Решение № 3386 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 296/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.198 ал.4 вр. с ал.2 от ЗИНЗС, образувано по жалбата на М. Г. Х. против Заповед №112-12-18#2/04.03.2026г. на Началника на Затвора в [населено място], постановена след като с Решение №680/16.02.2026г, постановено по адм.д.№ 489/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора е отменена негова Заповед № Л-1945/29.04.2025 г. с правно основание чл.198, ал.4 от ЗИНЗС за продължаване изтърпяване на наказанието доживотен затвор без замяна при специален режим, поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно неизвършване на цялостна и обективирана преценка на поведението на осъдения през атестационния период, за да се приеме за оправдано продължаването на специалния режим по смисъла на решение от 17.11.2015г. на ЕСПЧ по делото Р. срещу България, а именно конкретни причини, сочещи на застрашена сигурност. При новото разглеждане на основанията за продължаване на специалния режим Началникът на Затвора в [населено място] се е позовал на следните факти, които е квалифицирал като основания за продължаване изтърпяване на наказанието в условията на изолация: риск от рецидив от средна степен - 70 бала, с наблюдавани дефицити в зона на настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди, предвид множеството насилствени деяния, за които е осъден, и очертания личностен профил, е определен като висок, идентифициран и непосредствен, насочен към обществото и към отделни личности. Рискът от вреди към служители и други лишени от свобода също е определен като висок. В направената през май 2015г. оценка по профила в основен етап от изтърпяване на наказанието е отчетено повишение на стойността в зона междуличностни проблеми след побой над друг осъден на доживотен затвор, като общата стойност на риска от рецидив е увеличена до 71 бала. Рискът от вреди, предвид криминалния профил и демонстрираното поведение и нагласи, отново е определен като висок и непосредствен по отношение на обществото, персонала в затвора и останалите лишени от свобода, а е от ниска степен към самия него. При последващата оценка от юни 2022 г. общата стойност на риска от рецидив се запазва в рамките на средното ниво - 69 бала. Отчетено е частично снижение в зона междуличностни проблеми, но нивото на дефицити в тази зона, както и в зони отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, както и умения за мислене остава високо. Отчита се ново повишение на стойността в зона междуличностни проблеми, породено от характера на извършените дисциплинарни нарушения за периода - обиди към длъжностно лице и към друг осъден на доживотен затвор от зоната с повишена сигурност. Общата стойност на риска от рецидив нараства от 69 бала на 70 бала. Липсва самокритичност към извършените правонарушения, за които е осъден и осъзнаване на факторите, довели до наложеното най-тежко наказание. Не са изпълнени поставените цели и задачи в зоната отношение към правонарушението в изготвеното в периода препланиране на присъдата, а именно изграждане на мотивация за промяна на криминалните нагласи, приемане на отговорност за проявеното криминално поведение и на размера на наложеното наказание. Също неизпълнени остават заложените в препланирането на присъдата цели и задачи в зони междуличностни отношения и умения за мислене, свързани с недопускането на агресивно поведение към служители и подобряване на уменията за разпознаване на проблеми и за предвиждане на последиците. Проследяването на настъпили промени в поведението и нагласите на едно лице представлява процес във времето, а не еднократен акт, поради което е необходимо да се вземе предвид, че от началото на задържането на осъдения са регистрирани многократно сериозни нарушения на реда и дисциплината, обиди към лишени от свобода и служители, физически саморазправи, нанасяне на средна телесна повреда на друг осъден, хулиганска проява в съдебна зала спрямо съдия. През разглеждания период са допуснати две дисциплинарни нарушения с наложени и изтърпени дисциплинарни наказания. За обида на служител на затвора е наложено наказание лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца със Заповед №Л-2353/30.05.2024г. на Началника на затвора, а за размяна на обидни думи с друг доживотно осъден е наложено наказание забрана за участие в колективни мероприятия за срок от два месеца със Заповед №Л-985/04.03.2025г. Двете нарушения са извършени в срока по чл.109 ал.2 от ЗИНЗС на предходно наложено наказание, при което със заповед №Л-3151/28.06.2023 г. на Началника на затвора е наказан с лишаване от хранителна пратка за срок от два месеца за придобиване по незаконосъобразен начин на хранителни продукти. Водената линия на противопоставяне и негативно отношение към затворническа администрация касае дългосрочна тенденция в поведението, проследима документално в затворническото досие на осъдения и обхваща почти целия му период на престой. От наличните документи се установява, че Х. дава оценки и [жк], с които има пряк контакт през годините. Обижда, предизвиква, подава сигнали до различни институции и по този начин се опитва да избира и диктува кои служители да работят с осъдените, настанени в зона с повишена сигурност. Налични са жалби до затворническа администрация, чиято цел е да се определя кои лишени от свобода да изпълняват различни трудови задължения в ЗПС, а това е показателно, че се опитва да избира, променя, въздейства върху средата в зоната. Подава сигнали и жалби, в които излага твърдения, граничещи с клевети, което от своя страна води до допълнително напрежение. Въз основа на документи се установява, че не еднократно е организирал осъдени лица от различни групи да получават парични средства вместо него. Предвид, че останалите лишени от свобода са наясно, че извършват нарушения и е твърде вероятно да получат наказание, не е сложно да бъдат изведени логични изводи, че влияе отрицателно върху тях, което от своя страна повишава риска от вреди за служителите. Налични са и обяснения на лишени от свобода, от които е видно, че са въвлечени във физическа саморазправа в резултат на провокации с думи, унижаващи техни роднини. В цялост се стига до извода, че осъденият не е способен да зачита правилата, нормите и авторитети. Характерът на дисциплинарните нарушения, както и тяхната устойчивост във времето са неоспорим индикатор, че лицето трудно приема външно наложени правила и норми като активно търси начини да удовлетворява собствените си потребности, като игнорира изисквания и не се съобразява с другите. Безспорно това е пряко следствие от присъщите му характерови и психологични особености на личността, свързани с повишен егоцентризъм, ниска емпатийност и негативизъм. Слаборефлексивен, с нисък толеранс спрямо различно мнение, отключва враждебност и агресия, когато събитията и другите не са в синхрон с неговите очаквания. Същевременно е готов да използва стратегии за омаловажаване и изместване, като търси причини в другите и в обстоятелствата. Присъства стремеж да провежда собствено влияние в общността, което най-често е с негативен характер и в разрез с целите на пенитенциарната институция. С добро ниво на интелект, когнитивни интереси и вербални умения. Демонстративен, следва линия на противопоставяне и негативно отношение към затворническа администрация. Отказва да съдейства на персонала във връзка с изпълнение на служебни задължения в процеса на третиране. В тази връзка и по повод новото произнасяне по чл.198 от ЗИНЗС е депозирана декларация от 25.02.2026г., с която отказва извършване на психологическа диагностика. Отказва да бъде конвоиран от служители на НОС до кабинета на психолога, с което затруднява изпълнението на неговите задължения по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС с цел да дискретидира професионалната му компетентност, което не може да се приеме като добро поведение. По данни на инспектор СДВР, с цел избягване на монотонията и преодоляване на негативния ефект от изолацията, е дадено разрешение за участие в общи мероприятия с други лишени от свобода със Заповед № Л-488/10.02.2025 г. на Началника на затвора. Със същата цел е дадена възможност за участие в седмичните сбирки на Ф. Д., китайска практика за духовно самоусъвършенстване. След отделяне на групата на доживотно осъдените от тази на осъдените, настанени в общи помещения, жалбоподателят е спрял да посещава сбирките. Участва в клуб "Интереси", където заедно с останалите осъдени на доживотен затвор играят тихи игри, общуват и споделят по теми, които ги интересуват. Деен член е на клуб "Градина" - иновативна форма за насърчаване на трудови умения и самостоятелност при производството на зеленчуци и цветя. Съобразявайки се с нормативните изисквания за сигурност, администрацията предлага различни по вид ангажименти на лицата, настанени в зоната с повишена сигурност. Споделя се мнението в решението на Административен съд - Стара Загора, че преценката по чл.218 от ППЗИНЗС при произнасянето по чл.198 ал.3 от ЗИНЗС следва да се основава на цялостния психологически и поведенчески профил на осъдения. Психологически и социални функционирания на лицето и най-вече израза на произтичащите от психологическия му профил субективи нагласи в поведението. Споделя се, че условието по чл.218 от ППЗИНЗС за добро поведение се преценява в подчинение на специалната превенция на наказанието, като поправянето не следва да бъде инцидентно или временно. Наличните примери за израз на вътрешните емоции и отношения - отказ за съвместна работа с администрацията, иницииране на конфликти и обиди към други доживотно осъдени, не кореспондират с волята на законодателя при съставянето на нормата на чл.218 от ППЗИНЗС и понятието добро поведение. При аргумент от противното квалифицирането на обидно отношение и отрицателни нагласи към длъжностни лица и други доживотно осъдени като добро поведение противоречи на специалната превенция на наказанието, но и на генералната за интегриране в обществото при спазване на нормативните правила. Замяната на режима от специален на строг със сигурност би намалило възможността за засилен контрол върху поведението, както и ефективността на силно затруднения корекционен процес. Работата следва да продължи при този режим за постигане на промяна в поведението. Заповедта е издадена въз основа на Становище от Зам.началник РНОД, в което, както и в заповедта, са цитирани ДЗ с изх. №2501/10.05.2024г. за отправена обида към главен юрисконсулт в рамките на разговор с ИСДВР в присъствието на служител от НОС, отказ да се съдейства на персонала, което е видно от молба от 15.05.2024 г. до Началника на затвора по повод отказ на осъдения да разговаря с ИСДВР към този момент, поради твърдения за негови неправомерни действия, с изявена претенция за назначаване на друг служител на същата позиция. По случая е изготвена ДЗ на НС СДВР, от която е видно, че тези искания и твърдения нямат основание. Следващият отказ за съдействие е обективиран в молба от 23.05.2024 г. с посочени твърдения за неправомерни действия от страна на ИСДВР и отказ да се разговаря с него, съдържаща оценка за работа на служителя - "ако ще бъде върнат на поста, началник на затворническо общежитие, от който пост бе изгонен не без основание". Отправена обида към друго лице, осъдено на доживотен затвор, установено от докладна записка от 15.01.2025г., на която обиденият е реагирал, като по разпореждане на НОС разговорът е прекратен, но по време на престой на открито са изказани особено цинични реплики към малцинствен етнос /цитирани/. Във връзка с ескалиращото поведение престоят на открито е прекратен. Непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /хулиганство/ е проявено към съдията от СРС, чрез думите, че постът, който заема го е придобила, чрез предлагане на ..., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което е постановена осъдителна присъда по чл.325 ал.4 вр. с ал.1 от НК на една година лишаване от свобода. Въз основа на тези факти, както и отказът да бъде извършена психологическа оценка от 25.02.2026г., както и това, че са прилагани различни методи за въздействие - като заличаване на наложено наказание като мярка за поощрение, разрешение за участие в мероприятия с други лишени от свобода, включване в клубна дейност, становището на ръководителя на направление социална дейност и възпитателна работа, цитираното становище на заместник началник РНОД, и на психолога е заключено, че са налице основанията да бъде продължено прилагане на специалния режим при изтърпяване на наказанието. С жалбата се твърди, че заповедта противоречи на закона, като са нарушени и правилата на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС за нейното издаване, както и на решения на ЕСПЧ, поради което се иска нейната отмяна. Твърди се, че е на специален режим на основание чл.68, ал.1 от ЗИНЗС, а не защото този режим е определен от наказателния съд при определяне на едно общо, най-тежко измежду наложените наказания, което да се изтърпи. Счита, че периодите за оценка на основанията да продължи прилагането на специалния режим са два - единият е от 23.05.2023г. до 29.04.2024г., а вторият от 29.04.2025г до 04.03.2026г. Ответникът оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оспорената заповед е постановена в изпълнение на задължението по чл.198 ал.4 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за периодични оценки на основанията за продължаване на специалния режим, които се извършват след изтичане на период от една година, считано от предходно извършената. Следователно и като се има предвид нормата на чл.198 ал.4 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, както и че се касае за административен акт, издаден след като първоначално постановеният е отменен, а преписката е върната за ново произнасяне, правно релевантният период за целите на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС включва този от 23.05.2023 г. до 29.04.2025 г., поради разпоредената от чл.198 ал.4 вр. с ал.1 от ЗИНЗС периодичност на оценката с предмет продължават ли да съществуват основанията за прилагане на специалния режим, която се извършва чрез становищата на служителите по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС - притежаващи специални знания, касателно психолога и имащи преки задължения по изпълнение на мерките за превъзпитание за другите две длъжностни лица, както и периода от 29.04.2025 г. до датата на издаване на заповедта. Това е така, защото само издаването на ново решение за отпадане на основанията би довело до промяна на режима, но дотогава той се прилага. Целта на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС е да осигури периодичност на проверките за продължаване на най-тежкия режим, който по своето естество води до изолация, но оценките дали са налице основанията са предоставени на специалните знания на психолога, както и на тези длъжностни лица, които са компетентни да прилагат мерките за превъзпитание и да отчитат техния ефект. Задължителното процесуално условие на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС е спазено при издаване на отменената Заповед №Л-1945/29.04.2025г. на Началника на Затвора Стара Загора, видно от съдебното решение за нейната отмяна, в което е посочено, че липсват мотиви на фактите, съдържащи се в становищата по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС. Този порок на съдържанието на административния акт по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС е отстранен при новото разглеждане на случая, съгласно цитираните в пълнота собствени мотиви на ответника в настоящото решение по-горе. В тази връзка следва ясно да се посочи, че за да се прецени дали продължават да съществуват основанията за прилагане на специалния режим е необходимо да се посочат причините, поради които те са се породили - това са извършените престъпления, тяхната тежест и личността на дееца, неговите собствени характер, модели на поведение, нравственост, способност за зачитане правата и личността на другите, за спазване и подчиняване на нормите на обществото. Следователно проследяването на поведението всеки път от началния момент на изтърпяване на наказанието, включително и мотивите по присъдите за определяне на най-тежкото наказание, защото там са основанията за прилагане на специалния режим, е необходимо. В противен случай не може да се проследи дали е постигната такава промяна на личността, която не предполага най-тежкия режим на изолация, който се прилага с цел сигурност на първо място на всички други, които изтърпяват наказание в пенитенциарното заведение или работят там, съответно посещават осъдените. Това задължително условие е изпълнено от ответния административен орган, който разполага с неподлежаща на съдебен контрол преценка за целесъобразност като гаранция за спазване на принципа за разделение на властите. Целесъобразността е в основата на разпоредбата на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС, защото промяната на режима е едно от средствата за постигане на целите на наказанието, поради което и надзорът върху заповедите, с които се преминава към по-леки по степен мерки за сигурност и въздействие, е на прокурора. Отново в израз на принципа за разделение на властите и за ограничаване на изпълнително-разпоредителната власт в едно демократично общество до необходимото за упражняване на държавната принуда са императивните гаранции по чл.198 от ЗИНЗС, а именно: периодичност на проверките за продължаване на необходимостта от прилагане на специален режим, мотивиране с посочване на конкретните причини, отричащи или доказващи да е снижена опасността, която деецът и осъдено лице представлява за обществото и на трето място тези причини да са установени от компетентни длъжностни лица, включително и психолог със специални знания. Всички тези кумулативни условия са спазени при издаване на оспорената заповед, тъй като е издадена въз основа на посочените в чл.198 ал.1 от ЗИНЗС становища, в които са отразени конкретни прояви, както и мерки за въздействие, преценени самостоятелно от началника на затвора като доказващи необходимостта да продължат засилените мерки за охрана на сигурността. Съдът не може да подмени тази преценка, която е извън съдебния контрол за законосъобразност, защото не той определя мерките за въздействие и превъзпитание. Съдебният контрол се свежда до обосноваността - мотиви на административния акт, обосновани от становищата и съдържащите се в тях факти, а те сочат на поведение на лицето, особено хулиганската проява, за което е осъден на лишаване от свобода, отричащо спазването на основни правила за уважително отношение между хората, за зачитане на правилата и приемане на задължението за подчиняване на закона. Демонстрациите на обидно отношение към служители, други лишени от свобода, включително и към съдия, представляващи дисциплинарни нарушения, а последното и хулиганство, както и претенциите за налагане на собствен ред в мястото за лишаване от свобода, не оставят място за съмнение, че опасността, която конкретната личност представлява, не намалява, а се запазва. В това число се ползват превратно права, които остават незасегнати от изпълнение на наказанието и гарантирани от насрещно задължение на органите по изпълнение на наказанието да осигуряват упражняването им, което се установява от съдържанието на жалбите до началника на затвора и способите за общуване със служителите, пряко заети с прилагане на мерките за превъзпитание, чрез оценка на техните способности и лични качества, сочени като причини да не бъдат изпълнявани искания за писмени обяснения, за разговори, за съдействие. Съзнателно отправяне на обидно отношение по отношение на малцинствени групи или към едни служители пред други служители на затвора, което да осигури възможност за публичност. Т. поведение се отразява на останалите лишени от свобода и не може да бъде пренебрегнато, нито прието като доказателство, че няма основание да продължи специалният режим. Изключително циничните обиди, които не се цитират в настоящото решение, са правилно оценени и като провокация към ескалация. Извършените дисциплинарни нарушения и престъпление в оценявания период сочат на продължаване на необходимостта от прилагане на специалния режим и в тази връзка е необходимо да се посочи, че според решението от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Р. срещу България, важно е да се прави ясно разграничение между рисковете, които произтичат за външната общност от доживотно осъдените, за самите тях, за другите затворници и за тези, които работят в затвора или посетителите. Рискът, който поведението представлява за другите затворници и за тези, които работят в затвора, е описан с конкретни прояви по време на предоставена възможност за социализация, чрез участие в колективни мероприятия. Следователно жалбата следва да бъде отхвърлена, поради липса на основания за отмяна на административния акт - издаден е от компетентен орган, въз основа на факти, установени посредством становищата на компетентните длъжностни лица по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС, които сочат на рискове за другите лишени от свобода и за тези, които работят в затвора в Стара Загора, включително извършено престъпление хулиганство, чийто обект на защита е именно спазването на тези правила за поведение, към което е насочена индивидуалната превенция на изпълнение на наказанието. Не може да се приеме, че не е предоставена възможност за поправяне, нито че специалният режим е изпълняван при условия на крайна изолация, която не е сведена до строго необходимото от ограничаване на риска за останалите лишени от свобода и служителите. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора