Отдел IV - експлоатация на системата в частта, на всички машини участвали в учението. Дисциплинарното обвинение се основава и на това, че през месец януари 2026г. капитан А., в качеството му на командир на 3-та танкова рота, не е осъществил контрол по изпълнението на службата от денонощния наряд и не е проверявал веднъж в седмицата изпълнението на службата в 3-та танкова рота на военно формирование 26240, което е видно от нарядните списъци, които са били попълнени с молив, както и на констатацията, че за периода от 01.04.2025г. до 30.01.2026г. във военно формирование 26240 капитан А., в качеството му на командир на 3-та танкова рота, не е организирал попълването на „Паспорт на агрегати, възли и компоненти, елементи на модернизацията на танк Т-72“ на 13 (тринадесет) броя танк Т - 72 за извършените дейности по обслужване на дизеловия спомагателен агрегат и ежеседмичната им работа, съгласно изискванията в „Периодична проверка и техническо обслужване на ДСА и СУО“ по програмата за модернизация на танк Т-72. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по образуваното и проведено срещу капитан Х. А. дисциплинарно производство. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалба е основателна. В чл. 248 от ЗОВСРБ е регламентирано, че дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание ”забележка” може да се налага от преките командири (началници). По аргумент от §1, т.16 от ДР на ЗОВСРБ, пряк началник е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат. Следователно Командирът на Военно формирование 26240 - Сливен е материално компетентният дисциплинарно-наказващ орган за наложеното наказание на капитан Х. А. на длъжност Началник на отделение „Тактическо“ във военно формирование 26240. Оспорената Заповед № ЗРД-136 от 06.04.2026г. е издадена в изискуемата писмена форма, но при неспазване на регламентираните изисквания за нейното съдържание. Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според ал.2 на чл.148 от ППЗОВСРБ, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Смисълът на въведеното императивно изискване досежно описанието на деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение т.е заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 241 във вр. с чл.242 от ЗОВСРБ. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното деяние (действие или бездействие) на наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 247 от ЗОВСРБ. На следващо място чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на военнослужещия, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае какво точно дисциплинарно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В случая в оспорената заповед не е налице изискуемото се от закона описание на нарушението – съставомерността на деянията, за което на капитан Х. А. е наложено дисциплинарно наказание, не е обоснована в необходимата степен нито от обективна, нито от субективна страна. Липсва конекситет между фактическото обвинение (фактическото описание на поведението на военнослужещия, определено като дисциплинарно нарушение по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, и неговата правна квалификация като поведение, нарушаващо изискванията на чл.49, ал.1 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария (оръжието на военнослужещите се зачислява съгласно длъжностното разписание и с ритуал, определен от този устав), чл.159, т.2, т.4, т.12 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария (командирите (началниците) отговарят за цялостното състояние на подчинените им военни формирования и са длъжни да знаят постоянно списъчния и наличния състав на подчинените им структури, количественото и качественото състояние на предоставените им ресурси и активи, като организират непрекъснат вътрешен текущ контрол във военното формирование и постоянно адаптират отчетните данни с тези на интегрираната информационна система; да вземат необходимите мерки за охрана на районите (обектите), опазване, съхранение, поддържане, използване и обслужване на въоръжението, ППС, учебно-материалната база, съоръженията и друга техника, боеприпасите, гориво-смазочните материали и другите материални ресурси и да организират и контролират изпълнението на службата от денонощния наряд) и чл.206, т.5, т.8, т.9, т.12, т.16 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария (командирът на ротата освен общите задължения на командирите (началниците) е длъжен да познава материалната част и въоръжението, правилата за тяхното използване и съхраняване; да подготвя личния състав на денонощния наряд от ротата (батареята) и да контролира изпълнението на службата от него; да проверява най-малко веднъж в седмицата вътрешния ред и изпълнението на службата в ротата (батареята) и при необходимост да докладва на командира на батальона (дивизиона, ескадрилата); да знае наличността и състоянието на въоръжението, техниката и материалните ресурси на ротата (батареята) и да организира получаването, използването, опазването и обслужването на материалните ресурси и ППС на ротата (батареята), като веднъж в месеца проверява тяхната наличност и състояние). Направената и обективирана в обжалваната заповед формулировка на дисциплинарното обвинение, не дава възможност за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционирания военнослужещ, квалифицирано като дисциплинарно нарушение на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, вкл. кои точно задължения по военна служба се явява виновно неизпълнени от капитан Х. А.. За лицето, заемащо длъжност във въоръжените сили, служебни са задълженията, които са в предметния обхват на възложените му с договора за кадрова военна служба и произтичащи от длъжностната характеристика за заеманата длъжност, както и от актовете, посочени в чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ. Съгласно чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещият носи задължението да спазва уставите, нормативните и административни актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. В случая позоваването на чл.49, ал.1, чл.159, т.2, т.4, т.12 и чл.206, т.2, т.5, т.8, т.9, т.12, т.16 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария за обосноваване неизпълнението на задължения по военна служба, е абсолютно бланкетно. Някои от посочените като нарушени разпоредби (напр. чл. 49, ал.1, чл.206, т.5, т.12, от Устава за войсковата служба), по никакъв начин не са обосновани от фактическа страна с посочване/описание в какво се изразява неизпълнението на регламентираните в тези норми задължения за военнослужещия - липсва формулирано от фактическа страна обвинение за неизпълнени от капитан А. задължения във връзка със зачисляването на оръжието на военнослужещите; с познаването на материалната част и въоръжението, правилата за тяхното използване и съхраняване и задължението да знае състоянието на въоръжението и техниката. Нормативно установените за Командира на ротата капитан А. задължения с други от посочените като нарушени разпоредби (чл.159, т.2 и т.4 и чл.206, т.2 и т.16 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария), не кореспондират по предметно съдържание на възприетите като неизпълнени от военнослужещия задължения, на които се основава и с които е обосновано дисциплинарното обвинение от фактическа страна. Липсва каквото и да е било обвързване между обективираните в заповедта фактически констатации и посочените като нарушени от военнослужещия разпоредби от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария, като по отношение на по-голяма част вменените като неизпълнени от капитан Х. А. задължения по служба липсва обосноваване на съставомерното поведение съобразно предметното съдържание на съответното нормативно регламентирано задължение. Единствено по отношение на вмененото нарушение, че през месец януари 2026г. капитан А., в качеството му на командир на 3-та танкова рота, не е осъществил контрол по изпълнението на службата от денонощния наряд и не е проверявал веднъж в седмицата изпълнението на службата в 3-та танкова рота на военно формирование 26240, е налице изискуемия се конекситет между фактическото обвинение и неговата правна квалификация като поведение, нарушаващо изискванията по чл.159, т.12 и чл.206, т.8 и т.9 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария. В останалата си част дисциплинарното обвинение е фактически и правно необосновано, което съставлява съществено нарушение както на специалното изискване по чл. 148, ал.1 във вр. с ал.2 от ППЗОВСРБ, така и на общото по чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, за нормативно регламентираното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Заповед № ЗРД-136 от 06.04.2026г. е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните: Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от дисциплинарно-наказващия орган релевантни юридически факти; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта нарушение на военната дисциплина и правилното определяне вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Всяко едно нарушение, вкл. дисциплинарното нарушение, изисква установяване съставомерност на деянието от обективна и от субективна страна. В този смисъл нормата на чл.241 от ЗОВСРБ визира като нарушение на военната дисциплина виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите. В случая съдът приема, че дисциплинарното обвинение за допуснато от капитан Х. А. дисциплинарно нарушение по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, е недоказано както от обективна, така и от субективна страна, тъй като в хода на проведеното дисциплинарно производство не са събрани надлежни доказателства в подкрепа на това дисциплинарното обвинение. Съдържащите се в изготвената от капитан Н. С. Д. записка рег. № 3Н-244/ 05.02.2026г. констатации във връзка с извършена проверка на документите в 3-танкова рота констатации (че на танк Т-72 с рег. № 002962 не са отразени изминатите километри от оръдието в отдел „Експлоатация на оръдието“ в служебната книжка на оръдието и че картоните за отчитане стажа за кормуване на механик - водачите и на шофьора не се водят коректно – не са нанесени километрите от БТУ на УП „Корен“ през 2025г. и стрелбите на УП „Батмиш“ през м. януари 2026г.), не са достатъчни за доказване на вменените на военнослужещия като неизпълнени задължения по служба по т.1 и т.2 от обжалваната заповед. Посочените констатации не са обосновани по никакъв начин с конкретни установявания от гл. т на това въз основа на какви данни и доказателства е прието наличието на неотразени изминати километри от танк Т-72 с рег. № 002962, в т.ч за кой период и колко километри не са отразени, съотв. въз основа на какви данни и доказателства е прието, че картоните за отчитане стажа за кормуване на механик - водачите и на шофьора не се водят коректно, в т.ч по отношение на кои участвали в БТУ на УП „Корен“ през 2025г. и УП „Батмиш“ през м. януари 2026г. механик-водачи и шофьори не е отчетен стажът. Липсата на конкретизация в посочения смисъл и приложени документи, доказващи констатациите, обуславят извод за недоказаност на дисциплинарното обвинение в тази му част. Недоказано е и вмененото на капитан Х. А. като неизпълнено задължение по служба по т.3 от обжалваната заповед – липсват каквито и да е било данни от кого и по какъв начин са направени обуславящите това нарушение констатации. В тази връзка отразеното в заповедта, че нарушенията по т.1 – т.3 са установени „и на 30.01 и 02.02.2026г. чрез извършена допълнителна проверка на документацията на всички машини“, не се основава на каквито и да е било надлежни доказателства – не са представени документи (протоколи, докладни записки и т.н.), удостоверяващи извършването на сочената допълнителна проверка и обективиращи резултатите от такава проверка. По никакъв начин не е доказано и вмененото на капитан А. нарушение във връзка с попълването на „Паспорт на агрегати, възли и компоненти, елементи на модернизацията на танк Т-72“ на 13 (тринадесет) броя танк Т - 72 за извършените дейности по обслужване на дизеловия спомагателен агрегат и ежеседмичната им работа, от гл.т на това кои изисквания в „Периодична проверка и техническо обслужване на ДСА и СУО“ по програмата за модернизация на танк Т-72, не са спазени при попълването на документацията. Дори да се приеме за доказано наличието на нарядни списъци за м. януари 2026г., които са били попълнени с молив (коeто по същество не се оспорва от жалбоподателя и се потвърждава от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени обяснения от военнослужещи), тази констатация сама по себе си не релевира вмененото на капитан Х. А. нарушение – неосъществен контрол по изпълнението на денонощния наряд и неизвършване на проверка по изпълнението на службата. Попълването на нарядни списъци с молив би могло да бъде съставлява друго нарушение на военната дисциплина но не и това, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на капитан А.. И не на последно място – по никакъв начин нито е обоснована, нито е доказана съставомерността на деянията от субективна страна. Реализирането на дисциплинарната отговорност в случая се основава единствено на формалистичен подход, без да се отчитат конкретните обективни обстоятелства и субективното отношение на военнослужещия, като дори не са били разгледани, обсъдени и преценени дадените от капитан А. обяснения. Такъв формалистичен подход при прилагане на наказателна репресия, независимо от нейния вид, е недопустим, вкл. с оглед целите на наказанието. В случая недоказаността на дисциплинарното обвинение за допуснато от капитан Х. А. дисциплинарно нарушение по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, обуславя извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед № ЗРД-136 от 06.04.2026г., като издадена при неспазване на императивните изисквания за нейното съдържание и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК, Военно формирование 26240 – Сливен следва да бъде осъдено да заплати на Х. А. сумата от 175.11 евро, представляваща 5.11 евро внесена държавна такса и 170 евро – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,