Решение № 34 от 20.2.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 131/2025 г.

гражданско дело № 20254000500131 по описа за 2025 година С решение № 33 от 20.01.2025г. по гр.д. № 459/ 2023г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъден С. Д. К., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес в гр. Велико Търново, да заплати на Г. С. К., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••••••••••••, 60062 USA, сумата от 200 000 лева по предявен частичен иск, предадени му за съхранение от ищцата по договор за влог, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2023г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е к а т о неоснователен и недоказан искът с правно основание чл. 227, б. "в" от ЗЗД, предявен от Г. С. К. против С. Д. К. за отмяна на дарение на недвижим имот, оформено с нотариален акт № 523, том 3, рег. № 3259, дело 239 от 18.09.2014г. на нотариус Д. Р., ВТРС, с който Г. С. К. е дарила на С. Д. К. недвижими имоти в гр.В. Търново: 1. самостоятелен обект в сграда с ид. 10447.502.21.5.7., представляващ апартамент № 7, с административен адрес в гр. Велико Търново, ул. ,, Полтава" •••••••••••••, който се намира в сграда № 5, разположена в поземлени имоти с идентификатори 10447. 502.20, 10447.502.21, с площ на апартамента 130, 60 кв. м., ведно с прилежаща изба № 4, с площ 3,58 кв. м.; и 2. самостоятелен обект в сграда с ид. 10447.502.21.5.41, представляващ гараж № 12, с площ 18,99 кв. м., с административен адрес в гр. Велико Търново, ••••••••, ет. 3, an. 7, който се намира в сграда № 5. Осъден е С. Д. К. да заплати на Г. С. К. сумата 8378,57 лв., представляваща направени разноски за ДТ и експертизи. Осъдена е Г. С. К. да заплати на С. Д. К. сумата 3960 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи. Против това решение в частта, с която С. К. е осъден да заплати на Г. К. сумата 200000лв. по предявен частичен иск, предадени му за съхранение от ищцата по договор за влог, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2023г. до окончателното изплащане, и в частта, с която С. К. е осъден да заплати на Г. К. разноски по делото за ДТ и експертизи в размер на 8378,57 лв., в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. К., чрез пълномощника адв.Г.Н.. Обжалва решението в посочените части като счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел за установени по делото факти, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а именно: неправилно е приел, че между страните е сключен договор за неправилен влог, по силата на който ищцата е превеждала суми на баща сиответникът по делото, а той се е задължил да й ги върне при поискване. Счита, че по делото липсват каквито и да било доказателства за сключването на такъв договор, като излага подробни аргументи в тази насока. Застъпва тезата, че има превеждане суми във времето назад от страна на ищцата към ответника, неин баща, както самият той е посочил по реда на чл.176 ГПК-на обща стойност седемдесет и няколко хиляди щатски долара, но те са му превеждани в знак на благодарност за това, което самият той е дал на дъщеря си. Тази теза сочи да се подкрепя от установените по делото факти-заявеното от ищцата още в исковата молба, че неведнъж му е позволявала да използва парите за различни семейни нужди; закупуването от страна на ответника на апартамент в гр.София на негово име с част от дадените пари; липсата на доказателства и изявления на ищцата да се е противопоставяла на този начин на разпореждане с предоставените от нея средства; като основание за преводите никъде не е посочено „заем“ или „влог“. Счита, че всички тези факти налагат извода, че парите са му дадени не за съхранение, а да разполага с тях по начин, който намери за добре, и не подлежат на връщане, което е действителното основание за преводите, а не твърдяното от ищцата-договор за неправилен влог. Сочи, че захранването на сметката на трето лице с дадена парична сума не обосновава извода, че то трябва да ги върне, а само обективира желание на наредителя да даде сумата на титуляра на сметката, и не може да се приеме, че за него възниква задължение да пази и върне парите. Изтъква се и че макар че правилно първоинстанционният съд е отбелязал каква е правната природа на договора за неправилен влог, съдът не се е съобразил със същата, и неправилно е приел, че в случая е доказано наличието на договорно правоотношение по договор за непарвилен влог. Излага, че по отношение на договора за неправилен влог важат правилата на договора за заем, при което трябва да са налице две насрещни, съвпадащи волеизявления, насочени към съгласие заемодателят да даде, а заемополучателят-да върне парите, като изтъква, че в настоящия случай не е установено, че ищцата, давайки парите е направила волеизявление, че ги дава за пазене, а ответникът-че е поел задължението да върне парите. Поради това счита, че липсва сключен договор за неправилен влог. Сочи, че в исковата молба не се твърди ищцата да е уведомяваля баща си, че превеждайки му семите, същите подлежат на връщане, т.е.-липсва волеизявление от нейна страна, че дава средствата за съхранение и че ответникът трябва да й ги върне. Сочи, че липсват и доказателства ответникът да е обективирал волеизявление пред дъщеря си, че е получил парите с намерението да ги съхрани и да й ги върне. Счита, че показанията на св.Щ. К., брат на ищцата и син на ответника, предвид данните за изключително влошените му отношения с ответника, следва да се ценят при условията на чл.172 ГПК, доколкото свидетелят е заинтересован да навреди на ответника. Излага се, че съдът е мотивирал решението си с доказателства-звукозаписи от телефонни разговори между страните по делото, които от една страна са недопустими по смисъла на ГПК, тъй като никой не може да бъде записван без негово съгласие, освен в изрично предвидените за това случаи, /чл.32 от КРБ/, а от друга-не може по категоричен начин да се установи дали не са манипулирани, което обстоятелство е установено от експертизата, но неправилно игнорирано от първоинстанционния съд. Счита, че неправилно ВТОС е приел за устатовено и че предадената от ищцата на ответника сума възлиза на 149340 щатски долара. Сочи, че за сумата 40000 щатски долара е неясно защо съдът е приел, че е преведена от ищцата, след като ответникът я е изтеглил от своя сметка, по която ищцата нищога не е правила преводи, и я е внесъл на същата дата в друга своя сметка в друга банка. За останалата сума от 109340 щатски долара счита, че липсват основания да се приеме, че предаването й се основава на твърдяното от ищцата основание. Сочи, че доказателствената тежест за установяване наличието на сключен договор за неправилен влог, принадлежи на ищцата, която следва при условията на пълно и главно доказване да установи не само предаването на парите, но и постигнатото съгласие за даване и връщане на посоченото основание, като при липса на доказателства за основанието за предаване на сумата, съдът не може да установи от фактическа страна скамо на база твърденията на ищцата наличие на договор за заем, като цитира практика на ВКС в тази насока. Моли въззивния съд да отмени решението на ОС-В.Търново в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения от Г.К. срещу Ст.К. иск по чл.252 ал.1 изр.първо ЗЗД. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба Г. К., чрез пълномощниците адв.П.Ц. и адв.З.Ч.. Оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложени за това подробни аргументи. Счита становището на жалбоподателя, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличието на сключен между страните договор за неправилен влог, безпочвено и непочиващо на събрания и анализиран от ВТОС докадзателствен материал. Счита, че обясненията, дадени от ответника по реда на чл.176 ГПК, следва да бъдат кредитирани единиствено по отношение на неизгодните за него факти, а именно-че е получавал многократно парични суми от дъщеря си-ищцата по делото. Счита, че твърдението му за дарствено намерение от нейна страна останало недоказано, като той, а не ищцата носи доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство. Счита твърденията на жалбоподателя, че дарствените намерения на дъщеря му се подкрепяли от изложеното от нея в исковата молба, че му е позволявала да ползва дадените от нея парични средства, са неоснователни и житейски нелогични, защото съгласно чл.225 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, поради което получаването на одобрение от страна на ищцата би се явявало излишно. А даденото от ищцата съгласие за разпореждане с тези средства е именно в унисон с разпоредата на чл.253 ЗЗД. Сочи, че от приобщените към доказателствата по делото звукозаписи на техни разговори, се установяват признанията на ответника относно конкретните суми, които пази за ищцата, респ.- наличието на договор за неправилен влог между страните. Счита за неоснователно изложеното от жалбоподателя за манипулация на приобщените веществени доказателства-звукозаписи, доколкото приетата по делото съдебно-фоноскопска експертиза не е могла да установи техническо манипулиране на записите. Счита, че невъзможността за установяване на техническа манипулация не е равнозначна на наличието на манипулация, както твърди жалбоподателят. Направен е подробен анализ на звукозаписите. Счита за несъстоятелно и становището на жалбоподателя за недопустимост на тези доказателства с позоваване на Конституцията на РБългария, като посочва практика на ВКС в тази насока. Счита за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че не е ясно на каква база първоинстанционният съд е определил, че ответникът е съхранявал за ищцата сумата от 149340 щатски долара, след като тази сума е категорично установена като дължима съобразно доказателствата по делото. Излага подробно доказателствата, събрани от ВТОС в тази насока, установяващи предаването на конкретни суми в този общ размер. Счита, че са доказани всички правнорлевентани обстоятелства, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника да й възстанови сумата, равняваща се на левовия еквивалент на 149340 щатски долара, поради наличието на неформален договор за неправилен влог между нея и ответника, доказан чрез банковите извлечения и звукозаписите на разговори между тях, приобщени по реда на чл.204 ГПК, и неизпълнението на задължението на ответника да й възстанови предадените суми, надлежно поискани с поканата за дорбоволно изпълнение, получена от него на 13.03.2023г.Моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението в обжалваната част. Претендира разноски. Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е неправилно. Производството по делото е образувано по предявени от ищ цата Г. С. К. против С. Д. К. обективно съединени искове: 1.иск по чл.252 ал.1 изр.1 ЗЗД за връщане на оставена за пазене сума в размер на 550 000 лв. на основание устен договор за влог, предявен като частичен иск за сумата от 25 000лв., впоследствие увеличен на 200000лв., и 2.иск по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот в гр. Велико Търново, поради отказ на дарения да предостави на дарителя издръжка, от която последният се нуждае. Предмет на въззивното производство е само искът по чл.252 ал.1 изр.1 ЗЗД. В исковата молба ищцата излага, че ответникът е неин баща, с когото имала неформална устна уговорка, съгласно която той се задължил да съхранява за нея в специално открити за тази цел банкови сметки паричните средства, който тя реализира и спестява от работата си в САЩ. Твърди, че дълги години е била в близки доверителни отношения с баща си и поради това, работейки в САЩ, последните над 18 години изпращала по негови банкови сметки спестените си пари, а той имал ангажимента да ги съхранява за нея и при поискване да й ги даде. Излага, че давала разрешение част от тези средства да бъдат ползвани за нужди на цялото семейство в България. Твърди, че на 18.09.2014г. дарила на баща си своя собствен апартамент и гараж в гр. Велико Търново в знак на уважение и благодарност. Тъй като живее в САЩ, предоставила на баща си пълномощно, с което го овластила да извършва от нейно име и за нейна сметка всякакви правни и фактически действия в България, включително и да извършва сделки на управление и разпореждане с всякакво нейно движимо и недвижимо имущество, като е разполагал със свободната преценка с кого и при какви условия да ги извърши. Твърди, че през 2016 г. решила да придобие недвижим имот в гр. София, като предоставила на баща си паричните средства, необходими за закупуването на жилището, а С. К. придобил недвижимия имот-апартамент в гр.София на свое име, а не в качеството си на пълномощник на Г. К., и без отбелязване, че средствата за закупуването му са предоставени от нея. Отправила писмена покана за връщане на парите на 13.03.2023г., но такова не последвало. Ищцата твърди още, че тъй като през 2022г. решила да запише докторантура във Франция, но след първата година за нея възникнали финансови затруднения, поискала средства за издръжката си от баща си - устно и чрез нотариална покана, но не получила такава. Счита, че между тях е налице договор за неправилен влог за сумата от 550 000лв., предоставени от нея на ответника за съхранение, и предявява иск с правно основание чл.252, ал.1, вр. с чл.257, ал.2 и с чл. 240 от ЗЗД да връщане на част от оставената за пазене сума – 25 000 лв., от общо 550 000лв., като в хода на производството е допуснато изменение в размер на предявения частичен осъдителен иск-за сумата от 200 000 лева. В отговора на исковата молба ответникът С. К. оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърденията на ищцата, че между тях е бил сключен договор за влог с посоченото в исковата молба съдържание, както и че ищцата му е предавала процесните суми за пазене със задължение от негова страна да й ги върне при поискване. Възразява за погасяване на претенцията по чл.252 ЗЗД по давност, доколкото сумите се твърди от ищцата да са превеждани в периода 2012г.-2016г. Оспорва съществуването на договор за влог, поради което моли искът да бъде отхвърлен. По делото от фактическа страна се установява следното: Страните са баща и дъщеря, които били в добри взаимоотношения до средата на 2022г. Ищцата от около 30 години живее и работи в САЩ. През последните 15 години същата изпращала по сметки на баща си парични суми, като спорно по делото е основанието за това. През същия този период-през 2014г. ищцата дарила на своя баща апартамент № 7 в гр.В.Търново, на ул.“Полтава“ ••••••, ведно с изба и гараж № 12 /приложения по делото нот.акт № 523 от 18.09.2014г. на нотариус Д.Р./. Същата година упълномощила баща си с правото да извършва всякакви сделки на разпореждане с нейно движимо и недвижимо имущество, да придобива имущество на нейно име и получава приходите от него и др. /приложеното по делото пълномощно от 26.07.2014г., заверено/. През 2016г. ответникът закупил в гр.София апартамент № 10, в ••••••••••• /приложения по делото нот.акт № 44 от 29.09.2016г. на нотариус М.К./. Видно от събраните по делото писмени доказателства, на името на ответника са открити няколко банкови сметки, по които се установява постъпването на парични преводи, наредени от ищцата по делото: ищецът открил сметка в „Банка ДСК“ АД на 14.08.2020г., закрита на 31.12.2022г. с номер 27299386 в щатски долари, със сумата от 46 870 щ.д, захранена на 27.08.2020 г. с още 25 240 щ.д., изтеглени при закриването, ведно с лихвите 72 125.25 щ.д. При откриване на сметката е подписал декларация, че средствата за откриването й са от лични спестявания от трудови възнаграждения. Втората вноска по тази сметка - в размер на 25 240 щ.д. са внесени с декларация, че сумата е заем от дъщерята на титуляра - Г. С. К.. Видно от справката от „Първа инвестиционна банка“ АД /л.205 от делото/, на името на ответника е била открита банкова сметка с IBAN № 85FINV91•••••••••• - свободен депозит в щ.д. за периода 01.01.2012-31.02.2022г., по който са получени за периода 07.04.2014г.-01.06.2026г. общо 71 600 щатски долара по няколко превода от Г. С. К.. Сума от 12 500 щ.д. е наредена от сметка на ищцата по втора сметка на ответника в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN № 29FINV91502••••••••• на 15.07.2013г. с основание „захранване на сметка“ /видно от писмо с изх. № /И-8771#1 от 10.01.2024 г. на „Първа инвестиционна банка" АД с данни за движение по сметката/. Видно от нареждане -разписка /л. 137/ от същата банкова сметка ответникът е изтеглил сумата от 1500 щ.д. на 16.08.2013г. От трета сметка в същата банка - с IBAN № BG09FINV915020••••••••-различна от горепосочените, ответникът е изтеглил 40 000 щ.д. на 14.03.2017г., и същата сума е внесена на същата дата в негова сметка в Райфайзен банк /нареждане-разписка на л. 138, извлечение на л. 139 от делото и вн. бележка на л. 141/.В нито един от преводите няма посочено основание, различно от „захранване“. С покана от 02.03.2023г., получена от ответника на 13.03.2023г., ищцата е поискала от него да я „подкрепи финансово“ като негова дъщеря поне с половината от сумата 400000 лева, необходими й за завършване на докторантура във Франция, като й преведе пари в 7-дневен срок от получаване на поканата. В поканата до баща си ищцата е посочила, че по нейни изчисления сумата, която му е дала за съхранение до този момент, възлиза на почти половин милион лева, като с нейно съгласие дори една част от нея била използвана за закупуването на апартамента в гр.София в „Студентски град“. Освен това му дарила и апартамента в гр.В.Търново, който закупила с нейни спестявания, „с разбирането, че той ще й го върне веднага щом поиска“. Посочено е и че тъй като винаги досега му е помагала, в това число финансово, в момента тя има нужда от неговата помощ. Посочила е и че се надява, че „ще се стабилизира финансово, за да може на свой ред да помага на своите най-близки роднини, както винаги е правела“, както и че се надява, че може да очаква „да й даде подкрепата, от която има нужда“, като посочва банкова сметка, по която да й преведе необходимата сума. Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели досежно взаимоотношенията между страните по твърдяния от ищцата договор за влог : К. А.-адвокат, близък на другия свидетел Щ. К.; Щ. К.-брат на ищцата и син на ответника; А. А.-наемател на апартамента на ответника в гр.В.Търново, •••••••••. Тъй като К. А. е пълномощник на ищцата-видно от приложеното на л.99 пълномощно, същият е преупълномощен от адв.Н. Ц., пълномощник на Г. К. съгласно пълномощно от нея /на л.64/ да я представлява по гр.д. № 459/ 2023г. по описа на ВТОС във всички съдебни инстанции до окончателното приключване на делото, на осн.чл.166 ал.3 ГПК е недопустимо да свидетелства по делото, поради което дадените от него показания не следва да бъдат ценени. С оглед на това е безпредметно да бъде обсъждано какви факти се установяват чрез неговите показания, тъй като са недопустимо събрани гласни доказателства. Показанията на св.Щ. К. следва да бъдат ценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК предвид възможната негова заинтересованост в полза на ищцата, или против ответника по делото, негов баща, имайки предвид влошените му взаимоотношения с него. От приложените по делото заповед за незабавна защита № 11 от 25.05.2022г. по гр.д. № 1323/ 2022г. на ВТРС, заповед за защита от 04.07.2022г. по същото дело, решение № 785 от 04.07.2022г. по същото дело, решение № 363 от 02.09.2022г. по В.гр.д.№ 611/ 2022г. по описа на ВТОС и решение № 764 от 07.06.2023г. по гр.д. № 5/ 2022г. по описа на ВТРС, се установява наличието на влошени взаимоотношения между ответника по делото и неговата съпруга /вече бивша поради прекратяване на брака с последното цитирано решение/, майка на ищцата и на свидетеля по делото-Щ. К., поради упражнено домашно насилие от страна на ответника спрямо нея, по повод на което се влошили и взаимоотношенията му с дъщеря му-ищцата по делото и със сина му-свидетеля по делото Щ.К.. От цитираните съдебни актове се установява, че последният и майка му били нападнати от ответника по повод възникнала разправия между син и баща на битова основа, разменени били удари между двамата, имало обиди и заплахи за живота от страна на бащата към сина, като последвала намеса на полицията по сигнал на Щ.К., и впоследствие-съдебни дела, по които били постановени цитираните по-горе решения. Самият свидетел сочи в показанията си, че със сестра си е в нормални взаимоотношения, а с баща си не е комуникирал от 10.05.2022г. когато се случили гореописаните събития, и оттогава нямал контакт с него, освен в съдебната зала. Бил получавал от него заплахи по Вайбър. Описва, че сестра му живее в Чикаго, САЩ, от почти тридесет години, разведена е и се грижи сама за сина си, работи в компания за финансови продукти, идвала си един-два пъти годишно. Била в нормални взаимоотношения с баща им, с изключение на последните месеци и години. Излага, че си спомня, виждал и чувал през годините, че е изпращала пари или е носила пари, за да може да стоят на съхранение при ответника, ако има някаква инвестиционна възможност, или в случаи, в които да помага на разходите на семейството, на баща им и майка им. Сочи, че се занимава с недвижими имоти от студент и всичко, което е било свързано с недвижимите имоти минавало през агенцията и него, като човек, вещ в тази дейност.Посочва, че когато сестра му пращала пари, баща им ги слагал в специално открита сметка и й давал отчет, даже понякога той /свидетелят/ й изпращал информацията по Вайбър, а когато сестра му си идвала в България, ответникът я е информирал какви са натрупванията. Свидетелят излага, че баща им й казвал „Гале, ти при мен имаш толкова и толкова пари“, или „Предай на сестра си, че парите са толкова и толкова“, или „Гале, това са твоите пари. Да си знаеш, да си имаш, когато ти потрябват, ще ти ги върна“. Ставало въпрос за сериозни суми, но не може да уточни детайли, защото не го било интересувало. Свидетелят сочи и че тези пари са разходвани и за помощ за семейството, за ремонти на семейните имоти и с инвестиционна цел, но няма конкретни спомени.Не може да каже дали е имало уговорка между сестра му и баща им той да взема безотчетно пари и да ги влага по своя преценка. Излага, че имотът в гр.София, жк „Студентски град“ е закупен с пари на сестра му, апартаментът в гр.В.Търново, на ул.Полтава“ също бил на сестра му, баща му получавал наема от св.А., който бил наемател в този апартамент, но се отчитал на сестра му, като обикновено пращал за наема св.К. А.. Тъй като сестра му се грижела сама за сина си от 2022г., и й било много трудно, опитала да получи парите си от баща им, който първоначално й казал, че ще й ги върне, но после не си спазил ангажимента и тя му изпратила нотариална покана. Според свидетеля, тя била оставила парите си при баща им на съхранение, за управление, при нужда да се купи имот.Когато си идвала през лятото на 2022г., след разрива в семейството през м.май същата година, се опитала да се срещне с баща им в офиса му, но той я изгонил и заплашил с полиция. Знаела за имота в гр.София и че баща им го закупил на свое име. Тя му била оставила пълномощно, за да може да реагира ответникът при сключване на сделка за имот. Според свидетеля сестра му имала много голямо доверие на баща си през годините и тъй като той се занимавал с дейностите извън дома, му е дала доверието на него, вкл. за сделките. Той винаги бил казвал, че парите са на сестра му и когато ги поиска, ще й ги върне, както ще й върне и имотите. След развода, приключил 2016г-2017г., сестра му била в затруднено финансово положение, тъй като се грижела изцяло сама за сина си, разходите й растяли. Пращала пари, които били нужни за ремонт и за нуждите на семейството, а колко и как е давала разрешение да се ползват за това, свидетелят не знае, на него не му били давани отчети за това. Едната цел на изпращането на парите била инвестиционна. Когато обаче нещата в семейството между майка им и баща им се влошили и той системно я пребивал, сестра му осъзнала, че трябва да й помогне и да й купи жилище, в което да живее, защото тя нямала достъп до семейните имоти. В момента те двамата със сестра си издържали майка си и тя живеела при тях в гр.София. Св.А., наемател в апартамента в гр.В.Търново, на •••••••••, излага, че сключил договор за наем през 2014г. с майката на ищцата, като неин пълномощник. Наема давал на К. А., но преди началото на 2024г. разбрал, че имало проблеми в семейството и ответникът му казал да дава наема на него, което и сторил. Не знае К.А. на кого е давал парите. Преди началото на 2024г. К.А. и Щ. К. сменили бойлера, а след Нова година когато се развалила пералнята, я сменил ответникът. По реда на чл.176 ГПК ответникът признава, че е получавал по банкови сметки суми от дъщеря си, за период от десет години и повече, на няколко пъти била превеждала суми общо около седемдесет и няколко хиляди щатски долара, под претекст „тези пари, които ти ги превеждам, са в знак на благодарност към теб за това, което ти лично си дал от 2013г. до този момент към мен“. Описва, че й е дал много по отиването й в Америка в тежките времена на 1993г., по следването й, поне тройно на сумата, която е получил от нея. Получавал пари от нея в „ПИБ“ АД, в брой не е получавал. Категорично отрича да е предавал на дъщеря си информация за състоянието на сумите по сметките си и да ги е сочил като нейни вложени при него парични средства. Посочва, че ищцата е посетила офиса му през лятото на 2022г., държала се арогантно, не му е поставяла въпрос за пари, не е искала връщане на някакви парични средства. Категорично отрича да е заявявал, че ще задържи нейни парични средства, за да ги предаде на любовниците си. Заявява, че дъщеря му не е плащала ремонти, застраховки, данъци и такси за нито един от двата апартамента-в гр.София и в гр.В.Търново, той е плащал всичко като родител, който иска да помогне на детето си.Не е отдавал тези два имота под наем от името на дъщеря си, не е събирал наеми от тези имоти, с отдаването им под наем се занимавал единият свидетел, посочен от ищцата, като не знае къде е отивал наемът. Признава, че имал пълномощно от дъщеря си, която му го дала преди да излети за Америка през 2013г., не знае с каква цел било изготвено, не го е ползвал никога и тя му прекратила пълномощията преди известно време. Посочва, че не познава наемателите в гр.София, св.К. А. бил вземал наема и го давал на сина му Щ. К.. По реда на чл.204 ГПК по делото са изслушани 3 бр. файлове, съдържащи звукозаписи от разговори между мъж и жена, за които ищцата твърди да са проведени между нея и ответника, с наименование:1. „парични средства 20.05.2022г.“; 2. „потвърждение, че средствата са мои, 20.05.2022г.“ и 3. „апартамент в София, 26.05.2022г.“, като 2-ри и 3-ти са с дата на последна промяна 18.01.2023г. Във връзка с това е назначена и приета съдебнотехническа и идентификационна експертиза, в областта на фоноскопията, чието заключение изцяло се възприема от първата и настоящата инстанция като обстойно, компетентно и обективно. Експертът е посочил, че от предоставените му за изследване два броя флаш, съдържащи идентична информация в паметта си, е снел тескт на звуковия съпровод на файловете, посочени по-горе. От текста на запис 1 се установява, че се провежда разговор между мъж и жена, като женският глас иска информация за нейни средства, намиращи се в отсрещното лице с мъжки глас, които ще й трябват за университета, да погледне какво й е останало, да й ги даде. Мъжкият глас отговаря на „Гали“, че няма проблем с него, но мисли, че й ги е казал и тя ги е записала в тетрадка. Следват неясни откъслечни реплики от двамата, след което мъжкият глас казва „осемдесе хиляди долара, няма какво да казвам повече, и от наемите около трийсе и няколко“. Казва и че ще направи справка в понеделник, вторник, и че други пари при него тя няма. „Мисля, че са си твои, заковани на три. И в „Първа инвестиционна“, в „ДеСеКаса“ и „Райфайзен“ са доларите по четиресе, наемите са в „Първа инвестиционна“ в София и в Търново“. От текста на запис 2 се установява, че се провежда разговор между мъж и жена, като мъжкият глас казва: „каквот каеш, те са си твои, още по-добре.Каквото искаш ги прехвърлям на майка ти, оправяйте са се нея“. От текста на запис 3 се установява, че се провежда разговор между мъж и жена, като мъжкият глас казва: „относно парите, аз по другите въпроси съм ти казал, остава само извлечение от наема от апартамента ти от София“. Вещото лице след като е извършило изследване на трите файла, е констатирало, че файловете представляват презаписи върху електронен носител на разговори между два галса, обозначени съответно „Ж“ и „М“, които по всяка вероятност не са в своята цялост, липсва конкретно начало и край на разговорите, като на тези места се наблюдават прекъсвания и фразите не са завършени. Вещото лице е посочило, че репликите на лицето, обозначено с „М“ в „Текст на звуковия съпровод“, са отдалечени от звукозаписващото устройство, на места са неразбираеми и/или се преплитат с репликите на другото говорещо лице, което не позволява цялостното разчитане на изказаните реплики. При файл 3 се отчита силен шум, след което разговорът започва с прекъсната фраза около втората секунда от началото на записа, като не се изключва възможността този шум да е от стартиране/възпроизвеждане на запис. Експертът констатира и че условията, при които са извършени записите, водат до промени в техническите характеристики на аудиосигнала, влошават качеството му, разбираемостта на водените разговори, както и липсата на тяхната цялост прави невъзможно да се проследи логическата последователност и смисловото им съдържание и откриването на признаци за манипулация/монтаж. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че изследваните записи най-вероятно са извършени като презаписи, т.е. телефонният разговор впоследствие е записан посредством записващо устройство, като най-вероятно това е с друго устройство, не с което е воден самият телефонен разговор. Експертът е посочил и че когато първичният разговор е вече компресиран два пъти, той няма как да се изследва за манипулации, губи се, тъй като условията, при които са извършени записите, водят до промени в техническите характеристики. Посочил е и че за мъжкия глас категорично не може да се направи изследване за гласова идентификация, дори да се представят сравнителни образци, тъй като той е отдалечен от записващото устройство като глас и е през високоговорител, а по отношение на женския глас трябва да се прецени след вкарване на сравнителен материал-глас. Вещото лице посочва, че не може да отговори дали записите са манипулирани или не, защото не са първообрази на самия разговор. За разговорите сочи, че са някакви откъси без начало и край, като информацията, която е извадена към записите е, че са от 2023г.-създаване на файловете, а в заглавието на записите е посочено, че са от 2022г., преименувани са по-късно. Датата 2023г. експертът посочва, че се дава от съответното устройство, но не гарантира да е вярно, тя се определя от индивидуалните настройки на устройството, които могат да се променят от човека, т.е. може да напише каквато иска дата и да направи запис. Експертът излага и че признаците за манипулация са рязка промяна на фоновия шум, което в случая го няма, тъй като е презапис, като отбелязва, че са от значение и други признаци и обстоятелства, различно е за всеки запис. Посочва и че има значение дали се губи логическата връзка в разговора. Във всички пълномощни, приложени по делото, ищцата е упълномощила конкретните адвокати да я представляват за защита на нейни интереси във връзка с уреждане на отношенията й със С. Д. К. във връзка с извършени от нея дарения на парични средства в общ размер 584045 лв., както и дарение на недвижим имот, извършено на 18.09.2014г. с нот.акт № 79, нот.дело № 9421/2014г., с конкретно изброени правомощия на упълномощените лица, вкл. да подават всякакви искови молби от името на упълномощителя срещу С. К. във връзка с уреждане на отношенията по гореописаните дарения, да я представляват във всички съдени инстанции до окончателното прриключване на делото. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.252 ал.1 изр.1 от ЗЗД и чл.227 ал.1 б“в“ от ЗЗД. Както бе посочено, предмет на въззивното производство е само искът по чл.252 ал.1 изр.1 ЗЗД. Искът е неоснователен и недоказан по следните съображения: Съгласно чл.250 ЗЗД с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено. Договорът за влог е реален договор и се счита за сключен, едва когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие - влогоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. Реалният характер на договора за влог не изключва необходимостта от постигане на съгласие за предмета и за сключването му между конкретен влогодател и влогоприемател, което означава, че този, който твърди да е сключил договор за влог, следва да докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства постигане на това съгласие. В тежест на ищеца е да докаже както реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя, така и постигането на съгласие по договора за влог. Трайна е съдебната практика, че основанието, на което е сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, както и конкретно за договора за заем /чиито правила се прилагат по отношение на договора за влог/, че в случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор /респ.-договор за влог/, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства /Решение № 52 от 22.05.2009г. по гр.д. № 695/ 2008г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 180 от 26.11.2019г. по гр.д. № 4345/ 2018г. на Четвърто г.о., Решение № 192 от 07.11.2014г. по гр.д. № 2519/ 2014г. на Трето г.о. и др./. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че по иск с правно основание чл.240 ЗЗД /респ.-иск по чл.252 ЗЗД/ или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор /респ.договор за влог/, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем /респ.-договор за влог/, като установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В настоящия случай ищцата не е установила сключването на договор за влог между нея и ответника, неин баща. От събраните по делото доказателства не се установява постигнато между страните съгласие за сключване на договор с този предмет, и по-конкретно-поето от ответника в качеството на влогоприемател задължение да пази предадените му парични средства и д а ги върне на ищцата-влогодател след поискване. От приложените по делото доказателства-извлечения от банкови сметки на ответника, се установява единствено фактът на предаване на посочените погоре суми, превеждани от ищцата през процесния период по банков път в банкови сметки на ответника в горепосочените банки. Както бе установено, при извършване на преводите няма посочено друго основание, освен „захранване“. Твърдяното от ищцата основание на преводите-предаване за съхранение с поето задължение от ответника да пази и й върне паричните суми, т.е. по договор за неправилен влог, не се установява от събраните по делото доказателства. Както бе констатирано, самата ищца в пълномощните, дадени от нея на адвокати за извършване на процесуално представителство по делото, е посочила за претенцията си спрямо баща си, че е във връзка и произтича от дарение на парични средства, а не от договор за влог на парични средства, което е косвено признание на основанието за преводите на сумите. В отправената от нея до ответника нотариална покана от 02.03.2023г., ищцата е искала от него като негова дъщеря съдействие, помощ, разбиране и финансова подкрепа, от която имала нужда за завършване на докторантурата си във Франция.Посочила е, че винаги е помагала финансово, а в момента има нужда тя самата от помощ. Макар и да е изтъкнала, че голяма част от събираните от нея през годините средства му ги е давала с разбирането, че веднага ще й ги възстанови при нужда, щом тя поиска, ищцата не е отправила до ответника искане да й върне дадената му от нея за съхранение сума, а е поискала финансова помощ, равняваща се на поне половината от сумата, която му била дала. Освен това, в поканата ищцата е посочила и разбирането си, че дареният от нея на ответника апартамент в гр.В.Търново /закупен с нейни средства/ също очаква да й бъде върнат от него веднага, щом тя поиска, което очакване е неоправдано с оглед правните последици на дарението, още повече, че самата ищца е посочила в исковата молба, че е извършила този акт в знак на уважение и благодарност към баща си. Съпоставяйки изложеното в поканата с отразеното в пълномощните, се налага извода, че са налице други отношения между страните по повод на предадените суми, а не такива по договор за влог. Че това е така, се установява и от показанията на св.Щ. К. за целите, с които ищцата е изпращала пари по банков път-инвестиционна-закупуване на недвижими имоти, подпомагане бюджета на семейството на нейните родители, ремонти на семейните имоти. Свидетелят К. излага и че е чувал, че сестра му е изпращала пари или е носила пари, за да може да стоят на съхранение при баща им, като последният й давал отчет колко пари имало при него по сметките, както и казвал, че това са нейни пари и когато тя ги поиска, ще й ги върне, както ще й върне и имотите. Настоящата инстанция не кредитира показанията му в тази насока, с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид изключително влошените му взаимоотношения с ответника, и с оглед на това, че не кореспондират с другите събрани по делото доказателства. Както вече бе посочено, показанията на св.А. следва да се изключат от доказателствения материал по делото на осн.чл.166 ал.3 ГПК. Събраните по реда на чл.204 ГПК доказателства-звукозаписи, съдържащи изявления от мъжки глас относно паричните средства, техния размер и тяхното притежание и готовността да бъдат върнати, които изявления са отправени до събеседника с женски глас, наричан в единия от звукозаписите „Гали“, не могат да бъдат кредитирани. Това е така, тъй като според заключението на съдебнотехническата /фоноскопна/ и идентификационна експертиза, което изцяло се възприема от настоящата инстанция, мъжкият глас е неидентифициран и неидентифицируем, женският глас също е неидентифициран.Освен това, поради извършения презапис на записа на телефонния разговор между двамата събеседници, и поради липсата на начало и край на телефонните разговори, както и накъсването и откъслечните и неразбираеми на моменти фрази, не може да бъде установено дали записът е манипулиран или не, т.е. не може с категоричност да се приеме, че записът не е манипулиран, както неправилно е приел първоинстанционният съд, като е приравнил липсата на данни за манипулация с липса на манипулация. При констатацията на вещото лице за наличието на промени в техническите характеристики на аудиозаписите, влошеното им качество и разбираемост на водените разговори, липсата на тяхната цялост, които обстоятелства правят невъзможно да се проследи логическата последователност и смисловото съдържание на разговорите и откриването на признаци за манипулация/монтаж, както и изложеното от него в с.з., че за откриването на манипулация има значение дали се губи логическата връзка в разговорите, се налага изводът, че чрез приобщените като доказателства звукозаписи не може да се установи с категоричност наличието на проведени разговори между страните по делото с посоченото в записите съдържание. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че от ангажираните от ищцата доказателства не се установява наличието на съгласие от страна на ответника да получи предадените му от нея чрез банкови преводи парични средства със задължение като влогоприемател да ги пази и да й ги върне при поискване. Наличието на такава воля само от едната страна по договора-ищцата, не е достатъчно за сключването му, тъй като за това следва да са налице две съвпадащи си по съдържание относно съществените елементи на договорната връзка насрещни волеизявления. В случая не е установено нито основанието на предаването на паричните средства, нито съгласие от страна на ответника да ги получи от ищцата със задължението да ги пази и да й ги върне. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява постигнато съгласие между договарящите за предаване на паричните средства от влогодателя на влогоприемателя за съхранение, както и че ответникът не е доказал твърденията си за получаването им на основание „дарение“. Не на ответника, а на ищцата принадлежи доказателствената тежест да установи не само предаването на вещта, а и твърдяното основание за това-договор за влог, което тя не е сторила. Установяването на факта на предаване на сумите от ищцата на ответника, не означава, че същите са предадени въз основа на твърдяния от нея договор за влог, сключването на какъвто не се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе в тяхната съвкупност. Неустановяването на наличието на поето от ответника задължение за пазене и връщане при поискване от ищцата на предадените му от нея суми, налага извода за неоснователност на предявения иск по чл.252 ал.1 изр.1 ЗЗД. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 252 ал.1 изр.1 ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед изложеното, следва обжалваното решение на ОС-Велико Търново да бъде отменено и вместо него-постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният частичен иск с правно основание чл.252 ал.1 ЗЗД за връщане на вложена при ответника от ищцата сума в размер на 200000 лв. /частичен от 550000лв./ по договор за влог, ведно със законната лихва от 21.03.2023г. като неоснователен и недоказан. Предвид на това, следва да бъде отменено решението на ВТОС и в частта, с която е осъден Ст.К. да заплати на Г.К. разноски по делото, направени пред първата инстанция за ДТ и експертизи, общо в размер на 8378,57 лв. При този изход на делото ответницата по жалба следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото пред двете инстанции, след приспадане на вече присъдените такива от първата инстанция в размер на 3960 лв., касаещи отхвърления иск на Г.К. по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, в която част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Предвид на това общият размер на разноските, които следва ответницата по жалба да заплати допълнително на жалбоподателя /освен присъдените с първоинстанционното решение/, възлиза на още 10609,31 евро /4050 лв. адв.възнаграждение пред първата инстанция, 12650 лв. адв.възнаграждение пред въззивната инстанция, 4000 лв.-ДТ за обжалване, 50 лв.-депозит за свидетел-общо 20750 лв./. Водим от горното, ВТАС