Решение № 503 от 1.7.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 742/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по повод въззивна жалба,подадена от С. П. Г.,чрез пълномощника му адв.Тр.Стоянова от БАК против съдебно решение № 65 от 12.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 2155/2025г.по описа на БРС,с което съдът е: ОТХВЪРЛИЛ иска на С. П. Г., ЕГН ••••••••••, от •••, срещу 1/ В. А. М., ЕГН •••••••••• от •••; 2/Т. М. П., ЕГН •••••••••• от •••; 3/ Л. Д. Н., ЕГН •••••••••• от •••; 4/ Н. Д. П., ЕГН •••••••••• от •••; 5/ Т. Д. П., ЕГН •••••••••• от •••; 6/ М. Д. П., ЕГН •••••••••• от •••; 7/ П. Д. П., ЕГН •••••••••• от •••, ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ДЕЛБА на следните недвижими имоти: 1/ Поземлен имот с идентификатор 07079.1.247 по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния 10 директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.„Сарафово“, местност „СОКАТА“ с площ от 5428 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 004141; съседи: 07079.1.248, 07079.1.246, 07079.1.243, 07079.1.237, който имот съгласно документ за собственост - Договор за доброволна делба, вписан под № 32,33, том II от 16.12.1997 г. на Бургаския районен съд представлява „Нива“ в землището на с. Сарафово, Бургаска област, в местността „СОКАТА“ с площ от 5,431 дка, трета категория, парцел № 141 от масив № 4, съставляваща имот № 004141 по плана за земеразделяне при граници: имот № 4005-Посевна площ наел. на А.Х.К.С.., имот №4004- Посевна площ наел. на З.И.У., имот № 4142- Посевна площ В.А.М.., имот № 4088 полски път. 2/ Поземлен имот с идентификатор 07079.1.248 по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.„Сарафово“, местност „СОКАТА“ с площ от 5430 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: друг вид нива; категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 004142; съседи: 07079.1.251, 07079.1.250, 07079.1.249, 07079.1.247, 07079.1.246, 07079.1.237, който имот съгласно документ за собственост Договор за доброволна делба, вписан под № 32, 33, том 11 от 16.12.1997 г. на Бургаския районен съд представлява „Нива“ в землището на с. Сарафово, Бургаска област, в местността „СОКАТА “ с площ от 5,431 дка, трета категория, парцел № 142 от масив № 4, съставляваща имот № 004142 по плана за земеразделяне при граници: имот № 4141-нива на Д.М. П., имот №4004- наел. на З.И.У., имот № 4006- наел. на Т.Д.У., имот № 4013- наел. на Д.З., имот № 4088- полски път. 3/ Поземлен имот с идентификатор 07079.1.477 по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Бургас, кв.”Сарафово” местност „СОКАТА“, площ: 5 751 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 006200; съседи: 07079.1.479, 07079.1.478, 07079.1.476, 07079.1.375, който имот съгласно документ за собственост - Договор за доброволна делба, вписан под № 32, 33, том 11 от 16.12.1997 г. На Бургаския районен съд представлява „Лозе“ в землището на с. Сарафово, Бургаска област, в местността „СОКАТА“, трета категория, с площ от 5,751 дка, парцел № 200 от масив № 6, съставляваща имот № 006200 по плана за земеразделяне при граници: имот № 6048 Лозе наел. на К.Н.К., имот № 6111- Полски път, имот № 6056 Лозе наел. на А.Т.Н., имот № 6201- Лозе В.М.; 4/ Поземлен имот с идентификатор 07079.1.478 по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Бургас, кв.”Сарафово” местност „СОКАТА“, площ: 5 752 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: ЛОЗЕ; Категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 006201; съседи: 07079.1.489, 07079.1.479, 07079.1.477, 07079.1.476, 07079.1.541, който имот съгласно документ за собственост - Договор за доброволна делба, вписан под № 32, 33, том Пет 16.12.1997 г. на Бургаския районен съд представлява „Лозе“ в землището на с. Сарафово, Бургаска област, в местността „СОКАТА“, трета категория, с площ от 5,751 дка, парцел № 201 от масив № 6, съставляващ имот № 006201 по плана за земеразделяне при граници: имот № 6200- Лозе на Д.М. П., имот № 6056 - Лозе насл. на А.Т.Н., имот № 9046 — Полски път ; имот № 6109-Полски път, имот № 6048- Лозе 11 насл. К.Н.Н.; 5/ Поземлен имот с идентификатор 07079.20.203 по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Бургас, п.к.8000, кв.„Сарафово“, местност „ЪГЪЛА“, с площ 4 738 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: за Друг обществен обект, комплекс; категория на земята: 3; предишен идентификатор: 07079.1.1174 и 07079.1.1175; номер по предходен план: 1175, квартал 12, парцел VIII, и при съседи: 07079.20.161, 07079.20.200, 07079.20.169, 07079.20.201, 07079.20.199, 07079.20.168, който имот съгласно Договор за делба на земеделски имот с нотариално заверени подписи № 32,33, том 11 от 16.12.1997 г., издаден от Бургаския районен съд, представлява „Нива“ в землището на с.Сарафово, Бургаска област, в местността „КЮШЕТО“, трета категория, с площ от 6,318 дка, парцел № 203 от масив № 18, съставляваща имот № 018203 по плана за земеразделяне на землището при граници: имот № 18130 -Полски път, имот № 18168-К.Д.З., имот № 18138- С.Т.А., имот № 18139- К.Т.Е., имот № 18204- ВА.М. и имот № 18064 насл. на К.А.Ч.; 6/ Поземлен имот с идентификатор 07079.20.207 по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Бургас, п.к.8000, кв.„Сарафово“, местност „ЪГЪЛА“, с площ 4 736 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; категория на земята: 3; предишен идентификатор: 07079.1.1174 и 07079.1.1176; номер по предходен план: 1176, квартал 12, парцел XXIV, и при съседи : 07079.20.248, 07079.20.169, 07079.20.204, 07079.20.205, 07079.20.206, 07079.20.168, който имот съгласно Договор за делба на земеделски имот с нотариално заверени подписи № 32,33, том 11 от 16.12.1997 г., издаден от Бургаския районен съд, представлява „Нива“ в землището на с.Сарафово, Бургаска област, в местността „КЮШЕТО“, трета категория, с площ от 6,318 дка, парцел № 204 от масив № 18, съставляваща имот № 018204 по плана за земеразделяне на землището при граници: имот 18203 - Д.М. П., имот № 18139 - К.Т.Е., имот № 18140-С.С. Х., имот 18079 - насл. А.Д.А., имот № 18080- насл. А.Д.К. и имот № 18064 насл. на К.А.Ч.. Постъпили са в срок подадени от ответниците писмени отговори на въззивната жалба. Постъпила е и частна жалба от Т. М. П. чрез адв.Радулов срещу Определение № 518 от 29.01.2026г.постановено от БРС по делото по реда на чл.248 ГПК,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на решението в частта за разноските.Частната жалба е подадена в срок,внесена е държавната такса за обжалването. Не са постъпили писмени отговори по частната жалба,връчена надлежно на съделителите,включително и на ищеца С. П. Г.. С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като неправилно,незаконосъобразно и необосновано.Като неправилни и противоречащи на материалния закон и утвърдената практика на ВКС са оспорени изводите на БРС по направеното в условията на евентуалност възражение за придобиването по давност на делбените имоти от ответниците,поради което не е налице съсобственост с ищеца и искът за делба е отхвърлен.Като неправилен е оспорен изводът на съда,че е налице обективна невъзможност съсобствениците,които са упражнявали фактическата власт върху чуждите идеални части да манифестират и извършват действия спрямо останалите съсобственици,отблъскващи владението им и установяващи своене. Счита,че този извод противоречи на практиката на ВКС,в която се приема,че обективната невъзможност е изключение,което се тълкува стеснително и не може да се извежда единствено от обстоятелството,че съсобствениците са многобройни или не са упражнявали права,като се позовава на съдебна практика на ВКС по този въпрос/решение по гр.д. №2923/2016г. и решение по гр.д.№1919/2015г.на ВКС/.Счита,че непознаването на съсобствениците не освобождава владелеца от задължението да манифестира намерението си и не превръща автоматично държането във владение. От друга страна,никой от ответниците не се е позовал на обективна невъзможност,както в отговорите на исковата молба,така и в съдебно заседание. Посочва,че тази хипотеза е изключена,тъй като по делото е било установено,че наследниците на Н. М. са юридически определими,съществуват удостоверения за наследници,не е доказано ответниците да са предприели каквито и да е действия за установяване кръга на съсобствениците,повечето от тях са с адреси в област Бургас.Прави довод,че практиката на ВКС е категорична,че липсата на интерес от съсобственика не замества изискването за противопоставяне на намерението за своене,поради което и непосещаването на населеното място,където се намира имота,непроявяването на интерес към него и неизвършване на действия,с които пряко се упражнява правото на собственост,особено когато имотът е земеделски,не обуславят обективна пречка /невъзможност/ за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещия съсобственик,който желае да се ползва от придобивната давност. Намира за неправилна квалификацията на поведението на ответниците като владение,а не като държане ,с оглед извода на БРС,че отдаването под наем и аренда и получаването на рента представляват владение,който извод противоречи на трайната практика на ВКС,в която се приема,че това са действия на управление,което не обективира намерение за своене. Излага съображения,че давност не може да тече по отношение на съсобственик без ясно противопоставяне,в какъвто смисъл е практиката на ВКС относно началният момент,от който започва да тече давността,а в случая не е бил доказан начален момент на противопоставяне,а оттам и не е бил установен началният момент на давността,поради което и изводът на БРС за изтекъл давностен срок се явява неправилен. Прави се оплакване,че съдът е изградил решаващите си изводи почти изцяло върху показанията на един свидетел,който е родствено свързан с ответниците,няма преки впечатления за наследниците на преживялата съпруга и изразява субективни предположения,а не правнорелевантни факти. Счита,че ответниците не са ангажирали доказателства за наличие на факти,от които да следва обективна невъзможност за манифестиране на намерението им за своене и да изключват възможността им да противопоставят владението си спрямо останалите съсобственици. Посочва се,че съдът е постановил и непълно решение,тъй като не се е произнесъл по преюдициален въпрос- за нищожността на договора за доброволна делба,повдигнат с възражение по чл.75 ал.2 ЗН .Тъй като не са участвали всички съсобственици,делбата е нищожна,а оттам и не може да произведе вещноправен ефект ,нито да представлява действие,което да се възприеме като отблъскващо владението на отсъстващ съсобственик и респективно-като факт,от който да започне да тече придобивната давност в полза на ответниците. Не е бил отменен и нотариалният акт за собственост на ответниците от 28.11.1995г.,над притежаваните от тях 2/3 ид.части ,въз основа на който е била извършена доброволната делба.Счита,че имотите се явяват собственост на наследниците на общия наследодател на страните,поради което решението на БРС следва да бъде отменено и въззивният съд да допусне до делба посочените имоти,при посочените от жалбоподателя квоти в съсобствеността,като счита,че неговата квота е 90/270 ид.части.Моли въззивният съд да разгледа и възражението за нищожност на договора за доброволна делба,както и искането за отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл.537 ал.2 ГПК. Няма доказателствени искания. В подадения писмен отговор въззиваемата Т. М. П. е заявила становище за неоснователността на въззивната жалба и счита решението на БРС за правилно,тъй като не са били събрани доказателства,установяващи претендираната от ищеца съсобственост.Няма доказателствени искания,претендира присъждане на разноски. В подадения писмен отговор въззиваемите В. А. М.,Л. Д. Н.,Т. Д. П. и М. Д. П. са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба.Считат,че основният правен въпрос,на който следва да се даде отговор във връзка с възражението за изтекла погасителна давност е от кой момент се приема,че е възстановено правото на собственост върху притежаваната от наследодателя земя преди образуването на ТКЗС ,а оттам и последиците от действията и актовете,извършвани от него или наследниците му.Позовават се на Решение №7 от 1995г.на Конституционният съд на Република България и твърдят,че независимо от теоретичната квалификация,няма съмнение,че това става от момента на влизане в сила на чл.10ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията и от 1992г.,от който момент собствениците са придобили възможността да подадат заявление за възстановяване на правото им на собственост върху земеделски земи по реда на чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ,а така също и да предявят установителни искове по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Завещанието на В. Костадинов М. от 10.03.1992г.е преди изменението на чл.90а от ЗН/ДВ бр.60 от 24.07.1992г.,обявено е на 09.03.1993г./преди ТР №1 от 19.04.2004г.по т.д.№1/2004г.на ОСГК на ВКС/,може да се приеме,че има правно действие по отношение на земеделските земи, независимо,че към датата на откриване на наследството - 23.01.1993г.,но след датата на признаване на правото на наследодателя на възстановяване на собствеността с протокол №1709 от 21.09.1992г.на ПК,собствеността върху земеделските земи не му е била „възстановена“ с влязло в сила решение на ПК/това е станало с решение № 8 от 09.06.1994г.на ПК-Бургас/.Считат,че няма как от наследодателя и наследниците му да се изисква в периода от 10.03.1992г.до 28.11.1995г./снабдяването им с констативен нотариален акт/ и до 15.12.1997г/сключването на договора за доброволна делба/ те да се съобразяват с несъществуващи правни норми и задължителното им тълкуване от ВКС. Не на последно място- наследодателката на праводателите на ищеца- Н. Ж. М.,съпруга на В. М.,до смъртта си не е предприела действия за възстановяване на запазената част от наследството,а видно от показанията на св.П.,не е изразявала несъгласие с волята на съпруга си или намерение да предприема такива действия. Предвид това,въззиваемите считат,че тя не е наследила процесните имоти,поради което те не са част от наследството и,предмет на договорите за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД,които наследниците и са сключили с ищеца. Отделно от това считат,че в конкретния случай не намира приложение чл.90а от ЗН,като излагат правни съображения,като твърдят,че се налага извод,че завещанието на В. М. е валидно и е произвело правни последици. В следващия пункт на отговора излагат доводи,че дори да се приеме,че завещанието не е валидно ,то е неопровержимо доказателство за субективните възприятия на наследодателите на ответниците- А. В. К.,Л. В. П. и Д. М. П. не само по отношение на анимуса,а и за вътрешното убеждение,че като владелци държат имотите като свои,придобити на основание,което ги прави собственици ,но и упражняват фактическата власт,което са доказали с редица свои действия през периода 1994г.-2025г.,изброени в отговора. По отношение на оспорването с въззивната жалба на обективната невъзможност на ответниците да манифестират и извършат действия спрямо праводателите на ищеца ,отблъскващи владението им и установяване на своене,в отговора е изразено становище за неоснователността на това оспорване. Посочва се,че В. и Н. М. не са имали родени или осиновени деца от брака си,а наследници на Н. М. са били нейните братя и сестри,всички починали много години преди нея.Общо живите наследници на Н. М. /и праводателите на ищеца/са 45,от които един племенник,15 внука и 29 правнука с постоянни адреси в десет населени места в страната.Безспорно е било установено по делото от показанията на св.П.,че до смъртта на Н. М. никой от наследниците и не я е посещавал,тя не ги е споменавала,а в последните години на живота и за нея се е грижил единствено синът на съпруга и А. В. К. и както той,така и ответниците по делото не ги познават.Състоянието на обективна невъзможност, съгласно съдебната практика е изключение и не може да се прилага разширително,като в настоящия случай е налице именно такава хипотеза- съсобствениците не се познават,нямат кръвна връзка,между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието,а в случая и техният брой ,които изключват всякаква възможност за демонстриране на владението и отблъскване на несъществуващи претенции за съсобственост от страна на наследниците на Н. М./Р №17 от 01.03.2017г.по гр.д.№2923/2016г.на ВКС/.Намират за неоснователни и оплакванията,че съдът не се е произнесъл по възражението за нищожност на договора за доброволна делба от 1997г.и отмяната на констативния нотариален акт от 1995г.,като се сочи,че това не е порок на решението,тъй като произнасянето по тези искания съдът дължи само ако бе приел,че искът за делба е основателен и достигнал до извод,че е налице съсобственост между ищеца и ответниците.Отправеното до БОС искане е решението на БРС да се потвърди като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени искания. В подадения писмен отговор въззиваемите Н. Д. П. и П. Д. П.,представлявани от тяхната майка и законен представител И. Н. Н.,подаден чрез пълномощника им адв.Ирен Цветкова от САК въззивната жалба също е оспорена като неоснователна и е отправено искане същата да бъде оставена без уважение.Намират,че правилно БРС е приел,че ответниците са единствените собственици на делбените имоти и е отхвърлил предявеният от ищеца иск за допускането им до делба като неоснователен.Оплакванията в жалбата относно изводите на съда за изтеклата придобивна давност в полза на ответниците намират за неоснователни,като в отговора се сочи,че ответниците са доказали упражняването на фактическата власт върху имотите от момента на възстановяването им от Поземлената комисия през 1994г.,включително и чрез сключване на договори за наем и получаване на наемна цена,като не са допускали трети лица да въздействат върху имотите с фактически или правни действия. Владението им е било непрекъснато за целия период от повече от 30 години,спокойно и явно,включително и чрез действия по обособяване на дяловете на всеки един от наследниците.Намерението за своене също е установено ,като от представеното завещание на В. М. се установява,че във вътрешните отношения между ответниците те са се смятали за единствени съсобственици на процесните имоти,с които общият им наследодател се е разпоредил преди смъртта си.Волята на В. М. е била тези земи,които преди внасянето им в ТКЗС са били негова лична собственост,да се запазят за децата му,с които той е имал пряка родствена кръвна връзка.За завещанието му съпругата Н. М. е знаела и приживе не се е противопоставила и не е предприела каквито и да е действия,насочени към оспорване на завещанието и възстановяване на запазената част от наследството на съпруга и.Това нейно съгласие е създавало допълнително увереност у ответниците,че имотите принадлежат само на тях.Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на становището,че в случая не е било необходимо да е налице промяна на намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си,тъй като с оглед наличието на завещателно разпореждане ответниците са считали себе си за единствените легитимни собственици на процесните имоти.Дори и да не бъдат споделени тези аргументи,въззиваемите считат,че е имало обективна невъзможност да се манифестира завладяването по отношение праводателите на ищеца,като се позовават на съдебна практика на ВКС по сходни казуси.Считат,че липсата на знание за съществуването на роднини на Н. М. и липсата на отношения с тях е изначална обективна невъзможност ответниците да демонстрират нещо различно по отношение на процесните имоти,освен това,което са демонстрирали принципно,без конкретен адресат,като излагат допълнителни аргументи,сходни с изложените в отговора на останалите въззиваеми.Намират за несъстоятелни оплакванията в жалбата,че съдът е изградил изводите си само върху показанията на един свидетел,като се сочи,че са били представени писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ответниците,които са били обсъдени от съда,заедно със свидетелските показания и не са намерени основания да не бъдат кредитирани показанията на свидетелката.Родствената връзка на св.Е. П. с ответниците не опорочава сама по себе си показанията,тя е разказала за свои преки впечатления и не е изразила субективни предположения,както се твърди в жалбата,а показанията и не противоречат на писмените доказателства по делото.Независимо от благоприятния изход от спора за ответниците,те не споделят становището на съда,че след смъртта на В. М. в обема на наследствените права на Н. М. е следвало да се включат и процесните имоти ,като се изразява и несъгласие с извода на съда,че завещанието не е произвело целеното правно действие,с позоваването на чл.19 от ЗН,както и с възприетото от съда становище,че представените договори за продажба на наследство са противопоставими на ответниците. Изложени са подробни правни доводи в подкрепа на обратното становище,застъпвано от ответниците пред първата инстанция,а по отношение на договорите за продажба на наследство се посочва,че от представените 29 договора ,17 не са вписани в СВ и на основание чл.212 ал.3 от ЗЗД не могат да бъдат противопоставени на ответниците. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да се потвърди като правилно и законосъобразно,няма доказателствени искания,претендират се разноски. В частната жалба,подадена от ответницата Т. М. П. чрез адв.Радулов срещу Определение № 518 от 29.01.2026г.постановено от БРС по делото по реда на чл.248 ГПК,същото се оспорва като незаконосъобразно. Посочва се,че искът за делба е отхвърлен,поради което не е приложима разпоредбата на чл.355 ГПК за заплащане на разноски от съделителите съобразно стойността на дяловете им.При отхвърляне на иска за делба,какъвто е настоящият случай,разноските следва да се разпределят съобразно правилото на чл.78 ГПК.На ответницата не е могло да бъде известно какво ще е решението на съда,поради което счита,че искането и за присъждане на разноски е своевременно и съобразно процесуалните правила.Моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата на жалбоподателката за допълване на решението с присъждане на разноски в полза на ответницата Т. П.. В съдебно заседание въззивникът,редовно призован,се явява лично и с адв.Трендафилка Стоянова, която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемите,редовно призовани не се явяват и не се представляват.Постъпили са писмени молби от пълномощниците им адв.Начева и адв.Цветкова,в които е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба,поддържат се отговорите,няма доказателствени искания. Адв.Цветкова е заявила и претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по представен списък по чл.80 ГПК. При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт. Делото е за делба и е във фазата по допускането и. Ищецът е предявил срещу ответниците иск за делба на гореописаните общо шест недвижими имота,находящи се в землището на гр.Бургас,кв.Сарафово,при квоти 10/30 ид.ч. - ЗА С. П. Г., ЕГН •••••••••• 10/30 ид.ч. - ЗА В. А. М., ЕГН •••••••••• 5/30 ид.ч. - ЗА Т. М. П., ЕГН •••••••••• 1/30 ид.ч. - ЗА Л. Д. Н., ЕГН •••••••••• 1/30 ид.ч. - ЗА Н. Д. П., ЕГН •••••••••• 1/30 ид.ч. - ЗА Т. Д. П., ЕГН •••••••••• 1/30 ид.ч. - ЗА М. Д. П., ЕГН •••••••••• 1/30 ид.ч. - ЗА П. Д. П., ЕГН ••••••••••. В исковата молба ищецът е твърдял,че процесните имоти са били собственост на общия наследодател В. К. М. , починал на •••год., който след смъртта си е оставил за свои законни наследници съпруга - Н. Ж. М.,починала на •••год. и две деца – А. В. К., починал ••• г. и Л. В. П. – починала на •••г. Заявил е, че по силата на общо 29 бр. договори за покупко-продажба на наследство е придобил наследството на Н. Ж. М., включително съответните идеални части от процесните имоти, а ответниците се явяват наследници на А. В. К., и Л. В. П.. Твърдял е, че процесните имоти са възстановени с решение № Е28/09.06.1994г., на ПК по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, като след възстановяването им е бил сключен договор за доброволна делба от 15.12.1997 г., в който не са участвали наследниците на Н. Ж. М., поради което същият се оспорва като нищожен на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Ответницата Т. М. П. е представила писмен отговор в срок,в който е оспорила качеството на съсобственик на ищеца, като е твърдяла, че договорите за продажба на наследство не са породили правно действие и са и непротивопоставими, поради липсата на надлежно вписване.Оспорени са и наследствените права на праводателите на ищеца. Направено е възражение за придобиване на имотите по давност. Ответниците В. А. М., Л. Д. Н., Т. Д. П. и М. Д. П. също са представили писмен отговор, с който са оспорили иска за делба като неоснователен.Твърдели са, че в наследството на Н. Ж. М. не се включват идеални части от процесните имоти и затова по силата на представените договори за продажба на наследство ищецът не може да се легитимира като собственик. Н. М. е втора съпруга на общия наследодател В. К. М., който към момента на придобиване на имотите е бил в брак със С. М. и от брака си те имат две деца- А. В. К. и Л. В. П.. Първата съпруга С. М. е починала през ••• г. , колективизацията и включването на земите в ТКЗС е приключило към ••• г., а бракът на наследодателя с Н. М. е сключен през ••• г., като от него нямат общи деца. Заявили са твърдение, че Н. М. няма качеството на преживяла съпруга и по отношение на възстановените по силата на земеделската реституция земи не е придобила никакви права. Наред с това са твърдели,че наследодателят е подал лично заявлението за възстановяване на земите през 1991 г.,а през 1992 г. е направил саморъчно завещание, с което е завещал цялото си имущество на своите деца – А. и Л.. Затова единствено ответниците, като техни наследници се считат за собственици на процесните имоти и са предприели действия за тяхното поделяне. При условията на евентуалност тези ответници също са направили възражение за придобиване на имотите по давност. Оспорили са и договорите за продажба на наследство, представени от ищеца, с твърдения, че за част от тях не е било извършено вписване и същите са непротивопоставими на ответниците. Оспорили са и представителната власт на пълномощника, представлявал продавача - П. В.ев Г.. Ответниците Н. Д. П. и П. Д. П., представляван от неговата майка И. Н. Н. също са подали в срок писмен отговор,с койтоса оспорили предявения иск,като са изложили аналогични доводи и аргументи за липсата на наследствени права у праводателите на ищеца. Твърдели са,че след влизане в сила на ЗСПЗЗ, през 1991 г. В. К. М. е подал заявление за възстановяване на собствеността върху одържавените му имоти, а на 10.03.1992 г., със саморъчно завещание, оставено за съхранение в нотариата при Бургаския районен съд, той е завещал поземлените си имоти на двете си деца - А. В. К. и Л. В. П.. На 09.03.1993 г. завещанието е било обявено от нотариус Д. Райнова. Твърди се, че с решение № Е28 от 09.06.1994 г. по чл. 14 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ на Поземлената комисия гр. Бургас по преписка № № 8728 от 22.08.1991 г. е била възстановена собствеността върху процесиите имоти на наследниците на В. К. М.. На 28.11.1995 г. А. В. К. и Л. В. П. (П.) се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 162, том XVI, дело № 4 8444/1995 г. на нотариус при Бургаския районен съд. След това с договор за доброволна делба на недвижими имоти от 15.12.1997 г. с нотариална заверка на подписите с per. № 5525/16.12.1997 г., вписан в Службата по вписванията гр. Бургас на 16.12.1997 г., том XI, № 32,33, наследниците на А. В. К и Л. В. П., а именно В. А. М., Д. М. П. и Т. М. П., след изпълнение на процедурите по разделяне на придобитите по наследство имоти, са получили в дял новообразувани такива, съобразно притежаваните от тях идеални ччасти. През 2022 г. между част от настоящите ответници Л., Н., Т., М. и П., явяващи се наследниците на Д. П., е било образувано производство по чл. 30, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството - гр. дело № 66518/2022 г. на Софийския районен съд, 160-ти състав, с което решение (влязло в законна сила на 20.03.2024 г.) в полза на Н. и П. П. са възстановени запазените им идеални части от наследството на Д. П., включващи и три от процесните имоти. Твърдели са, че Н. М. няма качество на „последващ съпруг“ по смисъла на чл. 9а от Закона за наследството и съобразно Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 по тълкувателно дело № 1/1998 г. на ОСГК, както и поради наличие на завещателни разпореждания от страна на В. М. в полза на децата му - А. и Л.,поради което процесните имоти никога не са влизали в наследството на Н. М. и не са станали собственост на нейните законни наследници-праводатели на ищеца. В тази връзка е направено възражение за нищожност на всички договори за продажба на наследство, поради противоречие със закона. Договорите за продажба на наследство са били оспорени и поради липса на представителната власт на пълномощника на продавачите - П. В. Г. във всички договори, в които фигурира като такъв. Тези ответници също са направили възражение за придобивна давност, поради владение на имотите продължило над 30 г. - от 09.06.1994 г. – с начало на владението датата, на която са възстановени с решението на Поземлената комисия гр. Бургас на наследниците на В. М. до настоящия момент. В случай,че съдът допусне делба,са заявили следните квоти:- 90/270 за ищеца; 90/270 за В. М.; 45/270 за Т. М. П.; 11/270 за Т. Д. П.; 11/270 за М. Д. П.; 11/270 за Л. Д. П.; 6/270 за Н. Д. П.; 6/270 за П. Д. П.. От фактическата и правна страна на спора БОС установи следното: Не се спори по делото и се установява от представеното удостоверение за наследници № 94-01-1108 от 16.01.2023г.на община Бургас, че В. К. М. ,роден на •••г. е починал на •••г.,като е оставил за свои законни наследници синът си А. В. К./М./,починал на •••г.,дъщеря си Л. В. П.,починала на 0•••г. и съпругата си Н. Ж. М.,починала на •••г.В. К. М. е имал предходен брак,сключен със С. М.,починала през •••г.,от който брак са родени двете им деца Л. и А. В.. Видно от представения препис-извлечение от акт за сключен граждански брак,В. К. М. е сключил втори по ред граждански брак с Н. Ж. К./М./ на ••• г. ,като от брака им няма родени деца.Н. М. няма деца и от предходния си брак, поради което и съгласно чл.8 ал.1 ЗН нейни наследници по закон се явявят общо шест братя и сестри. Тъй като всички братя и сестри на Н. М. са починали преди нея, съгласно чл.10 ал.2 от ЗН нейни наследници по право на заместване са децата или внуците на братята и сестрите и,които понастоящем съгласно представеното удостоверение за наследници са общо 45 лица. Ищецът черпи правата си от договори за продажба на наследство,сключени с живите наследници на Н. М.,част от които договори не са вписани в Службата по вписванията. Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства,че ответниците са законни наследници на децата на В. М.,както следва : ответникът В. А. М. е наследник на А. В. К./М./,починал на •••г./,ответниците Т. М. П., Л. Д. Н.,Н. Д. П. и Т. Д. П. са наследници на Л. В. П./починала на •••г./ . От приетата като доказателство по делото преписка на ПК-Бургас №28 от 22.08.1991г.се установява,че В. К. М. приживе лично е подал заявление да му бъде възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на кв.Сарафово,гр.Бургас,общо 35 дка. Представени са и два нотариални акта за собственост на тези имоти на основание договори за покупко продажба от 29.12.1947г., в преписката е приложено и удостоверение от ТКЗС “Христо Ботев”, че същият е бил приет за член кооператор от 27.5.1950 г. и като такъв е внесъл 35 дка земя в стопанството. С протоколно решение № 1709 от 21.09.1992г.на ПК-Бургас,което също е част от преписката е признато и определено за възстановяване правото на собственост на заявителя В. М. върху 35 дка земеделски земи с план за земеразделяне,с посочено основание за възстановяването чл.18 ж ал.2 ППЗСПЗЗ и протокол №1709 от 21.09.1992г.по чл.18 г ППЗСПЗЗ.Взето е решение,че се възстановяват общо 35 дка земеделски земи при условията на чл.15 ал.2 и чл.17 ал.2 ЗСПЗЗ,като заявлението на В. М. е било уважено изцяло. С Решение № Е28 от 09.06.1994г.на ПК-Бургас,на основание гореописаното протоколно решение и влезлият в сила план за земеразделяне е възстановено правото на собственост на В. М. върху три земеделски имота,с обща площ 35 дка. Възстановено е правото на собственост с план за земеразделяне и протокол № 1709/21.09.1992 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № 8728/22.08.1991 г., на следните имоти: посевна площ от 10.894 дка в местността “Соката”, представляващ имот № 4009 по плана за земеразделяне; лозе от 11.502 дка в местността “Соката”, представляващ имот № 6052 по плана за земеразделяне и посевна площ от 12.635 дка в местността “Кюшето” представляващ имот № 18063 по плана за земеразделяне. От представената преписка на ПК – Бургас се установява, На 06.10.1994г.е извършен въвод във владение върху имотите,посочени в решението от 09.06.1994г. на наследниците на В. К. М.. Със саморъчно завещание от 10.03.1992 г., обявено на 09.03.1993 г.,представено и прието като доказателство по делото, общият наследодател В. К. М. е завещал в трета точка от завещанието на сина си А. В. К /М./ 1/2 идеална част и на дъщеря си Л. В. П. 1/2 идеална част от земите, които е включил в ТКЗС с обща площ от 35 дка и които е притежавал по нотариални актове от 1947г. Със същото завещание наследодателят се разпоредил в полза на своите деца с притежаваната от него къща и дворно място, а в полза на своята съпруга Н. Ж. М. е оставил “доживотно ползване на южната стая на първи етаж от къщата”, в която са живели. Приживе на преживялата съпруга Н. М. е бил издаден констативен нотариален акт № 162 том ХV I ,дело № 8444/1995г.от 28.11.1995г.за собственост на възстановените земеделски имоти на наследниците на В. К. М.,като за собственици са признати само децата на В. М.- А. К. и Л. П.. С договор за доброволна делба от 15.12.1997 г.,вписан на 16.12.1997г., сключен между наследника на А. К.- В. А. М. и наследниците на Л. В. П. - Т. М. П. и Д. М. П., вписан са поделени възстановените в полза на наследодателя В. К. М. земеделски земи с решение на ПК гр. Бургас № Е28/09.06.1994г., като трите имота са реално разделени на общо шест и разпределени между страните по договора, обособени в два дяла – един общ дял за наследниците на Л. В. П. и един дял за ответника В. А. М.. По делото е прието като доказателство и удостоверение с изх.№12 от 08.12.2025г.,издадено от ЗКПУ „Сарафово“,от което се установява,че от 1995г.до момента са сключвани договори за обработка на земеделските земи от ответниците или техни пълномощници,а дължимите суми са изплащани само на тях.Представени са и договори за отдаване ползването на земеделски земи от собствениците-член кооператори и договори за наем на селскостопанска земя ,сключвани от В. А. М.,Т. и Д. П. с кооперацията през периода 2010г.-2024г. По делото не се спори, че тези имоти са идентични с процесните, а именно: поземлен имот с идентификатор 07079.1.247 по КККР на гр.Бургас, в местност „СОКАТА“ с площ от 5428 кв. м.; поземлен имот с идентификатор 07079.1.248 по КККР на гр.Бургас, в местност „СОКАТА“ с площ от 5430 кв. м.; поземлен имот с идентификатор 07079.1.477 по КККР на гр.Бургас, местност „СОКАТА“, площ: 5 751 кв. м.; поземлен имот с идентификатор 07079.1.478 по КККР на гр.Бургас, местност „СОКАТА“, площ: 5 752 кв. м.; поземлен имот с идентификатор 07079.20.203 по КККР на гр.Бургас, местност „ЪГЪЛА“, с площ 4 738 кв. м. /преди местността „КЮШЕТО“/; поземлен имот с идентификатор 07079.20.207 по КККР на гр.Бургас, в местност „ЪГЪЛА“, с площ 4 736 кв. м., /преди местността „КЮШЕТО“/. В мотивите на обжалваното решение по спорния между страните въпрос дали в наследствената маса следва да се включват и реституираните земеделски земи БРС е дал отговор,че те се явяват „новооткрито наследство“ по смисъла на чл.91а ЗН, тъй като административната процедура по възстановяване на собствеността на конкретните земеделски имоти е завършена едва след смъртта на наследодателя, с издаденото решение на ПК гр. Бургас № Е28/09.06.1994г. БРС е съобразил задължителните указания по приложението на закона с т.1 от Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, според което решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови такива с план за земеразделяне имат конститутивно действие, като е приел,че такова е само решението на ПК гр. Бургас № Е28/09.06.1994г., с което се индивидуалиризат възстановените с план за земеразделяне земеделски земи. БРС е приел,че макар заявлението за възстановяване на земята да е било подадено от В. М. през 1991г. и с решение от 20.09.1992 г. от ПК-Бургас на същия е определено право на възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне за 35 дка, с това решение не е завършена административната процедура по възстановяването на собствеността. БРС е приел,че с решението на ПК от 09.06.1994г., с което се индивидуализират съответните земеделски земи (по площ, категория, номер по плана за земеразделяне и граници), възниква и правото на собственост в патримониума на реституирания собственик. Когато наследството е открито преди този момент /каквато е настоящата хипотеза/, възстановените по-късно земеделски земи се явяват “новооткрито наследство”, съобразно дадената дефиниция в чл. 91а ЗН. Следващият спорен по делото въпрос е относно действителността на завещанието от 10.03.1992 г. ,по който БРС е приел,че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, частните завещателни разпореждания на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се обхващат от приложното поле на чл. 90а ЗН, като нормата намира приложение за универсални завещания. Приел е,че тъй като процесното завещание се отнася до определено, точно индивидуализирано имущество, съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН, то е частно и придава качеството на заветник на лицето, в чиято полза е извършено. Приел е,че тъй като завещанието от 10.03.1992г.е било извършено след одържавяване на земеделските земи и преди възстановяване на собствеността върху тях в полза на бившия собственик, то няма действие по отношение на възстановените впоследствие земеделски земи и е недействително ,защото съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Позовал се е на т. 3 от посоченото по-горе тълкувателно решение № 1/2004 г., ОСГК на ВКС и е достигнал до извод,че наследството е преминало към наследниците по закон,един от които е преживялата съпруга Н. Ж. М.. В мотивите на решението си БРС е обсъдил и въпроса дали за Н. М.,която се явява последваща съпруга е възникнало правото да наследи възстановените на В. К. М. земеделски земи, с оглед разпоредбата на чл. 9а ЗН,тъй като се касае за “новооткрито наследство”. Съдът се е ръководил от дадените разяснения с тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, според които, за да бъдат отречени правата на наследниците следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. 2. съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3. от брака да няма родени или осиновени деца. 4. последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. Тъй като в случая последната предпоставка не е налице, доколкото Н. Ж. М. е починала на ••• г., а собствеността е възстановена с решение от 09.06.1994г.,съдът е приел, че възстановените земеделски земи се наследяват от тримата законни наследници на бившия собственик неговата съпруга Н. Ж. М. и двете му деца В. А. М. и Л. В. П., при равни квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, съгл. чл. 9 ЗН. БРС е приел,че договорите за продажба на наследство, в които се включват и процесните недвижими имоти са валидни,поради което е разгледал направеното при условията на евентуалност възражение за придобиването им по давност от ответниците и го е намерил за основателно. Съобразил е дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, които са в смисъл,че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Взел е предвид,че следва да се установи,че упражняващите фактическа власт съсобственици са манифестирали пред останалите съсобственици намерението си да своят техните идеални части от съсобствения имот, освен ако това е обективно невъзможно и настоящият случай е именно такъв. БРС е приел,че ответниците, явяващи се внуци и правнуци на общия наследодател са се считали за единствени собственици на процесните имоти до подаване на исковата молба, от който момент за узнали за претенциите на ищеца. Въз основа на показанията на св.Е. П. съдът е направил извод, че от момента на възстановяване на земеделските земи фактическа власт върху тях са упражнявали единствено от ответниците.Свидетелката е посочила, че е живяла в една къща с общия наследодател дядо В. и неговата съпруга Н., която е знаела за имотите и за оставеното завещание и не е имала никакви претенции. До 2017 г. св. П. се е грижила за договорите за земеделските земи, които семейството е отдавало под аренда, като до тогава, а и до сега никой никога не е предявавал претенции към тях. Свидетелката е посочила,че до смъртта на Н. М. през 1996 г. не знае нейни близки да са идвали да я посещават, нито са и известни нейни братя и сестри,а за нея се е грижил до последно А. М./баща на ответника В. М./. Съдът е приел, че за ответниците е била налице обективна възможност да противопоставят своето намерение на неизвестните за тях наследници на втората съпруга на дядо им,тъй като се касае се за непознати и многобройни лица /над 40/, нито едно от които не е проявило интерес към наследодателката Н. М. приживе или да е заявило претенции за наследяване след нейната смърт. БРС е взел предвид и факта,че като заветници двете деца на В. М., макар и неправилно, субективно са считали Н. М. за изключена от правото да наследи тези земеделски земи и претенциите на наследниците и са станали известни на ответниците едва с подаването на исковата молба. Съдът е взел предвид също така,че не се установява по делото двете групи наследници – тези на преживялата съпруга от една страна и респ. внуците на наследодателя от друга страна, въобще да са се познавали. Приел е,че ответниците са доказали успешно,че са извършили действия,с които са престанали да държат идеалните части от вещта за другите съсобственици и са започнали да ги своят,тъй като по делото е било доказано,че фактическата власт е била обективно установена от ответниците, доказано е намерението за своене и няма данни то да е било смущавано някога от наследниците на преживялата съпруга. Съобразил е,че по делото е било доказано чрез представеното удостоверение от ЗКПУ “Сарафово” гр. Бургас и приложените договори, в периода от 1995 г. до настоящия момент земеделските земи са били предоставени на кооперацията за обработване от праводателите на ответниците и някои от самите ответници,като други лица освен ответниците не са получавали ежегодна рента и не са заявявали претенции към кооперацията. Действително отдаването на имота под наем е действие по управление, което може да бъде извършено от името на един от съсобствениците,но в случая по делото е било доказано, че ответниците са считали за свои процесните имоти от момента на тяхното възстановяване през 1994г. и при липсата на заявени права от трети лица, вкл.от наследници на Н. М., те са упражнявали фактическата власт в продължение на почти тридесет години.По гореизложените съображения БРС е достигнал до извод,че ответниците са придобили собствеността върху идеалните части на Н. М. от процесните имоти на основание чл.79 ЗС чрез непрекъснато давностно владение за период повече от десет години, с начало на владениетовъзстановяването на собствеността върху имотите през 1994г. Крайният решаващ извод на БРС е,че предявеният иск за делба следва да се отхвърли,тъй като не е налице съсобственост с ищеца върху процесните имоти, а имотите са собственост само на ответниците. С въззивната жалба са оспорени изводите на БРС за основателността на възражението на ответниците за придобиването по давност на идеалните части на Н. М. от делбените имоти. Оспорен е изводът на съда,че е била налице обективна невъзможност да се манифестира промяната в намерението на владеещия съсобственик,като счита,че според съдебната практика по чл.290 ГПК на ВКС- Решение № 17 от 01.03.2017г.по гр.д.№2923/2016г.на първо г.о.на ВКС и Решение № 214 от 28.10.2015г.по гр.д.№1919/2015г.на първо г.о.на ВКС тази обективна невъзможност е налице когато невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство,напуснал е пределите на страната преди години,не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот,а в случая по делото не са установени такива факти. БОС намери оплакванията на въззивника за неоснователни,като споделя изложените от БРС мотиви и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Съдебната практика е еднопосочна в разбирането си,че преценката относно конкретните действия,с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си могат да бъдат различни и съдът я извършва съобразно доказателствата,събрани по делото. Обжалваното решение не е в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК,обективирана в Решение № 214 от 28.10.2015г.по гр.д. №1919/2015г.на първо г.о.на ВКС и Решение № 17 от 01.03.2017г.по гр.д. №2923/2016г.на първо г.о.на ВКС.Обективната невъзможност на владеещия съсобственик да манифестира завладяването на идеалните части на невладеещия съсобственик чрез действия,обективиращи промяната на намерението му ,които да са достигнали до знанието на невладеещия не се ограничава само до разгледаните в тези решения казуси,които не са сходни с настоящия и тази съдебна практика не е относима към случая. ВКС е формирал съдебна практика по чл.290 ГПК относно обективната невъзможност,която е относима към настоящия казус и макар БРС да не се е позовал изрично на тази съдебна практика в мотивите на решението си,се е ръководил от дадените в нея разрешения. В решение № 17/01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2016 г. на ВКС, II-ро г. о.е прието,че съС.ие на обективна невъзможност има и в случаи, при които съсобствениците или изобщо не се познават или между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието В решение № 51 от 02.06.2016 г. по гр. д. № 68/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., за обективна невъзможност е приет случай, при който упражняващите фактическата власт са имали съзнанието на изключителни собственици предвид незнанието им относно наличието на друг наследник.Решението на БРС не противоречи,а изцяло е в съответствие с тази съдебна практика. Правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото,районният съд е приел,че за ответниците е било обективно невъзможно да извършат действия по манифестиране на владението си върху имотите в тяхната цялост спрямо невладеещите наследници на Н. М., тъй като се касае за наследници по съребрена линия/деца,внуци и правнуци на братята и сестрите на Н. М./, общо на брой над 40 лица,непознати на ответниците, живеещи в много населени места и никой от тях не е поддържал контакти с наследодателката си, нито е заявявал каквито и да било претенции в продължение на тридесет години към правото на собственост върху идеални части от процесните земеделски имоти. В конкретиката на настоящия казус въззивният съд намери,че следва да се вземе предвид и установеният по делото факт, че след смъртта на наследодателя В. М. през 1993г. и възстановяване на правото на собственост върху процесните имоти през 1994г., праводателите на ответниците А. М. и Л. П. са установили съвладение върху тях на правно основание - наследяване по закон и по завещание. Саморъчното завещание на В. М. е било обявено на 09.03.1993г.,по-малко от два месеца след смъртта му и е послужило като основание за установяване на владение от праводателите на ответниците върху идеалните части от имотите, които би следвало да получи Н. М. като законен наследник на починалия си съпруг. Владението е било установено приживе на Н. М. и е било манифестирано пред нея лично и непосредствено от децата на В. М. по начин,който несъмнено е обективирал намерението им да владеят изцяло земеделските имоти за себе си. Завещанието не е било оспорено от Н. М.,нито от законните и наследници след смъртта и през 1996г.,а според св.П. тя е била съгласна с волята на покойния си съпруг,а децата на В. М. са полагали грижи за нея до смъртта и,съобразно волята на завещателя. Така,праводателите на ответниците са установили и упражнявали до смъртта си непрекъснато владение върху процесните имоти, с явно манифестирано пред Н. М. намерение да своят имотите в тяхната цялост. След смъртта на А М. и Л. П.,техните законни наследници са получили владението върху имотите и са продължили да го упражняват непрекъснато,без да променят собственическите си намерения. През този дълъг период от време законните наследници на А М. и Л. П. са упражнявали владението върху имотите със съзнанието,че са техни единствени собственици и считайки завещанието на В. М. за действително и по отношение на земеделските земи. Те са извършили редица действия, обективиращи намерението им да своят наследствените идеални части на Н М. от възстановените земеделски имоти- през 1997г. са извършили доброволна делба на имотите; наследниците на Л. П. са водили и друго дело за делба помежду си,включващо и част от земеделските земи; участвали са в административно производство по чл.16 от ЗУТ през 2022г.за урегулиране на нивите в м.“Кьошето“ /“Ъгъла“/,приключила със заповеди на кмета на община Бургас/л.72,л.73 и л.74 от делото на БРС/. Всички установени от доказателствата по делото,извършени действия от ответниците и техните праводатели през изтеклите тридесет години водят до безпротиворечив извод,че през 1994г. те са установили владение върху процесните земеделски имоти,упражнявали са го явно и непрекъснато в продължение на повече от десет години,като са манифестирали пред всички намерението си да своят имотите в тяхната цялост. Намерението на ответниците е било осъществявано явно и по начин,че всеки да го възприеме безпротиворечиво като намерение да владеят за себе си. Праводателите на ответниците,а впоследствие и самите ответници са считали,че владеят наследствените идеални части на Н. М. на правно основание,годно да ги направи собственици- завещанието на наследодателя В. М.,а липсата на оспорване на завещанието от страна на Н. М. и нейните наследници е затвърдила субективното им възприятие, че са собственици и на тези идеални части от имотите.В продължение на тридесет години ответниците са имали съзнанието,че са единствените собственици на земеделските имоти,тъй като никой не е оспорил правата им, които са считали,че са придобили по силата на завещанието и де факто,в тази ситуация,поради дезинтересирането и бездействието на праводателите на ищеца, те не са знаели, че има и други наследници или лица,които претендират наследствени права върху имотите. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба,че съдът неправилно е ценил отдаването под наем на делбените имоти като манифестиращо владението на ответниците действие. БРС изрично е посочил,че отдаването под наем в съдебната теория и практика се възприема като действие на управление,което може да бъде извършено от името на един от съсобствениците. В случая ответниците са отдавали под наем делбените земеделски земи в продължение на тридесет години, през който дълъг период наследниците на Н. М. не са заявили никакви претенции и именно този факт съдът е приел,че е от значение за извода,че те не са проявили никакъв интерес към съсобствения имот в продължение на този дълъг период от време. Неоснователно е и оплакването,че съдът е изградил решаващите си изводи почти изцяло върху показанията на един свидетел,който е родствено свързан с ответниците,няма преки впечатления относно наследниците на преживялата съпруга и изразява субективни предположения,а не свидетелства за факти. Показанията на свидетелката въззивният съд намира,че правилно са кредитирани,тъй като при извършване на преценката по чл.172 ГПК се установява,че са безпротиворечиви и кореспондират изцяло с изобилните писмени доказателства по делото. Неоснователни са и оплакванията,че съдът не се е произнесъл по възражението за нищожност на договора за доброволна делба от 1997г.,което представлява преюдициален въпрос с основание чл.75 ал.2 ЗН и не е отменен съобразно чл.537 ал.2 ГПК констативният нотариален акт от 1995г.,от който ответниците черпят правата си. Тъй като съдът правилно,обосновано и законосъобразно е приел,че искът за делба следва да се отхвърли като неоснователен,тъй като не се установява процесните имоти да са съсобствени между ищеца и ответниците, то правилно не се е произнесъл по тези възражения и искания на ищеца. Нормата на чл.75 ал.2 ЗН гласи,че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.За да се разгледа по същество това възражение,както и искането за отмяна на констативния нотариален акт, по делото следва първо да е установено, че ищецът има качеството сънаследник на имотите/или правоприемник на наследниците,както се твърди в случая/. По гореизложените съображения и при споделяне на изложените от БРС мотиви,довели до извода му за неоснователността на предявения иск за делба,БОС намери въззивната жалба за неоснователна,поради което обжалваното решение следва да се потвърди като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото. Въззивният съд е ограничен в проверката си за законосъобразност на решението от оплакванията във въззивната жалба,като служебна проверка извършва само за нищожност и допустимост на обжалваното решение. Тъй като всички оплаквания на въззивника са неоснователни, то насрещните аргументи и доводи в отговорите на въззиваемите страни за неправилност на други изводи на БРС, не следва да се обсъждат от съда. Частната жалба на Т. М. срещу Определение № 518 от 29.01.2026г.постановено от БРС по делото по реда на чл.248 ГПК,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на решението в частта за разноските въззивният съд намери за неоснователна. Правилно и в съответствие със закона БРС е приел,че договорът за правна защита и съдействие е представен за първи път с молбата за изменение на решението в частта за разноските,а не най-късно в съдебното заседание,в което е приключило разглеждането на делото,поради което искането е несвоевременно. Неоснователни са оплакванията,че съдът е следвало да присъди разноски,тъй като отхвърля иска за делба.В случая съдът е отказал присъждане на разноски поради несвоевременното им заявяване,а не защото се касае за иск за делба. Разноските за първата фаза на делбата също следва да бъдат своевременно заявени,независимо,че се присъждат с решението по извършване на делбата. С оглед изхода от въззивното обжалване,право да получат разноски за въззивното производство имат въззиваемите страни. В полза на Н. Д. П. и П. Д. П.,малолетен,действащ чрез законния си представител И. Н. Н.-майка следва да се присъдят 2454.20 евро разноски за адвокатско възнаграждение ,по 1227.10 евро за всеки от тях,съобразно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. В полза на останалите въззиваеми съдът не присъжда разноски,тъй като не са направени искания,а въззиваемата Т. М. е направила искане,но не е представила доказателства за направени разноски за защитата и във въззивното производство. Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд