Решение № 11 от 9.3.2026 г. на Районен съд - Кубрат по дело № 216/2025 г.

наказателно дело № 20253320200216 по описа за 2025 година

и в присъствието на прокурора ..........., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0290-000539/ 04.11.2025 г. на Началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/ 02.02.2021 г., на Е. Ф. А., ЕГН •••••••••• с пост.адрес в ••, е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.(153.39 евро), на основание чл.179, ал.2, предл. 4 ЗДвП, за това, че на 08.09.2025 г. около 14.30 часа в гр. Кубрат, по улица „Цар Освободител“ и в посока центъра на града, управлявал собствения си лек автомобил „Ауди“, водел А4 Авант, с рег. № ••, като водача А. не контролира управляваното МПС, излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“ ; настъпва ПТП с материални щети, с което виновно е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Недоволен от така издаденото НП, връчено му на непосочена в НП или в друг документ дата, е останал Е. Ф. А., който го обжалва с жалба, постъпила с вх. № 4987/ 20.11.2025 г., с оплакване за незаконосъобразност. Не бил извършил нарушението, за което е санкциониран; НП е изцяло незаконосъобразно и не отговаря на обективната истина; цялото административно производство счита за опорочено – НП е издядено по изцяло незаконосъобразен АУАН, неотговарящ на реквизитите по чл. 42 ЗАНН, при липса на пострадал и ПТП; НП е издадено в нарушение на императивните правни норми на чл. 57 ЗАНН. Моли за отмяна на издаденото срещу него НП. В о.с.з. жалбата и заявените в нея оплаквания се поддържат от упълномощен от жалбоподателя проц. представител, допълнително заявява оплакване, че обжалваното НП не е подписано от АНО. Заявява се искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА в размер на 100.00 евро.

Въззиваемата страна поддържа издаденото срещу жалбоподателя наказателно

постановление и счита същото за правилно и законосъобразно, с писмено становище – вх. № 5342/ 05.12.2025 г.; заявява възражение за прекомерност на претендираните разноски за адв. възнаграждение; с писмено становище, чрез проц. представител – Сн. М., упълномощена с приложено към него пълномощно рег. № 330р-36798/ 12.12.2024 г., в качеството на гл. юрисконсулт на ОДМВР – Разград, като оспорва заявените от жалбоподателя възражения и изложените доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, заявява искане то да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени в полза на ОДМВР – Разград разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, в размер на 79.69 евро, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 27е НЗПП .

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни

доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно, чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Ал. А., П. С., се установи, че на посочената дата, време – на 08.09.2025 г., около 14.30 часа, в гр. Кубрат, по улица „Цар Освободител“ и в посока центъра на града, жалб. Е. А. е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди“, модел А4 Авант, с рег. № ••, като водача А. не контролира управляваното МПС, излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“ . Видно от показанията на посочените свидетели А. и С., те в длъжностните си качества – мл. автоконтрольор и мл.пол.инспектор, по постъпил сигнал от друг водач на МПС, са посетили настъпилото пътнотранспортно произшествие. На мястото на произшествието са установили самоличността на водача на МПС – жалбоподателя А., изслушали са обясненията му за случилото се; лично възприели управлявания от него автомобила и причинената му щета по бронята, както и с боя по бронята - червена; А. признал, че се отклонил от пътното платно, по което се движил и се блъснал в знака - носещата метална тръба била изкривена от удара през средата, и е бил наклонен в основата си; водачът казал, че е виновен и не е станало нищо голямо и ще си поеме вината, нямал никакви възражения и Ал. А. съставил срещу него приложения в преписката АУАН серия GA № 4411467/ 08.09.2025 г., с който повдигнал обвинение по отношение на водача Е. А., за констатираното нарушение: като водач на лек автомобил – описан подробно, не контролирал управляваното МПС, излязъл в дясно по посоката си на движение и се блъснал в поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“, с което виновно е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, – причинил настъпилото ПТП с материални щети. Предявил акта на нарушителя, безспорно в присъствиетона св. П. С., Е. А. го подписал, без да заяви възражения.

Възражения не заявил и в указания му с АУАН 7 – дневен срок.

В резултат на сезирането, упълномощения надлежно с МЗ № 8121з-1632/ 02.02.2021 г. Началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, е издал атакуваното в настоящото производство НП, с което жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, предл. 4 ЗДвП, съгласно който поради това, че не е контролирал управляваното от него МПС в разрез с задълженията му по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, е излязъл в дясно от посоката си на движение, блъснал се в поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“; причинил е ПТП с материални щети, и наложил предвиденото в цитираната административното наказание – „глоба” в размер на 300.00 лв..

Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие“ се съдържа в разпоредбата на § 6, т. 30 ДР на ЗДвП, в която то е определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че Е. А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на свидетелите А. и С., които разпитани в хода на съдебното производство, в качеството им на свидетели по делото – свидетели очевидци на местопроизшествието и извършения оглед на участвалия в него автомобил и на повреденото пътно съоръжение - поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“, и двамата служители в РПУ - Кубрат, присъствали на безпротиворечиво дадените от водача на автомобила, участвал в сблъсъка, съставляващ ПТП, обяснения, потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното с жалбата наказателно постановление. Показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират с установеното по делото; не се твърди и не се установи те да са заинтересовани във вреда на жалбоподателя или на друг негов близък, поради което съдът им дава вяра и приема за установено, че на процесната дата и място жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е повдигнато обвинение и в последствие е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Показанията им, както и писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, потвърждават информацията за случилото се и за поведението на жалбоподателя като водач на МПС, поради което съдът приема за неоснователни заявените от жалбоподателя възражения, съставляващи оспорване на установената от актосъставителя фактическа обстановка в съставения срещу него АУАН и в жалбата срещу издаденото срещу него НП.

Въз основа на така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно. Кубратския районен съд не споделя направените от жалбоподателя възражения и релевираните от него доводи. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, който извод кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели, участвали непосредствено в установяването му.

Наложеното му административно наказании и от вида и в рамките, предвидени от Закона. Административнонаказващият орган е съобразил наложеното наказание с изискванията на чл. 27 и чл.28 ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя нарушение е

съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма.

От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на правно задължение, предвидено в ЗДвП. Съгласно разпоредбата на Чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Установи се по несъмнен начин, че Е. А., на 08.09.2025 г. около 14.30 часа в гр. Кубрат, по улица „Цар Освободител“ и в посока центъра на града, управлявайки собствения си лек автомобил „Ауди“, водел А4 Авант, с рег. № ••, е изгубил контролира над МПС, излязъл е в дясно от пътното платно по посоката си на движение и се е блъснал в поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“.

Спор за причината за сблъсъка към момента на съставяне на АУАН не е имало, същата, както и механизма на осъщественото ПТП се установяват от съставения преди АУАН Протокол за ПТП № 1-852244/ 08.09.2025 г., видно от съдържанието на който са видими щети на МПС – десен калник, броня в дясно, десен фар, както и видими имуществени щети по части от пътната инфраструктура - поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“, за които свидетелсват в показанията си полицейските служители.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;

2. протокол за ПТП с материални щети;

3. двустранен констативен протокол за ПТП.

Съгласно чл. 4. от Наредбата, при ПТП с материални щети, се съставя протокол за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в процесния случай. В него са описани материални щети.

От описания в съставения протокол за ПТП механизъм на настъпване на същото и схемата на ПТП е видно, че инцидентът е настъпил именно поради загуба на контрол от страна на водача по отношение на автомобила, който е управлявал – отклонил се е от пътното платно, съответно на посоката му на движение, в дясно и се блъснал в поцинкована тръба с намиращи се, монтирани на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“.

От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, небрежно, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае разпоредбата, задължаваща го да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.

Ето защо съдът намира, че нарушението е доказано. С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че в резултат на допуснатото от страна на Е. А. нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП при управление на МПС, на МПС и на пътната инфраструктура са причинени материални щети.

По отношение на авторството на деянието: от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че Е. А. е управлявал процесния автомобил, което не се оспорва и от него.

Безспорно в случая наказаното лице е осъществило състава на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 пр. 4 ЗДвП. Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност. Поведението му съставлява неизпълнение на задължение, обявено за наказуемо с разпоредбата на чл.179, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която който поради движение в нарушение на чл. 20, ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие се наказва с глоба в размер на 300.00 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 300.00 лева, преди превалутирането на лева в евро, равняваща се на 153. 39 евро. За съда не съществува правна възможност да ревизира санкцията и да наложи наказание под законоустановения минимум, защото би нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ЗАНН. Последната предвижда, че не се допуска замяна на предвидените за нарушението наказания с по - леки, освен в случаите п о чл. 15, ал. 2 от ЗАНН. Чл. 15, ал. 2 от ЗАНН обаче касае редуциране на санкции по отношение на непълнолетни лица, какъвто не е настоящия случая, тъй като А. отдавна е отминал възрастта на непълнолетието. Поради това и за съда не съществува правна възможност да редуцира наложеното наказание по обжалваното НП.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Жалбоподателят е водач, който притежава СУМПС категория В от 1982 г. и категория С от 1996 г., видно от приложената справка за нарушител/водач – л. 16 – л. 18 от делото, наказван за различни нарушения на ЗДвП с НП и фишове през 2024 – 2025 г., поради което не следва да се охарактеризира извършеното от него като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.

Неоснователни са възраженията му за липса на значителни материални щети, тъй като нито една от цитираните по – горе разпоредби: чл. 179, ал. 2, предл. 4 ЗДвП, не въвежда и не съдържа изискване относно размер на причинените с ПТП материални щети, т.е. размера на причинените материални щети не е относим към съставомерността на деянието, като административно нарушение.

Неоснователно е и заявеното възражение за липса на положен в обжалваното НП подпис на АНО, тъй като видно от приложеното – л. 13 от делото, то е подписано от наказващият орган.

Воден от изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР – Разград разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, в размер на 79.69 евро, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 27е НЗПП .

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0290-000539/ 04.11.2025 г. на Началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/ 02.02.2021 г., на Е. Ф. А., ЕГН •••••••••• с пост.адрес в •• е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.(153.39 евро), на основание чл.179, ал.2, предл. 4 ЗДвП, за това, че на 08.09.2025 г. около 14.30 часа в гр. Кубрат, по улица „Цар Освободител“ и в посока центъра на града, управлявал собствения си лек автомобил „Ауди“, водел А4 Авант, с рег. № ••, като водача А. не контролира управляваното МПС, излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“ ; настъпва ПТП с материални щети, с което виновно е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Недоволен от така издаденото НП, връчено му на непосочена в НП или в друг документ дата, е останал Е. Ф. А., който го обжалва с жалба, постъпила с вх. № 4987/ 20.11.2025 г., с оплакване за незаконосъобразност. Не бил извършил нарушението, за което е санкциониран; НП е изцяло незаконосъобразно и не отговаря на обективната истина; цялото административно производство счита за опорочено – НП е издядено по изцяло незаконосъобразен АУАН, неотговарящ на реквизитите по чл. 42 ЗАНН, при липса на пострадал и ПТП; НП е издадено в нарушение на императивните правни норми на чл. 57 ЗАНН. Моли за отмяна на издаденото срещу него НП. В о.с.з. жалбата и заявените в нея оплаквания се поддържат от упълномощен от жалбоподателя проц. представител, допълнително заявява оплакване, че обжалваното НП не е подписано от АНО. Заявява се искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА в размер на 100.00 евро.

Въззиваемата страна поддържа издаденото срещу жалбоподателя наказателно

постановление и счита същото за правилно и законосъобразно, с писмено становище – вх. № 5342/ 05.12.2025 г.; заявява възражение за прекомерност на претендираните разноски за адв. възнаграждение; с писмено становище, чрез проц. представител – Сн. М., упълномощена с приложено към него пълномощно рег. № 330р-36798/ 12.12.2024 г., в качеството на гл. юрисконсулт на ОДМВР – Разград, като оспорва заявените от жалбоподателя възражения и изложените доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, заявява искане то да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени в полза на ОДМВР – Разград разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, в размер на 79.69 евро, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 27е НЗПП .

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни

доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно, чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Ал. А., П. С., се установи, че на посочената дата, време – на 08.09.2025 г., около 14.30 часа, в гр. Кубрат, по улица „Цар Освободител“ и в посока центъра на града, жалб. Е. А. е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди“, модел А4 Авант, с рег. № ••, като водача А. не контролира управляваното МПС, излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“ . Видно от показанията на посочените свидетели А. и С., те в длъжностните си качества – мл. автоконтрольор и мл.пол.инспектор, по постъпил сигнал от друг водач на МПС, са посетили настъпилото пътнотранспортно произшествие. На мястото на произшествието са установили самоличността на водача на МПС – жалбоподателя А., изслушали са обясненията му за случилото се; лично възприели управлявания от него автомобила и причинената му щета по бронята, както и с боя по бронята - червена; А. признал, че се отклонил от пътното платно, по което се движил и се блъснал в знака - носещата метална тръба била изкривена от удара през средата, и е бил наклонен в основата си; водачът казал, че е виновен и не е станало нищо голямо и ще си поеме вината, нямал никакви възражения и Ал. А. съставил срещу него приложения в преписката АУАН серия GA № 4411467/ 08.09.2025 г., с който повдигнал обвинение по отношение на водача Е. А., за констатираното нарушение: като водач на лек автомобил – описан подробно, не контролирал управляваното МПС, излязъл в дясно по посоката си на движение и се блъснал в поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“, с което виновно е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, – причинил настъпилото ПТП с материални щети. Предявил акта на нарушителя, безспорно в присъствиетона св. П. С., Е. А. го подписал, без да заяви възражения.

Възражения не заявил и в указания му с АУАН 7 – дневен срок.

В резултат на сезирането, упълномощения надлежно с МЗ № 8121з-1632/ 02.02.2021 г. Началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, е издал атакуваното в настоящото производство НП, с което жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, предл. 4 ЗДвП, съгласно който поради това, че не е контролирал управляваното от него МПС в разрез с задълженията му по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, е излязъл в дясно от посоката си на движение, блъснал се в поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“; причинил е ПТП с материални щети, и наложил предвиденото в цитираната административното наказание – „глоба” в размер на 300.00 лв..

Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие“ се съдържа в разпоредбата на § 6, т. 30 ДР на ЗДвП, в която то е определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че Е. А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на свидетелите А. и С., които разпитани в хода на съдебното производство, в качеството им на свидетели по делото – свидетели очевидци на местопроизшествието и извършения оглед на участвалия в него автомобил и на повреденото пътно съоръжение - поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“, и двамата служители в РПУ - Кубрат, присъствали на безпротиворечиво дадените от водача на автомобила, участвал в сблъсъка, съставляващ ПТП, обяснения, потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното с жалбата наказателно постановление. Показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират с установеното по делото; не се твърди и не се установи те да са заинтересовани във вреда на жалбоподателя или на друг негов близък, поради което съдът им дава вяра и приема за установено, че на процесната дата и място жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е повдигнато обвинение и в последствие е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Показанията им, както и писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, потвърждават информацията за случилото се и за поведението на жалбоподателя като водач на МПС, поради което съдът приема за неоснователни заявените от жалбоподателя възражения, съставляващи оспорване на установената от актосъставителя фактическа обстановка в съставения срещу него АУАН и в жалбата срещу издаденото срещу него НП.

Въз основа на така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно. Кубратския районен съд не споделя направените от жалбоподателя възражения и релевираните от него доводи. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, който извод кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели, участвали непосредствено в установяването му.

Наложеното му административно наказании и от вида и в рамките, предвидени от Закона. Административнонаказващият орган е съобразил наложеното наказание с изискванията на чл. 27 и чл.28 ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя нарушение е

съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма.

От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на правно задължение, предвидено в ЗДвП. Съгласно разпоредбата на Чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Установи се по несъмнен начин, че Е. А., на 08.09.2025 г. около 14.30 часа в гр. Кубрат, по улица „Цар Освободител“ и в посока центъра на града, управлявайки собствения си лек автомобил „Ауди“, водел А4 Авант, с рег. № ••, е изгубил контролира над МПС, излязъл е в дясно от пътното платно по посоката си на движение и се е блъснал в поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“.

Спор за причината за сблъсъка към момента на съставяне на АУАН не е имало, същата, както и механизма на осъщественото ПТП се установяват от съставения преди АУАН Протокол за ПТП № 1-852244/ 08.09.2025 г., видно от съдържанието на който са видими щети на МПС – десен калник, броня в дясно, десен фар, както и видими имуществени щети по части от пътната инфраструктура - поцинкована тръба с намиращи се на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“, за които свидетелсват в показанията си полицейските служители.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;

2. протокол за ПТП с материални щети;

3. двустранен констативен протокол за ПТП.

Съгласно чл. 4. от Наредбата, при ПТП с материални щети, се съставя протокол за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в процесния случай. В него са описани материални щети.

От описания в съставения протокол за ПТП механизъм на настъпване на същото и схемата на ПТП е видно, че инцидентът е настъпил именно поради загуба на контрол от страна на водача по отношение на автомобила, който е управлявал – отклонил се е от пътното платно, съответно на посоката му на движение, в дясно и се блъснал в поцинкована тръба с намиращи се, монтирани на нея пътни знаци – „Г 11“ и „С6.3“.

От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, небрежно, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае разпоредбата, задължаваща го да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.

Ето защо съдът намира, че нарушението е доказано. С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че в резултат на допуснатото от страна на Е. А. нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП при управление на МПС, на МПС и на пътната инфраструктура са причинени материални щети.

По отношение на авторството на деянието: от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че Е. А. е управлявал процесния автомобил, което не се оспорва и от него.

Безспорно в случая наказаното лице е осъществило състава на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 пр. 4 ЗДвП. Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност. Поведението му съставлява неизпълнение на задължение, обявено за наказуемо с разпоредбата на чл.179, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която който поради движение в нарушение на чл. 20, ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие се наказва с глоба в размер на 300.00 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 300.00 лева, преди превалутирането на лева в евро, равняваща се на 153. 39 евро. За съда не съществува правна възможност да ревизира санкцията и да наложи наказание под законоустановения минимум, защото би нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ЗАНН. Последната предвижда, че не се допуска замяна на предвидените за нарушението наказания с по - леки, освен в случаите п о чл. 15, ал. 2 от ЗАНН. Чл. 15, ал. 2 от ЗАНН обаче касае редуциране на санкции по отношение на непълнолетни лица, какъвто не е настоящия случая, тъй като А. отдавна е отминал възрастта на непълнолетието. Поради това и за съда не съществува правна възможност да редуцира наложеното наказание по обжалваното НП.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Жалбоподателят е водач, който притежава СУМПС категория В от 1982 г. и категория С от 1996 г., видно от приложената справка за нарушител/водач – л. 16 – л. 18 от делото, наказван за различни нарушения на ЗДвП с НП и фишове през 2024 – 2025 г., поради което не следва да се охарактеризира извършеното от него като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.

Неоснователни са възраженията му за липса на значителни материални щети, тъй като нито една от цитираните по – горе разпоредби: чл. 179, ал. 2, предл. 4 ЗДвП, не въвежда и не съдържа изискване относно размер на причинените с ПТП материални щети, т.е. размера на причинените материални щети не е относим към съставомерността на деянието, като административно нарушение.

Неоснователно е и заявеното възражение за липса на положен в обжалваното НП подпис на АНО, тъй като видно от приложеното – л. 13 от делото, то е подписано от наказващият орган.

Воден от изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР – Разград разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, в размер на 79.69 евро, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 27е НЗПП .