Решение № 14052 от 14.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 55221/2025 г.

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 176,23 евро (344,68 лева), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № •••••••• за възстановяване на увредения в следствие на ПТП, настъпило на 31.01.2021 г., л.а. марка „Р“, модел „К“ с рег. № ••••••, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 31.01.2021 г. Г. Т. Д. е управлявал лек автомобил марка „Р” модел „К” с peг. № •••••, собственост на „ОТП Лизинг” ЕООД и с лизингополучател „ПРЕМИОМ ФМ” ЕООД по Околовръстен път на С, с посока на движение от С към О.К. и на моста преди О.К., автомобилът преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно пълна с вода, с което реализира ПТП без пострадали и вследствие на което са увредени предна дясна гума и задна дясна гума с джанта на лекият автомобил. Ищецът сочи, че е застраховател по полица № •••••••••, със срок на действие от 07.11.2019 г. до 05.11.2024 г,, с покрити рискове „клауза пълно каско” и „официален сервиз” на посоченото МПС. Поради това във връзка с уврежданията на МПС-то в дружеството е заведена щета № ••••••••, извършен е оглед и опис на причинените щети, като обезщетението в размер на 329,68 лева е изплатено на застрахованото лице "ПРЕМИОМ ФМ” ЕООД. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана с изх. № ••••••/29.03.2021 г., но ответникът не заплатил претендираната сума, поради което се моли за осъждането му за сумата, ведно с лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Моли за допускането на един свидетел при режим на призоваване, водача на увредения автомобил, както и за назначаването на САТЕ и ССчЕ. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание. Сочи, че по делото не са представени актуални действащи към датата на ПТП общи условия на застрахователя, както и съдържащите се в тях като задължителни реквизити подписи на страните и дата, поради което поддържа, че не е доказан застрахователен риск. Поддържа, че по делото не е представен протокол за ПТП, задължителен в настоящия случай, предвид описаните щети и невъзможността на МПС да се движи на собствен ход. Сочи, че по делото липсва пълно и ясно описание на механизма на реализираното произшествие и на цялата пътна обстановка, като местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР. Излага твърдения, че от уведомление за щета от 01.02.2021 г., на “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД, се установява, че лицето управлявало МПС не е уведомило СДВР - Пътна полиция (Наредба № I- 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства.), което е в нарушение на Общите условия на застрахователя. Оспорва наличието на препятствие, както и посочените физически характеристики, като поддържа, че препятствието - “дупка”, причина за ПТП е с размери и особености/деформации способстващи причиняване на процесното ПТП, то би следвало да са налични и други щети различни от посочените в исковата молба. Сочи, че Областно пътно управление – С не е сигнализирано за евентуално препятствие на път от републиканската пътна мрежа. Допълва, че не е посочена скоростта, с която се е движил водача, което е от съществено значение за т. нар. „опасна зона за спиране“. Сочи, че приложената към исковата молба полица не съдържа покритите рискове, като част от задължителните реквизити. Поддържа, че не се установява на какво основание е изплатено застрахователното обезщетение и спазени ли са изискванията на Общите условия. Прави възржание за съпричиняване, с твърдянеие, че водачът на увреденото МПС се движила в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Въвежда твърдения, че на общините е възложено да осъществяват дейности по поддържане на републиканските пътища, вкл. и текущия ремонт в границите на урбанизираните територии, в който смисъл посочва, че е сключен и споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища на Столична община за 2021 г., сключен между АПИ, Областно пътно управление – С и Столична община. По делото е конституирано като трето лице-помогач на страната на ответника Столична община, което оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД, тъй като липсват доказателства за механизма на ПТП, съществуването на необезопасена дупка и точното място на инцидента. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача поради движение с несъобразена скорост. Освен това счита, че процесният участък е част от републиканската пътна мрежа, поради което задължението за неговата поддръжка е на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не на Столична община. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна: Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран. В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 667/2009 г., І т. о., ТК. По делото е представена многогодишна комбинирана застрахователна полица № ••••••••••••, видно от която л.а. „Р” модел „К” с peг. № ••••• било застраховано при ищцовото дружество на основание автомобилна застраховка „Каско +“ с валидност 07.11.2019г. до 06.11.2024г. Полицата е подписана от застрахования, с което е декларирал и че е получил Общите условия. От приложените към полицата документи /чл.336 КЗ/ се установява, че договорът е произвел своето действие, тъй като са платени вноските по него. Дори да се приема, че представената полица страда от пороци то следва да се приеме, че от поведението на страните по нея може да се заключи, че не са оспорва действителността на изявленията, както и покритите рискове. С оглед на което възраженията на ответника в тази връзка се явяват неоснователни. Доказано е, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 329,68 левА, която сума е изплатена с преводно нареждане за кредитен превод на 11.02.2021г. С оглед установяване на спорния механизъм по делото е разпитана свидетелката Г. Д., чиито показания съдът цени като ясни и последователни. Свидетелят заявява, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието при движение по Околовръстния път в посока от кв. „С“ към кв. „О.К.“. Посочва, че двете десни гуми на управлявания от него автомобил са попаднали в необезопасена дупка, разположена в най-високата част на моста, в рамките на пътното платно, вследствие на което двете гуми са се спукали, а двете джанти са се изкривили. Твърди, че дупката не е била сигнализирана, не я е възприел предварително поради тъмнината и не е успял да я избегне. Сочи, че пред него и зад него не е имало други автомобили, движел се е със скорост под 40 км/ч., а след като автомобилът сигнализирал за спад в налягането на гумите, отбил на светофара в кв. „О.К.“. Допълва, че не е уведомил органите на КАТ, а е сменил едната гума на място, като за другата е потърсил помощ от брат си, тъй като автомобилът не е могъл да продължи движението си на собствен ход. По делото е прието и заключението по съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 31.01.2021 г. около 20:00 ч. лек автомобил „Р К“, с рег. № •••••, при движение по Околовръстния път в посока от кв. „С“ към кв. „О.К.“, на моста преди кв. „О.К.“, е попаднал в неравност (дупка), намираща се на пътното платно. Вещото лице приема, че установените увреждания по автомобила – предна дясна гума, задна дясна гума и задна дясна джанта, се намират в пряка причинно-следствена връзка с описания механизъм на настъпване на произшествието. Същевременно експертизата определя стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по средни пазарни цени към датата на ПТП, на 542,76 лв. с ДДС. Въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на заключението на неоспорената по делото САТЕ, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на вследствие несигнализирана дупка на пътното платно. Още повече, че по делото не са представени никакви доказателства, от които да се установяват факти, опровергаващи доказателствения извод, че процесното застрахователно събитие е настъпило в резултат на необезопасена дупка на пътната настилка по път от републиканската мрежа. Няма данни други фактори да стоят в причинна връзка с процесното вредоносно събитие. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача. От разпита на свидетеля се установява, че автомобилът се е движел със скорост около 40 км/ч., която е в рамките на разрешената в ЗДвП за процесния вид път. Не се събраха доказателства да са били налице условия, които да са изисквали повишено внимание на водача - мокра пътна настилка, мъгла, заледяване или др. В този смисъл, настоящият състав намира, че поведението на водача на л.а. Р К е изцяло съобразено с конкретната пътната обстановка. Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа и обезопаси пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. По делото не е спорно, че Околовръстен път на който е реализирано произшествието, е включен в списъка на републиканските пътища. Околовръстен път е второкласен републикански път, съгласно списък на републиканските пътища в Република България, утвърден с решение на МС за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приет на основание чл. 3, ал. 4 ЗП. Процесният пътен участък се намира в границите на урбанизираната територия на гр. С – населено място с население над 100 000 жители, което се потвърждава и от обстоятелството, че същият е включен в обхвата на Споразумителния протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на Столична община за 2021 г.“ В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. Съдът намира, че в случая обаче, приложими са разпоредбите на чл. 30, ал. 3 ЗП вр. чл. 48 ППЗП. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗП Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договоРст дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Съгласно чл. 48, т. 1 ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на: Агенция „Пътна инфраструктура“ за: републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии; платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души; при постигната взаимна договоРст между агенцията и общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно. Съгласно чл. 48, т. 2 ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на: съответните общини за: общинските пътища; тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания; републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души, като Агенция „Пътна инфраструктура“ участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година. Анализът на посочените разпоредби обуславя извода, че отговорност за поддържането и ремонта на републиканските пътища, преминаващи през градовете (с население над 100 000 души), носят общините, на чиято територия се намират. Както беше посочено по-горе, участъкът, на който е настъпило процесното ПТП, се намира в границите на гр. С. Следователно дори и да се приеме, че по аналогия от хипотезата по т. 1, б. „б“ на чл. 48 ППЗП е допустимо АПИ и Столична община да се договорят за взаимно извършване на дейности по поддръжка на републиканските пътища в границата на урбанизираната територия на гр. С, то отговорният субект, на който законът възлага задължението и съответно носи отговорността, е единствено Столична община. В този смисъл представеният Споразумителен протокол е ирелевантен за определяне субекта, който е носител на задължението за поддържане на пътния участък, доколкото със споразумение между общината и държавната агенция не могат да се дерогират законово императивно възложени задължения, а и на следващо място в разпоредбата на чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП не е предвидена такава възможност (за разлика от хипотезата по чл. 48, т. 1 б. „б“ ППЗП). В този смисъл са и постановените: Решение № *232 от 14.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11215/2021 г. Решение № 5558 от 3.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9354/2022 г., Решение № 1612 от 20.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1825/2023 г. и Решение № 2307 от 19.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № *872/2023 г., Решение № 6835 от 13.11.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 10208/2024 г., Решение № 4396 от 7.07.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4574/2024 г., Решение № 1132 от 20.02.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 455/2025 г. и др. Предвид горното, въпреки доказаният механизъм на ПТП искът подлежи на отхвърляне, доколкото ответникът АПИ не е отговорен за поддръжката на пътното плътно, където е настъпило процесното ПТП. По отношение на разноските. При този изход на производството право на разноски има само ответникът. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение. Съдът като взе предвид материалния интерес, както и ниската фактическа и правна сложност на делото намира че юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 102,26 евро /200 лева/. Воден от горното, съдът