Решение № 155 от 2.2.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 460/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от инж.И. П. С. -Директор на Регионална дирекция по горите- Ловеч срещу Решение № 59/ 21.08.2025 г. на РС – Луковит, постановено по № 331 по описа за 2025 година. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 406 от 13.10.2023 г., издадено от изпълняващ длъжността директор на РДГ- Лoвеч, с което на П. И. И., [ЕГН], с адрес в с. Карлуково, община Луковит, [улица], са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 266, ал. 1, предл. седмо от ЗГ, вр. чл. 213, предл. седмо, т. 1 от същия закон, и „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 266 ал. 1, предл. седмо от ЗГ, вр. чл. 213, ал. 1 предл. седмо, т. 2 от същия закон. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Касаторът излага аргументи, че издаденото НП, оспорено пред въззивния съд е правилно и законосъобразно, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Правилно са квалифицирани установените две нарушения, за извършването на които е санкциониран нарушителя, като по никакъв начин не е било накърнено правото му на защита. Ето защо, счита, че обжалваното НП е следвало да бъде потвърдено от Районния съд. По-нататък в жалбата касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на съпругата на нарушителя относно произхода на процесния дървен материал, тъй като същите напълно противоречали на останалите събрани по делото доказателства, били житейски нелогични и обслужвали защитната теза на нарушителя. В заключение в жалбата се отправя молба за отмяна на решението на Районен съд-Луковит и оставяне в сила на процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. При такъв изход на правния спор се релевира претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В проведеното по делото съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В съда е депозирана писмена молба от касатора по хода и по същество на делото. Поддържат се изложените основания за отмяна на оспорения съдебен акт и искането за присъждане на разноски в полза на РДГ. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът– П. И. И., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В съда е депозирано писмено становище от пълномощника му – юрк.М. по хода и по същество на делото. Окръжна прокуратура – Ловеч, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Районен съд-Луковит е установил от фактическа страна, че на 10.08.2023 г. бил подаден сигнал на телефон 112 за съхраняване на незаконна дървесина на адрес в с. Карлуково, община Луковит, [улица]. На място пристигнали горските служители А. О. - на длъжност горски инспектор към РДГ -Ловеч и П. В. Ц. - на длъжност младши полицейски инспектор към РУ Луковит. При извършената проверка в двора на посочения в сигнала адрес били установени 1,5 пр. куб. м. сурови дърва от цер и благун с дължина един метър, немаркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружени превозен билет. На този адрес живеел П. И. И., който оказал съдействие при извършване на проверката, като обяснил на проверяващите, че процесната дървесина му била докарана предишния ден от негов съселянин, който му дължал пари. С оглед на направените констатации, св.А. О. съставил срещу П. И. И. АУАН № 406 от 16.08.2023 г. квалифицирайки установеното като нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите. При съставянето на акта не били иззети вещите, предмет на нарушението, поради технически причини. Актът бил подписан от нарушителя без възражения при съставянето му. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият не е депозирал и писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и при идентичност на описанието на нарушенията ( на 10.08.2023 г., в двора си в с. Карлуково, община Луковит, [улица], П. И. И. съхранявал 1,5 пр. куб. м. сурови дърва от цер и благун с дължина един метър, немаркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружени с превозен билет), на 13.10.2023 г. директорът на РДГ - Ловеч издал Наказателно постановление № 406, като квалифицирал същите по чл. 213, ал. 1, предл. седмо, т. 1 и т. 2 от ЗГ. За извършените нарушения АНО наложил на нарушителя две глоби в размер на по 500 лева, на основание по чл. 266, ал. 1, предл. седмо от ЗГ. От правна страна Районен съд-Луковит е приел, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, като са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за съдържанието им. Приел е, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочената в НП дата и място, жалбоподателят И. е съхранявал дървесина - 1,5 пр. куб. м. сурови дърва от цер и благун с дължина един метър, които не са били маркирани с КГМ или друга изискуема от закона марка и без да притежава превозен билет за тях. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че от обективна страна извършените нарушения се установяват по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Съдът е кредитирал с доверие изложеното от И. и съпругата му – св. Е. И., че дървесината е била докарана в двора им без знанието и съгласието на П. И., от негов съселянин, който му дължал пари, поради което не се установявала субективната страна на нарушенията и същите били недоказани. В заключение, за да отмени оспореното наказателно постановление съдът е приел, че в обстоятелствената част на същото са отразени две различни изпълнителни деяния - че дървесината не е била маркирана с контролна горска марка и че не е била придружена с превозен билет, които представлявали две самостоятелни забрани, визирани в нормата на чл. 213, ал. 1 от ЗГ, съответно по т. 1 и т. 2, но била дадена обща правна квалификация по чл.213, ал.1, предл.седмо, т.1 и т.2 от ЗГ. Освен това в текста на НП било посочено, че нарушителят е извършил едно нарушение, а с диспозитива на същото бил санкциониран с налагане на две санкции. По този начин било налице несъответнстие между фактическите констатации и правната квалификация на нарушенията, което ограничавало съществено правото на защита на нарушителя. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав категорично не може да сподели направените от въззивния съд правни изводи. В конкретиката на настоящия казус текстът на издаденото наказателно постановление е изключително ясен и не възниква никакво съмнение какви точно и колко на брой нарушения са били констатирани. Касае се за съхранение на дървесина без КГМ и непридружена от превозен билен. Правилна е и правната квалификация на нарушенията по чл.213, ал.1, предл.седмо, т.1 и т.2 от ЗГ. От същата безспорно се установява, че се касае за две отделни нарушения, които съответстват на фактическото им описание. Освен това следва да се отбележи, че в текста на НП е посочено, че: „Петко Иванов Иванов е извършил виновно в нарушение на чл.213, ал.1, предл.седмо, т.1 и т.2 от ЗГ......“, но никъде не е посочено, че се касае само за едно нарушение, както е приел въззивния съд, за да има несъответствие между фактическото описание и дадената правна квалификация, респ. броя на нарушенията и броя на наложените санкции. Касационната инстанция намира, че при описаната по-горе фактическа обстановка, П. И. И. е извършил нарушенията, за които е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Административното нарушение "съхранение" се осъществява чрез особена форма на държане - при което се предпазва вещта, така че да може да се ползва по предназначение. Затова и още към момента на установяване на държането за субекта, който ще го осъществява възниква задължението това да стане по отношение на легално придобита вещ. Безспорно е, че процесната дървесината не е била маркирана с КМГ. На маркировка с КГМ, според чл.204 от ЗГ подлежат определените за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл. 101, ал. 3, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 148, ал. 11. В случая върху дървата не е имало никаква марка, което обоснова извод за осъществено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ. Настоящият касационен състав, противно на въззивния съд възприема показанията на св.И. като опит за изграждане на защитна тези на сърпуга й и не ги цени като достоверни. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че нито И., нито съпругата му посочват името на техния съселянин, който би могъл да бъде разпитан от съда, за да потвърди или опровергае тяхната версия за случилото се. Забраната по т. 2 на чл. 213, ал. 1 ЗГ е за съхранение на дървесина, непридружена от превозен билет. А непридружена от превозен билет може да е легално придобита дървесина (маркирана с контролна горска марка за сеч), за която не е издаден такъв билет за превоза й; или нелегално придобита, за която също такъв не е издаден поради нелегалния й произход. Вмененото нарушение е за съхранение на процесната дървесина, а не за нейното транспортиране. Сечта на дървета, които не са маркирани с контролна горска марка (КГМ) за сеч е незаконна; транспортирането от временен склад на дървесина, която не маркирана с КГМ, е също незаконно. За дейностите по сеч и транспортиране е предвидено маркиране, което да удостовери легалността на тези дейности, като следващите обективно възможности дейности след сечта - транспорт, съхранение и т. н. следва да удостоверят легалния си характер вече с превозен билет ( чл. 204 и чл. 211 и сл.). С оглед това при нелегална сеч, извършителят ще отговаря за това нарушение, но всеки, който извършва дейности с дървесина, придобита в резултат на такава сеч, носи отговорност както за липсата на КГМ върху дейностите с дървесината, така и за липсата на превозен билет, когато тя се транспортира ( чл. 204, чл. 211) или съхранява от него. Затова и хипотезите на забраните по т. 1 и т. 2 на чл. 213 касаят съхранение на нелегално придобита дървесина - без КГМ (удостоверяваща сечта и /или транспортирането) и непридружена от превозен билет, който съхраняващият е следвало да пази именно като документ относно произхода на дървесината. На следващо място, според настоящия касационен състав правилно е приложена санкционната норма на чл.266, ал.1, предл.седмо от ЗГ, според която се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му съхранява дървесина и недървесни горски продукти. При определяне размера на наказанието „глоба“ за извършените нарушения наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е отчетена степента на обществена опасност на двете деяния и фактът, че нарушенията са извършени за първи път. Взети са предвид видът, количеството и стойността на дървесината, поради което са наложени наказания в минималния предвиден в закона размер. Необяснимо защо обаче в случая АНО не е приложил нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ, която е императивна и се прилага задължително при констатиране на такива нарушения. Процесните нарушения не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, т. к. нито едно от двете не се отличава с липсваща или незначителна степен на обществена опасност. И двете забрани се намират в раздел ІІ "Контрол" на ЗГ и са свързани с гаранции за осуетяване на както на невъзможността за осъществяване на контрол върху добитата дървесина от страна на горската администрация, така и на невъзможността за създаването на условия да се добие незаконно дървесина, сочат една завишена степен на обществена опасност на деянията. Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваното пред РС – Луковит наказателно постановление е законосъобразно и като такова е следвало да бъде потвърдено от въззивния съд. Достигайки до неправилни правни изводи РС –Луковит е постановил оспореното съдебно решение, което следва да бъде отменено. При този изход на правния спор касаторът има право на разноски. Такива са претендирани своевременно, но не е доказано извършването им. Касационната жалба е подадена лично от директор РДГ- Ловеч, не от негов пълномощник-юристконсулт. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на касатора и депозираната писмена молба по хода и същество на делото отново е подадена от директор РДГ. Ето защо в полза на касатора не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е налице хипотезата на чл.143, а.1 от АПК, т.е. липсва осъществено процесуално представителство, в частност защита в производството по оспорване на въззивното съдебно решение. Предвид това съдът намери, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на подателя на жалбата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 от АПК, Ловешки административен съд, I касационен състав