Решение № 912 от 2.3.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 854/2025 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.44, ал.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) и чл.47 и чл. 55,ал.1 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗД). Образувано по жалба вх. № 4848/20.10.2025г. по описа на съда, подадена от Й. Е. И. от [населено място], против Заповед № ППЗЗД/Д-ВТ-СТ/23/05.09.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Стражица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0079/07.10.2025г. на директора на РДСП - В. Търново. С оспорената Заповед е прекратена предоставяна на жалбоподателката месечна помощ по чл.49 от ППЗЗД за отглеждане на детето П. С. И.. Оспорващият счита, че Заповедта е материално и процесуално незаконосъобразна и противоречи на целта на закона. Намира оспореният административен акт за немотивиран като от съдържанието му не ставало ясно нарушението, заради което се прекратява помощта за детето. По същество счита че не са налице основания за прекратяване на отпуснатата помощта по ЗЗДетето. Излага подробни доводи, че полага всички грижи за внучка си, съдейства на служителите на социално подпомагане и не е възпрепятствала срещи със служители на ЦОП. Отбелязва, че издадената заповед за насочване на детето към ЦОП-Стражица е обжалвана и все още не е влязла в сила, поради което не може да се прецени дали са спазвали или не услугите на центъра. Обяснява, че самото дете отказва да посещава ЦОП-Стражица, защото при тези посещения не се чувства добре, тъй като доколкото й е известно при тях се говорило за връщането на детето при бащата, който от своя страна бил лишен от родителски права с влязло в сила съдебно решение и предприетите мерки по реинтеграция в неговата среда се явяват на практика безпредметни. Тези мерки намира за неефективни и в противоречие с интереса на детето. За неверни счита твърденията на служители на ответника, че детето не е посещавало лекар. Твърди, че полага нужните грижи за детето от всякакво естество, но с израстването и необходимостта да посещава училище в друго населено място, се увеличили разходите за издръжката му, а с оспорената заповед детето се лишава от допълнителни средства. Постоянно била проверявана от ДСП. Моли за отмяна на оспорената заповед на директора на ДСП – Стражица. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, а се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед. Счита че изложените фактически основания в заповедта за прекратяване на финансовата помощ и потвърдителното решение не са подкрепени от доказателства, а докладът-предложение, послужил като основа за издаване на въпросната заповед, съдържа единствено субективни възприятия и лични оценки на служителите на социално подпомагане. За неуместно намира жалбоподателката да понася отговорността за неоказано съдействие за възстановяване на връзката между дете и баща, неотчитайки и факта, че последният е лишен от родителски права. Подчертава и че детето изпитва страх и напрежение само при споменаване на бащата. Липсата на неосъществен контакт с детето и жалбоподателката намира за изцяло по вина на служителите на ДСП поради липса на положени усилия от тяхна страна. Излага доводи и за несъответствие с целта на закона на оспорения акт. Представя в срок писмена защита и претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Стражица, чрез упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Счита заповедта за мотивирана и за доказано неизпълнение от страна на жалбоподателката на заложените в плана за действие цели и задачи, както и случаите на неоказване на съдействие от нейна страна на органите за закрила на детето. ПП на ответника пледира жалбата да бъде отхвърлена от съда. Представя писмена защита. Не претендира разноски. Настоящият състав на АСВТ взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните. Обсъди събраните писмени доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка. В резултат на тази аналитична дейност прие за установено по фактите следното: С молба от 17.09.2020г., подадена от Й. Е. И. от [населено място] до ДСП – гр. Стражица, е поискано детето П. С. И. (нейна правнучка по майчина линия) с дата на раждане: [дата]. да бъде настанена в семейната й среда на основание чл. 26 от ЗЗДетето за отглеждане и възпитание поради дезинтересиране от страна на родителите. Попълнена е Декларация Приложение №5а към чл. 24, ал.3 от ППЗЗДетето от 25.09.2020г., с която Й. Е. И. е дала съгласие за настаняване в семейството й за отглеждане и възпитание на детето. По случая е било изготвено Становище от 12.10.2020г. и Социален Доклад – Предложение от 12.10.2020г. на социален работник в ДСП –Стражица, който след като е извършил преценка на обстоятелствата е приел, че са налице условията за настаняване на детето в семейството на Й. Е. И.. Последвала е Заповед № ЗД/Д-ВТ-СТ-024/13.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица, с която е наредено детето П. С. И. с майка С. П. Л. и баща С. Л. И., да бъде временно настанена до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДетето в семейството на Й. Е. И.. С решение № 6/14.01.2021 г. на ГОРС по реда на чл.28 от ЗЗДетето е определена мярка за закрила на П. С. И. настаняване в семейството на роднини – прабабата Й. Е. И. със срок до навършване на пълнолетие на детето или до отпадане на основанията довели до налагане на мярката за закрила, считано от влизане в сила на решението(05.03.2021г.), като е определен и режим на лични отношения и контакти между детето и двамата родители. Депозирано е Заявление–декларация вх. №ППЗЗД/Д-ВТ-СТ/23/ на 24.01.2025г. от Й. И., с което е поискала от ДСП –Стражица отпускане на месечна помощ по чл. 49 от ЗЗДетето за детето П. С. И., настанено за отглеждане при нея на основание цитираното съдебно решение. Към молбата-декларация е приложила изискуемите документи и е декларирала доходи за предходния месец в размер на 540 лв. (490лв. пенсия и 50лв. месечна помощ за дете до 18г.). По случая е бил изготвен Доклад - Предложение от социален работник в ДСП -Стражица, който след като е извършил преценка на обстоятелствата е приел, че са налице условията на чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДетето за отпускане на месечна помощ, която следва да е в размер на 350 лв. Със Заповед №ППЗЗД/Д-ВТ-Ст/23 от 03.02.2025г. на Директора на ДСП-Стражица на Й. И. е отпусната поискана по чл. 49,ал.1 от ППЗЗДетето месечна помощ, считано от 01.01.2025г. Социален работник при ДСП –Стражица е изготвил План за действие от 27.05.2025г. за детето П. И., включващ отделни планове за работа с детето, с бащата и с полагащия грижа за детето, с изброени дейности, цели, отговорни лица и срок. По отношение на бащата С. И. е изготвена Специализирана оценка за родителски капацитет и План за предоставяне на услуга в ЦОП-Горна Оряховица с насока за реинтеграция от 11.08.2025г., подписан от родителя, служители в ЦОП и социален работник в ОЗД. Издадено е направление за ползване на социални услуги №НП/Д-ВТ-СТ-011/08.07.2025г. на ДСП-Стражица за насочване на детето П. И. и лицето, полагащи грижи за нея – Й. И., към ЦОП за индивидуална работа с психолог за срок от една година и Заповед №114/11.07.2025г. на Директора на ЗОП-Стражица за определяне на екип, на който са поставени конкретни задачи. Изготвени са три протокола с дати 16.07.2025г, 05.08.2025г. и 15.08.2025г. от екипа, според които Й. И. отказва да подпише договора за социални услуги и срещи с детето не са били осъществени поради отсъствието в дома й. Със заповед №ЗД/Д-ВТ-СТ-019/28.08.2025г. на ЗА директор на ДСП –Стражица на основание чл. 23, ал.2, чл.24,ал.1 от ЗЗДетето вр. чл.20,ал.4,т.1 от ППЗЗД малолетната П. И. е насочена към средносрочно ползване на услугите в ЦОП-Стражица за срок от дванадесет месеца, а със Заповед №157/02.0.2025г. на Директора на ЦОП-Стражица е определен екип за работа с детето и са му поставени задачи. На 27.08.2025г. е съставен Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие, в който е посочено, че част от задачите, заложени в плана за действие не се изпълняват от страна на отглеждащия детето и същата възпрепятствала осъществяване на срещи с детето от социални работници, специалисти от социални услуги и с бащата. Според този протокол от Й. И. не били представени медицински документи, които да удостоверят твърдението, че детето има силно главоболие и болки в стомаха, детето не било записано в учебно заведение и бабата не желаела да посочи къде П. И. ще продължи образованието си, възпрепятствала срещите с детето, тъй като при посещение от социалните работници на място вратата била заключена и не отговаряла на повикванията, което водело до невъзможност за проследяване на емоционалното състояние на детето. Посочено е, че И. е отказала да сключи договор за предоставяне на социална услуга – психолог за детето, след което е подала сигнал срещу ДСП-Стражица. Междувременно в протокола е записано, че според Й. И. комуникацията не е била възможна по причина, че била извън населеното място, счупен телефон, а главоболието и стомашните болки на детето били на нервна почва заради страха, който изпитва от баща си, и накрая споделила населеното място и учебното заведение, в което ще учи детето. Вписано е и че при отправено запитване до личния лекар на детето е получен отговор, че детето е с редовни имунизации, клинично здраво, с нормални за възрастта ръст и тегло и редовно посещава кабинета за профилактични прегледи. В този протокол е записано, че детето не желае да осъществява срещи с баща си, отрича съществуването му и очаква майка й да се прибере в България, за да поеме грижи за нея. Последвал е Доклад-Предложение за месец 08.2025г. от социален работник при ДСП-Стражица, в който позовавайки се на издадения Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие от 27.08.2025г., е прието, че Й. И. не изпълнява заложените задачи в плана за действие на малолетната П. И. по чл. 49,ал.2,т.2 вр.чл.47,ал.1,т. 3 от ППЗЗД и е направено предложение до Директора на ДСП-Стражица да бъде прекратена месечната помощ по чл. 49, ал.1 от ППЗЗД за П. И. (погрешно изписана като И.). В доклада за преповторени констатациите, описани в Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие от 27.08.2025г. Издадена е Заповед № ППЗЗД/Д-ВТ-СТ/23/05.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Стражица, с която отпуснатата на Й. Е. И. месечна помощ по чл. 49 от ППЗЗД за детето П. С. И. е прекратена, считано от 01.08.2025 г. Като фактически и правни основания са посочени чл. 49,ал.2,т.2 вр.чл.47,ал.1,т. 3 от ППЗЗД и че лицето Й. И. не изпълнява заложените задачи в плана за действие на малолетното дете П. С. И. (отново погрешно изписана И. от органа). Срещу тази заповед е подадена жалба от Й. И., като с Решение №04-РД06-0079 от 07.10.2025г. на директора на РДСП-Велик Търново е приета за неоснователна и е потвърдена заповедта от 05.09.2025г. на Директора на ДСП – Стражица. Според горестоящия орган наличните по преписката документи водят до извод за липса на задължителната предпоставка по чл. 47, ал. 1, т. 3 от ППЗЗД за отпускане на месечната помощ по чл. 49 от ППЗЗД, тъй като голяма част от заложените в изготвения по случая план за действие цели и задачи не са изпълнени, както и нееднократни случаи на неоказване на сътрудничество на ДСП за постигането на същите. Недоволна от Решението Й. И. го е обжалвала с жалба вх. №4848/20.10.2025г., подадена директно до АСВТ на дата 17.10.2025г., видно от клеймото на пощенския плик, въз основа на която е образувано и настоящото дело. В хода на съдебното производство като доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, получена от Дирекция „Социално подпомагане“ - Стражица с писма вх. № 5041/29.10.2025г. и вх. № 5043/29.10.2025г. Допълнително с молба № 5931/04.12.2025г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица са представени и приобщени към доказателствата План за действие от 27.05.2025г. на детето П. С. И.; Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие; Решение №394/24.07.2025г. по в.гр.д. №145/2024г. по описа на ВТОС за лишаване на бащата С. Л. И. от родителски права спрямо дъщеря му П. С. И., ведно със съпроводително писмо;План за предоставяне на услуга за С. Л. И. от 11.08.2025г.; Писмо изх.№392/12.08.2025г. на Център за обществена подкрепа - Г.Оряховица до ДСП – Г.Оряховица, ведно със специализирана оценка на С. Л. И. от 11.08.2025г. Между представените писмени доказателства няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК. С Определение от 03.11.2025г. съдът указа на ответника, че на основание чл.170, ал.3 и чл.171,ал.5 от АПК в негова тежест е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт,и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Поради наличието на обстоятелства по делото, които затрудняват до степен на практически невъзможно осъществяване на видеоконферентна връзка с жалбоподателката Й. И. да даде лични обяснения по казуса и доколкото се касае за лице, което желае да участва в процеса в защита на свои права, с Определение № 500/30.01.2026г. на съда е прието, че могат да бъдат приети и нейните лични писмени обяснения. Такива са представени и приети в определение в о.с.з от 12.02.2026г., в които жалбоподателката излага съображения за нуждата да бъде продължено изплащането на помощта, безпокойството на детето, породено от информацията, че може да бъде отнето от бабата и предадено на бащата. За установяване на релевантни по делото факти по искане на процесуалния представител на жалбоподателя в качеството на свидетел е разпитана М. М. Р. – социален работник в ДСП – Стражица, отдел „Закрила на детето“ и А. Л. Д. – началник отдел „Закрила на детето“ в ДСП –Стражица. В своите показания св. Р. дава разяснения относно дейностите, които не били изпълнени от жалбоподателката, съгласно плана за действие, и обяснява въз основа на какви констатации са изведени подобни изводи. В показанията си св. Д. подлага под съмнение възможността на жалбоподателката да се грижи за настаненото при нея дете, като също обяснява поведението на жалбоподателката и причините, поради които е прието неизпълнение на плана за действени спрямо детето. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Приложим материален закон в случая е Законът за закрила на детето/обнародван, ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г./ и Правилникът за неговото приложение/ППЗЗД/, а процесуален е АПК. Решението на Директора на РДСП –Велико Търново е издадено на 07.10.2025 г., като по делото няма доказателства за датата на получаване на решението от Й. И., а жалбата е подадена директно до АСВТ на дата 17.10.2025г., видно от клеймото върху плика, следователно, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт, преминала е и административен контрол. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения по фактите и правото: Оспорената заповед за прекратяване на отпуснатата месечна помощ по чл. 49 от ППЗЗДетето, считано от 01.08.2025г., е издадена от директора на ДСП – Стражица, който е органа, издал акта за отпускане на помощта на на жалбоподателката, в което е настанено детето за отглеждане, и същият е материално и териториално компетентния орган по силата на чл. 55, ал. 1 от чл. 55, ал. 1 от ППЗЗДетето да постанови заповед за прекратяване на същата. Не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Оспорената заповедта е валиден административен акт, обективиран в писмена форма и подписана от издателя си. Въпреки това, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т.2 от АПК заповедта не съдържа посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване, довели до разпореждане на посочения резултат – прекратяване на отпуснатата помощ по чл. 49 от ППЗЗДетето. От самата заповед не стават ясни мотивите за прекратяване на помощта и изводите за настъпилата промяна във важните обстоятелства, визирани в чл. 49 от ППЗЗДетето. Като правно основание за издаване на оспорената заповед са посочени чл. 49,ал.2,т.2 вр.чл.47,ал.1,т.3 от ППЗЗДетето. Тези норми не касаят правното основание за прекратяване на помощта по чл. 49 от ППЗЗДетето от административният орган, а уточняват материално правните условия за отпускането й, които в случая не са отпаднали. Наред с това, за да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая, като фактическо основание за постановеното прекратяване на помощта е записано, че лицето Й. И. не изпълнява заложените задачи в плана за действие на малолетното дете П. С. И., което на практика представлява липса на мотиви. Така изложените обстоятелства са общи и недостатъчни да се приеме оспореният акт за надлежно мотивиран, тъй като не са изложени конкретни съображения за това какво точно жалбоподателката не е изпълнила от този план, за да й бъде прекратено финансовото подпомагане за настаненото за отглеждане при нея дете (правнучка й). Неизлагането на мотиви в самия акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, само когато фактическите основания за издаването му могат да бъдат извлечени друг документ в преписката, съставен с оглед предстоящото му издаване, съгласно възможността, указана в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Такива според цитираното ТР са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и когато мотивите са изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта, и това е крайният момент. В разглеждания случай в административния акт липсва позоваване на документи, предхождащи издаването му. В доклада – предложение за м.08.2025г. от 05.09.2025г. на социален работник при ДСП – Стражица, който е част от доказателствата по преписката, се съдържа изложение на дейностите, които според социалния работник жалбоподателката Й. И. не била изпълнила. Но към този доклад липса позоваване и препращане в съдържанието на оспорената заповед на директора на ДСП-Стражица, за да се приеме, че констатираните факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за прекратяване на помощта по чл. 49 от ППЗЗДетето. Констатираното неизпълнение на заложени в плана за действие задачи не са индивидуализирани и описани в заповедта на органа. А и самият доклад е непълен и не може да бъде основание за мотивиране на индивидуалния административен акт. В оспорения административен акт липсва препращане и към други документи, съдържащи се в преписката по издаването му. По този начин адресатът на административния акт е възпрепятстван да разбере конкретните съображения за волята на административния орган и да защити адекватно правата и законните си интереси. Недопустимо е мотивите на административния акт да бъдат доразвивани едва в хода на съдебното производство и то чрез свидетелски показания, които внасят яснота относно съображенията на органа за постановеното прекратяване на помощта. Липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Липсата на фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед препятства проверката на материалната законосъобразност на акта по същество и е достатъчно основание за отмяната на акта,като немотивиран. Вън от горното, настоящия съдебен състав намира, че не са налице основания за прекратяване изплащането на помощта по чл. 49, ал.1 от ППЗЗДетето, отпусната със заповедта на ответника от 03.02.2025г. Според нормата на чл.49, ал. 1 от ППЗЗДетето, за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, Дирекция „Социално подпомагане“ може да отпуска месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, на ненавършилите пълнолетие деца, както и на навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на [възраст] възраст, е по-нисък от размера на линията на бедност за съответната година. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ППЗЗДетето месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането. Установява се, че детето е на 11 години и живее само с прабаба си по майчина линия, при която е настанено по реда на ЗЗДетето, както и че общият месечен доход на семейството е под линията на бедност за 2025г. и не е спорно, нито се твърди, че има промяна в размера на минимален доход, предвиден като предпоставка за отпускане на помощта по чл. 49, ал.1 от ППЗЗДетето. Безспорен е смисълът на чл. 47, ал. 1, т. 3 от ППЗЗДетето около тълкуването на която норма органът изгражда съображенията си за прекратяване на помощта, а именно - да не се допуска финансово облагодетелстване за лицето, което полага грижи за детето, но не сътрудничи на дирекция „Социално подпомагане“ за постигане на целите, определени в плана за действие. Но при съвкупната преценка на представените и събрани по делото доказателства, съдът намира, че не се доказва неизпълнение от страна на жалбоподателката на задачи от плана за действие, както твърди административният орган. Според чл. 16, ал. 3, т. 2 от ППЗЗДетето социалният работник изготвя план на действие, който включва краткосрочните и дългосрочните действия и мерки за закрила, а мерките за закрила са изброените в чл. 23 от Закона за закрила на детето и те се прилагат според изготвения план за действие. Целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. В приложения към преписката план за действие с детето П. С. И. като дългосрочна цел е записана „Закрила на дете в семейна среда. Работа по реинтеграция“, а като краткосрочните цели са разписани „Задоволяване на ежедневните потребности на П., свързани с нейното отглеждане и развитие“. За постигане на краткосрочните цели в изготвения план са обособени дейности в рамките на плана за работа с детето, за които като едно от отговорните лица е посочена прабабата на детето, при която то е настанено по реда на ЗЗДетето – осигуряване на подходящи условия и грижа за развитието и възпитанието на детето; осигуряване на здравните потребности на детето, в т.ч прегледи с лекари – специалисти и проследяване на здравословното му състояние; осигуряване участие на детето в образователния процес;продължаване на работата на специалисти с детето; проследяване на развитието на детето и отпускане на финансова подкрепа при необходимост по реда на чл. 48(не е посочено от кой нормативен акт). Планът за действие включва и план за работа с полагащия грижи за детето и план за работа с бащата в насока реинтеграция. На 27.08.2025г. е изготвен протокол от преглед на оценка на случая и плана за действие, въз основа на който е съставен и доклад от 05.09 .2025г. с предложение за прекратяване на помощта по чл.49 от ППЗЗДетето поради неизпълнение от страна на жалбоподателката на част от заложените дейности. Първото вменено на жалбоподателката неизпълнение на плана е свързано с дейността по осигуряване на здравните потребности на детето, като според отразеното в доклада и протокола И. не е представила пред ДСП документация относно прегледи на детето при лекар специалист, която да докаже твърденията й, че детето получава неразположения от различен вид – припада, болки в стомаха, наподобяващи паник атаки, когато се говори за биологичния й баща. Съдът намира, че непредставянето на писмени доказателства от страна на жалбоподателката не е равнозначно на непредоставяне на грижа и отказ от съдействие. В самия план за действие действително е записано при необходимост да бъдат извършвани консултации със специалист на детето, но няма данни И. да е била писмено инструктирана да представя точно определени документи в определен срок за прегледа. Съмненията на разпитаните по делото социални работници в истинността на твърденията на прабабата за посещенията на детето при специалист представляват субективно усещане, а не правен аргумент. Същите е следвало да проверят истинността на твърденията й преди да впишат в доклада негативни заключения за неизпълнение. Ответната администрация има законово право и задължение служебно да изиска справка от личния лекар на детето, вместо да прехвърлят цялата тежест на документирането върху прабабата. Твърдението за липса на доказателства е прибързано при положение, че по делото не е правена справка в електронната система на НЗОК. Изпълнението на плана следва да се преценява по същество – дали детето е прегледано, а не само дали документът е представен на ДСП. Освен това, прави впечатление, че необходимостта от представяне на амбулаторен лист за преглед от специалист се изисква от социалните работници, за да установят, че детето има някакво заболяване, което да оправдае отказа му на среща с биологичния баща, което за съда е неприемливо. Дори да се приеме, че не е посетен специалист в минал момент, съдът намира, че това не представлява реална заплаха за неговото развитие и здраве, след като няма данни за влошено здравословно състояние на детето, породено от оплакванията и липсата на специализирана медицинска намеса не застрашава интереса на детето. Планът за действие цели защита от риск, а по делото са налице данни, че общото състояние на детето е добро и то посещава редовно личния си лекар. Неизпълнение би било налице само ако прабабата категорично е отказала да заведе детето след изрично писмено предписание и осигурена логистична помощ. Изводът на социалните работници за неизпълнение на дейността, свързана със задоволяване на образователните потребности на детето(със срок 28.08.2025г.) е свързан с обстоятелството, че Й. И. не давала информация за учебното заведение, в което П. И. ще продължи своето образование вече в пети клас поради нежеланието й биологичният баща на детето да бъде информиран. Това е отразено и в протокола за преглед на дейностите по плана от 27.08.2025г. и в доклада от 05.09.2025г. В самият план е записано, че дейността по образователните потребности на детето ще се счита за изпълнена при: редовни посещения на учебните часове през учебната 2024/2025г.; осигуряване на необходимите учебни материали за учебния процес; стимулиране и мотивиране на детето за успешно представяне в учебния процес и оказване на контрол при самоподготовка. По делото няма представени писмени доказателства детето П. И. да е пропускала учебни часове по неуважителни причини през изминалата учебна 2024/2025 година, поради което съдът приема, че е било осигурено присъствие на детето от страна жалбоподателката в учебния процес. Липсват и каквито и да било данни и твърдения, че не са й били осигурявани необходимите учебни материали, нито че по някакъв начин образованието на детето е неглижирано по някакъв начин от семейството, при което е настанено. В своите показания св. Д. и св. Р. признават, че детето П. И. е записано в училището в с. Камен в началото на септември 2025г. и същата посещава учебни занятия, но съдът намира, че късното записване за продължаване на образованието в пети клас в съответното учебно заведение и то преди реалното започване на учебния процес (15-ти септември) също не представлява неизпълнение на заложените мерки в плана за действие спрямо конкретното дете. Записването на детето в училище за продължаване на обучението след четвърти клас (доколкото не е спорно, че училището в [населено място] е само за начална форма на образование) за предстоящата към онзи момент учебна 2025/2026 г. не е вписано като индикатор за изпълнение на плана за действие, още по – малко е поставен срок, в който това е следвало да бъде извършено. Записването е извършено в рамките на лятната ваканция на учениците и преди началото на учебните занятия за учебната 2025/2026г., следователно образователният процес на детето не е прекъснат и е осигурен неговият достъп до образование. Това, че изборът на учебно заведение и записването на П. И. е реализирано извън административно поставените срокове, не следва да се възприема като неизпълнение на плана, след като с това си поведение жалбоподателката не е възпрепятствало по никакъв начин фактическото посещение на детето в училище и е осигурен крайният резултат – училищно прогимназиално образование преди началото на учебната година. С оглед на това, съдът приема, че по този показател целите на плана са постигнати и не е налице виновно неизпълнение, което да налага прекратяване на финансовата помощ на жалбоподателката спрямо детето, което е настанено в семейството й. По отношение на твърдението за неизпълнение на дейността по проследяване на развитието на детето (също със срок до 28.08.2025г.) съображения могат да бъдат извлечени от доклада от 27.08.2025г. на социалния работник М. Р., водещ случая с детето, съгласно който Й. И. и детето П. И. не са откривани на адрес, били регистрирани случаи, в които видимо били на адреса, но не отговаряли на телефонни обаждания и повиквания от страна на посетилите ги социални работници. В своите показания пред съда, социалния работник Р., разпитана в качеството на свидетел, посочва, че са длъжни да извършват ежемесечни посещения в дома на детето, като многократно били ходили, но никой не им отварял вратата, нито жалбоподателката отговаряла на телефонните обаждания. Този свидетел заявява, че след като вътрешната врата на къщата била открехната, приемали, че И. е вътре и не отваря умишлено. Последният път И. отговорила на телефонното обаждане и заявила, че телефонът отново е повреден и за това е изключен. В плана за действие била включена и работа със самото дете, като при провеждан разговор с бабата, свидетелката е говорила и с детето по телефона на бабата, когато то е било вкъщи, в противен случай срещи били провеждани и в училището в [населено място]. Свидетелят Д. допълва, че минимумът е шест посещения за шест месеца, считано от издаване на плана за действие, които в случая не били реализиране поради това, че в повечето случаи И. и детето не били откривани на адреса при видимо наличие на тяхното присъствие там. Не може да каже точния брой посещения, които са осъществили за последния план за действие, но се случвало при друго посещения да търсят повторен контакт с жалбоподателката. Предполага, че жалбоподателката наблюдавала чрез монтирана камера движението пред къщата и затова не отваряла на социалните служители. Случвало се И. да посочва като обяснение за липсата им на адрес посещения на стоматолог за детето и тези случаи социалните не ги приемали като нарушение на плана за действие. Съдът намира, че по делото не са представени достатъчни доказателства в подкрепа на развитата от АО теза. За срока на действие от шест месеца на този план, за който се твърди, че дейности не са изпълнени от жалбоподателката, не са представени никакви протоколи от извършени проверки от служители на ДСП –Стражица в дома на Й. И., от които да се установява, че последната умишлено възпрепятства проверката на социалните служби относно развитието на детето. Няма данни да са били оставени съобщения за извършените посещения с цел да бъде информирана за тях, нито има данни да е направен повторен опит в рамките на същия ден, което потвърждава че посещенията на място са били формални. Предприемането на посещение на място при положение, че не е бил установен контакт с И. първоначално по телефона и открехнатата входна врата на къщата и то без да е установен сигурен визуален контакт за присъствие в имота, правят изводите на свидетелите и на органа за присъствие в имота хипотетични. Изводът на административния орган в тази част е формиран въз основа на предположение, което е недопустимо в административното производство. Свидетелите твърдят още, че са правили опити да установят контакт с жалбоподателката по телефон, но по делото липсват писмени доказателства, напр. протоколи, от които да са видни датите, на които са извършвани телефонните обаждания и каква е била тяхната честота. Дори да се приеме, че телефонът на жалбоподателката е бил изключен през по – голяма част от времето или че не е отговорено на обаждането на социалните служби, не доказва само по себе си липсата на съдействие от страна на бабата. Не се установява по категоричен начин присъствието на жалбоподателката в дома й и отказът й да бъде осъществена срещата с проверяващите служители от ДСП. В преписката са приложени протоколи от посещения на служители на ЦОП на адреса на жалбоподателка в [населено място] по повод психологическата подкрепа за П. И. и баба й, като само в два от тези протоколи с дати от 05.08.2025г. и 13.08.2025г. се съдържа констатация, че И. и внучка й П. не са открити на място в къщата и срещата не се състояла. Наличието само на тези два протокола от месец август 2025г., които отразяват единствено липсата на осъществена среща със служители на Центъра за обществена подкрепа, а не на служители при ответника, поради отсъствие на проверявания, не доказват че жалбоподателката умишлено възпрепятства проверката на социалните служби относно развитието на детето. По делото са приложени протоколи за осъществен контакт с детето в новата училищна среда, според които детето се чувства добре, адаптира се в новата среда и създава приятелства, като липсват констатации за отклонения в развитието на детето. Не следва да бъдат обсъждани показанията на свидетелите относно впечатленията им спрямо здравословното състояние на жалбоподателката и капацитета й за отглеждане доколкото тези въпроси са ирелевантни за спора и е налице влязло в сила решение на ГОРС от 2021г., с което е преценено, че в интерес на П. С. И. е да бъде настанена в семейството на роднини – прабабата Й. Е. И.. Според доклада на социалния работник от 05.09.2025г. и потвърдителното Решение на директора на РДСП, жалбоподателката не спазвала графика за срещи на П. И. с психолог със задача да помогне на детето да преодолее страха към биологичния баща, както и отказ от страна на жалбоподателката да подпише договор за ползване на социална услуга в Център за обществена подкрепа за посещение на прабабата и детето при психолог. Отношенията между родители и деца са защитени по чл. 8 от ЕКПЧ и в тази връзка на компетентните органи е възложено да предприемат мерки да съберат отново или да помогнат за възстановяването на отношенията между дете и родител. Насочването на детето за психологическа подкрепа във взаимоотношенията му с бащата е част от дейностите по реинтеграция на бащата и необосновано се възлагат в отговорност на прабабата, грижеща се за детето. Никъде от органа не се уточнява какви са точно действията, които жалбоподателката е длъжна да извърши, за да склони, принуди или уговори детето само да пожелае да се среща с психолога, да говори и да се среща с баща си след наличието на отчуждение поради отсъствието на бащата през целия съзнателен живот на детето и нанесена психологическа травма. В преписката липсва и графикът на срещите, за който се твърди, че жалбоподателката не спазва, при което не може да бъде установено на кои дати са били срещите на П. И. с психолога и колко от тях не са се провели и причината за това. В съдържанието на част от приложените по делото протоколи от посещение на служители от ЦОП в дома на жалбоподателката са констатирани случаи на отсъствие на детето и бабата, но недоказано остава, че тези срещи са били уговорени по график, за да се приеме, че умишлено И. не съдейства на служителите за изпълнение на социалната услуга. В случая по отношение на предписаните мерки за преодоляване на страховете на детето спрямо баща й, както и нежеланието да присъства на срещи с него чрез психологическа подкрепа, следва да бъде отчетено като нови обстоятелство и влязлото в сила решение на ВТОС за лишаване на бащата на П. И. от родителски права. В доклада-предложение на социалния работник е посочено, че Й. И. следва да подпише договор за ползване на социална услуга в ЦОП за осигуряване на психологическа подкрепа. При категоричент отказ за ползване на такива услуги административният орган разполага с правомощия по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДетето, които вече е упражнил с издаването на заповед №ЗД/Д-ВТ-СТ-019 от 28.08.2025 г., която заедно със санкционирането на жалбоподателката чрез прекратяване на финансовата помощ за детето се явява несъразмерна и прекомерна санкция. На съда е служебно известно, че горецитираната заповед от 28.08.2025 г. на Директора на ДСП – Стражица е обжалвана пред АСВТ и е постановеното Решение№ 93 от 08.01.2026 г. по адм.дело 841/2025г. по описа на АСВТ, но същото е неотносимо към казуса и освен това не е влязъл в сила съдебен акт. И накрая следва да бъде посочено, че обстоятелството дали родителят, респ. лицето, при което е настанено детето, отказва съдействие при осъществяването на една или друга от дейностите в плана за действие не може да бъде самостоятелно основание за прекратяване на отпусната финансова помощ по чл. 49 от правилника. При отказ за сътрудничество от страна на родител, съответно на лицето, което полага грижи за детето или на неизпълнение на заложени в плана за действие дейности по отношение на детето, съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДетето се издава задължително предписание от директора на дирекция „Социално подпомагане“. По изложените съображения съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява твърдяното от органа неизпълнение от страна на жалбоподателката на плана за действие по отношение на настаненото пи нея за отглеждане дете П. И.. Оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на приложимия закон /ЗЗДетето и на ППЗЗДетето/. Целевият характер на помощите като цяло е дефиниран в чл. 44, ал. 6 от ЗЗДетето и се изразява в подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждането на детето в семейства на роднини и близки и в приемни семейства и е във връзка със защитата, която държавата регламентира по чл. 1, ал. 2 от ЗЗДет. на правата на детето чрез осигуряване на подходяща среда, образование и сигурност. Отпускането на помощта по чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДетето е да се подпомогне нормалното отглеждане и развитие на детето и да се предотврати попадането му в риск от бедност. В случая по делото, целта на отпуснатата месечна помощ е била за подпомагане на жалбоподателката, при която детето е настанено по реда на ЗЗДетето в хипотезата на предприета мярка на закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДетето. Със заповедта се прекратяват плащанията на месечната помощ от 01.08.2025 г., с които се допълва дохода на семейството на жалбоподателката, въпреки установената невъзможност тя сама да обезпечи задоволяване на основните потребности на отглежданото от дете, което е в ученическа възраст. Без съмнение е , че с прекратяване на такава помощ не могат да бъдат задоволени основните жизнени потребности на детето. Вън от съмнение е, че в семейството, в което детето се отглежда, разчита на доходите на прабабата и настояща жалбоподателка, която е пенсионер и е уязвима категория субект, тъй като осигурения от нея за последните 6 месеца доход е от пенсия и помощ за дете по чл. 7, ал. 2 ЗСПД общо в размер на 540 лв. и изчислен от социалния работник средномесечен доход на член от семейството от 271,74 лв., който е значително под линията на прага за бедност за 2025 г. Целта е финансовото подпомагане на лицето, отговорно и отглеждащо настаненото дете, когато доходът е по-нисък от размера на линията на бедност за съответната година (чл.49,ал 1 от ППЗЗДетето), а не неговото санкциониране чрез прекратяване изплащането на помощта, за да бъде то принудено да изпълнява мерки, предприети от социалните служители. От тук следва, че е налице още едно самостоятелно основание за отмяната на оспорения административен акт. Колкото и трудно да е за ответника, независимо по какви причини, да се работи с жалбоподателката не трябва да се забравя, че грижата за детето следва да е в центъра на тяхната дейност. Най-добрият интерес на детето е един от основополагащ принципи, около които националния закон изгражда защитата на детето/вж. чл.3 от ЗЗДет./. Този стремеж на законодателя е хармонизиран с норми от международен порядък, в частност тези на Конвенцията за правата детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. , обнародвана в ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила за България от 3.07.1991 г. КПД прогласява в чл.3, §1, че висшите интереси на детето следва да са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В конкретния случай тази цел не е постигната с оспорената Заповед. Напротив, като е постановено прекратяване на помощта в конкретните условия е затруднено обгрижването на основните потребности на детето от храна, облекло и транспорт до училище, т.к. същите са нараснали предвид възрастта, пола и смяната на училището. Нормата на чл.25 от Конвенцията за правата на детето задължава държавите страни по същата да признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В случая лишаването от финансово подпомагане на лице, което полага грижи за дете, находящо се в риск, спъва де факто нормалното развитие на самото дете. Особено като се вземат предвид ускорените инфлационни процеси и обедняването на населението по повод приемане на еврото като официална валута. В заключение съдът приема, че не са изпълнени изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, като административният орган не е обосновал наличието на фактическите предпоставки за издаване на оспорената Заповед, чието установяване е било в негова тежест. Ответникът не е имал основание да прекрати изплащането на помощта, поради което издадената от него Заповед № ППЗЗД/Д-ВТ-СТ/23/05.09.2025г. следва да бъде отменена като материално и процесуално незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона. По отношение на разноските: В последното съдебно заседание адв. П. претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на Наредбата за заплащането на правна помощ, държавна такса и платения депозит за свидетел. Основателно е искането за присъждане на разноски, но само за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и осъществено процесуално представителство по делото и за заплатения депозит за свидетел. В представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 24.11.2025г./л.81/, адв. П. е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство по настоящото дело спрямо жалбоподателката, тъй като няма доходи да си позволи защитник – основание по чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. При това положение на основание чл. 38,ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П. адвокатското възнаграждение в размер на 306,78 евро (или 600 лева), определено по реда на чл. 20 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). На жалбоподателя се следват разноски за внесения депозит за свидетел в размер на 20 лева (10,23 евро), който е бил изплатен на разпитаната в съдебното заседание на 11.12.2025 година св.М. Р.. Неоснователно е искането за присъждането за разноски за държавна такса, тъй като производството е по реда на Закона за закрила на детето и тези производства са освободени от такси съгласно чл.5, буква „к“ от Закона за държавните такси, като такава не е и събирана от жалбоподателката. Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ