Решение № 178 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1806/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от “Топлофикация - Перник“ АД, гр. Перник, представлявано от изпълнителния директор Б.М.Б., срещу Наказателно постановление №•• от 22.10.2025г., издадено от И.М.П. - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер 100 000 /сто хиляди/ лв. за това, че на 11.03.2025г., при извършена проверка по изпълнение на условия в Комплексно разрешително №297-Н0/2008г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0- А1/2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, е установено, че „Топлофикация – Перник“ АД, в качеството си на оператор и собственик на сгуроотвал „Кудин дол“, не изпълнява Условия 9.1.3, 9.1.7 и 9.1.8 от Комплексното разрешително - нарушение на чл.123в, т.2 във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. ЮЛ - жалбоподател “Топлофикация – Перник“ АД, представлявано от изпълнителния директор Б.Б., оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление. В депозираната жалба се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се административнонаказателно производство, за ограничаване правото на защита на наказаното дружество, за това, че при произнасянето си по преписката АНО не е извършил дължимата проверка за законосъобразност и обоснованост на издадения акт, не е обсъдил събраните доказателства, не е събрал нови такива за изясняване на спорните факти, не е обсъдил направените възражения, а при налагане на административната санкция не е спазил изискванията за индивидуализация на наказанието. Тази позиция и доводите, изложени в нейна подкрепа, се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – ю.к. С.С.. Същият пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано. Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Г.Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление като издадено при спазване на процесуалните изисквания и правилно приложение на материалния закон. излага допълнителни съображения в подкрепа на мотивите на АНО, изложени в НП за определяне размера на имуществената санкция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното : От фактическа страна: На „Топлофикация - Перник“ АД е издадено Комплексно разрешително №297-Н0/2008г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за експлоатация на инсталация/съоръжение на „Топлофикация – Перник“ АД – сгуроотвал „Кудин дол“. Сгуроотвалът е предназначен за съхранение на сгуропепелния отпадък, формиран от експлоатацията на ТЕЦ „Република“, а именно в резултат на изгарянето на твърди горива - кафяви въглища, каменни въглища и брикети, както и на отпадък, получен от дейността на сероочистващата инсталация. На сгуроотвала са изградени две площадки, предназначени за временно съхранение на отпадъци – площадка №1 /западна/ и площадка №2 /източна/. Отпадъкът от дейността на централата представлява сух, насипен, лек прахообразен материал, който се смесва с вода, образувайки сгуропепелна маса /шлам/. Същият се транспортира по метални тръби чрез помпи до сгуроотвала. В Комплексното разрешително залегнали множество условия, които дружеството следва да спазва и изпълнява, независимо от сезона и метеорологичните условия. В условие 9.1.3 е предвидено задължение притежателят на разрешителното да овлажнява всички участъци от площадката, които са източници на неорганизирани емисии на прах. С Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г. за актуализиране на Комплексно разрешително №297-Н0/2008г. били поставени и нови условия, а именно: Условие 9.1.7 - притежателят на разрешителното да предприема всички необходими мерки за ограничавана е на емисиите на прахообразни вещества, в съответствие с изискванията на чл.70 от Наредба №1 от 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, и Условие 9.1.8 - притежателят на разрешителното да овлажнява/оросява площадките /басейните/ за предварително съхранение на отпадъци посредством оросителна система, създаваща висока водна стена, осигуряваща ефективно улавяне на праховите емисии. Овлажняването/оросяването на площадките да се извършва при необходимост и в сухо и ветровито време, създаващо предпоставки за образуване на неорганизирани емисии. Оросителната инсталация да се поддържа в техническа изправност. На 11.03.2025г. в РИОСВ – София постъпили шест боря сигнали от жители на град Перник, входирани с №С-131, С-133, С-134, С-135, С-136 и С- 137/11.03.2025г., за силно запрашаване на въздуха и носеща се гъста мъгла от прах от района на шламохранилището в индустриалната зона на гр. Перник към околните квартали на града. В същия ден на сгуроотвал „Кудин дол“ била извършена извънредна проверка от експерти на инспекцията – свидетелите Г. С. В. и Ж. Б. Г. - експерти в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната сграда“ към дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – София. В проверката участвали и представители на топлофикационното дружество – главният еколог и еколог. Извършен бил оглед и обход на територията на сгуроотвала от две позиции - от точка, с посочени в протокола за проверка географски координати, находяща се в южна посока от сгуроотвала, и от точка с географски координати, посочени в протокола, находяща се на около 50 метра в източна посока от клетка №1 и клетка №2 на съоръжението. Наблюдението било осъществявано в часовия интервал от 13.00 часа до 13.30 часа. От първата точка, разположена във височинна част, било констатирано наличие на неорганизирани прахови емисии от територията на сгуроотвала. Наблюдавали се плътни облаци прах, насочвани от въздушните течения към жилищни квартали на град Перник . При оглед от втората точка било установено, че повърхността на площадка №1 /западна/ е омокрена и от нея не се отделяли неорганизирани емисии. От повърхността на площадка №2 само малки участъци били овлажнени. Наблюдавали се сухи участъци на голяма площ, запълнени с шлам, които били открити и нетрамбовани. Свидетелите В. и Г. непосредствено възприели източника на неорганизираните емисии - купчина сгуропепелна маса в източната страна на сгуроотвала. От сухите участъци на клетка 2 се повдигала прах, която образувала плътна сива пелена и запрашавала територията около сгуроотвала и територии извън него. Плътните облаци прах се насочвали към жилищните квартали „Изток“ и „Мошино“. В деня на проверката Времето било сухо и силно ветровито, в резултат на което от силните пориви на вятъра фината пепелина се повдигала от повърхността, образувайки плътна пелена, стелеща се над площадката и извън нея към споменатите жилищни квартали на град Перник, в които райони се наблюдавало силно запрашаване. Контролните органи констатирали намиване в клетка №2 от 1 брой „изтичало“ /метална тръба/, от което се изливала смес от сгуропопелна маса и вода, довеждана чрез шламопроводите от топлоелектрическата централа до сгуроотвал „Кудин дол“. Овлажняването на малки участъци от площадката било в резултат от намиването. Останалата значителна по площ повърхност, запълнена с прахообразен материал, била силно осушена, открита и по отношение на нея не се извършвали каквито и да е дейности по овлажняване и омокряне чрез техника или работници . Оросителната инсталация, предназначена да създаде висока водна стена с цел ефективно улавяне на неорганизираните прахови емисии, не работела. Не било установено прилагане и на алтернативни начини за овлажняване/оросяване на площадката - чрез водоноски и/или друг вид техника/средства. Отпадъкът, който се съхранявал бил в огромно количество /тонове/ и на голяма площ, а състоянието в което се намирал - осушен и открит, способствало за лесно и неограничено по какъвто и да било начин повдигане на емисиите от прах /частици фина пепел/ и разпрашаване около и извън територията на площадката в резултат на движението на въздушните маси. Не били установени и други взети от оператора подходящи и ефективни мерки, чрез които да не се допуска и/или да се ограничи образуването и разпространението на неорганизирани прахови емисии – чрез изграждане на прегради, запръстяване и/или полагане на покритие върху повърхността, ограничаващо разпростарнението на насипаната пепелина, съгласно изискванията на чл.70 от Наредба №1 от 27.06.2005г. Не било констатирано и наличие на техника /булдозери, багери, гондоли и др./, както и работници, които да осъществяват дейности в същата насока. Мерки и действия за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества не били предприети и до приключване на проверката . Констатациите си контролните органи отразили в Констативен протокол №ККФОС-ГВ-7/11.03.2025 на РИОСВ – София, съдържащ и снимков. С констативния протокол на основание чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда на „Топлофикация – Перник“ АД били дадени задължителни предписания - в срок до 14.03.2025г. да предприеме ефективни мерки за недопускане на неорганизирани емисии от купчината сгуропепелна маса, разположена в източната страна на сгуроотвал „Кудин дол“, както и писмено да информира РИОСВ - София за предприетите дейности по изпълнение на първото предписание . На 14.03.2025г. с писмо , изх. №377 дружеството уведомило директор РИОСВ – София за предприетите дейности по изпълнение на предписанието, дадено с Констативния протокол. Информирало, че за недопускане на неорганизирани емисии от купчината сгуропепелна маса, разположена в източната страна на сгуроотвал „Кудин дол“ е наета допълнителна техника /шест боря самосвали, един брой челен товарач, един брой верижен багер, булдозер/ за товарене, превоз, насипване и разстилане на земни маси върху купчината със сгуропепелна маса. Посочено било, че допълнително са наети мобилни водоноски за по-ефективно омокряне на купчината и на пътищата в района на площадки 1 и 2, както и че е изпратен допълнително персонал за по-добра координация на техниката. С писмото операторът уведомил, че към 14.03. площта на купчината е покрита около 75-80% със земни маси и се планира цялостно завършване на дейността по разстилане на земни маси до края на работния ден на 17.03.2025г. На 23.04.2025г., в присъствието на изпълнителния директор на дружеството, свидетелката Г. В. съставила акт за установяване на административно нарушение №45/2025г. като приела, че „Топлофикация – Перник” АД не е изпълнило Условия 9.1.3, 9.1.7 и 9.1.8 от Комплексно разрешително №297-Н0/2008г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0- А1/2021г. на изпълнителния директор на ИАОС в нарушение на чл.123в, т.2 във връзка с чл.164, ал.1 от ЗООС. При предявяване на акта за запознаване и подписване законният представител на дружеството не направил възражения. Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. На 22.10.2025г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал имуществена отговорност на „Топлофикация – Перник” АД, налагайки на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда имуществена санкция в размер 100 000 (сто хиляди) лева, за установеното с акта нарушение на чл.123в, т.2, вр. чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. С. В. и Ж. Б. Г. , както и от приетите писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение №45/2025/23.04.2025г., Констативен протокол №ККФОС-ГВ-7/11.03.2025 на РИОСВ – София, Комплексно разрешително №297-Н0/2008г., актуализирано с Решение № 297- Н0-И0-А1/2021г. на изпълнителния директор на ИАОС, сигнали, вх. №№С- 131, С-133, С-134, С-135, С-136 и С-137/11.03.2025г., с прикачени към някои от тях снимки, писмо , изх. № 377/14.03.2025г. до РИОСВ, Заповед №РД- 69/26.07.2024г. на директор РИОСВ – София, заверени копия на Констативни протоколи за извършени проверки на 10.03.2025г. и на 08.07.2025г. на РИОСВ. При така установената фактическа обстановка и доказателственото й обезпечаване, жалбата на наказаното дружество по същество е неоснователна. Съдебният състав приема, че осъществяването на състава на административното нарушение се доказва от събраните доказателства. Разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, посочена като нарушена, вменява в задължение на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително при нейната експлоатация. Санкционната норма на чл. 164, ал. 1 от ЗООС от своя страна предвижда, че за неизпълнение на изискванията по чл. 123в, на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. С оглед тези относими към предмета на делото законови разпоредби и предвид установените по делото факти, съдът прие, че от обективна страна, жалбоподателят – „Топлофикация - Перник” АД, е нарушил задължението си вменено му с разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС – да изпълнява условията в издаденото му от ИАОС Комплексно разрешително №297-Н0/2008г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г., тъй като е нарушил изискването на условие 9.1.3.: да овлажнява всички участъци от площадката на сгуроотвал „Кудин дол“, които са източници на неорганизирани емисии на прах; условие 9.1.7 - да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в съответствие с изискванията на чл.70 от Наредба №1/ 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, както и условие 9.1.8 - да овлажнява/оросява площадките /басейните/ за предварително съхранение на отпадъци посредством оросителна система, създаваща висока водна стена, осигуряваща ефективно улавяне на праховите емисии. Овлажняването/оросяването на площадките да се извършва при необходимост и в сухо и ветровито време, създаващо предпоставки за образуване на неорганизирани емисии. Оросителната инсталация да се поддържа в техническа изправност. В чл.1 от Наредба №1/ 27.06.2005г. е предвидено, че нормативният акт установява норми за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, с оглед предотвратяване или ограничаване на възможните преки и/или косвени въздействия от емисиите върху околната среда, както и на свързаните с тях потенциални рискове за човешкото здраве. С оглед постигане на целта по чл.1 от Наредбата – ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в разпоредбата на чл.70, съдържаща общо девет алинеи, са установени редица изисквания, които операторът на инсталацията да спазва в процеса на организирането на своята производствена дейност. Същите най-общо са подчинени на обстоятелствата по ал.1- видът и свойствата на прахообразните материали; оборудването и методът за товарене и разтоварване; масовият поток и времето, за което се извършват дейностите; метеорологичните данни; местоположението на обекта и разстоянието до най-близките обитавани сгради, като в зависимост от конкретно извършваната дейност - товарене, разтоварване, складиране и преработка на твърди прахообразни материали, са установени и редица специфични изисквания /ал.2 – ал.9 на с.р./ . Очертаването на необходимите мерки за всяка от дейностите не е изчерпателно, тъй като изборът на същите е предоставен на дружеството, експлоатиращо съответния неподвижен източник на емисии в изпълнение на заложената в закона цел – за ограничаване на праховите емисии при осъществяването на съответните производствени дейности. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление ясно е означена конкретната дейност, формираща праховите емисии – съхранение/складиране на производствени отпадъци от дейността на ТЕЦ „Република“, а именно сгуропепелна маса, ясно са посочени и необходимите и възможни мерки за ограничаване разпространението на прахообразни вещества, като част от предвидените в нормата на чл.70 от Наредбата. Релевантните за спора обстоятелства са безспорни между страните. Безспорно е, че „Топлофикация – Перник“ АД е субект на посоченото нарушение, защото като ЮЛ, експлоатиращо сгуроотвал „Кудин дол“ има качеството „оператор“ по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС. Безспорно е също, че в това качество, на акционерното дружество е било издадено комплексно разрешително №297-Н0/2008г. от изпълнителен директор на ИАОС, актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021г., част от което са цитираните по-горе условия. Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС комплексното разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма – „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване“. Следователно, залегналите в КР условия са задължителни за изпълнение от притежателя на разрешителното. Не е спорно и обстоятелството, че на 11.03.2025г. служители на РИОСВ – София са извършили извънредна проверка на сгуроотвал „Кудин дол“ на „Топлофикация – Перник“ АД по повод получени шест броя сигнали от граждани за силно запрашаване от района на шламохранилището на околните жилищни квартали на град Перник. От страна на жалбоподателя не са оспорени фактическите констатации на контролните органи - относно състоянието, в което е установена площадката 2 на сгуроотвала /силно осушена и запрашена в по-голямата си част/, с неработеща оросителна система, както и липсата на предприети ефективни мерки за овлажняване с цел предотвратяване/ограничаване на емисиите на прахообразни вещества /чрез функционираща оросителна система, чрез техника, други съоръжения, работници, чрез изграждане на прегради, запръстяване, полагане на покритие върху повърхността или други подходящи мерки/. Без възражения е приета и констатацията на експертите от РИОСВ - София за наблюдавани неорганизирани прахови емисии и силно запрашване – резултат от вдигащи се под действието на вятъра от повърхността на площадката и от разположената купчина сгуропепелна маса кълба прах в атмосферния въздух, образуващи плътна сивкава облачна пелена, стелеща се и създаваща запрашаване на територията на сгуоотвала и извън него към жилищните квартали на тграда . Тези констатации се основават на непосредствени възприятия на свидетелите В. и Г. от територията на сгуроотвала, обходена заедно с представители на топлофикационното дружество и наблюдавана от две точки /от по-далечно и от близко разстояние, даващо възможност да се определи източника на праховите емисии/, обективирани са в съставения при проверката констативен протокол, а впоследствие и в АУАН, които свидетелите уверено и в детайли възпроизвеждат и в съдебно заседание. Изложените обстоятелства в уведомителното писмо от дружеството до РИОСВ – София за предприетите действия по изпълнение на дадените задължителни предписания, наред с отсъствието на направени конкретни възражения при подписването на констативния протокол и АУАН, са показателни за обективното и достоверно документиране и възпроизвеждане на фактическото положение от контролните органи. Спорни моменти в тезите на страните по горните въпроси по същество липсват и тъй като не се откриват противоречия между отделните доказателствени източници, установяващи изложените факти, то съдът не намира за необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока. Възраженията от страна на наказаното дружество, изложени в жалбата, касаят единствено процесуалните изисквания към съдържанието на акта и наказателното постановление, не и фактите по същество. Следва да се посочи все пак, че свидетелите В. и Г. непосредствено са възприели състоянието на територията, на която е разположена инсталацията на жалбоподателя - сгуроотвал „Кудин дол“, състоянието на двете площадки /клетка №1 и клетка №2/ и пътищата, водещи към тях, състоянието на околната територия. Двете еднопосочно установяват, че при извършения обход съвместно с представители на дружеството, пряко възприели силно осушаване и запрашаване на района, не функционирала оросителната инсталация към площадка №2, липсвала техника и ефективни други мерки, предприети за овлажняване и оросяване на повърхността, респективно за ограничаване на неорганизираните емисии чрез изграждане на прегради, покриване, запърстяване. Намивния процес бил крайно неефективен, тъй като постъпващото оттам количество вода, смесено с шлам, овлажнявало пренебрежимо малка част от територията на площадката. Съобщават, че под влияние на естественото движение на въздушните маси /в деня на проверката имало силен вятър, на моменти на пориви/, в атмосферния въздух се вдигали кълба прах от сгуропепелната маса, образуващи плътна облачна сивкава пелена, запрашаваща района и разнасяща се към близките жилищни квартали на град Перник. Констатации в същия смисъл контролните органи обективирали в съставения протокол, в който и визуализирали със снимков материал обстановката. Съвкупната оценка на доказателствените материали води до извод, че на 11.03.2025г. площадка 2 на сгуроотвал „Кудин дол“ на „Топлофикация – Перник“ АД се е намирала в състояние, несъответстващо на изискванията, залегнали в условия 9.1.3, 9.1.7 и 9.1.8 от издаденото за инсталацията Комплексно разрешително. За този извод съдът кредитира изцяло показанията на проверяващия екип експерти в РИОСВ – София /свидетелите Г. В. и Ж. Г./, чиято компетентност, обективност и безпристрастност няма основания да бъде поставяна под съмнение, както и останалите кореспондиращи им писмени доказателствени източници. След като източник на констатираните емисии е отпадък от дейността на ТЕЦ „Република“ /сгуропепелна маса/, то са касае за емисии на вредни вещества в смисъла на понятията в Закона за опазване на околната среда и Закона за чистотата на атмосферния въздух. Именно затова в Комплексното разрешително са разписани по императивен начин условията за безопасна експлоатация на инсталацията, в това число и задълженията на оператора да предприема мерки за ефективно улавяне на праховите емисии, за да се ограничи образуването на неорганизирани емисии и да се предотврати вредно въздействие върху здравето на населението и околната среда чрез /овлажняване/оросяване на участъците от площадката, източник на неорганизирани емисии, посредством оросителна система, създаваща висока водна стена, посредством изграждане на прегради, засипване с пръст или полагане на покритие върху повърхността и други подходящи мерки/. Конкретните задължения подробно са разписани в условията от Комплексното разрешително и са задължителни за изпълнение. Несъмнено, констатираната при конкретната проверка плътна пелена прах, вдигана във въздуха от повърхността на площадката за временно съхранение на производствен отпадък /сгуропепелна маса/, наблюдаваното разпространение на неорганизираните прахови емисии на широк фронт поради вятъра и от голямо разстояние /за което свидетелства и съдържанието на получените шест сигнала, инициирали проверката/, е предпоставка за висока концентрация на вредни вещества с оглед ниската височина на разсейването им в атмосферния въздух. Всичко това е свързано с отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда и създава непосредствена опасност за замърсяване на атмосферния въздух, а оттук - за отрицателно отражение върху здравето на жителите на град Перник. За съставомерността на конкретното нарушение не се изисква нито доказване на настъпили вредни последици, нито изследване конкретното съотношение на компонентите от вредни вещества в праховите емисии чрез съответни анализи. Както е известно, измервания на неорганизирани прахови емисии не се правят, тъй като изобщо няма такава методика, а методика няма, защото екологичното законодателство е насочено към недопускане на такива. При тези обстоятелства, съдът приема, че от обективна страна „Топлофикация – Перник” АД е осъществило състава на нарушението по чл.123в, т.2, вр. чл. 164, ал. 1 от ЗООС, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за него. Този извод изисква да се отговори и на възраж енията в жалбата. Визираната като нарушена норма на чл.123в, т.2 от ЗООС не съдържа различни хипотези, както се твърди в жалбата, доколкото вменява на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Именно неизпълнение на това изискване е вменено като нарушение в случая, а с всички други, обстойно изложени, фактически обстоятелства актосъставителят и АНО са мотивирали изводите си за фактите и правото. Правилността на направената от тях констатация подлежи на доказване в процеса чрез всички допустими средства и способи по НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН. Видно е, че административнонаказващият орган е извършил анализ на събраните по преписката доказателства, изложил е мотиви за отсъствие на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и за прекратяване на преписката, както и относно индивидуализацията на наказанието. В случая от страна на наказаното дружество не са били направени възражения, както при съставяне на акта, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради което упрекът, че те не били обсъдени и АНО не дал отговор по тях е изцяло неоснователен. Не е допуснато и твърдяното нарушение по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН досежно изискването за посочване датата на нарушението. Такава ясно е означена и в акта, и в постановлението - 11.03.2025г. Твърдението, че е следвало да се посочи началния момент, от който поведението на задълженото лице е релевантно за съставомерността на нарушението е лишено от законова опора. В конкретния случай законовото предписание в нормата на чл.123в, т.2 ЗООС е операторът на инсталацията да изпълнява условията в КР. При това положение, датата на нарушението е обусловена от конкретните условия, които не са изпълнени. Предвид естеството на условия 9.1.3; 9.1.7 и 9.1.8, чието нарушаване е вменено на дружеството, те подлежат на постоянно изпълнение. В този смисъл, датата на която се констатира отклонение от тях ще определи и датата на нарушението. В акта и наказателното постановление тази дата ясно е означена – 11.03.2025г. и тя е посочена като дата на нарушението, с което законовото изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е изпълнено. Съдът не констатира нарушение по отношение института на свидетелите, доколкото АУАН е съставен в присъствието на Ж. Г. – свидетел по чл.40, ал.1 от ЗАНН, непосредствено участвала в проверката, при която е било установено процесното нарушение. Не е допуснато нарушение и при индивидуализацията на административната санкция по чл.27, ал.1 и 2 ЗАНН, тъй като същата е в законоустановените граници, предвидени в нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС, а за определения конкретен размер АНО е изложил обстойно мотиви. По наказването: Разпоредбата на чл.164, ал. 1 от ЗООС предвижда, че за неизпълнение на изискванията по чл. 123в на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. В конкретния случай на жалбоподателя е наложената имуществена санкция в размер 100 000лв. За определянето на санкция значително над законовия минимум АНО се е мотивирал с наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства – че жалбоподателят не за първи път, а трайно неглижира отговорностите си във връзка с екологичното законодателство, в частност относно недопускане на неорганизирани емисии, обосновано с конкретно посочени девет влезли в сила наказателни постановления в периода 2019- 2025г., с които са му налагани имуществени санкции в размери между 10000 и 27000 лева.. Оттук е направен извод, че предходните наказвания за неизпълнение на условия от КР не са възприети от топлофикационното дружество като сериозна санкция и целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН не са били постигнати. Изложени са съображения, че горните обстоятелства разкриват по-висока степен на обществена опасност на конкретното нарушение и изискват налагане на санкция в чувствително повисок размер от минималния, а именно 100 000, която би била съразмерна, обоснована и справедлива. Процесуалният представител на АНО допълва тези аргументи в съдебно заседание, като посочва, че в деня преди процесната проверка е извършена друга такава на сгуроотвал „Кудин дол“, обективирана в Констативен протокол № ККФОС-СГ-5810.03.2025г., както и няколко месеца по-късно, за която е съставен Констативен протокол № ККФОС-СГ-18/08.07. 2025г., при които е констатирано аналогично фактическо положение. Въз основа на тези факти и осъществяваното до момента наказване поддържа,че операторът на съоръжението не е в състояние технически да поддържа площадката, тъй като и четири месеца по-късно тя е установена в идентично състояние. Акцентира и на обстоятелството, че констатираното при проверката намиване не е процес, предназначен да осигурява техническа поддръжка на съоръжението, а е процес, свързан със самото депониране на отпадъка, тъй като именно по този начин /смесен с вода/, шламът се отвежда от централата чрез шламопроводите до площадките за временно съхранение на отпадъка. Съдът споделя преценката и съображенията на АНО, допълнени от процесуалния му представител, за определяне на размера на имуществената санкция над минималния предвиден в закона, включително предвид установеното в случая неизпълнение на три условия от КР, както и в контекста на доказателствата за предходни наказвания за аналогични нарушения. В същата насока цени и ангажираните от АНО доказателства за установено в деня преди процесната проверка и през м. юли 2025г. аналогично фактическо положение на територията на сгуроотвал „Кудин дол“, установяващо се от приетите като писмени доказателства по делото Констативни протоколи погоре. Намира обаче, че санкцията е прекомерно завишена, което мотивира намаляване на същата до 20451.68 евро /40000 лева/. В този размер, оставащ чувствително над минималния, т я е съответна по тежест на извършеното нарушение, съобразена е с конкретните обстоятелства на случая, с поведението на нарушителя и е достатъчна, за да изпълни целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН. Изложеното мотивира съдебния състав за изменение на издаденото наказателно постановление. По разноските: Изхода на делото обосновава присъждане на възнаграждение на процесуалният представител на АНО съразмерно на защитения интерес, който своевременно направи искане за това. Жалбоподателят не е направил такова искане. Предвид изменението на обжалвания акт по чл.57д, т.1 ЗАНН и намаляването на размера на ищуществената санкция от 100000 на 40000 лв., страната има право на юрисконсултско възнаграждение, определено по съразмерност, пропорционално съобразно изменения размер на административното наказание (съгласно чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 и 2 ГПК). Поради това, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН на РИОСВ – София съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 66,47 евро /130 лева/, тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност и е разгледано в едно съдебно заседание. В съответствие с правилото на чл.78, ал.3 от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно изменения размер на имуществената санкция и съобразно защитената част от интереса на страната , от което следва, че жалбоподателят ще бъде осъден да заплати 26.59 евро юрисконсултско възнаграждение в полза на РИОСВ. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.4 от ЗАНН съдът