Решение № 3922 от 27.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 11290/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. „••••••••“ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: град С., район „••••••••“, ул.“••••••••, с представител А. Ц. М. обжалва наказателно постановление (НП) № 7212001199/12.06.2023г., издадено от Д. Б.- заместник –кмет на Столична община, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че за периода 09.11.2022г.- 09.01.2023г. и на 10.01.2023г.в град С., в отдел“Общински приходи-Л.“не е уведомена Столична община, отдел“Общински приходи-Л.“, за новозакупен недвижим имот, находящ се в град С., район“Л.“, бул.“••••••••“ № 68, блок Б, представляващ Ателие за химическо чистене, с идентификатор 68134.4358.150.2.10, а съгласно архитектурен проект – магазин № 9, разположен на партерен етаж, придобит с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101, том IX, рег.№ 13558, дело № 1515 от 09.11.2022г., въпреки, че дружеството било длъжно в 2-месечен срок да подаде информация за отчетна стойност и други обстоятелства, имащи значение за определяне на годишните задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за отпадъци, а направило това на 23.05.2023г.-нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.4 на Закона за местните данъци и такси. В о.с.з.жалбоподателят, не се представлява и не изразява становище по жалбата. В о.с.з.въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Сотирова изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и се явява допустима, а разгледана по същество и основателна. Видно от копие на нотариален акт № 101, том IX, рег.№ 13558, дело № 1515/2022г., пред нотариус И. Н., с район на действие СРС – вписан в Нотариалната камара с № 040, на 09.11.2022г.е извършена покупко-продажба, с която от страна на „•••••“ЕООД на „••••••••“ЕООД е продаден недвижим имот, находящ се в град С., район“Л.“, бул.“••••••••“ № 68, блок Б, представляващ Ателие за химическо чистене, с идентификатор 68134.4358.150.2.10, а съгласно архитектурен проект – магазин № 9, разположен на партерен етаж. Това обстоятелство е декларирано от жалбоподателя пред АНО с декларация от 23.05.2023г. След като констатирала нарушение, а именно, че обстоятелството не е декларирано в законоустановения двумесечен срок, свидетелката С. А. П.-инспектор при Столична община, Дирекция“Общински приходи“, отдел“ОП – Л.“ съставила АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.В НП погрешно е посочено, че АУАН е съставен не от свидетелката П., а от свидетелката О. С. Ф.. Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и показанията на изслушаните свидетелки П. и Ф.. Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: В АУАН е записано, че с констатираното бездействие от страна на дружеството – жалбоподател, са нарушени разпоредбите на чл.123, ал.1, във връзка с чл.14, ал.1 и ал.4 от Закона за местните данъци и такси, а в НП е прието, че дружеството «виновно е нарушило разпоредбата на чл.14, ал.4 във връзка с чл.14, ал.1 от ЗМДТ», а санкцията е наложена на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ във вр.с чл.14, ал.4, във вр.с чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.Съгл.чл.14, ал.4 от ЗМДТ за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал.1 предприятияга подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В случая имотът е придобит на 09.11.2022г., поради което срокът по чл.14, ал.1 от ЗМДТ е изтекъл на 09.01.2023г., в който срок липсва подадена информация от жалбоподателя.Ето защо относно констатираното нарушение приложима се явява разпоредбата на чл.14, ал.4 вр.с ал.1 от ЗМДТ, както правилно е посочено в НП, но не и в АУАН, където е отразена като нарушена и разпоредбата на чл.123, ал.1 ЗМДТ.Правната норма на чл.123, ал.1 от ЗМДТ е санкционна и е следвало да се посочи единствено в НП при определяне на санкцията. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да се съдържа описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени, необходимо е описанието на нарушението в акта да съответства на описанието на същото в НП, да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и тази, отразена в НП. Различна цифрова квалификация на нарушението в АУАН и НП, създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение. Засегната е възможността, предоставена от закона на нарушителя още в началото на административнонаказателното производство срещу него да научи конкретните обстоятелства на нарушението, правните разпоредби, които са нарушени.В конкретния случай, е налице разлика в правната квалификация на нарушението в АУАН и НП – в акта е записано нарушение на чл. чл.123, ал.1, във връзка с чл.14, ал.1 и ал.4 от Закона за местните данъци и такси, а в НП е прието, че дружеството, въпреки, че е ЮЛ «виновно» е нарушило разпоредбата на чл.14, ал.4 във връзка с чл.14, ал.1 от ЗМДТ. С оглед гореизложеното, е налице незаконосъобразност на НП, налагаща неговата отмяна. Предвид изхода на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на осн.чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът