Решение № 35 от 15.5.2026 г. на Районен съд - Етрополе по дело № 232/2026 г.

Производството е по реда на чл.28 ал.1, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.4, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето, като е образувано по повод постъпила в РС – Етрополе искова молба от Агенция социално подпомагане, Дирекция ”Социално подпомагане” - гр.Етрополе срещу К. Ю. Е., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в с. Ж., общ. И., обл. С. и неустановен настоящ такъв – в качеството й на единствен родител и законен представител на малолетния Н.К. Е., ЕГН ••••••••••, с искане за продължаване на настаняването на детето в професионалното приемно семейство на Е. С. Ц., ЕГН •••••••••• с постоянен и настоящ адрес в гр. •••••••••••••••••••••••. В молбата се твърди, че малолетния Н. К. Е. е роден на 29.05.2020 г., като видно от удостоверението за раждане на същия произхожда от майка К. Ю. Е. и неизестен баща. Твърди се, че майката има още три малолетни деца, като сама е потърсила помощ чрез обаждане на Националната телефонна линия за деца 116111, тъй като тя и децата са живеели в крайно непримливи условия /в порутена сграда, без електричество и никакви източници надоходи/. Посочва се, че с оглед предприетите мерки за закрила спрямо майката и децата, със заповед № ЗД/Д-С-ВР-019/29.03.2023 г. на директора на ДСП – Връбница при Столична община детето Н. Е. е настанен в професионалното приемно семейство на Д. П. Й.. Твърди се, че след около два месеца същата е отказала да полага грижи за детето, поради което същото е настанено по административен ред в друго професионално приемно семейство – това на П. Х. Н. и Б.В. Н. - двамата живущи на адрес в гр. ••••••••••••••••. Посочва се, че с Решение № 67/30.06.2023 г., постановено по гр. Дело № 20231830100175 по описа на РС – Етрополе за 2023 г., влязло в законна сила на 19.07.2023 г. малолетния Н. К.Е. е настанен в същото професионалното приемно семейство със срок до навършване на петгодишна възраст на детето или до промяна/отпадане на обстоятелствата, довели до предприемане на мярката за закрила спрямо детето. Посочва се, че с това настаняване е продължено с Решение № 71/19.06.2025 г., постановено по гр.д. № 20251830100197 по описа на РС – Етрополе за 2025 г. Излагат се твърдения, че в следствие настъпилата внезапна смърт не единият от приемните родители П. Х. Н., другият такъв – Б. Н. е подал заявление до ДСП – Етрополе, че не е в състояние сам да се справи с отглеждането с детето. Твърди се, че във връзка с това, със Заповед № ЗД/Д- СО-ЕТ-004/21.01.2026 г. на директора на Д»СП» - Етрополе е прекратено настаняването на детото в професионалното приемно семейство на П. и Б. Н. и Н. К. Е. е временно настанен в професионалното приемно семейство на Е. С. Ц. с постоянен и настоящ адрес в гр. ••••••••••••••••••. В молбата се твърди, че в хода на работата по случая с детето Н. Е. майката не е изявила желание за реинтеграция на детето, но е изявила желание да осъществява контекти с него, но не е спазвала графиока на срещите, определени от административния орган. Твърди се, че след като е била настанена в кризисен център през 2023 г. същата не е предоставила свой актуален адрес и към настоящия момент е невъзможен какъвто и да е контакт с нея. С оглед на това се посочва, че ДСП – Етрополе не е установила данни биологичната майка на детето да е в състояние да осигури сигурна, стабилна и защитена от вредни фактори среда за отглеждането му, и напълно се е дезинтересирала от неговото отглеждане, развитие и възпитание. В същото време приемното семейство, поело грижата на малолетния Н. Е., в лицето на на Е. С. Ц., се старае да задоволява пълноценно и адекватно всичките му нужди и базови потребности. В този смисъл е направено и искането за продължаване настаняването на детето в това семейство. В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане”-Етрополе, редовно призована, се представлява от нейния директор и законен представител – Г. П., като същата поддържа молбата, по наведените в нея аргументи и моли съдът да постанови решение, по силата на което да бъде продължено настаняването на малолетния Н. К.Е. в професионалното приемно семейство на Е. С. Ц. за срок до навършване на осем годишна възраст или до промяна или отпадане на обстоятелствата, довели до предприемане на мярката спрямо детето, както и да бъде постановено, при необходимост, установено от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Етрополе да се ползва и социалната услуга „заместваща приемна грижа за детето и семейството“. Майката на детето – К. Ю. Е., нередовно призована, не се явява. Заинтересованата страна – Е. С. Ц., редовно призована, се като поддържат молбата и заявеното от директора на «ДСП» - Етрополе; излага твърдения, че детето се чувства добре в нейното семейство и заявява готовност и в бъдеще да полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието му. Подпомагащата страна - РП-Ботевград, редовно призована, не изпраща представител. В хода на съдебното дирене, като писмени доказателства по делото са приложени представените с исковата молба документи, касаещи предприетите мерки за закрила спрямо малолетното дете. Въз основа на събраните в хода на делото доказателства, съдът, установи от фактическа страна следното: На 29.05.2020 г. бил роден Н.К. Е., с майка К. Ю. Е. и неизвестен баща. Същата имала още едно дете Л.К. Е. /родена на 14.03.2019 г./, а след това родила още две деца – А.К. Е. /родена на 28.05.2021 г./ и М. К.Е. /роден на 06.01.2023 г./. Всички деца били с неустановен баща по произход. Към началото на 2023г. майката живеела на съпружески начала с неустановен по делото мъж на адрес в с. ••••••, като с тях живеели и децата й. По същото време мъжът напуснал работа, с оглед на което цялото семейство напуска дома си и се установява да живее в полуразрушена изоставена сграда в района на „Г. Р.“ в гр. С., в крайно неблагоприятни условия за живот. Наред с това мъжът започнал да употребява наркотични вещества, както и да проявява физическа и вербална агресия към К. Е.. С оглед на това, на 18.03.2023 г. същата потърсила помощ от Националната телефонна линия за деца 116 111, като била настанена в Кризисен център „С..“. Предвид невъзможността на майката да полага адекватни и пълноценни грижи за децата, същата подала декларация за настаняването им по реда на Закона за закрила на детето. На основание Заповед № ЗД/Д-С-ВР- 019/29.03.2023 г. на Директора на ДСП – Връбница при Столична община детето Н. Е. е настанен в професионалното приемно семейство на Д. П. Й. Предвид отказа на същата да полага грижи за него, детето било настанено, по административен ред в друго професионално приемно семейство – това на П. Х.Н. и Б. В. Н. - двамата живущи на адрес в гр. •••••••••••••. След депозирана молба за потвърждаване на това настаняване от страна на Д»СП» - Етрополе, с Решение № 67/30.06.2023 г., постановено по гр. Дело № 20231830100175 по описа на РС – Етрополе за 2023 г., влязло в законна сила на 19.07.2023 г. малолетния Н.К. Е. е настанен в същото професионалното приемно семейство със срок до навършване на петгодишна възраст на детето или до промяна/отпадане на обстоятелствата, довели до предприемане на мярката за закрила спрямо детето. С Решение № 71/19.06.2025 г., постановено по гр.д. № 20251830100197 по описа на РС – Етрополе за 2025 г. това настаняване е продължено за срок до навършването на седем годишна възраст на детето. През месец декември 2025 г. приемната майка на детето П.Х. Н. починала внезапно, поради което съпругът й Б.Н. подал заявление до Д»СП» - Етрополе, че не е в състояние сам да се справи с отглеждането с детето. С оглед на това, със Заповед № ЗД/Д-СО-ЕТ-004/21.01.2026 г. на директора на Д»СП» - Етрополе е прекратено настаняването на детото в професионалното приемно семейство на П. и Б. Н. Със същата заповед Н. К.Е. е временно настанен в професионалното приемно семейство на Е. С. Ц. с постоянен и настоящ адрес в гр. •••••••••••••••••••••. Междувременно, след напускането на кризисния център, майката не предоставила на социалните служби актуален свой адрес за кореспонденция или телефонен номер за връзка, като независимо от проявеното от нейна страна желание да се среща и вижда с детето Н. Е.,преустановила всякакви контакти, както с него, така и с органите на Агенция за социолно подпомагане. При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и интереси. За постигане на тази цел, законодателят е предвидил различни административни и съдебни мерки за закрила на детето, включващи както мерки за закрила и съдействие в семейната среда, така и мерки, свързани с настаняване на детето извън семейството. Искането пред съда е направено от надлежно лице и в сроковете, предвидени в Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/, поради което и на основание чл. 28, ал. 1 ЗЗакрД същото е допустимо. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗ акрД, съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗакрД може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете извън семейството му при наличие на някоя от изчерпателно изброените (numerus clausus) в чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД хипотези. В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът намира, че по отношение на детето Н. К. Е. е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, а именно майка му /като негов единствен формален родител и законен представител/ без основателна причина трайно не полага грижи за него и абсолютно се е дезинтересирала от неговото отглеждане, развитие и възпитания. По делото не е установено, други роднини на детето да са изразили желание да поемат грижата за него, с оглед осъщественото вече първоначално настаняване на същото в професионално приемно семейство по съдебен ред. От събраните по делото доказателства се установява, че в средата, в която в момента се отглежда детето, за него са подсигурени всички необходими удобства от социално – битово естество и че всичките му потребности са задоволени в достатъчна степен, като същото пребивава и се отглежда в обстановка - идентична със семейната такава. С оглед гореизложеното и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 28 , ал. 4, изр.2 ЗЗакрД, съдът, след, като установи, че детето не може да бъде отглеждано в биологичното си семейство от неговата майка, намира, че най – адекватната възможна и приложима към настоящия момент защитна мярка за него е да бъде продължено настаняването му в професионалното приемно семейство Е. С. Ц., живуща на адрес в гр. •••••••••••••••, където живее вече в продължение на няколко месеца, респ. настоящият съдебен състав счита, че искането се явява основателно и следва да бъде уважено. Предвид обстоятелството, че при настаняването на децата по съдебен ред, съгласно императива на чл. 28, ал. 5 ЗЗакрД, задължително трябва да се посочи срок за това, съдът счита, че следва да бъде определен този – предложен от Д“СП“ - Етрополе, а именно до навършване на осем годишна възраст на детето и/или до промяна/отпадане на обстоятелствата, довели до предприемането на мярката за закрила спрямо детето. Съдът счита също така, че следва да бъде уважено и искането на Д“СП“ – Етрополе относно, при необходимост, установена от същата, да се ползва социалната услуга "Заместваща приемна грижа" за детето и семейството. Водим от горното и на основание чл. 28, ал. 3 и 4, в р. чл. 26, ал.1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето съдът