Решение № 52 от 23.6.2026 г. на Районен съд - Чирпан по дело № 34/2026 г.

наказателно дело № 20265540200034 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното Производството е реда на глава III, раздел IV "Производство по налагане на административни наказания" - чл. 58а от Закон за административните нарушения и наказания. В Районен съд Чирпан е постъпила молба, вх. № 1371 от 20.02.2026 година от Регионална дирекция по горите, Изпълнителна агенция по горите - МЗХ, представлявана от инж. Петър Иванов Заяков, Директор на РДГ гр. Стара Загора с правно основание чл. 58а, във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗАНН - за налагане на административно наказание по чл. 266, ал. 3 от Закона за горите - „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ на Ю. А. А., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• въз основа на издаден АУАН серия И002026 № 115446/06.02.2026 г. В молбата се твърди, че на 06.02.2026 г., Т. Д. С., в качеството си на служител на РДГ Стара Загора, на длъжност горски инспектор, за която съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ се изисква лесовъдско образование, в изпълнение на вменените му с длъжностната характеристика контролни правомощия, бил извършил проверка в •••, установил, че г-н Ю. А. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, съхранявал 2.5 пространствени куб.м. дървесина от дървесен вид бряст, които не били маркирани с контролна горска марка или производственна марка. С това деяние г-н А. бил нарушил забраната по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. За така установеното нарушение бил съставен 115446/06.02.2026 г. който бил изготвен в присъствието на свидетеля Н. Д. П. и на дееца Ю. А. А., с ЕГН ••••••••••, връчен бил на последния, който го бил подписал без възражения. Твърди се още, че по повод на деянието на Ю. А. А., с ЕГН ••••••••••, извършено на 06.02.2026 г. и съставения му АУАН № 115446, била извършена проверка в регистъра за издадените наказателни постановления от РДГ Стара Загора и се било установило, че на същото лице били съставени множество АУАН, за които му били издадени и влезли в сила наказателни постановления, с които му били наложени глоби по чл. 266, ал. 1 и ал. 3 от ЗГ, за нарушения на забраната по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Твърди се също, че с НП № 661 от 30.01.2025 г., на Ю. А. А., с ЕГН •••••••••• била наложена глоба по чл. 266, ал. 1 от ЗГ в размер на 800,00 лв., за това, че в нарушение на забраната по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, на 16.12.2024 г., бил съхранявал дървесина, немаркирана с контролна горска марка, или производителна марка. НП № 661 било връчено на 14.11.2025 г. , чрез Община Чирпан и влязло в сила на 09.12.2025 г. Изнасят още, че нарушението от 06.02.2026 г., за което бил съставен АУАН № 115446 и нарушенията, за които били издадени НП № 661 от 30.01.2025 г., осъществявали признаците на един и същ основен състав на административно нарушение, а именно: нарушение на забраната по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, да се извършвали покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.. С оглед на изложеното, счита, че на 06.02.2026 год. Ю. А. А., с ЕГН •••••••••• бил извършил повторно нарушение, в едногодишния срок от влизане в сила на предходни НП № 661 от 30.01.2025 г. за нарушение от същия вид по смисъла на § 1, ал. 1, т.6 и ал. 2 от ЗАНН. Твърди се още, че освен описаните по – горе нарушения, Ю. А. А., с ЕГН ••••••••••, в периода от 2020 г. до 2025 г. вкл. бил извършил общо 17 бр. административни нарушения по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, за които са му били съставени АУАН и са му издадени наказателни постановления, които били влезли в сила. Това показвало, че г –н А. бил системен нарушител, който не се повлиява от наложените му административни наказания. Във връзка с изложеното, представя актова преписка, образувана с АУАН № 115466 от 06.02.2026 г., с искане съдът да се произнесе по наказването на Ю. А. А., с ЕГН ••••••••••, с адрес ••• с налагане на административно наказание "Безвъзмезден труд в полза на обществото" съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ и чл. 58а във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗАНН. Моли съдът да се произнесе за вещите – предмет на нарушението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка: За насроченото съдебно заседание са призовани вносителя, нарушителя, свидетелите - актосъставител Т. Д. С. и Н. Д. П.. В о.с.з. на 27.04.2026 година вносителят, редовно призован не се явява, но изпраща представител - пълномощник юрисконсулт Нели Тилева Нарушителят, редовно призован, се явява и се признава за виновен. По делото са разпитани свидетелите актосъставител - Т. Д. С. и свидетеля Н. Д. П.. От показанията на свидетеля актосъставител Т. Д. С. се установява, че „На 06.02.2026 г. направихме ход с колегата Н. П. и отидохме до имота на лицето Ю. А. живущ в •••, тъй като е системен нарушител. Видяхме, че в двора съхранява дървесина от дървесен вид „Бряст“ в размер на 2,5 /две цяло и пет/ пространствени кубични метри, които измерихме със стандартна ролетка, и установихме, че нямат контролна горска марка, съответно производствена марка и не представи документ за тяхното придобиване. Съставихме 2 броя АУАН: 1 брой АУАН за без контролна горска марка, съответно производствена марка и 1 брой АУАН за без превозен билет. Нямаше възражения лицето Ю. А.. Дървата бяха сухи.“ От показанията на свидетеля Н. Д. П., се установява, че „. На 06.02.2026 с колегата Т. С. посетихме лицето Ю. А., който е системен нарушител. Отидохме в Ромската махала на ••• и установихме, че лицето съхранява дървесина от дървесен вид „Бряст“ 2,5 кубични метра пространствени без да има търговска мярка и без превозен билет. Съставихме 2 броя АУАН. Незнам дали има издадено НП. Лицето Ю. А. нямаше възражение.“. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна: На 06.02.2026 година при извършване на проверка от служителите при РДГ-Стара Загора – Н. Д. П. и Т. Д. С. извършили проверка в •••, установили, че г-н Ю. А. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, съхранявал 2.5 пространствени куб.м. дървесина от дървесен вид бряст, които не били маркирани с контролна горска марка или производственна марка, с което е извършил нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Въз основа на установеното, актъставителят Т. Д. С. при РДГ Стара Загора съставил акт за установяване на административно нарушение серия И002026 № 115446 от 06.02.2026 година за осъществено от нарушителя Ю. А. А., с ЕГН •••••••••• нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля Н. Д. П. и на нарушителя, на който АУАН бил предявен и подписан от него без възражения. На същата дата препис от акта е връчен на нарушителя. С наказателно постановление № 661 от 30.01.2025 година на директора на РДГ Стара Загора на Ю. А. А., с ЕГН •••••••••• е наложена глоба в размер на 800,00 лв. по чл. 266, ал. 1 и ал. 3 от ЗГ за нарушение на забраната по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ Наказателното постановление е влязло в законна сила на 09.12.2025 година. Предвид влязлото в законна сила НП, връчено на нарушителя и с оглед съставения АУАН АНО изпраща преписката в Районен съд Чирпан за произнасяне по наказанието на нарушителя за нарушение по чл. 266, ал. 3 от Закона за горите, във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗААН. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна: Съдебният състав счита, че е налице надлежно съставен АУАН от компетентен орган, съдържащ необходимите реквизити по чл. 42 от Закон за административните нарушения и наказания. Вмененото на Ю. А. А., с ЕГН •••••••••• нарушение се санкционира по реда на чл. 266, ал. 1 хип. 7, т. 1 от Закон за горите (ред. ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.), като в ал. 3 е предвидено, че когато нарушението е извършено повторно, наказанието е "ГЛОБА" от 1000 до 10000 лв. или "БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО". В конкретния случай по безспорен начин се установи извършеното нарушение от Ю. А. А., с ЕГН •••••••••• по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закон за горите. С оглед изложеното съдът приема, че нарушението, констатирано на 06.02.2025 година се явява извършено "повторно" по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН (ред., ДВ, бр. 109 от 2020 г., влязла в сила на 23.12.2021 г.), тъй като е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на НП № 661 от 30.01.2025 година. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване, което от своя страна е показател, че нарушителят е бил наясно, че извършва нарушения от същия вид, но не е съобразил поведението си със законовите норми. При така приетото за установено от фактическа и правна страна съдебния състав приема, че са налице условията за приложение на нормата на чл. 266, ал. 3 от Закон за горите спрямо нарушителя Ю. А. А., с ЕГН ••••••••••. При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете, че нарушението е извършено след влизане в сила на две наказателни постановления за административни нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на нарушението, настъпилите вреди от него, кръга на засегнатите интереси и значимостта на конкретно увредените отношения, извършването на нарушението повторно, както и личността на нарушителя не биха могли да обуславят маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, независимо от относително малкото количество дървесина, предмет на административното нарушение, тъй като практиката по прилагане на ЗГ показва, че нарушенията от разглеждания вид обичайно имат за предмет именно неголеми количества дървесен материал. В този смисъл, обществената опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения по ЗГ, съответно случаят не е маловажен. С оглед постигане целите на административното наказание, съобразно нормата на чл. 12 от ЗАНН -да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме искането на административнонаказващия орган за налагането на административно наказание "БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО" като основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от ЗАНН безвъзмездният труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания. Съгласно чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН продължителността на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години. В конкретния случай съдът счита, че следва да наложи административно наказание от този вид самостоятелно и не в минимален размер, т. е. в размер на 120 часа, в рамките на една година и шест месеца, съобразявайки се с нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и процесуалното поведение на нарушителя. В хода на настоящото производство се ангажираха доказателства, които да мотивират по-висок размер на административно наказание от минимално предвиденото за него, доколкото се касае за трето по ред нарушение в рамките на една година. За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 год. по т. д. № 1/2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Установените в практиката критерии за определянето на случая като маловажен са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и др. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, " маловажен случай" е този, при който "извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно: "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на нарушителя за идентично административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. В това производство съда е задължен съобразно нормата на чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН да се произнесе и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и 21 от ЗАНН. Съобразно чл. 21 от ЗАНН "Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност". С оглед посочените разпоредби съда счита за правилно и законосъобразно да отнеме в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, а именно: 2,5 пространствен куб. метър дърва за огрев от дървесен вид " бряст ", тъй като в производството по чл. 58б от ЗАНН районния съд действа като наказващ орган в изрично предвидените от закона случаи. Поради което и във връзка с извършеното нарушение от страна на нарушителя, съда следва да отнеме в полза на държавата придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението. По разноските: Следва да бъдат присъдени разноски в полза на РДГ Стара Загора в размер на 40. 90 евро /80. 00 лева/, тъй като такива се претендират, като съдът отчита фактическата и правна сложност на делото, броят проведени съдебни заседания, както и Наредбата за заплащането на правната помощ, в частност чл. 27е от наредбата, вр. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. Водим от гореизложеното и на основание чл. 58в, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, съдът