Решение № 12181 от 19.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2833/2026 г.

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Л. Г. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ул. •••••, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 3442,47 евро (или 6732,88 лв.) дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2023 г. до 30.04.2025 г. за имот с адрес: гр. София, ул. •••••, аб. ••••, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 27.11.2025 г. до окончателното й погасяване, 329,09 евро (или 906,12 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 24.11.2025 г., 55,13 евро (или 107,82 лв.) неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.20254 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 27.11.2025 г. до окончателното й погасяване, и 9,80 евро (или 19,16лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 24.11.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2683/2025 г. по описа на Районен съд– Казанлък. Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. на стойност 6732,88 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.4.2025 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 107,82 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 906,12 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 24.11.2025 г., и обезщетение за забава в размер на 19,16 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. до 24.11.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.09.2025 г. до окончателното й погасяване. Ответникът Л. Г. Н. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез адв. С. К., в който оспорва иска при възражения, че претендираните суми за периода от 01.02.2025 г. до 30.04.2025 г. са недължими поради отмяна на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № •••• г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. Сочи, че към исковата молба не са представени доказателства ответникът да е приел наследството от своя наследодател. Поддържа, че при наличието на вещен ползвател именно това лице е в облигационна връзка с ответника, а не другите формални собственици, но не са изложени конкретни твърдения в тази насока. Сочи, че не са налице доказателства ответникът – потребител да е поръчал топлинна енергия, за която се претендира заплащането на цената. Поддържа се също така, че ищецът следва да ангажира доказателства за изправността на уредите, чрез които се измерва топлинната енергия. Оспорва дължимостта на служебно начислените суми за ТЕ. Сочи също така, че не са представени доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители, както и и наличието на пречки за извършване на отчет. Оспорва да е дал съгласие за извършване на прихващане, като поддържа, че такова е недопустимо да се прави без изрично съгласие на ответника. Оспорва и дължимостта на лихвата за забава, тъй като липсвали доказателства за датата на публикуване на фактурите в сайта на ищцовото дружество. Сочи, че липсва основание ищецът да получи възнаграждение за дялово разпределение с оглед обстоятелството, че тази услуга се извършва от трето лице. При тези възражения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ” ООД не изразява становище. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••••, том •••, дело № •••• г. •••• Н. дарява на ответник Л. Г. Н. недвижим имот, представляващ Апартамент № 51, находящ се в гр. София, ••••, като прехвърлителят е запазил правото на ползване върху имота до край на живота си. Видно от приложения по делото Препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община – район „Красно село“ •••• Н. е починала на 14.11.2015 г. Представените е Договор № 584 от дата 07.08.2001 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, •••• и „Бруната България“ ООД (с променено фирмено наименование на „ДАЛСИЯ“ ООД“, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 09.10.2000 г., както и Договор № Д-0-72 от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост. По делото са представени обща фактура № 1034620279/31.07.2024 г., която е издадена след годишното изравнение за периода 01.05.2023 г. – 20.04.2024 г., за сумата от 3701,72 лв.; обща фактура № 1041882846/31.07.2025 г., която е издадена след годишното изравнение за периода 01.05.2024 г. – 31.04.2025 г., за сумата от 3031,16 лв., извлечение от счетоводството на ищеца за дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., както и изравнителни сметки, формуляри за отчет за същия период и сертификат на уредите за дялово разпределение. Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София, както и Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, с което са одобрени общите условия. Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. с изключение на периода, в който липсват данни за изправността на топломера. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет – главните отчети от 10.06.2024 г. и 14.05.2025 г. са подписани. Според главните отчети в имота има монтирани 6 бр. отоплителни тела с индивидуални разпределителни и щранг – лира в банята без индивидуален разпределител, за която ФДР начисляват служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 234 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата. Топлинната енергия за битово гореща вода се отчита по показанията 1 водомер за топла вода в имота. От заключението на съдебно– техническата експертиза се установява, че начислената от ищеца стойност на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 6729,82 лева. Вещото лице е установило, че метрологичната проверка на топломер № 60097407 е изтекла на 07.07.2023 г., същият е демонтиран на 13.12.2023 г. и заменен с топломер № 60097589, след което е бракуван поради изтичане на експлоатационния му срок. Вещото лице е посочило, че липсва метрологична проверка за заменения топломер след демонтажа, поради което след изтичане 24 месеца от последната му проверка на 07.07.2023 г. до 12.122.2023 г. (деня преди монтирането на изправен и проверен топломер) не може да установи количеството доставена топлинна енергия за отопление на имот и БГВ, каквото е начислено от ищеца в размер на 709,18 лв., от които 504,40 лв. за отопление на имот и 203,30 лв. за битово гореща вода. Вещото лице е установило, че дължимата от абоната сума за доставена топлинна енергия за периода, през който същата е отчитана от изправен топломер е в размер на 6020,64 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. С представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••••, том •••, дело № •••• г. беше доказано, че ответникът Л. Г. Н. е придобил чрез дарение процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № 51, находящ се в гр. София, ••••, ет. 2, на дата 31.01.1994 г. Предвид притежаваното право на собственост, може да се направи извод, е ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия и между страните е съществувало договорно правоотношение по повод доставката на топлинна енергия през процесния период. Доводите на ответника, че при наличието на вещен ползвател именно това лице е в облигационна връзка с ответника, а не формалните собственици, са принципно правилни, но в случая видно от представения акт за смърт, носителят на вещно право на ползване е починал на 14.11.2015 г. като със смъртта му вещното право на ползване се погасява. Следователно от 14.11.2015 г. облигационна връзка с ответното дружество е възникнала именно с ответника като собственик на топлоснабдения имот. Същевременно по възражението на ответника, че не е обвързан в облигационна връзка, тъй като не е поръчал доставка на топлинна енергия, този въпрос е бил предмет на тълкуване от СЕС, като с Решение от 5 декември 2019 г. по Съединени дела С-708/17 и С-725/17), е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Възраженията на ответника за липсата на доказателства да приемане на наследството от своя наследодател са неотносими към спора, тъй като същият е придобил имота с договор за дарение, а не по силата на наследствено правоприемство, поради което съдът няма да ги обсъжда. Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. В случая въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза беше доказано, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 6020,64 лв., която обхваща периода от 01.05.2023 г. до 06.07.2023 г. и от 13.12.2023 г. до 30.04.2025 г., като за останалата начислена сума в размер 709,18 лв. за периода от 07.07.2023 г. до 12.12.2023 г., вещото лице не може да потвърди дали е доставено такова количество топлинна енергия с оглед липсата на изправен топломер за съответния период. Поради липсата на данни за годността на общия топломер, послужил за изчисляване на преминалата топлинна енергия и начисляването й на абоната, възниква съмнение относно това какво количество топлинна енергия е преминала, както и относно правилността при начисляването на количеството топлинна енергия за този период, поради което по отношение на сумата от 709,18 лв., начислена за периода от 07.07.2023 г. до 12.12.2023 г.искът се явява недоказан. Съдът следва да обсъди и възражението на ответника относно обстоятелството, че част от сумите за доставена топлинна енергия са изчислявани и начислявани въз основа на отменена формула. Действително с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД- 04-01/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД- 04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Съдът обаче не може да отхвърли иска само поради недоказаност на неговия размер и то за част от периода. В тази връзка съгласно чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взе предвид заключението на вещо лице. Същевременно съдът съобрази, че в разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния случай количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по СТЕ, съобразени са отчетите на уредите за дялово разпределение в конкретното жилище, които са годни измервателни уреди, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в които са разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответника въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3, вр. чл. 145, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период (в този смисъл е Решение № 6361/24.10.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 806/2025 г.). Възражение за изтекла погасителна давност е наведено след изтичане срока за отговор, поради което се явява преклудирано и съдът не дължи разглеждането му. Предвид всичко изложено предявеният иск се явява основателен до установения, съгласно СТЕ размер – 6020,64 лв. (3098,76 евро). По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия до размера на 6020,64 лв., основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от главница, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода от 15.09.2024 г. до 14.11.2025 г. – 514 лв. (262,80 евро), до който размер се явява основателна исковата претенция на ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 906,12 лв. подлежи на отхвърляне. По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за периода 01.05.2023 г. – 31.04.2025 г. за процесния имот са начислени суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 107,82 лв. (55,13 евро), поради което тази претенция следва да бъде уважена изцяло. По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна. По разноските: В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 127,56 лева (65,22 евро) - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното производство разноски, а именно сумата от 103,62 евро. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 100,25 евро държавна такса, 210 евро депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 евро съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно конкретно претендирания размер. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 365,36 евро. Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Процесуалният представител на ищеца – адв. С. К. К. е претендирал адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в рамките на две съдебни заседания, конкретно проявената процесуална активност на адвоката и защитавания материален интерес по предявения иск, определя адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца в размер на 200 евро, което е съобразено и с размера, посочен в списъка по чл. 80 ГПК. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. От така определеното възнаграждение, съобразно отхвърлената част на предявения иск, в тежест на ищеца следва да се присъди сумата от 21,88 евро. При развило се исково производство не се присъжда още едно възнаграждение за адвокат в заповедното производство, доколкото същинската защита е реализирана в исковото производство, а възражението се бланкото и не се изисква да бъде мотивирано. Водим от горното, съдът