Решение № 9711 от 23.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1672/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на НАП Варна, подадена чрез юрисконсулт Г., против Решение № 490/27.04.26г. по НАХД №846/2026г. на ВРС, 13 състав, с което е отменено наказателно постановление №860834-F685060/06.11.2025г., на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на „Царевец 2021“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., съответстваща на 255.65 евро, на основание чл.261, ал.1 ЗКПО за нарушение на чл.92, ал.2 ЗКПО. С решението са присъдени и разноски. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон. Счита за неправилни изводите на ВРС, че АУАН е съставен незаконосъобразно в отсъствие на нарушителя, както и че е налице съществено нарушение в процедурата по спиране на административнонаказателното производство по чл.43 ал.6 от ЗАНН, тъй като липсват по преписката доказателства за щателно издирване. Твърди, че по ДОПК задълженото ЮЛ лице следва да има на посочен от него адрес на лице за контакт, което да приема изпратени книжа от всички администрации, поради което изпратената покана по чл.40 ал.2 от ЗАНН е редовна, а неполучаването й е поради неизпълнение на задълженията от ЮЛ, което не може да черпи права от неправомерното си поведение. Поканата е изпратена на посочения в Търговския регистър адрес и след като е отбелязано, че е непотърсена, дружеството само се е поставило в положение да не може да бъде призовано по надлежния ред за съставяне на АУАН. Твърди, че неправилно е и тълкуването щателно издирване от страна на ВРС, касаещо ФЛ, но не и ДЗЛ-ЮЛ, тъй като чл.269 ал.3 т.2 от НПК уточнява границите за щателно издирване на ФЛ, доколкото наказателната отговорност е лична, а в случая се касае за ЮЛ, по отношение на което няма как да се приложи разпоредбата на чл.269 НПК. Твърди, че правилно е спрян срокът на АНП и в 6-месечен срок от съставянето на АУАН е издадено НП, след като АУАН е надлежно е връчен на 29.09.2025 год. на представляващата дружеството Л.. Твърди и че от доказателствата е видно, че на ЮЛ са издадени множество НП/ПП за извършените нарушения на данъчното законодателство, което е индикация, че не следва да се прилага режима на чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди издаденото НП, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - „Царевец 2021“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Т., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди, че правилно ВРС е установил, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, предвид липсата на каквито и да е данни за връчване на покана за съставяне на АУАН, както и липса на основания за спиране на АНП по чл.43 ал.6 от ЗАНН. Твърди, че правилно ВРС е приел, че не са положени усилия за връчване на поканата, тъй като управител на дружеството е Л. и същата е могла да бъде потърсена по телефона. Твърди, че АУАН е връчен на Л. случайно при нейно посещение в административната сграда на ТД на НАП за снабдяване с удостоверение. Твърди, че на представените протоколи от 02.02.2023 год. и 13.02.2023 год. не се установява часови диапазон, в който са били направени посещенията за връчване на поканите, поради което не е налице невъзможност за връчването им. Освен това ТД на НАП разполага с пълна информация за наказаното ЮЛ. Моли жалбата два бъде оставена без уважение, а решението на ВРС потвърдено. Претендира разноски Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Царевец 2021“ЕООД против наказателно постановление №860834-F685060/06.11.2025г., на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.261, ал.1 ЗКПО за нарушение на чл.92, ал.2 ЗКПО. За да се произнесе по спора, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 17.08.2022г. в ТД на НАП Варна, при извършена проверка в информационния масив е установено, че „Царевец 2021“ ЕООД, като данъчно задължено лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01-31.07.2022г. в установения срок по чл. 125 ал.5 от ЗДДС – до 15.08.2022г. в ТД на НАП. Справката - декларация е подадена няколко часа след изтичане на срока - на 16.08.2022г. За установеното нарушение е изпратена покана за съставяне на АУАН на адреса на управление на дружеството, но поради неоткриване на лице на което да бъде връчена, пратката е върната като непотърсена. Представител не се е явил и на 15.11.2022 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част на който са посочени установените факти. След опити за връчване на АУАН, обективирани в протоколи, производството е спряно. Екземпляр от АУАН е надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството на 29.10.2025г., като не били вписани писмени възражения, а и не постъпили такива в законоустановения срок. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че описаната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, се установява от събраните по делото доказателства, като безспорно се установява, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация за посочения данъчен период до 15.08.22г., а е подало такава на 16.08.22г., като е осъществило състава на вмененото нарушение, но няма никакви пречки нарушението да се счете за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът е приел също, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл. 179, пр. 1 от ЗДДС, но при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Приел е, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са издадени в предвидените за това срокове и от компетентни органи, описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът е счел, че предвид обстоятелството, че административнонаказателното производство е било спряно, независимо от основанията за това, не може да се счете, че не е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН, но АУАН незаконосъобразно е съставен в отсъствие на нарушителя, като същият не е бил поканен по надлежния за това ред да изпрати представител за съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя, а изключение е предвидени във втората алинея, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Поканата е изпратена двукратно чрез Български пощи, но няма данни дали е била изпратена и как е била върната. Бланката приложена по делото е непопълнена, като това обстоятелство удостоверява единствено търсенето на нарушителя на адреса, но не и невъзможността да бъде намерен. Непотърсването на пратката не е еквивалентно на ненамиране на нарушителя на съответния адрес. Липсват доказателства инспекторите по приходите да са направили опит да осъществят връзка по телефона или на регистрирания в Търговския регистър адрес на електронна поща, да съберат информация за евентуална промяна на седалището на дружеството или да са положили други усилия за издирването на негов представител. ВРС е приел, че не е била налице невъзможност дружеството да бъде намерено. Приел е, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН производството е спряно, с което е нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шестмесечен срок от съставяне на АУАН /т. е. до края на месец 02. 2024 г. /, производството не е било прекратено. Нарушението е констатирано при извършена служебна, документална проверка на 17.08.2022 г.; АУАН е съставен на 15.11.2022 г. в отсъствието на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като прилагането на горната хипотеза е обосновано с изпращането на една единствена покана по пощата с дата 17.08.2022г. и за същата няма яснота дали изобщо е била изпратена и дали е била получена или е останала непотърсена. Втората покана е от датата на съставяне на АУАН. ВРС е приел, че АНО е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и не е налице нито една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, и тъй като с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото на защита на лицето е нарушено. Наказаният субект е взел участие в АНП едва на 29.10.2025 г., когато му е връчен АУАН. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е основание за неговата отмяна. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но при липса на хипотезите на чл.40 ал.2 ЗАНН. За да бъде съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, следва същият да е известен, но да не е намерен или след покана да не се яви за съставяне на акта. В случая не са налице и двете хипотези, поради което АУАН е съставен в нарушение на императивните изисквания на ЗАНН. Не се установи по делото наказаното дружество да е канено за съставяне на АУАН. По преписката се съдържат покани до „Царевец 2021“ЕООД, изпратени чрез пощенски оператор „МИБМ ЕКСПРЕС“ООД на адреса на управление на дружеството, но известията за доставяне не са надлежно попълнени и липсва каквото и да било отбелязване по каква причина пратките не са доставени, както обосновано е приел и ВРС. НП е издадено в нарушение на чл.34 ал.3 ЗАНН. Съгласно чл.34 ал.3 ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В съставения АУАН е посочено, че на основание чл.43 ал.6 ЗАНН производството се спира на 13.02.2023 год. Представени са протоколи изх.№ 115992 от 2.02.2023 год., №116239 от 13.02 2023 год. и № 66866 от 13.02.2023 год. от инспектори на НАП, свързани с действия по връчване на АУАН, като с протокол № 66866/13.02.2023 год. производството по АУАН е спряно. Освен, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, не са спазени и разпоредбите на чл.43, ал.4 и ал.6 ЗАНН, които са императивни и указват конкретните задължения на компетентните по движението на административнонаказателните преписки органи. В ЗАНН е предвиден специален ред за предявяване и връчване на акт, съставен в отсъствие на нарушител и когато нарушителят не е бил намерен на адрес– чл.43 ал.4 и 5 ЗАНН, които не са приложени в случая. В чл.43 ал.4 ЗАНН е уредено връчването на АУАН, когато е съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящия случай, а чл. 43 ал.6 ЗАНН урежда действията в случай, че нарушителят след щателно издирване не е намерен. Правилата на тези разпоредби не са приложени. Видно от представените по делото протоколи служители на НАП-Варна са извършили посещение на адрес по чл.8 ДОПК – гр. Варна, к.к. “Златни пясъци“, хотел „Д. палас“ №0, при които не са открили представляващия дружеството или упълномощено лице за връчване на АУАН, поради което е съставен и протоколът за спиране на производството по АУАН на основание чл.43 ал.6 ЗАНН. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл.43 ал.6 от ЗАНН когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен , това се отбелязва в акта и производството се спира. Целта на закона е посредством спирането да се осигури допълнителна процесуална възможност за издирването и връчването на нарушителя на съставения му АУАН. Представените доказателства не обосновават законосъобразност на допуснатото спиране по реда на чл.43 ал.6 ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда такава възможност само ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Спиране на производството е допустимо когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен, както правилно е прието и от ВРС. В случая наказаното лице е дружество, с деклариран адрес на управление в Търговския регистър, но представените два протокола, съставени от служители на НАП, не покриват критериите по чл.43, ал.6 ЗАНН. Не е отразен, както правилно е приел и ВРС, времевия диапазон, в който е извършено посещение на адреса. Същите не са съставени в присъствието на трети, незаинтересовани от производството лица, не е посочен час, в който са извършени посещенията, поради което не е доказано изпълнението на изискването по чл.43, ал.4 ЗАНН. Извършените от органите по приходите действия за целите за връчване на АУАН не са извършени в рамките на изрично предвидена от ЗАНН процедура и същите тези органи не са част от „съответната служба“ по смисъла на чл.43 ал.4 от ЗАНН, то съставените протоколи за посещения на адрес не се ползват с удостоверителна доказателствена сила. Тези действия по посещения на адрес са част от фактическия състав на връчването по особения ред по чл.32 от ДОПК-чрез прилагане към данъчното досие, който при изричната регламентация на чл.33 ДОПК не е приложим за връчване на актове, документи и книжа за реализиране на административнонаказателната отговорност, а за тях се прилага ЗАНН. Не са ангажирани доказателства да е довършен фактическият състав на връчването по особения ред- да е изготвено и публикувано на сайта на НАП съобщението по чл.32 ДОПК. Предвид горното правилни са изводите на ВРС, че не е спазена процедурата по чл.43 ал.6 ЗАНН. При издаване на НП е допуснато нарушение на чл.34 ал.3 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 15.11.2022 г., а НП е издадено на 06.11.2025г., т.е. НП е издадено след изтичане на шестмесечния преклузивен срок и АНО е следвало да прекрати административнонаказателното производство на основание чл.34 ал.3 ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и като е отменил НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл.63д АПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 255.65 евро – адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна