Решение № 252 от 4.3.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 36/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН. Оспорва се решение № 100/24.11.2025 г., постановено по АНД № 184/2025 г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 007728 от 17.06.2025 г. на Началник Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Максима България“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева, на основание чл. 200, във вр. с чл. 231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП, като правилно и законосъобразно. Касационният жалбоподател „Максима България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя П. П. П., чрез юрисконсулт С. С. Т., оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът навежда доводи, че е налице неправилна правна квалификация на вмененото нарушение, като счита, че при установените по делото факти, а имено предлагане на предварително опаковани хранителни стоки с посочен върху опаковката грамаж, е приложима специалната разпоредба на чл. 22, ал. 1 ЗЗП, а не общата разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗЗП. Поддържа се, че районният съд не е обсъдил съотношението между двете норми като обща и специална, не е мотивирал отказа си да приложи чл. 22, ал. 1 ЗЗП и не е анализирал посочената от жалбоподателя съдебна практика по сходни случаи. С жалбата се поддържа и възражение за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, като се твърди, че районният съд не е обсъдил релевираните в тази насока доводи и обстоятелства, свързани с по-ниска степен на обществена опасност на деянието, липса на вредни последици за потребителите, липса на подадени сигнали и жалби, наличие на устройство за проверка на цените (price checker), както и твърдение, че в част от случаите обявената от търговеца цена е била по-ниска от посочената върху опаковката. Излагат се и оплаквания, че в наказателното постановление липсва самостоятелна преценка и мотивирано произнасяне относно приложението на чл. 28 ЗАНН, което според касатора съставлява съществено нарушение. На следващо място се релевира довод за несправедливост и несъразмерност на размера на наложената имуществена санкция. Касаторът оспорва извода на въззивния съд относно определянето на санкцията в завишен размер, като сочи, че макар съдът да се е позовал на повторност, не е съобразил, че при предходно нарушение, при сходна фактическа обстановка, е била наложена санкция в минимален размер за повторност, както и че не са изложени конкретни мотиви за определяне на санкция над законовия минимум. Поддържа се, че не са отчетени смекчаващи обстоятелства по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, включително липсата на вреди, липсата на сигнали от потребители и предприетите от търговеца мерки за информираност на клиентите. С оглед изложеното се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по същество за отмяна на наказателното постановление, а при условията на евентуалност – изменение на решението в частта относно размера на имуществената санкция чрез намаляването ѝ до предвидения в закона минимум. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В постъпила молба преди съдебното заседание касаторът, чрез процесуален представител, заявява, че е редовно уведомен за насроченото разглеждане на КАНД № 36/2026 г. по описа на Административен съд – Монтана, и прави искане делото да бъде разгледано в отсъствие на жалбоподателя, като съдът даде ход на делото в негово отсъствие. Посочва се, че няма нови доказателствени искания. По същество на спора касаторът изцяло поддържа изложеното в касационната жалба, включително доводите за неправилно приложение на материалния закон поради неприложена специална разпоредба на чл. 22, ал. 1 ЗЗП при предварително опаковани стоки вместо чл. 20, ал. 1 ЗЗП, липса на реална преценка и мотиви относно приложението на чл. 28 ЗАНН за маловажен случай при твърдяна ниска степен на обществена опасност, както и за явна несъразмерност на наложената имуществена санкция, определена над минималния размер за повторност без конкретни мотиви и без установени допълнителни отегчаващи обстоятелства, в нарушение на принципа на индивидуализация и съразмерност по чл. 27 ЗАНН. С молбата се поддържа искането за отмяна на Решение № 100/24.11.2025 г. по АНД № 184/2025 г. на Районен съд – Берковица и за постановяване на решение по същество, с което да се отмени Наказателно постановление № 007728/17.06.2025 г., а при условията на евентуалност – за изменение на решението в частта относно размера на имуществената санкция чрез определянето ѝ в минималния предвиден от закона размер. Наред с това касаторът прави възражение за прекомерност на претендирано от ответната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, ако такова бъде заявено, и претендира присъждане на сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба Началник Териториален отдел /ТО/ за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия, чрез процесуален представител ст. юрк. П., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като се остави в сила въззивното решение по АНД № 184/2025 г. на РС – Берковица, с което е потвърдено НП № 007728/17.06.2025 г. По същество ответникът поддържа, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, а мотивите на въззивния съд са пълни и съответстват на установената фактическа обстановка. Счита, че деянието е правилно квалифицирано и описано с всички признаци от обективна страна и е доказано по несъмнен начин с приложените по преписката документи, като дружеството не е представило доказателства, които да опровергават нарушението нито пред първата инстанция, нито в касационната фаза. Ответникът намира за неоснователни доводите за маловажен случай, като изтъква, че нарушението е извършено в голям търговски обект, посещаван от значителен брой потребители, при което търговецът е длъжен да осигури точна и ясна информация за действителната продажна цена, изчислена на база обявената от него цена за единица мярка, без да се налага потребителите да я изчисляват сами. Поддържа се, че в случая търговецът не е обозначил едновременно цената за единица мярка и действителната продажна цена на описаните стоки, поради което наказателното постановление е издадено законосъобразно в защита на потребителските права и икономическите интереси, включително и в контекста на правото на ЕС. По разноските ответникът прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани от насрещната страна адвокатски/юрисконсултски разноски над минималния размер, като иска определяне на минимално възнаграждение, и претендира присъждане на разноски в полза на ТО – Монтана при КЗП за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро, съобразно изхода на производството. В съдебно заседание, редовно призован, касационният ответник не се представлява. Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По делото не са приети нови доказателства, променящи възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното решение съставът на Районен съд – Берковица е приел от фактическа страна, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 007728/09.05.2025 г. за нарушение, констатирано при проверка на 16.04.2025 г. в търговски обект – магазин „Т-Маркет“ в [населено място], стопанисван от „Максима България“ ЕООД. При проверката е установено, че в обекта се предлагат месни и млечни продукти, предварително опаковани от производителя с обозначен грамаж, като върху самите стоки са били поставени етикети с цена за единица мярка и продажна цена за съответния грамаж, а на щанда пред тях – етикети от търговеца с различна цена за единица мярка (кг), при което обозначената продажна цена не е била изчислена съобразно действителната цена за килограм. Констатациите са направени по отношение на конкретно посочени групи стоки (пилешко месо, кашкавал, луканков салам, сирене), за които са описани и отделни грамажи. Въз основа на тези констатации актосъставителят е приел, че търговецът не е обозначил по надлежния начин действителната продажна цена, изчислена на база обявената от него цена за килограм, с което е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗЗП. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, в присъствието на представител на дружеството, като към него са приложени констативни протоколи. Възражение срещу акта не е подадено. Въз основа на АУАН е издадено НП № 007728/17.06.2025 г. от Началника на ТО за областите Монтана, Видин и Враца към КЗП, с което на дружеството за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП, на основание чл. 200 вр. чл. 231 ЗЗП (повторност), е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. При разглеждане на делото районният съд е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, посочени в АУАН, чиито показания е кредитирал като последователни, логични и съответстващи на останалия доказателствен материал. Приети са и писмени доказателства, включително констативни протоколи, копия от касов бон и етикети, документи за процесуалното представителство, както и заповеди за оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган. По делото е приложено и НП № 006424/28.11.2024 г., въз основа на което въззивният съд е приел, че процесното нарушение е извършено при повторност. За да потвърди НП, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание, като при съставянето на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е приел за доказано от събраните писмени и гласни доказателства, че в стопанисвания от дружеството търговски обект са предлагани предварително опаковани месни и млечни продукти, без да е обозначена по надлежния ред действителната продажна цена за съответния грамаж, изчислена въз основа на обявената от търговеца цена за килограм. Приел е, че с това поведение е осъществен съставът на чл. 20, ал. 1 ЗЗП, като е счел дадената правна квалификация за правилна, независимо че стоките са предварително пакетирани. По отношение на наказанието районният съд е приел, че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 200 ЗЗП, а с оглед установената повторност по чл. 231 ЗЗП, след влязло в сила НП № 006424/28.11.2024 г., наложената имуществена санкция в размер на 2000 лв. е справедлива, съобразена с тежестта на нарушението и обстоятелството, че същото е повторно. Съдът е приел още, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Настоящият касационен състав приема, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е възпроизвел в цялост обстоятелствата, приета от административнонаказващия орган и описана в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. От доказателствата безспорно се установява, че при проверката, извършена в търговски обект – магазин „Т-Маркет“ в [населено място], са били предлагани за продажба предварително опаковани от производителя хранителни стоки – млечни и месни продукти, с обозначени върху опаковките грамажи и цени за единица мярка. На щанда пред тези стоки търговецът е поставил етикети със собствени цени за единица мярка, различни от тези, посочени върху опаковките, без обаче да е изчислил и обозначил реалната продажна цена за всеки отделен грамаж. Въпреки това, касационният съд намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон при определяне на правната квалификация на нарушението. Административнонаказващият орган е приел, че поведението на дружеството съставлява нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, а въззивният съд е потвърдил този извод. Настоящият състав обаче счита, че приложимата норма в случая е чл. 22, ал. 1 от ЗЗП, макар приложима във връзка с на чл. 20, ал. 1 от същия закон. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗЗП, търговецът е длъжен едновременно да обозначава продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Тази разпоредба е с общо приложение – отнася се до всички видове стоки, независимо от начина им на предлагане.Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗЗП обаче предвижда специален режим за стоките, които се предлагат в опаковки – в този случай цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката. В конкретния случай безспорно е установено, че всички стоки, предмет на проверката, са били предварително опаковани от производителя, като върху всяка опаковка е била поставена информация за грамаж и цена за единица мярка. Това е достатъчно съгласно приложимата разпоредба на чл.22, ал.1 от ЗЗП, макар да не изключва приложението на нормата на чл. 20, ал. 1 ЗЗП, но в чл.22, ал.1 ЗЗП се урежда начина на обозначаване на цените при опаковани стоки. Правилото lex specialis derogat legi generali изисква при наличие на специална уредба, последната да се прилага с предимство пред общата. Следователно неправилно е посочена като нарушена чл. 20, ал. 1 ЗЗП от търговеца. Дори да се приеме, че е налице несъответствие между обозначените цени върху опаковката и върху щандовите етикети, това би могло да се обсъжда единствено през призмата на чл. 22 ЗЗП, който урежда задължението за правилно и ясно обозначаване на цените при предварително опаковани стоки. Като е приложил неправилна правна квалификация, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, което не може да бъде коригирано от съда в касационната фаза, тъй като това би довело до изменение на обвинението. Неоснователни са доводите в становището на ответника, че деянието е правилно квалифицирано по чл. 20, ал. 1 ЗЗП и че въззивният съд е направил законосъобразни изводи, тъй като приетите факти безспорно сочат на предварително опаковани стоки с обозначен грамаж, за които приложим е чл. 22, ал. 1 ЗЗП, а не нормата на чл. 20, ал. 1 ЗЗП. Също така неоснователно е и твърдението, че дружеството не е представило доказателства, които да опровергаят нарушението, доколкото спорът е правен – за приложимата норма при приетите факти, а не доказателствен. Неправилната правна квалификация представлява самостоятелно нарушение на материалния закон. Неоснователни са доводите, основани на позоваване на практика чрез изброяване на номера на дела, тъй като това не е аргумент за законосъобразност на конкретния акт. Решението следва от приложимия закон и фактите по настоящото дело, а и самият ответник сочи отменителни решения, което изключва еднозначност. При това положение настоящият касационен състав приема, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление. Не се налага връщане на преписката за ново разглеждане, тъй като същественият порок е в самото обвинение и не може да бъде отстранен в друга фаза на производството. След очерталия се изход на делото, в полза на касатора, съгласно чл. 63д, ал. 3 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, като същото се определя в минимален размер от 66,47 евро (левова равностойност от 130 лева) или общо за двете съдебни инстанции в размер на 132,94 евро, с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на ответника и определени в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ (ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), във вр. с § 5 от Закона за въвеждане на еврото в Р България. Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с 63в ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, настоящият касационен състав