Решение № 21 от 12.3.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 12/2026 г.

Производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е въз основа на жалба, подадена от „Регионални консултанти“ ЕООД, гр. Велико Търново чрез управителя А. Д., против отказ рег. № 20240629152244-2/15.01.2026 г. на длъжностно лице към Агенция по Вписванията, постановен по заявление с вх. № 20240629152244 за обявяване на документ по партидата на дружеството. Изложени са съображенията, поради които жалбоподателят счита атакувания отказ за незаконосъобразен, а именно, че дадените му указания са неправомерни – изискването за представяне на декларация по чл. 13, ал.4 ЗТРРЮРНЦ не съответства на духа и буквата на чл. 19 от Конституцията на РБългария. Излага оплаквания от късното произнасяне на ответника – над 18 месеца след заявлението, което счита за нарушение на чл. 41 и 47 от ХОПЕС. Моли да бъде отменен отказа и се задължи Агенция по вписванията да извърши исканото вписване на посочените обстоятелства. Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се вписванията по партидата на юридическото лице и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното: По допустимостта: Жалбата е подадена от името на лицето, което е подало заявлението за вписване на посоченото обстоятелство, при наличие на правен интерес за обжалване – постановен отказ. Съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като е постъпила в Агенцията на 21.01.2026 г., при дата на постановяване на оспорения отказ – 15.01.2025г. Поради това датата на връчването на отказа е без конкретно значение за спазването на срока за обжалване. Внесена е дължимата за обжалването държавна такса. Съдът, след като взе предвид доводите в жалбата, представените писмени доказателства, и след като извърши служебна проверка по партидата на фондацията, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима - подадена е от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок. На 29.06.2024 г. по електронен път е подадено заявление вх. №20240629152244, обр. Г3, за обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел на клон на декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСчет. Към заявлението е приложена декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСчет. От законния представител на дружеството - А. М. Д., който декларира че търговецът не е осъществявал дейност по смисъл на § 1, т. 30 от ДР на ЗСчет. В отчетния период 2023г. На 12.01.2026г. /година и половина след подаване на заявлението/, ответникът дава указания на заявителя с №20240629152244, че за да бъде допуснато обявяване на декларацията, следва да се представи декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСчет., подписана от управителя на дружеството, декларация със заличени лични данни на управителя, декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. На 15.01.2026г. е постановен обжалваният отказ № 20240629152244-2, с който се отказва обявяване на подадената декларация с мотиви, че не са изпълнени дадените указания по чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения: При преценка законосъобразността на отказа, съдът изхожда от вменените на длъжностното лице със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТР правомощия. Съгласно чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР; дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; дали са представени изискуемите декларации по чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и дали е заплатена дължимата държавна такса. Преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. В случая изискуемите приложения се определят от разпоредбата на чл. 62б, ал. 2, а именно декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството; подлежащата на обявяване декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, в която личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени и други документи съгласно изискванията на закон. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ повелява, че към заявлението се прилага декларация, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или ал. 3, за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове. Текстът на разпоредбата касае именно вписване на „заявени обстоятелства“, а не обявяване на актове, поради което това изискване не е относимо към всички заявление по чл. 13, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. В допълнение към конкретното заявление е приложена обявяване декларация, в която се съдържа и декларация, че посочените в нея декларирани обстоятелства са верни, т.е. инкорпорира в себе си и декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. По отношение на изискването за представяне на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството и в вид със заличени лични данни, същото е предвидено за улеснение на ДЛР, но неспазването му не може да е основание за отказ от вписване. Именно затова този факт е извън проверката по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, която извършва длъжностното лице по регистрацията. ТРРЮЛНЦ е администраторът на лични данни и негово е задължението, да ги обезличава при публикуване на документи, които ги съдържат. Недопустимо е това административно задължение да се възлага в тежест на търговците и другите заявители и неизпълнението му да влече негативни последици за тях. Въз основа на изложеното атакуваният отказ следва да бъде отменен, като се укаже да бъде обявена подадената декларация. Мотивиран от горното, Съдът