Решение № 5421 от 12.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1867/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 10.04.2024 г., постановено по гр. д. № 20812/2019 г. на СРС, 123 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Булпол Център“ ООД срещу „Интер Карс България“ ЕООД, обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 323 ТЗ, за обезщетения за имуществени вреди от разваляне на договор за продажба на антифриз от 16.10.2018 г., както следва:

• за сумата от 10 200,98 лв., представляваща пропусната полза за периода 16.10.2018 г. - 05.12.2018 г., изразяваща се в невъзможността ищецът да реализира печалба от продадената от ответника стока с недостатъци;

• за сумата от 1550,37 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разликата в цената по сключения между страните договор за продажба на антифриз и цената по сключената от ищеца заместваща сделка за същата стока и в разходите за доставка на стоката;

• за сумата от 2500,80 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за лабораторни изследвания на доставената от ответника стока с недостатъци;

• за сумата от 379,65 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за пазене на доставената стока;

ведно със законната лихва върху главниците от 10.04.2019 г. – датата на исковата молба до окончателното изплащане.

С решението ищецът е осъден на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 1560 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Булпол Център“ ООД, в която са изложени твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Изводите на съда за отхвърляне на исковете не съответствали на установените по делото фактически положения, включително приетите за безспорни такива в доклада, налице било противоречие в мотивите на решението, като липсвал анализ на приетите по делото експертизи. Поддържа, че през месец октомври 2018 г. страните постигнали договореност ответникът да продаде на ищеца 20 варела антифриз - концентрат G 11 с индекс 1601-00-9996G и 10 варела антифриз - концентрат G 12+ с индекс 1601-01-9996G, при уточнени характеристики, цени, начин на плащане и срок на доставка. На 16.10.2018 г. ответникът доставил уговорената стока, като на същата дата издал фактура, съдържаща всички необходими елементи на договора за продажба, подписана двустранно от страните. След получаване на стоката ищецът прегледал същата и констатирал явно несъответствие между доставеното и уговореното - на етикетите на доставените варели имало информация, че е доставена охладителна течност, а не концентрат G 11 и G 12+, като продуктите не отговаряли на договорения между страните стандарт Volkswagen VW. След проведена между страните кореспонденция ответникът се съгласил да извърши анализ на стоката в независима лаборатория, но отказал да предостави на ищеца резултатите от този анализ, поради което ищецът за своя сметка извършил анализ в две лаборатории - SGS България и Приста ойл. Тези анализи, както и заключението на приетата по делото СТЕ, ясно показвали, че доставената субстанция не отговаряла нито на уговорения между страните стандарт, нито на посочения в етикетите, нито дори на декларираните от продавача качества. Доставените течности били силно агресивни към алуминий и припой, предпоставка за аварии, увеличени разходи за ремонт и опасност за водачите на автомобилите. Поради посоченото некачествено изпълнение на договора ищецът упражнил правото си да развали същия, като поради неизпълнението се наложило да търси заместваща стока, с която да изпълни договорните си задължения, и да пропусне възможността да реализира печалба. Заключението на СТЕ ясно посочвало размера на пропуснатите ползи за ищеца от продажба на двата вида антифриз, който размер представлявал произведение на средната доходност за един литър от всеки вид. Ответникът бил виновен за разваляне на договора, поради което следвало да отговаря за всички последици от това разваляне. Моли съда да отмени решението, да уважи предявените искове и да му присъди разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна „Интер Карс България“ ЕООД, в който се оспорва нейната основателност. Твърди, че не било налице неизпълнение на постигнатите между страните договорености, като ответникът не е поемал ангажимент за доставка на антифриз при посочените в исковата молба параметри (Volkswagen VW G 11 (VW TL 774C ) и Volkswagen VW G 12+ (VW TL 774F), като характеристиките на реално доставения антифриз 4m a x тип G11 и G12+ били известни на купувача още към момента на извършване на поръчката и доставеното съответствало на поръчаното. Поддържа, че стандартите на Volkswagen просто били различни и се отнасяли само до отделни съставки на продукта антифриз. Ищецът бил наясно, че съгласно установената в страната търговска практика, антифризът като продукт се посочвал само по тип, без да се реферира към определени стандарти. Липсвало надлежно разваляне на договора, тъй като ищецът не е отправял писмено изявление за това, а стоките били върнати в резултат на настояване на ответното дружество поради неплащането им. Липсвала причинна връзка между претендираните от ищеца четири вида вреди и неизпълнението. По отношение на пропуснатите ползи нямало сигурност за настъпването им, като разликата в продажбите за предходни икономически периоди не обуславяла такава сигурност. По-ниските продажби на ищеца можели да се дължат на комбинация от различни фактори, като същият не е представил доказателства за конкретни доставки на антифриз, които не е могъл да изпълни. Претендираната от ищеца като заместваща стока изобщо нямала такива характеристики, тъй като закупеният от Полша антифриз бил с по-малък обем, в различни разфасовки и без посочване на стандартите на Volkswagen, поради което сделката на покритие не обслужвала същия икономически интерес. На ищеца не се следвало възстановяване на заплатени разходи за извършване на частни лабораторни изследвания и анализи, нито за съхранение на доставения антифриз, който по всяко време би могъл да бъде върнат на ответника за негова сметка. Посочва, че представените от ищеца частни експертизи били недопустими като доказателствени средства, което правело изготвеното въз основа на тях заключение на СТЕ негодно да установи обстоятелствата по делото, тъй като вещото лице не е изследвало самия доставен антифриз. Моли съда да потвърди решението и да му присъди разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото

доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение въззивният съд намира за валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с предявени от „Булпол Център“ ООД срещу „Интер Карс България“ ЕООД, обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 323 ТЗ, за обезщетения за имуществени вреди от разваляне на договор за продажба на антифриз от 16.10.2018 г., както следва:

• за сумата от 10 200,98 лв., представляваща пропусната полза за периода 16.10.2018 г. - 05.12.2018 г., изразяваща се в невъзможността ищецът да реализира печалба от продадената от ответника стока с недостатъци;

• за сумата от 1550,37 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разликата в цената по сключения между страните договор за продажба на антифриз и цената по сключената от ищеца заместваща сделка за същата стока и в разходите за доставка на стоката;

• за сумата от 2500,80 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за лабораторни изследвания на доставената от ответника стока с недостатъци;

• за сумата от 379,65 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за пазене на доставената стока; ведно със законната лихва върху главниците от 10.04.2019 г. до изплащането.

С обжалваното решение съдът приел от фактическа и правна страна, че от събраните по делото доказателства, в частност от представената по делото фактура № 1800451329/16.10.2018 г., се установявало постигната между страните уговорка за продажба на 20 бр. антифриз, концентрат G11 с код на артикула 1601-00-9996G и на 10 бр. антифриз, концентрат G12+, с код на артикула 1601-00-9996G, на обща стойност на от 20 453,52 лв. с ДДС. Ищецът не е заплатил така доставената стока, като е върнал същата на 05.12.2018 г. Нямало доказателства ответникът да е поел задължение към ищеца да му достави охлаждаща течност (антифриз) при точно посочените в исковата молба характеристики: антифриз - концентрат G 11, с марка 4Мах, с индекс 1601-00-9996G, отговарящ на стандарта на VW Volkswagen VW G 11 (VW TL 774C) и антифриз - концентрат G 12+, с марка 4Мах, с индекс 1601-00-9996G, отговарящ на стандарта на Volkswagen VW G 12+ (VW TL 774F), с производител „4 Мах Chemistry“. Поради посочената липса на несъответствие ищецът не е имал право да развали договора. Ищецът не е платил продажната цена, а ответникът е приел обратно доставената стока, като на 04.12.2018 г. е издал кредитно известие за неполучената цена по фактурата. Така договорът бил прекратен по взаимно съгласие на страните, а не поради разваляне, и за ищеца не са се породили правата да търси обезщетение за имуществени вреди от развалянето, което обуславяло неоснователност на предявените искове.

По отношение на правилността на решението във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по възникналото между страните облигационно отношение ответникът е поел задължение да продаде и достави стоки с определени характеристики, като в причинна връзка с неизпълнението на поетите задължения ищецът е развалил договора и от това разваляне за него са настъпили предвидими имуществени вреди под формата на претърпяна загуба и пропусната полза в претендираните размери. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изпълнение на договорните си задължения, респ. погасяване на дълга.

Основните спорни между страните въпроси са дали е налице съществено неизпълнение от страна на ответника на поетото от него договорно задължение в качествено отношение, което неизпълнение е основание ищецът да развали договора и дали такова разваляне е налице.

Качеството на дължимата престация може да бъде предмет на уговорка между страните, да бъде легално установено със специално правило или с общата норма на чл. 64 ЗЗД. В случая от представените по делото данни, в частност от разменената между страните електронна и писмена кореспонденция (СРС, с. 38-40, с. 47-48, с. 57-59, с. 75-83), се установява, че съгласно рамков договор от 17.04.2015 г., сключен между купувача „Булпол Център“ ООД и продавача „Интер Карс България“ ЕООД, страните са постигнали уговореност отделните сделки за покупко-продажба на предлаганите от продавача стоки да се считат сключени в момента на предаване на стоките от продавача на купувача, удостоверено с двустранен приемо-предавателен протокол или фактура, индивидуализиращи вида и количествата на стоките, предмет сделката, и съдържащи подпис на представител на купувача. Уговорено е, че цените на стоките се довеждат до знанието на купувача по подходящ начин преди сключване на отделните сделки, като за продадените стоки продавачът издава фактура на купувача в 5- дневен срок от датата на данъчното събитие, която купувачът е длъжен да заплати в 7-дневен срок.

В случая процесните варели антифриз са доставени от продавача на купувача на 16.10.2018 г., като съгласно посоченото във фактура № 1800451329 от същата дата са доставени 20 варела антифриз, концентрат G 11, с код 1601-00-9996G, както и 10 варела антифриз, концентрат G 12+, с код 1601-00-9996G. Съгласно приемо-предавателен протокол от 05.12.2018 г., така описаните стоки са били предадени обратно от купувача на продавача, като последният е издал кредитно известие към фактурата от 16.10.2018 г. Между страните няма спор, че от доставянето до връщането на стоките същите не са били заплатени от купувача, като за този период страните са осъществили електронна кореспонденция, в която купувачът е отправил възражение за несъответствие между уговореното и доставеното, продавачът се е съгласил да извърши за своя сметка тестване на стоката в независима лаборатория, но не е предоставил резултатите на купувача, а му е предложил да заплати стоката или да я върне при съмнения в качеството й. Купувачът от своя страна е провел е собствени изследвания на същата, като междувременно я е върнал на купувача на посочената дата.

От така представените доказателства не може да се установи със сигурност, че е налице разминаване между характеристиките на поръчания от купувача и доставения от продавача антифриз по отношение на претендираното от ищеца несъответствие на стоката със стандартите VW Volkswagen VW G 11 (VW TL 774C) и VW Volkswagen VW G 12+ (VW TL 774F). Никъде по делото няма данни страните да са обвързали поръчания продукт точно с посочените стандарти, като приложените разпечатки от интернет страницата на продавача също не съдържат референции към тези стандарти.

Установява се обаче по безспорен начин от заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и пълно, че доставеният антифриз не отговаря по своите технически характеристики на изискванията на утвърдения стандарт ASTM D3306 за показатели: определяне на PH/33%, V/V в дестилирана вода; алкалност, куб.см., температура на начало на кипене, който стандарт е посочен на етикетите на доставените продукти.

Не могат да бъдат споделени доводите на въззиваемия относно недопустимостта на изслушаната по делото СТЕ. Същата е изготвена въз основа на ангажирани от страната писмени доказателства – протоколи от изпитване на процесния антифриз, извършени в специализирани лаборатории, след като на ответника изрично е указано и е предоставена възможност да ангажира по делото резултатите от възложеното от самия него лабораторно изпитване на същия антифриз, от която възможност последният не се е възползвал, макар по делото да са налице категорични данни, вкл. и признание от страна на ответника, че такова изпитване е било извършено. С оглед извънпроцесуалното поведение на страната, обективираният отказ да предостави резултатите от изследването на антифриза на другата страна, непредставянето на същите и в рамките на съдебното производство, при преценка на доказателствата поотделно и в съвкупност по реда на процесуалния закон, въззивният съд намира, че следва да кредитира изслушаната пред първата инстанция СТЕ, изготвена въз основа на ангажираните от ищеца протоколи от изследвания, чиято доказателствена стойност и значение не са оборени от ответника – въззиваем.

Следователно, установява се по делото наличие на отклонение в уговорените между страните качества по отношение доставените варели антифриз, доколкото същите не отговарят на изискванията на посочения на етикета стандарт, поради което за купувача се е породило правото да развали същия.

Няма спор между страните, че ищецът не е отправил до ответника предупреждение за разваляне с даване на подходящ срок за изпълнение, преди да върне стоката на продавача за сметка на последния, в които случаи съдебната практика приема, че няма пречка исковата молба да се приеме за изявление по см. на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, въззивният съд намира, че процесният договор за продажба на антифриз следва да се приеме за валидно развален от ищеца, поради некачествено изпълнение от страна на ответника. Първата предпоставка за уважаване на предявените искове е налице.

За уважаване на претенцията за присъждане на пропуснати ползи в размер на 10 200,98 лв., за периода 16.10.2018 г. - 05.12.2018 г., изразяваща се в невъзможността ищецът да реализира печалба от продадената от ответника стока с недостатъци, е необходимо по делото да бъде установено неосъщественото увеличаване на имуществото на кредитора в резултат на неизпълнението. Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

Невъзможността на ищеца да реализира печалба за заявения период не се установява с изискуемата степен на сигурност от изслушаната по делото ССчЕ. Същата е изразила цифрово разликата в реализираните от ищеца продажби на процесните стоки /антифриз/ за процесния период, сравнен със същия период за предходната година, които разлики биха могли да се дължат на множество различни фактори и обвързването им единствено с неизпълнението на ответника – продавач, представлява именно логическо допускане за настъпване на пропуснатата полза, а не реална вреда. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.

По иска с пр. осн. чл.323 от ТЗ за сумата от 1550,37 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разликата в цената по сключения между страните договор за продажба на антифриз и цената по сключената от ищеца заместваща сделка за същата стока и в разходите за доставка на стоката, съдът намира следното:

Чл.323 от ТЗ предвижда, че ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение.

Съдебната практика еднозначно приема, че за основателността на така предявения иск, по делото следва да бъде доказана заместващата сделка, която следва да удовлетворява същият конкретен кредиторов интерес, както и съответната разлика в цените по двете сделки.

В случая, ищецът – въззивник е ангажирал доказателства за сключен договор за покупко-продажба на антифриз с „Органика кар“ АД /фактура от 07.12.2018г. на л.64 от делото/, съгласно която са закупени 60 бр. антифриз Glixol конц. 5л., 108 бр. Органика Glixol G12 също в разфасовки по 5 л., 48 бр. Органика Glixol G12 в туби по 20 л. и 4 бр. Органика Glixol G12 във варел, съдържащ 216,5 л.

Въззивният съд намира, че не е доказана причинната връзка между твърдяната вреда, изразяваща се в случая в разликата между цената по настоящия договор, за който се твърди, че е развален от купувача, и тази по сделките на покритие, и неизпълнението. От една страна, не е спорно по делото, че ищецът е търговец, занимаващ се с покупко-продажба на смазочни продукти, антифризи и технически течности. В случая, предмет на разваления договор, както и на сочения като заместващ такъв, са антифризи. От заключението на ССчЕ се установяват реализирани продажби на антифриз за посочените в същото изследвани периоди. Ето защо, не може да се направи несъмнен извод, че ищецът е закупил от "Органика кар" АД антифриз на повисока цена именно поради обстоятелството, че е развалил договора си ответника. Не са ангажирани и никакви доказателства за това, че продуктът по заместващата сделка е отговарял на изискванията на страната за качества на продукта, липсата на съответствие с които е станала основание за разваляне на договора с ответника. С оглед на това, не може да се направи категоричния извод, че закупеният антифириз се явява заместваща сделка, обслужваща същия икономически интерес, както разваления договор с ответника, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.

Поради съвпадане на крайните изводи на първата и на въззивната инстанция, макар и по различни съображения, решението на СРС по така обсъдените два иска следва да бъде потвърдено като правилно.

Претърпените вреди по двата последни иска - за сумата от 2 500,80 лв., представляваща разходи за лабораторни изследвания на доставената от ответника стока с недостатъци и за сумата от 379,65 лв. - разходи за пазене на доставената стока, се установяват с категоричност от ангажираните по делото доказателства за извършването на разходите. Същите са в безспорна причинна връзка с неизпълнението – разходите за лабораторни изследвания са били необходими за установяване на неизпълнението в качествено отношение, а необходимостта от съхранение на доставената стока в периода от нейното получаване до връщането й на продавача, e очевидна. Ето защо, тези искове съдът намира за доказани по основание и размер, поради което решението в частта, с която същите са отхвърлени, следва да бъде отменено и исковете – уважени.

По разноските:

При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят 301,26 евро – разноски в производството пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска. Решението следва да се отмени в частта за разноските, присъдени на ответника, за сумата над 1 252,89 лв.

Право на разноски за въззивната инстанция имат и двете страни. На въззивника, съобразно уважената част от исковете, представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 309,78 евро, а на въззиваемия – 783,06 евро.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав