Решение № 35 от 23.6.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 133/2025 г.

С присъда № 9 от 30.01.2025, постановена по НОХД № 740/ 2023 година по описа на Окръжен съд – Бургас, състав на същия съд се е произнесъл по повдигнатите обвинения от Окръжна прокуратура – Бургас против подсъдимите Х. А. Б. ЕГН •••••••••• и Г. Х. И. ЕГН ••••••••••, както следва:

I. Подсъдимият Х. А. Б. ЕГН •••••••••• от гр. Бургас, е признат за невиновен в това, че:

1. В периода 25.03.2022г.- 26.03.2022г. в гр.Варна, по пътя от гр.Варна до гр.Бургас, в гр.Бургас, по пътя от гр.Бургас до непосредствено преди ГКПП „Лесово“ общ.Ямбол и оттам до гориста местност в близост до гр.Елхово, в съучастие с подс. Г. Х. И., като съизвършител, без надлежно разрешително придобил от неустановени по делото лица, високорискови наркотични вещества марихуана, представлявяща суха зелена растителна маса, поставена в 13 броя полиетиленови пликове за вакумиране с общо тегло 4907,917 гр. на стойност 29 447.50 лева, и държал същите с цел разпространение, както следва:

• На 25.03.2022г. за времето 16.40 - 18.00ч. в гр.Варна в подземен паркинг, находящ се в ж.к. „Лабиринт“, ул. „А. Сахаров“ № 9, без надлежно разрешително, с цел разпространение, придобил от неустановени по делото лица, високорискови наркотични вещества - марихуна, представлявяща суха зелена растителна маса, поставена в 13 броя полиетиленови пликове за вакумиране, подробно описани в присъдата, след което в гр.Варна, по пътя от гр.Варна до гр.Бургас, в гр.Бургас и по пътя от гр.Бургас до непосредствено преди ГКПП „Лесово“ общ.Ямбол, и оттам до гориста местност в близост до гр.Елхово, без надлежното разрешително държал същите високорискови наркотични вещества с цел тяхното последващо

разпространение, както следва:

• на 25.03.2022г. за времето от 18.00.00ч.-21.35ч. в гр.Варна и по пътя от гр.Варна до гр.Бургас (с маршрут АМ Черно море - с.Приселци – с.Рудник, гр.Бяла – с.Баня – к.к.Слънчев бряг – Равда – Бургас);

• в гр.Бургас за времето от 21.35ч. на 25.03.22г. до 06.00ч. на 26.03.2022г. на паркинг между бл.№ 44 и бл.№ 43 в ж.к.Изгрев, и - на 26.03.2022г. от 06.00ч. до 10.00ч. по пътя от гр.Бургас до непосредствено преди ГКПП „Лесово“ общ.Ямбол и оттам до гориста местност в близост до гр.Елхово (с маршрут АМ Тракия – с.Каравелово – с.Гранитово – непосредствено преди ГКПП „Лесово и обратно с.Гранитово – с.Каравелово – оттам до гориста местност в близост да гр.Елхово) в лек автомобил „Волво“ модел „ХЦ 90 156“ рег.№ •• •••• ••, държал същите високорискови наркотични вещества с цел тяхното последващо

разпространение, поради което и на основание чл.304 НПК подс. Х. Б. бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл.354а ал.1, изречение първо, предл.3 и предл. 4 вр.чл.20 ал.2 от НК;

2. Както и за това че в периода 25.03.2022г.-26.03.2022 г. при условията на реална съвкупност с горното, в гр.Варна, по пътя от гр.Варна до гр.Бургас (с маршрут АМ Черно море – с.Приселци – с.Рудник – гр.Бяла – с.Баня – к.к.Слънчев бряг – гр.Равда – гр.Бургас), в гр.Бургас и от гр.Бургас по пътя в близост до ГКПП „Лесово“ общ.Ямбол (с маршрут АМ Тракия – с .Каравелово – с.Гранитово – ГКПП „Лесово), в съучастие с Г. Х. И., ЕГН •••••••••• като съизвършител, извършил приготовление, изразяващо се в това, че на 25.03.2022г се снабдил от неустановени лица в гр.Варна с описаните в присъдата високорискови наркотични вещества, които били транспортирани от Г. Х. И. до гр.Бургас в лек автомобил, „Волво“ модел „ХЦ 90 156“ рег.№ •• •••• ••, където ги съхранявал в същото МПС за времето от 21.35ч. на 25.03.22г. до 06.00ч. на 26.03.2022г. на паркинг между бл.№ 44 и № 43 в ж.к.Изгрев; след което вечерта на 25.03.2022г. указал по телефона на Г. Х. И. в 06.00ч. на 26.03.2022г. да започне придвижването с посоченото МПС от гр.Бургас към ГКПП „Лесово“, общ.Ямбол, с маршрут АМ Тракия – с.Каравелово – с.Гранитово – ГКПП „Лесово“, и да премине границата на страната към Р.Турция около 08.00ч. с превозното средство, в което в специално изграден тайник, намиращ се в купето му, били скрити високорискови наркотични вещества – марихуана, разпределена в 13 плика с общо тегло 4907.917 гр. на стойност 29 447.50 лева; след което на 26.03.2022г. във времевия диапазон 07.30-08.00ч. предупредил по телефона Г. Х. И. да не преминава границата, поради предстояща проверка на автомобила на митническия пункт на ГКПП „Лесово“, като указал на последния да обърне посоката на автомобила и да извади и скрие наркотичните вещества извън населено място в гориста местност след ГКПП „Лесово“ в близост до гр.Елхово, посредством което създал условия за извършване на намисленото престъпление по чл.242 ал.2 НК - да пренесе през границата на страната през ГКПП „Лесово“ за Република Турция, без знанието и разрешението на митниците и без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество марихуана, установена в описаните по-горе тринадесет броя обекти с общо тегло 4907.917 гр. на стойност 29 447.50 лева, поради което на основание чл.304 НПК подс. Х. Б. бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл.242 ал.9 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 НК вр. чл.23 вр.чл.17 от НК.

II. Със същата присъда подс. Г. И. ЕГН ••••••••••, от с.Дрангово, общ.Петрич е признат за невиновен в това,че:

1. В периода 25.03.2022г. – 26.03.2022 г. в гр.Варна, по пътя от гр.Варна до гр.Бургас, в гр.Бургас и по пътя от гр.Бургас до непосредствено преди ГКПП „Лесово“, общ.Ямбол и оттам до гориста местност в близост до гр.Елхово, в съучастие с подс. Х. Б., като съизвършител, без надлежно разрешително придобил от неустановени по делото лица, високорискови наркотични вещества марихуана, разпределена в 13 плика с общо тегло 4907.917 гр., на стойност 29 447.50 лева, и държал същите с цел разпространение, както следва:

• На 25.03.2022г. за времето 16.40 – 18.00ч. в гр.Варна в подземен паркинг, находящ се в ж.к. „Лабиринт“, ул. „А. Сахаров“ № 9, без надлежно разрешително, с цел разпространение, придобил от неустановени по делото лица, високорискови наркотични вещества – марихуна, представляваща суха зелена растителна маса, поставена в 13 броя полиетиленови пликове за вакумиране, с общо тегло 4907.917 гр. на стойност 29 447.50 лева, след което в гр.Варна, по пътя от гр.Варна до гр.Бургас, в гр.Бургас и по пътя от гр.Бургас до непосредствено преди ГКПП „Лесово“, общ.Ямбол, и оттам до гориста местност в близост до гр.Елхово, както следва:

• на 25.03.22г. за времето от 18.00.00ч. – 21.35ч. в гр.Варна и по пътя от гр.Варна до гр.Бургас (с маршрут АМ Черно море – с.Приселци – с.Рудник – гр.Бяла – с.Баня – к.к.Слънчев бряг – гр.Равда – гр.Бургас);

• в гр.Бургас за времето от 21.35ч. на 25.03.2022г. до 06.00ч. на 26.03.2022г. на паркинг между бл.№ 44 и № 43 в ж.к.Изгрев, и - на 26.03.2022г. от 06.00ч. до 10.00ч. по пътя от гр.Бургас до непосредствено преди ГКПП „Лесово“ общ.Ямбол и оттам до гориста местност в близост до гр.Елхово (с маршрут АМ Тракия – с.Каравелово – с.Гранитово – непосредствено преди ГКПП „Лесово“ и обратно с.Гранитово – с.Каравелово, оттам до гориста местност в близост до гр.Елхово), в лек автомобил „Волво“ модел „ХЦ 90 156“ рег.№ •• •••• ••, без надлежното разрешително държал същите високорискови наркотични вещества с цел тяхното последващо разпространение, поради което на основание чл.304 от НПК подс.Г. И. бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл.354а ал.1, изречение първо, предл.3 и предл. 4 вр. чл.20 ал.2 от НК;

2. Както и затова, че в периода 25.03.2022г. - 26.03.2022 г., при условията на реална съвкупност с горното в гр.Варна, по пътя от гр.Варна до гр.Бургас (с маршрут АМ Черно море – с.Приселци – с.Рудник – гр.Бяла – с.Баня – к.к.Слънчев бряг – гр.Равда – гр.Бургас), в гр.Бургас и от гр.Бургас по пътя в близост до ГКПП „Лесово“ общ.Ямбол (с маршрут АМ Тракия – с.Каравелово – с.Гранитово - ГКПП „Лесово), в съучастие с подс.Х. Б. ЕГН 670113904, като съизвършител, извършил приготовление, като на 25.03.2022г. се снабдил от неустановени лица в гр.Варна с високорискови наркотични вещества, посочени подробно по-горе, и транспортирал същите до гр.Бургас в лек автомобил „Волво“ модел „ХЦ 90 156“ рег.№ •• •••• ••, където за времето от 21.35ч. на 25.03.2022г. до 06.00ч. на 26.03.2022г., на паркинг между бл.№ 44 и № 43 в ж.к.Изгрев, ги съхранявал в същото МПС, след което по указание на Х. А. Б., дадено по телефона вечерта на 25.03.2022г., в 06.00ч. на 26.03.2022г. започнал придвижването от гр.Бургас към ГКПП „Лесово“, общ.Ямбол, (с маршрут АМ Тракия – с.Каравелово – с.Гранитово – ГКПП „Лесово“), с намерение да премине границата на страната към Р.Турция около 08.00ч. с лек автомобил „Волво“ модел „ХЦ 90 156“ рег. № •• •••• ••, в който в специално изграден тайник, намиращ се в купето му, били скрити придобитите и държани високорискови наркотични вещества – марихуана с общо тегло 4907.917 гр. на стойност 29447.50 лева, като след получено на 26.03.2022г. във времевия диапазон 07.30 – 08.00 ч. по телефона предупреждение от подс.Х. Б. за предстояща проверка на автомобила на митническия пункт на ГКПП „Лесово“, непосредствено преди него обърнал посоката на автомобила и се насочил към гориста местност след ГКПП „Лесово“ в близост до гр.Елхово, където извадил и скрил наркотичните вещества, посредством което създал условия за извършване на намисленото престъпление по чл.242 ал.2 НК - да пренесе през границата на страната през ГКПП „Лесово“ за Република Турция, без знанието и разрешението на митниците и без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество марихуана, представляваща суха зелена растителна маса, поставена в 13 броя полиетиленови пликове за вакумиране, с общо тегло 4907.917 гр. на стойност 29 447.50 лева, поради което на основание чл.304 НПК подс.Г. И. бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл.242 ал.9 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 вр. чл.17 от НК.

С присъдата окръжният съд се е произнесъл относно веществените доказателства по делото, като постановил лек автомобил „Волво“ с рег.№ •• •••• •• - на съхранение в ОД на МВР - Бургас, да се върне на собственика Зл. И.а.

В полза на държавата са отнети опаковки от наркотични вещества, запечатани в черен полиетиленов чувал със стикер с мокър печат на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас, които следва да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.53 ал.2 б.“а“ от НК в полза на държавата е отнето наркотичното веществото - канабис, съдържащо се в иззетите 13 бр. обекти, чието общо количество след сушене в лабораторни условия е общо 4 907.917 грама, от които отделени представителни проби – 416.807 грама, предадени на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас за извършване на физико-химично изследване, като остатъкът от веществото, след отделяне на представителните проби, с общо нето тегло 4 491.11 грама, предадени на Агенция „Митници”, ЦМУ, сектор „НОП”, следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

В полза на държавата с отнети 2 броя оптични носители СД, съдържащи видеозаписи от охранителна камера – л.34 и л.40, том 3 от досъдебното производство, които следва да се съхраняват по делото.

На основание чл.190 ал.1 НПК съдът постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Недоволен от присъдата останал прокурорът, който я протестира в срок. След обстоен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в досъдебното и съдебното производство, в протеста са изложени съображения за неправилност и необоснованост на постановената присъда. Твърди се най-напред, че делото в частта относно повдигнатите обвинения по чл.242 ал.9 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 вр. чл.17 от НК е разгледано и решено от незаконен състав, тъй като за това престъпление е предвидено наказание до 5 години „лишаване от свобода“, и съобразно правилото на чл.28 ал.1 т.1 от НПК, то е следвало да бъде разгледано от едночленен съдебен състав. В протеста се излагат аргументи, че не е налице поглъщане на противозаконното придобиване и държане на наркотичните вещества от приготовлението за контрабанда. Като аргумент в подкрепа на това твърдение се посочва, че двете инкриминирани деяния на подсъдимите се различават по фактически резултати, обекти и наказателноправна характеристика, поради което няма как да се самоизключват, и в тази насока е цитирана съдебна практика. Наред с това се поддържа теза, че първоинстанционният съд неаргументирано и в нарушение на процесуалните правила не възприел предложената в обвинителния акт фактическа обстановка, на която се основават обвиненията срещу двамата подсъдими, и която според прокурора била надлежно, категорично и изцяло доказана в първоинстанционното съдебно производство. Поради посоченото се отрича крайния извод на съда, че след преценка на цялата приобщена по делото доказателствена съвкупност повдигнатите на подсъдимите обвинения не са доказани по предвидения в закона несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Наведени са критики относно извода на окръжния съд, че не е било доказано снабдяването на наркотични вещества от гр.Варна и тяхното укриване и наличие в допълнително обособените кухини на л.а. „Волво“ рег.№ •• •••• ••, ползван и управляван от подс. Г. И., като се настоява, че всеки от двамата подсъдими е осъществявал по отношение на процесните наркотични вещества фактическа власт с цел разпространение. Според прокурора не следва да бъдат изключвани от доказателствените източници показанията на свидетелите К., К. Ст. и С. Б., тъй като съдържат личните възприятия на тези лица на цялата описана в обвинителния акт дейност на подсъдимите, и се настоява да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите И. К. и К. К., макар и производни, тъй като те не са провеждали беседи с подс. И. и възпроизвеждат данни, станали им известни от цялата съвместна работа на ОД МВР по случая. Според протеста, оправдателните обяснения на двамата подсъдими представляват само тяхна защитна теза, а твърденията специално на подс. И. за упражнено спрямо него полицейско насилие след задържането му отхвърлени от прокурора като неотговарящи на обективната истина и неподкрепени с други доказателства. Подчертава се, че във веществените доказателствени средства, изготвени въз основа на законосъобразно приложените по делото специални разузнавателни средства, са налице данни, че двамата подсъдими се познават и са се срещали лично. В протеста се поддържа становище, че всички повдигнати спрямо двамата подсъдими обвинения са били категорично доказани с наличните по делото доказателства, включително чрез експертните заключения на извършените химическа ДНК, технически и автотехническа експертизи, протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, ВДС от прилагането на СРС и гласни доказателства, от които се установявали по несъмнен начин извършените престъпления и участието на всеки от подсъдимите в тях. С изложените аргументи се претендира отмяна на оспорената присъда поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения – незаконен състав, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – отмяна на присъдата и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимите И. и Б. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения, като се предлагат и конкретни наказания за всяко престъпление.

С писменото допълнение към въззивния протест са направени доказателствени искания, които са допуснати и събрани в проведеното пред Апелативен съд - Бургас ограничено съдебно следствие. Към доказателствената съвкупност са приобщени писмените документи, създадени във връзка със задържането на двамата подсъдими по реда на ЗМВР, както и показанията на свид. Н. А., изрично поискани от прокурора.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас поддържа подадения протест със съображения, че в резултат от неправилно ценене на фактите и неправилния анализ на събраните доказателствени материали, първоинстанционният съд е достигнал до грешен правен извод за невинността на двамата подсъдими. Според въззивния прокурор, от събраните пред въззивния съд писмени доказателства се установява, че спрямо подс. И. не е упражнявано физическо насилие по време на задържането му, и следователно не е нарушено правото му на защита. Относно показанията на свид. А. прокурорът приема, че те са в подкрепа на обвинителната теза, като потвърждават познанството между двамата подсъдими. Прокурорът ангажира становище и за неоснователно изключване на част от доказателствените материали по делото, визирайки свидетелските показания на свидетелите полицейски служители, в които последните възпроизвеждат възприятията си от проведената с подс. И. беседа. Позовава се на ДНК следата, оставена върху един от процесните пакети с марихуана, каято тълкува като безспорно доказателство за връзката на подсъдимите с наркотика. С тези аргументи прокурорът п л е д и р а първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатите им в настоящото производство обвинения. Алтернативно предлага връщане на делото за ново разглеждане по същество от първоинстанционния съд, поради допуснати от същия съд съществени процесуални нарушения.

Пред въззивния съд подсъдимият Г. И. се явява лично и с упълномощените си защитници – адв. С. Д. и адв. В. В., двамата от АК-Бургас. В пледоарията си адв. В. заявява своята солидарност с присъдата на първоинстанционния съд. Намира, че последният е извършил детайлен анализ на всички доказателства по делото. Счита, че от тях не се установява подс. И. да е автор на деянията, за които му е повдигнато обвинение. Сочи, че процесните наркотични вещества не са установени в управлявания от него автомобил, нито в негово владение. Обръща внимание на съда, че към момента на намиране на наркотичните вещества, нейният подзащитен все още не е имал процесуално качество, в което да е дал показания или обяснения. Намира, че по отношение на обвинението за приготовление към контрабанда по делото не са събрани никакви доказателства в подкрепа на обвинението подс. И. да е осъществил придобиване, снабдяване, транспортиране и съхранение на наркотични вещества. Моли за потвърждаване на присъдата.

Защитникът адв. Д. моли съда да остави без уважение въззивния протест и съответно да потвърди присъдата на Окръжен съд - Бургас. Присъединява се към казаното от адв. В., като допълва, че голяма част от събраните по делото данни касаят период, който е извън обвинението, както е посочено в обвинителния акт – 25 и 26 март 2022г. Счита за недоказано обвинението за приготовление към извършване на контрабанда и поради причината, че подс. И. не е задържан на подхода към митницата, а много по-далече, на паркинга на магазин „Джъмбо“ в гр.Бургас. Изразява становище за липса на доказателства за извършено от И. престъпление с процесния автомобил.

Подсъдимият Х. Б. също се явява лично заедно с упълномощения си защитник адв. Б. Я. от АК- Бургас, който счита за неправилни и необосновани възраженията на прокурора, наведени във въззивния протест. Според този защитник, не е налице основание за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради решаването му от незаконен състав или поради липса на мотиви. Намира, че няма основания и за постановяване на нова присъда с осъждане на подсъдимите, тъй като не е нарушен материалния закон. Излага теза, че всички гласни доказателствени средства са подробно анализирани от окръжния съд в мотивите към присъдата. Намира за незаконосъобразна представената пред Апелативен съд – Бургас декларация по чл.30 ал.3 от Закона за правната помощ в частта, с която е декларирано, че подсъдимия И. не желае правна помощ, тъй като цитираната декларация не отговаряла на минималните изисквания за реквизити и информираност на задържаното лице, по аргумент от чл.15 от Инструкция № 8121з-78/2015г. за реда за осъществяване на задържане в МВР. Сочи, че липсва декларация по чл.25, ал.1 от ЗПП. Относно събраните пред апелативния съд допълнителни гласни доказателства - показания на свид. Н. А., адв. Я. посочва, че не може да се прецени доколко изнесената от този свидетел информация му е станала известна в резултат от лични наблюдения или възпроизвежда опосредена информация. Счита, че са налице противоречия в показанията на този свидетел и на другите полицейски служители относно съвместната им дейност по оперативната разработка. Акцентира на обстоятелството, че свидетелят не е видял наркотични вещества, а е достигнал до заключение за наличието на такива въз основа на собствена логика и анализ. Излага доводи, че предположенията за съпричастност на Б. към престъпна дейност, заедно с другия подсъдим по делото, са останали недоказани, като при разглеждане на делото окръжният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, като е отказал събирането на приобщените от въззивния съд доказателства. Предвид събирането на писмените доказателства и гласното доказателствено средство от въззивната инстанция, според защитника не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане. Моли за потвърждаване на присъдата.

Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, подс. И . се присъединява към доводите на неговите защитници и моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

В личната си защита подс. Б. се съгласява с изложените от неговия защитник съображения, заявява, че се чувства невинен и моли за потвърждаване на присъдата.

Въззивният протест е подаден от субект, който съгласно чл.318 ал.2 от НПК има право на протест, в посочения в чл.319 ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт и пред надлежния съд, поради което протестът е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 о т НПК, счете протеста за неоснователен, а оспорената с него присъда – за обоснована, законосъобразна и правилна.

С оглед естеството на оплакванията следва да се отговори най-напред на доводите, формулирани в протеста на прокурора за допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.3 т.3 от НПК във фазата на съдебното производство, изразяващо се в незаконнност на съдебния състав, постановил оспорената присъда. Сочи се, че в нормата на чл.242 ал.9 вр. ал.2 от НК, за извършването на което престъпление е повдигнато обвинение, е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, и съгласно императивната разпоредба на чл.28 ал.1 т.1 от НПК, това обвинение подлежи на разглеждане от едноличен съдебен състав в първата инстанция. Според прокурора това правило е нарушено, тъй като делото е разгледано и решено в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Настоящият съд намира това възражение за неоснователно, тъй като то не отчита, че с процесния обвинителен акт спрямо всеки от двамата подсъдими са повдигнати обвинения за извършването на две отделни престъпления. За престъплението по чл.354а ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода в размер от две до осем години, т.е. то попада в приложното поле на разпоредбата на чл.28 ал.1 т.2 от НПК, поради което следва да бъде разгледано в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. В правната теория съставът на съда се определя като законен, когато броят на съдиите и съдебните заседатели е в съответствие със закона. Съобразявайки невъзможността за отделяне на двете обвинения в две отделни производства, както и невъзможността по двете обвинения съдът да се произнесе в различен състав в рамките на едно и също производство, Окръжен съд - Бургас правилно е провел съдебното производство в състав, съобразен с наказуемостта на по-тежкото престъпление, за което е повдигнато обвинение. В случай, че делото бе разгледано в едноличен съдебен състав, както се поддържа в протеста, този състав би бил незаконен по отношение на обвинението по чл.354а ал.1 от НК, чието законосъобразно разглеждане изисква тричленен съдебен състав. Ето защо, провеждайки съдебното производство в съответствие с чл.28 ал.1 т.2 от НПК, изискващ първата инстанция да разгледа и реши делото в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, първата инстанция не е допуснала съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 от НПК.

В рамките на извършената цялостна служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира да е допуснато ограничение на правата на страните по делото, както и не установи наличие на някое от основанията по чл.335 ал.1 и ал.2 от НПК, обуславящи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради което намира, че наведените в протеста оплаквания за необоснованост на присъдата и неправилно приложение на материалния закон следва да се разгледат по същество.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред окръжния съд съдебно следствие, при спазване на установените в НПК процесуални изисквания са събрани достатъчно по обем доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на собствен анализ и оценка на събраните по делото както пред окръжния съд, така във въззивното производство доказателства, настоящата инстанция прие за установена фактическа обстановка, аналогична с тази, възприетата от първата инстанция.

Анализирайки обхватно и задълбочено всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият Х. А. Б. ЕГН •••••••••• е роден на ••.••.••••г. в гр.Тополовград, и е българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, с постоянен адрес в гр.Бургас.

Подсъдимият Г. Х. И. ЕГН •••••••••• е роден на ••.••.••••г в гр.Петрич. Той е българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, с постоянен адрес в с.Дрангово, община Петрич, където притежавал собствен автосервиз. В инкриминирания по делото период подс. И. живеел на семейни начала със свид. Зл. И.а, с която преди постановяване на първоинстанционната присъда сключили граждански брак.

От 2021 година подс. Г. И., подс. Х. Б. и свид. Зл. И.а станали обект на оперативно наблюдение от служители на отделите „Криминална полиция“ и „Престъпления, свързани с наркотични вещества“ при ОД на МВР – Бургас, по подозрение, че участват в придобиванеи контрабанда на наркотични вещества.

През м.февруари 2022г. в гр. Бургас подс. Г.И. и свид. Зл. И.а закупили от приятеля на свид. Я. Г. лек автомобил марка „Волво“, модел ХЦ 90, сив цвят, с рег.номер •• •••• ••, като в договора за покупко-продажба за купувач е вписана Зл. И.а.

На 25.03.2022г. подс. И. и свид. Зл. И.а пътували от гр.Бургас до гр.Варна с упоменатия по-горе лек автомобил марка „Волво“, модел ХЦ 90, рег.номер •• •••• ••. Превозното средство било управлявано от подс.И., а И.а се возела като пътник. Пристигнали в гр.Варна около 16.40 часа и с автомобила навлезли в подземен паркинг с ограничен достъп, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Лабиринт“, ул. „А. Сахаров“ № 9. След около час и половина подс.И. и свид.И.а, отново с автомобила напуснали паркинга и потеглили в посока гр. Бургас. Това тяхно движение било възприето лично от свид. К. Ст., полицейски служител в ОД на МВР – Бургас, който извършил непосредствено оперативно наблюдение и с необозначен полицейски автомобил следвал управлявания от подс. И. автомобил по целия път от гр. Бургас до подземния паркинг в гр.Варна, където нямал възможност да влезе поради ограничения достъп, и впоследствие обратно до завръщането им в гр.Бургас.

В 21.34 часа на 25.03.2022г. подс. И. паркирал лекият автомобил „Волво“ в гр.Бургас, на паркинг между бл.43 и бл.44 в ж.к. „Изгрев“. Наблюдението над автомобила от полицейски служители продължило и през нощта, като в този период те не възприели никого в близост до превозното средство.

В 06.12 часа на 26.03.2022г. л.а. марка „Волво“, модел ХЦ 90, рег. номер •• •••• •• потеглил от упоменатия паркинг в ж.к. „Изгрев“, при което непосредственото наблюдение върху него било прекратено от страна на полицейските служители, а движението на автомобила било проследявано чрез камерите на АИС „Пътна карта“. Установеният чрез пътните камери маршрут на движение на автомобила бил първоначално в посока от гр.Бургас към гр. София по автомагистрала Тракия, като в 07.48 часа превозното средство било регистрирано на камера „Гранитово“,

разположена непосредствено преди ГКПП „Лесово“, с посока на движение от гр. Ямбол към ГКПП „Лесово“. Следващото засичане на автомобила в 07.57 часа било от същата камера „Гранитово“, но вече в обратната посока - от ГКПП „Лесово“ към гр.Ямбол. При осъществения дистанционен контрол по данни от пътните камери, не било установено кое лице управлявало лекият автомобил в описаните посоки.

Около 11.00 часа на 26.03.2022г. лекият автомобил „Волво“, както и подс. Г. И. и свид. Зл. И.а били открити от служители на отдел „Криминална полиция“ към ОД на МВР - Бургас на паркинга на магазин „Джъмбо“ в гр. Бургас. Там подс. И. и свидетелката са били подложени на полицейска проверка, а при извършения оглед на автомобила било установено, че над заводската кухина на пода при задните седалки на автомобила, е поставена допълнително голяма, метална, черна пластина. При проверката на подсъдимия и свидетелката и в автомобила не били открити наркотични вещества. Впоследствие автомобилът „Волво“, подс. Г.И. и свид. Зл. И.а били съпроводени от полицейски служители до Пристанище Бургас, където при осъществено пролъчване на автомобила с рентгенов апарат отново не били установени забранени, включително наркотични, вещества.

Подс.Г. И. и свид. Зл. И.а били отведени в ОД на МВР – Бургас, където подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа със заповед от 26.03.2022г. за задържане на лице по реда на ЗМВР. След проведени с него интензивни беседи в течение на няколко часа в рамките на полицейското му задържане, подс. Г. И. отвел полицейските служители на място до локален път в близост до бензиностанция „Круиз“ в района на гр.Елхово, където в канавка край пътя били открити 13 бр. полиетиленови пликове, съдържащи зелена растителна маса. При изследване на съдържанието с полеви тест било отчетено съдържание на тетрахидроканабинол, индикация за високорисковото наркотично вещество марихуана. Откритите на посоченото място пликове и тяхното съдържание били иззети по надлежния процесуален ред с протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2022г., и съответно приобщени като веществени доказателства по делото.

Междувременно около обяд на 26.03.2022г., свид. Л. В., която съжителствала със свид. А. Б., син на подс. Х. Б., се свързала по телефона с брат си - свид. К. В., с молба да отиде до дома на подс. Хр. Б. в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, и да вземе от този подсъдим подготвен багаж. Свид. В. помолила и баща си свид. К. В. да приеме багажа, който брат й ще донесе, и да го съхранява. Описаните телефонни разговори и тяхното съдържание били прихванати и дословно отразени в изготвените веществени доказателствени средства за експлоатацията на надлежно разрешени СРС по настоящото досъдебно производство Свид. К. В. склонил да извърши поисканата от сестра му услуга, с оглед на което се придвижил до апартамента на подс. Б., и получил лично от последния черен сак – раница с багаж, с чието съдържание свид.В. не бил запознат. След като взел багажа от Б., В. отишъл при съпругата си – свид.П. В. и малолетната си дъщеря, които го чакали в заведение в гр.Бургас, и впоследствие потеглили с л.а. „Шкода Румстър“ рег.номер •• •••• •• към с.Твърдица, където свид. В. притежавал закупен недвижим имот. Междувременно, свид. К. В. се уговорил с баща си свид. К. В. да се срещнат в имота в с.Твърдица, за да уточнят някои въпроси във връзка с него, както и да му предаде получения от подс. Б. по молба на сестра му багаж. Пристигайки на уговореното място, свидетелите К. В. и К. В. били спрени и подложени на полицейска проверка. Бил извършен оглед на управлявания от свид.К. В. л.а. „Шкода Румстър“ рег.номер •• •••• ••, в който бил открит черен сак – раница, предаден по-рано на свид.К. В. от подс. Х. Б.. В сака били открити парични суми в различни валути на значителна стойност - сумата от 308 950 евро в купюри от 50, 100 и 200 евро, 20 301 щатски долара в различни купюри, сумата от 5000 лева в купюри от 100 лева, както и златни накити, служебни идентификационни карти на „Агенция Митници гр. Бургас“, издадени на името на сина на Х. Б. – А. Б., 15 бр. контролни митнически пломби, както и 3 броя мастилени печата на „Агенция Митници гр. Бургас“. Процесуално-следственото действие било оформено в Протокол за претърсване и изземване от 26.03.2022г. (т.1, л.6-10 от досъдебното производство), като материалите относно иззетите парични средства били отделени в друго досъдебно производство под номер ДП № 117/ 2022г по описа на ОД на МВР – Бургас, по което били приобщени и иззетите при претърсването веществени доказателства.

По делото са извършени две експертни изследвания на наркотичното веществото - канабис, съдържащо се в иззетите 13 бр. обекти. Съгласно Протокол № 221/ 27.03.2022г. за химическа експертна справка на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас (т.3, л.2 - 7 от досъдебното производство), иззетото количество марихуана (коноп) в полусухо състояние е с общо тегло 6 481.600 грама. В тази първоначална експертиза не е отразено процентното съдържание на тетрахидроканабинол в полусухата тревна маса към момента, в който е било иззето наркотичното вещество, но изрично е посочено, че растителната маса е оставена за сушене в лабораторни условия.

След извършено сушене в лабораторни условия е извършената химическа експертна справка – Протокол №222/ 08.04.2021 г на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас (том 3, л.10 – 14 от досъдебното производство). Според заключението, съдържащата се в предоставените общо 13 на брой обекти суха, зелена растителна маса е сходна по морфологични белези и химичен състав, а именно наличие на канабиноиди, включително на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, и се определя като коноп (канабис, марихуана) с различно съдържание на тетрахидроканабинол в отделните обекти, както следва: Обект №1 – 387.753 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 15.80 %, на стойност 2326.52 лева; Обект №2 – 383.319 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 14.80 %, на стойност 2299.91 лева; Обект №3 – 363.988 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 14.00 %, на стойност 2183.93 лева; Обект №4 – 364.922 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 12.80 %, на стойност 2189.53 лева; Обект №5 – 379.140 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 13.10 %, на стойност 2274.84 лева; Обект №6 – 376.673 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 14.30 %, на стойност 2260.04 лева; Обект №7 – 388.455 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 14.80 %, на стойност 2330.73 лева; Обект №8 – 385.368 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 13.20 %, на стойност 2312.21 лева; Обект №9 – 387.139 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 14.10 %, на стойност 2322.83 лева; Обект №10 – 371.614 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 14.00 %, на стойност 2229.68 лева; Обект №11 – 378.465 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 14.50 %, на стойност 2270.79 лева; Обект №12 – 366.946 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 14.60 %, на стойност 2201.68 лева; Обект №13 – 374.135 гр. с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 13.20 %, на стойност 2244.81 лева. При втората експертиза е установено, че в сухо състояние теглото на цялото количество марихуана, намерено в 13 пакета, възлиза на общо 4 907.917 грама, на обща стойност 29 447.50 лева. За целта на изследването са взети представителни проби от всеки един от 13-те обекта и поставени всяка поотделно в полиетиленов плик. Общото нетно тегло на отделените представителни проби е 416.807 грама, които са били подложени на физико-химично изследване. Остатъкът от веществото, след отделяне на представителните проби, е с общо нето тегло 4 491.11 грама.

Установеното от вещото лице за веществата от представителните проби важи за цялото количество наркотични вещества, въз основа на придружаващия протокол за вземане на представителни проби, съставен по реда на чл.90 ал.3 от ЗКНВП и на основание чл.14 ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на експертни изследвания на иззети наркотични вещества и прекурсори.

В мотивите към присъдата е отразено, че първоинстанционният съд кредитира и двете химични експертизи като компетентни, но с резерва, че разликата в посоченото количество към момента на изземване на наркотичното вещество, и количеството след повече от 10 дни при извършване на втората физикохимична експертиза провокира съмнения в предмета на обвинението, като се приема, че е възможно по отношение на процесното вещество да е осъществено неправомерно въздействие. Тези съображения не могат да бъдат споделени, тъй като свидетелстват за противоречие - от една страна, съдът приема и двете заключения за компетентни и достоверни, а в същото време сочи, че са налице разминавания, неясноти и непълноти в двете експертизи, които са толкова съществени, че да дискредитират техните заключения по основните въпроси - относно количеството и състава на изследваното наркотично вещество, от друга страна. Извън съмнение е налице разминаване в установеното количество зелена тревиста маса при двете изследвания. Първоначално нейното тегло е определено на 6481.6 грама, а впоследствие – на 4907.917 г., но тази разлика не е произволна и необяснима. Видно от данните, изложени в двете експертизи, те не следва да се разглеждат отделно, доколкото втората по съществото си представлява продължение на първата. В Протокол № 221 от 27.03.2022г. е прието наркотичното вещество за изследване, като то е описано подробно, включително и чрез неговото претегляне във вида, в който е получено. В заключението изрично е посочено, че изследваната зелена растителна маса е в полусух вид, поради което, за да се отговори на поставените въпроси, е необходимо цялото количество да бъде оставено за сушене в лабораторни условия. В Протокол № 222 от 08.04.2022г. е отразено, че периодът на извършване на изследването е от 27.03.2022г. до 06.04.2022г., т.е. включва и периода на сушене в лабораторни условия, при което е изследвана вече сухата растителна маса и е дадено окончателно заключение за нейното количество и съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол. От изложеното е видно, че е налице спазване на специалните изисквания на Наредбата за условията и реда за извършване на експертни изследвания на иззети наркотични вещества и прекурсори, както и на относимите разпоредби от Наредбата за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби. Действията на вещото лице Златина Лекцовска-Бешева се отличават с последователност, съблюдаване на лабораторните стандарти и логическа взаимовръзка в заключенията на двете изготвени от нея химическите експертизи. И пред първата инстанция вещото лице изрично посочва, че запечатаните пакети с наркотично вещество са предадени в лабораторията на 27.03.2022г, към този момент растителната маса в пакетите е била полусуха, а действията по сушене на растителната маса са осъществени в лаборатория, която отговаря на изискванията на чл.3 от Наредба за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори. Не се установяват отклонения или нарушения в процедурата по съхранение, изготвяне на представителни проби и изследване на наркотичните вещества, липсват и данни за неправомерно въздействие върху процесното вещество. Единството и взаимовръзката на двете експертизи е гаранция за идентичност на изследваните 13 обекта с наркотично вещество, което е било подложено на експертно изследване в периода от 27.03.2022г. до 08.04.2022г., при което полусухата зелена растителна маса е изсушена, за да може изследването да даде пълен и точен отговор на поставените пред вещото лице задачи. С оглед тези съображения въззивният съд кредитира изцяло заключенията на двете химически експертизи, изготвени от вещото лице Златина Лекцовска-Бешева.

Няма спор,че иззетата тревна маса е високорисково наркотично вещество марихуана. Съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 г. и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, конопът (марихуаната) е наркотично вещество и е под контрол. Конопът (канабис, марихуана) и активният му компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол в Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от ЗКНВП.

По делото е изготвена ДНК експертиза - Протокол № 22/ ДНК - 125 от 31.03.2022 г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас (том 3, л.23 – 26 от досъдебното производство), според чието заключение при изследване на 13 бр. пакета с наркотично вещество, по външната повърхност на найлонов пакет, обозначен като обект № 10 се визуализира ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно съответства с ДНК профила на регистрираното в Национална ДНК база данни за подс. Г. Х. И.. Заключението е поддържано от вещото лице пред окръжния съд, и не се оспорва от страните.

В досъдебното производство са били възложени и изготвени три технически експертизи от вещото лице Н. Павлов (том 3, л.35 – 37; л.41 – 42, и л.46 - 48 от досъдебното производство). Първите две от тях – Протокол № 170/ 03.05.2022г. и Протокол № 171/ 03.05.2022г., са изследвали предоставени с протоколи за доброволно предаване видеозаписи от камери в района на местопроизшествието в близост до гр.Елхово, и от подземен паркинг в гр.Варна, посетен от подс. Г. И. и свид. Зл. И.а на 25.03.2022г. В заключенията е отразено, че в записите на охранителни камери от подземния паркинг в гр. Варна, и в тези от охранителна камера на бензиностанция „Круиз“ в община Елхово, не са установени извършени интервенции и манипулации, отразените на фотоснимките дати и часове съответстват на часовника на съответното записващо устройство, и са представени фотоснимки, отразяващи моменти от движението на автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“ рег.№ •• •••• •• в обхвата на камерите. Третата техническа експертиза – Протокол № 292/ 14.07.2022г., е имала за задача да изследва телефонен апарат марка „Нокия“ със СИМ-карта на „Виваком“, ползван от подс.Х. Б., телефонен апарат марка „Самсунг“ със СИМ-карта на „Виваком“, ползван от подс. Г. И., както и на иззети по делото два броя лаптопи. Съгласно заключението, в изследваните технически устройства - мобилни телефони и преносими компютри, не е установена комуникация между двамата подсъдими през инкриминирания период, и липсва значима за делото информация.

По делото е приобщена и автотехническа експертиза (том 3, л.50 – 57 от досъдебното производство), изготвена от вещото лице Ж. Е., със задача да изследва автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“ рег.№ •• •••• ••, да установи налице ли са интервенции по купето, багажното и двигателното отделение на автомобила, които да бъдат точно идентифицирани, описани и фотографирани. Според експертното заключение, поддържано от вещото лице в първоинстанционното съдебно следствие, в процесния автомобил не е установено изменение на заводски изпълненото състояние, но над фабричния под на купето е допълнително поставена черна ламарина на местата за краката на водача и пасажерите, като по този начин между фабричния под и ламарината са формирани четири кухини - две под предните и две под задните седалки.

От заключението на изготвената от Димо А. дактилоскопна експертиза – Протокол № 52/ 28.03.2022г. (т.3, л. 29 от досъдебното производство) явства, че по предоставните обекти – 26 броя прозрачни полиетиленови плика, представляващи опаковките на иззетите 13 бр. пакети с наркотично вещество, и допълнително поставените на тези пакети опаковки като веществени доказателства, не са открити дактилоскопни следи. Заключението по тази експертиза е приобщено към доказателствения материал чрез прочитането му на основание чл.282 ал.3 от НПК, след изрично изразено съгласие на всички страни.

Въззивната инстанция се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, че заключенията на обсъдените по-горе експертизи са относими към предмета на делото, изготвени са компетентно от вещи лица с необходимата квалификация, професионални познания и опит в съответната област на познанието, отразените в тях отговори на поставените задачи са пълни, ясни, еднозначни и изчерпателни, поради което у съда и страните не възниква съмнение относно тяхната правилност. Следователно липсват пречки тези експертни заключения и допълнителните разяснения, дадени от вещите лица в съдебните заседания, да бъдат ползвани при изграждане на фактическата обстановка по делото и при изследването на връзката между подсъдимите и деянията, за които са привлечени към наказателна отговорност.

По досъдебното производство са били използвани разрешени по надлежния ред специални разузнавателни средства по отношение на двамата подсъдими и лицата Зл. И.а, Л.я В. и А. Б., резултатите от които са обективирани във веществени доказателствени средства, приобщени с постановление от 15.09.2022 г. на наблюдаващия прокурор на основание чл.199 и чл.177 ал. 3 от НПК към материалите по настоящото досъдебно производство. Анализът на изготвените веществени доказателствени средства не разкрива лична или опосредена чрез телефонни разговори

комуникация между двамата подсъдими на инкриминираните по делото дати, а и преди това в периода от 2021г. до 25.03.2022г. включително. На инкриминирана дата 26.03.2022 г. са документирани контакти чрез телефонни разговори между свид.Л. В., брат й свид.К. В. и баща й свид. К. В., във връзка с вземане на багаж от дома на подс. Х. Б., който факт съдът приема за категорично установен и чрез други доказателствени средства – показания на свид. К. В., свид. П. В., свид. К. В., свид. К. Ст.. Безспорно е установено и съдържанието на черния сак, предаден от подс. Б. на свид. К. В., който съдържал голямо количество парични средства в различна валута, предмети от злато и документи, описани подробно по-горе в изложението, които били иззети по надлежния процесуален ред и приобщени по друго наказателно производство като доказателства. С постановление от 27.03.2022г. на прокурор при ОП - Бургас, от първоначално образуваното досъдебно производство № ЗМ 117/2022г. по описа на ОД на МВР – Бургас, водено за престъпление по чл.253 ал.1 от НК, са отделени материалите за извършени престъпления по чл.242 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.354а ал.2 вр. ал.1 от НК, по които е образувано настоящото досъдебно производство № 118 от 2022г. по описа на ОД на МВР – Бургас. От изложеното следва, че придобитите чрез специални разузнавателни средства данни за поведението на подс. Б. в инкриминирания период касаят друго престъпление, за което се води отделно разследване. При изложените обстоятелства настоящата инстанция се съгласява с извода на първоинстанционния съд, че приложените веществени доказателствени средства касаят различен период от посочения в обвинението, и не съдържат данни, относими към предмета на настоящото дело и по двете обвинения.

Правилно и в пълно съответствие с разпоредбата на чл.105 ал.2 от НПК първоинстанционният съд не е кредитирал приобщеното по делото ДОРП „Лесово“ №2261/2021г., като съобразил факта, че съдържащата се в него информация не е събрана по предвидения в НПК ред, тъй като има за предмет действия по наблюдение, извършени преди да бъде образувано досъдебното производство по конкретното дело.

При служебно осъществената цялостна проверка на процеса по събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствата по делото, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, непълноти или слабости. Мотивите към присъдата са съобразени с изискванията на закона, изцяло съответстват на стандарта за съдържание по чл.305 ал.3 от НПК, като от тях е ясно се установява какви факти е приел за установени първостепенният съд и въз основа на какви доказателства. Съдът е изградил фактическите си изводи на основата н а доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, които е подложил на прецизен и задълбочен анализ. Ясно и аргументирано е посочил на кои доказателства дава вяра, и съответно кои не кредитира, като е изложил убедителни съображения за решението си. Предложеният от окръжния съд обстоен анализ на всички гласни, писмени и веществени доказателствени източници в съвкупност и поотделно, отговаря напълно на изискванията на чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание. Всеки довод на защитата и на подсъдимите и на прокурора е анализиран в контекста на събраните доказателства и установените факти, и е получил надлежен отговор. Несъгласието на обвинението с него не може да обоснове неоправдания упрек към доказателствената дейност на първостепенния съд.

Свидетелските показания като основен източник на информация за събитията на 25 и 26 март 2022г., според съдържанието си и връзката с предмета на доказване формират условно няколко групи.

Първата група включва са показанията на полицейските служители, които пряко или косвено са запознати с оперативното разследване спрямо подсъдимите Г. И. и Х. Б. от 2021 година до датата на задържането им. Свидетелите М. К., К. Ст., Н. А., С. Б. са били пряко ангажирани с наблюдението на подсъдимите и поради това са могли непосредствено да възприемат поведението на подсъдимите, докато свидетелите И. К. и К. К., които в служебно качество, но косвено – чрез информация от колегите си, са узнали за хода и резултатите от извършеното наблюдение. Всички упоменати в тази група свидетели в различна степен описват наблюдаваното от тях поведение на разработваните лица за периода от 2021г. до 24.03.2022г., съобщават данни за инкриминирания период 25-26 март 2022г., както и обстоятелства, станали им известни от извънпроцесуални разговори и проведена разузнавателна беседа с подс. Г. И. след неговото задържане.

Показанията на изброените свидетели следва да бъдат кредитирани относно изнесеното от тях за периода от 2021г. до 24.03.2022г., доколкото показанията им са еднопосочни и взаимно допълващи се, но контролираният съд обосновано е приел, че тази част от показанията на полицейските служители не разкрива пряка връзка с конкретния предмет на делото, тъй като не се отнася до инкриминирания период и конкретното поведение, за което двамата подсъдими са обвинени. Правилно обаче е прието, че обсъдената част от показанията на тази група свидетели позволява да се приеме за доказано, че и преди инкриминираните по делото дати двамата подсъдими са се познавали, срещали са се и са разговаряли.

Съобщените от свидетелите К., Ст., А., Б., К. и К. обстоятелства, които са узнали при извънпроцесуални разговори и беседи със задържания подс. Г. И. също не могат да бъдат кредитирани с оглед ограничението по чл.118 ал.2 от НПК. В разглеждания аспект показанията на свид. К. следва да бъдат напълно изключени от доказателствената маса, тъй като той е извършвал действия по разследването (разпит на свидетелката П. В. – том 1, л.117 от досъдебното производство) в хода на досъдебното производство. Забраната за лицата, които са извършвали действия по разследването, да бъдат свидетели, е абсолютна и води до цялостно изключване на дадените от тях показания.

Законосъобразно Окръжен съд - Бургас е изключил от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите К. Ст., Н. А., С. Б. конкретно в частите, в които те възпроизвеждат информация, получена от подс. И. непосредствено след задържането му при проведена оперативна беседа и свързана със самоуличаване и уличаването на подс. Х. Б. в извършването на инкриминираните престъпления. Въпреки, че не го е отбелязал изрично, първоинстанционният съд е следвало да изключи в тази им част и показанията на свидетелите И. К. и К. К., които, макар да не са взели участие при провеждането на беседата, косвено са запознати с получената чрез нея информация от своите колеги Ст., А. и Б.. След като съдът е приел за недопустими данните от прекия източник на информация, е изключено да бъдат допуснати косвени доказателствени средства, получени от същия първоизточник. Основанието, на което са изключени посочените показания на полицейските служители е, че същите са извършили разузнавателна беседа спрямо подс. И. по смисъла на ЗМВР. Правилно окръжният съд не е приел тази забрана за абсолютна, а е изключил показанията само в частта, в която се възпроизвеждат данните, придобити при провеждането на беседата. Действително буквалният прочит на разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК, според която лицата, които са извършили разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, не могат да бъдат свидетели, на пръв поглед въвежда пълна процесуална рестрикция служители на МВР, осъществили беседа със заподозрян, впоследствие придобил за същото деяние качеството на обвиняем, въобще да участват като свидетели в наказателното производство. Такава пълна забрана обаче не е съответна на целта на закона – видно от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс ДВ, бр. 18/2024г., добавянето на текста „както и разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР“ е свързано с изпълнението на осъдителното решение на ЕСПЧ по делото Димитър Митев срещу България (жалба № 34779/2009) от 8 юни 2018 г. С решението си по това делото ЕСПЧ е приел, че чл.6, параграф 3 от КЗПЧОС е приложим към разпит на задържания в полицията преди повдигане на обвинение и преди формалното образуване на наказателно производство по реда на НПК, като е установил нарушение поради това, че на жалбоподателя е бил отказан достъп до адвокат, а впоследствие осъждането е основано на предоставената от него информация пред двама полицейски служители по време на задържането му по Закона за Министерството на вътрешните работи. Защитата, предоставена от чл. 6 §1 и §3 от Конвенцията, се прилага за всяко лице, което е обект на „наказателно обвинение“ в автономния смисъл на понятието по Конвенцията. „Наказателно обвинение“ съществува от момента, в който лицето е официално уведомено от компетентния орган за подозрението, че е извършило престъпление, или от момента, в който то е съществено засегнато от действията, предприети от компетентните органи. В решението на ЕСПЧ е отправен упрек към българската държава, че допуска ползването на показания от полицейски служители, който пресъздават извършено самопризнание от заподозрян без осигуряване на защитата, предвидена в чл. 6 §1 и §3 от Конвенцията, което поражда съмнение дали самопризнанието на жалбоподателя е взето, без да бъдат нарушени правото му да запази мълчание и правото на адвокат. Същественото в случая е, че забраната по чл.118 ал.2 от НПК е абсолютна само относно добитата от полицейските служители информация от разузнавателните беседи, но не се отнася до личните възприятия на служители извън съдържанието на беседата. Предходната съдебна инстанция не само не се е отклонила от това процесуално правило, а подробно е аргументирала приложението му.

В конкретния случай подс. И. е фактически разпитан от полицейските служители чрез беседа, която не е сред предвидените в НПК способи за установяване на обстоятелствата по делото, поради което за същата не са налице гаранциите за защита правата на лицето, обект на „наказателно обвинение“ по смисъла на ЕКПЧ. Към момента на провеждане на беседата И. е бил задържан по реда на чл.72 от ЗМВР. Допустимостта на показанията на полицейските служители, провели беседата, е поставена в зависимост от гарантирането правото на защита на заподозряното лице. Видно от съдържанието на декларациите, подписани от подс. И. при задържането му на 26.03.2022г. в 11.00 часа, той е отказал да се ползва от адвокатска защита, ангажирана от него или служебно назначена по реда на Закона за правната помощ. Видно от Заповед за задържане на лице от 26.03.2022г. по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР (л.45 от ВНОХД) се установява, че са му били разяснени правото на защитник и правото да откаже да дава обяснения. Задържаният е отразил в декларацията за правата на задържано лице и в декларацията по чл.30, ал.3 от Закона за правната помощ, че не желае адвокатска защита. Макар документите, изготвени и подписани от И. по време на задържането му с представени за първи път пред въззивната инстанция, първостепенният съд е бил запознат с отказа на И. от правото му на адвокатска защита, така че тази информация не е новоустановена по делото и първоинстанционният съд е постановил присъдата си, съобразявай това обстоятелство. За да приеме, че е налице нарушение на правото на защита на заподозрения към съответния момент И., първата инстанция е дала вяра на неговите обяснения, че на покъсен етап е поискал защитник, но му е било отказано да му бъде назначен такъв. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, като счита, че еднократното изявление на лицето при задържането му относно желанието да ползва адвокатска помощ не е постоянна величина и подлежи на промяна във всеки един момент до неговото освобождаване.

Няма спор, че едва след посочената беседа срещу подс. И. е повдигнато обвинение и от този момент той е придобил формално качеството на обвиняем. С акта на конституирането на обвиняем в досъдебната фаза на процеса, той придобива визираните в разпоредбата на чл.55 от НПК процесуални права. Едно от тях е правото му да дава обяснения по повдигнатото обвинение във всеки един етап от наказателното производство, като чрез тях реализира правото си на защита. Законодателят е приел, че обясненията на обвиняемия са гласно доказателствено средство (чл.115 от НПК), доколкото служат за възпроизвеждане на фактически данни, свързани с обстоятелствата от значение за делото и допринасят за тяхното изясняване. За да се приеме, че обясненията на обвиняемия са валидно гласно доказателство средство, те следва да бъдат депозирани по предвидения в разпоредбата на чл.115 от НПК ред, като се събират чрез разпит устно и непосредствено пред съответния орган, при спазване изискванията на чл.138 от НПК, и след надлежно разясняване на всички права, предоставени на обвиняемия от закона, визирани в чл. 55 от НПК. Всяка друга информация, предоставена от обвиняемото лице за фактите, включени в предмета на доказване, чрез способ, различен от разпита на обвиняем, представлява заобикаляне на нормативните правила, въведени от законодателя за събиране и проверка на доказателствата. Поради това и дадените от И. сведения под формата на беседа преди формалното му привличане към наказателна отговорност, но в условията на полицейско задържане, не могат да се приравнят на обяснения, изложени от същия при разпита му в качеството на обвиняем, още по-малко да се конкурират с тях.

Независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото на досъдебната фаза на процеса, беседите, проведени от полицейски служители, по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. И това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената от полицейските служители беседа не е доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Проведената беседа в рамките на това задържане не отговаря на изискванията на НПК за разпит, доколкото не е проведена по надлежния ред, от компетентен орган, обективирана в протокол, при задължително участие на защитник по реда на чл.94 ал.1 т.6 предл.2 от НПК (предвид задържането на лицето).

Съгласно практиката на ЕСПЧ - делото Титаренко срещу Украйна (жалба 31720/2002г.), всеки разговор между задържано лице, заподозряно в извършване на престъпление и полицейски служители трябва да се разглежда като официален контакт, предпоставящ защита на правата на разпитвания. В този смисъл са и §§ 54, 66, 67 от делото Димитър Митев срещу България (жалба 34779/ 2009г.). Съобразявайки горното и изхождайки от обстоятелството, че в конкретния случай подс. И. е бил задържан по реда на ЗМВР, при което е бил информиран, че е заподозрян в извършване на престъпление, то следва, че той е бил под „наказателно обвинение“ по смисъла на Конвенцията и в правото си да се ползва от предоставеното от нея право на защита. Безспорно от приложените пред въззивния съд документи е видно, че са спазени вътрешнодържавните законови изисквания за гарантиране правата на заподозрения, като още при задържането му е разяснено правото на адвокатска защита и правото да не дава обяснения, които биха могли да го уличат в извършване на престъпление. Предоставени са му и изискуемите декларации, в които той е декларирал отказ да се възползва от правото на адвокатска защита. Този отказ не е окончателен и неотменим. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.10 от Инструкция № 8121з-78/2015г. за реда за осъществяване на задържане в МВР, отказът от защитник не е окончателен и може да бъде оттеглен във всеки един момент от задържания, като оттеглянето поражда действие от момента, в който е направено. Липсва обаче предвиден нарочен ред и форма за оттегляне на отказа от адвокатска защита. Подс. И. в обясненията си посочва, че след като е започнала беседата, която по съществото си представлявала разпит и е бил подложен на физически и психологически натиск, той е пожелал да му бъде назначен адвокат, което не е сторено от компетентните органи. Действително по делото липсват доказателства както за осъществен тормоз, така и за оттегляне на отказа от адвокатска защита, но както бе посочено, липсва и стандарт, въвеждащ доказателствен инструментариум, с който подсъдимият да подкрепи претенциите си, че правата му са били нарушени при извършването на процесната беседа, и че действително е поискал да му бъде назначен адвокат, след като веднъж вече е налице писмен документ, удостоверяващ неговия отказ.

Предвид изложеното, правилно и законосъобразно първостепенният съд е приложил съдебната практика, като е изключил от доказателствената маса показанията на свидетелите К. Ст. и С. Б. по отношение на изнесените от тях факти и обстоятелства, станали им известни при проведената с подс. И. беседа. На същото основание и по отношение на същите обстоятелства следва да бъдат изключени и показанията на свидетелите Н. А., И. К. и К. К..

Показанията на свидетелите К. Ст., С. Б., А., И. К. и К. К. в частите, съдържащи фактическа информация за лично възприетото от тях поведение на двамата подсъдими в рамките на инкриминирания период, са процесуално годни и допустими за ползване, тъй като за тези сведения липсват пречки от процесуално естество. Съгласно тази част от показанията на упоменатите свидетели, в инкриминирания период подс. Г. И. пътувал до гр. Варна със своята приятелка тогава и съпруга към настоящия момент – свид. Зл. И.а, с лек автомобил „Волво ХЦ 90“ рег. № •• •••• ••. В гр.Варна автомобилът навлязъл в подземен паркинг, с ограничен достъп, и след около час и половина в рамките на същия ден подсъдимият и свид. И.а потеглили с автомобила обратно към гр. Бургас. Автомобилът бил оставен на паркинг в ж.к. „Изгрев“. В 06.00 часа на следващия ден - 26.03.2022г. лекият автомобил „Волво ХЦ90“ рег. № •• •••• ••, потеглил по автомагистрала „Тракия“, след което се отклонил в посока от гр.Ямбол към ГКПП „Лесово“, като малко преди граничния пункт, автомобилът променил

посоката си на движение и се насочил към гориста местност в района на гр. Елхово. По-късно същият ден подс. И. и свид. И.а, заедно с процесния автомобил, били установени на паркинга на магазин „Джъмбо“ в гр. Бургас. След непосредствено извършени старателни огледи и проверки, в купето на лекия автомобил бил открит тайник, който бил празен, и в автомобила и пътуващите с него лица не били открити наркотични вещества, или други забранени от закона обекти. Впоследствие, при последвал оглед на местопроизшествие в гориста местност край гр. Елхово били намерени и иззети инкриминираните наркотични вещества – марихуана, разпределени в 13 найлонови пакета за вакуумиране, приобщени като веществени доказателства по настоящото дело. Всички свидетели са категорични, че не са виждали лично наркотични вещества да се слагат в процесния автомобил, да се транспортират или да бъдат изваждани от него. Тези показания са изцяло кредитирани от първоинстанциония съд. Настоящият съд също отчита тяхната обективност, последователност и непротиворечивост, поради което им дава вяра.

Спорен е останал въпросът дали при движението от гр.Бургас до ГКПП „Лесово“ и обратно до паркинга на магазин „Джъмбо“ в гр. Бургас, автомобилът е бил управляван от подс. И. и с него като пътник е пътувала свид. Зл. И.а. Контролираният съд е приел, че липсват доказателства за лицата, които са управлявали автомобила в този участък, но към този момент не е бил разпитан свид. Н. А. и съдът не е разполагал с предоставената от него информация, че лично е възприел сутринта на 26.03.2022г. подс. И. и свид. И.а да потеглят с автомобила. Свид. Б. на свой ред в кредитираните показания сочи, че е узнал тази информация от колегата си свид. А.. Безспорно по делото се установява и че подс. И. е управлявал процесния автомобил при задържането му в гр. Бургас, свид. И.а е била пътник в автомобила. Предвид изложеното и понастоящем съдът разполага с данни единствено за лицата, които са били в автомобила в началната и крайната му точка в гр. Бургас, което е индиция, но не и доказателство за това, кой е управлявал автомобила и кои лица са се намирали в него при движението в района на ГКПП „Лесово“ и в близост до гр.Елхово, където впоследствие са били открити наркотичните вещества. Според показанията на свид. Б., който лично проследявал движението на автомобила чрез наблюдение на камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“, тези камери не разполагали с функция за видеонаблюдение или видеозаснемане, а единствено отчитали в табличен вид датата, часа регистрационния номер и контролна точка на движещите се през съответния пътен участък автомобили. Б. е категоричен, че е нямало възможност чрез камерите да се установят и идентифицират лицата в автомобила. Съобразявайки горното настоящият съдебен състав също приема, че отсъстват категорични доказателства подс. И. и свид. И.а да са били в процесния автомобил през цялото време на движението от гр.Бургас до малко преди ГКПП „Лесово“, до локален път в близост до гр.Елхово и обратно до паркинга на магазин „Джъмбо“ в гр. Бургас. Освен техническата невъзможност да идентифициране на лицата в автомобила чрез пътните камери, друга причина за този доказателствен дефицит е решението на органите на МВР да проследяват движението на автомобила дистанционно, а не чрез проследяване и директно наблюдение, както са подходили на 25.03.2022г.при пътуването на подс. И. и свид. И.а до гр. Варна.

Участие в наблюдението на двамата подсъдими в качеството си на полицейски служител в отдел Криминална полиция“ към ОД на МВР - Бургас, е взел и свид. Г. Я.. Неговите показания се ограничават до периода преди инкриминираното деяние, тъй като към момента на извършване на акцията по залавяне на подсъдимите, той вече не бил на служба в МВР. Предвид изложеното, показанията на този свидетел са процесуално допустими, но неотносими към предмета на делото.

От значение за решаването на делото са и показанията на свид. Г. К, и И. С., които обосновано са кредитирани от Окръжен съд - Бургас. Тези свидетели били привлечени да участват в качеството на поемни лица при извършения на 27.03.2022г. оглед на местопроизшествие, обективиран в съответен протокол от същата дата, при което следствено действие били открити и иззети 13 пакета с наркотично вещество – марихуана. При съпоставяне, в показанията на свидетелите К,и и С. се установяват незначителни противоречия по въпроси, касаещи броя на намерените пакети и колко от тях са били тествани на място за определяне на тяхното съдържание, но тези несъответствия са несъществени и според настоящия съд се дължат на изминалия продължителния период от време, както и на разликата в индивидуалните способности на всеки човек да възприеме, помни и възпроизведе минали събития. Във всички случаи тези свидетели са категорични, че настоящият подсъдим Г. И. е присъствал на огледа и е бил с поставени на ръцете белезници.

Съобразявайки процесуалното качество, в което свид. Илиян К, е взел участие на досъдебното производство и съдебната практика на ВКС, първоинстанционният съд правилно е изключил показанията на този свидетел като недопустими, поради забраната на чл.118 ал.2 от НПК. Въпреки, че К, е разпитан по искане на обвинението, в протеста няма възражение срещу некредитирането на показанията.

Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел за достоверни и обективни показанията на свидетелите Й., Т. и А. – тримата служители на Агенция „Митници“ при МП „Лесово“. Споменатите свидетели потвърждават, че са били предварително информирани за предстоящото преминаване на лек автомобил „Волво ХЦ90“ рег. № •• •••• •• през нощта на 25.03.2022г. или през деня на 26.03.2022г. в посока Република Турция, като им е била поставена задача да извършат щателна проверка на автомобила и пътуващите в него, но очакваният автомобил изобщо не се появил в района на ГКПП „Лесово“ и съответно не е преминал през пункта. Тези показания потвърждават предприетите действия от страна на полицейските органи по разкриване на престъпна дейност от подсъдимите И. и Б., но не допринасят за установяване на основните факти от значение за делото.

Без съществено значение за установяване на фактическата обстановка по делото са и показанията на свидетелите С. Д., Д. М. и Я. Г.. Свидетелят Д. описва познанството си с подс. И., като заявява, че последният има автосервиз в гр. Петрич. Другите двама свидетели възпроизвеждат спомените си от срещите си с подсъдимите по повод покупко-продажба на леки автомобили.

Показанията на свидетелите К. В., П. В. и К. В. са информативни за обстоятелствата, при които на 26.03.2022г. свид. К. В. е получил от подс. Б. черен сак – раница, открита впоследствие в автомобила му, съдържаща големи парични суми в различни валути, златни предмети и документи. От техните показания се установява, че свид. К. В. по молба на сестра си Л. В., която живеела на семейни начала със сина на подс. Х. Б., отишъл до апартамента на последния и получил от него процесния сак, без да знае какво има в него. По-късно същия ден, при опит да предаде сака на своя баща – свид. К. В., бил заловен от органите на МВР, и едва тогава узнал какво имало в сака. Съвкупната преценка на показанията на тези свидетели позволява извод, че към 26.03.2022г. подс. Х. Б. имал в свое владение голяма сума пари и златни накити, за които по делото липсва информация чия собственост са и по какъв начин са придобити. Безспорно наличието на цяла раница с голяма сума пари в брой е индиция, че Б. е вероятно да е ангажиран с незаконна дейност, но никой от изброените тук свидетели не твърди Б. да му е казал, или да знае от друг източник, че откритите в сака пари и накити са резултат от придобиване и контрабанден износ на наркотични вещества в Република Турция, или изобщо че тези средства са получени от извършени престъпления. Установява се липса на доказателства, които да обвържат подс. Б. и предадените от него на свид. К. В. парични суми с откритите край гр. Елхово наркотични вещества, поради което е невъзможно с категоричност да се установи, че иззетите пари и златни вещи са придобити в резултат от извършването на престъпленията, за които подсъдимите Г. И. и Х. Б. са обвинени по настоящото дело. Фактическият и доказателствен дефицит в обвиненията се задълбочава от решението на прокурора още в началото на разследването да го раздели в отделни наказателни производства, доколкото по настоящото дело спрямо никого от подсъдимите не е формулирано обвинение за извършено престъпление по чл.253 ал.1 от НК с предмет – предадените от Б. пари.

В обясненията си пред окръжния съд двамата подсъдими поддържат защитна версия, че не се познават и че не са извършили престъпленията, за които са обвинени. Както правилно е констатирал първостепенния съд, твърдението, че не се познават, е категорично и убедително опровергано от показанията на свид. И. К. и С. Б., които при извършване на оперативното наблюдение са възприели физически срещи между подс. И. и подс. Б..

Обясненията на подс. И. включват информация за случилото се след неговото задържане на 26.03.2022г. В обяснения пред окръжния съд на 17.07.2024г. и на 24.01.2025г. И. излага твърдения, че след като бил задържан и са преминали проверка на автомобила „Волво“ на митницата в гр. Бургас, е започнал разпит, който е продължил до около 24.00 часа в сградата на Пето РУ на МВР - гр. Бургас. Подсъдимият твърди и описва в детйли начина, по който е бил бит и измъчван, за да направи самопризнание, както и въпросите, които са му били задавани. В обсъжданите обяснения се наблюдава разминаване в началния час на беседата - първоначално е посочил 13.00 – 14.00 часа, а при втория разпит - около 16.00 часа на 26.03.2022г. Това разминаване е очевидно, но правилно е счетено за несъществено, при положение, че вещите на подсъдимия, включително и телефонът му са били иззети при неговото задържане в 11.00 часа същият ден, е логично, той да не е имал възможност да се информира за часа, а и това едва ли е било важно за него към съответния момент. По - съществено е разминаването по въпроса, дали и кога подс. И. е бил информиран за правото му на адвокатска защита. При разпита на 17.07.2024г. той посочва, че са го питали дали иска адвокат и той е отказал, докато в обясненията от 24.01.2025г. заявява, че не е бил информиран, че има право да упълномощи адвокат, питали го само дали иска адвокат и отказал, тъй като не бил виновен и нямал нужда от адвокат. В съдебно заседание на подсъдимия е предявена и заповедта за неговото задържане по реда на ЗМВР от 26.03.2022г., в която са посочени както правото лично да упълномощи избран от него адвокат, така и правото на служебна адвокатска защита, като И. потвърждава, че положеният в документа подпис е негов. Съобразявайки и допълнително събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства, съставляващи цялата преписка по задържането на подс. И., в които ясно е посочено изявлението на този подсъдим, че не е пожелал адвокатска защита под никоя от предлаганите форми, настоящият съдебен състав намира за достоверно именно твърдението, че подсъдимият при задържането му е бил информиран надлежно за правото му на адвокатска защита и с ясно съзнание се е отказал от такава.

По друг начин стои въпросът с твърдението му, че след започване на беседата и упражнения от полицейските служители психологически и физически натиск, той е променил мнението си и е поискал адвокат. Безспорно липсват доказателства, които да подкрепят оплакванията на подсъдимия, но такива няма как и да съществуват предвид обстановката, в която се е намирал. Единственият обективен признак, че действително му е оказан натиск, е продължителността на беседата около 8 – 11 часа, която излиза значително извън рамките на един законосъобразен разпит. Разбирането, че за беседата няма ограничение във времето и във формата, в които се извършва, тъй като по съществото си не представлява разпит по правилата на НПК, не дерогира задължението на полицейските органи да гарантират и спазват правата на задържания. Дори твърдението на подс.И. за оказан спрямо него физически натиск да е преувеличено или изцяло невярно, негативното въздействие на психологическо въздействие в продължение на часове в изолирана среда, в условията на полицейско задържане и без адвокатска защита, не следва да бъде омаловажавано. Единствената защита, която подсъдимият би могъл да получи, за да подобри положението си по време на продължилата с часове беседа, е да оттегли отказа си от адвокатска защита, което право му е гарантирано от чл.15, ал.10 от Инструкция № 8121з-78/2015г. за реда за осъществяване на задържане в МВР. Оттеглянето може да бъде заявено във всеки един момент и поражда действие от момента, в който е направено. Твърдението на подсъдимия И., че на по-късен етап след задържането си е пожелал адвокатска защита, но такава му е била отказана, настоящият съд намира за праводоподобно, предвид липсата на предписана от закона процесуална форма за начина, по който следва да бъде направено оттеглянето на отказ от адвокатска защита и положението на зависимост от контролните органи, в което се намира лицето по време на неговото задържане. Предвид изложеното, настоящият съд, също като първоинстанционният, намира обясненията на подс. И. в тази им част за достоверни и счита, че при полицейското му задържане и проведената с него беседа е било нарушено правото му на защита, като не му е предоставена адвокаткска защита. Допълнителен аргумент за евентуално допуснатото ограничаване правото на защита на подс. И. по време на полицейското му задържане се съдържа в административната преписка към заповедта за задържане. Съгласно отразеното в заповедта за задържане на подсъдимия (л.45 от въззивното производство), тя е била издадена в 11.00 часа на 26.03.2022г. В същия час е извършен личен обиск на задържания (л.47 от въззивното производство) и са му били предоставени декларации за запознаване с правата му и по чл.30 ал.3 от Закона за правната помощ (л.49, 50 от същото производство). Заповедта за конвоиране на И. също е издадена на 26.03.2022г. без посочен час (л.51 от същото производство), но прави впечатление, че този подсъдим е бил отведен за медицински преглед едва в 06.01 часа на 27.03.2022г., според приложения на л.52 от въззивното производство талон за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържано лице по чл.63 от ЗМВР, т.е. след като И. с поставени белезници е присъствал на завършилия в 02.30 часа на 27.03.2022г. оглед на местопроизшествие в района на гр. Елхово. Интервалът от приблизително 19 часа от задържането му до представянето на подсъдимия за медицински преглед по-скоро потвърждава оплакванията му за продължило часове психическо въздействие и интензивни разпити, без формално да му е предявено обвинение и при отказ да му се осигури адекватна защита, включително от адвокат.

Както бе отбелязано по-горе, незаконосъобразността на проведената оперативна беседа с подс. И. логично води до недопустимост на основание чл.118 ал.2 от НПК на показанията на свидетелите Ст., Б., А., К. и К. в частта, с която пресъздават данни, съобщени им от задържания при тази беседа. Именно тези свидетелски показания са поставени в основата на обвинителния акт, тъй като описват възможния механизъм, по който 13 пакета марихуана са попаднали в канавка в гориста местност край гр. Елхово, както и връзката на наркотичното вещество с подсъдимите И. и Б.. Изключването на тези доказателствени средства от доказателствената маса по делото, поражда създават очевиден дефицит на съществени за обвинението факти, който няма как да бъде попълнен, за да бъде подкрепена тезата на обвинението.

От кредитираните доказателствени източници безспорно се установява, че е извършено престъпление, но липсва достатъчно по обем и категорични по съдържание доказателствени източници както за авторството на деянията, така и за причинноследствена връзка между подсъдимите И. и Б., и престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. Не може с категоричност да се изведе заключение, че в инкриминирания период 25-26 март 2022г. подс. И., в съучастие с подс. Б. под формата на съизвършителство, при пътуването си до гр. Варна и престоя в закрит паркинг с ограничен достъп, е придобил процесните 13 пакета с наркотично вещество – марихуана, както и че от момента на придобиването, до изхвърлянето на наркотика в гориста местност край гр. Елхово го е държал и превозвал в лек автомобил „Волво ХЦ90“ рег. № •• •••• ••.

Недоказани остават двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК – придобиване и държане на високорисково наркотично вещество. При наблюдението, осъществявано спрямо подс. И. никой от разпитаните свидетели – полицейски служители не твърди да е видял в лекия автомобил да са поставяни или транспортирани наркотични вещества. Посочват, че предполагаемото придобиване и съответно поставяне на наркотика в автомобила е ставало на места, до които не са имали достъп и видимост. В показанията си всички те недвусмислено конкретизират, че увереността им, че в инкриминирания период с процесния автомобил подс. И. е превозвал наркотични вещества, е основана на извършваното наблюдение и анализ на установената обстановка, предвид конспиративното поведение на двамата подсъдими. Без да се подлагат на съмнение професионалните качества и аналитичните способности на ангажираните с разработката полицейски служители, настоящият съд е длъжен да отбележи, предложените от тези свидетели хипотези, анализи и оценки на установените според тях факти не представляват доказателства за факти по смисъла на чл.104 от НПК, и не могат да ги заменят в наказателното производство.

Придобиването и държането на наркотичните вещества от подс. И. не може да се установи и от ДНК следата, оставена от последния по един от пакетите с наркотик, защото не може да се определи момента и начина, по който този генетичен материал е попаднал върху опаковката. Липсват доказателства, от които да се изведе с категоричност обстоятелството, че И. е имал досег с процесния пакет точно в инкриминирания период 25-26 март 2022г. и то по повод придобиване и държане на наркотика. Предвид неизяснения механизъм на престъплението, неустановена остава и причината, поради която подс. И. е взаимодействал с пакета, която е възможно да не е обвързана с конкретното престъпление, за което е повдигнато обвинение. Липсата на конкретика относно обстоятелствата, при които ДНК на подсъдимия И. е попаднало върху един от пакетите с марихуана е пречка да се установи безспорна връзка между подсъдимия и наркотичното вещество в рамките на повдигнатото обвинение.

Предвид изложеното, съобразявайки дадените от същите свидетели показания, че не са възприели наркотичното вещество при неговото предполагаемо придобиване и държане от подс. И., правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че липсват факти от обективната действителност, които покриват изпълнителното деяние „придобие“ и „държи“ от състава на престъплението по чл.354 ал.1 от НК.

Не се установява твърдяната в обвинителния акт връзка и на другия подсъдим Б. с намереното край гр. Елхово наркотично вещество. Подс. Б. не е пряко ангажиран с „придобиването“ и „държането“ на наркотичните вещества. При оперативното наблюдение не е установено той да е пътувал на процесната дата до гр. Варна, откъдето се предполага, че е придобит наркотикът, както и няма спор, че този подсъдим не е пътувал в посока ГКПП „Лесово“ с цел контрабандно пренасяне на наркотичното вещество през границата на страната в посока Република Турция. В обвинителния акт не се съдържат данни той да е упражнявал непосредствена физическа власт върху процесния наркотик, а се посочва, че владението, което е упражнявал е опосредено чрез подс. И.. Единственият безспорен и надлежно доказан факт за отношенията между двамата подсъдими е, че те се познават и няколко пъти са се срещнали, при което са си предали черна чанта. Липсват обаче доказателства за проведени между тях разговори – физически или по телефона, включително и за твърдението в обвинителния акт, че непосредствено преди да навлезе в зоната на ГКПП „Лесово“ сутринта на 26.03.2022г., подс. Г. И. получил от подс. Б. обаждане, с което бил предупреден за предстоящата щателна проверка на граничния пункт и получил инструкции какво да стори с наркотичното вещество. Не са ангажирани и никакви доказателства за съвместни пътувания на двамата подсъдими.

Изложените тук съображения относно обвинението по чл.354а ал.1 от НК са валидни и за престъплението по чл.242 ал.9 вр. ал.2 от НК. Приготовлението към пренасяне на наркотичното вещество през границата според обвинителния акт се е осъществило чрез придобиването, държането и транспортирането на наркотичното вещество в лек автомобил „Волво ХЦ90“ рег. № •• •••• ••. По делото не се доказа подс. И. и подс. Б. в съучастие като съизвършители, или някой от тях самостоятелно, да са придобили и държали процесното наркотично вещество, поради което следва, че поведението на двамата подсъдими не е съставомерно и за другото престъпление, за което им е повдигнато обвинение – по чл.242, ал.9 вр. ал.2 от НК.

Неоснователно се явява възражението в протеста за неправилност на мотивите на окръжния съд, с които е прието, че престъплението по чл.354а, ал.1 от НК се отнася към това по чл.242, ал.9 от НК, както обща към специална норма. Съгласно практиката на ВКС при идеалната съвкупност връзката между престъпленията е в единството на деянието. Такава се осъществява, когато деянието предизвиква причинно-следствени процеси в няколко насоки и води до два или повече фактически резултата, всеки от които има собствено наказателноправно значение и обосновава едновременното осъществяване на основните състави на две или повече престъпления, различни по своя обект и наказателноправна характеристика, или когато деянието причинява един фактически резултат, но с него се осъществяват съставите на повече престъпления, също различни по обект и наказателноправна характеристика. Деянието е едно, но то обективно е насочено срещу различни непосредствени обекти, а от субективна страна престъпленията могат да бъдат осъществени при различни форми на вина.

Идеална съвкупност на престъпления не е налице, когато само привидно се осъществяват няколко престъпни състава, намиращи се един към друг в отношение на специалност или субсидиарност, или на поглъщане.

Преценката дали съставите на престъпленията по чл.354а от НК и чл.242 от НК, когато са извършени чрез едно и също деяние, се намират в отношение на поглъщане или на съвкупност, следва да се извършва отделно за всеки отделен случай, като се съобрази целта на придобиването и държането на наркотичните вещества. В конкретния случай на гърба на л.2 от обвинителния акт, абзац предпоследен и последен, прокурорът изрично е отразил твърдения, че подс. Х. Б. организирал снабдяването и транспортирането на наркотични вещества чрез други лица на територията на страната и пренасянето им впоследствие на територията на Република Турция, както и че същият подсъдим от м. юни 2021г. до 25-26.03.2022г. е организирал канал за пренос на наркотичните вещества – марихуана към Република Турция.

Спецификата по настоящото делото се свежда до факта, че при приготовление към контрабанда не се стига до започване или осъществяване на изпълнително деяние на контрабандата - пренасяне през границата на процесните наркотични вещества. Предвид изложеното цитираната от прокурора практика, касаеща разпоредбата на чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.18 от НК, е неотносима към настоящия казус, а конкретно Решение № 541 от 20.12.2011 г., постановено по н.д. № 2582/ 2011г. на II н.о. на ВКС, макар и да се отнася за извършено престъпление по чл.242 ал.9 вр. чл.17 ал.1 от НК, не съдържа аргументи в подкрепа на становището на прокурора, че деянията по чл.354а и по чл.242 ал.9 от НК се намират в реална съвкупност, тъй като този въпрос не е бил поставян пред касационната инстанция и съответно липсва изрично произнасяне.

За да бъде осъществена контрабанда на наркотични вещества, деецът неизбежно първо следва да е придобил тези вещества и да упражнява фактическа власт върху тях. Следователно, приготовлението към пренасяне на забранените стоки през границата по необходимост включва тяхното придобиване, държане и транспортиране в посока към границата с държавата, в която следва да бъдат доставени. От тази гледна точка две от изпълнителните деяния, включени в състава на чл.354а, ал.1 от НК, за които спрямо подсъдимите по настоящото дело е повдигнато обвинение – придобиване и държане, в разглеждания случай не могат да се разглеждат като самостоятелно престъпление, а са необходим и задължителен елемент от механизма на приготовлението за контрабанда.

Безспорно са налице едни и същи деяния по двете престъпления – придобиване и държане на наркотични вещества, с които се постигат различни фактически резултати. Двете престъпления се характеризират и с различни обекти на защита, доколкото чл.354а от НК защитава обществените интереси във връзка с опазването на общественото здраве, а чл.242 НК е насочен към закрила на обществените отношения, свързани с митническия режим и държавния контрол върху границата.

В случая обаче не е налице идеална съвкупност, тъй като придобиването и държането на наркотичните вещества са функционално включени в състава на чл.242 ал.9 от НК, доколкото без извършването на тези действия, приготовлението за пренасянето на забранените вещества през границата няма как да бъде осъществено, поради което те нямат самостоятелно наказателноправно значение извън акта на контрабандата. Дори специалната цел на чл.354а, ал.1 от НК – за разпространение на наркотичните вещества, е поставена в зависимост от изпълнението на по-близката цел на деянието по чл.242 от НК - контрабандното пренасяне на наркотичните вещества през границата. При това положение, осъждането на подсъдимите и по двете повдигнати обвинения неизбежно би довело до двойното им санкциониране за едно и също фактическо поведение.

В заключение, след така извършения собствен анализ на събраната в хода на досъдебното производство, първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав прие, че не е доказано по категоричен и несъмнен начин двамата подсъдими да са реализирали в качеството на съизвършители от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл.354а ал. 1, изречение първо , предл.3 и предл. 4 вр.чл.20 ал.2 НК, и по чл.242 ал.9 вр. ал.2 от НК, за които са обвинени.

Въззивната инстанция се съгласява с фактическите констатации, отразени в мотивите към оспорената присъда, тъй като те са резултат от задълбочен, последователен и логически правилен анализ на източниците на определяща за изхода на делото информация, доколкото при аналитичната и оценъчна дейност на контролирания съд не са налице нарушения на законовия регламент. При събиране на всички възможни, известни и относими към предмета на спора доказателствени източници, включително тези, приобщени в проведеното пред настоящата инстанция ограничено съдебно следствие, крайните изводи на окръжния съд за необходимост подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения следва да бъдат безусловно споделени.

Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, намерила изражение в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на авторството и конкретното участие на всеки от подсъдимите, в съучастие като съизвършители или самостоятелно, в описаната там инкриминирана дейност. Въобще не е установено подсъдимите да са осъществили изпълнителните деяния на конкретните престъпления – придобиване и държане на наркотични вещества с цел разпространение, както и с цел пренасянето им през граница, т. е. налице е пълна недоказаност по отношение на главния факт по делото – извършено ли е престъпление и кой е неговия автор.

Установеният в разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК доказателствен стандарт за постановяване на осъдителна присъда изисква обвинението да е доказано по несъмнен начин. В съчетание с установената в чл.303 ал.1 от НПК забрана присъдата да почива на предположения, удовлетворяването на този стандарт изисква доказване, при което фактът на деянието, неговата съставомерност като престъпление, авторството, виновното му извършване и наказуемостта му (аргумент от чл.303 ал.2 във връзка с чл.301 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК) се установяват еднозначно от достатъчни по обем и съдържание годни доказателства така, че да се преодолее всяко разумно съмнение и да се изключи всяка вероятност деянието да не е извършено, да не е извършено от подсъдимия, да не е извършено виновно, или изобщо да не е престъпно. Осъдителната присъда следователно не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно факта на престъплението, механизма на осъществяването му, неговия автор и наличието на другите предвидени в закона обективни и субективните признаци от неговия състав. Съблюдаването на коментираните предпоставки, условия и ограничения за постановяване на осъдителна присъда представлява ефективна гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от установената в чл.16 от НПК презумпция за невиновност.

По настоящото дело не се доказа нито едно от престъпленията, предмет на обвинителния акт, да е било осъществено от подсъдимите Г. И. и Х. Б., поради което единственият процесуално издържан подход за обвиненията по чл.354а ал. 1, изречение първо, предл.3 и предл. 4 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.242 ал. 9 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 23 вр. чл.17 от НК за всеки двамата подсъдими е визираният в чл.304 от НПК.

Така мотивиран, на основание чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд