Решение № 165 от 12.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4826/2025 г.

Районен съд - Пловдив12.02.2026reporting judge Елена Димитрова Герцова

Ruling

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10765 от 05.08.2025г. на Г.С., заместник - министър на културата, с което на „Н-32“ ЕООД, ЕИК: 203871007, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от Г.И.К., в качеството на управител, за извършено административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗАПСП, е наложена имуществена санкция в размер на 1022.58 евро. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

Grounds

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Наказателно постановление № 10765 от 05.08.2025г. на Г.С., заместник - министър на културата, с което на „Н-32“ ЕООД, ЕИК: 203871007, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от Г.И.К., в качеството на управител, за извършено административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗАПСП, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева (с равностойност в евро - 1022.58 евро). Жалбоподателят „Н-32“ ЕООД, ЕИК: 203871007 обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Навежда аргументи, за извършени процесуални нарушения неспазване срока по чл. 34 от ЗАНН, както и, че е използван несертифициран софтуер, а при условията на евентуалност се твърди маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се и представлява. В депозирана чрез процесуалният си представител адв. Т. до съда молба по хода на делото поддържа наведените в жалбата аргументи. Въззиваемата страна - Заместник-министър на културата, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. На 02.12.2024 г. е извършена проверка по спазването на ЗАПСП в „Мемо бар и динер”, находящ се в гр. Пловдив, бул. „България” № 97. стопанисвано от дружество „Н-32“ ЕООД, ЕИК: 203871007. със седалище и адрес на управление: •• представлявано от Г.И.К., в качеството на управител. При извършването на проверката са присъствали свидетелите: Д.Р.Г., служ. адрес: ••. А.В.Д. адрес: ••, както и присъствалата на проверката- В.Д.К.-салопен управител. При проверката е установено, че „Мемо бар и динер” е отворено за посетители и се озвучава от колони, свързани към усилвател, компютър, интернет Ю туб. По време на проверката са констатирани произведенията: The Ocean- Beyond Bliss, Rachel Morgan Perry, Summertime Sadness-LexMorris&Haluna Констатирано е използване чрез публично изпълнение па запис на звукозаписи. За тяхното разпознаване е използвано служебно мобилно устройство със сериен № 44317/S3S801006 с инсталирани съгласно Заповед № РД 09-985/21.09.2021 г. на министъра на културата програми Sound Hound и Shazam. Произведенията са засечени двукратно в рамките на 45 секунди. Присъствалата на проверката г-жа К. е обяснила, чe обектът е с работно време от 08:00 до 02:00 часа и се озвучава с музика от 08:00 до 02:00 часа. По време на проверката са представени следните документи: Удостоверение за категоризация - РК № 19-13519/23.08.2021г. — касов бон на проверяваното дружество, издаден на 02.12.2024г. в 17:58 часа, от които е видно, че ,.Мемо бар и динер" се стопанисва от „Н-32“ ЕООД, ЕИК: 203871007. До приключване на проверката не са представени договори, въз основа на които дружеството да е придобило права за тяхното използване чрез публично изпълнение на запис в обекта на проверката, който стопанисва. В тази връзка на място е съставен Констативен протокол /КП/ № 10765/02.12.2024 г., в който е отразено констатираното използване чрез публично изпълнение на запис, звукозаписите, а именно: The Ocean-Byond Bliss, Rachel Morgan Perry u Summertime Sadness-LexMorris&Haluna. Копие от констативния протокол е връчен на присъствалата на проверката - г-жа К., за предаване на представляващия дружеството. С писмо изх. № 62-00-554/11.12.2024 г. по описа на Министерство на културата /МК/ е изпратено запитване до Дружеството за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители „ПРОФОН“, регистрирано с Удостоверение № 26-00- 0550/27.10.2011 г. в регистъра по чл. 94г от ЗЛПСП /предишен чл. 40г от ЗАПСП/ДВ. бр. 14 от 20.02.2015г./, воден в Министерство на културата. С отправеното запитване се изисква информация кои са носителите на продуцентски права на записите, управлява ли „ПРОФОН" техните права по отношение на използването чрез публично изпълнение чрез запис, има ли договор с лицето, стопанисващо обекта. С писмо вх. № 62-00-554/31.12.2024 г. дружество „ПРОФОН“ изпраща отговор, в който са посочени имената на носителите на продуцентски права и представителите им за страната, а именно: 1 . The Ocean-Byond Bliss, Rachel Morgan Perry, носител на продуцентски права: няма информация в базата данни. 2 . Summertime Sadness-LexMorris&Iialuna, носител на продуцентски npaвa: MAGIC RECORDS, представлявано от ПРОФОН по силата на договор/споразумение с „Вирджиния Рекърдс" ЕООД. както и че към датата на проверката. „Профон“ не е било в договорни отношения с „Н-32“ ЕООД, стопанисващо обекта, за използване чрез публично изпълнение на записи. С писмо вх. № 94-00-3145/30.12.2024г., В.К.-Т. е представил допълнително в Министерство на културата, договор № 2024- 0190/22.11.2024г. с „Рекорд Мюзик 2000“ ЕООД и фактура №1000000190/22.11.2024г. Във връзка с горното, с писмо изх. № 62-00-554/13.01.2025 г. е отправено запитване до „Рекорд Мюзик 2000“ ЕООД, дали констатираните записи са от техния каталог. С писмо, вх. № 62-00-554/23.01.2025 г. „Рекорд Мюзик 2000" ЕООД отговарят, че констатираните музикални произведения не са от техния каталог, но предполагат, че произведенията са грешно засечени, без да прилагат доказателства за твърденията. За така установеното нарушение на 13.03.2025г., свидетелят Ч. П. на длъжност главен инспектор в дирекция „Авторско право и сродните му права" /ДАПСП/ към Министерство на културата, съставил срещу „Н-32“ ЕООД, ЕИК 203871007 АУАН №10765/13.03.2025г. за извършено нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗАПСП, който бил подписан от упълномощеното от управителя лице Венета Калоферова – Тончева, която вписала в АУАН, че ще подаде възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени такива с вх. № 62-00- 554/19.03.2025г. от управителя на „Н-32" ЕООД, които АНО приел за неоснователни. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление. Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Ч. И.ов П., които съдът кредитира като обективни, достоверни, непротиворечиви, в синхрон с писмени доказателства. Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи: При тази фактическа установеност и с оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по смисъла на 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП като е използвал чрез публично изпълнение на звукозаписа, без необходимото по закон съгласие на носителите на продуцентските права или представляваща организация за колективно управление на продуцентски права, предвидено в чл. 86, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 72, т. 2 от ЗАПСП. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП на наказание подлежи лице, което в нарушение разпоредбите на този закон използва чрез публично изпълнение звукозаписи. С чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗАПСП е въведено, че продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел. Самите продуценти имат права, сродни на авторското, по отношение на своите звукозаписи – арг. от чл. 72, т. 2 от ЗАПСП. Т. е. публичното изпълнение на звукозапис без разрешение на съответния продуцент представлява нарушение на ЗАПСП и попада в обхвата на санкцията по чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗАПСП. В нормата на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП е предвидена имуществена санкция от 2 000 до 20 000 лева, за едноличен търговец или юридическо лице, което в нарушение разпоредбите на този закон: използва чрез публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудиовизуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми. По делото безспорно се установи, че в рамките на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект ресторант „Мемо бар и динер”, озвучаващ се чрез колони, свързани към усилвател и компютър с достъп до интернет и платформата YouTube, от който звучали „The Ocean – Beyond Bliss, Rachel Morgan Perry“ и „Summertime Sadness – LexMorris & Haluna“ като звукозаписите са идентифицирани чрез приложенията Shazam и Sound Hound. Същите дават възможност за възпроизвеждане на засеченото музикално произведение в момента след засичането му, което позволява и слухово да се съпоставят зесеченото със звучащото от уредбата на заведението произведение, което в конкретния случай потвърждава съответствието между засечените произведения и музиката, звучаща в обекта. Идентификацията на музикалните произведения е извършена двукратно в рамките на 40–45 секунди. Т. е. на публично място (търговски обект), чрез съответната уредба бил възпроизведен звукозапис (по смисъла на пар. 2, т. 7 и 8 от ДР на ЗАПСП). Публичното изпълнение на звукозаписи е форма на използване по смисъла на ЗАПСП и следва да се извършва с разрешението на съответните правоносители съгласно чл. 86, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 72, т. 2 от ЗАПСП. Сдружение "Профон" е организация за колективно управление в частна полза на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи, вписано в регистъра по чл. 94 г, ал. 1 от ЗАПСП, който се води в МК, с издадено Удостоверение № 26-00-0550/27.10.2011 г. В конкретният случай и след извършената проверка Министерството на културата е отправило запитвания към „ПРОФОН“ и „Рекорд Мюзик 2000“ ЕООД с цел установяване на носителите на продуцентските права на засечените произведения и наличието на договор за публично изпълнение с „Н-32“ ЕООД. Видно от отговорите на двете дружества е, че към датата на проверката договор за публично изпълнение не е съществувал, а представеният договор от 30.12.2024 г. с „Рекорд Мюзик 2000“ ЕООД не обхваща констатираните произведения. Тези фактически положения категорично установяват, че звукозаписите са възпроизведени в обекта без разрешение на носителите на правата, което съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗАПСП, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за посоченото нарушение. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че използваният софтуер Shazam и Sound Hound е недостоверен и недопустим като доказателство. Идентификацията на музикалните произведенията е извършена със служебно мобилно устройство със сериен № 44317/S3S801006, на което програмите Sound Hound и Shazam са инсталирани съгласно Заповед № РД 09-985/21.09.2021 г. на министъра на културата като идентификацията на музикалните произведенията е проведена двукратно в рамките на 45 секунди в присъствието на проверяващите, удостоверявайки точността на резултатите затова и използването на софтуера е утвърден метод за идентификация на аудиоматериали,. Доколкото производството се води срещу юридическо лице и съобразно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН от субективна страна не е необходимо да се изследва наличието или отсъствието на вина. Правилно, според настоящия съдебен състав, административнонаказаващият орган е приел, че в конкретния случай не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение по нищо не се отличава от нарушенията от този вид. Нарушението е налице – публично е изпълнен звукозапис на песен без сключен договор с ПРОФОН. Сключеният договор с "Рекод Мюзик 2000" ЕООД не съдържа в плейлиста, поддържан от доставчика, констатираните музикални произведения. Липсата на предишни нарушения и инцидентният характер на деянието не елиминират обществената опасност, нито позволяват квалификация като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което и възражението на жалбоподателя в тази посока настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Поради всичко гореизложено, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗАПСП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева (с равностойност в евро - 1022.58 евро). Наложеното наказание е в минимален размер, предвиден от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда. В конкретния случай АНО е взел предвид, че спрямо дружеството не са налице и данни за влезли в сила наказания за други нарушения на ЗАПСП, поради което настоящето следва да се счита за първо такова. При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване. Съдът счита, че възражението на жалбоподателя относно нарушение на срока по чл. 34, ал. 1, б.“в“ от ЗАНН във връзка със съставяне на АУАН е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, административнонаказателното производство не следва да бъде образувано, ако актът за установяване на нарушението не е съставен в срок от три месеца от открИ.ето на нарушителя. Законът въвежда този срок като императивен, но при това съдебната практика и приложението на нормата сочат, че срокът започва да тече от момента на действителното установяване на фактите, характеризиращи нарушението, а не единствено от датата на извършената на обекта проверка. При нарушения на ЗАПСП съставомерността включва и установяване на носители на сродни права и липсата на разрешение за използване, което налага събиране на информация от организацията за колективно управление и правоносители. Едва след получаването на официални отговори, удостоверяващи, че за конкретните звукозаписи не са представени права за публично изпълнение, нарушението е било установено в пълния му обем, поради което съставянето на АУАН е извършено в срока по чл. 34, ал. 1, б.“в“ ЗАНН. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер на 2000 лева, следва да бъде с равностойност в евро (1022.58 евро), което само по себе си не представлява и изменение на санкцията. Ето защо, настоящият състав прие, че атакуваното Наказателно постановление № 10765 от 05.08.2025г. на Г.С., заместник - министър на културата, с което на „Н-32“ ЕООД, ЕИК: 203871007, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от Г.И.К., в качеството на управител, за извършено административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗАПСП , е наложена имуществена санкция в размер на 1022.58 евро, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно. Доколкото правото на разноски съобразно изхода на спора е в полза на въззиваемата страна, а такива не са претендирани от нея, то и съдът не следва да се произнася по този въпрос. За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото. По изложените мотиви съдът

Cited provisions

23