Решение № 12 от 3.8.2026 г. на Военно-апелативен съд по дело № 6/2026 г.

наказателно дело от общ характер № 20266000600006 по описа за 2026 година образувано по въззивен протест, допълнение към въззивен протест от полк. Мицов – прокурор във ВОП – С., въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба от А. Р. С. чрез адв. А. Т. срещу присъда № 7/29.10.2025 г. постановена по НОХД № 98/2024 г. по описа на С. военен съд.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С присъда № 7/29.10.2025 г. постановена по НОХД № 98/2024 г. по описа на С. военен съд, подсъдимият .... В. С. В. от в.ф. .... - Г.М. е признат за невинен в това, че в периода от 12.07.2021 г. до 18.03.2022 г. включително, в с. Г.М., област С., при условията на продължавано престъпление със 7 (седем) отделни дейния и чрез използване на информационни технологии е предоставял и събирал информация за лице, ненавършило 18 годишна възраст - А. Р. С., родена на ........година, за да се установи контакт с него за извършване на съвкупление, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 155а, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като деЯ.ето му не съставлява престъпление. Първоинстанционният съд се е произнесъл по съдебно-деловодните разноски в размер на 4 045,65 лв., които са оставени за сметка на държавата, както и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Във въззивния протест и допълнението към него са развити съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че присъдата не кореспондира със събраните гласни и писмени доказателства по делото. Посочва се, че съдът е приел фактическата обстановка, посочена от ВОП – С., но при ан............за на доказателствата, е обусловил различни правни изводи, съчетано с игнорирането на обясненията на подсъдимия и на свидетелските показания. Възразява се срещу различна юридическа интерпретация на изпълнителното деЯ.е по чл. 155а от НК, изложена в мотивите в съдебния акт досежно изпълнителното деЯ.е. Оспорват се изцяло изводите на съда за обективната и субективна страна на престъплението. Иска се отмяна на атакуваната оправдателна присъда, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание, в размер, съответен на искането на прокурора в съдебната прения пред първоинстанционния съд.

В законоустановения срок, по въззивния протест и допълнението към него е постъпил отговор от адв. Б. – защитник на подсъдимия В. С. В., в който се излагат съображения за неоснователност, неправилност и немотивираност на протеста.

Срещу постановената първоинстанционна присъда е постъпила и въззивна жалба от частния обвинител гр.л. А. Р. С. чрез повереника й адв. А. Т. – САК, в която се сочи, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. В допълнение към нея са изложени подробни аргументи и съображения по отношение на атакуваната присъда. Нарушението на процесуалните правила е обосновано с доводи за допуснати отклонения от правилата на НПК относно оценката на събраните доказателства и недоказаност на вината на подсъдимия по обвинението. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършените деЯ.я от подсъдимия не съставляват престъпление. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно е тълкувал израза „събира информация“, както и ако се приеме, че познанството на страните не предпоставя „събиране“ на информация, това би означавало, че подобно престъпление би могло да се осъществи между познати, което изцяло противоречи на принципите на наказателното право и обществените отношения, които се регулират. Сочи се, че в мотивите към присъдата не са посочени доводи, които да обуславят извод за невиновност, включително не било отчетено криминалното минало на подсъдимия ….. В.. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 155а, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В съдебното заседание пред ВоАС, проведено на 10.06.2026 г. представителят на Военноапелативна прокуратура не поддържа протеста, но не го и оттегля. Поддържа становище за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, като развива съображения за това. Счита, че няма извършено деЯ.е по чл. 155а, ал., във вр. чл. 2, ал.1 от НК от обективна и субективна страна. Моли съда да не уважава протеста на ВОП-С. срещу присъдата по НОХД № 98/2024 г. на С. военен съд, с която подсъдимият .... В. В. е признат за невинен и оправдан за повдигнатото му с обвинителния акт престъпление.

Частният обвинител гр.л. А. Р. С. се явява в съдебното заседание по делото. Повереникът й адвокат А. Т. – САК поддържа становище, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че е н............це грубо нарушаване на процесуалните правила, с което са допуснати отклонения от правилата на НПК относно оценката на събраните

доказателства и изразява становище за доказаност на вината на подсъдимия по обвинението. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 155а, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимия адв. Б. Б. счита атакуваната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Намира въззивния протест и допълнението към него, както и въззивната жалба, ведно с допълнението към нея от частния обвинител гр.л. А. Р. С. чрез адв. А. Т. за неоснователни. Пледира присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият .... В. С. В. от в.ф. .... - Г.М.се явява лично пред въззивната инстанция, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 155а, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК същото е тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и присъствието му в съдебното заседание е задължително. В лична защита се присъединява към защитника си и твърди, че не е извършил престъплението, за което е обвинен. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Военно-апелативният съд, след като обсъди доводите във въззивния протест, допълнението към него, въззивната жалба и допълнителното изложение към нея от частния обвинител чрез повереника адв. Т., съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебното производство и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният протест и въззивната жалба са допустими, подадени от правоимащи лица в законоустановения срок в срок срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледани по същество са неоснователни.

По делото първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: ….. Р.Д.С. - баща на А. С., и подсъдимият .... В. С. В. били колеги - военнослужещи. На 11.07.2021 г. в дома на семейство С. в с. Г.М.имало семейно събиране на маса, поставена на двора. Бащата и вуйчото на А. – Р. и П., поканили на сбирката В. В. и Е. С., които се присъединили на масата. Присъств............ Р., П., майката на А. - Д.П., подсъдимият В. и неговия брат, Е. С. и М. - бивш военнослужещ. Слуш............ музика, хапв............ и пийв............. В един момент на масата дошла и А. С., която седнала до В. В.. В. В. и А. С. разговаряли помежду си. В един момент тя предложила на подсъдимия В. да инст............ра на телефона му приложението „....“. Той й отговорил, че това приложение не го ползва и не му трябва. Тя обаче настояла и той се съгласил, като й дал телефона си, на който тя инст............рала приложение „....“. Сбирката продължила известно време, след което групата се разотишла. По този начин за времето от 11.07.2021 г. до 18.03.2022 г. подсъдимият .... В. С. В. от с. Г.М.ползвал мобилен телефон „.....”, с ИМЕИ №............ и ИМЕИ №............, СИМ карта № ............, на който било инст............рано приложение с потребителско име „............”, „В. В.” в социалното приложение „....” („............”), като част от интернет базираната социална мрежа „............” („............”).

През същия период пострадалата А. Р. С. от с. Г.М.непълнолетна, навършила 16 години, притежавала и ползвала мобилен телефон „.....”, с ИМЕИ №............ и ИМЕИ №............, на който било инст............рано приложение с потребителско име „............”, „............ С.”, в социалното приложение „....” („............”), като част от интернет базираната социална мрежа „............” („............”).

За времето от 12.07.2021 г. до 18.03.2022 г. включително, подсъдимият В. и А. С. започн............ да си чатят в посоченото приложение „....” („............”), като В. написал следните съобщения:

1. На 12.07.2021г., около 09:58 ч. в отправил към нея следните

реплики: ”............” и ”............".

2. На 14.07.2021 г. около 19:59 ч. в отправил към нея следните реплики: ”............?”

”............", ............”.

3. На 01.08.2021 г. около 14:02 ч. отправил към нея следните реплики: ”............” и,

…………….: ”............” .

4. На 03.03.2022 г. около 00:00 ч. отправил към нея следните реплики : ”............”,

„............", „............”, ”............”, „............”.

5. На 03.03.2022 г. около 15:03 ч. отправил към нея следните реплики за събиране на информация: ”............” …………….: „............”.

6. На 03.03.2022 г. около 21:54 ч. отправил към нея следните реплики: ”............”,

„............”, „............”, ”............”, ”............”.

7. На 18.03.2022 г. около 16:56 ч. отправил към нея следните реплики: ”............",

„............", „............”.

В посочената комуникация между двамата С. обяснявала на подсъдимия В., че той бил много по-възрастен от нея и не искала да си има проблеми в къщи; че тя няма желание да има връзка с него; че не желае да имат контакти по между си и не желае да се срещат на живо.

През месец март 2022 г., след изпратените вече СМС от страна на подсъдимия В., А. С. споделила за случилото се първо на майка си, а след това и на баща си Р. С., като му показала и чатовете. Бащата се обадил на военен полицай, който обслужвал в.ф. .... и в.ф. ...... Направили среща и предал телефона доброволно на военната полиция. Те направили извадките от нейния телефон. Малко преди да напише жалбата, от „Военна полиция“ му д............ снимките и той ги приложил към жалбата.

На 05.04.2022г. при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването - разпит на свидетел, е било образувано ДП № ...../2022г.( ВДП № ../2022г. по описа на РС „ВП“-С.) и същия ден В. В. бил задържан за срок до 72 часа, като на 08.04.2022г. му била взета мярка за неотклонение „Подписка“, която била отменена с постановление на заместник на военно-окръжния прокурор от 06.11.2023г.

Две - три седмици след като излязъл от ареста В. видял Р. С. да стои пред тях на пейката със счупен крак. Попитал го за какъв СМС става въпрос. Той това му отговорил, че пуснал тази жалба, тъй като дъщеря му се била оплакала, че получила от него СМС за секс срещу пари. С. добавил, че имало вариант да се оправят, но щяло да му излезе солено. На въпроса „.....?“, С. му отговорил: „.....“. В. се ядосал и си тръгнал.

С постановление от 06.02.2023 г. на прокурор от ВОП-С. от настоящото наказателно производство (в досъдебната му фаза) са били отделени матери............, касаещи извършено престъпление по чл. 393, ал. 1 от НК от военнослужещ от в.ф.....-Г.М.и разследването на това престъпление е продължило по досъдебно производство № ...../2023 г. по описа на ВОП-С.. При така установената и приета фактическа обстановка първоинстанционния съд е постановил атакуваната присъда, предмет на настоящото производство.

Настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че С. военен съд в изпълнение на задължението си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК е изложил ясни и коректни съображения по събраната доказателствена маса, защо е приел да кредитира показанията на свидетелите и писмените доказателства. Изложените мотиви и в частност ан............зът на доказателствата по фактическата обстановка е в съответствие с изискванията на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСНК на ВКС и дават възможност да бъде проследена ан............тичната дейност на съда и как е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деЯ.ето в лицето на подсъдимия В. С. В..

Първоинстанционният съд ясно е посочил, че е обосновал изводите си частично от обясненията на подсъдимия В., съпоставени с доказателствената съвкупност по делото. По отношение на обясненията на подсъдимия в съдебно заседание пред основния съд и заявеното от него пред въззивната инстанция, настоящият състав намира, че са насочени към пълното му оневиняване чрез изтъкване на обстоятелства, обуславящи липсата на каквато и да била негова съпричастност към извършеното престъпление. Те съществено противоречат и се разминават с установените по-горе фактически обстоятелства и формалната логика. При ан............за на обясненията на подсъдимия .... В. В. настоящият състав отчете безусловно гарантираното му от закона право да дава каквито пожелае обяснения по обвинението по аргумент от чл. 55, ал.1 от НПК. За разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателното производство, обясненията на подсъдимия, в които оспорва обвинението са както основно средство за защита, така и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с остан............я приобщен доказателствен материал, което не позволява достоверността им да се изключва априори. В този смисъл са Решение № 685/2003 г. по н.д. № 537/2003 г. І н.о., Решение № 491/2000 по н.д. № 417/2000 ІІ н.о. ВКС и др. Отчитайки и тези принципни положения, съдът намира, че обясненията на подсъдимия …. В., в частта, че друг е автор на съобщенията са неубедителни, неверни, противоречащи на формалната логика и недостоверни, поради което и настоящият въззивен състав не им даде вяра, така както първоинстанционния съд не ги е постави в тази част в основата на присъдата си.

Първоинстанционният съд е изградил своите фактически и правни изводи и на показанията на свидетелите А. С., Р. С., Д.П., Е. С., И. Д, С.П., П.П., Т.А., частично показанията на свидетеля Е.Д., експертните заключения и писмените доказателства по делото. Като е ан............зирал поотделно и в своята съвкупност първоинстанционният съдът е прел, че инкриминираните 7 (седем) деЯ.я са извършени от подсъдимия В. С. В.. Самостоятелният ан............з на доказателствената съвкупност по делото от настоящия въззивен съдебен състав, обективиран в свидетелските показания на посочените свидетели води до единствения обоснован извод, че именно подсъдимият .... В. С. В. от в.ф. .... – Г.М.е автор на писмените съобщения изпратени до А. С.. Не може да се счете, че са н............це основания, които да поставят под съмнение добросъвестността на тези свидетели по делото, които да навеждат към н............чие на пристрастия или заинтересованост от изхода на делото, още повече, че първоинстанционният съд непосредствено е възприел изявленията им в хода на съдебното следствие, а по отношение на констатираните противоречия е приложил чл. 281 от НПК чрез прочитане показанията на свидетел дадени в досъдебното производство. Първоинстанционният съд е обсъдил и доказателствената съвкупност като в контекста на фактите и обстоятелствата относими към ситуация, в която е бил поставена частния обвинител гр.л. А. С., както и личното поведение на пострадалата и подсъдимия, правилно е констатирал, че показанията на свидетеля Е.Д. в частта им, че той, а не подсъдимия .... В., е написал посредством чат в социалното приложение „....” („............”), като част от интернет базираната социална мрежа „............” („............”) инкриминираните 7 (седем) броя съобщения - на 12.07.2021 г.; 14.07.2021 г.; 01.08.2021 г.; 03.03.2022 г. около 00.00 ч.; 03.03.2022 г. около 15.03 ч.; 03.03.2022 г. около 21.54 ч.; 18.03.2022 г, тъй като показанията му са нелогични, вътрешно противоречиви и се опровергават от показанията на свидетелите С. и А., както и от часовете и датите на изпращане/получаване на съобщенията, а така също и от самото съдържание на чатовете между подсъдимия …. В. В. и частния обвинител А. С.. С необходимия професион............зъм съставът на С. военен съд е подходил с особено внимание към показанията на свидетеля Е.Д.. Прочитът на показанията му от настоящия въззивен съдебен състав не обуславя различен извод досежно обстоятелството кой е автор на процесната комуникация с А. Р. С.. Неубедителни са свидетелските му показания пред първоинстанционния съд и приобщените към доказателствената съвкупност показания от досъдебното производство, матери............зирани в протокол за разпит пред съдия, че той е писал на А. С., че е ползвал телефона на …. В. В. и е писал съобщенията от негово име. Несъстоятелно е и твърдението му, че не помни на кого е писал, тъй като харесал А. С. по снимката. Показанията му в тази част не се кредитират и от настоящата инстанция, тъй като същите целят единствено оневиняване на поведението на подсъдимия поради близки и приятелски взаимоотношения с него. В останалата част съответстват на установената от съда фактическа обстановка и се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото, поради което следва да им се даде вяра.

За да постанови своята присъда първоинстанционният съд правилно е кредитирал и показанията на пострадалата А. С., разпитана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, а за фактите и обстоятелствата за които не си е спомняла е приложил процедурата по чл. 281, ал.3, вр. ал.1, т.2 от НПК. Изложеното от нея потвърждава изцяло установената от основния съд фактическа обстановка досежно времето, последователността на събитията и начина, по който е осъществявана комуникацията между нея и подсъдимия В.. Изложеното от нея, съпоставено с показанията на свидетеля Р. С., разпитан в съдебното производство по делото пред първоинстанционния съд, проведено на 10.03.2024 г., съответства на установеното, още повече, че в хода на досъдебното производство с приемо-предавателен протокол на мобилния телефон, ведно със СИМ карта на свидетелката по делото С., добросъвестно е предоставил за експертиза по делото. Твърдението му, че подсъдимият ….. В. е искал от него да оттегли жалбата се потвърждава, както от показанията на свидетелката по делото Д.М.П., така и от А. С.. Настоящият въззивен съдебен състав взе предвид, че към инкриминирания период пострадалата А. С., родена на …….г., не е била навършила пълнолетие. Приобщеният към доказателствената съвкупност протокол от разпита й в досъдебното производство (преди навършване на 18 г.) не означава, че депозираните от нея показания не почиват на реално случили се и възприети лично от нея събития, нито на неправилно възпроизвеждане на същите. Детето е равностоен участник в процеса и неговите показания в никакъв случай не биха могли да бъдат подценявани или пренебрегвани, още повече, когато същите не остават изолирани, а се подкрепят и от други доказателства. Принципът на недискриминиране на детето като участник в процеса е и възприетото становище в Конвенцията на правата на детето на ООН и в Насоките относно правораздаването по въпроси, свързани с деца, които са жертви или свидетели на престъпление, приети с Резолюция 2005/20 на ИСС на ООН на 22.07.2005 г.

На следващо място, коректно първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка по делото се установява и от показанията на свидетелката Т.А.. Изводите му са верни, тъй като от разпита й във фазата на съдебното следствие и приобщените протоколи за разпит от досъдебното производство категорично се установява, че подсъдимият ….. В. С. В. е проявявал интерес към пострадалата А. С.. Това не се опровергава и от разпита на свидетеля П.М.П., проведен в съдебното заседание по делото, проведен на 26.09.2025г. Посредством самостоятелен ан............з на въззивната инстанция на показанията на свидетелите А. С., Р. С., Д.П., Е. С., И.Д., П.П. и Т.А., настоящия съдебен състав намира, че същите са правдиви, достоверни и логически последователни. Няма вътрешни противоречия и съответстват на установената от съда фактическа обстановка. Същевременно не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение изложеното от тях, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.

Относно обстоятелството къде се е намирал телефона на подсъдимия В. С. В. и твърдението му, че го е забравил и друг го е използвал, вяра следва да бъде дадена на свидетеля Е. П. С., който е категоричен, по време на сбирките им не е разбрал за случай на изгубен телефон от В. на Автогарата. В подкрепа на това са и показанията на свидетеля И.М.Д., заявявайки, че якето му е било на стола, на който подсъдимия В. е седял и не е видял някой да му е вземал телефона, както и, че не е забелязал последния да си е оставял телефона без надзор. Първоинстанционният съд е допуснал неточност като е кредитирал едновременно показанията на свидетеля С.П. П. от съдебното заседание по делото, проведено на 16.07.2025 г. и приобщения към доказателствената съвкупност протокол за разпит на свидетел от досъдебното производство от т. III, л. 23-24б, въпреки констатираните противоречия по чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Съдът неправилно е приел, че фактическата обстановка се доказва и от неговите показанията. В мотивите към присъдата липсва разбор на противоречивите му показания от досъдебното производство и тези дадени на съдебното следствие, като свидетелят представя различни версии на фактите и събитията досежно ползвателя на мобилния телефон, собственост на подсъдимия В.. Изхождайки от заявеното от този свидетел в хода на съдебното следствие и времевата отдалеченост на събитията, за които свидетелства, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на този свидетел от съдебната фаза на наказателния процес. Това е така, тъй като колкото повече време и изминало от събитията, които се възпроизвеждат, толкова по-голям е рискът показанията на тази свидетел да бъдат обективно променени от външни фактори. С отдалечеността на времето от момента на събитието, личните отношения между него и подсъдимия, промяната на възгледите, както и преценката на събитията и последиците от тях променят начина по който свидетеля П. интерпретира действията както на самия подсъдим В., така и на А. С., с която са в родствена връзка и в неособено близки отношения. Липсата на конкретна причина или повод за съществени различия в показанията му в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес води до единствения обоснован извод за стремеж подсъдимия ….. В. В. да бъде оневинен. Процесуално-следственото действие очна ставка в съдебното заседание по делото, проведено на 16.07.2025 г. между свидетеля С.П. и А. С. не преодолява противоречията, като съдът е пропуснал да ги ан............зира при взаимовръзка с остан............те доказателства и да посочи кои от тях приема и кои отхвърля. Въпреки това, констатацията на въззивната инстанция не обуславя съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и същото не е причина за корекция на съдебния акт. Ан............зът и защитата на изводите по фактите поставя показанията на свидетеля С.П. П. от съдебното заседание по делото като противоречиви и недостоверни извън тези на които следва да се даде вяра. Въззивната инстанция като обсъди и експертните заключения по делото, а именно 3 (три) бр. технически експертизи, видео-техническа експертиза, допълнителна техническа експертиза, съдебно-психиатрична и психологична експертиза и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, настоящият въззивен състав намира че няма основания които да поставят под съмнение обосноваността им или да възбуждат съмнение за тяхната правилност и намира същите са пълни, ясни и непротиворечиви, а

първоинстанционният съд правилно се е позовал на тях в мотивите към присъдата си. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на първоинстанционния съд и неговото вътрешно убеждение са правилни и е възможно да бъдат проследени.

От правна страна интерпретацията на очертаната доказателствена съвкупност,

доказателствените стойност и тежест на установените фактически данни, релевантни за съставомерността на инкриминираното деЯ.е и на авторството му, са д............ основание на С. военен съд да направи верен правен извод, за това, че извършеното от подсъдимия .... В. С. В. инкриминираното деЯ.е не съставлява престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е признал за невинен и оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 155а, ал. 1 , вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 155а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновенност и недопускане предоставянето на информация за дете (в случая такава се явява непълнолетната А. Р. С.), за да се установи контакт с тях с цел съвкупление или извършване на блудствено действие. Възрастта на А. С. е била известна на подсъдимия В. С. В., още повече, че живеят в едно населено място и се познават от години. Важно е да се посочи, че за това престъпление от НК се касае за предварителна дейност, при която едно наказателноотговорно лице, предоставя информация в интернет пространството или по друг начин, за да се установи контакт с лице под 18 години със специална цел в последствие да се осъществят с него развратни действия.

Законодателят е предвидил изпълнителното деЯ.е да се осъществява в две форми: 1. събиране на информация за лице, което не е навършило осемнадесет годишна възраст, чрез информационна или съобщителна технология или по друг начин, за да се установи контакт с него за извършване на блудствени действия, съвкупление, полово сношение, проституция, за създаване на порнографски материал или за участие в порнографско представление; 2. предоставяне на информация за лице с посочената възраст и с очертаната цел. Във всички случаи информацията, която се събира или предоставя подсъдимия, трябва да е за трето лице, което следва да е различно от извършителя, а престъплението е довършено към момента на разпространението на информацията за непълнолетното лице, без да е необходимо получилите информацията лица да са осъществили контакт с непълнолетния. Особеното тук се състои в обстоятелството, че деЯ.ето довършено със самото целево обявяване по общодостъпен начин, чрез средствата на глобалната интернет мрежа на данни за едно лице под 18 г., които дават в последствие възможност на трети лица да се свържат с него за извършване на развратни действия. (вж. Лютов, К. 1987 г., стр.104, който обсъжда старата разпоредба на чл. 155, ал.3 от НК, за въвличане на малолетни лица в развратни действия; вж. Ранчев, И. „Сексуални престъпления срещу деца“ изд. „Фенея“ 2012 г., стр. 92). Задължително условие е, че информацията, която се събира или предоставя, трябва да е за трето лице, различно от извършителя. (вж. Наказателно материално право, Национален институт на правосъдието, кн.1, 2025 г. стр. 424). По делото няма нито едно доказателство, което да обосновава извод за предоставяне на информация от страна на подсъдимия ….. В. В. на трето лице.

Въззивната инстанция намира за необходимо да допълни, че в принципен план когато се говори за информация за дете в дигитална среда законът (ЗЗЛД и ЗЗД) я дефинира като всяка информация, свързана с идентифицирането на конкретно лице под 18 години. Основните идентифициращи данни са име, Единен граждански номер, адрес, телефонен номер, имейладрес, снимки или видеоклипове. Същевременно с такъв характер могат да бъдат както чувствителни данни – информация за здравословно състоЯ.е на детето, произход, религиозни данни, така и дигитални – геолокация в реално време, IP адреси и др. Ето защо, информация за дете, следва да се разбира като информация за възраст, местонахождение и други данни, която е от естество да доведе до установяване на контакт с него с оглед последващото участие на това дете в извършване на полов акт или блудствено действие. Както е посочено по-горе в мотивите, съществен елемент от обективната страна на изпълнителното деЯ.е е информацията, която се събира или предоставя подсъдимия, трябва да е за трето лице, което да е различно от извършителя, а престъплението е довършено към момента на разпространението на информацията за непълнолетното лице. Не е необходимо получилите информацията лица да са осъществили контакт с непълнолетния. В конкретиката на случая, по делото безспорно е установено, че подсъдимият В. е осъществявал комуникация през чат в приложение „....” („............”) като част от интернет базираната социална мрежа „............” („............”). Няма съмнение, че именно автор на съобщенията до пострадалата А. Р. С. на инкриминираните дати 12.07.2021; 14.07.2021; 01.08.2021; около 00.00 ч. на 03.03.2022; около 15.03 ч. на 03.03.2022; около 21.54 ч. на 03.03.2022 и 18.03.2022 е подсъдимият .... В. В., а не друг. Не се възразява от страните участници в наказателния процес, а липсват и доказателства, които да разколебават достоверността на съдържанието на всяко едно от съобщенията.

Досежно чат-съобщенията, изпращани от подсъдимия на инкриминираните дати, както следва: на 12.07.2021г., около 09:58 ч. ”............” и ”............"; на 14.07.2021 г. около 19:59 ч. ”............?” ”............", „.......”; на 01.08.2021 г. около 14:02 ч. ”............” и ”............”; на 03.03.2022 г. около 00:00 ч. ”............”, „............", „............”, ”............” и „............”; на 03.03.2022 г. около 15:03 ч. ”............” и „............”; на 18.03.2022 г. около 16:56 ч. ”............", „............", „............”, въззивният съд намира за правилни изводите на първоинстанционни съд, че подсъдимия В. С. В. не „събира“ информация за А. Р. С., тъй като не я „открива“ чрез информационна или съобщителна технология. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че чат-съобщението на 03.03.2022 г. около 21:54 ч., а именно ”............”, „............”, „............”, ”............”, ”............”, не съставлява престъпление и по чл. 155а, ал. 2 от НК. Извън съмнение е, че това съобщение съставлява осъществен контакт чрез информационна технология със С. с цел извършване на съвкупление. Обстоятелството, че подсъдимият В. и частният обвинител С. са се познав............ от продължително време и че са живеели в едно и също населено място способства единствено за по-бързо и безпроблемно осъществяване на доверителна комуникация помежду им. Декларираното доверие за чат-разговори помежду им се установява от съдържанието на изпращаните съобщения и своевременните отговори от страна и на двамата. Отделно от това, пострадалата гр.л. А. Р. С. е родена на …… г. и към инкриминираната дата 03.03.2022 г. тя е била на 16 (шестнадесет) години, поради което деЯ.ето не е престъпно и по чл. 155а, ал. 2 от НК. В този смисъл, несъстоятелно се явява възражението на повереника адв. А. Т. досежно тълкуването на израза „събира информация“от първоинстанционния съд.

На следващо място, правилно първоинстанционният съд е признал за невиновен и оправдал подсъдимия В. С. В. по предявеното му обвинение, тъй като описаните деЯ.я на подсъдимия, освен, че не осъществяват съставите на престъпления по чл. 155а от НК, не осъществяват и който и да било друг състав на престъпление от Наказателния кодекс, включително и от раздел осми “Разврат“, на глава втора „Престъпления против личността“. Несъстоятелно се явява и възражението на частния обвинител А. Р. С. чрез повереника адв. Т. за нарушение на процесуалните правила, обосновано с доводи за допуснати отклонения от правилата на НПК относно оценката на събраните доказателства и вината на подсъдимия ….. В. С. В. по обвинението. Оценката на доказателствата от представителя на държавното обвинение е послужила за формиране на вътрешно убеждение и внасяне на обвинителен акт в съда, докато съдът ги цени като тест за състоятелността и съставомерността на обвинението и именно поради това съдебната оценка винаги е по-критична и подчинена на принципа за защита правата на страните в наказателния процес. Настоящата инстанция не споделя доводите за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че извършените деЯ.я от подсъдимия не съставляват престъпление, като в мотивната част на настоящото решение по-горе са изложени подробни аргументи досежно инкриминираното деЯ.е и неговата съставомерност.

Не се споделя възражението, че първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка, посочена от Военно-окръжна прокуратура – С., но при ан............за на доказателствата, е обусловил различни правни изводи, съчетано с игнорирането на обясненията на подсъдимия и на свидетелските показания. Различните изводи на държавното обвинение и съда по установената и приета фактическата обстановка не е порок на съдебния акт, тъй като процесуалните задължения на прокурора и съда имат различен стандарт за доказване, които законът им възлага. Както основният съд, така и настоящата въззивна инстанция е длъжен да подложи всяко доказателство на критичен ан............з за достоверност и логика, без да е обвързан от логическата конструкция на прокурора. Различната „юридическа интерпретация“ на изпълнителното деЯ.е по чл. 155а от НК, изложена в мотивите на атакувания съдебния акт досежно изпълнителното деЯ.е е резултат именно на това.

Не намира опора в доказателствената съвкупност и възражението, че не е отчетено криминалното минало на подсъдимия ….. В.. Видно от приложената по делото справка за съдимост (л. 28-29, т. IV от д.п.) подсъдимият В. С. В. е осъждан по НОХД № 384-07/2007 г. по описа на Районен съд – Е. П., за престъпление по чл. 216, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК, след сключено споразумение по глава Двадесет и девета от НПК, в сила от 20.12.2007 г. Наложеното му наказание „пробация“ е изтърпяно на 18.02.2019 г. Предишно осъждане и съдебното минало на подсъдимия е фактор, който съдът следва да вземе предвид единствено при определяне и индивиду............зиране на конкретно наказание. Тъй като подсъдимия В. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 155а, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, подобен подход от съда би представлявал нарушение на чл.6, § 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за необходимо да посочи, че въпреки краткото съдържание на мотивите на първоинстанционния съд, те съдържат в достатъчна степен яснота и логическа последователност на юридическите съждения по отношение на това кои факти са приети, въз основа на кои доказателства и кой материален закон е приложен. Първоинстанционният съд е взел отношение по спорните въпроси и е посочил какво приема за доказано и защо, а настоящата инстанция извърши самостоятелен и задълбочен ан............з, който води да същите правни изводи. Не са игнорирани доказателства, които да налагат промяна на крайния изход на делото, а мотивите на атакувания съдебен акт не правят диспозитива на решението неразбираем.

При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда настоящата въззивна инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, обосноваващи н............чие на основания за изменение или отмяна, поради което въззивен протест, допълнение към въззивен протест от полк. Мицов – прокурор във ВОП - С., въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба от частния обвинител А. Р. С. чрез повереника адв. А. Т. срещу присъда № 7/29.10.2025 г. постановена по НОХД № 98/2024 г. по описа на С. военен съд, следва да бъдат оставени без уважени. По изложените съображения, съдът намира, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 388 от НПК, съдът