Решение № 1100 от 16.6.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5602/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № № НП- 2/15.04.2022г. на Министъра на културата А.П.А., с което на К. А. З. ЕГН: ••••••••••, гр.•• е наложено административно наказание “ГЛОБА” на основание чл.221а ал.1 от Закона за културното наследство в размер на 3000лв./три хиляди/ за извършено административно нарушение по чл. 161 ал.1 от Закона за културното наследство. Жалбоподателят К. З., се явява, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. С. А.. В жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, правят се възражения за изтекла погасителна давност на извършеното нарушение по реда на НК. Претендират се разноски. Административнонаказващия орган – Министъра на културата, не се явява, редовно призован, представлява се от юрк. Ш.. Моли за потвърждение на НП. Претендират се разноски. Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С постановление на Окръжна прокуратура гр.Пловдив от 26.04.21г. за прекратяване на наказателно производство по образувано такова по пр.пр.16347/2017г на 25.10.2018 и водено за престъпление по чл.277а ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че за времето от 09.08.2017г до 11.09.2017г в гр.Пловдив не по законоустановения ред Глава VII, чл. 146-153 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001/14.02.2011 на Министъра на културата за извършване на теренни археологически проучвания са извършвани изкопни работи на територията на недвижима културна ценност, съставен елемент от историческа зона „••“, без съответно разрешение. Цитираното постановление, след проверка и контрол пред Апелативна прокуратура, било потвърдено на 14.10.2021г, респ. всички материали по преписка № 16347/2018г по описа на ОП -Пловдив, бил изпратени по компетентност на Министерство на културата- гр. София за преценка за наличието на основания за реализиране на административнонаказателна отговорност и произнасяне в производството по чл.36 ал.2 от ЗАНН от компетентния орган. Тези документи били постъпили в Министерство на културата с вх.№45-00-458/18.10.2021г. Цитираната прокурорска преписка, била разгледана по същество от Министъра на културата, след проверка на всички материали в т.ч. показния на свидетели, писмени доказателства събрани в преписка 16347/2018г на ОП и в изпълнение на Закона на културното наследство, било установено следното: Били проведени изкопни и строителни работи, в УПИ XIII- 523.139 кв.462, по плана на Трета градска част на гр.Пловдив, с административен адрес ул. ••. Чрез тези изкопни и строителни дейности, било започнато осъществяване на инвестиционен проект в защитена територия за опазване на културното наследство, без да са завършени археологическите разкопки и теренът да бъде освободен за започване на строителни дейности, което довело до унищожаване на археологически обекти. Нарушението било извършено от К. А. З. ЕГН: •• от гр.•• и „••“ ЕООД ЕИК: ••, с управител К. А. З.. Лично З. дал нареждане на управителя на „••“ ООД – К.К. за довършване на направения вече в имота изкоп, във връзка с археологическо проучване, след което е извършено бетониране на основата, а след него били изпълнени последващи СМР до етап трета надземна железобетонна плоча. Цитираните изкопни работи били извършени от името и за сметка на К. З., по негово нареждане, в качеството му на възложител на инвестиционния проект, с участието на „••“ ЕООД в строителните дейности. Нарушението било констатирано от инспекторите при ГД ИОКН - С.И. и С.С. на 04.10.2017г, когато била извършена проверка на място на адреса, отразена в КП с вх.№ 45- 00-549/28.11.2017 на МК. К. А. З. бил осъществил нарушението по чл.161 ал.1 от ЗКН в качеството на физическо лице, защото в това качество е сключил предварителните договори за строителство със собствениците на УПИ и е поел ролята на възложител на инвестиционния проект за строителство на сграда в същия имот, с лично задължение да построи сградата, както и със задължението да осигури необходимите строителни книжа и съгласувания за строителството. В НП се сочи, че възложителят- фирма •• ООД, също участвала в строителните работи, в имота, от самото начало до края/ трета надземна плоча/ и предвид това, административното деяние било извършено и от ЮЛ, тъй като при условията на съизвършителство с физическото лице З. са били извършвани строителни мероприятия, без да са завършени археологическите и да бъде освободен теренът за продължение осъществяването на инвестиционния проект. В качеството на възложител на ИП от името на „••“ЕООД, със з. п. К. З. бил сключен договор за провеждане на археологическо проучване на имот с РАМ -Пловдив ( Договор № 16/15.05.2017). Разкопките били провеждани с разрешение за археологическо проучване № 300/18.05.2017г, с научен ръководител Е.Б.. Същите били одобрени от експертна комисия и Заповед на Министъра на културата от 21.08.2017г, за приключили в северната част на парцела, в останалата южна част, парцелът не бил проучен и следвало да се извърши на етапи, съгласувано с проектната в част Конструкция, за да се гарантира сигурността на разположената гранична линия на съседната сграда. Към края на срока на действието на Договора за археологически проучвания, била останала непроучена значителна част от културния пласт на обекта, щото от страна на инвеститора не били осигурени достатъчно работници. При провеждане на комисията по чл.158а от ЗКН за приемането на приключили теренни археологически проучвания или приключил техен етап на 09.08.2017г на адрес гр.••, К. З. бил уведомен от членовете на комисията, че са необходими допълнителни археологически проучвания, преди да се пристъпи за продължаване на строителството, които по процедура изчакват одобрение на протокол от комисията и заповед от министъра на културата. В процесното УПИ не бил проучен терен за наличие на археологически находки, с около 50 кв.м. в югозападната част на парцела. Тези констатации, били отразени в протокол с вх. 10-00-272/16.08.2017г., одобрен със заповед РД-09-680/21.08.2017г на зам. министъра на културата. При извършената проверка от дл. лица, по сигнал на 04.10.2017г било установено, че разкритите археологически структури, заедно с непроучените пластове в югозападната зона на терена, в границите на строителното петно на обект „Жилищна сграда“, разположена в УПИ 13 – 523.139 от кв. 462 по плана на Трета градска част, гр.Пловдив са изгребани с механизация и са предприети строителни работи. Била изпълнена фундаментна плоча и кофражът на бетоновите стени на подземния етаж. За тези факти бил съставен констативен протокол. В резултат от предприетите от З. „••“ ЕООД действия е бил изгребан и безвъзвратно унищожен целият културен пласт на цялата площ на посочения УПИ, доколкото е използвана механизация и са предприети строителни работи. Съгласно чл.146 ал.3 вр. ал.1 от ЗКН, намиращите се в земните пластове недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на закона. С провеждането на изкопни и строителни работи от страна на З. и ЮЛ - •• ЕООД, без извършването на пълно предварително спасително теренно археологическо проучване и освобождаване на терена в съответствие с разпоредбите на Наредба № Н-00-0001/14.02.2011г за извършване на теренни археологически проучвания бил нарушен текстът на чл.161 ал.1 от Закона за културното наследство и осъществен съставът на чл.221а ал.1 от ЗКН. Преценено е, че нарушението било извършено в периода между 09.08.2017г – когато е проведена експертна комисия по чл.158а от ЗКН на адрес гр.••, във връзка с приемане на резултатите от археологическото проучване и 03.07.2018г, когато съгласно приложеното по пр.пр.16347/2017г на ОП -Пловдив писмо от Д.Т. са описани последните по време извършени строителни работи до етап трета надземна плоча. Въз основа на горното било издадено НП № НП-215.04.2022г, като за нарушение по чл.161 ал.1 от Закона за културното наследство, е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя по см. на чл.221а ал.1 от Закона за културното наследство. В съдебно заседание по искане на страните са допуснати гласни доказателства. От разпита на св. О. Д. Т., се установява, че същият е бил инженер- конструктор по част „конструкции“ на сградата в гр.••. Известно му било, че на този терен се правят археологически проучвания от МК и Археологическия музей- Пловдив. Задължението му било да следи при изкопните работи, касаещи фундамента на сградата, какво се състоянието на изкопа, да не се нарушава дълбочината и здравината на съседните сгради, за да започне пломбирането. Когато отишъл да проследи процесът юни-юли 2017г, на място били археолози. Тъй като новата сграда била с по-дълбок фундамент, свидетелят издал заповед при изкопа на новата сграда, да не се подкопават основите на старата, на какво отстояние са и как де се изпълни. Неговите изисквания не били спазени за укрепване на съществуващата сграда, въпреки издадената от него заповед. Не може да каже, кой е подкопал основите на съществуващата сграда, въпреки заповедта му в книгата на строежа. Причина за разпореждането да не се копае в процесните 50 кв. метра, тъй като в тази зона били основите на съществуващата сграда, който бил на 1.80 над изкопа, до който трябва да се стигне, за да се изпълнят тези на новата сграда/ тя е по дълбока 3.60м/. Във връзка с извършените археологически проучвания, няма възлагане да извършва промени. От показанията на св. К.Д.К, се установява, че строителните работи, по възлагане от фирмата на З. били извършени от представляваната от него фирма •• ЕООД в обекта на ул. ••. В процеса на строителните работи, които били в съответствие с документацията на конструктора, разчистили терена и започнали изкопи в източната част от вътре към улицата. През цялото време идвали археолози и оглеждали изкопа и след третия ден, спрели работата, тъй като се намерили археологически находки. Това станало на проектна кота 3.60 дълбочина. Няколко месеца, работата по строежа, била спряла, тъй като археолозите разчиствали на ръка, а събраната пръст била извозвана от строителя, с разрешението им. Съществуващата сграда, била компрометирана през това време, тъй като след като изкопът стигнал до 3.60 метра, археолозите подкопали до 5.00 метра. След като приключили, уведомили, че може да се продължи работата по строежа. Ситуацията през това време била опасна, тъй като имало проливни дъждове, земетресение и сградата/съществуващата/ би могла да се срути. От съседните сгради, хората били притеснени и идвали да гледат процеса. От показанията му се установява, че археолозите подкопали с около 1.5 м от вече извършения от фирмата на К. изкоп в терена. Имало петно около 40-50 кв., в което не трябвало да се извършват изкопни работи, този терен бил до съседната сграда. В южната част на парцела. От показанията на св. С.Х.С, се установява, че същият е ръководител на Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство. В качеството му на такъв, е бил три пъти на процесния обект, в които било организирано археологическо проучване за артефакти, след решение на комисия при МК. Твърди, че по-голямата част от терена била проучена, но не се стигнало да автентична пръст, поради което се взело решение да се проучи и този пласт, в рамките на шест дни, след което нова комисия, която да разреши освобождаване на терена за продължаване на инвестиционния проект. Това проучване, следвало да се извърши в тази част на терена близо до калкана на съседната сграда, който да бъде укрепен и тогава да се довърши проучването. След известен период от време, били уведомени, че без да са изпълнени условията на комисията се наливали основи в парцела, извършват се кофражни и арматурни работи и поради това съставили констативен протокол. Свидетелят сочи, че когато се е взело решение да продължаване на археологическите проучвания, в теренът не е имало условия за срутване на сградата, тъй като там не е имало строителни мероприятия. Но след като отново го посетили вече бил излят бетон. Изкопът бил около 3 метра за проучената част, но за непроучената територия от 3-4 метра, теренът не бил разкопан. От разпита на св. С.И., регионален инспектор към ГДИОКН към 2017г, се установява, че на процесния терен са се извършвали спасителни археологически разкопки, според предписания на министерството на културата. Били провели комисия, огледали на място и констатирали, че археологическото проучване не било довършено, въпреки, че договорът бил изтекъл. Съгласно Наредбата за археологическите проучвания, когато те не са завършени, комисия дава конкретен срок за завършване и указания за опазване на разкритите археологически структури. Тогава се констатирало, че на участък от 50 кв.м. не било започнато теренно проучване, тъй като било в близост до съседна сграда и според конструктора имало опасност, при провеждане на изкопни дейност, сградата да се компрометира. Решило се да се укрепи, изкопът по завършените теренни археологически проучвания и след това да се продължи в непроучената част. Това било съобщено в присъствието на комисията, археолог, З. и други лица, като ще се започне след одобрението на протокола на комисията със заповед на министъра. Свидетелката сочи, че К. З., твърдял, че не бил получил протокола, но бил уведомен устно и не изпълнил задължението си за продължаване на договора с Музея. След което цялата преписка по случая била изпратена на Прокуратурата. По делото са представени договор № 2/20.03.2017г между •• ЕООД като възложител и Регионален Археологически музей – Пловдив, като изпълнител, с предмет извършване на археологическо наблюдение при изкопни работи за строеж на жилищна сграда в УПИ XIII-523.139, гр.••, с план сметки към него. Договор № 16/15.05.2017г между •• ЕООД като възложител и Регионален Археологически музей – Пловдив, като изпълнител, с предмет извършване на спасителни археологически разкопки на археологически паметници, застрашени при изкопни дейности за строеж на жилищна сграда в УПИ XIII-523.139, гр.••, със срок на договор - 40 работни дни, от датата на издаване на разрешение за археологическо проучване от НАИМ при БАН и започване на археологически разкопки, с план сметки към него. В договорът е отразено, че срокът може да се удължи, след подписване на двустранен протокол между страните. Приложено е и Разрешение за археологическо проучване № 300/18.05.2017г на БАН, разрешение за строеж 18/20.01.2017г на Главен Архитект, Община Пловдив, издадено на името на собствениците на процесния обект, фотокопия от заповедна книга за извършено строителство, уведомително писмо от 10.08.2017г, доклад от Е.Б. от 09.08.2017г, пр. пр. 16347/17г ОП -Пловдив, ведно с приложените към нея документи под опис – два тома и снимки към тях; постановление за прекратяване на НП от 26.04.2021г – Окръжна Прокуратура -Пловдив, 2 броя предварителни договори за строителство от 21.03.2016г, с изпълнител К. З.; уведомително писмо входирано в Регионалния археологически музей № 363/18.10. 2016г. Описаната фактическа обстановка, по горе се установява безспорно от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, цитирани по-горе в обстоятелствената част на решението. Съдът оцени показанията на свидетелите като логични и непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, доколкото същите не съдържат вътрешни или противоречия помежду си. Съдът кредитира писмените доказателства, доколкото същите чертаят една непротиворечива фактическа обстановка, и се допълват взаимно.По отношение на веществените доказателства – снимки, които носят следи от деянието, а именно изображения на фактическото положение на местоизвършването на нарушението съдът намира, че същите следва да се кредитират доколкото и всички писмени и гласни дощазателства сочат, че именно това е местоизвършването на нарушението. Правни изводи: Към административната преписка са представени 2 броя предварителни договори за строителство на недвижим имот от дати 21.03.2016г, с които К. З. като изпълнител поема задължение да построи за своя сметка, нова сграда в гр.••, спрямо възложителите - Д.К., Н.К., Т.К. Д.К. и да ги обезщети с допълнително уговорени по размери жилищна площ. По цитираните 2 броя предварителни договори, възложителите са дали право на изпълнителя да възложи на други фирми изпълнението, както и се задължава да осигури необходимите строителни книжа. Разрешението за строеж № 18/20.01.2017г е издадено на цитираните, по- горе, собственици на УПИ. С уведомително писмо входирано в Регионалния археологически музей № 363/18.10. 2016г., жалбоподателя К. З., в качеството на управител на •• ЕООД, уведомява директорът на Музея - Пловдив за инвестиционни намерения от страна на собствениците и на фирмата в процесния обект, като сочи, че се очаква строително разрешение и във връзка с процедурата по изискване на разрешение от МК за наблюдение изкопните работи. Няма съмнение, че З. в качеството на управител на ••г по възлагане е сключил договори с изпълнителя Регионалния Археологически музей – Пловдив от 20.03.2017г и 15.05.2017г за наблюдение при изкопни работи в процесния терен, както и за осъществяване на спасителни археологични разкопки, след издадено разрешение за спасително археологично проучване № 300/18.05.2017 на НАИМ-БАН. Били установени старинни находки, както и съставени доклади, в тази връзка от водещите ръководители на археологическото проучване. След приключване на разрешените теренни проучвания/ поради изтичане срока на договора/ на 09.08.2017г с вх.№10-00-272 /16.08.2017г бил издаден протокол от комисия по ЗКН, към Заповед РД 09-680/21.08.2017г, в който протокол експертната комисия е приела за завършен етапът на археологическото проучване в УПИ XIII- 523.139, но тъй като не били проучени по-ранни нива от римската епоха, се искало, одобрение от МК на допълнителен срок от 6 дни по Наредбата за извършване на археологически проучвания. В обстоятелствената част на цитирания протокол от 09.08.2017г е отразено, че..“ Непроучен изцяло остава и терен с площ от 50 кв.м. в югозападната част на парцела, където поради опасност от срутване на съседна жилищна сграда не е позволено на археолозите да продължат проучването.“ В същият протокол под т.1. пр.2(-) от взетите решения се сочи: „..след приключване на археологическите разкопки в проучената до момента площ, да бъде извикана комисия на МК, която да освободи терена за изпълнение на фундаментна плоча от инвеститора за укрепване на строителния изкоп, предвид застрашената съседна сграда..“, а по т.2 решението отразява, че следва проучването да бъде продължено в централната южна и югозападната част на парцела..“ Протоколът от комисията е одобрен със Заповед РД 09-680/21.08.2017г. на Министъра на култура. От анализа на приложения доклад за одобрение за резултатите от теренните проучвания по чл.158а от Законна за културното наследство, се установява, по изложените в него обстоятелства и констатации, че още към 09.08.2017г, на членовете на експертната комисия, разпитани и като свидетели/ св. С. и св. И./ по делото, им е било известно състоянието на терена, както и, че извършените до този момент изкопни работи са създали опасност за компрометиране на съседни сгради, въпреки това с цитирания доклад са изискали спасителните археологически работи да продължат. Няма спор, че по смисъла на разпоредбата на чл.158а от ЗКН, с доклада са приети теренни разкрития, както и, че са предложени последващи действия и временни мерки за опазване на тези разкопки, като за тази цел е следвало да се укрепи теренът, така, че разкопките да не подкопават основите на съществуващата сграда. Тази инструкция от 15.06.2017г не е спазена, което е видно от новите препоръки на Т., който в заповедната книга 23.08.2017г описва този факт, както и че в разрешената зона все още стоят артефакти, които не са отстранени и не е ясно, кога ще се извърши фундамента на новата сграда, Посочено е, че в много кратък срок, следва да с е извърши укрепването, на неправомерно осъщественото подкопаване от повече от 5.00 метра. Нормата на чл.161 ал.1 от ЗКН гласи: Осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с които се установява дали те няма да бъдат засегнати или нарушени. На археологическите обекти, разкрити при тези проучвания, се провеждат спасителни разкопки преди началото на строителните работи. Граматичното тълкуване не оставя място за съмнение, че органа не може по свое усмотрения да освободи възложителите от задължение да извършат проучването, ако има данни, че инвестиционните проекти попадат в територии с данни за археологически обекти, но това не означава, че осъществяването на строителството трябва да се предхожда от проучване на цялата неизследвана до този момент територия или до онази част от нея, която органа прецени, още повече, че по доклада за приключило теренно наблюдение, входиран с №10-00-107/12.05.2017г. в МК се сочи, че предвиденото място за застрояване на процесното УПИ на ул. ••, гр.Пловдив е 260 кв.м. от общата площ на парцела -424 кв.м., като именно предвидената площ за застрояване е и тази за археологическо проучване. Приетите археологически разкрития към 09.08.2017г възлизат на площ от 200 кв. от процесния терен, като пълното им приключване е поставено под условие за укрепване на стените. Съдът, кредитира показанията на св. Т. дадени в съдебно заседание, тъй като съответстват на установените по делото фактически положения след преглед на записките в заповедната книга за строеж, водена от него. Съдът кредитира и показанията на св. К., в частта, в която същия сочи, че увеличаване на дълбочината на изкопът е станал във връзка с работата на археолозите, които стигнали дълбочина на повече от 4.50 метра, като това обстоятелство се вижда и от приобщените и предявени веществени доказателства – снимки на разкопките на обекта. Няма спор, че разрешението за извършването на теренното проучване по закон е дадено до края на годината, но не е отчетено, че процесното УПИ и извършваната в него едновременно изкопна и спасително-проучвателна дейност, както от строителя по възлагане от ••г ЕООД, така и от екип археолози - паралелно, е продължила повече от уговорения период, поради технологични забавяния, необходими за утвърждаване на доклади за откритията, преценка на разкритите артефакти и одобряване приключване или продължаване на действията, като през цялото време на работа, артефактите не са извозени, изместени или прибрани, така, че да може да се укрепи тази част от обекта/старата сграда/, която касае именно проведените археологически разкопки и този факт е установен, както от доклада на комисията по чл.158 а от ЗКН на 09.08.2017г, така и в заповедната книга към 23.08.2017г. на с. Т.. Няма как възложителят или строителя, да извърши тези действия/ по събиране на артефактите/, без изричните указания на лицата, водещи спасителните мероприятия, които въпреки наличие на опасност от компрометиране и на съседни сгради, отново съставят доклад за продължаване на проучвателните дейности в обекта, макар и към 23.08.2017г, вече приетите открития – артефакти не са изнесени от обекта. Съдът намира, че компрометирането на обекта, в частта на подкопаване на основите на съществуващата, както и невъзможността да се извърши укрепване съгласно инженерното указание по дадено по заповедната книга е в пряка връзка с бездействието на лицата натоварени с извършване на спасителните мероприятия и освобождаване на терена от вече приетите археологически находки, още повече, че тези обстоятелства/ относно опасността от компрометиране на съществуващата сграда и съседната/ са констатации залегнали и в доклада на проверителната експертна комисия по САП от 09.08.2017г. На следващо място, съгласно административната разпоредба на чл.161 ал.1 от ЗКН субект на състава на това административно деяние е лице, което има качеството на възложител, т.е. лице което може да собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят може да бъде както физическо, така и юридическо лице. Той организира целия строителен процес, като сключва договори с всички останали участници относно извършваната от тях дейност и отговаря за стартирането на строежа. Няма съмнение, че З. е сключил в качеството на физическо лице предварителни договори/ 03.2016г/ за строителство, със собствениците на УПИ, които са бъдещите титуляри на правото на строеж, издадено им през 2017г. Но тези договори между страните разкриват едни предварителни уговорки, за бъдещо сътрудничество по строителство и инвестиране на изпълнителя, с правото на преценка на последния да извърши тези действия в лично качество или чрез стопански субект. Повече от ясно е, че предварителните договори, приложени по делото не придават качество на възложител на З. по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗКН Тази фигура възниква по време на изпълнение на инвестиционния проект, като с молба от 18.10.2016г до Музея -Пловдив, З., в качеството на управител на ••г ЕООД, уведомява дл. лице, че има инвестиционен проект, предстои издаване на разрешение за строеж на процесния имот, поради което, следва да се извърши процедура за археологическо наблюдение на същия от археолози. Едва с тази молба, може да се прецени, че последният, като управител на ЮЛ има мандат, даден му от титулярите на собственост, по възлагане осъществяване на инвестиционната процедура, приключила с издаденото право на строеж. По делото няма приложен договор за учредяване право на строеж, нито такъв, по който да се прецени дали жалбоподателя има качеството на възложител или на строител. Безспорно е, че възложители са тези лица, които фигурират в правото на строеж, защото именно техните инвестиционни намерения са одобрени с това разрешение и те към датата на издаване на правото на строеж са пар екселанс възложители. След тази дата /по издаване на правото на строеж/, за да се избегне извършване на строителни работи в този терен, окачествен като паметник на културата и по подадено заявление от 18.20.2016г от ••г ЕООД, това дружество, очевидно по мандат от възложителите – собственици, за своя сметка сключва договорите с Пловдивския археологичен Музей за наблюдение, оценка и САП, описани по-горе. От показанията на св. К., също се установява, че строителството в обекта/ фактическото строителство/ е по възлагане от З., но в качеството му на управител на •• ЕООД. Ето защо, съдът намира, че възложител, които извършва правни действия по осъществяване на инвестиционния проект, в смисъл подаване на молби до съответните органи, сключване на договори според изискването на ЗКН за извършване на САП е не З., а представляваното от него ЮЛ, поради което неправилно е определен субектът на това административно нарушение по смисъла на чл.161 ал.1 вр. чл.221а ал.1 от ЗКН, от наказващия орган. В пълнота следва да се посочи, че повдигнатото административно обвинение, при наличие на задружна умишлена деятелност -съизвършителство не може да бъде възприето от настоящия състав, защото субект на административно наказателна отговорност може да бъде само физическо лице, което е вменяемо и формира вина, такова може да бъде и управителят на ЮЛ, защото ЮЛ само по себе си не може да формира вина и по силата на чл.83 ал.1от ЗАНН носи само обективна отговорност за неизпълнение на задължение към държавата, наказуемо със санкция. При това положение, отговорността на юридическо лице е обективна и безвиновна, и същата не може да бъде ангажирана в съучастие/ съизвършителство/, защото то действа чрез своите органи и въпросът за вината, за съизвършителството, тук не може да намери приложение.. От обективна страна, формалистично погледнато, няма извършено нарушение по чл.221а ал.1 вр. чл. 161 ал.1 от Закона за културното наследство, защото всички правни действия на възложителя преди осъществяване на инвестиционния проект, се извършени именно, чрез спазване изискванията за предварителни спасителни археологически проучвания, които предпазват артефактите от унищожение или повреда, чрез сключване на необходимите договори с органите по археологически контрол и наблюдение. Извършените в последствие строителни дейности, след одобрението на новия доклад със заповед от 21.08.22г на МК, са действия, които попадат в обхвата на чл.162 ал.1 от ЗКН. Разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ЗКН има за хипотеза извършването на строителни дейности (използваният израз е „...който извършва строителни дейности...“) по осъществяване на инвестиционния проект, поради което и субект на задължението за осъществяване на строителните дейности под наблюдението на археолог е извършителят на строителните дейности, лицето на което е възложено да извършва същите. Извършването на строителни дейности представлява осъществяване на фактическите действия по изпълнение на строежа и попада в даденото от чл. 163, ал. 1 от ЗУТ определение за „строител“. В тази връзка строителят има право да изиска от възложителя да осигури всички необходими разрешения във връзка със строителството, включително да подсигури наблюдението на археолог, тъй като съгласно чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, независимо дали е пряко обвързан по силата на договора за възлагане, да се договори с археолог, именно строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, като съгласно разпоредбата на т. 1 от ал. 3 на посочената правна норма строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с нормативните актове за опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни ценности. Такова нарушение, нито е възведено, нито поддържано от АНО срещу жалбоподателя, поради което съдът не дължи мотиви за основателността му в това производство. На следващо място. Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, че процесното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН - след постановени откази на Окръжна прокуратура и Апелативна прокуратура – Пловдив, да образуват досъдебно производство за разследване на престъпление по чл. 277а ал.2 вр. ал.1 от Наказателния кодекс по подаден сигнал от Министерство на културата. С постановление на Окръжна прокуратура гр.Пловдив от 26.04.21г. за прекратяване на наказателно производство по образувано такова по пр.пр.16347/2017г на 25.10.2018 и водено за престъпление по чл.277а ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че за времето от 09.08.2017г до 11.09.2017г в гр.Пловдив не по законоустановения ред Глава VII, чл. 146-153 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00- 0001/14.02.2011 на Министъра на културата за извършване на теренни археологически проучвания са извършвани изкопни работи на територията на недвижима културна ценност, съставен елемент от историческа зона „••“, без съответно разрешение. Цитираното постановление, след проверка и контрол пред Апелативна прокуратура, било потвърдено на 14.10.2021г, респ. всички материали по преписка № 16347/2018г по описа на ОП -Пловдив, бил изпратени по компетентност на Министерство на културата- гр. София за преценка за наличието на основания за реализиране на административнонаказателна отговорност и произнасяне в производството по чл.36 ал.2 от ЗАНН от компетентния орган. Тези документи били постъпили в Министерство на културата с вх.№45-00-458/18.10.2021г. Въз основа на постановленията и материалите по прокурорската преписка, административнонаказващият орган е приел, че К. З. е извършил нарушение на чл.161, ал.1 във вр. с чл.221а, ал.1 ЗКН и на основание чл.36, ал.2 ЗАНН е издал обжалваното НП. Съгласно чл.36, ал.1 ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. В чл.43 ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Изключение от правилото по чл.36, ал.1 ЗАНН е предвидено в ал.2 на същата разпоредба, съгласно която без приложен АУАН административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Тълкуването по реда на чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове за установяване на точния смисъл на разпоредбите на чл.36 и чл.43 ЗАНН налага извод, че посочените в чл.36 ЗАНН прокурорски актове изпълняват функцията на акт за установяване на административно нарушение в административнонаказателното производство в случаите, когато съдържанието им отговоря на изискването за индивидуализиране на обвинението за извършено административно нарушение, но това указание не отменя задължението прокурорският акт, явяващ се АУАН и съдържащ обвинението за извършено нарушение, да бъде предявен на нарушителя, за да се запознае последният със съдържанието на документа. Допуснатото нарушение е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като в нарушение на чл.55, ал.1, пр.1–во от Наказателно- процесуалния кодекс, приложим на основание чл.84 ЗАНН, на въззивника не е била осигурена възможност да научи обвинението за извършено от него административно нарушение и това е самостоятелно основание за отмяна на НП, Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно, за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, според която обаче давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г. Абсолютният давностен срок за нарушението в случая пък, е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на същото. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение, съдът не възприема дадените от АНО дати на нарушението в периода от 09.08.2017г до 03.07.2018 г. Тъй като няма данни, кога са извършени строителни работи в имота по запълване с бетон на изкопа, това се установява с безспорност към 04.10.2017г, съгласно издаден Констативен протокол, входиран в Министерство на културата с вх. №45-00549 от 28.11.2017г., в който регионалните инспектори И. и С. към ГД ИОКН, при оглед на място на процесния обект са установили, че е изпълнена фундаментната плоча и кофражът на бетоновите стени на подземния етаж, поради което разкритите археологически структури заедно с непроучените пластове в югозападната част на терена, в границите на строителното петно са изгребани с механизация и са предприети посочените СМР по изпълнение на фундамент. Като в случая е ирелевантен фактът, сочен като дата на довършване на деянието в НП – 03.07.18г, по писмо в което са описани последните по време СМР включващи до етап на трета надземна железобетонна плоча, доколкото, към 04.10.2017г, артефактите са изгребани и унищожени с първото по констатация действие. В този случай давностният срок е изтекъл на 04.10.2022 г., т.е. към момента може да се приеме, че е реализиран такъв юридически факт. По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК, касаещ абсолютната давност, поради което тази група доводи на защитата за отмяна на санкционния акт също се явяват основателни. По разноските: Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното НП и съгласно приложените от пълномощник и списък с разноски въззиваемата страна - Министъра на културата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя К. А. З. разноски в размер на 100.00 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство от адвокат. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.