Решение № 688 от 27.5.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3546/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Н.й Х. К. с ЕГН •••••••••• от град П., ул.“П. Е.“№27, ет.2, ап.4 срещу ЗД“Е.“АД с ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление град С. бул. “Х. К.“№43,в обстоятелствената част на която се твърди, че на 12.08.2024 г. между страните по делото бил сключен застрахователен договор по застраховка „Каско“ на МПС № 00500100581449, касаещ застрахования автомобил Infiniti, EX 35, с рег. № •••••, собственост на ищеца, със застрахователна сума (лимит на отговорност съгласно чл. 1, ал. 5 от Общите условия, в сила от 26.03.2018 г.) в размер 10 000 лв. и срок на договора 23.08.2024 – 22.08.2025 г. Полицата е платена от ищеца предварително. Твърди се, че на 21.04.2025 г. в гр. Пловдив, в срока на действие на договора е възникнало застрахователно събитие.На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, трето лице, управлявайки автомобил, не пропуснал движещия се по пътя с предимство ищец, управляващ застрахования автомобил, отнел предимството му и причинил материални щети на застрахования автомобил на ищеца, вкл. са се отворили странични еърбегове. Бил съставен протокол за ПТП № 2025-1024-51989‐ 1/21.04.2025 г., в който горното е описано от длъжностното лице в сектор „Пътна полиция“ Пловдив, посетило ПТП. Твърди се, че по договора е била заведена щета № 0500932150/22.04.2025 г. на „ЗД Е.“ АД и бил направен опис на щетите.Твърди се, че на 24.04.2025 г. било издадено възлагателно писмо, което не е подписано от ищеца. В буква „А“ от това писмо се сочи, че застрахованият се е съгласял застрахователят да възстанови щетите в сервиз „Еспас ауто“. В буква „Г“ от същото писмо се сочи, че е възможно застрахователят да плати обезщетение по банкова сметка, като ищецът бил съгласен и с двете възможности. Твърди се, че автомобилът стоял в посочения сервиз повече от един месец, без да започне ремонт, след което ищецът получил уведомление РК-020-103/7/23.07.2025 г., с което застрахователят го уведомявал, че предстои да му бъде платено обезщетение в размер на 5 200 лв. Ищецът получил това обезщетение, но сумата която била необходима за ремонт била 10 000 лв., т.е. полученото обезщетение било недостатъчно за пълна поправка на вредите, като недостигът е в размер 4 800 лв. Ищецът поискал тази сума от застрахователя, след което получил писмо, озаглавено „обвързващо предложение“, с което му предлагали трето лице (купувач) да купи повредения автомобил преди ремонта за 4 800 лв. Застрахователят считал, че така полученото от застрахования в общ размер 10 000 лв. кореспондира точно със застрахователната сума. Но при това „обвързващо предложение“ застрахованият ищец, оставал без автомобил, поради което не се съгласил с предложението. Твърди се, че на основание сключения договор, в качеството на застраховател, ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за обезщетението по възникналите вреди, причинени от ПТП. Моли се съдът да осъди ответникът да плати 4 800 лв., представляващи имуществени вреди в резултат на възникнал застрахователен случай, законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба.Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 00500100581449 от 12.08.2024 г., сключен между Н. Х. К. и Застрахователно дружество Е.“ АД за МПС марка „Инфинити“, модел „ЕХ-35“, с регистрационен № ••••••, с период на застрахователно покритие от 23.08.2024 г. до 22.08.2025 г. Не се оспорва, че е подадено заявление за образуване на щета и изплащане на застрахователно обезщетение, както и наличието на претенция № 0500932150 от 22.04.2025 г.Не се оспорва механизма на настъпване на застрахователното събитие, посочен в исковата молба.Твърди се, че на застрахования е било издадено възлагателно писмо за възстановяване на автомобила в доверен сервиз на основание чл. 406 от КЗ, а именно: „При настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се прилага съответно чл. 108, ал. 7“. По искане на сервиза за допълнителен оглед и оценка на щетите по автомобила са установени допълнителни увреждания на застрахованото имущество като сумата за отстраняването им надхвърля размера на действителната стойност на автомобила. В тази връзка и на основание чл. 390, ал. 2, т. 1 от КЗ е взето решение претенцията да бъде приключена като икономически тотална щета, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт на МПС надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В тази връзка е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5 200 лв. Ответникът прави възражение за наличие на тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ. Съгласно уговореното в чл. 25, ал. 2 от ОУ, както и разпоредбата на чл. 390, ал. 2, т. 1 от КЗ, ако, според издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите или според експертната оценка – при изплащане на парично обезщетение, стойността на разходите за необходимия ремонт на МПС надвишава 70 на сто от действителната му стойност, обезщетението се определя като тотална щета на МПС. Ответникът твърди, че уврежданията по застрахованото имущество обосновават наличието на тотална щета, поради което обезщетението следва да се определи съгласно уговореното между страните. Прави се възражение за приспадане от дължимото обезщетение на стойността на запазените части и вторичните суровини, които са останали на разположение на застрахования. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ОУ при наличие на тотална щета обезщетението е до действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части и вторичните суровини. В случай, че се установи, че е налице тотална щета на процесното превозно средство ответникът възразява по реда на по чл. 390, ал.1 от КЗ, а именно за непредоставяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Изрично в горепосочената разпоредба е уреден начина за изплащане на обезщетения, които представляват тотална щета, като основното изискване е да бъде предоставено съответното удостоверение, преди изплащане на определеното обезщетение. Сочи се, че в чл.20, ал.3 от ОУ страните изрично са уговорили последиците от непредставяне на такова удостоверение. Съгласно постигнатата уговорка застрахователят не дължи лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. Поддържа се, че според съдебната практика непредоставянето на удостоверение за прекратена регистрация на МПК до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество води до невъзникване на акцесорно вземане за обезщетение за обезщетение за забава върху главницата. Моли се предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От същия чрез пълномощника му, е подадено писмено становище, с което се поддържа предявения иск. В съдебно заседание ответното застрахователно дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което поддържа процесуалната си позиция, заявена с писмения отговор. Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа и правна страна: Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства / застрахователна полица по застраховка Каско на МПС №00500100581449/ , че на 12.08.2024г. страните са сключили договор за имуществена застраховка „Каско“ на лек автомобил Infiniti, EX 35, с рег. № •••••, собственост на ищеца. Договорът е сключен при условията на клаузата „Пълно каско“ със срок на покритие 23.08.2024г до 22.08.2025г. Уговорено е в договора, ч застрахователното обезщетение може да се получи след експертна оценка или чрез ремонт в доверен сервиз. В застрахователната полица е посочено, че застрахователната сума по договора възлиза на 10 000лв. Между страните не е спорно, че застрахованият автомобил е бил увреден в срока на застрахователното покритие по горепосочения договор за имуществена застраховка „Каско“ като уврежданията са били причинени по начин, представляващ покрит застрахователен риск по смисъла на договорената клауза „ Пълно каско“. В тази връзка следва да се приеме, че спорът по настоящото дело следва да се съсредоточи върху въпроса какъв е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение на застрахованото лице- ищецът Н. К.. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице след извършен оглед на процесното МПС и след запознаване с материалите по делото включително 2 броя описи по щета у представени от застрахователя в табличен вид на стр.13 от заключението в 17 позиции е описало увредените части на автомобила. В тази таблица съответно в позиции 2,6,8,9,12,13,15 и 16 са оценени за подмяна тотално увредените части и състави. С оглед настъпилите и констатирани от експерта повреди по автомобила е технологично необходимо да се извърши следното по възстановяването им в сервиз: подмяна с нови на повредените авточасти и детайли, неподлежащи на възстановяване, ремонт- възстановителни операции на частите, подлежащи на възстановяване и те в таблицата са дадени в позиции 1,5,10,11,14 и 17 , включващи демонтаж, ремонт, възстановяване, монтаж, боядисване , стенд проверка заден мост и др. Вещото лице е оценило констатираните повреди на автомобила по средни пазарни цени на 8 353.32лв. без ДДС или 10 023.98 лв. с ДДС. Към датата на настъпване на застрахователното събитие 21.04.2025г действителната стойност на процесното МПС е 14782.50 лв/ 7 558.17евро/. Вещото лице заключава, че стойността на разходите за ремонт и възстановяване на процесното МПС възлиза на 10 023.98лв. с ДДС. При действителна стойност на МПС- то от 14 782.50лв. вещото лице е изчислило, че стойността на разходите за възстановяване в процентно съотношение спрямо действителната стойност са 67.80% или не надвишават 70% от действителната стойност на МПС-то , поради което се заключава, че не са налице условията на тотална щета. Вещото лице е обобщило, че от техническа гледна точка щетите по автомобила са отстраними в рамките на пазарната стойност на ремонта. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.405 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати на застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Основателността на иска предполага доказване на наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието на причинноследствена връзка между събитието и вредоносния резултат , както и че ищецът е изправна страна в правоотношението със застрахователя , като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи. Установи по делото, че горевизираните материално правни предпоставки са налице. Установи се, че страните са били във валидно застрахователно правоотношение и във времевия диапазон на действие на договора е настъпило застрахователното събитие, представляващо покрит застрахователен риск. Следва да се отбележи ,че тези релевантни факти въобще не са били спорни между страните. Безспорно е също така ,че ищецът е изправна страна в правоотношението, тоест – заплатил е дължимата застрахователна премия, своевременно е уведомил застрахователя за увреждането и е представи необходимите документи. Безспорно е между страните, че е налице причинно- следствена връзка между събитието и вредоносния резултат/ настъпилите повреди по застрахованото МПС/. За да бъде уважен иска е необходимо да се установи или че не е платено застрахователното обезщетение или че то не съответства на действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Безспорно е между страните, че застрахователят е платил на ищеца сумата от 5 200лв. Спорът е с фокус, че тази сума не съответства на действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Ето защо ищецът претендира и заплащане на сумата от 4 800лв. Тук е мястото да се посочи, че с писмения отговор ответникът противопостави възражение за наличието на тотална щета. Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета е налице, ако стойността на ремонта на причинените вреди надвишава 70% действителната стойност на застрахованата вещ. От кредитираното с пълно доверие заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установи, че стойността на разходите, необходими за възстановяване и които са в размер на 10 023.98лв. не надвишават 70% от действителната стойност на автомобила, която към момента на застрахователното събитие е 14 782.50лв. Ето защо възражението на ответника за наличието на тотална щета остана доказателствено необезпечено и поради това неоснователно, поради което не следва да бъдат обсъждани и другите релевирани в тази насока възражения досежно това дали ищецът е бил изпълнил задължението по чл.390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетението, определено като тотална щета, да представи на застрахователя свидетелство за прекратяване регистрацията на МПС. На основание чл.386 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума/ лимита на отговорността/, освен когато това е предвидено в кодекса. В алинея втора на същия текст е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, тоест на обезщетяване от застрахователя подлежат действително претърпените вреди, ограничени само от лимита на отговорността. Обезщетението следва да бъде намалено единствено на основание чл.369, ал.2 от КЗ със сумата на неплатени вноски по договора за застраховка с настъпил падеж. Съобразно чл.405, ал.1 от КЗ във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ застрахователното обезщетение по договор за имуществено застраховане се съизмерява със стойността , за която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респективно със средните пазарни средства , необходими за отстраняване на увреждането / материали и труд /, изчислени към момента на настъпване на застрахователното събитие. Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск. В контекста на изложеното и като съобрази , че според заключението на вещото лице средните пазарни средства , необходими за отстраняване на увреждането / материали и труд / възлизат на 1023.98лв., а застрахователната сума / лимита на отговорността/ е 10 000лв. като се съобрази и обстоятелството, че застрахователят е платил на ищеца сумата от 5200лв., намира предявения иск за изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4 800лв.,представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско“ по застрахователна полица №00500100581449/12.08.2024г. за вреди по лек автомобил автомобил Infiniti, EX 35, с рег. № ••••• от настъпило на 21.04.2025г в град Пловдив застрахователно събитие, за което е бил съставен протокол за ПТП№2025-1024-51989- 1/21.04.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-23.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата. По разноските: Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Действително сторените от ищеца разноски са в общ размер от 1363.20 лв./ от които 163.20лв. –ДТ, 300лв. вещо лице и 900лв. адвокатски хонорар/.Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с довод, че делото е приключило в едно съдебно заседание и спорът не отличава с фактическа и правна сложност. Съдът съобрази от една страна защитимия материален интерес / 4 800лв./ , който очевидно няма как да е единствения критерий за определяне размера на адвокатското възнаграждение.Взе предвид обема на конкретно извършената процесуална дейност от пълномощника на ищеца- подаване на искова молба , направени доказателствени искания, депозиране на обосновано писмено становище в отговор на възраженията на ответника. Всичко това, съобразено с разписаното в чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г за възнаграждения за адвокатска работа на база материалния интерес възнаграждение от 780 лв., счита че договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което и инвокираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно.Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1363.20 лв. разноски по делото. Дължимите суми/ включително и за разноските/ следва да бъдат заплатени в евро предвид, че от 01.01.2026г.това е националната валута на страната. Воден от горното Пазарджишкия районен съд: