Решение № 4843 от 13.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5901/2024 г.

Предмет на делото са три осъдителни иска с правна квалификация чл. 403, ал. 1 от ГПК, предявени при обективно кумулативно съединяване.

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. К. Д. ЕГН ••••••••••, с която са предявени три иска с правно основание чл. 403, ал.1 ГПК, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД срещу Г. И. Х., за осъждане на ответника да заплати

обезщетение за причинени на ищеца вреди от неоснователно наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнителните действия“ по изп.д. № 20117810400789 по описа на ЧСИ Г. Д., с рег. № 781 на КЧСИ, допусната с Определение № 2824 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 1525/2019 г. на СГС, както следва:

• иск за сумата от 74 135,31 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от лишаването от ползване на имот представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица“, бул. „••••••••, с площ от 97,31 кв. м., за периода от 14.02.2019 г. до 03.04.2024 г., в размер на вредата от по 1 215,33 лева за всеки месец от процесния период;

• иск за сумата от 5 000 лева, представляваща имуществена вреда, изразяваща се в амортизирането на жилището и изхабяване на намиращото се в него обзавеждане за периода от 14.02.2019 г. до 03.04.2024 г.;

• иск за сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца в периода от 14.02.2019 г. до 03.04.2024 г., изразяващи се в стрес, тревога, притеснения и безпокойство от неоснователното му лишаване от правото да ползване имота, придобит на публична продан в по изп.д. № 20117810400789 по описа на ЧСИ Г. Д..

В исковата молба се твърди, че ищецът имал намерение да купи жилище в централните райони на гр.София за нуждите на семейството му. Изложено е, че през 2017 г. ищецът Д. разбрал за насрочена от ЧСИ Г. Д., с per. № 781, публична продан на недвижим имот, по изп. дело № 789/2011г. в периода от 01.05.2017 г. до 01.06.2017 г. Продаваният недвижим имот, представлявал: самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № 68134.1001.672.2.2 - Апартамент № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район - „Триадица“, бул. „••••••••, с площ от 97,31 кв. м. Пазарната стойност на имота, съгласно оценка на лицензиран оценител възлизала на 364 930 лева. Ищецът подал заявление за участие в публичната продан, внесъл обявения задатък, като е обявен за купувач при цена на имота - 397 740 лева. Сочи се, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 09.07.2017 г. по изп. д.№ 789/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д., процесният имот е възложен на ищеца. Постановлението за възлагане било обжалвано от длъжника по изпълнението Т. П. И. и от трето лице Г. И. Х. – син на длъжника. Ответникът Х. се е легитимирал хпри обжалването като трето лице с правен интерес и твърдял, че е придобил имота чрез дарение от своята майка - Т. И., с нотариален акт, предхождащ постановлението за възлагане на недвижимия имот, издадено от ЧСИ Д..

Сочи се, че с Определение № 2824 от 04.02.2019 г. постановено по гр.д. № 1525/2019 г. на СГС е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, спрямо Н. К. Д. /ищец в настоящия процес/, че Г. И. Х. /ответник в настоящия процес/ е собственик на апартамент № 2, находящ в гр. София, Столична община, район - „Триадица“, бул. „••••••••, с площ от 97,31 кв. м. С постановения съдебен акт е одобрена поисканата от ответника обезпечителна мярка, а именно „спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 789/2011 г. на ЧСИ Г. Д.“, по отношение на процесния недвижим имот, в какъвто смисъл е и издадената обезпечителна заповед. Изложено е, че с влязло в сила Решение № 50073/2023 от 03.04.2024 г., постановено по гр. д. № 4386/2021 г. по описа на ВКС, 2-ро ГО, обезпеченият иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявен от Г. Х. срещу ищеца Д. е окончателно отхвърлен.

Твърди се, че в резултат на поведението на ответника и неоснователно наложеното обезпечение – спиране на изпълнението, посредством което ищецът е бил неоснователно лишен от възможността да бъде въведен във владение на закупения имот, както и от правото да ползва собствения си имот за период надхвърлящ 5 години. Твърди се още, че в този продължителен период ищецът е изпитвал безпокойство, стрес, тревога и притеснения. Тези негативни емоции се дължали на чувството на несигурност, в който период ищецът е трябвало да приеме невъзможността да осъществява правата си на собственик върху имота, придобит от него и семейството му. Моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважение. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Г. И. Х. е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва обстоятелството, че с Обезпечителна заповед от 07.02.2019 г. издадена въз основа на Определение № 2824 от 04.02.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 1525/2019 г. по описа на СГС, по молба на ответника в настоящото производство е допуснато обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 124 от ГПК, предявим от Г. И. Х. срещу Н. К. Д., при внасяне на парична гаранция в размер на 25 000 лева. Не оспорва, че допуснатата обезпечителна мярка е „Спиране на изпълнителните действия по изп. д. № 789/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д.“, по отношение на недвижим имот, находящ се в град София, бул. „••••••••, ап. 2. Сочи, че с Решение № 8877 от 30.12.2019 г., първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск. Образувано било възз. гр. д. № 2970/2020 г. по описа на САС, ГО, VII състав, като с Решение № 504/17.05.2021 г. Софийски апелативен съд е отменил обжалваното решение и е уважил предявения иск за собственост. Срещу това решение Н. К. Д. е подал касационна жалба, която е уважена от ВКС и искът е окончателно отхвърлен с влязло в сила Решение № 50073/03.04.2024 г. постановено по к.гр.д. № 4386/2021 г. по описа на ВКС, 2-ро ГО. Доколкото разрешаването на правния спор по к. гр. д. №4386/2021 г. е било обусловено от постановяване на тълкувателно решение, производството пред ВКС е спряно с Определение № 89/03.06.2022 г. След постановяване на тълкувателно Решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото е възобновено на 03.05.2023 г. с Определение № 50033/03.05.2023 г. Така производството по делото се е забавило за периода, считано от 03.06.2022 г. до 03.05.2023 г. Касационно гр. д. № 4386/2021 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.09.2023 г. когато съдът е определил, че ще се произнесе с решение в срок. Решението е постановено и обявено на 03.04.2024 г. Независимо, че едномесечния срок за обявяване на решението с мотивите по чл. 235, ал. 5 от ГПК е инструктивен, то счита, че не следва на ответника в настоящото производство да се възлага отговорност за вреди, произлезли след изтичането на срока за произнасяне на съда. Навежда възражение, че претендираните вземания са погасени по давност, съгл. чл.110 от ЗЗД за периода от 14.02.2019г. до 22.05.2019г.

Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът и неговото семейство са ползвали процесния имот за последните „пет години“ и твърди, че ответникът не е ползвал, обитавал, или пребивавал в гореописаният недвижим имот за процесния период. Позовава се на нотариален акт № 164, том I, per. № 2919, дело № 125/2015 г. на нотариус Е.И., per. № 207 на НК, съгласно който дарителката Т. И. е запазила пожизнено правото си ползване върху процесния недвижим имот и владението не е предавано на ответника в настоящото производство Г. Х., поради което оспорва твърденията на ищеца като неоснователни. Отделно от това, изложеният от ищеца факт, че постоянния адрес на ответника „се води още на това място“, счита, за неотносим към предмета на спора, доколкото, ответникът през процесния период дори не е пребивавал на територията на Р България. Оспорва изцяло размера на претенцията за претърпяна вреда от 1 215,33 лв. месечно, за целия процесен период. Счита, че претендираният размер на обезщетение, който се търси е значително по-висок от пазарния наем за подобно жилище и следва да се конкретизира поотделно за всяка една година от процесния период, доколкото динамиката в пазара на отдаване под наем на недвижими имоти зависи от търсенето и конкретните икономически условия към момента. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че процесния имот е амортизиран, в това число и намиращото се в него обзавеждане. С исковата молба не са конкретизирани каквито и да било амортизации, или изхабяване. Сочи, че опис на недвижимият имот е извършен на 17.02.2016 г. Обзавеждането и оборудването на жилището не са предмет на извършения опис, което се установява от протокол за извършен опис, поради което и искът в тази му част е недопустим. Твърди, че процесният недвижим имот е предаден на ищеца Н. К. Д. с протокол за доброволно предаване, съставен на 22.05.2024 г. С протокола е описано подробно състоянието на имота, като страните изрично са констатирали, че се намира в много добро състояние, без повреди, за което към протокола е приложен снимков материал. Сочи се, че предавателния протокол е подписан без забележки относно горните констатации от ищеца Н. К. Д.. Ответникът оспорва и предявения иск за неимуществени вреди, по основание и размер.

Сочи се, че ищецът, след влизане в сила на постановлението за възлагане, ищецът не е декларирал придобИ.ето на процесния недвижим имот на основание чл. 14 от ЗМДТ. Заявява, че за процесния недвижим имот, за претендирания период, считано от 14.02.2019 г. до 30.05.2024 г. са заплащани данък сгради /ДНИ/ и такса битов отпадък /ТБО/, заплащани са дължими такси за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост, както и разходи за „Фонд Ремонт и обновяване“, разходи за ремонт на асансьорна уредба. Поради което твърди, че ищецът се е обогатил със заплатените суми. На основание чл.103 от ЗЗД, във вр. с чл. 59 от ЗЗД, с отговора е наведено възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника Г. И. Х. срещу ищеца Н. К. Д., в общ размер на 5 685.48 лв., което включва:

сумата 1 575.92 лв., представляващи платени такси битов отпадък /ТБО/,

• сумата от 1 813.55 лв., представляващи заплатен данък недвижими имоти,

• сумата от 546.01 лв., представляващи заплатени разноски за ремонт на асансьорна уредба,

• сумата от 1 750 лв., представляващи заплатени месечни такси за поддръжка и управление на общите части в етажна собственост бул. „•••••••• за периода, считано от 14.02.2019 г. - 30.05.2024 г.

По изложените в отговора обстоятелства ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В открито с.з. на 19.05.2026г. по реда на чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на размера на предявения иск за имуществени вреди от лишаване от ползване върху закупения от ищеца имот за процесния период от първоначалния размер 74 135,31лв. /37 904 евро/ на сумата от 52 935 евро, като е уточнено, че за периода 14.02.2019 -20.04.2021г. размера е непроменен и възлиза на 18 023 евро, а за периода от 20.04.2021г. до 03.04.2024г. претенцията се увеличава на 34 912 евро, което съставлява увеличение от 9 271 евро. Пояснено е, че след въвеждане на еврото искът за имуществени вреди от амортизация на жилището възлиза на 2 556,46 евро равностойни на 5000 лв. /посочени в ИМ/, както и общо претендираното обезщетение за имуществени вреди възлиза на 55 491,46 евро.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв.И. Г. и адв.Д. поддържа предявените искове.Представя списък по чл.80 ГПК писмена защита.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез адв.Т. И. и адв.С. оспорва исковете. Представя списък на разноски и писмена защита.

Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, след преценка на доводите и възраженията на страните, както и на събраните доказателствата по делото по реда чл.235 и чл.12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че с Обезпечителна заповед от 07.02.2019 г. на основание Определение № 2824 от 04.02.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 1525/2019г. по описа на СГС, по молба на ответника в настоящото производство Г. Х. е допуснато обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, предявим от Г. И. Х. срещу Н. К. Д., чрез обезпечителна мярка „Спиране на изпълнителните действия по изп. д. № 789/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д., по отношение на недвижим имот, находящ се в град София, бул. „••••••••. ет. 2, ап. 2“. В молба за допускане на обезпечение с вх.№14025/ 04.02.2019г. ответникът Х. изложил, че насрочения на 14.02.2019г. въвод във владение на Н. К. Д., обявен за купувач с Постановление за възлагане на имота от 09.06.2017г. ще затрудни осъществяване на правата му при уважаване на бъдещия иск за собственост. /л.11- л.19 от делото/

С Определение №2824 от 04.02.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 1525/2019г. по описа на СГС, с което по реда на чл.390 ГПК, по молба на ответника е допуснато обезпечение „Спиране на изпълнителните действия по изп. д. № 789/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д., по отношение на недвижим имот, находящ се в град София, бул. „••••••••, ап. 2“ е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск. /л.22-л.23 от делото/

Безспорно е, че след издаване на Обезпечителна заповед от 07.02.2019 г. по ч.гр.д. №1525/2019г. по описа на СГС с оглед допуснатото обезпечение, въвод на Н. Д. в процесния имот не е осъществен, въпреки, че ищецът обявен за купувач с Постановление за възлагане от 09.06.2017г. след проведа публична продан в периода 01.05.2017г. до 01.06.2017г. и е внесъл достигнатата в проданта цена в по сметка на съдебния изпълнител.

Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства се установява, че при ЧСИ Г. Д. рег.№ 781 при КЧСИ е образувано изпълнително дело №20117810400789 по молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2011г. издаден по ч.гр.д. № 20348/2011г. на СРС, ГО, 51 състав срещу Т. П. И., за заплащане на суми по договор за кредит, ведно с таксите и разноските по изпълнението.

С протокол за опис на недвижим имот от 17.02.2016г. принудителното изпълнение изп. д. № 789/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д. е насочено към недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 128, ет. 2 с площ от 97,31 кв.м., собствен на длъжника Т. И., върху който е вписана възбрана от 05.07.2011г./л.85-л.86 от делото/

Видно от приетия нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164, т.1, дело № 125/2015г. на Нотариус рег.№ 207 при НК, на 13.07.2015г. Т. П. И. е прехвърлила на сина си - ответника Г. Х., недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение, запазвайки си правото на ползване. /л.68-л.69 от делото/

Не е спорно, че в указаният едномесечен срок от допускане на обезпечението, Г. И. Х. е предявил срещу Н. К. Д. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1, вр.498, ал.2 ГПК, относно апартамент № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 128, ет. 2 с площ от 97,31 кв.м. /препис от искова молба на л.24 –л.32 от делото/

По предявения от ответника пред СГС иск било образувано гр. дело № 2785/2019 г. по описа на СГС, ГО, 1-26 състав, като с решение № 8877 от 30.12.2019 г., първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията. По въззивна жалба на Г. Х. е образувано възз. гр. д. № 2970/2020 г. по описа на САС, ГО, VII състав. С решение № 504/17.05.2021 г. на САС, е отменено обжалваното решение, като е уважен предявения иск за собственост.

С Решение № 50073/03.04.2024 г. постановено по к.гр.д. № 4386/2021 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о. окончателно е отхвърлен предявения от Г. И. Х. срещу Н. К. Д. положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в правоотношенията между страните, че Г. И. Х. е собственик на основание договор за дарение от 13.07.2017г. сключен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164, т.1, дело № 125/2015г. на Нотариус рег.№ 207 при НК, на апартамент № 2 находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 128, ет. 2 с площ от 97,31 кв.м. В мотивите на касационния състав е прието, че договора за дарение, заявен от ищеца като основание за придобИ.е на собствеността върху процесния имот, е сключен и вписан след вписване на възбрана върху имота, поради което и на основание чл.496, ал.2, изр.2, вр. чл.453, ал.1, т.1 ГПК е непротивопоставим на ответника, обявен за купувач на имота след проведена публична продан. Решение № 50073/03.04.2024 г. на ВКС, с което обезпечения иск е отхвърлен е влязло в сила на 03.04.2024г. /препис на л.34-л.43 от делото/

По делото е приет неоспорен протокол от 22.04.2024г. за доброволно предаване на недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 128, ет. 2, подписан от адв.Д. С. като представител на ответника Г. Х. и от ищеца Н. К. Д., в който е отразено, че жилището се предава в много добро състояние. В протокола е описано състоянието на всяко от помещенията вътре, вкл. дограма, врати, подови настилки и осветителни тела./л.87-л.88 / Отразено е още, данък сгради и такса смет за имота са платени до 30.05.2024г., както и че неразделна част от протокола е снимковия материал от апартамента.

По реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК по делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответникът е извършвал плащания към етажната собственост за общи части и поддръжка на асансьорна уредба, както и че е заплащал данък сгради и такса битови отпадъци през процесния период и в претендирания размер.

От приетата справка от 22.08.2024г. издадена от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ се установява, че през процесния период 14.02.2019г. – 30.05.2024г. ответникът Х. е заплатил 1 575.92лв. такса ТБО, както и сумата 1 813.55лв. данък недвижим имот. От приетите квитанции – ПКО издадени от ЕС „Витоша 128“ от м.08.2023г. и м.10.2023г. се установява, че ответникът Х. е заплатил сумата от 546,01лв. за ремонт на асансьорна уредба в сградата. Не е спорно, че ответникът е заплатил сумата от 1 750 лв., представляващи заплатени месечни такси за поддръжка и управление на общите части в етажна собственост бул. „•••••••• за периода, считано от 14.02.2019 г. - 30.05.2024 г./л.101 –л.103 от делото/

По делото са приети заключения на СТЕ - първоначална и експертиза допусната по реда на чл.200, ал.3 ГПК, за установяване размера на средния пазарен наем за процесния недвижимия имот.

Според приетото от съда, оспорено от ответника заключение на съдебно техническата експертиза с вещо лице инж.Т. Д. средна пазарни наемна стойност за процесното жилище в период от 14.02.2019 г. до 03.04.2024 г., определена, чрез сравнителен подход е в размер на 134 195 лв., като използваните пазарните аналози са проследени в приложение №1 към СТЕ. Според заключението на СТЕ процесното жилище и обзавеждането му към момента на експертизата е в много добро състояние, добре поддържано. Вещото лице Д. обосновава извод, че амортизация на жилището и обзавеждането в него не е налице. По поставения въпрос за определяне на средната наемна стойност на база общодостъпни информация на фирми за недвижими имоти, за различни сделки, извършени през изследвания период, вещото лице инж.Д. пояснява, че статистика за цени на недвижими имоти за предоставяне под наем в различни периоди са публикувани в сайта на „imot.bg“, за различни квартали на гр. София, включително и „Център“, като от таблиците става ясно, че месечните наемни цени по райони са обобщени, като за м.“Център", включват и сделки за имоти в широк център, какъвто не е настоящия случай. С оглед изложеното, според вещото определяне на месечен пазарен наем за конкретен имот, на база статистически данни, не дава реална представа за месечния наем на конкретния имот, поради което и изчисленията няма да бъдат особено коректни. При тази забележка, вещото лице инж.Д. е определило на база статистически данни общ размер на наема за период 14.02.2019 г.- 03.04.2024 г. в размер на 76 024 лв.

С оглед повдигнатото от ответника оспорване по реда на чл.200, ал.3 ГПК е допусната и втора съдебно оценителна експертиза с вещо лице инж.К. Д..

В приетото от съда, оспорено от ответника заключение на съдебно техническата експертиза с вещо лице инж.Д. за определяне индикацията за средно месечен наем на процесния апартамент са използвани данни за наеми на имоти със сходни характеристики в района на бул. Витоша към настоящия момент от сайта imot.bg и полученият резултат е интерполиран с хармонизиран индекс на потребителските цени на НСИ за позиция – „Действителни плащания за наем, извършени от наематели за основно жилище" 2026г - 2019г. Направени са изчисления по години, като е обоснован извод, че за целия период от 14.02.2019г. до 03.04.2024г. пазарния наем за процесното жилище възлиза на сумата 62 352.25 евро. Пояснено е, че в тази сума се включва пазарен наем за 10 месеца и половина от 2019г. в общ размер на 9 796.28 евро при месечен наем от 928.26 евро, пазарен наем за 12 месеца от 2020г. в общ размер от 11 519.72евро при месечен наем от 959.98 евро, пазарен наем за 12 месеца от 2021 година в общ размер на 11 793.09 евро, при месечен наем от 982, 76 евро, пазарен наем за 12 месеца от 2022 година в общ размер на 12 116.64 евро, при месечен пазарен наем от 1009.72 евро, пазарен наем за 12 месеца от 2023 година в общ размер на 13 493.88евро, при месечен наем от 1124, 49 евро, пазарен наем за 3 месеца от 2024 година в общ размер на 3 632.63 евро, при месечен пазарен наем от 1198.99 евро. При направения оглед на процесния апартамент вещото лице инж.Д. е установило, че сградата, в която е ситуиран оценявания апартамент се намира в централна градска част - на бул. „Витоша", на около 200м. до метростанция „НДК" и в непосредствена близост до спирки на трамваи и автобуси. Установило е, че жилищната страда е девететажна, с масивна стомано-бетонова конструкция, с плосък покрив с топлоизолоция и хидроизолации. Вертикалната комуникация се осъществява с еднораменно масивно стълбище и асансьор. Захранена е с ток, свързана е с градските ВиК мрежи и централен топлоносител. Според заключението оценяваният апартамент видимо е в много добро експлоатационно състояние, като подовите настилки в антре, дневна и кухненски кът са изпълнени от едрогабаритен гранитогрес, стените са облицовани със същите плочи, таваните им са боядисани с латекс, а спалните помещения са с ламиниран паркет на пода, латекс по стени и тавани. Отразило е още, че санитарните възли са с теракот на пода, фаянс по стени, латекс по таваните.

В обясненията си в открито с.з. на 19.05.2026г. вещото лице инж.Д. пояснява, че основния критерий за наемна цена е местонахождението на имота, както и че при подготовка на заключението е използвала четири оферти за наем на имоти в пешеходна част на бул.“Витоша“, където се намира и процесния имот, както че и наемите в тази част от центъра на столицата са най-скъпи.

При преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът намира, че заключението на съдебно техническата експертиза с вещо лице инж.К. Д. е обективно, компетентно дадено, кореспондиращо с приетите писмени доказателства, изготвено от вещо лице със значителен опит в областта на оценка на недвижими имоти.

За установяване на неимуществените вреди на ищцовата страна е допуснат един свидетел.

Свидетелят К.Н. Д. /24г., син на ищеца/ сочи в показанията си, че проблемите със закупеното от баща му жилище започнали през 2018г. - 2019г., когато се оказало, че не може да влезнат във владение на имота. Свид. Д. описва, че през последните пет години учел като студент в Софийския университет, като се наложило да работи през следването си, за да плаща наем на квартира. Сочи още, че баща му бил инвестирал средствата си за закупуване на процесното жилище именно, за да се ползва от сина му и семейството, но заради спрения въвод това не се случило. Свидетелят посочва, че ищецът много се тревожел, не можел да спи и се притеснявал за това, че детето му трябва да работи като „момче за всичко“, за да плаща наем и не може да се фокусира върху следването си. Ищецът Н. се чувствал зле, бил подтиснат и се разболял от тревоги. Най- тежко било през периода на Ковид пандемията, когато приходите на ищеца намалели. Свид. Д. посочва, че през процесния период жилището е ползвано от ответната страна.

Показанията на свидетеля К.Н. Д., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, като съобразява възможната му заинтересованост, но ги кредитира, доколкото са последователни, непротиворечиви, житейски логични, почиват на преки и трайни впечатления, като не се опровергават от останалите събрани по делото

доказателства.

Свидетелката И.С.С. /60г., без родство/ разпитана в о.з. на 20.01.2026г., сочи в показанията си, че е посещавала процесния апартамент се в гр. София, бул. „••••••••, който се ползвал като адвокатска кантора от адв.И. и адв.С.. Сочи, че са близки приятели с адв.С., който е женен за братовчедка на свидетелката. Свид. С. си спомня, че адв.И. и адв.С. ползвали жилището от преди Ковид пандемията – пролетта на 2019г. до 2024г., когато се преместили на друго място.

По делото е прието влязло в сила решение от 31.03.2025 г. постановено по гр. д. № 9179/2019 г. по описа на СГС, с което Г. И. Х. е осъден да заплати на ищеца Н. Д. на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - сумата от 1 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди търпени в периода от 25.07.2017 г. до 21.11.2018 г., във връзка с подадена на 25.07.2017 г. жалба срещу Постановление за възлагане от 09.06.2017г. по изп. д. № 20117810400789 на ЧСИ рег.№ 781 при КЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата от 03.06.2019 г. до окончателното им плащане. Със същия съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 59 ЗЗД и сумата от 6 791,82 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца имот - апартамент, находящ се в гр. София, бул. „•••••••• за периода 21.11.2018 г. до 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2019 г. до окончателното плащане.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следнит е правни изводи:

По допустимостта: Предвид изложите в исковата молба твърдения за допуснато неоснователно обезпечение от което са произлезли вреди за ищеца, предявените осъдителни искове са допустими, а правото на иск е редовно упражнено.

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Понеже е невиновна, отговорността по чл. 403 от ГПК се отличава от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която предпоставя умисъл. Ищецът по отхвърления обезпечен иск, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които обезпечаването на иска е причинило на ответника. / Решение № 67 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 28/2012 г., II т. о. ТК /.

Предмет на иска по чл. 403, ал. 1 ГПК е вземането на ответника по обезпечения иск за обезщетяване на вреди, причинени от допуснатото обезпечение, което представлява особена, извъндоговорна форма на гражданска отговорност, произтичаща от общата забрана да се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД). В следствие на допуснатото обезпечение ответникът е претърпял едно неблагоприятно за него ограничение поради поведението на ищеца по обезпечения иск. Поради това, както в правната теория, така и в задължителната съдебна практика, отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК се категоризира като особен вид деликтна отговорност, притежаваща определени специфики в отличие от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД изисква виновно поведение, докато чл. 403, ал. 1 ГПК се отнася до невиновна/безвиновна, обективна отговорност за вреди. Правото да се иска обезпечаване на бъдещ или висящ иск е законоустановено, като е ирелевантно дали ищецът по този иск е направил проверка на обезпечената претенция и каква е субективната му увереност относно претендираните от него права. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е обективна, тъй като ответникът по иска не може да се освободи от отговорност/екскулпира/ чрез доказване на положена грижа на добър стопанин.

Фактическия състав на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК възниква при три кумулативни елемента - първо, наложена обезпечителна мярка; второ, някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК- искът, по който е допуснато обезпечението, е отхвърлен или делото прекратено; трето, наличието на вреди, причинени от обезпечителната мярка. Осъществяването на този фактически състав е основание за пораждането на отговорността на ответника. Това е и предметът на доказване в процеса по чл. 403, ал. 1 ГПК.

По иска за имуществени вреди за лишаване от ползването на имота:

По въпроса налице ли е пряка вреда –претърпяна загуба по смисъла на чл.403 от ГПК, когато с обезпечението ответникът е лишен от правото да ползва имота и подлежи ли лишаването на обезвреда е дадено разрешение в практика на ВКС. По поставения правен въпрос е налице задължителна практика на ВКС, формирана с решение № 216 от 03.04.2024 г. по гр.д. № 1536/2023 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него се приема, че отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане (чл. 45 от ЗЗД), поради което предвид липсата на изрична регламентация относно вредите, приложими са съответно разпоредбите на ЗЗД, и съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди /загуби и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По иска с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже всички предпоставки за възникване на отговорността на ответника - наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението и вреда, възникнала от него. Подлежат на обезщетяване уврежданията, когато не е имало правно основание от предприемане на исковото производство, съответно от налагане на ограничения по чл. 389 от ГПК. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в този смисъл е налице установена съдебна практика: ППВС №4/23.12.1968 г., решение № 111/13.07.2010 г. по т. д. № 935/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 499/30.06.2010 г. по гр. д. № 647/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др., в която се приема, че според правилото на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, които са в причинна връзка с вредоносното поведение, като съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като изразът "всички вреди" обхваща както вредите, които са настъпили, и тези, които ще настъпят, ако ищецът докаже, че са в причинна връзка с увреждането, и че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят. Дали по конкретното дело са доказани вреди и причинната връзка между тях и допуснатото обезпечение, се установява във всеки конкретен случай с оглед изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, че обезщетение се дължи за настъпила вреда, пряка и непосредствена последица от увреждането. Прието е, че ищците по делото търпят вреди за това, че като лица имащи право на въвод в процесния имот, не могат да бъдат въведени във владение и да упражняват правото си да го ползват. Претърпяната вреда не е пропусната полза. Не се касае до предполагаема вреда от реализиране на други облаги или ползи, които биха довели до увеличаване имуществото им, а до реална вреда, резултат на невъзможността да упражнят съдебно признатите им права в пълен обем за времето на наложеното с определение на съда спиране на принудителното изпълнение, препятстващо въвода в имота. Доколкото искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съгл. чл.162 ГПК, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице. Прието е, че размерът на вредата в случая е съизмерим със средно месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид и функционална характеристика, установим с помощта на вещо лице.

Решаващият състав на СГС напълно споделя дадено от ВКС разрешение в цитираното решение № 216 от 03.04.2024 г. по гр.д. № 1536/2023 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

По делото безспорно се установиха и трите предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК, а именно: допуснато обезпечение, неоснователност на обезпечението и настъпили вреди като пряка и непосредствена последица от него.

От представените доказателства и влязлото в сила Решение № 50073/2023 от 03.04.2024 г. по гр. д. № 4386/2021 г. по описа на ВКС, II ГО, безспорно се установи, че допуснатото по искане на ответника Г. Х. обезпечение с Обезпечителна заповед от 07.02.2019г. чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 789/2011 г. на ЧСИ Г. Д. по отношение на процесния недвижим имот се е оказало неоснователно. Допуснатото обезпечение е препятствало въвода във владение и фактическото упражняване на правото на собственост от страна на ищеца за периода от 14.02.2019 г. до 03.04.2024 г./дата на предаване на имота на ищеца/

В настоящия казус претърпените от ищеца имуществени вреди са доказани от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Безспорно се установи, че ищецът е бил лишен от възможността да упражнява фактическа власт върху процесния имот и да го използва съобразно предназначението му. Следва да се отбележи, че в случая не се касае до хипотеза на предполагаема или хипотетична пропусната полза, а до реална вреда, изразяваща се в невъзможността да бъде упражнено едно вече придобито и признато право на ползване и владение върху имота. Въпреки, че ищецът е заплатил на проведена пубична продан достигнатата цена за придобИ.ето на жилището, същият в продължение на повече от пет години е бил лишен от възможност да го ползва, поради допусната обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д.№789/2011г. на ЧСИ Д..

Съгласно цитираното по-горе разрешение дадено в решение № 216 от 03.04.2024 г. по гр.д. № 1536/2023 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. в случай на лишаване от ползване от имот, не се касае до предполагаема вреда от реализиране на други облаги или ползи, които биха довели до увеличаване имуществото им, а до реална вреда, резултат на невъзможността да упражнят признатите им права в пълен обем за времето на наложеното с определение на съда спиране на принудителното изпълнение, препятстващо въвода в имота. Предвид изложеното предявения иск за обезщетение имуществени вреди за лишаване от ползването на имота пред процесния период е доказан по основание. Доколкото искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съгл. чл.162 ГПК, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.

Размерът на вредата в случая е съизмерим със средно месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид и функционална характеристика, установим с помощта на вещо лице.

По отношение размера на тази вреда по делото бяха назначени и приети две съдебно-оценителни експертизи. Следва изрично да се подчертае, че и двете експертизи бяха приети като обективни, компетентно изготвени и напълно обосновани. Размерът на вредата в случая е съизмерим със средно месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид и функционална характеристика, установим с помощта на вещо лице.

Предвид изложеното и съобразно кредитираното заключението на приета в настоящото производство съдебно- оценителна експертиза на вещото лице инж.К. Д., решаващият състав на СГС намира, че за периода от 14.02.2019г. – 03.04.2024 г. дължимо обезщетение възлиза на сумата 62 352.25 евро, при средно месечен пазарен наем от 928.26 евро за 2019год., средно месечен пазарен наем от 959.98 евро за 2020год., средно месечен пазарен наем от 982 евро за 2021 година, средно месечен пазарен наем от 1009.72 евро за 2022 година, средно месечен пазарен наем от 1124,49 евро за 2023г., средно месечен наем от 1124, 49 евро за 2024 година.

Вещите лица по първоначалната СТЕ и допусната по реда на чл.200, ал.3 ГПК втора СОцЕ са извършили анализ на характеристиките на имота, неговото местоположение, състояние на помещенията, функционални особености и актуалните пазарни нива на наемните цени в централната градска част на гр. София – пешеходната зона на бул.“Витоша“, района в близост до НДК, като са съобразили и възходящия ръст на наемните цени през процесния период. Ето защо, съдът приема, че претенцията за обезщетение за лишаване от ползване е доказана в претендирания размер от 52 935 евро./след увеличението в о.с.з. на 19.05.2026г./

По иска за обезщетение за неимуществените вреди:

По иска с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК за обезщетяване ищецът също следва да докаже всички предпоставки за възникване на отговорността на ответника - наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението и вреда, възникнала от него. Подлежат на обезщетяване уврежданията, когато не е имало правно основание от предприемане на исковото производство, съответно от налагане на ограничения по чл. 389 от ГПК. Както бе отбелязано по-горе в изложението първите две предпоставки са установени в процеса.

Относно вредите:

Установи се от събраните гласни доказателства, че ищецът е понесъл и неимуществени вреди, като искът в тази част е частично основателен. Спирането на въвода в имота придобит на публична продан за продължителен период е довело до необходимост от наемане на друго жилище за нуждите на сина му е причинило за ищеца страдание, понесени са описаните в исковата молба притеснения и стрес.

Според кредитирани показанията на разпитания свидетел К. Д. се установи, че ищецът е преживявал трайно чувство на тревога, напрежение, безсилие и несигурност, породени от невъзможността да упражнява правата си на собственик върху имот, за чието придобИ.е е заплатил значителна сума. Установи се, че ищецът е закупил процесния апартамент именно с намерението да осигури жилище за своя син във връзка с обучението му в гр. София. Вместо това, поради поведението на ответника и продължилото повече от пет години производство, синът му е бил принуден да живее под наем, което е довело и до допълнителни финансови затруднения за семейството. В продължение на повече от пет години ищецът е бил поставен в състояние на правна и фактическа несигурност относно възможността реално да упражнява правата си върху придобития имот.

Обезщетение за тези вреди в размер на 5000 лева, с равностойност в евро - 2556, 46евро, настоящият състав на СГС намира за адекватно и справедливо, съгласно чл.52 от ЗЗД. За разликата до пълния предявен размер от 30000лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.

Върху присъдените обезщетения се следва и законна лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По наведеното възражение от ответната страна по реда на чл. 120 от ЗЗД за изтекла погасителна давност.

Относно задължението за обезщетение от непозволено увреждане приложима е общата пет годишна давност съобразно чл. 110 от ЗЗД. Исковата молба е подадена на .22.05.2024 г., т.е. погасена по давност е претенцията за обезщетение за имуществени вреди изразяващи в лишаване от ползването на имота за периода преди 22.05.2019г., а именно периода от 14.02.2019г. до 21.05.2019г.. Ето защо от общо дължимата главница от 52 935 евро следва да се извадят погасените по давност задълженията възникнали в периода от 14.02.2019 до 21.04.2019г. възлизащи на месечни задължения от по 1215,33 лв. /съобразно исковата претенция за тази част от периода/ за три месеца и седем дни или сумата от 2009,07 евро.

Предвид изложеното, при приложение на общата петгодишна погасителна давност искът за обезщетение за имуществени вреди изразяващи в лишаване от ползването на имот, за периода 14.02.2019г. до 21.05.2019г. и за сумата в размер на 2009, 07 евро, следва да се отхвърли, като погасен по давност.

По възражението за прихващане:

Предвид основателността на иска за имуществени вреди, съдът следва да разгледа евентуалното възражение за прихващане, което ответникът е направил в отговора. Той е заявил, че има вземане към ищеца от неоснователна обогатяване в размер на 5685.48 лева с равностойност от 2 906,93 евро, формирана от сумата 1 575.92 лв., представляващи платени такси битов отпадък /ТБО/, сумата 1 813.55 лв., представляващи заплатен данък недвижими имоти, сумата от 546.01 лв., представляващи заплатени разноски за ремонт на асансьорна уредба, сумата 1 750 лв., представляващи заплатени месечни такси за общите части за периода 14.02.2019 г. - 30.05.2024 г.

Съгласно чл. 103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Ето защо, за да се извърши прихващане следва да се установи, че ответникът има вземане срещу ищеца, което е ликвидно и изискуемо.

По делото е прието за безспорно, че ответникът е заплатил данък недвижими имоти, ТБО и за поддръжка на общите части за процесния имот в размер на 5685.48 лева. Доколкото ищецът си е спестил тези разходи, които са в негова тежест като собственик, а ответникът безспорно е заплатил сумата, то в полза на ответника съществува вземане за неоснователно обогатяване в претендирания размер.

По изложено, релевираното от ответника възражение за прихващане по реда на чл.103 от ЗЗД е доказано, като искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен за сумата от 2 906,93 евро като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за заплатил данък недвижими имоти, ТБО и за поддръжка на общите части на процесния имот в периода 14.02.2019г. до 30.05.2024г.

По иска за имуществени вреди от амортизиране на жилището:

В хода на производството пред първа инстанция не се установи изхабяване и амортизация на жилището предмет на обезпечителната мярка – спиране на изпълнение. Не се установи стойността на жилището да е спаднала в края на процесния период. Според приетото заключение на СТЕ процесното жилище и обзавеждането му към момента на експертизата е в много добро състояние, добре поддържано. Вещото лице инж.Д. е обосновало в заключението си, че амортизация на жилището и обзавеждането в него не е налице. Доколкото не са доказани вреди от амортизация на жилището на ищеца за процесния период, то предявения иск за имуществени вреди в размер на 5000лв., с еврова равностойност в от 2556,46 евро следва да бъде изцяло отхвърлен като недоказан.

По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни в производството.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в размер на 5 452, 41 евро, като общо сторените разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК са 7638,80 евро.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 166,33 евро, като общо сторените разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК са 582.33 евро. В производството по делото ответникът е бил представляван от своята майка упражняваща адвокатска професия. Предвид изложеното и независимо от представения по делото договор за правна защита, съдът намира, че се касае за представителство по чл.32, т.2 от ГПК – от родител, а не такова по чл.38 от ЗА, поради което и независимо от изхода на делото, разноски по чл.38, ал.2 от ЗА не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, съдът