Решение № 549 от 1.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6718/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0432-001396/14.11.2025 г. на Началник Сектор при Първо РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на Т. П. П. с ЕГН •••••••••• от гр. Съединение ул. „Хр. Македонски” № 18 са наложени административни наказания глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. /255,65 евро/ и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Жалбоподателят Т. П. П. се явява лично в съдебно заседание, представлява се и от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. Б. К. от АК Пловдив. Чрез жалбата и по съображения изложени и в съдебно заседание се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Аргументира се довод за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски за процесуалното представителство по производството от адвокат. Въззиваемата страна Началник Сектор при Първо РУ при ОД на МВР Пловдив не се явява в съдебно заседание, не изпраща и процесуален представител. Чрез съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на РС Пловдив за разглеждане по компетентност, е изразено становище от наказващият орган, с което се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Заявява се възражение за прекомерност на претендирани разноски в случай на уважаване на жалбата. Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят Т. П. П. от гр. Съединение е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2014 г. с придобити категории В и М. До м. септември 2025 г. спрямо него били издадени общо две наказателни постановления /едното през 2014 г. и другото през 2017 г./ за извършени от него нарушения като водач на пътно превозно средство. На 27.09.2025 г. жалбоподателят Т. П., свидетелят С.С.С. и още един техен приятел отишли с автомобил с прикачена на него платформа и превозвани пък на нея мотоциклети да покарат в гориста местност в района на община Куклен в Родопите. П. притежавал мотоциклет „КТМ” с № на рама .... Мотоциклетът не бил регистриран от собственика му в МВР – в съответното звено на „Пътна полиция“ при МВР – в случая пред Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, за да може да се ползва по предназначението си по пътищата отворени за обществено ползване. Тримата след като свалили мотоциклетите от платформата ги привели в движение и тръгнали да карат в гористата местност, като сменяли водачеството си. Около 11:12 ч. П. и двамата му приятели трябвало да преминат през част от местност, където се намирала хижата на предприятие „КЦМ”, и където имало асфалтов път – път отворен за обществено ползване. Мотоциклетистите се качили, въпреки липсата на регистрация за жалбоподателя П. на притежавания от него мотоциклет „КТМ” и наличието на забрана, възведена в чл.140 ал.1 от ЗДВП, за управление на нерегистрирано МПС по път отворен за обществено ползване, на участък от общински път с начало ІІІ-8604 и продължение PDV 1114 на 2,2 км., за пресичането му и навлизане отново в гората. В този момент водачите били видени от намиращ се на същия път в същия участък полицейски екип от служители на Първо РУ Пловдив, сред които свидетелят И. Н. С. – полицейски инспектор, които полицаи веднага спрели мотоциклетистите за проверка. Последните били изминали около 30- 40 метра по асфалтовия път. Полицейските служители охранявали по същото време обществено мероприятие, провеждано в този район. Служителите на Първо РУ Пловдив установили липсата на надлежна регистрация на управлявания от Т. П. мотоциклет „КТМ” с № на рама ... и след уведомяване и идване на друг техен колега на жалбоподателя П. бил съставен акт – АУАН № 4356165/27.09.2025 г., за приетото за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП. Нарушителят П. не направил възражения против акта, не направил и писмени възражения в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. П. и останалите двама негови приятели докарали до мястото на нарушението платформата и с нея закарали мотоциклетите си до Първо РУ Пловдив, където жалбоподателят П. предал доброволно своя при изискването му. АУАН и останалите материали по административната преписка били изпратени на Районна прокуратура гр. Пловдив с оглед евентуални данни за осъществен състав на престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. След извършване на предварителна проверка по образуваната прокурорска преписка № 13911/2025 г. наблюдаващият прокурор при РП гр. Пловдив с постановление от 28.10.2025 г. отказал образуването на досъдебно производство спрямо Т. П. за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК – с аргумент за маловажност на случая по см. на чл.9 от НК, и изпратил материалите по компетентност на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив с оглед предприемане на действия по реализиране на административна отговорност спрямо лицето П. за нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП. Въз основа на издаденото постановление и изпратени материали административнонаказващият орган Началник Сектор при Първо РУ при ОД на МВР Пловдив издал атакуваното наказателно постановление № 25-0432-001396/14.11.2025 г. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С. и св. С., АУАН, мотивирана резолюция, оправомощителна заповед, справка за нарушител/водач, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, копия на документи по покупко-продажба. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото С. и С. при проведените при условията на усност и непосредственост разпити, като отчете логичността и последователността в изложението им, съответствието и допълването на показанията им с писмените доказателства по делото. При така възприетата от доказателствената съвкупност и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Т. П. П. с поведението си на 27.09.2025 г. е реализирал формално елементите от състава на административното нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП. Жалбоподателят е управлявал на 27.09.2025 г. около 11:12 ч. на участък от общински път с начало ІІІ-8604 и продължение PDV 1114 на 2,2 км. - по път отворен за обществено ползване, моторно превозно средство – собствения си мотоциклет „КТМ” с № на рама ..., което превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред – мотоциклетът не е бил регистриран. Времето, мястото на нарушението, управлението на мотоциклета от жалбоподателя и липсата на регистрация на самия мотоциклет не се оспорват от страната жалбоподател. Въпреки формалното реализиране на състав на административно нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП, настоящата инстанция счете, че ангажираната спрямо Т. П. административна отговорност следва да отпадне. Анализът на обстоятелствата, които са от значение за реализирането на административната отговорност, мотивираха съда да счете, че настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН – с оглед на налични по делото множество и само смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на нарушителя и на самото нарушение като незначителни. Процесното деяние – управление на нерегистрирано по надлежен ред пътно превозно средство по път отворен за обществено ползване, макар и на просто извършване, се характеризира в случая с изключително ниска обществена опасност, доколкото управлението на мотоциклета е траело много кратко откъм време и на малко разстояние – около 30-40 метра, не са установени при управлението на мотоциклета други засегнати обществени отношения, свързани с безопасността на движение, мотоциклетът е бил превозен до гористата местност с платформа, така е и свален до Районното управление на полицията след установяване на нарушението. Според съда и деецът е лице с ниска степен на обществена опасност – П. е наказван само с две наказателни постановления – през 2014 г. и през 2017 г., което не може да го окачестви като системен нарушител или като опасен участник в движението по пътищата. Не без значение е и поведението на лицето по процесния случай – не се оспорва нито управлението на мотоциклета, нито липсата на регистрация, съдействал е на полицаите, предоставил е доброволно и мотоциклета си за нуждите на административно-наказателното производство. Всички тези все смекчаващи административната отговорност обстоятелства в своята съвкупност, както и липсата на каквото и да било отегчаващо административната отговорност обстоятелство, мотивираха съда да приеме, че в настоящия случай това процесно административно нарушение следва да се квалифицира като маловажно такова по см. на чл.28 от ЗАНН, а поради това и не следва санкционираното лице да носи отговорност за него. Дори и минимално предвидения размер на административното наказание в санкционната разпоредба на чл.175 ал.3 от ЗДВП – глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. /255,65 евро/ и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца /колкото и са наложени с обжалваното НП/ се явява в конкретния случай несъответен на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по ТД № 1/2005 г. на ОС на НК на ВКС преценката на административно – наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но не е приложен, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Съдът може самостоятелно да упражни правомощията си за собствена преценка за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН, какъвто и маловажен случай се преценя, че е налице в конкретния казус. Налагането на административни наказания не следва да се приема за самоцел на Закона, а доказателство за това е и справедливо регламентираната възможност да не се налага наказание в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. По изложените съображения се прие, че процесният случай се явява маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗАНН нарушителят Т. П. П. следва да бъде предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Администартивнопроцесуалния кодекс. Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания П. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено в пълния претендират размер от 400 лева /204,52 евро/. Според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено не само лично, но и от адвокат – от адв. Б. К. от АК Пловдив, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 10.01.2026 г. е било договорено възнаграждение в размер на 400 лева /204,52 евро/, изплатено в брой според изрично отбелязване в договора при сключването му. Налично е писмено възражение от насрещната страна по делото за съразмерност на претендираните разноски, което възражение не следва да бъде споделено от съда, доколкото този размер се явява според съдебния състав съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който и ще следва да бъде уважен. Предвид отмяната на обжалваното Наказателно постановление № № 25-0432-001396/14.11.2025 на Началник Сектор при Първо РУ при ОД на МВР Пловдив и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя П. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото, а и съобразно горното, съдът следва да възложи тези разноски – в размер на 204,52 евро, в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице, в структурата на което е административнонаказващият орган – в съответствие с чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК. Всички суми следва да бъдат изписвани във вид на парична единица евро – при съобразяване на ЗВЕРБ - §.5 т.1 от ПЗР на ЗВЕРБ вр. чл.4 и чл.12 от ЗВЕРБ Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН РС Пловдив ХХІІІ н. с.