Решение № 3517 от 22.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 367/2026 г.

Производството е по реда на чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане във връзка с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Р. Г. Я. с посочен адрес в [населено място], против заповед №ЗСП/Д-СТ/6662 от 12.01.2026 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, потвърдена с решение №24-РД06-0002 от 24.02.2026 год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора. С оспорената заповед на Р. Я. е отказано отпускането на месечна помощ за допълване на доходите за месец декември 2025 год., поради това, че жалбоподателката е собственик на два жилищни имота и в тази връзка не било изпълнено изискването, закрепено в чл.10, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. Чрез жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради постановяването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Навеждат се съображения, че в хода административното производство не са взети предвид всички относими за случая обстоятелства и не събрани достатъчно доказателства преди постановяване на оспорената заповед от гл. т. статута на притежавания от Я. втори недвижим имот и от гл. т. на това, че от него в действителност жалбоподателката не получава доходи, поради изтъкнати и от самата нея пред административния орган обективни причини. Твърди се, че фактът за притежаван от нея втори, различен от основния обитаван недвижим имот, не може на самостоятелно основание до доведе до отказ за отпускане на исканата целева помощ за отопление, доколкото от една страна второто жилище не може да бъде обитавано от Я. и сина й, а от друга то не е и не може да бъде източник на доходи, поради което са изпълнени условията на правилника. Заявява се, че наличието на друго жилище в хипотезата на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП следва винаги да се преценява с оглед дали е възможно от него да се получат или са получени доходи. Излагат се доводи, че с така мотивираната заповед не е постигната основаната цел, чието изпълнение законът преследва, а именно: подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, както и че същата противоречи на приложимото европейско законодателство. Акцентира се върху съдебна практика по сходни на настоящия правни спорове. От съда се иска отмяна на оспорената заповед. В проведеното открито съдебно заседание и чрез представени по делото подробни писмени бележки се поддържат изложените в жалбата съображения. Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, с депозираното писмено становище за открито съдебно засадение за 23.06.2026 год., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи, че по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, собствеността върху втори недвижим имот е право изключващо получаването на месечна помощ за допълване на доходите. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: Жалбоподателката в настоящото производство – Р. Г. Я. е подала заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-СТ/6662 от 23.12.2025 год. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора с искане за отпускане на месечна помощ за допълване на доходите. В заявлението са посочени факти и обстоятелства, относими към социалния и икономически статус на Я. и нейното семейство. Посочен е актуалният й настоящ адрес – [населено място], [улица], •••. Изрично заявена е собствеността върху различен от обитавания от нея и сина й недвижим имот, а именно: жилищен имот един брой и ½ идеална част от помещение от 31 кв.м., което не представлявало самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. С допълнителна декларация, е удостоверено, че притежавания имот с административен адрес в [населено място], [улица], * е прехвърлено от майка срещу задължението за издръжка и гледане. Декларирано е също така, че този имот не се обитава от нея и сина й, а от майка й и сестра й. В декларацията се заявява, че доходи от този втори недвижим имот семейството й не получава. Въз основа на подаденото заявление и на посочените в него обстоятелства, служебно събраните доказателства от Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора и след извършена социална анкета е изготвен социален доклад от 12.01.2026 год. по реда на чл.4, ал.3 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 год. във връзка с чл.27 от ППЗСП. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на доклада, заявителката е неомъжена жена на 59 год., полагаща грижи за едно дете на 18 год., безработна, съответно и регистрирана в ТД „Бюро по труда“. Общият доход на семейството от предходните месец е в размер на 50.00 лв. – социална помощ. Отбелязано е, че жалбоподателката живеела в собствено жилище. В доклада е посочено, че е налице и друг собствен жилищен имот – този, описан в представената от Я. декларация, като за него е отбелязано, че не се установява възможност да бъде източник на доходи. Акцентирано е върху данните, съдържащи се в набавената по служебен път справка от Община Стара Загора – писмо №10-11-13991/22.07.2025 год. /която не е приложена по преписката/, според която Я. е собственик на жилището, което в момента обитава, на друго, находящо се на в [населено място], [улица], *, както и на ½ идеална част от жилище-обект, находящ се на същия административен адрес. Доколкото тези обстоятелства не се оспорват и от страна на жалбоподателката, то съдът намира, че същите са безспорно установени и по отношение на тях не съществува спор между страните. В заключение на доклада е направено предложение на Я. да бъде отказано отпускането на месечна помощ за допълване на доходите, поради това, че тя е собственик на два жилищни имота – апартаменти в [населено място]. С оспорената понастоящем заповед №ЗСП/Д-СТ/6662 от 12.01.2026 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, на основание на основание чл.13, ал.2 и ал.3 от Закона за социалното подпомагане, във връзка с чл.28, ал.1 и чл.9, ал.1 от ППЗСП на жалбоподателката е отказано отпускането на месечна помощ за допълване на доходите за месец декември 2025 год. с изтъкнат основен мотив – притежаваното от лицето жилище не е единствено. Заповедта е обжалвана по административен ред. С решение №24-РД06-0002 от 24.02.2026 год. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във връзка с чл.9 от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от Я. жалба против заповед №ЗСП/Д-СТ/6662 от 12.01.2026 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка и въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, решаващият административен орган е приел, че за жалбоподателката е налице правоизключващ получаването на месечната помощ за допълване на доходите обстоятелство, тъй като не отговаряла на условието на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, доколкото за нея било безспорно установено собствеността върху два жилищни имота, находящи се в [населено място], като не е било необходимо същото да е реално обитавано или от него да се придобиват доходи. С оглед на изложените правни и фактически съображения е формиран краен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора е отказано отпускането на исканата помощ. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на оспорената заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора и на потвърждаващото заповедта решение на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора. По делото бе разпитан като свидетел и М. А. А. – син на жалбоподателката, от показанията на който се установи, че имота на [улица]се обитава от братовчед му, леля му и баба му, че нямат достъп до него, тъй като не били пускани вътре, данъците не са били плащани и се дължат от майка му, баба му неколкратно е звъняла да иска издръжка срещу заплахата, че ще развали договора. Твърди също така, че са се водели дела, но не знае по каква причина, кога и какъв е резултата от тези дела. Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното: Оспорената заповед №ЗСП/Д-СТ/6662 от 12.01.2026 год. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово регламентираните му в чл. 13, ал. 2 от ЗСП правомощия. Административният акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на нормативно установените общи и специални изисквания относно неговото съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните обстоятелства за обосноваване на постановения отказ за отпускане на месечна помощ за допълване на доходите - установено неизпълнение на изискванията на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, предвид констатираната собственост върху два жилищни имота. Въпросът за съответствието на правните и фактическите основания, и направените изводи, с данните и обстоятелства, съдържащи се в представените по делото доказателства е въпрос по съществото на спора и касае материалната законосъобразност на акта. Съдът не констатира наличието на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед, които да бъдат приети за съществени такива и съответно да доведат до отмяна на административния акт само на това основание. Предвид наведените в тази насока доводи от жалбоподателката следва да се отбележи, че в случая не се наблюдава нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, касаещи процеса по събиране на доказателства и преценката на относимите обстоятелства, доколкото видно от материалите по административната преписка, компетентният орган е бил запознат с факта, че Я. притежава друг недвижим имот, различен от този, който в момента обитава. Както бе посочено по-горе в изготвения социален доклад ясно и конкретно е отразено становището, че по отношение на въпросния втори жилищен имот е възприето, че представлява пречка за получаване на исканата социална помощ, като това е очевидно е взето предвид от административния орган при издаване на заповедта си. В социалния доклад също така е изрично отбелязано, че жалбоподателката не може да предостави достъп до жилището, защото там живеела сестра й по желание на майка й. В тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството дали този имот може да генерира доходи в полза на Я. също е анализирано, като изрично е изразено становище че такава преценка законодателят не изисква и не е необходимо същото да е източник на доходи. В случая не може да се обоснове извод за опорочена процедура по издаване на индивидуалния административен акт, като дали административният орган правилно е подвел относимите факти и обстоятелства под юридическите факти на приложимите за случая правни норми отново е въпрос за материална законосъобразност на оспорената заповед. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи биват месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на Министъра на труда и социалната политика /чл. 12, ал. 4 от ЗСП/ - Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл.9 от ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че право на месечна помощ за допълване на доходите възниква при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. дохода за предходния месец да е по-нисък от определен диференциран доходи и 2. лицето да отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП. От доказателствата по делото безспорно се установява, а и спор между страните по този факт не се формира, че единствения доход на Я. за предходния месец се формира от получената еднократна помощ в размер на 50.00 лв., който очевидно е по-нисък от диференцирания доход, който е в размер на 421.08 лв.. Спорен е единствено въпросът дали е изпълнено второто условие, дали е налице правоизключващото обстоятелство по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. В разпоредбата на ППЗСП са посочени условията, на които следва да отговарят лицата, за да им бъде отпусната помощ. Първото от тези условия е обитаваното от заявителя жилище да е единствено – чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. От своя страна чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП гласи, че лицата и семействата не следва да имат вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля линията на бедност за съответната година, с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация. Подзаконовата норма на чл.10, ал.1, т.1 ППЗСП съответства на по-високата по степен норма на чл.11, ал.2 от ЗСП, която допуска социалните помощи да се получават само след като лицата са изчерпали всички възможности за самоиздръжка. В този смисъл, при извършеното тълкуване на горепосочените разпоредби, според настоящия съдебен състав, условието недопускащо отпускането на месечна помощ по реда на чл.9 от ППЗСП, предвидено в чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП е не само да е налице формално притежаван недвижими имот, но и този имот да генерира доходи на лицето, подало заявление за отпускането на месечната помощ, надхвърлящи определения в чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП размер. В тази връзка е необходимо да се посочи, че нормата на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, както преди изменението й от 01.06.2023 год., така и след това, касае единствено обитаваното собствено жилище на заявителя на помощта и не се отнася до всички останали недвижимости - в смисъл, че изключва възможността за притежание и на друго жилище, различно от обитаваното за целите на ЗСП и ППЗСП. В този ред на мисли съдът приема, че другите собствени на заявителя недвижими имоти се преценяват само в светлината на чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП, доколкото следва да бъде установено дали те са генерирали вземания и доходи в полза на заявителя, като по смисъла на закона подобни вземания и доходи над определения размер естествено не следва да са налице и относно обитаваното жилище, т. е. нормата на чл.10, ал.1, т.1 от правилника не следва да се тълкува и прилага изолирано от останалите разпоредби на закона, както и пряко да им противоречи. Източниците на доходите не следва да бъдат ограничавани, като дори тези от тях, генерирани от притежаваното имущество са изрично посочени. Видът на притежаваното имущество не представлява основание за отказ за социално подпомагане. Аргумент в подкрепа на това становище съдът черпи, както от общата разпоредба на чл.2, ал.3 от ЗСП, според която право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл.140 от СК да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности, така и от тази на чл.3, ал.1 от ЗСП, според която социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите, и се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата. Допускайки правилността на противното тълкуване на нормата на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, очевидно извършено в случая от административния орган, чрез поставянето на ограничаващо правото на социално подпомагане условие, изразяващо се в изискването за наличие на право на собственост върху само един жилищен имот, се достига до пряко противоречие с разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗСП, респективно с целта на закона. Последната предвижда възникване на правото на социално подпомагане в хипотеза на недостатъчност на доходите от притежаваното имущество, без същото това право да бъде ограничавано – аргумент от чл.3 от ЗСП, изключващ изначало допускането на пряка или непряка дискриминация при предоставянето на социални помощи, основана и на имуществено състояние. В конкретния случай, основополагащо и съществено за извършване на преценката, за наличието на предпоставките за възникване на правото на социално подпомагане за жалбоподателката, следва да бъде това, дали притежаваното от нея недвижимо имущество може да бъде източник на доходи и то в размер, който да надвишава определения праг за отпускане на социални помощи, като в тази връзка твърдение за наличието на подобно обстоятелство и доказателства в негова подкрепа административният орган не излага. В случая такъв доход не се установява – а точно обратното. По преписката е приложен от страна на жалбоподателката нотариален акт от 1989 год., съгласно който същата е получила процесния недвижими имот, с административен адрес [населено място], [улица] /предишна [улица]/ срещу задължението за издръжка и гледане дължащо се на прехвърлителката – П. И. Ц. /майка на Р. Я./ до край на живота. Следователно по силата на така представеният договор, Я. дължи полагането на грижи за майка, което включва не само физически грижи, но и такива „осигуряването на един спокоен живот, гарантиране на всичко необходимо за ежедневието, почистване, грижи при болест и немощ, както и осигуряването на прехвърлителката П. И. Ц. правото на безвъзмездно ползване също до края на живота й на една стая по избор и на сервизните помещения.“ Следователно формалното притежаване на този имот, както и обитаването на същия от майка й, не предполагат генерирането на доход от същия, а напротив – предполагат извършването на разходи за осигуряването на един спокоен живот и гарантирането на всичко необходимо. В хода на развилото се административно производство, не извършена проверка от социалните органи на процесния имот, както и да се проверят декларираните от Я. обстоятелства относно обитаването на жилището от майка й и от сестра й, възможността същото да генерира доходи и т.н., т.е. установяването на всички онези обстоятелства относими за отпускането на месечната помощ по чл.9 от ППЗСП. Вземайки предвид горното, неправилен се явява формираният в административния акт извод на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, че по отношение Р. Я. е налице визираната в чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП отрицателна предпоставка, изключваща правото й на целева помощ за отопление, поради което, като постановена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона оспорената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество от съда, делото, като административна преписка следва да се изпрати на компетентния административен орган, който да се произнесе отново по подаденото от Я. заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-СТ/6662 от 23.12.2025 год., като при новото произнасяне, при съобразяване с установеното от съда в мотивите на съдебния акт и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона отпусне на жалбоподателката месечна помощ за допълване на доходите, за месец декември 2025 год. Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК във връзка с чл.9 от ППЗСП, съдът