Решение № 14808 от 23.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 47554/2025 г.

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 316148/29.09.2025г. на СРС, подадена от „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД срещу А. П. И. и К. Н. К. във връзка със Заповед № 22216/07.08.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. И щ е ц ъ т „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД чрез А.Т. Изпълнителен Директор, е предявил срещу ответниците А. П. И. и К. Н. К. искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДФИ, чл. 23, т. 3 и т. 4 ЗДФИ, чл. 43, ал. 3 ППЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ за признаване за установено между страните, че А. П. И. и К. Н. К. дължат солидарно на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД въз основа на Акт за начет № 11-04-13/08.07.2024г., както следва: 504,13 евро /986,00 лева/ главница за причинени вреди на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД, за която ответниците носят пълна имуществена отговорност съобразно чл. 23, т. 3 и т. 4 ЗДФИ; 92,49 евро /180,90 лева/ за законна лихва за периода 19.09.2022г.-08.07.2024г.; 39,94 евро /78,11 лева/ за законна лихва за периода 09.07.2024г.-04.02.2025г.; 32,98 евро /64,50 лева/ за законна лихва за периода 05.02.2025г.-08.08.2025г. Ищецът твърди, че в периода 26.02.2017г.-31.03.2022г. и 01.09.2022г.-31.07.2023г. ответницата А. И. изпълнявала функциите на член на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на дружеството. Ответницата К. К. изпълнявала функциите на Главен счетоводител за периода 19.09.2022г.-30.10.2023г. При извършена проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция се установило, че същите са разпоредили и одобрили изплащането на суми за представителни цели, които нямали такова естество по смисъла на чл. 62, ал. 1 ППЗДДС, като общата стойност на извършените разходи била 986,00 лева. Бил съставен Акт за начет № 11-04-13/12.08.2024г., срещу който ответниците депозирали възражения, които не били приети. От АДФИ били дадени указания за изпращане на акта за начет на районния съд за образуване на производство срещу начетените лица по реда на чл. 417-418 ГПК. Такова било образувано - ч.гр.д. № 6913/2025г. на СРС, по което бил издаден и изпълнителен лист. Въпреки че подали възражение срещу заповедта за изпълнение, на 08.08.2025г. ответниците доброволно заплатили търсените спрямо тях суми и задълженията им били погасени поради плащане. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от М.Т. /упълномощен служител с юридическо образование/. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. П. И. и К. Н. К. чрез адв. С. К. – АК- Велико Търново, са подали Писмен отговор на искова молба, вх. № 386927/25.11.2025г. на СРС, и Писмен отговор на искова молба, вх. № 386930/25.11.2025г. на СРС, смислово идентични като съдържание. Предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Сочи се, че в акта за начет неправилно била определена съответната ответница като субект на имуществена отчетническа отговорност и било неясно защо е възприета като лице по чл. 23 ЗДФИ. Не било посочено в коя точно хипотеза на чл. 21, ал. ЗДФИ била причинена вредата, което не позволявало да бъдат адекватно защитени интересите на ответниците. Ако вероятно се имало предвид умишлено причиняване, то умисъл липсвал. Сочи се, че плащането към контрагенти и извършването на разходи ставало след докладна записка, подписана от лицето, иницииращо разхода, както и от съответния началник на отдел/дирекция. Върху разхода се осъществявал и контрол от финансовия контрольор. Такива документи, включително фактури, били налице. Самите закупени вещи – часовник и юбилейни монети, били свързани с представителни функции и дейността на дружеството, като се подарявали при посрещане на гости и делегации. АДФИ въобще не била проверила къде и кога са използвани предметите, закупени с визираните в акта за начет средства, съответно кога и на коя делегация са подарени. Актът за начет съдържал противоречия, като в една негова част се твърдяло разходване на средства за разходи, които не спадат към представителните, а в друга – че са допуснати без докладна записка. Поставя се въпросът защо към отговорност не са привлечени и лицата, получили закупените подаръци. Никъде в документите нямало подпис на И., а, с оглед издадените фактури, будело недоумение как ответниците са получили суми според заключението на инспекторите. Застъпва се тезата, че няма вреда, която да е причинена умишлено, да е от липси или да не е при или по повод изпълнение на служебните задължения. Презумпцията на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ не била приложима, а на ответниците по време на проверката не била дадена възможност да вземат отношение и да изразят становище. Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 231192/20.07.2026г. на СРС. Третото лице-помагач – Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез процесуалния си представител юрк. Б.Е.-Г. поддържа становище за основателност на предявените искове, включително в хода на устните състезания. Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. С Определение № 8189/09.04.2026г. по в.ч.гр.д. № 3048/2026г. на СГС, ГО, ІІ-В възз.с-в, е отменен отказът на първоинстанционния съд за конституиране на трето лице – помагач по делото и като такова е конституирана Агенцията за държавна финансова инспекция. Настоящият съдебен състав остава на мнението си, че в производствата по установяване на вземанията по актове за финансови начети участието на трети лица – помагачи е недопустимо. Това изрично е указано в ТР 130а-1953-ОСГК, т. 4, и ПП 5-1955г., т. 9. Действително към момента, когато са приети посочените актове на Върховния съд, е действал ГПК /отм./ от 1952г., в който производството по финансови начети е било уредено като особено исково производство в гл. ХХХІ. Освен задължението за конституиране като страни на ощетената организация и на Министерството на финансите – чл. 300, ал. 4 и ал. 5 ГПК /отм./, в тази глава липсва изрична норма уредба относно допустимостта на конституирането на трети лица – помагачи. Такава разпоредба досежно производствата по установяване на вземания по актове за начет липсва и в действащия понастоящем ГПК, поради което по този въпрос законодателната рамка, уреждаща участието на третите лицапомагачи, обективно не е променена и ТР 130а-1953-ОСГК, т. 4, и ПП 5-1955г., т. 9, запазват действието си. Доколкото обаче въззивната инстанция е приела, че участието на трето лице – помагач е допустимо, настоящият съдебен състав, доколкото това произнасяне е задължително за него и няма законова възможност за преразглеждането му, няма друг избор и следва да го изпълни, като разгледа и реши делото при участието на АДФИ като трето лице – помагач. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска. Исковете за установяване на вземанията по акт за начет са винаги подсъдни на районния съд, независимо от цената им /чл. 104, т. 4 ГПК/. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца е да докаже, че процесната проверка е извършена от надлежно овластени за това лица при спазване на процедурите по ЗДФИ и ППЗДФИ, като на проверяваното лице е осигурена предвидената в закона възможност да участва в проверката, че докладът за резултатите от инспекцията и актът за начет са връчени на материално-отговорното лице, че е налице мотивирано становище на инспектора по становището/възраженията, ако са налице такива, както и докладът и актът за начет са подкрепени с доказателства. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и чл. 44, ал. 4 ППЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже неистинността на фактическите констатации в акта за начет. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Въз основа на Заповед № ФК-10-331/08.04.2024г. на Директора на АДФИ, изменена със Заповед № ФК-10-471/20.05.2024г., Агенцията за държавна финансова инспекция е извършила проверка за периода 01.06.2019г.-31.07.2023г. за законосъобразността при определянето, начисляването, разходването и отчитането на представителни разходи на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД. Проверката е възложена на А. П. – държавен финансов инспектор, и И.П.Д. – старши финансов инспектор. С оглед резултатите от проверката посочените инспектори са съставили Акт за начет № 11-04-.73/08.07.2024г., депозиран с вх. № 0304*25/11.07.2024г. на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД. С акта за начет финансовите инспектори установяват, че А. П. И. в качеството ú на изпълнителен член на съвета на директорите на дружеството в периода 01.06.2019г.- 31.07.2023г. и К. Н. К. в качеството ú на главен счетоводител в периода 19.09.2022г.- 30.10.2023г. са разпоредили и одобрили изплащане на суми за представителни цели, които по своя характер не съответстват на разходите за представителни цели по смисъла на чл. 62, ал. 1 ППЗДДС, а именно: С РКО № 286/07.10.2022г. е изплатена сумата от 299,00 лева по Фактура №1001489•••/06.10.2022г. за закупен 1 бр. мобилен телефон Smartwatch Xiaomi Mi S1 Active GL Black. За главен счетоводител е подписана К. К., а за ръководител – И.Ч.в, който е началник на Отдел „Финанси“ на дружеството. С РКО № 116/06.04.2023г. е изплатена сумата от 687,00 лева по Фактура № ••••••••••/06.04.2023г. за закупени 6 броя сребърни медала. За главен счетоводител и ръководител РКО е подписан от едно и също лице – К. К.. Посочено е, че в документите по тези разходи липсва докладна записка за поемане на задължение, одобрена от изпълнителния директор, в която има описание на мероприятието, вида на представителния разход, предназначението му и обосновка на необходимостта от извършването му. Посочено е, че по този начин са допуснати незаконосъобразни плащания в резултат от действията по упражняване на контрол върху финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация за законосъобразно изплащане на средства за представителни цели. В тази връзка е прието, че И. и К. в качеството си на лица по чл. 23, т. 3 и т. 4 ЗДФИ са причинили имуществена вреда на проверяваното дружество, за което носят пълна имуществена отговорност, като са им начислени и съответните лихви. Видно от Докладна записка за поемане на задължение, вх. № ВД-0557/06.10.2022г. на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД, Тр.Тр. – Директор на Дирекция „Маркетинг и инвестиции“ е поискал да се одобри представителен разход за 249,17 лева без ДДС. В докладната записка не е посочено в каква връзка и за какво ще бъде изразходен този разход. Докладната записка е означена като изготвена от М. Вл., съгласувана е от главен счетоводител и директор на Дирекция „ОПИО“, като е одобрена на 06.10.2022г. Налице е контролен лист № 972/07.10.2022г. за извършен предварителен контрол от финансов контрольор В. и юрист П.. Представена е Фактура № 1001489•••/06.10.2022г., издадена от „Плесио Компютърс“ ЕАД за закупено устройство Smartwatch Xiaomi Mi S1 Active GL Black на цена 249,17 лева без ДДС или 299,00 лева с ДДС. Налице е РКО № 286/07.10.2022г. за броени на Г.Хр. 299,00 лева за представителен разход. Видно от Докладна записка за поемане на задължение, вх. № ВД-0183/06.04.2023г. на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД, Тр.Тр. – Директор на Дирекция „Маркетинг и инвестиции“ е поискал да се одобри представителен разход за 572,50 лева без ДДС. В докладната записка не е посочено в каква връзка и за какво ще бъде изразходен този разход. Докладната записка е означена като изготвена от М. Вл., съгласувана е от главен счетоводител и директор на Дирекция „ОПИО“, като е одобрена на 06.04.2023г. Налице е контролен лист № 241/06.04.2023г. за извършен предварителен контрол от финансов контрольор В.. Представена е Фактура № 000002819/06.04.2023г., издадена от „Монетен двор“ ЕАД за закупени сребърни медали на стойност 572,50 лева без ДДС или 687,00 лева с ДДС. Налице е РКО № 116/06.04.2023г. за броени на Вл.Б. 687,00 лева за представителни разходи. Като свидетели по делото са разпитани Г.Хр., Тр.Тр. и Бл. В.. Свидетелят Хр. в периода 01.09.-01.11.2022г. е бил административен директор в „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД, а след това до есента на 2023г. – началник на правния отдел. Относно закупуването на устройство през 2022г. сочи, че лично той е го е закупил от магазина, който се намирал наблизо – касаело се за смарт часовник. Поводът за това било да се подари на делегация. Не може да посочи за коя точно делегация. Разпознава подписа си на РКО за получената сума. Компанията се занимавала с привличане на чуждестранни инвестиции и управление, стопанисване и изграждане на индустриални зони. Идвали много делегации, на които се подарявали подаръци. Докладната записка била инициирана от отдел „Маркетинг“. Минавала на съгласуване през главния счетоводител, юрисконсулт, финансов контрольор и стига до изпълнителния директор, който я одобрява и възлага закупуването. Сочи, че г-жа Б. му е възложила закупуването. Нямало писмено нареждане за това: щом докладната минела всички проверки се отивало и се купувало. Свидетелят по принцип нямало практика да се занимава с такива покупки, като в повечето случаи те се правели от отдела по маркетинг. Никъде нямало указания кой точно трябва да направи покупката. Свидетелят Тр. в периода 2022-2023г. е бил директор на Дирекция „Маркетинг и връзка с инвеститорите“. Занимавал се с организиране на събития, срещи и събиране на инвеститори за индустриални паркове и зони. Познава и двете докладни записки, като посочва, че той ги е подписал. Изготвяли се от негови служители. Имало си стандартни правила, по които се предвижвали. Предварително всичко се съгласувало, минавало и при финансовия контрольор. Имало една китайска делегация, вероятно юбилейните медали били за нея. Фактически предложението се правело от съответен служител, обсъждало се с ръководството. Първо докладната записка се изготвяла, после се съгласувала, свидетелят я подписвал, а след него се утвърждавала от служител, натоварен за това. Имало специална заповед за утвърждаването на разходи за по-ниска стойност – до 1000-2000 лева. Свидетелят В. в периода 2022-2023г. е бил финансов контрольор. Отговарял за законосъобразността на извършените разходи. Имало определена съгласувателна процедура, през която се минава: дали лицето, което инициира разхода, е компетентно за това, има ли средства, след което се одобрявало от изпълнителния директор или овластено от него лице. След това финансовият контрольор издавал контролен лист. Ако откажел, пишел доклад с мотивировка. Разпознава своя подпис върху наличните по делото контролни листи. След като издаде контролния лист вече отивало за изпълнение – който трябвало вземал пари от касата и купувал или се плащало по банков път. Спомня си, че купували монети за китайска делегация. След като се направи разходът, трябвало да има още един контролен лист. Със Заповед № НКИЗ-0565/05.12.2022г. на Изпълнителния директор на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД П.Н. е наредено плащанията до 1000,00 лева с ДДС да се одобряват от началника на отдел „Финанси“ на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД след предоставяне на съгласувана докладна записка от лицето, предлагащо разхода, съгласувана с ресорния началник на отдел, началник отдел „Обществени поръчки“ и финансовия контрольор. Със Заповед № НКИЗ-0565/05.12.2022г. на Изпълнителния директор на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД А. Б. е наредено плащанията до 2000,00 лева с ДДС да се одобряват от главния счетоводител на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД след предоставяне на съгласувана докладна записка от лицето, предлагащо разхода, съгласувана с ресорния началник на отдел, началник отдел „Обществени поръчки“ и финансовия контрольор. Заеманите от ответниците длъжности в периодите и техните функции, както са описани в акта за начет, не са оспорени по делото. В настоящия случай спрямо А. И. и К. се търси пълна имуществена отговорност по чл. 21 ЗДФИ. Тази имуществена отговорност се носи за вреди, които са причинени противоправно на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3 от ЗДФИ и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено, да е от липси или да е причинена не при или по повод изпълнението на служебните задължения. В последните две хипотези формата на вина е без значение. Тези вреди биха могли да бъдат само имуществени и се изразяват в претърпяна загуба – намаляване на актива /обедняване/ на съответната организация или лице по чл. 4 т. 1-3 ЗДФИ /така р.205/14.10.2019г.-к.гр.д.4825/2018г.-ВКС,ІVг.о., р.69/21.05.2012г.- к.гр.д.516/2011г.-ВКС,ІVг.о./. „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД е еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие в капитала. Това е видно и от вписванията в Търговския регистър, който е публичен (чл. 9 и чл. 11 ЗТРЮЛНСЦ), а вписаните в него обстоятелства, съобразно чл. 5 и чл. 9, ал. 2 ЗТРЮЛНСЦ вр. чл. 16, ал. 1 ТЗ се считат за публично известни, включително на третите лица, като за тях, с оглед нормата на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНСЦ, липсва необходимост от представяне на нарочни доказателства. Като такова „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД подлежи на държавна финансова инспекция съобразно чл. 4, т. 3 вр. § 1, т. 2 ЗДФИ. С оглед функциите си, изпълнителният директор на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД е лице, което може да бъде привличано към имуществена отговорност съгласно чл. 23, т. 4 ЗДФИ, тъй като има разпоредителни функции по отношение на имуществото на дружеството. С оглед заеманата длъжност и нейните характеристики /л.276-283/, главният счетоводител, каквато е била К., също може да бъде привличан към имуществена отговорност по чл. 23, т. 3 ЗДФИ. Увреждането следва да е установено при финансова инспекция, извършена по ЗДФИ, чийто констатации са вписани в акт за начет. В него се отразяват фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност. Съдържанието на акта за начет е определено в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, като няма изрично задължение да се обосновават хипотезите по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ. Те се следват от съдържанието по чл. 43, ал. 2, т. 4 ППЗДФИ, като съдът сам ще квалифицира дали вредата е резултат от умисъл на дееца или е от липси или пък е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Актът за начет да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените възражения /така р.69/21.05.2012г.-к.гр.д.516/2011г.- ВКС,ІVг.о., р.97/22.07.2019г.-к.гр.д.2437/2018г.-ВКС,ІІІг.о./. С оглед произнесеното от Софийския градски съд Определение № 13910/18.07.2025г. по в.ч.гр.д. № 3949/2025г. на СГС настоящият съдебен състав следва да приеме, че актът за начет е съставен по надлежния ред, от съответно овластени за това лица, като същият има изискуемото от закона съдържание, изводите в него са подкрепени с приложени към него доказателства, като е изпълнена до край процедурата, обуславяща настъпване на предпоставките за пристъпване към събиране на установените с него вземания. В конкретния случай и във връзка с разхода от 299,00 лева за мобилно устройство, доколкото в акта за начет е посочен ясно ордерът, фактурата и е изписана марката и модела на устройството, вписването, че се касае за мобилен телефон, а не за смарт-часовник /последното е изписано само на английски език/, съдът намира, че се касае за допусната непрецизност в интерпретацията на данните по фактурата, но не обосновава наличието на съществено противоречие в акта за начет /ПП 5/1955г., т. 4, б. „е“/. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. Това означава, че до доказване на противното съдът е длъжен да приеме, че непозволеното деяние на начетеното лице, настъпилите вреди и техният размер, както и причинната връзка между деянието и вредите, са настъпили така, както са описани в акта за начет /така ПП 5/1955, т. 12, р.97/22.07.2019г.-к.гр.д.2437/2018г.- ВКС,ІІІг.о., р.85/13.03.2009г.-к.гр.д.219/2008г.-ВКС,ІІг.о., опр.50828/11.11.2022г.- к.гр.д.1875/2022г.-ВКС,ІІІг.о./. От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, които да оборят тази презумпция. Поради това следва да се приеме, че фактическите констатации за противоправното деяние на ответника /наличие на одобрени и извършени разходи, съответно лицата, които са ги одобрили/, размерът на нанесените по този начин вреди и причинната връзка между тях, са такива, каквито са описани в акта за начет. Възраженията на ответниците са свързани с правните изводи, следващи от фактите, описани в акта за начет. С оглед нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ, доколкото не се касае за хипотеза на липси или вреди, нанесени не при или по повод изпълнението на служебните задължения, за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответниците за вредите по акта за начет следва у тях да се установи вина. Това важи и за хипотезите на чл. 21, ал. 3 и ал. 4 ЗДФИ, доколкото те са функция и частен случай на тези по ал. 1 /арг. р.205/12.05.2015г.- к.гр.д.7417/2014г.-ВКС,ІVг.о./. Наличието или липсата на вина съставлява правен извод и преценка и заключение въз основа на факти, поради което не се обхваща от презумпцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и подлежи на доказване с всички допустими по закон доказателствени средства /арг. ПП 5/1955, т. 12, т. 14, ТР 130а-1953-ОСГК, т. 3, опр.50828/11.11.2022г.- к.гр.д.1875/2022г.-ВКС,ІІІг.о., р.85/13.03.2009г.-к.гр.д.219/2008г.-ВКС,ІІг.о./. Принципно в гражданското право при деликтната отговорност, каквато е по характера си отчетническата отговорност по ЗДФИ, вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД /така ТР 130а- 1953-ОСГК, т. 1/. Това обаче важи относно виновно поведение не във всички случаи, а само в хипотезата на небрежност. Умисълът при всички положения следва да бъде несъмнено доказан - опр.50828/11.11.2022г.-к.гр.д.1875/2022г.-ВКС,ІІІг.о., р.85/13.03.2009г.- к.гр.д.219/2008г.-ВКС,ІІг.о. Вредата в случая по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ трябва да е причинена умишлено. Вредата е причинена умишлено, когато лицето осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят от него, и иска или допуска тяхното настъпване чрез или като резултат от поведението си. Тъй като деецът във волевия си акт може пряко да цели увреждането или да допуска настъпването му, умисълът може да бъде пряк или евентуален, като законодателят в чл. 21 ЗДФИ не поставя ограничение за формата на умисъла или изискване да е налице осъществен състав на престъпление. В този смисъл - р.69/21.05.2012г.-к.гр.д.516/2011г.-ВКС,ІVг.о., р.97/22.07.2019г.-к.гр.д.2437/2018г.-ВКС,ІІІг.о. Затова, за да се установи наличие на основание за ангажиране на отговорността на И. и К. по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, следва да се докаже наличието на умисъл – да са знаели, че с действията си извършват разход в разрез с установените от закона и вътрешните правила на дружеството разходи, и да са искали или допускали това. Докладните записки за процесните разходи са съставяни и одобрявани при пълно игнориране на изискванията за това, установени в чл. 24, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД. Съобразно същите, докладната записка следва да е мотивирана, като посочва описание на мероприятието, вида на разхода и предназначението му, обосновка на необходимостта от извършването му, прогнозен размер. При одобрение на докладната записка, отговорният счетоводител осъществява първичен контрол и проверка на приложените към нея документи, като изготвя разходен касов ордер и предава документите на главния счетоводител за поемане на задължението/извършване на разхода. След осъществяване на оперативен контрол главният счетоводител представя окомплектованата документация за утвърждаване на изпълнителния директор, като съблюдава спазването на системата за двойния подпис. Съдът приема, че със заповедите от 01.04.2022г. и 05.12.2022г. тези изисквания са в известна степен модифицирани, но не може да се счита за отпаднало изискването докладната записка да е мотивирана и да създава яснота какъв точно разход ще се извърши и към какво мероприятие е насочен той. В конкретната хипотеза буди особено внимание въпросът как са съгласувани тези докладни записки от съответните отговорни лица, включително финансов контрольор, и как тези лица са стигнали до преценката си за съответствие при положение, че в тях, освен сумата, не е посочено за какво мероприятие е разходът и към какво точно е насочен той. По отношение на първия разход от 299,00 лева за смарт-часовник по делото не се доказа представителния характер и необходимостта от извършването му за дейността на проверяваното дружество. Докладната записка не съдържа обосновка за мероприятието, във връзка с което е необходимо да бъде закупен. РКО е издаден на следващия ден след издаване на фактурата. Не бяха ангажирани доказателства за конкретна дейност, делегация и т.н., във връзка с което този часовник да е бил необходим като представителен разход. Свид. Хр., който е закупил часовника, въпреки че по принцип подобна дейност не е присъща за длъжността му, ако и да твърди, че г-жа Б. му е възложила да го купи, не посочва конкретна цел, за която е бил използван, нито за това са ангажирани други доказателства. Поради това съдът приема, че правилно инспекторите от АДФИ са приели, че не се касае за разход с доказан и документално обоснован представителен характер, поради което за осъществяването му следва да се носи отговорност. Такава отговорност в случая и в рамките на настоящото производство може да се обоснове единствено за ответницата К., която е подписала като главен счетоводител РКО от 07.10.2022г., а и като такъв е съгласувала докладната записка от 06.10.2026г., съзнавайки че има задължение да осъществява ефективен предварителен, текущ и последващ контрол, включително по спазването на финансовата, бюджетната и платежната дисциплина /л. 34/, но въпреки това е съгласувала докладната записка, която не съответства на установените изисквания, съответно е подписала разходния касов ордер като главен счетоводител /арг. р.50064/07.06.2023г.- гр.д.3110/2022г.-ВКС,ІІІг.о./. Такава отговорност по този разход обаче не може да се обоснове за ответницата И.. Единствено свидетелят Хр. сочи, че тя му е разпоредила да купи часовника. Никъде в документацията обаче няма формално нейно изявление и подпис в подобна насока. Докладната записка /с всичките си недостатъци/ е одобрена от друго лице, на което е възложена тази дейност, като същото е подписало като ръководител и РКО от 07.10.2022г. Имуществената отговорност по ЗДФИ има личен характер, като нормата на чл. 9, ал. 2 ЗФУКПС не може да обоснове отговорност за чужди виновни действия. Ответницата И. няма никакво отношение и към разхода от 687,00 лева за закупуване на сребърни медали /монети/ от „Монетен Двор“ ЕАД. Ответницата К. е съгласувала докладната записка, която не съдържа необходимите за това реквизити по чл. 24, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД, като е подписала и като главен счетоводител, и като ръководител, РКО за изплащане на сумата за закупуване на медалите. От показанията на свидетелите Тр. и В. става ясно, че тези медали са подарени на китайска делегация. Действително при разрешаване и отпускане на сумата са налице документални пропуски, но при преценка дали се касае действително за осъществен разход за представителни цели, а оттам дали е налице и основание за отговорност по ЗДФИ за нанесени вреди, може да бъдат събирани допълнително доказателства, включително свидетелски показания, при положение все пак че в счетоводството са налице съставени документи, макар и непълни и/или нередовни – арг. ПП 5/1955г., т. 14, ПП 7/1981г., т. 7. Доколкото в законодателството няма друга формулирана дефиниция, на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА преценката относно представителния характер на разход следва да бъде осъществявана с оглед нормата на чл. 62, ал. 1 ППЗДДС, според която представителни или развлекателни цели са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Привличането на инвестиции е част от предмета на дейност на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД, която е неизменно свързана с делови контакти, в това число посрещане на делегации и гости. Закупените от „Монетен двор“ ЕАД медали имат символиката и функциите да бъдат ползвани за подарък при подобна делова среща. От свидетелските показания става ясно, че са подарени на китайска делегация. Следователно, макар и ненадлежно документално оформен /за което отговорността следва да е по друг ред – дисциплинарна/, разходът е извършен по действително представително предназначение, поради което и посредством него не е нанесена вреда на проверяваното предприятие. Горните доводи принципно биха обусловили пълно отхвърляне на претенциите срещу ответницата И., съответно частично уважаване срещу К. за разхода за часовник и отхвърляне за разхода за сребърни медали. В конкретния случай обаче същественото при решаването на спора по делото е друго: На 11.08.2025г. двете ответници – длъжници в заповедното производство, преди въобще срещу тях да бъде инициирано изпълнително производство /изпълнителен лист № 19142/07.08.2025г. все още се намира в оригинал неполучен по ч.гр.д. №6913/2025г. на СРС/, са подали възражения срещу издадената заповед за изпълнение, като са заявили, че оспорват вземанията по акта за начет, съответно не дължат сумите по издадената заповед за изпълнение. В тази връзка заповедният съд с Разпореждане № 131271/22.08.2025г. по ч.гр.д. № 6913/2025г. на СРС, връчено на 01.09.2025г., е дал указания на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД за предявяване на искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, като на 29.09.2025г. е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото дело. Междувременно на 08.08.2025г., т.е. преди да са подали възражения срещу заповедта за изпълнение и преди тя въобще да им е връчена, К. К. и А. И. са превели по сметка на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД общо 1350,00 лева /всяка по 675,00 лева/ - л. 61. Като основание на плащането е посочено, че това е Изпълнителен лист № 19142/07.08.2025г., издаден по ч.гр.д. №6913/2025г. на СРС. С Молба, вх. № 27277/29.01.2026г. на СРС, ответниците чрез адв. К. са обяснили действията си с това, че възражението срещу заповедта за изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1-9 ГПК не спирало нейното изпълнение /чл. 420, ал. 1 ГПК/, поради което и с цел да се избегне образуване на изпълнително дело и допълнителни разноски, двете длъжници са осъществили плащанията от 08.08.2025г., но в никакъв случай не признават задълженията и ги оспорват. При това положение, на първо място, доколкото с извършените на 08.08.2025г. плащания процесните по делото суми са изцяло погасени, то интересът на ищецът да получи каквито и да било суми по заповедта за изпълнение от ответниците е удовлетворен и исковете подлежат изцяло на отхвърляне. На второ място действията на ответниците и заявената от тях позиция са житейски алогични, непоследователни и юридически несъответни. Те са изплатили търсените спрямо тях суми преди въобще изпълнителният лист да им бъде връчен. При плащането са посочили, че плащат сумите по изпълнителния лист без каквото и да е друго изявление. Затова съдът приема, че действията им категорично демонстрират към онзи момент признание на вземанията и плащане поради съгласие с тях. Няколко дни по-късно обаче ответниците-длъжници все пак са подали възражения срещу заповедта за изпълнение, в които и дума не става за това, че вече са платили сумите, с оглед на което и съдът разбираемо е дал указания на заявителя за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Едва с исковата молба от последния е известено за плащането на задълженията. Защитаваната от ответниците теза, че са платили, за да не бъде образувано срещу тях изпълнително производство, съдът не възприема. Факт е, че според чл. 420, ал. 1 ГПК подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение не спира незабавното ú изпълнение в хипотезите по чл. 417, ал. 1, т. 1-9 ГПК. Текстът на нормата обаче не спира дотук, като дава възможност и в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1-9 ГПК принудителното изпълнение да бъде спряно, ако длъжникът предостави обезпечение на кредитора по чл. 180-181 ЗЗД, което на практика се внася по сметка на съда, а не на ищеца. Именно това е предвиденият от закона ред длъжникът ясно да заяви, че оспорва вземането, но да предотврати неблагоприятните последици от принудителното изпълнение, като то бъде спряно до изясняване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Избирайки вместо това да плати вземането по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на заявителя, при това без каквито и да било други обяснения, включително несъобщавайки този факт до изтъкването му от насрещната страна, поведението на длъжниците демонстрира намерение за плащане с погасителна цел. По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Макар предявените искове да се отхвърлят изцяло, съдът приема, че това е станало поради непоследователното поведение на ответниците, които са платили доброволно вземанията по заповедта за изпълнение, а след това са подали възражения срещу нея, като по този начин са станали причина и за образуване на исковото производство. Затова същите следва да бъдат натоварени със сторените от ищеца разноски. Разноските по заповедното производство вече са платени от тях, поради което съдът не следва да ги разпределя. В рамките на исковото производство и щецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски в исковото производство общо от 46,02 евро за държавни такси: 38,35 евро /75,00 лева/ по настоящото дело и 7,67 евро по свързаното с него в.ч.гр.д. № 3048/2026г. на СГС. Разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца не се дължат, доколкото същият не е представляван по делото от адвокат, на който освен това да са доказано заплатени по делото съответни хонорари. От тази сума всяка ответница следва да заплати половината. Водим от горното, съдът