Решение № 307 от 18.9.2026 г. на Районен съд - Велинград по дело № 199/2026 г.

Предявен е иск от И. М. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Велинград, ул. ••• против „Кеш кредит мобайл“ ЕАД с ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, с искане съдът да признае за установено, че Договор за потребителски кредит тип Кредит екстра с № 101069399, сключен между „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и И. М. К. с ЕГН •••••••••• е нищожен на основание неточно посоченото в него ГПР, обективно и субективно съединен с иск срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД с ЕИК 201281666, за признаване за установено, че Договор за възлагане на поръчителство от 25.09.2025 г. е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. С исковата молба ищцата твърди, че на 25.09.2025 г. между нея в качеството й на „Кредитополучател" от една страна и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220 в качеството му на „Кредитодател" е сключен Договор за потребителски кредит тип Кредит екстра с №101069399 от разстояние при условията на ЗПФУР. По силата на сключения Договор за заем, Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 650.00 лв. при условия: лихвен процент - 36.00%, годишен процент на разходите (ГПР)- 42.71% срок на погасяване - 9 месеца, обща сума за връщане - 751.32 лв. При сключване на договора за кредит ищцата била задължена да избере опцията в сайта „с обезпечение", в противен случай кредиторът не би му предоставил искания кредит. В случая „обезпечението" било допълнителен договор с дружество гарант на което се дължи отделно възнаграждение. Тази конструкция на оскъпяване се практикувало от ответното дружество от години насам. В резултат, едновременно със сключването на договора за заем ищцата е сключила и Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя дружество - „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 8 вноски по 110.52 лв., или общо 994.68 лв. В резултат на горното, вместо очакваните 751.32 лв. за използването на заем от 650 лв. за 9 месеца ищцата в действителност дължала 1,746 лв. Намира договорът за потребителски кредит за нищожен, тъй като в него не бил отразен действителния размер на ГПР, а договорът за поръчителство - противоречал на добрите нрави. Представя писмени доказателства. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, депозира отговор, с който намира, че предявения срещу него иск е неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението на ищцата, че била „практически задължена“ да избере опцията за избор на обезпечение. Не споделя твърденията, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него. Съгласно чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поръчителството било договор между кредитора и поръчителя, с който последният се задължава да отговаря солидарно с длъжника за изпълнението на едно негово задължение. Следователно, поръчителството не бил част от договора за заем, а представлява отделно облигационно отношение. Наличието на договор за заем не предпоставяло автоматично възникване на поръчителство, нито обратно. Възнаграждението, дължимо от ищеца не било част от заемната сума, нито представлявало разход по кредита, а пораждащо се от отделно правоотношение, произтичащо от договора за поръчителство. Твърди, че по сметка на Кредитора не били постъвали суми във връзка с възнаграждението за поръчителство, доколкото дружеството не било титуляр на тази сметка. Сочи, че сключването на договор за възлагане на поръчителство не било задължително условие за отпускане на процесния потребителски кредит. Кредитоискателят съзнателно и доброволно бил маркирал, че желае да сключи договор с обезпечение, като впоследствие попълнил и подписал изрично Заявление за възлагане на поръчителство, адресирано до лицето, което е приело да поеме поръчителството. По повод на твърденията за ГПР съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗГ1К в договора за потребителски кредит следвало да се съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, заради което бил правилно изчислен. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД. Намира иска за неоснователен и недоказан, поради което моли да се отхвърли. Признава, че на 25.09.2025 г. между ищцата и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД бил сключен Договор за възлагане на поръчителство. По силата на последния ответникът поел задължение да се задължи да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата по Договор за потребителски кредит № 101069399 от 25.09.2025 г. Относно изложените в исковата молба доводи за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗКП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, обръща внимание, че съгласно чл. 1, т. 1 и сл. от ЗПК, последният установява изискванията към договора за потребителски кредит и изначално уговаря материята на правоотношенията, свързана с потребителския кредит. Видно било, че настоящият имал характера на обезпечителна сделка по главния договор, както и че правната уредба на взаимоотношенията се уговарят по реда на чл. 143 и сл. от ЗЗД, както и възникналите от теорията и практиката правила за договора за услуга. Счита за неоснователни и неправилни изложените доводи за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Изложените от ищцата съображения в тази връзка, а именно, че е налице нееквивалентост на насрещните престации по договореното съглашение, както и че са злепоставени интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора били абсолютно неправилни, необосновани и противоречащи на възникналите Счита, че института на неравноправни клаузи не следва да се прилага при договорите за поръчителство. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата. Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна: На 25.09.2025 г. между ищецът и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип „Кредит Екстра“ № 101069399, по силата на който кредитодателят „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД предоставя на кредитополучателя И. К. кредит в размер на 650 лв. при 9 погасителни вноски, при начин на плащане съгласно погасителен план с последна вноска 25.06.2026 г. В договора е посочен годишен процент на разходите 42,71 %, при описание, че годишният процент на разходите е изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК при отчитане на цитираните по-горе общи параметри. При изчисляването му са взети предвид посочените в договора параметри. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 %. На същата дата между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство. С него е уговорено в чл. 2, ал. 1, че за изпълнение на възложеното, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от общия размер на кредита, срока за изпълнение на задълженията, редовност на клиента като конкретните размери на възнаграждението при съответните условия са посочени в погасителен план, неразделна част от този договор. Възнаграждението по смисъла на договора представлява сбора от месечните вноски за възнаграждение за поръчителство по погасителен план. Съгласно този погасителен план в случай на възползване от услугата за поръчителство, възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство възлиза на 508,59 евро, разсрочено на девет месечни вноски всяка от които по 56,51 евро. От правна страна, съдът намира за установено следното: Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както следва: Иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, относим към договора за кредит Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – противоречие на добрите нрави, касаещ договора за поръчителство Съдът намира исковете за допустими, доколкото ищецът твърди да е страна по договорите за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, винаги има интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същите са действителни или не, при което исковете са допустими, дори и всички суми да са платени – в този смисъл т. 2 на ТР № 8/2012 г. на ВКС. По първоначално предявения иск за обявяване на нищожност на договор за потребителски креди. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5- пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни. “ Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът, размера и действието, за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. От посочените правни норми може да се направи извод, че не е достатъчно в Договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В конкретния случай, видно от Договор за потребителски кредит от 25.09.2025 г. е уговорен годишен процент на разходите по кредита, възлизащ н а 42,71 %. Посочена е общо дължимата сума от потребителя в размер на 751,32 лв. Не се спори, че възнаграждението в размер на 994,68 лв. за сключване на договора за поръчителство не е включено в общите разходи по кредита. Отчитайки размера на последното възнаграждение /994,68 лв./, както и чистата стойност на кредита /650 лв./, е очевидно, че действителния размер на ГПР значително надхвърля посочения в договора от 42,71 %. Съдът не споделя довода на ответника, че таксата, представляваща възнаграждение по договора за поръчителство не следва да се включва в разходите по договора за кредит, тъй като е сключен по-късно и с друг правен субект. Възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, включително и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, не е включена таксата за поръчителство, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В случая годишният процент на разходите надхвърля многократно размера на законната лихва за забава /при допустима норма пет пъти/ , поради което съдът намира, че уговорката противоречи на закона. Същата е нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК. Макар настоящия съдебен състав да е достигнал до извод за нищожност на една от съществените клаузи на Договора за потребителски кредит, това влече след себе си недействителност на целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК, а не само нищожност на отделна договорка от него. С оглед на горното предявеният иск се явява основателен. По вторият предявен иск за обявяване на нищожност на сключеният договор за поръчителство, поради противоречие с добрите нрави, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД съдът намира същият за основателен. Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на "Кеш кредит мобайл" ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Договорът, сключен между потребителя и "Кеш кредит мобайл“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "Кредит Гаранция" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Съдът приема, че договорът за предоставяне на поръчителство също е недействителен, именно на посоченото от ищеца основание. По разноските: С оглед уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът се дължат разноските по делото. Съгласно представеният списък с разноски претендира се платена държавна такса в размерна 51,12 евро, както и възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за адвокатско възнаграждение за двата обективно и субективно съединени искове, за всеки от които по 245,42 евро с ДДС. Съдът е бил сезиран с два обективно и субективно съединени искове, по които ищцата е била представлявана от адв. Г., който е осъществил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Извършената от адвоката работа се състои в запознаване с документите, свързани с договора за потребителски кредит и договора за поръчителство, изготвяне на искова молба, депозиране на молба по хода на делото, в което не е изразено становище по съществото на спора, а единствено е взето отношение по хода на делото и поддържане на исканията, включително искането за разноски. Разглеждането на делото е преминало в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил. При определяне на размера на дължимото възнаграждение следва да се вземе предвид и ниският материален интерес , невисоката фактическа и правна сложност по делото, както и това, че фактите се установени единствено въз основа на писмени доказателства, при това изчерпващи се с атакуваните договори. Следва, обаче, да се отчете и необходимостта от достойно заплащане на висококвалифицирания адвокатски труд. Тъй като делото е решено изцяло в полза на ищцата, следва да се присъдят разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва: 51,12 евро за държавна такса, както и сумата от 300 евро с ДДС, адвокатско възнаграждение /по 150 евро за всеки един от предявените искове/. С оглед на горното, съдът