Решение № 777 от 27.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1174/2026 г.

наказателно дело № 20262120201174 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба на "Й. 19" ЕООД с ЕИК ••••••••, със седалище в гр.К. и адрес на управление ул.••••••••, представлявано от Р. Б. Д. с ЕГН •••••••••• и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.И.Ц. АК-Б., срещу наказателно постановление №880310-F875433/23.03.2026 г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ТД на НАП-Б., с което на дружеството за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ му е наложена имуществена санкция в размер от 2600 евро. В съдебно заседание за нарушителя, редовно призован чрез управителя, представител не се явява. За дружеството се явява адв. Ц. БАК, надлежно упълномощен с адвокатско пълномощно. Със жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. В осз се поддържа жалбата. Претендират се разноски. За наказващия орган редовно призован се явява главен ЮК А., която моли съдът да потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, тъй като видно от разписката на лист 19 от делото, НП е връчено на 24.03.2026 г., а жалбата е подадена на 03.04.2026г. от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: На основание чл. 55а, ал. 1 от ЗВЕРБ и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон, на 05.01.2026 г. била извършена проверка на търговски обект – бързо хранене, находящ се в гр. Б., ••••••••, стопанисвано от "Й. 19" ЕООД с ЕИК ••••••••. В хода на проверката била изискана информация за продажните цени на предлаганите в обекта храни и напитки. На 09.02.2026г от органа по проходите бил изпратен имейл с приложени към него таблици и искания до всички ел.услуги към 05.01.2026г., като управителят на дружеството представила електронни имейли посочени в информационните масиви на НАП, обслужвани от дружеството –жалбоподател. На посочения в задълженото лице (ЗЛ) ИМЕЙ от органа по приходите била изпратена електронно подписана покана за предоставяне на информация относно ценови равнища на списък на стоки и таблица в Ексел. В поканата подробно било описано искането да бъде предоставена информация за размера на цените на продаваните в обекта изделия –храни и напитки, като същите били представени за датите 11.08.2025г, 11.10.2025г и към 09.02.2026г. За извършените действия бил съставен протокол за извършена проверка в обект серия АА и №0136755/09.02.2026г. Изисканите от лицето данни били получени в срок. При анализ на данните било установено, че към 09.02.2026г е имало повишение спрямо 11.08.2025г на цената на изделието „пържени картофи“ които то 2,50 лева за порция станали към 09.02.2026г- 2,99 лева. Повишението било 19,6%. На 04.03.2026г на посочения от управителя имейл на счетоводителя било изпратено до ЗЛ допълнително искане за поясняване на причините за необоснованото покачване на цените по чл.37 от ДОПК и прилежаща таблица с конкретни завишения на посочените храни. В таблицата били изискани данни за % промяна на доставна цена, % промяна на данък (акциз) , % промяна на разходи за логистика, % промяна разлика във валутен курс, % промяна на други външни фактори. На електронен адрес била предоставена електронно подписана информация относно ниво на осигуровки и работна заплата на заетите в обекта, както и обяснение за повишението на цените издадено от управителя на дружеството. В дадените писмени обяснения, касаещи компонента ФРЗ за персонала на дружеството за проверявания период, респективно разхода за работни заплати и задължителни осигурителни вноски, както и фактури за доставка на месо от ф. „М.“ ООД-С., фактури за ел.енергия, не станало ясно какво е теглото на компонентите завишение на работната заплата (респективно осигуровки), ел.енергия и цена на местните продукта с доставчик „М.“ ООД –С. и как това се е отразило към повишението на цените на цитираните по-горе продукти. Относно приготвената храна в обекта „пържени картофи“ не били предоставени фактури за доставка, нито обосновка за повишение на цената. След извършена анализ на предоставените данни, относно обосноваността на повишението на цените на стоките в периода на двойното обозначаване на цените, в резултат на който е установено, че повишението на крайните цени на 3-те посочени продукти не е обосновано от обективни икономически фактори, с което на 09.02.2026г било установено, че ЗЛ е нарушило чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ . Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Администривнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в 6 месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на акта е спазена нормата на чл. 42 ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен да може да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени материалните норми. В нормата на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване на цените от търговците, които предлагат стоки и услуги на потребителите, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано по обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да предоставят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. В същото време в §1 т. 6 от същия закон е дадена легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че „такива са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“. В чл. 15, ал.2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и левове, който започва на 08.08.2025г. и приключва на 08.08.2026г. С оглед изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: да е налице увеличение на цените на търговеца за периода на двойно обозначаване на цените от 08 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на продажната цена на предлаганата услуга, като това повишение действително касае именно период на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишение на цената не се дължи на обективни икономически фактори или не. В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.15 ал.4 (ДВ бр.65 от 08.08.2025г) от ЗВЕРБ, който гласи, че в периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите, търговците , които предлагат стоки и услуги на потребителите, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Това означава, че фактическият състав на нарушението съдържа следните елементи: 1. Осъществява се в точно определен от закона интервал от време –„период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове“, който трае една година от 08.08.2025г до 08.08.29026г; 2. нарушителят има качеството на търговец по смисъла на ТЗ; 3. в това качество предлага стоки и услуги на лица имащи качеството на потребители; 4. при определяне на цените на предлаганите стоки и услуги търговецът действа недобросъвестно и непрозрачно; 5. да е налице увеличение на цените съпоставими с предходен период; 6. да се констатира, че това увеличение на цените не почива на обективни икономически фактори, а на субективното усмотрение на търговеца, без да съществуват фактори с отношение към себестойността на стоката/услугата (аргумент §1 т.6 от ДР ЗВЕРБ). Тези факти са намерили отражение в съдържанието на акта и НП, т.е. наказващият орган е взел отношение по тях, а след това ги е доказал по безспорен начин в хода на административнонаказателното производство и на съдебното следствие. Според съда НП следва да бъде потвърдено. В конкретния случай това е видно от стойностите на доставките по представените от търговеца фактури и липсата на твърдения за други фактори отразили се на цените –горива, енергия, данъци и т.н. Санкцията е определена в предвидения съгласно чл.59 ал.1 т.6 от ЗВЕРБ минимален размер. При индивидуализацията на наказанието, наложено на жалбоподателя АНО се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради което съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо и ще изпълни целите на чл.12 ЗАНН. Неспазването на законовите норми свързани с данъчното законодателство, независимо от реално настъпилите щети за държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв., равняващи се на 76,69 евро. Мотивиран от горното, Б.кият районен съд, V наказателен състав