Присъда № 5 от 14.9.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 315/2026 г.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 336, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 НПК, Присъда с рег. № 35/15.04.2026г. по н.о.х.д. № 1904/25г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта относно осъждането по обвинението по чл. 278, ал. 6, пр. 3 НК и вместо това

МОТИВИ към присъдата с рег. № 5/14.09.26г. по н.о.х.д. № 315/26г. по описа на

Пловдивския апелативен съд

Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по обща жалба на подс. А. Д. В. и на неговия защитник адв. Ч.Х. и по жалба на другия му защитник – адв. К. А., срещу присъда № 35 от 15.04.26г. по н.о.х.д. № 1904/25г. по описа на ОС гр. Пловдив, с която е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 278, ал. 6, пр. 3 и по чл. 339, ал. 1 НК и му е наложено общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието глоба от 3000 лева, наложено за престъплението по чл. 278 НК; изпълнението на общото наказание е отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от пет години и е извършено разпореждане с разноските и с веществените доказателства.

Жалбите, които са подадени в срок, съдържат недоволство от осъдителните диспозитиви. Най-напред се извежда многоаспектно възражение за непълноценност на изложението на тезата в обвинителния акт. След това се аргументира процесуална опорочност на документите, с които прокуратурата претендира, че инкриминираните вещи са приобщени. По-нататък се обосновава липсваща доказателствена основа на твърдяната връзка между държаните предмети, окачествени като културни ценности, и подсъдимия, голословност на извода, че не са били подложени на изискуемите идентификация и регистрация и неосъществена субективна страна на твърдяното престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 НК. Поставя се акцент върху изводите на археологическата експертиза за неустановен произход на въпросните предмети и за окачествяването им като масов материал, който по принцип не подлежи на идентификация и регистрация. Що се отнася до общоопасното престъпление, се извеждат конкретни аргументи в подкрепа на становището за неоснователност на осъждането - решаващата инстанция не е отхвърлила обективно, всестранно и пълно съмнението, че боеприпасите, които са експертирани, са именно иззетите; не взела предвид последвалото изменение в специалния закон, което е увеличило количеството боеприпаси, които е допустимо да се държат за съответното оръжие; неглижирала е некоректния избор на норми от ЗОБВВПИ, които да запълнят бланкетната диспозиция на чл. 339 НК, а също незначителната степен на обществена опасност на държането на инкриминираните патрони по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Формулираното искане е за цялостна отмяна на присъдата и постановяването на нова, оправдателна.

Преди хода на делото постъпи допълнително писмено изложение от страна адв. Ч. Х., с което се преповтарят изложените при първоинстанционното разглеждане на делото аргументи за допуснати на ДП съществени процесуални нарушения, за съществено опорочаване на процедурата по легитимиране на държаните предмети като веществени доказателства, за негодност на свидетелстването от страна на организиралите проверката по ЗОБВВПИ полицейски служители, за липса на идентичност между предадените и иззети от дома на подсъдимия вещи и обектите на трите назначени досъдебни експертизи; за некоректност на попълването на бланкетния състав на инкриминираното деяние по чл. 339 НК и за необоснованост на извода за държане на инкриминираните вещи от страна на подсъдимия. Набляга се на извършеното по време на 24-часовото задържане прехвърляне на едно от предадените по реда на ЗОБВВПИ оръжие с „продавач“ подсъдимия и „купувач“ един от извършилите проверката по ЗОБВВПИ полицейски служители и се отстоява възгледа, че тази сделка били принудителна и подкопавала справедливостта на цялото наказателно производство. Повтаря се претенцията за отхвърляне и на двете обвинения.

Съдът в настоящия състав намери необходимост от изясняване въпроса дали подсъдимият не е поискал идентификация и регистрация на инкриминираните културни ценности, като за целта с определението си по чл. 327 НПК указа отправяне на запитвания до институциите, които са компетентни да извършват такава дейност и/или да съхраняват информация за нея – регионалните и националния музеи и министъра на културата. А за да провери предположението на адв. Х., че инкриминираните вещи може да са на синовете на подсъдимия, допусна двамата до разпит като свидетели (но те заявиха отказ за свидетелстване на основание чл. 119 НПК).

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив пледира за отмяна на присъдата в частта относно осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 278, ал. 6 НК и произнасяне оправдателен диспозитив по това обвинение. Позова се на заключението на археологическата експертиза, че иззетите антики са масов материал, който според изричното указание по чл. 7, ал. 3 ЗКН не подлежи на идентификация. Изрази виждане, че въпреки това инкриминираните археологически обекти трябва да бъдат отнети в полза на държавата, а не да се върнат на подсъдимия. Предложи да се потвърди присъдата относно осъждането за другото престъпление, като контрааргументира мнението на защитата за прекъсване веригата на съхранение на инкриминираните боеприпаси. По-конкретно обоснова процесуална годност на документите, с които тези боеприпаси са приобщени по делото и отхвърли предположението, че различието в описанието на обектите в протокола за изземване и в експертната справка и експертизата означавало, че вещите лица са работили с различни (променени, подхвърлени) патрони. Спря се и на предположението на защитата, че подсъдимият не е знаел точно какво държи в дома си, като го счете за голословно. Противопостави се на мнението за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, но изложи виждане за явна несправедливост на наложеното за общоопасното престъпление наказание лишаване от свобода, като предложи намаляване на срока му на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Защитниците на подсъдимия препратиха към писмено изложените в своите жалби доводи за съществени процесуални нарушения, допуснати на предходните процесуални фази, недоказаност на обвинението и несъставомерност на инкриминираните деяния по предложените наказателноправни квалификации. Адв. Х.посочи и друг порок при оформянето на обвинителната постановка, а именно липсата на изследване на всички предадени с акта по ЗОБВВПИ патрони и изрази предположение, че при експертиране само на надлимитните се създавало съмнение, че някой от попадащите в лимита можело да е негоден (което би намалило броя на незаконно държаните). Поиска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от страна на окръжния съд. Адв. А. предложи връщането да касае само обвинението по чл. 339 НК, а относно другото обвинение настоя за постановяване на предложената от прокуратурата оправдателна присъда.

Подсъдимият се присъедини към обоснованото от своите защитници становище за неоснователност и на двете обвинения. Заедно с това настоя да му се върнат предадените с протокола по ЗОБВВПИ законно притежавани оръжие и боеприпаси, а също „продадения“ на полицая Ч. пистолет „Макаров“.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните срещу постановената присъда, и служебно провери нейната законосъобразност, прие жалбата за частично основателна.

Окръжният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Д. В. е роден на ••• в гр. Х., обл. Пловдивска и живее в същия град. Той е българин, бълг. гражданин. Вдовец е. Не е осъждан. Има висше образование. Работил е в системата на МВР и като ловен надзирател, а понастоящем е учител по биология, физика и химия.

На 03.01.2024 г. служителите от КП при РУ Хисаря св. Д. Г. и св. С. Ч. и служителят от служба КОС към същото полицейско управление св. И. В. се насочили за проверка относно съхраняването на оръжие от страна на В., който притежавал Разрешително с № 20160174275/05.01.2021г. (с валидност до 04.01.2026г.) за пистолет марка „ТТ“ калибър 7,62 мм с № ГБ 1824, пистолет марка „Макаров“ калибър 9х18 мм с № AE 2735, ловна пушка „СКС“ калибър 7,62 х 39 мм. с № Р 556 П, а също до 50 бр. боеприпаси с калибър 9х18 мм за пистолета марка „Макаров“, до 50 бр. боеприпаси с калибър 7,62 мм за пистолета марка „ТТ“ и до 100 бр. боеприпаси с калибър 7,62 х 39 мм. за пушката „СКС“. Било към 14.00 часа, когато посетили дома на В. на хисарската улица „•••“ № *. Обявили, че трябва да му се извърши проверка по ЗОБВВПИ и той ги поканил в къщата. Завел ги на втория етаж, където била незаключената метална каса, в която съхранявал оръжието си и боеприпаси. Полицейските служители разгледали съдържанието на касата и установили, че освен споменатите пистолети, карабина и разрешен брой боеприпаси в нея се съхраняват и патрони над посочените лимити – за късото нарезно оръжие „Макаров“ преброили 61 броя бойни патрони с калибър 9х18 милиметра, т.е. с 11 броя повече от разрешените 50 броя; за късото нарезно оръжие „ТТ“ – 133 броя бойни патрони с калибър 7,62х25 милиметра, т.е. с 83 броя повече от разрешените 50 броя; за карабината – по-малко от разрешените 100 броя боеприпаси, а именно 8 броя бойни патрони калибър 7,69х39 милиметра. Установили наличие и на боеприпаси, предназначени за оръжия, за които В. нямал разрешително за съхранение, носене и употреба, а именно 110 броя стандартни заводски ловни и бойни патрони с различен калибър. Сетне огледали обстановката около касата и видели патрони в найлонова торбичка върху рафт на близко разположена секция. С оглед констатираното неразрешено държане на патрони сигнализирали дежурната част на РУ Хисар.

Следствено-оперативната група веднага се отзовала заедно с две поемни лица и в 14.50 часа започнала претърсване без разрешение на съдия поради неотложността на случая. При претърсването в касата били потвърдени констатациите на споменатите тримата полицаи за неразрешено държане на патрони за оръжия, различни от посочените в разрешителното – 8/осем / бр. ловни патрони различни на цвят с надпис 12 к.; 1/един/ бр. ловен патрон син на цвят с надпис на чашката 16к.; 2 /два/ бр. бойни патрони; 5 /пет/ бр. бойни патрони, захванати заедно с метален пълнител; 1/един/ бр. картонена червено-черна кутия с надпис „HEXAGON“ 9 мм. LUGER 124gr /8DG/, съдържаща 29 /двадесет и девет/ бр. бойни патрони; два бр. еднакви картонени бяло-зелени на цвят кутии с надпис „FIOCCHI CIASSIC 32 calibro“, съдържащи общо 50 /петдесет/ бр. ловни патрони; 1 /един/ бр. сив на цвят адаптор с надпис изобразен на него 12GA – 9мм“. До касата върху стелаж на споменатата секция в червена полиетиленова торбичка били намерени 13/тринадесет/ на брой ловни патрони с различен цвят. В пластмасова кутия на същия рафт били намерени 8/осем / бр. ловни патрони с надпис на чашката 7.62 и 2 /два/ бр. медни на цвят боеприпаси. Върху долния рафт на същия секционен шкаф били намерени предмети с видимо антични характеристики – 4 бр. различни по форма и вид, както и червен класьор с 8 броя бронзови старинни монети; 15 броя монети, различни по форма и вид, със следи от корозия, копче от дреха от оловно-никелова сплав, фрагмент от глинен съд, 3 броя каменни брадви от II хил.пр.Хр., както и множество други монети.

На същия етаж се намирала спалня (след стълбището в дясно). Под леглото в тази стая били открити 1/един / бр. едноцевна, кафява на цвят пушка без надписи; 1/един / бр. едноцевна, кафява на цвят пушка с № 10578; 1/един / бр. едноцевна, кафява на цвят пушка с №3007; 1/един/ бр. едноцевна, тъмно кафява на цвят пушка без надписи; 1/един/ бр. едноцевна, светло кафява на цвят пушка без надписи; 1/един/ бр. едноцевна, кафява на цвят пушка с №89124; 1/един / бр. едноцевна, кафява на цвят пушка с №25868.

Всички изброени предмети били фотографирани, а сетне иззети, като действието по разследването приключило в 16.56 часа. С него било положено началото на досъдебното производство, образувано за общоопасно престъпление и посегателство срещу културноисторическото наследство. Протоколът за това действие бил подписан на място от разследващия полицай, поемните лица, специалиста технически помощник и подсъдимия, който не направил възражения за провеждането му и собственоръчно вписал преди подписа си, че патроните и монетите са негови, а старинните пушки – на сина му. В срок от 24 часа протоколът бил представен на съдия от ПлОС, който с разпореждане № 21/04.01.2024г. го одобрил.

ПАС ще допълни това фактическо изложение, като посочи, че след споменатия край на претърсването и изземването в 16.56 часа подс. В. бил отведен в РУ гр. Хисар, където подписал съставения от св. И. В.в присъствието на колегата му И. М. протокол за приемане на ОБВВПИ (вж. л. 105 ДП). С протокола той предал откритите при административната проверка на касата му дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев марка „СКС“, кал. 7,62х39 и № Р556П; късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет, марка „Макаров“, кал.9х18 и № АЕ27235; късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет, марка „ТТ“, кал.7,62х25 и № ГБ1824; два броя пълнители за пистолета “Макаров“; един брой пълнител за пистолет „ТТ“; 133 броя боеприпаси калибър 7,62х25; 61 броя боеприпаси калибър 9х18; разрешителното си за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20160174275/05.01.2021г.

Подписал и оформения също с печатан текст констативен протокол, отразяващ констатираното в 14.00 часа от тримата полицаи при проверка на касата в дома му – че в метална каса, отговаряща на изискванията на ЗОБВВПИ, били намерени споменатите оръжия и боеприпаси. Тримата полицаи също подписали КП и връчили екземпляр от него на подсъдимия, който го представил в хода на първоинстанционното пр-во – вж. л. 68 от първоинст.дело.

В. подписал и заповедта за своето 24-часово задържане по ЗМВР.

На следващия ден, 04.01.24г., св. С. Ч. поискал да придобие предадения с протокола по ЗОБВВПИ пистолет „Макаров“ и 50-те боеприпаси за него. За сключване на сделката подсъдимият, чието 24-часово задържане все още не било изтекло, бил изведен от арестното помещение и заведен в служба КОС на първия етаж на РУ-Хисар. Там в присъствието на св. И. В. и колегата му И. М. подписал Уведомление до началника на РУ гр. Хисар с рег. № 273000-153, според което продавал на св. С. Ч. пистолета си „Макаров“ и 50 бр. патрони за него с кал. 9х18. Въз основа на уведомлението и на съответното заявление на св. С. Ч. още същия ден било издадено от сезирания началник Разрешение № 20240920869/04.01.24г., с което на последния се разрешавало придобиване на пистолета (тази серия документи замества договора за покупко-продажба). Св. В. извадил пистолета и 50-те патрона за него от съвкупността приети с протокола по ЗОБВВПИ от 03.01.24г. и ги предал на купувача. Сетне някой поправил датата на изходящото от подсъдимия уведомление от 04.01.24г. на 08.01.24г. и съответно в контролния талон към Разрешението била записана същата дата – 08.01.24г. – вж. л. 177 и сл. от ДП. Нито тогава, нито до внасянето на настоящото дело в съда подсъдимият е подал сигнал за принуда във връзка със стореното разпореждане с пистолета и боеприпасите. Подобно твърдение изложил пред проверяваната инстанция, която незабавно се е обърнала към ОП-Пловдив за проверка на твърдението. Сезираната прокуратура извършила проверка и излязла с Постановление № 8047/24.03.26г. за отказ за образуване на ДП поради липса на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и чл. 213а, ал. 2, т. 5 НК, а на основание чл. 35, ал. 1 НПК, с оглед данните за евентуално престъпление по чл. 308 НК с предмет поправката на датата в посочения официален документ, изпратила преписката по компетентност на РП-Пловдив. Постановлението за отказ било обжалвано и с Постановление на АП-Пловдив с № 920/30.04.26г. – потвърдено (вж. л. 79 от въззивното дело). Понастоящем тече произнасяне на пловдивския окръжен съд по отказа за образуване на наказателно производство.

Също на 04.01.24г. иззетите с протокола по чл. 161 НПК боеприпаси били предадени на балистика Б. Ж. за експертен оглед. Той изготвил справка (вж. л. 45 от ДП), с която прегрупирал предадените му патрони – извадил част от тях от фиксираните в протокола няколко групи (назовани обект 1,2,3 и т.н.) и ги отнесъл в оформени според еднаквите им технически характеристики други идентификационни групи. С това заличил избраното от разследващия полицай обединяване на патроните в отделни обекти според мястото на намирането и опаковането им.

ПАС ще допълни първоинстанционното изложение на фактите и с констатацията, че била проверена и касата на един от синовете на В., който бил вкъщи по време на проверката и я отключил по указание на полицаите, както и с констатацията, извлечена от използваемото досъдебно твърдение на св. Г., че при въпросната допълнителна проверка не били установени нередности. Направи това, макар и коментираната втора проверка да е ирелевантно обстоятелство, защото защитата обяви, че ще гради тезата си включително с въпросното обстоятелство.

На същата дата – 04.01.2024г. на експерта от БНТЛ Б. Ж.било възложено изготвянето на балистичната експертиза, която той представил на 29.02.2024г. (вж. л. 71-77 от ДП). Според заключението й, изслушано в две поредни заседания (вж. л. 56-57 и л. 70-71 от първоинст. дело) и прието без възражения в хода на съдебното следствие, всички иззети с протокола по чл. 161 от НПК патрони представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Седемте броя иззети пушки били разработени преди 01.01.1900г., следователно не се вместват в категориите по чл.5 от ЗОБВВПИ и държането им не е забранено от закона (не подлежат на регистрация и контрол според българското законодателство).

Два от изследваните боеприпаси не възпроизвели изстрел, а останалите са определени като технически изправни и годни за ползване по предназначение съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Изброени са в оформените при експертния им оглед в споменатата справка седем идентификационни групи: 21 броя са класифицирани като стандартни, заводски, ловни, кал. 12х70; 1бр. – като стандартен, заводски, ловен, кал. 16х70; 30 бр. – като стандартни, заводски, ловни, кал. 9х19; 50 бр. като стандартни, заводски, ловни, кал. 32; 5бр. – като стандартни, заводски, бойни, кал. 8х57; 2бр. – като стандартни, заводски, бойни, кал. 7.65х17; 1бр. като стандартен, заводски, боен, кал. 22.

Експертът е изследвал и иззетия 1/един/ брой сив на цвят адаптер с надпис на него „12GA - 9 mm.“ и е констатирал, че е стандартен фабричен. Предназначението му е да позволи изстрелването с пушка с кал.12 на боеприпас с кал. 9x19 мм.

На 04.09.2024г. съхраняващият в касата на служба КОС 83+11 броя надлимитни патрони св. И. В.ги предал с приемо-предавателен протокол на разследващия полицай – вж. л. 111 ДП.

На 18.09.24г. от своя страна разследващият полицай предал тези патрони на вещото лице П. С.за изготвяне на втора балистична експертиза. Експертизата е изготвена и обективирана в протокол № 721/14.11.2024г. (вж. л. 114-116 ДП), а в с.з. на проверяваната инстанция е изслушана и приета без възражения (вж. л. 52 гръб от нейното дело). Експертът е заключил, че представените за изследване общо 94 надлимитни броя патрони са

стандартни, бойни, пистолетни – 11 бр. са с кал.9х18 мм., а 83 бр. – с кал.7,62х25 мм. Изправни са и са годни за ползване по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.

Видно от заключението на назначената и изготвена на досъдебното пр-во от вещите лица М. М. и М.М. комплексна съдебно-археологическа и оценъчна експертиза, изслушана и приета без възражения от страните в хода на съдебното следствие (вж. л.57-59 от първоинст. дело), иззетите артефакти представляват: 1. Монета (акче), османска, пробита с размери в диам. 15/15 мм., тегло 0,46 гр., състояние на запазеност - средно, коефициент - 0,5, цена 0,00 лв., фалшификат; 2. Монета, бронз, римска, с размери в диам. 10/10 мм, тегло - 0,85 гр., силно изтрита, състояние на запазеност - лошо, коефициент - 0,5, цена 0,00 лв.; 3. Монета, бронз, зелена патина, византийска (имп. Юстиниан I /527 - 565/, с размери: 29/29 мм., тегло - 13,11 гр., състояние на запазеност - лошо, коефициент- 0,5, цена - 2,00 лв.; 4. Монета, бронз, зелена патина, византийска (имп. Юстиниан I /527 - 565/, с размери 25/28 мм., тегло - 9,32 гр., състояние на запазеност - лошо, коефициент- 0,5, цена - 0,00 лв.; 5. Монета, бронз, лека патина, (имитация на Константинова династия - IV в.), с размери 13/12 мм; тегло - 0,78 гр.; състояние на запазеност - средно, фалшификат; 6. Монета, бронз, византийска, размери: 23/27 мм; с тегло 2,42 гр., състояние на запазеност – лошо, със силна корозия, фалшификат; 7. Монета, бронз със зелена патина, римска, състояние на запазеност - силно изтрита, неопределяема, с размери: 19/19 мм. и тегло - 2,52 гр., коефициент - 0,5, оценка 0,00 лв.; 8. Монета, сребро, османска, акче, с размери: 11/12 мм., тегло - 1,00 гр., фалшификат; 9. Монета, бронз, VI в., състояние на запазеност - лошо, силно патинирана, с размери: 22/24 мм., тегло - 7,71 гр., коефициент - 0,5, оценка - 0,00 лв.; 10. Монета, сребро, османски период, акче, състояние на запазеност – добро, с размери: 10/10 мм., тегло - 0,96 гр., фалшификат; 11. Монета, бронз, византийска, имп. Тетър Герон (960-1092 г.), състояние на запазеност - средно, патинирана, леко отчупена, с размери: 21/23 мм., тегло - 3,28 гр., фалшификат; 12. Монета, бронз, имп. Александър III (336 - 323 г. пр. Хр.), състояние на запазеност - средно, патинирана, с размери: 17/18 мм., тегло - 5,15 гр., коефициент - 0,5, оценка - 5,00 лв.; 13. Копче от дреха, оловно-никелова сплав, с размери в диам. 22 мм, тегло - 4,63 гр.; 14. Монета, бронз, османска, състояние на запазеност - сгъната на две, размери: диам. 13 мм; тегло - 5,50 гр.; коефициент - 0,5; оценка - 0,00 лв. 15. Монета, бронз, византийска, анонимен фолис, имп. Роман III (1028 - 1034 г.); състояние на запазеност - средно, патинирана; размери: 25/26 мм; тегло - 7,60 гр. коефициент - 0,5; оценка 0,00 лв. 16. Каменна брадва, II хил. пр. Хр. с добре оформено острие, състояние на запазеност - средно, в горния край - леко отчупена, с нарушена гладкост на повърхността и размери: дълж. 11,7 см, шир. 5,4/3,8 см, тегло - 290,58 гр., оценка - 0,00 лв.; 17. Фрагмент от глинен съд (дръжка и част от устие), II хил. пр. Хр., в горния край на устието с врязана украса от успоредни линии, с размери: вис. 11,5 см/, шир. в средната част 6,2 см., тегло - 161, 67 гр., оценка - 0,00 лв.; 18. Каменна брадва, II хил. пр. Хр. с добре оформено острие, състояние на запазеност - добро, с гладка повърхност, размери: дълж. 7,7 см., шир. 4,9/3,8 см, тегло - 137,21 гр., оценка - 0,00 лв.; 19. Каменна брадва, II хил. пр. Хр., състояние на запазеност - средно, с отчупено острие горния край, с нарушена гладкост на повърхността, размери: дълж. 8,5 см, шир. 3,5/2,3 см, тегло - 77,35 гр. и оценка - 0,00 лв.

Според експертите, от така описаните предмети движима културна ценност (ДКЦ) по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗКН са тези с номера: 2 ,3, 4, 7, 9, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 (общо 13 предмета). От тях оценки в BG лева имат предметите с номера 3 и 12. Предметите, които експертите са определили като ДКЦ, са повредени или изтрити и нямат художествена стойност; имат културна и научна стойност, тъй като дават индивидуална историческа информация, касаеща самите тях, и съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗКН спадат към категорията „масов материал“. Що се отнася до произхода им, той е неясен, тъй като не са открити в контекст на археологическа среда. Останалите предмети с номера: 1,5, 6, 8, 10 и 11 (общо 6 броя) са фалшификати.

ПАС обогатява фактическата обстановка и с констатацията, че къщата на ул. „•••“ № •• е обитавана освен от подсъдимия, също и от неговите двама синове, също ловджии (след смъртта на неговата съпруга и тяхна майка), като ползването на помещенията не е било разпределено между тях. Т.е. и двамата имали достъп до стаята, от която са иззети инкриминираните боеприпаси и антики.

*

Най-напред ПАС ще вземе отношение по оплакването на защитата за съществена опороченост на досъдебното производство.

Прочитът на обвинителния акт не установи нарушаване на поставените в чл. 246 НПК изисквания. Напротив – в неговата обстоятелствена част има достатъчно информация относно инкриминираните предмети – време и място на тяхното държане, респ. намиране, приобщаването им, подлагането им на експертно изследване, установяването (посредством специални знания) на техните съществени характеристики, а също нормите, които ги определят като забранени за държане.

Възражението на защитата за негодност на повдигнатото обвинение поради липса на изрично цифрово посочване на конкретното „предложение“ от разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК е неоснователно. ПАС споделя становището на прокурора от АП-Пловдив, че при наказателноправни норми, съдържащи няколко алтернативни форми на изпълнително деяние, непосочването на конкретното „предложение“ от алинеята не компрометира формулировката на обвинителната теза, щом конкретното фактическо поведение е очертано изчерпателно и хронологично – в случая, че подсъдимият В. е осъществявал фактическа власт (държал е в и извън монтирана в дома си метална каса) определен брой, вид и калибър боеприпаси без надлежно административно разрешение по ЗОБВВПИ. Това е така, защото защитата срещу обвинението се базира на факти (които се контрааргументират или приемат в зависимост от избраната стратегия). На подобен довод за нарушено право на защита поради непосочване на съответното законово предложение в диспозитива на обв. акт при състав с алтернативни хипотези ВКС е отговорил отрицателно с Решение № 440 от 08.05.2014г. по н.д. № 1447/13г. , Второ н.о.

Не е вярно по-нататък, че в обвинителния акт не било посочено какво се е случило с приетия с протокола по ЗОБВВПИ пистолет „Макаров“ и 50-те броя предназначени за него боеприпаси. Последният абзац на л. 4 е посветен на този въпрос, като прокурорът изрично е посочил, че подс. В.се е „разпоредил“ с пистолета и с 50-те патрона. Не е разбираемо възражението на защитата, която счита, че прокурорът трябвало да опише подробно обстоятелствата около продажбата (случила се, докато бил задържан). Подобно задължение по отношение на несъставомерните обстоятелства авторът на обвинителния акт няма.

Иначе защитата е свободна да търси изясняване на обстановката, в която се е реализирала сделката и да обосновава с оползотворяването на купувача ненадеждност на неговите показания. Първата инстанция се е постарала да събере сведения за всичко случило се на 04.01.24г., въззивната инстанция ги допълни и ще ги коментира в по-нататъшното изложение.

Противно на мнението на защитата, в обвинителния инструмент не е необходимо назоваване на доказателствата, върху които неговият автор построява своята теза. Доводът на адв. Х. за допусната на досъдебното производство доказателствена непълнота в нарушение на чл. 13 от НПК не е основание за връщане на делото на прокуратурата. Никога не е съществувал спор в теорията и практиката, че оскъдността на доказателствената база на делото, която може да бъде отстранена в съдебната фаза, не съставлява опорочаващо тази фаза съществено процесуално нарушение.

••

Що се отнася до изложените в обвинителния акт фактически констатации, според ПАС те правилно са били възприети от първата инстанция, макар и с недостатъчно пълноценни съображения и лаконични отговори на възраженията на защитата, който порок в доказателствените и правните обосновки може да бъде отстранен във въззивното производство. За първи път въззивната инстанция и разпита подсъдимия, а също призова синовете му Д. и В. В. да свидетелстват.

Тъй като критиката към оформените фактически изводи се преплита с аргументиране на негодност на доказателствените резултати от проведените в дома на подсъдимия процесуални мероприятия, ПАС ще следва същия подход, за да може да отговори максимално точно на възраженията на защитата:

1. Относно приобщаването на боеприпасите и артефактите с протокола за претърсване и изземване

Защитата не е права във виждането си, че претърсването и изземването на инкриминираните предмети трябвало да бъде предхождано от съдебно разрешение. Нормата на чл. 161, ал. 2 от НПК урежда изрично изключение от общото правило за предварителна санкция от страна на съдия: в неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, органите на досъдебното производство могат да извършат действието без да сезират независим от обвинителната власт арбитър, като гаранцията срещу засягане правата на лицето и неприкосновеността на жилището е в изискването за представяне на протокола за одобрение в 24-часов срок. Същевременно чл. 212, ал. 2 от НПК предвижда, че досъдебното производство се счита за законно образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато незабавното му извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Липсата на разрешение в процесния случай е напълно законосъобразна. Служителите от хисарските служби „Контрол на общоопасните средства“ и „Криминална полиция“ са стартирали административна проверка на условията за съхранение на оръжия и боеприпаси в касата на подс. В., който е имал разрешение да държи част от откритите на 03.01.24г. общоопасни предмети. Проверката по ЗОБВВПИ не е била провокирана от сигнал за съставомерно по чл. 339, ал. 1 НК държане. Показанията на току що назначения в КП гр. Хисар полицай св. Г. звучат искрено и неподправено, а и комуникират с липсата на документално отразяване на някакъв план за организирано полицейско мероприятие в жилището на подсъдимия. Така че изложеното от В. пред настоящата инстанция твърдение, че другият полицай от КП при РУ гр. Хисар – св. С. Ч. – бил обявил, че търси конкретно оръжие/оръжия, се оказва изолирано и като такова – некредитируемо.

В хода на въпросната проверка, преди още да бъде образувано досъдебно производство, били установени незаконно държани боеприпаси (извън лимита и без никакво разрешително). Тази констатация на проверяващите е христоматиен пример за внезапно и непредвидено разкриване на признаци на престъпление от общ характер. Постоянната практика на ВКС прави ясно разграничение между планирани полицейски операции (при които органите разполагат с време и възможност да се снабдят със санкция от съдия преди да пристъпят към процесуалното действие) и инцидентно възникнала необходимост от незабавно обезпечаване на следи от престъпление. В Решение № 22 от 19.05.2020 г. по к. н. д. № 1207/2019 г. на ВКС, III н. о. и в Решение № 430 от 22.11.2023 г. по к. н. д. № 830/2023 г. на ВКС, I н.о. съдът приема липса на неотложност само когато органите са бездействали продължително време след откриване на престъплението или задържането на лицата, неглижирайки реалната възможност да сезират съдия от съответния първоинст.съд. А в Решение № 543 от 11.12.2025 г. по к. н. д. № 832/2025 г. на ВКС, II н. о. и в Решение № 164 от 22.12.2016 г. по к. н. д. № 590/2016 г. на ВКС, I н. о. е изведен принципът, че при инцидентно установяване на вещи, предмет на престъпление, незабавното повикване на разследващ полицай и провеждането на претърсване и изземване като първо действие по разследването по чл. 212, ал. 2 от НПК е единственият законосъобразен ход. Ето какво казва споменатият св. Г. – „…колегите установиха, че има в касата и други патрони, за които патрони господинът не е имал разрешение и тогава казаха, че трябва да се пристъпи към проверка в жилището за наличие на оръжие, което господинът няма право да притежава; след това дойде разследващият полицай и започнаха да извършват оглед (…)“. Самият В. при своя въззивен разпит изтъкна, че административната проверка преляла в действия по разследването, като разследващият полицай пристигнал с поемни лица и осъществил претърсване и изземване. Сетне изискуемият ex post factum контрол върху законността и необходимостта от приложената мярка за разследване бил осъществен от компетентния съдия освен своевременно, а и ефективно, видно от мотивите на съдебното разпореждане. С това въпросният контрол легитимирал разисквания протокол като годно доказателствено средство по смисъла на чл. 131 от НПК.

Обсъжданата неотложност по смисъла на чл. 212, ал. 2 вр. чл. 161, ал. 2 от НПК е обективно правно и фактическо състояние, поради което липсата на изрично текстово отразяване в бланката на съставения протокол не опорочава изпълненото процесуално действие, както счита адв. Х.. Действителното съществуване на неотложните предпоставки в случая е проверена по същество и от компетентния първоинстанционен съдия, и от първата инстанция, като видно от горното изложение, даденият от тях положителен отговор е споделим и от въззивната инстанция.

2. Относно разминаването в часовете на действията, отразени в различните съставяни на трети януари документи с процесуален и извънпроцесуален характер

Не е вярно, че подс. В. бил заведен в хисарското полицейско управление, където подписал констативния протокол, протокола за приемане на ОБВВПИ и заповедта си по ЗМВР за 24-часово задържане, а сетне бил върнат в дома си, където междувременно пристигнал разследващият полицай и организирал претърсване и изземване в касата и на другите места в къщата. Подобна последователност на събитията не твърди дори самият В. (а казва, че присъствал незадържан от началото до края на претърсването и изземването), като неговите обяснения са в съответствие с казаното от полицая Г. Действително в КП за час на проверката е посочен 14.00ч. (вж. л. 68 от първоинст. дело); в заповедта за задържане е вписано, че задържането е започнало в 14.30 часа (вж. л. 52 ДП), а в протокола за претърсване и изземване – че удостовереното действие е с начален час 14.50 (а в 16.56 часа е приключило – вж. л. 9 ДП). Но е съвсем очевидно, че двата протокола, съдържащи напечатан текст, са оформени и подписани след претърсването, а задържането на лицето, в чийто дом се реализирало, и съответно подписването на заповедта за задържане са се случили след 16.56 часа. Посочването на по-ранен час във въпросната заповед за задържане е явна техническа грешка, особено ясно личаща от вписването в текста й на номера на досъдебното производство по настоящото дело (образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК с все още незапочналото в 14.30 часа претърсване и изземване в дома му). Защитата не съобразява, че часът на едно или друго действие (състояло се преди или след образуване на наказателното производство) е обстоятелство, относимо към дейността по установяване на фактите и следователно подлежи на изясняване чрез съвкупния доказателствен анализ, включително чрез гласни доказателствени средства за проследяване хронологията на събитията. Идентичен отговор се дава и на мнението на защитата за недействителност на описаното в протокола по чл. 161 НПК претърсване и изземване поради посочването на различна година (2023). В подобен смисъл е Решение № 60 от 21.04.2021 г. по дело 156/2021 на ВКС, според което техническите корекции или неточности при фиксирането на дадено процесуално действие не го опорочава, когато подсъдимият не оспорва реалното му провеждане (точно както в случая).

3. Относно мястото на съставяне на протоколите, съдържащи резултатите от административната проверка

Не е споделимо и виждането на защитата, че изготвянето на констативния протокол и на протокола за приемане на ОБВВПИ на принтер в полицейската сграда и съответно подписването им там от подсъдимия ги превръщало в нелегитимни документи. Изискването на чл. 128 от НПК за задължително съставяне на протокола на мястото на извършване на процесуалното действие се отнася единствено за действията по разследването по НПК (оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент). Проверките на служба КОС носят административен характер, респ. съставените в случая два протокола имат правната природа на писмени доказателства по смисъла на чл. 127 от НПК, а не на писмени доказателствени средства по смисъла на чл. 131 от НПК. Така че техническото въвеждане на данните на компютър и отпечатването им в РУ-Хисар след фактическото предаване на вещите е допустима практика (а и обичайна), която не нарушава закона. Следва да се цитира Решение № 143/28.02.24г. по к.н.д. 898 от 2023г. на ВКС, според което материалният факт на предаването на дадени веществени доказателства и неговата доброволност не се изключват от обстоятелството, че предавателният документ е съставен впоследствие в сградата на управлението и е подписан там от междувременно задържаното лице.

4. Относно приобщаването на инкриминираните боеприпаси с протокола за приемане на ОБВВПИ

Както беше посочено, откритите в дома на подс. В. вещи са били разделени съобразно техния правен статут: законните и надлимитните боеприпаси, държани на основание съществуващо разрешително (но в нарушение на количествените лимити по чл. 6 ЗОБВВПИ), са визирани в констативния протокол и сетне са предадени от него с административния акт по ЗОБВВПИ, а за държаните без никакво правно основание боеприпаси е задействан обсъденият по-горе процесуален ред по НПК. Стореното предаване, респ. административно приемане на надлимитните боеприпаси със споменатия протокол по ЗОБВВПИ е валидно действие от компетентността на органите на КОС. Да, неговият съставител е полицай без разследващи функции, респ. документът не притежава характеристиките и гаранциите на протокол за действие по разследването по смисъла на НПК, т.е. не може да замести процесуалните способи за доказване по НПК, но и прокуратурата не претендира за подобно заместване. Оформеният предавателен акт удостоверява материалния факт на предаването и дава процесуална легитимация на веществените доказателства, отразени и в КП.

Насетне отношението на материалния факт към престъпното поведение подлежи на доказване с всякакъв допустим доказателствен материал – писмени и веществени доказателствени средства, показания на свидетели, обяснения на подсъдимия. В случая прокуратурата обосновава тезата си и с трите вида доказателствени средства. Полицаят от КП гр. Хисар св. Г. е описал доброволното отваряне на касата от страна на подсъдимия, преглеждането на нейното съдържание и откриването на надлимитните патрони, а при нито един свой разпит подс. В. не е обявил, че в касата е нямало такива (напротив – пред настоящата инстанция изрично отбеляза, че е знаел, че има, но не и точният им брой), нито е отрекъл предаването с коментирания протокол по ЗОБВВПИ и неговото подписване.

Съдържанието на разисквания протокол съответства на вписаното в протокола, с който след това полицаят по КОС, комуто било поверено съхранението на надлимитните патрони (83 брой кал. 7.62х25 и 11 брой кал. 9х18), ги предал на разследващия полицай, който веднага след това ги предоставил за експертиране, а балистикът П. Ст. извършил тяхното оглеждане, фотографиране и класифициране – вж. л. 111 и сл. от ДП, т.е. доказателствената верига на съхранението не е била прекъсната. Продължителността на престояването на разглежданите инкр. предмети в служба КОС (цели осем месеца) търпи сериозен упрек, но в последна сметка не е обстоятелство в полза на защитната теза за невинност. В Решение № 50 от 01.03.2016 г. по н. д. № 117/2016 г. ВКС изрично подчертава, че когато оръжието или боеприпасите са съхранявани в специализираните помещения на служба КОС и липсват каквито и да било данни за външна интервенция или манипулация върху тях, тяхната идентичност остава напълно запазена, а предположението за подмяна или изменение - голословно.

Доброволното предаване на вещи с протокол (включително по ЗОБВВПИ) няма как да се окачестви и като претендираното от защитата скрито претърсване, след като действието не е предполагало упражняване на държавна принуда (която да изисква провеждане на претърсване и изземване) – както беше казано по-горе, имащият разрешение за държане на оръжия и боеприпаси В. е подлежал на проверки по ЗОБВВПИ; на трети януари му било обявено, че ще му се извърши такава и той доброволно и без да бъде задържан, отворил касата; там надлимитните боеприпаси били открити и посочени и в констативен протокол, а принудителното последващо действие (претърсването и изземването) се извършило, защото редом с надлимитните били установени и боеприпаси от видове, които той изобщо не е имал право да държи.

Аналогичен казус е разгледан по к. н. д. № 899/2025 г. на ВКС, III н. о., като според постановеното по делото Решение № 11 от 12.01.2026 г. приобщаването на боеприпаси (и оръжие) с констативен протокол и протокол за приемане от служба КОС, носещ характер на разписка за доброволно предаване на веществени доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК, последвано от експертирането им, изгражда напълно валидна и непрекъсваема доказателствена верига между намерените във фактическа власт на подписалия протокола по ЗОБВВПИ и подложените на експертиза предмети.

5. Относно възражението за липса на идентичност между предадените и иззетите от подсъдимия общоопасни предмети и предметите на другата балистична експертиза (изготвена от в.л. Ж.).

Възражението на защитата, че разминаването между първоначалното общо описание в протокола за претърсване и изземване и последващата прецизна техническа класификация в експертната справка и в балистичната експертиза на в.л. Ж. блокира извод за идентичност на иззетите боеприпаси, е неоснователно и следва да бъде категорично отхвърлено. Протоколът за претърсване и изземване има за цел да удостовери материалния факт на намиране на предметите, мястото, където са намерени, общия им брой, състоянието на опаковките и техните непосредствено възприемаеми външни белези (цвят, наличие на видими надписи, фабрични кутии или пликове). Органът по разследването няма нормативно задължение да извършва балистична класификация на място. Определянето на точния калибър, вид (бойни или ловни), конструкция и техническа годност за произвеждане на изстрел изисква специални знания. Такива знания са приложени за оформяне на експертната справка, структурата и поредността в която е възприета от последвалата експертиза. Макар и да не представлява самостоятелно следствено действие „оглед“ по смисъла на общия процесуален способ, експертната справка материално осъществява нормативното изискване по чл. 110 НПК за внимателен оглед и подробно описание на събраните веществени доказателства, доколкото нейният автор лично е възприел постъпилите обекти, разопаковал ги е, класифицирал ги е, а сетне без междинно предаване и ги е експертирал.

Преминаването от описание по външни белези (цвят, опаковка, частични надписи) към подреждане и индивидуализиране по калибър и вид в справката и в експертизата представлява научно-техническа обработка и конкретизация, т.е. елиминирането на първоначалните ситуационни групи и създаването на нови не може да внесе съмнение за предположената от защита неидентичност. Именно поради прегрупирането не е резонно да се търси несъответствие поради разминаване в междинните бройки и не е смислена шегата на адв. Х., че обединените в протокола за изземване като един обект 29 бойни патрони „са преспали заедно и са родили още един патрон“ (т.е. така били „станали“ фиксираните от вещото лице 30 броя с кал. 9х19).

В обобщение: Разминаването между общото първоначално описание по цвят, видими маркировки и опаковка в протокола и детайлното класифициране по калибър и вид (ловни/бойни) в експертизата е закономерно следствие от прилагането на специални знания по чл. 144 от НПК, а не порок в доказателствената верига.

Впрочем, защитата не посочва конкретни фактически данни за подмяна, добавяне или изчезване на патрони, а изгражда върху споменатото различие в класификационните групи възражение с абстрактен, т.е. с неопределен характер, на което ПАС се постара да даде отговор в горното изложение.

Със същия характер е и неразбираемото оплакване, че законно притежаваната карабина СКС била снимана при изготвянето на фотоалбума към протокола за претърсване, но не била иззета. Въпросното оръжие „не се губи“, а е описано и в КП, и в протокола по ЗОБВВПИ като предадено доброволно от собственика му В., а фотографирането му всъщност означава, че отделянето на вещите, които да се изземат, от тези, които да бъдат предмет на предаване по специалния закон, е сторено след (а не преди) пристигането на разследващия полицай.

6. Относно изложеното при въззивните прения възражение на защитата за неизследване на всичките 133 броя боеприпаси кал. 7.62х25 и всичките 61 броя кал. 9х18, приети с протокола по ЗОБВВПИ

Втората балистична експертиза е извършила експериментална стрелба само на инкриминираните 83+11 надлимитни патрона (които й били предадени от разследващия полицай). Не е споделима лансиранта при въззивните прения теза на защитата за „хипотетична негодност“ на неизследваните количества в лимита. На първо място следва да се наблегне на принципната липса на задължение за експертиране на законно държани вещи. Съгласно чл. 109 от НПК като веществени доказателства „се събират и проверяват само предметите, които (…) са били предмет на престъплението“. Разрешението на подсъдимия по ЗОБВВПИ го е снабдявало с правно основание да държи точно определено количества (в случая 50+50+100 от инкриминираните калибри). След като тези (законно притежавани) бройки не са в обхвата на обвинението, органът по разследването няма и не може да има задължение да ги подложи на скъпоструващо балистично изследване. От друга страна, боеприпасите от един и същи калибър и вид представляват заместими (родово определени) вещи. При общо количество от 133 + 61 броя патрони от съответния калибър всяка отделна група от 83, съответно 11 броя представлява точната аритметична и физическа горница над разрешените 50+50. Така че не може да се приеме, че отделянето на 83+11 броя от общия масив съставлява произволен избор във вреда на дееца – стореното не е нищо друго освен материално обособяване на незаконната част от общото количество родово определени вещи, констатирано и описано при проверката по ЗОБВВПИ.

За пълнота на изложението ПАС ще възприеме (хипотетично) предположението на защитата, че част от другите (останалите след отделянето) боеприпаси са негодни. Дори в подобен случай техният брой не се „заема“ от броя на отделените годни. Подобен ефект може да се получи само ако представляват празни гилзи, отделни невзривни елементи или напълно механично разрушени обекти (арг. от чл. 79, ал. 4-5 от Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от въоръжените сили на Република България), а подобни обекти отделените не са, видно от съставените КП и протокол за приемане по ЗОБВВПИ.

7. По възражението за незапазване на гилзите на експериментално изстреляните от в.л. Ж. патрони

В първата балистична експертиза е посочено, че всички инкриминирани патрони са изстреляни (за да се провери тяхната годност). Не е посочено дали гилзите са запазени, но явно не са, след като не са предадени след експертизата на разследващия полицай ведно с другите предмети (вж. приемо-предавателния протокол на л. 81 от ДП), а и служителят от РУ-Хисар Т. Т., комуто е било възложено занасянето на съхраняваните в това полицейско управление ВД в с.з. от 15.04.26г. на проверяваната инстанция, е предоставил единствено гилзите, останали след експерименталната стрелба по втората експертиза (авторство на в.л. С.).

Разискваното възражение не държи сметка, че няма нормативно разписано задължение за запазване на гилзите, нито има конкретно основание да се твърди недобросъвестност на вещото лице Б. Ж. или непрофесионалното изпълнение на експерименталната стрелба. Впрочем, защитата просто отваря въпросната тема, но не излага конкретни съмнения за подмяна на експертираните предмети или за погрешно констатиране на тяхна годност или калибър. И дори не се дебатира основанието по чл. 153, пр. 1 НПК за (невъзможно) назначаване на повторна експертиза. Другояче казано, липсва каквато и да е обективна информация (впрочем – и разумно съмнение), които да разколебаят доверието в експертизата, така че липсата на гилзите няма потенциал да доведе до компрометиране на обвинението.

8. Относно знанието на подсъдимия, че извършва неразрешено държане на боеприпаси

При разпита си пред ПАС подсъдимият посочи, че „вероятно“ в касата имало и боеприпаси, несъответни на притежаваните оръжия, но той нямал представа за точните им видове и количество. Негови приятели ловци ги оставяли през годините в касата му за временно съхранение, „когато се е налагало“, без да конкретизира въпросните приятели, а също времето на държане на техните вещи – вж. л. 4 от въззивния протокол. В края на разпита наблегна, че достъп до касата имал не само той: „Аз съм си поставял в касата предмети. Кой друг е поставял, нямам представа. Предишни години са идвали колеги ловци, от които може да са останали някакви патрони, както в началото казах. Може някой друг да е поставял (…) Не искам да отговоря на въпроса дали синовете ми имат достъп до касата (…) достъп имат всички в дома ми“ – вж. л. 7 долу от въззивния проктокол. За откритите и иззети извън касата боеприпаси дава следните обяснения на три различни места в своя въззивен разпит: „Другите патрони, извън касата, намериха в багажа, който е върху леглото (…). Тези патрони на секцията вероятно са останали от някои колеги ловци (…). Редом с патроните в касата намират патрони на леглото и на секцията имаше някакви останали. Секцията е до касата. Не знаех, не съм обръщал внимание какво е имало оставено като патрони. Дълги години – около 3-4 години аз не съм влизал в тази стая. Какво има в тази стая, не съм знаел точно (…)“. Поради появило се противоречие беше прочетена съответната част от досъдебните му обяснения (по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 НПК, вж. л. 28 от ДП), дадени веднага след повдигане на обвинението за иззетите по реда на чл. 161 НПК 118 бр. патрона. Според казаното при досъдебния му разпит всички тези патрони ги имал от времето, когато бил ловен надзирател и дори е уточнил продължителността на държането им (над 20 години). Противоречието следва да се разреши в полза на досъдебното твърдение на В., което звучи убедително и категорично, а и образува заедно с предхождащото и следващите го изречения единен контекст, така че е изключено да се приеме, че е несъзнателно изпусната поради някакво притеснение или неразбиране на зададен въпрос реплика, още повече, че адв. Х. е следял разпита като негов защитник. А и разискваният разпит съдържа отбелязване на автентична емоция на съжаление, че не е унищожил незаконните патрони, което е в логическа връзка с признанието за съзнателно държане. Обратното – въззивните му обяснения, видно от горните цитати, са изпъстрени с неясни и хаотични изявления, които взаимно изключват своята правдивост – предположението, че несъответните на оръжията му патрони, намерени в и извън касата, били оставени от ловци, на които предоставял подобна услуга след дружен лов, не се съгласува с твърдението, че изобщо не знаел за наличието на такива патрони, придружено с намека, че достъпът до стаята със секцията и с касата, която не заключвал, бил свободен и безпрепятствен. Всъщност в края на разпита си В. дори не можа да уточни кои от своите обяснения поддържа.

Отделен е въпросът, че и спомените му са твърде лабилни, видно от изтъкнатото, че част от боеприпасите били намерени върху леглото (което изобщо не е било обект на интерес от страна на разследващите).

Изявление, че патроните с неразрешено държане „са му от много години, още когато е бил ловен надзирател“ подсъдимият е направил още по време на административната проверка, видно от използваемите досъдебни показания на полицая Г.. Този свидетел не е имал качеството на разследващ орган по смисъла на чл. 194 от НПК и извършените от него действия не са по разследването, нито е провел с подсъдимия разузнавателна беседа. Следователно не попада под процесуалната забрана на чл. 118, ал. 2 от НПК и може да бъде разпитван като редовен свидетел по чл. 118, ал. 1 от НПК за всички факти, които е възприел непосредствено при проверката, което проверяваната инстанция е сторила, а сетне и е прочела на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК досъдебния му разпит в цялост. Цитираното в припомнените му досъдебни показания, които сетне той е потвърдил, непринудено изявление на В. подкрепя извода за правдивост на коментираните досъдебни обяснения на последния.

Така че депозираният във въззивното заседание отказ на синовете на В. да свидетелстват (за изясняване на знанието им за държането на инкриминимирането предмети) не създаде фатална доказателствена празнина. Всъщност въззивната инстанция прие, както отбеляза в началото, че домашните на В. са имали достъп до претърсената стая на втория етаж, т.е. възприе претендираната от защитата фактическа констатация в този смисъл, която обаче не е несъвместима с поставянето и държането на „останали му от времето, когато е бил ловен надзирател“ патрони в касата и на секцията там.

А що се отнася до надлимитните патрони (за което обвинение на В. е повдигнато покъсно), тяхното държане, както беше посочено, се признава от него – „Знаех, че може да имам повече (…) знаех, че имам надлимитни, но не и точната бройка, защото не съм ги изброявал“ – вж. л. 6 от въззивния протокол, последен абзац. А на въпроса защо не ги е изброявал, отговори: „Аз (…) съм работил в МВР и никога не съм си броил патроните и не смятах, че някой ще дойде да ми ги преброи с точност като бройка дали са надлимитни или подлимитни. Не съм очаквал проверка“ (пак там).

9. Относно държането на намерените антични предмети

ПАС сподели фактическата констатация на първата инстанция, че подс. В. осъществявал лично държане и върху процесните антики, което се изяснява от факта на намирането им в непосредствена близост до държаните боеприпаси (на рафт от същата секция) и от досъдебните показания на св. Г., който цитира негово непринудено изявление, че ги колекционира от години. Историческото образование на починалата му съпруга (за което защитата представи доказателство във въззивното заседание), няма потенциал да обоснове претендирания извод, че вещите са били нейни, а той дори не знаел какво представляват, респ. не знаел, че държи след смъртта й забранени вещи.

10. Относно използваемостта на показанията на св. С.Ч.

Защитата е права да настоява показанията на полицая от КП при РУ гр. Хисар С. Ч. да не бъдат кредитирани в полза на обвинителната теза. Подобна следва да е процесуалната съдба на показанията на служителя от КОС св. И. В.. Първият е встъпил на датата четвърти януари с подсъдимия в сделка по прехвърляне собствеността на предадения с обсъдения погоре протокол по ЗОБВВПИ пистолет „Макаров“ и 50 бр. патрони за него, а преди това св. В. извадил пистолета и 50-те патрона от съвкупността получени от подсъдимия с този протокол вещи и го предал за сключване на сделката. Техните действия очевидно са противни на закона, след като продавачът е бил задържан за 24 часа със споменатата заповед за задържане. Задържаните лица се намират под пълен контрол на органите на реда, поради което всякакво извънпроцесуално въздействие върху волята им за придобиване на техни лични вещи компрометира моралната и професионална надеждност на съответните длъжностни лица като свидетели. Поради това и за да се обезпечи справедливостта на наказателното производство, прокуратурата следва да бъде лишена от доказателствените резултати на свидетелстването от тяхна страна. Само че защитата не отчита, че „изрязването“ на казаното от двамата за осъществяването на процесуалните и извънпрпоцесуалните действия в дома на подсъдимия на практика не облагодетелства поддържаната теза за невинност. Това е така, тъй като откриването на материалните находки е потвърдено от такъв надежден и независим доказателствен източник, какъвто представляват твърденията на колегата им св. Г., който е и подписал КП. Г. не е участвал, дори не е присъствал на сделката с пистолета „Макаров“ и не може да се каже, че неговият разказ е обременен от какъвто и да е интерес. Така че е принципно кредитируем и по-горе бяха пунктуално изредени фактите, които валидно се установяват от него: личното отваряне на металната каса от подсъдимия; обективното намиране на боеприпаси и оръжия в жилището; фактическите действия и изявления на дееца при отварянето на касата; хронологията - че проверката и установяването на вещите са предхождали отвеждането на лицето в управлението.

Изолирането на показанията на полицаите Ч. и В. не е равнозначно на неправдивост на констатациите в констативния протокол и в протокола за предаване по ЗОБВВПИ. И то не само, защото са потвърдени от показанията на св. Г.. Както беше отбелязано, двата протокола не са процесуално-следствени способи, а представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 127 от НПК (официални свидетелстващи документи). Те удостоверяват материалния факт на наличността на предметите, тяхното количество и реалното им предаване на съхранение в органите на МВР. Т.е. имат самостоятелно удостоверително значение, което съществува отделно от последващите устни интерпретации на съставителите. Доколкото липсват данни за подправяне или манипулиране на съдържанието на тези констатиращи събития преди задържането на В. и преди сделката с Ч. протоколи, тяхната доказателствена стойност остава незасегната.

Отделен е въпросът, че и подсъдимият е положил личния си подпис под тях без възражения относно описаните бройки, калибри и видове оръжия и боеприпаси. Подобни възражения не формулира и при въззивния си разпит.

Фактическото осеммесечно съхранение на приетите ОБВВПИ от страна на компрометирания служител на КОС И. В. не разкъсва веригата на съхранение и не води до съмнение за експертиране на боеприпаси, различни от съхраняваните. От една страна, съхраняването за толкова дълъг период на веществени доказателства не е било негово решение (а на разследващия полицай), от друга страна, неговите и на колегата му незаконни действия са били строго насочени към конкретна вещ - пистолета „Макаров“, представляващ законно притежавано оръжие с търговска стойност. По делото липсват каквито и да било данни, индикации или твърдения за неправомерно въздействие, подмяна, добавяне или манипулация спрямо останалите в касата на КОС боеприпаси. Няма резон в идеята, че идентичността на боеприпасите лежи върху устната добросъвестност на съхраняващия полицай.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

1. При тази фактическа обстановка се оказва коректен правният извод за осъществяване на обективната съставомерност на посегателството по чл. 339, ал. 1 НК. На трети януари подсъдимият е държал без разрешение процесните боеприпаси, чиято годност да бъдат използвани по предназначение е експертно изяснена.

Що се отнася до субективната страна, престъплението е сторено с ясно очертан пряк умисъл, доколкото като бивш ловец и служител на МВР подсъдимият добре е знаел необходимостта от специално разрешение за съхранение на боеприпасите (част от тях – от видове над допустимия брой за притежаваните от него оръжия, а друга част – от видове, за които никога не е имал разрешително). При все това е държал всички тях на инкр.дата, съзнавайки запретеността на това свое поведение.

1.1 Настъпилата 35 дена след деянието промяна в чл. 6 ЗОБВВПИ, която увеличава разрешеното количество боеприпаси е мотивирало искането на защитата за оправдаване за държаните количества, попадащи в новите рамки на лимита. ПлОС е бил прав да отхвърли това искане по съображение че въпросната промяна не е равнозначна на „по-благоприятен закон“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, единствено в каквато хипотеза би отпаднала съставомерността. За пълнота ПАС намира за необходимо да се позове на Решение № 30 от 26.07.2021 г. по н.д. № 867/2020 г. на ВКС, в което се приема, че за преценка на съставомерността на деянието по чл. 339 НК е релевантно единствено правилото, което е било в сила към датата на извършването му. Последващите облекчения в административния режим по ЗОБВВПИ не могат да декриминализират със задна дата деяние, което към момента на извършването си е било престъпно.

1.2 Не е налице и претендираната малозначителност на случая. Както беше посочено, само месец след инкриминирания момент е настъпила промяна в разрешените лимити по чл. 6 ЗОБВВПИ, но пък към този момент допустимият брой боеприпаси за притежаваните от В. оръжия е бил доста превишен, а освен това той е държал боеприпаси и от неразрешени видове, като общото количество на всички патрони е надхвърляло 200 броя. Пък и част от тях са били и извън специално пригодена за целта каса, което е самостоятелно нарушение на разрешителния режим. При това деецът не е взел елементарни мерки за сигурност, като ги е поставил на видно и достъпно място. Що се отнася до касата, нея държал незаключена, като на няколко места в разпита си изтъкна, че достъпът до касата бил безпрепятствен. Така че не е приемливо виждането за явно незначително засягане на обществените отношения, охранявани от нормите на чл. 339 НК, което изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Впрочем, за престъплението по чл. 339, ал. 1 не е предвиден привилегирован състав поради маловажност на случая, а и специалният минимум е висок, което демонстрира категоричното виждане на законодателя, че количеството държани престъпни предмети не е обстоятелство, което може да осезаемо да снижи засягането на обекта на наказателноправна закрила.

1.3 Не е необходимо в обвинителния акт да се разяснява какво представлява понятието „боеприпас“, нито цифрово да се фиксира легалната му дефиниция, тъй като нормативното съдържание на термина произтича пряко от закона (посочения от адв. Х. чл. 7 ЗОБВВПИ). Прав е представителят на АП-Пловдив, че непосочването на дефинитивния текст не накърнява правото на защита на подсъдимия, след като е бил детайлно осведомен за обвинителната теза относно конкретните физически белези на процесните патрони (в обстоятелствената част на обвинителния акт).

1.4 Защитата с основание критикува прокуратурата за непрецизност при очертаване на нормите от специалния закон, които запълват бланкетния състав на коментираното престъпление. Посоченият член 50 от ЗОБВВПИ касае самото наличие на правно основание за държане на оръжие и боеприпаси. Член 6 от ЗОБВВПИ урежда количествените ограничения за съхранение на боеприпаси при дадено надлежно разрешение. Следователно чл. 6 от ЗОБВВПИ е следвало да бъде визиран като отнасящ се до инкриминираните 83+11 броя патрони, намерени в касата на В.. Посочването на чл. 50 и за тях е правно неточно, тъй като подсъдимият е имал разрешение да държи техния вид, но с държането им е напуснал количествените предели на това разрешение. Само че въпросната неточност не е довела до неяснота на обвинението до степен ограничаване правото на защита – обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа достатъчно факти, които позволят на В. да разбере, че е обвинен именно за надвишаване на законовите лимити и съобразно това знание, което той потвърди и при своя въззивен разпит, да изгради защитата си. А и разпоредбите на чл. 50 от ЗОБВВПИ са достатъчно информативни, тъй като установяват фундаменталния принцип на разрешителния режим – необходимостта от „надлежно разрешение“ за придобиване и държане на боеприпаси, така че и без детайлизиране чрез препратка към чл. 6 от ЗОБВВПИ са в състояние да очертаят рамките на обвинението.

1.5 Що се отнася до държаните боеприпаси за карабината, вярно е, че В. е държал помалко от разрешените боеприпаси – само 8 броя. Този факт също е правно ирелевантен за съставомерността на деянието по отношение на патроните за пистолетите. Количествените лимити, установени в чл. 6 от ЗОБВВПИ, се прилагат за всяко оръжие поотделно и не могат да се „компенсират“ или прехвърлят помежду си. Фактът, че за карабината е налице „свободен капацитет“ в рамките на разрешения лимит не узаконява по никакъв начин превишението на лимита за боеприпасите за оръжията „Макаров“ и „ТТ“. Престъплението е осъществено за всяко количество над разрешения лимит за съответния вид оръжие и боеприпаси.

1.6 Вярно е по-нататък, че В. е държал и адаптер, но наличието на подобна редуцираща муфа не превръща боеприпасите за пистолет „предназначени“ за карабината и не води до приложение на по-високият лимит. Нему не е разрешено да използва карабината с другите калибри патрони, така че държането на тези други патрони е незаконно, независимо от техническата възможност за използването им чрез адаптер.

2. Не е правилно окачествяването на държането на откритите в дома на подсъдимия повече от три на брой антики като престъпление чл. 278, ал. 6, пр. 3 НК, поради което В. беше оправдан с новата присъда по това обвинение.

2.1 Най-напред следва да се изясни обекта на въпросното престъпление – това са обществените отношения, свързани с установения от държавата ред за опазване и закрила на културното наследство на Република България. Нормата е бланкетна и защитава държавния контрол върху археологическите обекти, като установява наказателна отговорност за неизпълнение на задължението за тяхната идентификация и регистрация, уредено в ЗКН. По-далечната цел е закрила на суверенния интерес на държавата върху нейното културно наследство. Част от това наследство са държаните от В. монети, копче и брадви, които като материална следи от минали епохи, представляват археологически обекти – свидетелстват за цивилизации, които представляват изследователски интерес за науката археология. Принадлежността им към въпросната специфична подкатегория движими културни ценности не ги прави годен предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК сама по себе си. За да са такъв предмет, е необходимо и да притежават значима стойност (художествена, научна или културна), защото в противен случай няма да подлежат на идентификация и регистрация (арг. от ал. 3 на чл. 7 ЗКН). Подобна характеристика държаните от подс. В. предмети нямат, след като експертизата ги категоризира като „масов материал“ с някаква (но не значима) културна и историческа стойност. Бидейки масов материал, не подлежат на идентификация, както изрично се сочи в спомената ал. 3 на чл. 7 ЗКН. Законодателят отчита, че държането на подобен античен материал с масов характер няма потенциал да засегне контрола на държавата върху българския културен фонд. Ето защо нормата на чл. 278, ал. 6 от НК съдържа наказателноправния запрет за държане на обекти на археологията, които не са идентифицирани „по съответния ред“ – ред, който за масовия материал не е предвиден. Следователно на деянието на подс. В. му липсва обективен съставомерен елемент.

2.2 Налице е и още едно (самостоятелно) основание за отхвърляне на предложената квалификация – обявената от експертите невъзможност за установяване на произход от българските земи. Както беше посочено, наказателната отговорност по чл. 278, ал. 6 от НК е въведена, за да защити държавния културен фонд. Наказателноправната защита е пряко обвързана с режима на публичната държавна собственост, дефиниран в Закона за културното наследство. Разпоредбата на чл. 2а, ал. 1 от ЗКН е категорична, че публична държавна собственост са само тези археологически обекти, които „произхождат от територията и акваторията на Република България“. След като по единствено възможния ред (експертен) не може да се установи произход на държаните от подс. В.старинни вещи от българските земи, значи тези вещи не могат да се окачествят като публична държавна собственост, т.е. като обекти, за които е съществувало задължение за идентификация и регистрация по реда, предвиден за българското културно наследство.

2.3 Защитата е изложила при първоинст. разглеждане на делото възражение в подобен смисъл, което е отхвърлено с некоректно позоваване на чл. 6, ал. 1, т. 3 Наредба № 1 от 16.02.2021г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистрите за тях, според който археологически предмети с произход от други държави не подлежат на идентификация, ако са придружени с документ за произход.

Отговорът на първата инстанция не държи сметка именно за изяснения по-горе обект на закрила по чл. 278, ал. 6 от НК. След като обект на посегателството са обществените отношения, свързани с опазването на българското културно наследство, значи държането на предмети с чуждестранен произход (които не са и не могат да бъдат публична собственост на България) не засяга българския държавен културен фонд. Криминализирането на държането на археологически обекти отстоява суверенния интерес на държавата върху нейното културно наследство, респ. няма за цел регулиране държането на чужди културни ценности на частноправно основание. Чл. 146, ал. 1 от ЗКН дава материалната характеристика на обекта (следа от човешка дейност от минали епохи), но тази дефиниция придобива наказателноправно значение едва в съчетание със споменатия чл. 2а, ал. 1 от ЗКН. Един предмет се превръща в правно релевантен археологически обект, попадащ под защитата на българския наказателен закон, само когато е установено, че той е част от българското наследство.

ПлОС е демонстрирал неразбиране и на бланкетния характер на наказателната норма. Освобождаването от идентификация на предметите с чужд произход, придружени с документи, има за цел да улесни административния и митническия контрол. Тя създава удобство за законния вносител, но нейното обратно тълкуване не може да създаде престъпен състав. Липсата на административен документ не може да превърне едно незабранено от закона деяние (държане на антика с чуждестранен произход) в престъпление. Тъй като чл. 278, ал. 6 от НК е бланкетна норма, тя наказва неизпълнението на задължение, произтичащо от ЗКН. Ако предметът е с чуждестранен произход, за него поначало не възниква задължение за идентификация по българския ред, тъй като той не е част от българския държавен фонд, за който единствено става дума в ЗКН.

2.4 В тази връзка не беше прието за коректно предложението на прокурора от АП- Пловдив (който пледира за оправдателна присъда по обвинението по чл. 278 НК) за отнемане на държаните антики в полза на държавата. Това предложение не съобразява именно липсващата неопределеност на произхода на инкриминираните вещи, която не позволява да бъдат отнесени към публичната собственост на държавата. Отделен е въпросът, че по отношение на тях не е приложимо нито специалното основание по ал. 7 на чл. 278 НК, нито общият ред, доколкото подс. В.не е сторил съставомерно деяние, което бездруго означава, че отнемането им не може да бъде аргументирано с нито една от хипотезите по чл. 53 НК

ЗА НАКАЗАНИЯТА

Санкционният избор на окръжния съд за престъплението по чл. 339 НК не е споделим. Окръжният съд се е отклонил от критериите за определяне на наказанието, първият от които се прилага посредством оценяване степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а вторият – посредством отчитане на наказателноправно релевантните характеристики на личността на дееца, които не са свързани с обществената й опасност. Това се е получило поради некоректна преценка на съвкупното смекчаващо-отегчаващо действие на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства.

Правилно като обстоятелство със значителни смекчаващи свойства е отчетен фактът, че с активни позитивни действия подс. В. е изградил отлична характеристика на своята личност – създал е семейство, отгледал е деца, през целия си съзнателен живот е полагал общественополезен труд, използвайки висшето си образование, има чисто съдебно минало, с една дума – води порядъчен живот като член на обществото. Тези обстоятелства дават благоприятна прогноза за поведение, съобразено с обществените изисквания.

Първата инстанция е пропуснала да отчете за намаляване на наказанието за разискваното престъпление стореното от подс. В. на досъдебното производство самопризнание, което доста допринесе за изясняването на обективната истина. Това самопризнание беше изменено във въззивните обяснения на подсъдимия, както по-горе беше посочено, но след като прокуратурата се ползва от капацитета на дадено обстоятелство, редно е и защитата да може да ползва този капацитет (в смекчаващ наказанието смисъл).

Не е споделим и изводът за липса на отегчаващи обстоятелства. Обстоятелство с отчетлив отегчаващ потенциал се явява големият брой държани без разрешение боеприпаси – над 200, една трета от които били поставени на видно и достъпно място извън изискуемата по чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ каса. Същевременно степента на обществена опасност на престъплението не е висока предвид факта, че за почти половината от инкриминираните видове патрони В. е имал разрешение, а държането им се осъществявало надлимитно и без допълнителен криминален контекст, а също предвид споменатото по-горе изменение (увеличаване) на установените в специалния закон лимити, настъпило само месец след инкриминирания момент.

Няма смекчаващо обстоятелство, свързано с продължителността на наказателния процес, тъй като изминалите по-малко от три години от инкриминирания момент не нарушават изискването по чл. 22 НПК.

Въззивният съд подложи на самостоятелна преценка всички изброени обстоятелства и достигна до извода, че смекчаващите са многобройни, неутрализират влиянието на отегчаващите и обосновават извода по чл. 55 НК за несъразмерна тежест дори на найлекото, предвидено в закона наказание – наложените от ПлОС две години лишаване от свобода. Счете, че оптималното наказание лишаване от свобода е със срок доста под специалния и почти в общия минимум по НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА. Според въззивната преценка именно това наказание е в симетрия с качествата на деянието и с характеристиката на личността на дееца, поради което се явява справедливо по смисъла на чл. 35, ал. 2 НК и годно да постигне целите по чл. 36 НК.

С оглед избрания срок на лишаването от свобода и чистото съдебно минало на подсъдимия са налице формалните предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК. Неговата личност не разкрива вероятност от повторение на деянието. Ето защо и предвид същественото значение на смекчаващите обстоятелства въззивният съд се спря на най-ниския изпитателен срок, а именно ТРИ ГОДИНИ.

Правилни са и не се нуждаят от анализ решенията на първата инстанция относно веществените доказателства и за разноските в размер на 1191.65 евро, направени по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК.

Във връзка с оправдателния диспозитив по обвинението по чл. 278, ал. 6 НК няма общо наказание, което подс. В.да търпи, поради което присъдата беше отменена и в частта относно приложение нормите на чл. 23 НК, и относно приложението на чл. 66 НК по отношение на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по отхвърленото обвинение по чл. 278, ал. 6 НК разноски от 1044.35 евро бяха оставени за сметка на държавата.

При служебната проверка по чл. 314 НПК въззивната инстанция не откри основания за отмяна или други основания за изменение на присъдата в частта относно обвинението по чл. 339 НК.

По изложените съображения апелативният съд постанови новата присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: