Решение № 510 от 16.3.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба от М. Й. С., регистриран като ЕТ „Мистейона – М. С.“, [ЕИК], с адрес по чл.8 от ДОПК: [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт № Р-16000924002410-091-001/18.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърдена с Решение №69/07.03.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на допълнително установени задължения, общо в размер на ••• лв., от които: главница – ••• лв. и лихви в размер на ••• лв., формирани от годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г., както и от непризнат данъчен кредит по ЗДДС в размер на ••• лв., ведно с лихви в размер на ••• лв., за периода 01.12.2018 г. – 31.10.2021 г.

Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Намира за необосновани изводите на органите по приходите, че фактурираното гориво не е използвано за дейността на търговеца и за извършените от него облагаеми доставки. Оспорва и изводите на ревизиращите органи, че извършените от него разходи за закупуване на резервни части за автомобили, не били свързани пряко с основната му икономическа дейност. С оглед вида и количеството на закупените авточасти сочи, че същите са свързани с поддръжка на автомобилите, използвани за основната му дейност. Предвид основната дейност, осъществявана от едноличния търговец – предоставяне на строителни услуги, намира за логично закупуването на строителни материали да е свързано с икономическата му дейност, като доставчик на строителни услуги и последващите облагаеми доставки. Сочи също, че по отношение на доставките от [дружество] ООД и [дружество] ООД, ревизиращите органи /РО/ не твърдят и не установяват липса на последващи доставки, поради което неправомерно, на основание чл.69 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Доколкото се претендира несвързаност на разходите с основната дейност на ревизираното лице /РЛ/, намира за неприложима и хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, посочена от решаващия орган. В тази връзка счита, че правото на данъчен кредит е отказано на основание, което не кореспондира с фактическата обстановка, приета за установена от РО. Намира за противоречиви и необосновани и констатациите за липса на кадрова обезпеченост на [дружество] ЕООД и [дружество] ЕООД - доставчиците на услуги за СМР, кофраж, армировка и бетон, като счита, че посочените основания за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит са взаимно изключващи се и неприложими към установените факти. Излага съображения за неправилност на констатациите по отношение на преобразуването на финансовия резултат на РЛ по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, вр. с чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, със стойността на фактурите, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както и по отношение на допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят се позовава и на съдебна практика на ВАС и СЕС. Иска отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски. В о.с.з., чрез процесуалния си представител, както и в представено писмено становище, поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Ответникът – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспорения ревизионен акт за законосъобразен. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол. Оспореният ревизионен акт е частично изменен с Решение №69/07.03.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив.

Установи се по делото, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16000924002410-020-001 / 17.05.2024 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена данъчна ревизия на М. Й. С., регистриран като ЕТ „Мистейона – М. С.“, с обхват: установяване на задълженията за: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДФФЛ, ДОО и ЗО за самоосигуряващи се лица, за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г., както и за Данък върху добавената стойност, за периода 01.12.2018 - 31.10.2021 г. Срокът за извършване на ревизията е продължен със Заповед №16000924002410-020-002 / 26.08.2024 г. и Заповед № Р-16000924002410-020-003 / 25.09.2024 г., издадени от същия орган по приходите. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис. Връчени са на електронен адрес [електронна поща].

В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ 16000924002410-090-001/19.11.2024 г., връчен на електронен адрес [електронна поща], на 20.11.2024 г. Въз основа на РД е издаден и Ревизионен акт № Р-16000924002410-091-001/18.12.2024 г., с който, по отношение на РЛ са установени задължения по ЗДДС, свързани с непризнато право на данъчен кредит за ревизираните периоди, както и допълнителни задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., общо в размер на ••• лв., от които: главница – ••• лв. и лихви в размер на ••• лв. РА е връчен на 27.12.2024 г., на електронен адрес: [електронна поща].

С Решение №69/07.03.2025 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил Ревизионен акт №16000924002410-091-001/18.12.2024 г. в частта, относно допълнително установените задължения по ЗДДС за ревизираните периоди, както и за задълженията по ЗДДФЛ за 2018 г. и 2020 г., по КСО и ЗЗО за 2019 г. и 2020 г., ведно с лихвите към тях. Със същото решение, РА е изменен в частта на определените задължения по ЗДДФЛ за 2019 г. и по КСО и ЗЗО за 2018 г., като е намален установения размер на задълженията и лихвите, както следва: по ЗДДФЛ за 2019 г. – от ••• лв. на ••• лв. – главница, и от ••• на ••• лв. – лихви; по КСО за 2018 г. – от ••• лв. на ••• лв. – главница, и от ••• лв. на ••• лв. – лихви; по ЗЗО за 2018 г. - от •••лв. на •••лв. – главница, и от ••• лв. на ••• лв. – лихви.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото констатации:

Според отразеното в констативната част на РД, М. Й. С. е собственик и представляващ ЕТ „Мистейона – М. С.“, регистриран по ЗДДС, считано от 25.11.2004 г. През проверявания период едноличният търговец е извършвал дейност по предоставяне на строителни услуги, като подизпълнител на [дружество] ООД и неговия правоприемник [дружество] АД. Установени са и извършени СМР на [дружество] ООД, [дружество] ЕООД и ОД ••• – [населено място].

С Протокол за присъединяване на документи от друго производство № Р-16000924002410-ППД-001/25.10.2024 г. към ревизионното производство са присъединени всички относими доказателства, събрани по реда на чл. 37 от ДОПК от извършена предходна ревизия на ЕТ, приключила с издаването на РА № Р-16000921007176-091-001/04.08.2022 г., обявен за нищожен с Решение №480/12.12.2023 г., постановено по адм.д. №490/2022 г. на АС-Кърджали, оставено в сила с Решение №5329/29.04.2024 г. по адм.д. №2013/2024 г. по описа на ВАС. С Протокол №1924374/25.10.2024 г. са присъединени и други документи, в т.ч. и заключенията по съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи, приети по адм.д. №490/2022 г. по описа на АС-Кърджали.

По отношение на счетоводството на РЛ е прието, че текущото счетоводно отчитане се организира по утвърден индивидуален сметкоплан и счетоводна политика. Формата на счетоводството осигурява хронологично счетоводно отчитане на стопанските операции. Прилага се двустранно записване на счетоводните операции, следвайки хронологичен ред. Водят се задължителни регистри - Дневник за покупки и Дневник за продажби, като отчитането на продажбите на задълженото лице е организирано чрез издаване на фактури. Разчитането с бюджета по ЗДДС се извършва чрез сметка 453 „Разчети за ДДС" с подсметки - 4531 „Начислен данък за покупки", 4532 „Начислен данък за продажби", 4538 „Данък за възстановяване" и 4539 „Данък за внасяне". Прието е, че при осчетоводяване на разходите не са спазени изискванията на счетоводното законодателство, като разходите за горива са отчитани не въз основа на реално изминати километри, посочени в представени пътни листове, а по фактури за закупено гориво. В изготвените справки за разход са посочени нереални разходни норми на автомобилите и отчитани повече изминати километри между населените места. Посочено е също, че разходите за строителни материали не са отчитани въз основа на документи за реалното им влагане в обектите, въз основа на издаден акт обр.19, а в края на годината, въз основа на извършена инвентаризация, както декларира ревизираното лице. Закупените материали през годините са заприходени в сметка 301 и отнесени в перо от същата сметка - [обект]. Там са отчитани и разходи без документална обоснованост, чрез изписване на материали и отнасянето им в сметка 600 - разходи за материали. Няма представени описи от инвентаризация на материалите в [обект]. Не е водена аналитична отчетност на материалите по количество и стойност и на разходите по обекти.

I. По Закона за данък върху добавената стойност

1. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 63 бр. фактури, с данъчен кредит в размер на ••• лв., описани на стр. 77-79 от РД, издадени от [дружество] ООД, с предмет на доставка – гориво /дизел и бензин/. Прието е, че от събраните при проверката доказателства, не се установява едноличния търговец да е използвал фактурираното гориво за извършване на облагаеми доставки. Счетоводната отчетност е организирана към пълно изписване на горивото като разход, без да се използва аналитичност, основана на реално изминати километри от съответното МПС и основание за извършване на транспорт /курсове, обекти по договори, автомобили, клиенти/. Посочено е, че [дружество] ООД се явява свързано лице, по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ДОПК, тъй като ревизираното лице е съдружник, управител и представляващ дружеството. С ИПДПОЗЛ № Р-16000924002410-040-001/28.05.2024 г. от РЛ са изискани документи за МПС, за които са разходвани горивата, начина на осчетоводяване и въз основа на какви документи са изписвани закупените количества гориво. Според писмените обяснения на РЛ, зареждането на автомобилите се записва на картон и в края на месеца продавачът на бензиностанцията му предава касовите бележки за фактурата, по количествата от картона. РЛ е представило и 2984 бр. пътни листове за използваните от него МПС през ревизирания период, като заявило, че голяма част от исканите документи били представени в хода на предходното ревизионно производство. В тази връзка, с Протокол №Р-16000924002410-ППД-001/25.10.2024 г. към ревизията са присъединени документи от преходното ревизионно производство, в т.ч. и свидетелство за регистрация на МПС, собственост на ЕТ, договори за наем на автомобили от 02.01.2019 г., както и писмените обяснения на РЛ. Според приобщените към ревизионното производство писмени обяснения на собственика на ЕТ - М. С., дадени в хода на предходната ревизия, за използваните автомобили през ревизирания период не са попълвани пътни листове. Автомобилите са използвани от работниците за ежедневно придвижване до обектите и превозване на инвентар и материали. В РД е посочено, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. едноличният търговец е използвал един автомобил - товарен [марка] [модел], а за следващите години са представени договори за наем на 3 бр. МПС. Прието е, че договорите са частни документи и в конкретния случай безвъзмездни, което дава основание да се счита, че са съставени за целите на производството. Извършена е насрещна проверка на [дружество] ООД, приключила с Протокол № П-16000924134089-141-001/30.08.2024 г. /л.1005-л.1008, том III/. От Агенция „Пътна инфраструктура“ са изискани и съответно са предоставени данни, относно движението на използваните от РЛ превозни средства на територията на страната, като от същите е установено, че за три от четирите автомобила /рег. № [рег. номер], рег.№[рег. номер] и рег.№[рег. номер]/ са налице данни за движение по републиканската пътна мрежа, а за автомобил с рег.№ [рег. номер] липсват такива данни. След съпоставка на информацията, предоставена от АПИ и данните, вписани в представените пътни листове /ПЛ/, ревизиращите са констатирали минимални съответствия в маршрутите по представените ПЛ, като констатирали също, че посочените в тях разстояния между населените места, са значително завишени. Констатирано е, че зарежданото гориво е в малки количества и е извършвано през необичайно близки интервали от време (многобройни зареждания през няколко минути в един и същи ден), както и че в представените справки за изразходваното гориво е отчетен нереален среден разход на гориво. Предвид горните констатации и тъй като в хода на предходната ревизия РЛ изрично е заявило, че не са издавани пътни листове, РО приели, че същите са съставени за нуждите на обжалването на предходния ревизионен акт. Прието е също, че представените ПЛ нямат съществена роля при отчитането и контрола на разходването на придобитото гориво, тъй като осчетоводяването се извършва по фактури за придобиване на горивата и няма отношение към извършването на отделните курсове, клиенти и обекти.

Установено е, че за ревизирания период ЕТ е закупувало гориво и от други доставчици, от които били издадени фактури на стойност ••• лв., без ДДС, както и че РЛ е съдружник в [дружество] ООД, поради което могат да се постигат договорки и представят документи, които не се основават на реални стопански операции. Въз основа на горното е прието, че обемите, стойността и начинът на документиране на разходите за гориво, не доказват основателността на документираните и осчетоводени доставки по фактурите, издадени от [дружество] ООД, и използването на фактурираното гориво за извършване на облагаеми доставки, като на основание чл. 69, ал.1 от ЗДДС /чл.70, ал.5 ЗДДС в Решението/ не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за гориво, издадени от [дружество] ООД.

2. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит и по 121 бр. фактури, издадени от [дружество] ООД. Фактурите са описани на стр. 89-93 от РД и са с предмет: доставка на авточасти и ремонт на МПС. Констатирано е, че за ревизирания период ЕТ е закупувало резервни части за автомобили, както и услуги по ремонт на същите и от други доставчици, от които били издадени фактури, на стойност ••• лв., без ДДС. В хода на ревизията, на [дружество] ЕООД е извършена насрещна проверка, приключила с Протокол № П-16000924134075-141-001/29.08.2024 г./л.995-л.998, т.III/. Посочено е, че при насрещната проверка не са представени данни за ремонтните услуги, извършени на конкретните превозни средства, както и за вложените консумативи и резервни части. Не са представени и приемо-предавателни протоколи, нито гаранционни документи за извършените ремонтни дейности и вложените резервни части. От проверяваното лице е дадено обяснение, че ЕТ е закупувал авточастите на място, в магазина за авточасти в [населено място], след което със собствен транспорт ги е превозвал до сервиза. Прието е, че представените от РЛ счетоводни справки за закупените резервни части дават информация за сметката, към която са отнесени и плащанията по фактурите, но от тях не може да се установи, за кои автомобили се отнасят резервните части и ремонтът. Предвид количеството на резервните части и броя на използваните от ЕТ автомобили, РО приели, че закупените авточасти не са използвани за ремонт на същите, както и че обемите от авточасти и авторемонти от останалите доставчици на такива стоки и услуги, са достатъчни и съизмерими с вида и размера на декларираната от РЛ дейност. Констатирано е, че резервните части са изписани на разход по сметка 609 – Други разходи, т.е. не са налични. Предвид основната дейност на едноличния търговец - извършване на строителни услуги е прието, че закупените авточасти не са пряко свързани с основната дейност на РЛ, както и че същото не е извършило облагаеми доставки със закупени от него резервни части по въпросните фактури, издадени от [дружество] ЕООД. Въз основа на приетото, на основание чл. 69 и чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставка на резервни части и ремонт, издадени от [дружество] ООД, с начислен ДДС общо в размер на ••• лв.

3. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на ••• лв., по фактури за строителни материали, издадени от доставчиците: [дружество] ООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ЕООД /описани на стр. 104-123 от РД/, както и по фактури, издадени от доставчици: ЕТ [дружество], [дружество] ЕООД, [дружество] ООД, [дружество] ООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ЕООД /описани на стр. 147-149 от РД/. Констатирано е, че РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по горните фактури в пълен размер, чрез отразяването им в дневниците си за покупки и в СД по ЗДДС. По отношение на доставките е посочено, че всички материали са отразени в сметка 301-Материали, отнесени като разход по сметка 600-Разходи за материали и в сметка 610-Разходи за основна дейност, като за по-голямата част е посочено, че са за [обект]. Закупуваните материали по години са осчетоводявани единствено по фактури, дати и стойност. Не е водена аналитична отчетност на разхода на материали по обекти, като изписването на материалите е извършвано само стойностно, а последните са отнесени за обект „София". Посочено е също, че няма съпоставимост между закупените материали и посочените такива в издадените актове обр.19 на клиентите на търговеца. Към ревизията са присъединени документи, т.ч. и актове обр.19 за приемане на извършените СМР, събрани в предходно ревизионно производство, вкл. изпратеното ИПДПОТЛ до [дружество] АД, на което ревизираното лице е предоставяло строителни услуги, както и писмени обяснения от управителя на дружеството. Според тези обяснения, дружеството не е закупувало материали от РЛ, като последното е предоставяло трудови услуги, състоящи се в къртене на бетон, направа на армировка, кофраж и фундаменти, монтаж на скеле, анкери, ЕРS и други строителни дейности.

Констатирано е, че за ревизирания период едноличния търговец има извършени и фактурирани строителни услуги и към други клиенти – [дружество] ООД, [дружество] ООД и ОД ••• – [населено място] /фактури, описани на стр. 125 от РД/. Към горните фактури са представени и актове обр.19 за приемане на извършените СМР, както и приемо-предавателен протокол от 13.07.2018 г. и акт №1 от 30.10.2018 г., издадени към фактурите на [дружество] ООД.

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчиците на материали [дружество] ООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ЕООД. След анализ на събраните в хода на ревизията документи, както и присъединените такива от предходното ревизионно производство, РО приели, че РЛ не е представило доказателства, за какви облагаеми доставки са използвани строителните материали, както и в кои обекти са били вложени, като според представените протоколи и актове обр.19, извършваните от РЛ дейности касаят услуги, свързани с влагане на труд. Посочено е, че счетоводната отчетност на РЛ, не притежава достатъчна аналитичност, от която категорично и еднозначно да се определят фактурите, дейностите и конкретно извършените СМР, към които се отнасят закупените материали. Предвид разнообразието на тези материали е направен извод, че същите не могат да бъдат отнесени към строителните дейности, извършвани от [дружество] АД, включващи строителство на пътища, виадукти, мостове, промишлени и други големи сгради, чийто подизпълнител се явява РЛ. Въз основа на горното е прието, че РЛ не е извършило облагаеми доставки със закупени строителни материали и същите не са свързани с дейността му през ревизирания период, поради което, на основание чл. 69 от ЗДДС, вр. с чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС на ЕТ „Мистейона – М. С.“ е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на ••• лв., по издадените от горните доставчици фактури за доставка на строителни материали.

4. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на ••• лв., по фактури №№ 131/ 27.07.2020 г.; №133/ 28.07.2020 г.; №160/ 25.08.2020 г.; №162/ 26.08.2020 г.; №192/ 21.09.2020 г.; №197/ 25.09.2020 г.; №239/ 19.10.2020 г. и №248/ 22.10.2020 г. /описани на стр. 156-157 от РД/, издадени от [дружество] ООД, с предмет на доставки – кофраж, армировка и полагане на бетон. Фактурите са платени в брой и са осчетоводени по дебита на сметка 301 – Материали, с изключение на ф-ра №131/ 27.07.2020 г., която е осчетоводена по сметка 600-Разход за материали. РЛ е отразило горните фактури в Дневника за покупките и СД за съответния период и е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по тях. Към всяка една фактура е представен акт обр.19, данните в който са идентични с тези в издадените фактури. Прието е, че при извършена съпоставка между данните във фактурите, с вписаните данни в акт. обр.19 за извършени СМР на [дружество] ООД е установено, че единичните цени не отговарят на вложени материали, а на извършен труд, във връзка с направата на кофраж, армировка и полагането на бетон.

На доставчика [дружество] ООД е извършена насрещна проверка. Издаденото ИПДПОЛЗ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като не са представени изисканите документи и писмени обяснения, относно издадените фактури. От извършена проверка в информационните масиви на НАП е констатирано, че [дружество] ООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 13.02.2013 г. и дерегистрирано на 12.05.2021 г., предвид установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В периода, обхващащ проверката в дружеството са били назначени 65 лица, като голяма част от тях били наети за по няколко дни или за по месец – два. Установено е, че дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г., както и че издадените от дружеството фактури, с получател ЕТ „Мистейона – М. С.“, са включени в дневниците за продажба и СД за съответните данъчни периоди.

Във връзка с ИПДПОЗЛ от предходна ревизия, РЛ е представило Договор от 06.01.2020 г., сключен с доставчика, съгласно който [дружество] ООД, като изпълнител, приема от свое име и на свой риск, със своя механизация и средства, срещу заплащане, да изпълнява строително-монтажни работи на обекти, съгласно предоставяни работни чертежи и допълнителни документи по преценка на възложителя. Съгласно чл.2.1 от договора, стойността на последния се формира на база на действително изпълнените СМР и единичните цени в протокол обр. 19, приложен към всяка фактура за СМР.

Според писмените обяснения на РЛ, търговецът е сключил договор за извършване на строителни услуги с [дружество] АД, като във връзка с необходимостта от допълнителни работници за изпълнение на възложена работа, с [дружество] ООД бил сключен договор за извършване на услуги с негови работници, регистрирани в НАП. Посочил, че не били съставяни протоколи, като количеството и цената на извършените услуги били описани в издадените фактури. Получените услуги продал на [дружество] АД.

По отношение на представените от РЛ протоколи за извършени СМР, РО приели, че същите са съставени за нуждите на ревизионното производство, тъй като били подписани от лице, за което не е установено да е било в трудовоправни или гражданскоправни отношения с доставчика [дружество] ООД. Посочено е, че не са представени доказателства за префактуриране на извършените услуги към [дружество] АД, както и че липсват доказателства за реалност на доставките и от двете страни по изследваните сделки /между ЕТ „Мистейона – М. С.“ и [дружество] ЕООД/. С оглед заключението на присъединената към ревизията СТЕ, изготвена по адм.д. №490/2022 г. по описа на АС-Кърджали и предвид липсата на представени доказателства от страна на доставчика е прието, че липсват данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните доставки. Посочено е, че при получаване на доставките ЕТ „Мистейона – М. С.“ не е положил грижата на добрия търговец, въпреки че е имал възможност да го направи, като е направен извод, че по фактурите, издадени от [дружество] ООД, не са налице реално осъществени доставки на услуги, по смисъла на ЗДДС, тъй като реално такива не били получени от ревизираното лице. Респ., използваните фактури не документират реална доставка и не е налице основание за начисляване на ДДС по въпросните фактури. Въз основа на горното и на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1 и чл.69 от ЗДДС, във вр. с чл.9, чл.12 и чл.25 от същия закон е прието, че не е налице право на данъчен кредит по горните 8 бр. фактури, издадени от [дружество] ООД.

5. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на ••• лв., по 16 бр. фактури с №№ 117/20.01.2021; №118/20.01.2021г.; № 124/16.02.2021г.; № 125/16.02.2021 г.; № 137/22.03.2021 г.; № 138/22.03.2021 г.; № 145/22.04.2021 г.; № 146/22.04.2021 г.; № 172/31.05.2021 г.; № 173/31.05.2021 г.;№ 210/23.09.2021 г.; №211/23.09.2021 г.; №212/23.09.2021 г.; №221/21.10.2021 г.; № 222/21.10.2021 г. и №223/21.10.2021 г./описани на стр. 166-167 от РД, касаещи ДП м.01.2021 г. – м.10.2021 г./, издадени от [дружество] ООД, с предмет на доставка – кофраж, армировка, анкери и полагане на бетон. Фактурите са платени в брой и са осчетоводени по дебита на сметка 301 – Материали, с изключение на ф-ри №№223/21.10.2021 г.; № 222/21.10.2021 г. и № 221/21.10.2021 г., които са осчетоводени по сметка 601 – Разходи за външни услуги. РЛ е отразило горните фактури в Дневника за покупките и СД за съответния период и е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по тях. Към всяка една фактура е представен акт обр.19, данните в който са идентични с тези в издадените фактури. Прието е, че при извършена съпоставка на данните във фактурите и акт обр.19, с вписаните данни в акт обр.19 за извършени СМР на [дружество] ООД е установено, че единичните цените не отговарят на вложени материали, а на извършен труд, във връзка с направата на кофраж, армировка и полагането на бетон. На доставчика е извършена насрещна проверка, като издаденото ИПДПОЛЗ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като същият не бил намерен. Не били представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените фактури, с получател ЕТ „Мистейона – М. С.“. Тъй като от [дружество] ЕООД" не са представени доказателства за вида на фактурираните услуги, както и от кого и къде са извършени услугите, РО приели, на основание чл.37, ал.4 от ДОПК, че такива документи не съществуват. При служебна проверка в информационните масиви на НАП е констатирано, че [дружество] ООД е вписано в ТР към Агенцията по вписванията на 29.03.2016 г. Декларираната от дружеството дейност е свързана с извършването на техническо обслужване и ремонт на автомобили. Установено е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 03.04.2018 г. и дерегистрирано на 17.11.2021 г., предвид установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Доставчикът е декларирал извършени продажби на стоки и услуги към ревизираното лице по 16 бр. фактури /посочени на стр.171 от РД/, включени в регистрите по ЗДДС – справка-декларация и дневник за продажби. През 2021 г. в дружеството са били назначени 14 лица, от които четирима автомонтьори, а останалите - работници в областта на строителството.

Към ревизията са присъединени документи от предходно ревизионно производство - ИПДПОЛЗ № Р-16000921007176-40-003/18.04.2022 г., изпратено до РЛ. Според писмените обяснения на РЛ, във връзка със сключения договор за извършване на строителни услуги с [дружество] АД, и необходимостта от допълнителни работници за изпълнение на възложена работа, с [дружество] ООД бил сключен договор за извършване на услуги с негови работници, регистрирани в НАП. Извършената строителна дейност е фактурирана и заплащана по разценки за труд, договорени с възложителя или малко по – ниски. Не били съставяни протоколи, като количеството и цената на извършените услуги били описани в издадените фактури. Получените услуги били продадени на [дружество] АД.

Прието е, че не са представени доказателства за префактуриране на извършените услуги от ЕТ „Мистейона – М. С.“ към [дружество] АД; липсват доказателства за реалност на доставките и от двете страни по обследваните сделки, както и документи, свидетелстващи за осъществена между тях кореспонденция. В подкрепа на твърдението за липса на данни за материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните доставки, ревизиращите органи са се позовали на присъединените към ревизията заключения от СТЕ, извършени в производството по обжалване по съдебен ред на РА № Р-16000921007176-091-001/04.08.2022 г. Прието е, че при получаване на доставките ЕТ „Мистейона – М. С.“ не е положил грижата на добрия търговец, както и че по фактурите, издадени от [дружество] ООД, не са налице реално осъществени доставки на услуги, по смисъла на ЗДДС. Респ., използваните фактури не документират реална доставка и не е налице основание за начисляване на данък по въпросните фактури, поради следните обстоятелства: липсва доставка на стоки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и не е налице реално прехвърляне на собствеността върху тях; не е налице облагаема доставка, по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС; не възниква данъчно събитие по реда на чл.25, ал.1, 2 и 5 от ЗДДС; не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС; няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69,ал.1 от ЗДДС. Въз основа на горното и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1 и чл.69, във вр. с чл.9, чл.12 и чл.25 от от ЗДДС е прието, че не е налице право на данъчен кредит по горните 16 бр. фактури, издадени от [дружество] ООД.

II. По Закона за данък върху доходите на физическите лица

Прието е, че РЛ е данъчно задължено лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, за получените от него доходи през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Въз основа на констатациите при извършената ревизия, счетоводният финансов резултат /СФР/ на едноличния търговец е увеличен, както следва:

1. На основание чл.26, т.2 от ЗКПО, финансовият резултат е увеличен със сумата в размер на ••• лв., представляваща непризнати разходи за външни услуги, отчетени по фактура № 39/21.06.2018 г., издадена от [дружество] ЕООД, с предмет на доставка - СМР на [обект], на стойност ••• лв. С горната фактура е осчетоводен разход за услуги по сметка 601 - Разходи за външни услуги, приключена със сметка 610 - Разходи за дейността, която от своя страна е приключена със сметка 702- Приходи от услуги, като резултатът е отнесен по сметка 123- Печалба за текущата година. Към фактурата е представен е Протокол № 1 /акт обр. 19/ за извършени СМР: направа на кофраж - 830 кв.м. х ••• лв. - ••• лв.; монтаж армировка -2 523,09 кг. х ••• лв. - ••• лв.; вертикални елементи бетон - 85 8,62 куб.м х ••• лв. — ••• лв. Посочено е, че представеният протокол не съдържа дата и подписи на лицата, приели и предали извършените услуги.

Според писмените обяснения на РЛ, във връзка с този разход, едноличният търговец е сключил договор за извършване на строителни услуги с [дружество] АД. При нужда от допълнителни работници за изпълнение работата, възложена с горния договор, са ползвани услугите на [дружество] ЕООД, за обекти в [населено място]. Извършената строителна дейност е фактурирана и заплащана по разценки, договорени с възложителя. Работата е извършена през м. 06.2018 г., а плащането - през м. 08.2018 г., по банкова сметка, с вносни бележки от 29 и 30.08.2018 г. Последните са представени в счетоводството през м.04.2019 г., когато е закрито задължението.

На доставчика [дружество] ЕООД са извършени две насрещни проверки, като издадените ИПДПОЛЗ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като същият не бил намерен. Не били представени изисканите документи и писмени обяснения за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираната доставка. В тази връзка е прието, че вписаните данни в издадената фактура, не са документално обосновани и не отговарят на действителността. На основание чл.37, ал.4 от ДОПК е прието, че такива документи не съществуват, тъй като [дружество] ЕООД не представило изисканите по реда на ДОПК доказателства, за да се изследва реалното изпълнение на доставката. Прието е, че няма доказателства за реално извършване на фактурираната доставка и фактурата не отразява действителна стопанска операция. Въз основа на горното и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, финансовият резултат за 2018 г. е увеличен с ••• лв. - стойността по фактура №39/21.06.2018 г., издадена от [дружество] ЕООД.

2. На основание чл.26, т.1 от ЗКПО, счетоводния финансов резултат на едноличния търговец е увеличен съответно със сумите в размер на ••• лв. - за 2018 г., ••• лв. - за 2019 г. /в резултат на изменението на РА с Решението на директора на Дирекция “ОДОП“/ и ••• лв. - за 2020 г., представляващи непризнати разходи за строителни материали, гориво, авточасти и извършен ремонт, отчетени по фактури, издадени от: [дружество] ЕООД, [дружество] ООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД, ЕТ [дружество], [дружество] ЕООД, [дружество] ООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ООД, [дружество] ООД, и [дружество] ЕООД, както и по три фактури с №№593/ 30.03.2018 г., №605/15.06.2018 г. и № 602/30.05.2018 г., издадени от ЕТ [дружество] за доставка на строителни материали. Въз основа на приетото от РО, че посочените разходи по всички фактури, издадени от визираните по-горе доставчици не са използвани за изпълнение на облагаеми доставки и не са свързани с икономическата дейност на търговеца, на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО е извършено преобразуване на СФР на РЛ, в посока увеличение за съответните финансови години, в обхвата на ревизията.

Задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.

Ревизията е констатирала, че през периода 2018 г. – 2020 г., в качеството си на ЕТ, РЛ се е осигурявало като самоосигуряващо се лице за всички осигурителни рискове, при избран минимален осигурителен доход за съответната година. Установено е, че през горния период М. Й. С. се е осигурявал и на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО /при [дружество] ЕООД“/, както и на основание 4, ал. 8 от КСО /при Община Кирково/. В периода 01.01.2018 г.-31.12.2020 г. задълженото лице е начислявало и внасяло авансови осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице върху месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Установено е, че за горния период, освен дължимите ежемесечни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, М. С. дължи осигурителни вноски при годишно изравняване на дохода, съгласно чл.6, ал. 8, във вр. с чл. 4, ал.3, т. 2 от КСО, ограничено до максималния осигурителен доход за всяка година. Въз основа на горното са определени и допълнителни задължения за ЗОВ към ДОО, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО.

Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за ревизираните периоди РЛ дължи осигурителни вноски за здравно осигуряване, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност, като собственик на ЕТ „Мистейона – М. С.". За установения с ревизията окончателен осигурителен доход за периода 2018 г. – 2020 г., са определени вноските за ЗО, които следва да бъдат довнесени, ведно с лихва.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя са назначени съдебно-счетоводни и съдебно-технически експертизи.

По приобщените към делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, неоспорени от страните, които съдът кредитира като обективни и компетентни, вещото лице е проследило осчетоводяването на стоките и услугите по фактурите, предмет на ревизията и е посочило, че ЕТ „Мистейона – М. С.“ е осчетоводило същите, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти.

По отношение на извършената от органите по приходите корекция на финансовия резултат за 2018 г., като е увеличен последния със сумата в размер на ••• лв. по фактурите за гориво, издадени от [дружество] ООД е посочено, че това е общата сума на фактурите, издадени от [дружество] ООД през 2018 г., без да е отчетено, че като разход през 2018 г. РЛ е осчетоводило разходи за гориво по отчетени фактури от горния доставчик на обща стойност ••• лв. Вещото лице е посочило, че фактура №1851/31.12.2018 г. на стойност ••• лв. и ДДС - ••• лв. е осчетоводена през м.януари 2019 г. и е включена в дневника за покупките и СД по ДДС за 2019 г. В тази връзка, след приспадане на горната сума, вещото лице е установило задължение на РЛ за данък по ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на ••• лв., ведно с дължимите лихви в размер на ••• лв., вместо установения в РА размер – ••• лв. и лихви в размер на ••• лв.

По отношение на корекцията на финансовия резултат за 2019 г., по фактурите за гориво, издадени от [дружество] ООД, вещото лице е констатирало, че през 2019 г. РЛ е осчетоводило гориво от този доставчик на стойност ••• лв., в т.ч. по фактура № 1851/31.12.2018 г. на стойност ••• лв., ДДС - ••• лв. / в РД ••• лв./ Посочило е също, че фактури №№ 0000002050/30.11.2019 г., на стойност ••• лв., ДДС - ••• лв. и № 0000002070/30.12.2019 г., на стойност ••• лв., ДДС - ••• лв., са осчетоводени през м. януари 2020 г. Фактура № 0000002068/31.12.2019 г. на стойност ••• лв., ДДС ••• лв. е осчетоводена през м. февруари 2020 г. През 2020 год. по счетоводна сметка 609/Др.разходи/ от доставчик [дружество] ООД е осчетоводено гориво на стойност ••• лв., в т.ч. фактура № 0000002050/30.11.2019 г. на стойност ••• лв.; ДДС -••• лв., фактура № 0000002070/30.12.2019 г. на стойност ••• лв.; ДДС-••• лв. и фактура № 0000002068/31.12.2019 г., на стойност ••• лв.; ДДС - ••• лв.

По отношение на извършената от органите по приходите корекция на финансовия резултат, за финансовата 2019 г., по фактурите издадени от [дружество] ЕООД, вещото лице е установило, че увеличението със сумата в размер на ••• лв. представлява общата сума по фактурите, издадени от последния доставчик през 2019 г., без да е отчетено, че като разход през 2019 г. са отчетени фактури на обща стойност ••• лв. През 2019 г. по счетоводна сметка 609 /Др.разходи/ от доставчика [дружество] ЕООД са осчетоводени стоки на стойност ••• лв. Фактури №№ 0000002349/29.10.2019 г. на стойност ••• лв., ДДС -••• лв., № 0000002363/29.11.2019 г. на стойност ••• лв., ДДС -••• лв. и фактура № 0000002342/24.10.2019 г. на стойност ••• лв., ДДС - ••• лв. са осчетоводени през м. януари 2020 г. Фактура № 0000002357/25.11.2019г. на стойност ••• лв., ДДС- ••• лв., фактура № 0000002381/30.12.2019 г. на стойност ••• лв., ДДС - ••• лв. и фактура № 0000002393/31.12.2019 г. на стойност ••• лв., ДДС - ••• лв. са осчетоводени през м. февруари 2020 г. През 2020 год. по счетоводна сметка 609/ Др.разходи/ от доставчик [дружество] ЕООД са осчетоводени стоки на стойност ••• лв., в т.ч. по фактури, издадени през 2019 г. на стойност ••• лв., ДДС - ••• лв. и през 2020 г. на стойност ••• лв., ДДС-••• лв. Във връзка с горните констатации, вещото лице е установило задължение на РЛ за данък по ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на ••• лв., както и дължими лихви по чл.175 от ДОПК в размер на ••• лв., вместо установения от решаващия орган размер на данъка – ••• лв. и лихви в размер на ••• лв.

Според заключението, всички фактури, издадени от доставчиците на РЛ са включени в дневниците им за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответния данъчен период, респ. за тях е деклариран ДДС. Въз основа на представените от РЛ Дневници за продажби и Главна книга, вещото лице е дало заключение, че получените доставки са отразени в счетоводството на ЕТ „Мистейона – М. С.“ и по своя характер съответстват на извършените последващи доставки, с отразени приходи и начислен ДДС. В с.з., по отношение на последващите доставки вещото лице пояснява, че едноличният търговец не е водил аналитично счетоводство по обекти. Заключението, че последващите доставки могат да бъдат свързани с получените от него стоки и услуги е поради обстоятелството, че касаят строителни материали и консумативи. Вещото лице сочи, че 90 % от приходите на РЛ са формирани от строителни услуги, предоставени на [дружество], занимаващ се със строителство и инфраструктурни обекти. В тази връзка и предвид приложените актове обр.19 вещото лице е обвързало закупените строителни материали със строителните обекти, на които РЛ е работило, но счетоводството не дава информация за това, кои от закупените материали, в кой строителен обект е вложен.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза, през ревизираните периоди РЛ е ползвало следните МПС: товарен автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]; лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]; лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]; лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер] и лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]. Според вещото лице, резервните части/консумативи, предмет на доставка по фактурите, издадени от [дружество] ЕООД, по които ЕТ „Мистейона – М. С.“ е ползвал пълен данъчен кредит, са предназначени за влагане в посочените по-горе леки и товарни автомобили. В с.з. вещото лице пояснява, че в конкретния случай е изследвал възможността фактурираните авточасти да бъдат използвани за някой от горните пет автомобила.

Според заключенията на вещото лице Е. Я. по приетите съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, фактурираните от доставчиците [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ООД, доставки с предмет - СМР, кофраж, армировка, анкери и бетон, са възможни за изпълнение с помощта на допълнителен брой работници от ЕТ „Мистейона - М. С.”. Уточнено е, че за периода 01.01.2021 г. – 22.02.2021 г., доставчикът [дружество] ЕООД не е разполагал с кадрови потенциал за извършване на СМР по издадените в този период 4 бр. фактури с №117/20.01.2021 г., №118/20.01.2021 г., №124/16.02.2021 г. и №125/16.02.2021 г. По отношение на доставките на стоки, документирани с фактури, издадени от доставчиците ЕТ [дружество], [дружество] ООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД, ЕТ [дружество], [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ООД, вещото лице е посочило, че някои от стоките, идентични на описаните са предназначени за използване в строителната дейност и свързаните с нея дейности. В тази връзка, според вещото лице материали като: автоемайл лак, прахосмукачка, маншон и други, посочени във фактурите с доставчик [дружество] ЕООД, не се използват в строителната дейност. Закупените стоки не са основно и технологично свързани с актуваните видове СМР-кофраж, арматура, бетон и анкери, в този период, но са свързани с различни видове довършителни СМР. Материали като улук, ротбанд, „Турбо“,„Аквис“, „Доспел“, адаптор, съединител /за дрелки и бормашини/, „боброва опашка“ и др., не са правилно и конкретно отразени във фактурите, като липсва подробно описание на материалите. Други стоки пък, като напр. домакински ел. уреди, ел. скара, хладилник и др. могат да се използват за оборудване на фургоните, ползвани от работници на строителните обекти. Поради липса на придружаващи документи вещото лице сочи, че не може да се установи времето на извършване на фактурираните услуги. По отношение на фактурираните стоки сочи, че датата им на доставка е видна от самите фактури, но поради липса на представени товарителници, складови разписки, искания и др., не може да се определи точното време на доставка, на самите обекти.

С оглед на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

При извършената проверка на оспорения акт съдът установи, че същия е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен орган и в определения от него срок, като ревизионният акт и документите, съставени по време на ревизионното производство са връчени редовно на РЛ на декларирания електронен адрес.

РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. От представените по делото доказателства се установява, че заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, поради което съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Оспорения акт е постановен и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 120 от ДОПК, относно формата и съдържанието му.

Не се констатираха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на ревизионното производство, които да са основание за отмяна на оспорения РА.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

I.По Закона за данък върху добавената стойност

През ревизирания период жалбоподателят е упражнил правото си на данъчен кредит, който не е признат за данъчни цели, за данъчни периоди м.12.2018 г. - м.10.2021 г., по фактури, издадени от [дружество] ООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ЕООД, ЕТ [дружество], [дружество] ЕООД, [дружество] ООД, [дружество] ООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ЕООД, [дружество] ООД и [дружество] ООД.

Установено е по делото, видно и от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, че фактурите, издадени от доставчиците на РЛ са включени в дневниците им за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответния данъчен период, както и че са отразени в дневниците за покупки и СД по ЗДДС на РЛ.

1. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на ••• лв., по 63 бр. фактури, издадени от [дружество] ООД, за доставка на горива /дизел и бензин/.

Данъчният кредит за доставките на гориво не е признат на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и е мотивиран с липсата на доказателства за използване на горивото в облагаемата икономическа дейност на ревизираното лице.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т.1 от ЗДДС, съответстващ на чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, в тежест на ревизираното лице, което упражнява право на приспадане на ДДС е да докаже, че са изпълнени условията за признаване на правото на данъчен кредит /в този смисъл и т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie: "Данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане“

Съдът приема, че не са изпълнени предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, респ. на чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, за признаване правото на приспадане на ДДС за покупките на гориво от доставчика [дружество] ООД. Тази норма предвижда като условие за приспадане на ДДС, стоките и услугите да се използват за целите на негови облагаеми доставки, а в случая не се доказа с надлежни и годни доказателства, горивото по представените фактури да е използвано за облагаеми доставки на РЛ.

В случая, за горивото, закупено през ревизирания период от [дружество] ООД се твърди, че е за автомобилите, ползвани от работниците за придвижване до обектите и превозване на инвентар и материали. Както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното такова не са представени документи, обосноваващи горното твърдение. Така, в представените фактури и приложените към тях множество фискални бонове, не е посочено превозното средство, зареждано с горивата, като не е налице и каквото и да е отбелязване, че същите по някакъв начин са относими към ползваните от РЛ автомобили. На следващо място, начинът на организиране на счетоводството на РЛ и представените по делото доказателства, не дават възможност да се установи, количествата гориво по издадените фактури, да са свързани със съставените пътни листове, съответно - да са използвани за облагаеми доставки на РЛ. По делото не се установи конкретно кои автомобили, ползвани от РЛ, до кои строителни обекти, които в този период са били изпълнявани от него, са превозвали твърдяните материали, инвентар и работници. Не е представена надлежно оформена счетоводна отчетност, относно разходването на фактурираното гориво и доказателства за неговото използване за стопанската дейност на едноличния търговец. Закупеното гориво е отчитано директно като разход по с/ка 601 "Разходи за материали", а не е заприходено по с/ка 302 "Материали" и изписвано въз основа пътни листове, каквито дружеството представя. Представените пътни листове не са отразени в счетоводството, което поставя под съмнение тяхното съставяне към посочените в тях дати, както и за посочените в тях маршрути. Въпреки, че пътният лист е един от документите, доказващ действително извършен разход с конкретно транспортно средство и съответно доказателство, че разходите за транспорт са свързани с дейността на търговеца, в случая закупеното гориво се е отчитало като текущ разход по фактурите, а не въз основа на пътните листове, а последните не са обвързани с други документи, за да бъдат проверени отразените там данни. По отношение на представените от РЛ пътни листове следва да се има предвид, че същите са частни диспозитивни документи, удостоверяващи само, че страните, които са ги подписали са направили съдържащите се в тях изявления. Доказателствената сила на тези документи, съобразно чл. 180 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да се преценява с оглед на останалите доказателства по делото. В конкретния случай доказателствената сила на представените частни документи се разколебава от извършения анализ на съдържащите се в тях данни, според които, за данъчен период 01.01.2019 -31.01.2019 г., за изминати 2 590 км., при разходна норма 15 л/100 км. са нужни 388,5 л. гориво, а са представени фактури за 2 000 л. гориво, което показва завишени стойности на посоченото като изразходвано гориво. Освен това, при извършена справка за разстоянията между населените места, посочени в ПЛ се установява, че разстоянието между [населено място] и [населено място], както и между [населено място] и [населено място], е около 2 км, а не 20 км., съответно 30 км.; разстоянието между [населено място] и [населено място] е 15 км, а не 50 км; разстоянието между [населено място] и [населено място] е около 230 км., а не 360 км, както е отбелязано в съставените пътни листове /напр. ПЛ №54099/30.04.2018 г., ПЛ №052301/03.05.2018 г., №052302/04.05.2018 г. №052303/04.05.2018 г. на л.1671, л.1672 и л.1673 от делото/. Предвид горните констатации, и тъй като в хода на предходната ревизия РЛ изрично е заявило, че не са издавани пътни листове, правилно е прието, че същите са съставени за нуждите на обжалването на предходния ревизионен акт.

Както бе посочено по- горе в тежест на задължения субект е да докаже използването на доставените стоки за целите на икономическата му дейност, а такива доказателства не са представени. От това следва, че за процесните доставки на гориво, не се установи наличието на положителните материалноправни предпоставки, обуславящи правото на данъчен кредит.

Според постоянната съдебна практика на СЕС наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки по принцип е необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС за получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право (Решение на СЕС от 16 септември 2020 г. по дело C-528/19 Mitteldeutsche Hartstein-Industrie AG, т. 26). Такава пряка и непосредствена връзка между доставките от [дружество] ООД и последващи такива в случая е невъзможно да бъде установена, поради вече изложените по-горе съображения. При липса на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, за да е налице право на приспадане на ДДС, е необходимо разходите по получените доставки да са част от общите разходи и да са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност (т. 28 от цитираното решение на СЕС по дело С-528/19), което в процесния случай не се установи.

Не без значение е и обстоятелството, че спорните фактури са издадени от свързано лице, по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ДОПК, което участва пряко в управлението и представителството на ревизираното лице субект, което е в подкрепа на тезата на приходните органи за създаване на изкуствена конструкция с цел злоупотреба. В тази връзка и предвид липсата на данни горивото да е използвано за последващи облагаеми доставки на РЛ, съдът приема, че законосъобразно с оспорения акт е извършена корекция на ползвания данъчен кредит по всички фактури, издадени от [дружество] ООД.

2. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на ••• лв. по 121 бр. фактури, описани на стр. 89-93 от РД, издадени от [дружество] ООД, за доставка на авточасти и ремонт на МПС.

Данъчният кредит за горните доставки не е признат на основание чл. 69, ал. 1 ЗДДС и чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, като е прието, че закупените авточасти и ремонтни услуги не са пряко свързани с основната дейност на РЛ, както и че същото не е извършило облагаеми доставки със стоките и услугите по въпросните фактури, издадени от [дружество] ЕООД.

Според чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Според практиката на Съда на ЕС по дело С-153/11 и С-118/11, въпросът дали задълженото лице придобива стоката или услугата за целите на икономическата си дейност е фактически и подлежи на доказване във всеки конкретен случай.

В конкретния случай съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което правилно на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит по горните фактури. От извършения анализ на доказателствата, представени от задълженото лице, както и събрани допълнително в хода на ревизията, не се установява основната дейност на жалбоподателя да е свързана с търговия и ремонт на авточасти. Не се установява също така, фактурираните авточасти и извършените ремонтни дейности да са свързани с ползваните от РЛ МПС - [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], [марка] [модел] с рег. № [рег. номер] и [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]. Липсват доказателства, въз основа на които да се обвържат закупените авточасти и ремонтните услуги, с някой от автомобилите, ползвани от РЛ в съответния период при осъществяване на дейността му. Така, в случая не са налице данни, в кой автомобил от горните е била вложена всяка една от закупените авточасти, както и на кой автомобил е извършена някоя от фактурираните ремонтни услуги. Не са представени и доказателства за автосервизите, в които са ремонтирани автомобилите и авточастите, които са вложени при този ремонт. Такива данни не се съдържат и в заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза, основана еднствено на възможността фактурираните авточасти да бъдат използвани за някой от горните пет автомобила.

При тези данни и предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ДОПК, непредставянето на конкретни данни, респ. недоказването в кои конкретни МПС са вложени конкретни индивидуално или родово определени фактурирани стоки или предоставени услуги, следва, че тези стоки и услуги не са участвали в икономическата дейност на лицето и това изключва правото на данъчен кредит по тези доставки.

Предвид изложеното законосъобразно с РА, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е извършена корекция на ползвания данъчен кредит по фактурите, издадени от [дружество] ООД.

3. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на ••• лв., по фактури за доставка на строителни материали, издадени от доставчиците: [дружество] ООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ЕООД /описани на стр. 104-123 от РД/, и по фактури, издадени от доставчици: ЕТ [дружество], [дружество] ЕООД, [дружество] ООД, [дружество] ООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ЕООД /описани на стр. 147-149 от РД/.

Установено е в случая, че доставките по горните фактури са отразени в сметка 301-Материали, отнесени като разход по сметка 600-Разходи за материали и в сметка 610-Разходи за основна дейност, с отбелязване - за [обект].

Безспорно е по делото, че основната дейност на дружеството в ревизирания период е свързана с предоставяне на строителни услуги, като подизпълнител на [дружество] АД, както и че около 90 % от приходите на РЛ са формирани от строителни услуги, предоставени на последното дружество, както и извършени СМР на [дружество] ООД, [дружество] ЕООД и ОД ••• – [населено място].

Представени са и договори, приемо-предавателни протоколи и актове обр.19 за извършени строителни дейности с изпълнител ЕТ „Мистейона – М. С.“.

Според писмените обяснения на управителя на РЛ, изписването на материали за разход е извършвано въз основа на инвентаризационен опис за налични материали в края на всяка година, като неналичните са използвани за дейността на търговеца. Материалите са използвани за извършени СМР, за които са представени актове. Купувани са и материали за изграждане на офис в [населено място], но впоследствие се отказал. В края на 2021 г. някои от посочените материали са продадени, а други са бракувани.

Установи се от приложените договори, приемо-предавателни протоколи и актове обр.19 за извършени строителни дейности с възложител [дружество] АД и изпълнител - ЕТ „Мистейона – М. С.“, както и от писмените обяснения на представляващия [дружество] АД, че при изпълнение на горните дейности, РЛ не е влагало строителни материали, а трудови услуги, състоящи се от къртене на бетон, направа на армировка, кофраж и фундаменти, монтаж на скеле, анкери, ЕРS и други строителни дейности.

По делото не са представени доказателства горните строителни материали да са свързани и със строителните услуги, предоставени от РЛ на [дружество] АД, [дружество] ООД, [дружество] ООД и ОД ••• – [населено място]. Строителните услуги, предоставени на [дружество] АД са свързани с технически контрол на обектите, а от приложените актове обр.19 за приемане на извършените СМР, приемо-предавателен протокол от 13.07.2018 г. и акт №1 от 30.10.2018г., към издадените от РЛ фактури, не се установява разглежданите строителни материали да са вложени при изпълнение на строителните услуги, предоставени на [дружество] ООД, [дружество] ООД и ОД ••• – [населено място].

РЛ не е представило доказателства, от които да се установи по категоричен начин, фактурираните от горните доставчици строителни материали да са свързани с някой от изпълняваните обекти. В тази връзка съдът не кредитира и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, в частта, в която вещото лице е обвързало закупените строителни материали със строителните обекти, които РЛ е изпълнявало. Видно и от поясненията на същото вещо лице, счетоводството на едноличния търговец не дава информация, кой от закупените материали, в кой строителен обект е вложен. Липсата на аналитична отчетност на разхода на материали по обекти, както и липсата на данни в приложените договори, приемо-предавателни протоколи и актове обр.19, въпросните материали да са вложени в някой от обектите, изпълнени от РЛ в ревизирания период, не дава възможност да се приеме, че са осъществени последващи облагаеми доставки с въпросните строителни материали, респ., стоките да са използвани за целите на икономическата дейност на едноличния търговец.

По отношение на твърденията, че част от тези строителни материали са продадени, а друга част – бракувани, следва да се отбележи, че от представените фактури №№ 459/ 01.10.2021 г., № 460/ 04.10.2021 г., № 461/10.10.2021 г., № 462/13.10.2021 г. и №464/ 14.10.2021 г. и Протокол №1/15.10.2021 г. за бракуване на стоки на стойност ••• лв. и ДДС ••• лв., не се установява продадените и бракувани строителни материали да са именно тези, фактурирани от горните доставчици.

Съдът приема по мотиви, аналогични с изложените за предходния доставчик, че доколкото липсват данни с тези стоки да са осъществени последващи облагаеми доставки, е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Предвид това, законосъобразно с оспорения акт е извършена корекция на ползвания данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците: [дружество] ООД, [дружество] ЕООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ЕООД, ЕТ [дружество], [дружество] ЕООД, [дружество] ООД, [дружество] ООД, [дружество] ЕООД и [дружество] ЕООД.

4. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на ••• лв., по фактури №№ 131/ 27.07.2020 г.; №133/ 28.07.2020 г.; №160/ 25.08.2020 г.; №162/ 26.08.2020 г.; №192/ 21.09.2020 г.; №197/ 25.09.2020 г.; №239/ 19.10.2020 г. и №248/ 22.10.2020 г. /ДП м.01.2020 г. – м.10.2020 г., описани на стр. 156-157 от РД/, издадени от [дружество] ООД, както и на данъчен кредит общо в размер на ••• лв., по 16 бр. фактури №№ 117/20.01.2021; №118/20.01.2021г.; № 125/16.02.2021 г.; № 124/16.02.2021г.; № 137/22.03.2021 г.; № 138/22.03.2021 г.; № 145/22.04.2021 г.; № 146/22.04.2021 г.; № 172/31.05.2021 г.; № 173/31.05.2021 г.;№ 210/23.09.2021 г.; №211/23.09.2021 г.; №212/23.09.2021 г.; №221/21.10.2021 г. № 222/21.10.2021 г. и №223/21.10.2021 г. /описани на стр. 166-167 от РД, касаещи ДП м.01.2021 г. – м.10.2021 г./, издадени от [дружество] ООД, с предмет на доставка – кофраж, армировка, анкери и бетон, съдът съобрази следното:

Данъчният кредит за доставките по горните фактури не е признат на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1 и чл.69 от ЗДДС, поради липса на доказателства за реалност на доставките.

Както беше посочено по-горе, правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС възниква при кумулативното наличие на елементите на сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца. В този смисъл е и практиката на СЕС, изразена в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, според което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

Преценката за наличие на условията относно доставянето на стоките/услугите се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК. При справяне с тази доказателствена тежест, установяването на обстоятелствата, касаещи добросъвестността на получателя, респ. извършена измама/злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, е за данъчната администрация.

Според съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11, решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 и решение С-18/13, възприета и в решенията на ВАС, обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за правото на данъчен кредит, като липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Неспазването от доставчика на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката/услугата и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя.

По делото няма спор, че за въпросните доставки са издадени фактури, платени в брой. Безспорно е също, че с доставчиците на горните услуги, РЛ е сключило договори за СМР, както и че към всяка една фактура е представен акт обр.19, за предаване/приемане на фактурираните услуги.

При анализа на доказателствата ревизиращите органи са приели за установено, че доставките касаят предоставяне на услуги, въпреки че част от фактурите са осчетоводени като доставка на стоки, като в този смисъл са и писмените обяснения на РЛ. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по съображения, свързани с липсата на данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните доставки и липса на представени от доставчика доказателства за вида на фактурираните услуги, както и от кого и къде са извършени същите.

Тези обстоятелства обаче, не касаят главния факт на доказване – фактическото предаване на услугите по фактурите. Последните биха били от значение за спора при представени от страна на приходните органи обективни данни за налична схема за данъчна измама, в която ревизираното лице е участвало. Т.е., да са му били известни обстоятелства за некоректно поведение на прекия му доставчик спрямо фиска, както и за намерение за увреда на публичния фискален интерес. Само поради посочените по-горе съображения, не може да се ограничи правото на получателя по доставката да приспадне данъчен кредит, ползван за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /в този смисъл и решение на СЕС по дело С-18/13/. Липсата на данни за материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка. Горното следва и от т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според което, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган“. В този смисъл и Решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., според което чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

В случая, не е установено наличието на такива обективни данни, РЛ да е знаело или е трябвало да знае, че разглежданите доставки на услуги са част от данъчна измама, извършена от доставчика.

По делото са налични доказателства за сключени договори с доставчиците, с предмет предоставяне на СМР. Такива дейности са конкретно посочени и в спорните фактури, съдържащи необходимите реквизити и придружени с документи за предаване/приемане на фактурираните количества СМР по посочени конкретни строителни обекти. Във връзка с доводите в РД, че представените протоколи за извършени СМР са съставени за нуждите на ревизионното производство, тъй като били подписани от лице, за което не било установено да е свързано с доставчика [дружество] ООД, следва да се отбележи, че авторството на тези документи не е надлежно оспорено от ответника по делото, по реда и в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, поради което, по силата на чл.180 от ГПК се ползват с придадената им от закона формална доказателствена сила и като частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от страните по сделката.

Предвид представените по делото доказателства /на л.745-872 от делото/ за извършени от РЛ строителни услуги към [дружество] АД, в т.ч. и в строителните обекти, за които се отнасят въпросните доставки, които услуги са идентични по вид /кофраж, армировка, полагане на бетон, анкери/, и с обем, който е в рамките на извършените от РЛ дейности в съответния период, съдът намира за доказано, че фактурираните услуги са използвани в облагаемата икономическа дейност на РЛ.

Следва да се отбележи също, че според трайната практика на ВАС и СЕС, въпросите относно начина на счетоводно отчитане на стоките или услугите при доставчиците на РЛ, не са релевантни към правото на данъчен кредит, тъй като получателят по доставката не може да отговаря за действията или бездействията на доставчиците си.

С оглед изложеното съдът приема, че са налице реални стопански операции между ревизираното лице и горните доставчици. Налице са предпоставките за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по горните фактури, поради което неправилно е отказано приспадането на данъчен кредит в размер на ••• лв., по фактурите, издадени от [дружество] ООД, както и на данъчен кредит в размер на ••• лв., по фактурите с издател [дружество] ЕООД.

II. По Закона за данък върху доходите на физическите лица

С РА е извършено преобразуване на финансовия резултат на търговеца за ревизираните периоди, на основание чл. 26, т. 1 и т.2 от ЗКПО.

Съгласно чл. 26 ЗКПО, не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: 1. разходи, несвързани с дейността; 2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

Законосъобразно е извършеното увеличение на финансовия резултат за ДП 2018 г. със стойността на фактура № 39/21.06.2018 г., издадена от [дружество] ЕООД, с предмет - СМР, осчетоводена като разходи за външни услуги, поради липсата на документална обоснованост, съставляваща пречка за установяване на реално извършване на фактурираната доставка. В случая, макар липсата на данни за материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да не е достатъчно основание да се откаже признаване на отразения разход, то по делото не са представени доказателства за извършване на фактурираната дейност. Предвид липсата на сключен между страните договор за извършване на СМР, свързан с обект „Симеоново“, установяващ вида, обема и периода на въпросните СМР, както и липсата на дата и подписи в представения протокол №1, който се твърди да е за фактурираната дейност, не може да се приеме, че такива СМР са действително предоставени. Ето защо и в съответствие с нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не е призната като разход, сумата в размер на ••• лв. по горната фактура.

Законосъобразно, на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, по съображенията, изложени по-горе в мотивите е преобразуван и счетоводния финансов резултат на едноличния търговец за данъчен период 2020 г. със сумата в размер на ••• лв., представляващи непризнати разходи за строителни материали, гориво, авточасти и ремонт на МПС, като правилно са определени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на ••• лв. и лихви в размер на ••• лв.

По отношение на определения счетоводен финансов резултат за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г., предвид установеното неправилно отнасяне от РО на отчетените от РЛ фактури към съответните данъчни периоди, видно от заключенията по приетите ССчЕ, и произтичащото от това неправилно определяне на размера на задълженията на РЛ за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за горните ДП, следва в тази му част РА да бъде изменен. За данъчен период 2018 г. е установен допълнително годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на ••• лв., ведно с дължимите лихви в размер на ••• лв., вместо установения в РА размер – ••• лв. и лихви – ••• лв., а за 2019 г. допълнително установения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ е в размер на ••• лв., както и дължими лихви в размер на ••• лв., вместо посочения от решаващия орган размер на данъка – ••• лв. и лихви в размер на ••• лв.

Относно определените задължения по КСО и ЗЗО:

При правилно приложение на разпоредбите на чл.6, ал. 8, във вр. с чл. 4, ал.3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, след съответните корекции с решението на директора на ОДОП-Пловдив, правилно са определени и допълнителните задължения за ЗОВ по КСО и ЗЗО, ведно с дължимите лихви.

С оглед гореизложеното оспорения РА следва да бъде отменен в частта му, в която са определени допълнителни задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнат данъчен кредит в размер на ••• лв., от които: ••• лв., неправилно непризнат данъчен кредит по фактури №№ 131/ 27.07.2020 г.; №133/ 28.07.2020 г.; №160/ 25.08.2020 г.; №162/ 26.08.2020 г.; №192/ 21.09.2020 г.; №197/ 25.09.2020 г.; №239/ 19.10.2020 г. и №248/ 22.10.2020 г., издадени от [дружество] ООД, и ••• лв., по фактури №№ 117/20.01.2021; №118/20.01.2021г.; № 125/16.02.2021 г.; № 124/16.02.2021г.; № 137/22.03.2021 г.; № 138/22.03.2021 г.; № 145/22.04.2021 г.; № 146/22.04.2021 г.; № 172/31.05.2021 г.; № 173/31.05.2021 г.;№ 210/23.09.2021 г.; №211/23.09.2021 г.; №212/23.09.2021 г.; №221/21.10.2021 г. № 222/21.10.2021 г. и №223/21.10.2021 г., издадени от [дружество] ООД, както и в частта на начислените лихви, общо в размер на ••• лв., изчислени за отделните данъчни периоди, с помощта на лихвен калкулатор, наличен на електронната страница на НАП.

Следва оспорения РА да се измени в частта на определените допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г., като за данъчен период 2018 г. се определи годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на ••• лв., ведно с дължимите лихви в размер на ••• лв., вместо установения в РА размер – ••• лв. и лихви – ••• лв., а за 2019 г. - допълнително установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на ••• лв., както и дължими лихви в размер на ••• лв., вместо посочения от решаващия орган размер на данъка – ••• лв. и лихви в размер на ••• лв.

В останалата част, по отношение на установените допълнителни задължения, произтичащи от: непризнат данъчен кредит в размер на ••• лв. – главница и лихви в размер на ••• лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на ••• лв. и лихви в размер на ••• лв., както и допълнително установените задължения за ЗОВ по КСО и ЗЗО за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., ведно с лихвите към тях, оспорения акт е законосъобразен, а жалбата, по отношение на тези задължения се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК /изм. ДВ бр.17/2026 г./, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро, като съобразно отхвърлената част от жалбата, следва жалбоподателят да бъде осъден заплати на НАП сумата в размер на 178,82 евро.

Жалбоподателят е направил разноски, общо в размер на 14 032,34 лв., от които: 50 лв. за внесената д.т.; 8 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 5 582,34 лв. за възнаграждение на вещите лица. Съобразно уважената част от жалбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 1 626,14 лв., равняваща се на 831,43 евро.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, обн. ДВ бр.17/2026 г., при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Като взе предвид високата правна и фактическа сложност на делото; броя на проведените открити съдебни заседания с участието на адв.Т. и проявената от него процесуална активност за изясняване на фактите по делото; големия материален интерес, възлизащ на сумата в размер на ••• лв.; и ползва като ориентир разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът приема, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8 400 лв. отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на жалбоподателя и не е прекомерен.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Кърджали