Решение № 454 от 18.6.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 602/2026 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Х. И. С., чрез адв. Аракчиева, срещу Решение №2876/19.12.2025г., постановено по гр.д.№4046/24г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което са отхвърлени исковете на Х. И. С., срещу А. И. Д. за обявяване на нищожност на договори за покупко-продажба на имоти с идентификатори 67800.70.289 и 67800.38.81, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 182, том I, рег. №5904, дело №170/13.12.2021 г., и договори за дарение на 1/6 ид. ч. от имоти с идентификатори 67800.5.208 и 67800.53.132, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижими имоти №181, том I, рег. № 5900, дело № 169/13.12.2021 г., до размера от ½ ид. ч. на описаните имоти, поради противоречието им със закона и накърняване на добрите нрави; въззивникът е осъден да заплати на А. И. Д., съдебно-деловодни разноски в размер на 1387,54 лева. Въззивникът претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.

Въззивникът излага подробни съображения за неправилност на решението, като заявява, че то е постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага аргументи, че не са обсъдени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не са изложени всички конкретно установени фактически обстоятелства, не е направен техния доказателствен анализ, не са направени обосновани и задълбочени изводи, не се установява вътрешното убеждение на съда. Въззивникът излага подробни съображения, с които оспорва изводите на съда, че сделката не е нищожна:

• на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД – противоречие на закона, тъй като декларациите по чл.25, ал.8 ЗННД, декларации по чл.264, ал.1 ДОПК и декларации по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, които са неистински - не произтичат от А. С., а са съставени и употребени от А. Д., не са елемент от процесиите договори и тяхната неистинност не влече нищожност на договорите обективирани в нотариален акт за покупко-продажба и нотариален акт за дарение.

• на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – противоречие на добрите нрави - липсват доказателства за нееквивалентност на сделката, която да води до нищожност на същата поради нарушение на добрите нрави.

Според въззивника и двата нотариални акта са вписани в Агенцията по вписванията на 14.01.2021 г., което подкрепя твърденията му за антидатиране на актовете и ползване на недействащо пълномощно към момента на изповядването на сделките. Дори сделките да са извършени на 13.01.2021г. в посочените следобедни часове, то същите са вписани в Агенцията по вписванията след смъртта на упълномощаващото лице, което буди основателни съмнения, относно действителността на процесните договори. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил тези разминавания – извършва подробен анализ на тези разминавания в датите, като се позовава на представените в хода на досъдебното производство документи по нотариално дело №182/2021г. и №181/2021 г., представени и по настоящото дело.

Въззивникът излага подробни аргументи, относно укоримостта на поведението на ответницата в тази връзка – извършването на нотариалния акт, след като майка й вече е починала, с което го е лишила от наследството на майка му. Намира че това не е оправдано и от гледна точка на положените от нейна страна грижи по отглеждането на майка й, при напредналото й тежко здравословно състояние и старческа немощ през 2021г. и изпълнение на синовния й дълг – в тази връзка се позовава на показанията на св. А., които коментира. Излага съображения, че нарушението на добрите нрави не е само липсата на еквивалентност на насрещните престации, а и противоречието с основните морални принципи и ценности, които са в основата на обществения ред, каквото е извършването на нотариална сделка, след като прехвърлителят е починал. В тази връзка извършва подробен анализ на основанието „накърняване на добрите нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. В тази връзка намира, че такова е и дописването на саморъчно завещание на 03.08.2021г. от А. С. в полза на А. Д., доказано с нейните свидетелски показания, които коментира и обсъжда. Така обосновава извод, че дори да не е налице липсата на еквивалентност на насрещините престации, която първоинстанциония съд единствено обсъжда в мотивите на обжалваното решение, то е налице нарушаване на моралните принципи на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения, които не са намери място в мотивите на първоинстанционното решение.

Въззивникът обсъжда извършената по делото тройна СГЕ, относно неистинността на пълномощно с нотариална заверка НЗ-2222-909/29.11.2021г. на Община Созопол, за да обоснове извод, че подписът е положен от неизвестно за експертите лице, което прави документа неистински по своя характер. Това води до наличие на основанието за обявяване на двата договора за нищожни на основание чл.26, ал.2, предл. 2 - за липса на съгласие – извършва подробен анализ.

Въззиваемата – ответник А. И. Д. представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата, с който излага съображения за потвърждаване на решението. Намира, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е подробно и обосновано своите съображения като е мотивирал изводите си на основание обсъдени всички доказателства по делото. Според въззиваемата показанията на свидетелите са обсъдени и преценени с оглед тяхната достоверност, логическа последователност и съответствие с останалите доказателства по делото; объсдени са доводите и възраженията и на двете страни и са изложени ясни и мотивирани съображения относно тяхната основателност.

Въззиваемата излага подробни съображения, с които споделя извода на съда, че по чл. 26,ал. 2, предл. 2 ЗЗД съдебна защита може да търси само лице, което е сключило договора лично; при действия чрез представител без представителна власт за това, правната квалификация на иска е и по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че в настоящия случай, представляваното лице е починало след сделката и не би могло да я потвърди. Въззиваемата излага подробни съображения и споделя изводите на съда, основани на Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, относно порок „противоречие със закона“, че не са извършени действия, накърняващи добрите нрави и с договорите не се нарушават принципи и ценности, които са в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - например принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските отношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване, в резултат на което е отхвърлил исковете на това основание.

Въззиваемата излага подробни аргументи, с които оспорва твърденията на въззивника за недействителност на договорите, на осн. чл.26., ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 25, ал.8 от ЗННД, поради представяне на неистински декларации. Намира, че въззивникът неправилно тълкува приложимите правни норми и фактическата обстановка по делото. В тази връзка анализира изискването за представяне на декларации по чл. 25, ал. 8 ЗННД, чл. 264, ал. 1 ДОПК и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП като част от нотариалното производство, целящо защитата на публични и частни интереси, като обосновава извод, че тези декларации не представляват елемент от фактическия състав на сделката и излага подробни съображения в тази връзка и споделя изводите на първоинстанционния съд, че нищожността на декларациите не води до нищожност на сделките, тъй като порокът по чл. 26 ЗЗД предполага противоречие със закона в самото съдържание на договора или неспазване на изискуемата форма, каквито в случая не са налице. Според въззиваемата е налице различие между неистинност на документа поради липса на авторство и наличие на документ с невярно съдържание, но и в двата случая порокът засяга единствено съпътстващ документ, а не съществен елемент от самата сделка.

Въззиваемата обосновава исторически възникване на необходимостта от декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, като обосновава извод, че понастоящем нотариусите имат достъп до регистър „Национална база данни население“ и възможност да извършват справка преди всяка сделка, поради което декларацията по чл. 25, ал. 8 от ЗННД не носи информация, различна от наличната такава в базата данни.

Според въззиваемата, декларацията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК касае наличието или липсата на публични задължения на прехвърлителя, което само би обосновало солидарна отговорност на нотариуса, но не опорочава вещнопрехвърлителния ефект на сделката и не са елемент от фактическия състав на сключването и. Като краен извод въззиваемата обосновава теза, че декларациите, представяни пред нотариуса, не са част от съдържанието на договора и тяхната неистинност или невярност не може да обоснове нищожност на сделката.

Въззиваемата оспорва оплакванията в жалбата, касаещи антидатиране на процесния акт, като намира, че твърдението на въззивника не е доказано, а съставлява предположение, свързано с датата на декларациите от името на приобретателя, за което липсват конкретни и убедителни доказателства. Евентуално намира, че различен момент на подписване не обуславя недействителност на сделката, доколкото не е установена липса на воля или представителна власт към релевантния момент. Поради това оспорва твърдението на въззивника, че нотариалните актове са антидатирани, т.к. сделките са изслушани на 14.12.2021 г., но оформени с дата 13.12.2021 г., като намира, че това е обвинение за неправомерни действия от страна на нотариуса, което е изцяло необосновано – в тази връзка извършва подробен анализ и споделя извода на съда, че вписването на атакуваните сделки на 14.12.2021 г. - ден след извършването им не влече нищожност на сключените договори, съгл. чл. 25, ал. 5 ЗННД.

По отношение на наведените с въззивната жалба твърдения за противоречие с добрите нрави, както и твърденията за „неморално“ и „недостойно“ поведение, въззиваемата излага подробни съображения. Намира, че синовният дълг важи за всяко от децата и изпълнението му е свързано със значителен и денонощен ангажимент, особено когато самият полагащ грижи е в напреднала възраст и се сблъсква със собствени здравословни и житейски трудности. Заявява, че положените от нея грижи не се изчерпват единствено с обичайното подпомагане в ежедневието, а съставляват цялостна грижа за физическото, психическото и емоционалното състояние на възрастната жена, придружаване до лечебни заведения, организиране на изследвания, контакти с институции, осигуряване на медикаменти, както и непрекъсната комуникация и подкрепа, както и грижи и за имуществото, включително за процесиите имоти. В тази връзка въззиваемата оспорва наведените в жалбата обвинения, че е използвала неистински документи при изповядване на процесиите сделки, включително и твърдения, че действията са предприети след смъртта на майката, с цел лична облага и лишаване на въззивника от наследствени права. Намира тези твърдения за недоказани и едностранчиво интерпретативни, без опора в обективните доказателства по делото. Въззиваемата излага съображения, че действителната воля на майката на страните е била насочена към това да остави имотите си на своята дъщеря като израз на признателност за положените до момента грижи, както и за тези, които е предвиждала да бъдат полагани занапред, защото е била близка с нея, чувствала е, че може да разчита на нейната грижа. Излага твърдения за оказана спрямо наследодателката не само материална издръжка и физическа грижа, но и внимание, разбиране, емоционална подкрепа, отделено време, споделени преживявания, човешка близост и съпричастност, което я е мотивирало да изрази волята имотите й да преминат в патримониума на нейната дъщеря, което освен от нотариуса е установено и от длъжностното лице, изпълняващо нотариални функции - секретарят на Община Созопол, удостоверил действителната воля на упълномощителя/декларатора.

Въззиваемата оспорва твърдението на въззивника за нищожност на договора за покупко-продажба поради накърняване на добрите нрави, изведено от предполагаема нееквивалентност на насрещните престации. В тази връзка споделя изводите на БРС, като се позовава на съдебна практика, че не всяка нееквивалентност на престациите води до нищожност на сделката, а само съществена, драстична, която води до фактическа липса на насрещна престация или до несправедливо облагодетелстване на една от страните за сметка на другата, каквито по делото не са установени. Въззиваемата заявява, че продажна цена в размер на 40 000 лева, договорена между майка и дъщеря е изплатена изцяло преди подписване на сделката и липсват доказателства, които да опровергават обстоятелството, че цената е била платена. Намира, че липса на налични средства след смъртта на наследодателя или обстоятелството, че цената в размер на 40 000 лв., е по-ниска от данъчната оценка на имота, не водят до извод за нищожност – излага подробни съображения. В тази връзка споделя изводите на съда, основани на всички релевантни обстоятелства, които са извън самия договор, но имат значение за оценката на отношенията между страните - наличие на близки семейни отношения между майката и дъщерята, съвместно съжителство и полагане на грижи от страна на приобретателя, периодично даване на средства, в т.ч. за поддръжка и ремонт, което изключва предположение за недобросъвестност или за целенасочено увреждане на интересите на прехвърлителя.

Въззиваемата излага подробни аргументи по твърденията за недействителност на пълномощното от 29.11.2021 г., което че същото не е предмет на НОХД. Заявява, че ищецът не е оспорил подписа, положен от А. С. в това пълномощно и не е ангажирал доказателства, които да установяват неговата неистинност. Поради това споделя изводите на БРС, че извършените въз основа на него сделки са валидни – излага подробни съображения и посочва съдебна практика.

В тази връзка въззиваемата намира, че въззивникът неправилно се опитва да приравни правното значение на пълномощното от 09.12.2021 г. – признато за неистинско и пълномощното от 29.11.2021 г. - за което липсват данни за неистинност, като заявява, че първоинстанционният съд е направил разграничение между двете хипотези и е приел, че недействителност е налице само по отношение на сделките, извършени въз основа на пълномощното от 09,12.2021 г., а не по отношение на останалите.

Първоинстанционното решение в частта, с което е прогласен за недействителен по отношение на Х. И. С., договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 182, томI, рег. № 5904, дело № 170/13.12.2021 г., в частта до размера на ½ ид. ч. от прехвърлените с него 2/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 67800.501.139 по кадастралната карта и регистри на гр. Созопол, целият с площ от 206 кв. м., административен адрес: •••, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 67800.501.139.1, застроена върху 89 кв. м., не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на въззивна проверка.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът Х. И. С. и ответницата А. И. Д. са наследници – деца на А. С., поч., видно от издадения акт за смърт, на 14.12.2021г. в 5.00 часа. С договор за дарение, сключен на 13.12.21г. в 15.20 часа с нотариален акт №181, т. I, рег. №5900, д. №169/13.12.2021г. на нотариус Иван Кожухаров, наследодателката А. С., чрез пълномощник А. Д. дарила на А. Д. правото на собственост на поземлен имот с идентификатор 67800.5.208 по кадастралната карта и регистри на гр. Созопол, с площ от 1387 кв. м. и 1/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 67800.53.132 по кадастралната карта и регистри на гр. Созопол, с площ от 3110 кв. м. При извършване на нотариалното действие пълномощникът С. представила декларации по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП, по чл. 25, ал. 8 ЗННД, с нотариално удостоверяване на подписа от завеждащ нотариална служба при Община Созопол, за съставянето и използването на които, с влязло в сила Определение от 20.02.2024 г. по НОХД № 3042/2023 г. по описа на БРС, е прието че са неистински и ответницата призната за виновна престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Представила и пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа от завеждащ нотариална служба при Община Созопол №НЗ-2222-909/29.11.21г. Нотариалният акт бил вписан вх.рег.№19430 на Служба по вписванията при Районен съд Бургас на 14.12.21г.

С договор за покупко-продажба, сключен на 13.12.21г. в 15.40 часа с нотариален акт №182, т. I, рег. №5904, д. №170/13.12.2021г. на нотариус Иван Кожухаров, А. С., чрез пълномощник А. Д. прехвърлила на А. Д. собствените си 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор 67800.501.139, ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 67800.501.139.1; поземлен имот с идентификатор 67800.70.289 по кадастралната карта и регистри на гр. Созопол с площ 1378 кв. м., м. „Хаджиале дере“, за сумата общо 3000 лева, платени на части от по 8000, 7000, 5000, 6000, 4000 лева. При извършване на нотариалното действие пълномощникът С.а представила пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа от завеждащ нотариална служба при Община Созопол рег. №НЗ.2222-936/09.12.21г., за съставянето и използването на което, с влязло в сила Определение от 20.02.2024 г. по НОХД № 3042/2023 г. по описа на БРС, е прието е неистинско и ответницата призната за виновна престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

С посочения нотариален акт №182, наследодателката, действаща чрез пълномощник А. Д., с пълн. Рег. №НЗ-909/29.11.21г. прехвърлила на А. Д. и правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67800.38.81 по кадастралната карта и регистри на гр. Созопол с площ 9397 кв. м., м. Хаджиале дере, за сумата от 3000 лева и поземлен имот с идентификатор 67800.70.289, за сумата от 7000 лева. При извършването на посочения нотариален акт, ответницата представила декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП, по чл. 25, ал.8 ЗННД, за съставянето и използването на които, с влязло в сила Определение от 20.02.2024 г. по НОХД № 3042/2023 г. по описа на БРС, е прието че са неистински и ответницата призната за виновна престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Нотариалният акт бил вписан вх.рег.№19431 на Служба по вписванията при Районен съд Бургас на 14.12.21г.

Ищецът твърди, че така посочените сделки са нищожни. По отношение на двете сделки твърди, че противоречат на закона, т.к. при сключването им са представени декларации по чл.25, ал.8 ЗЗДН, по чл.264, ал.1 ДОПК, за които е налице влязъл в сила съдебен акт, с който са признати за неистински и ответницата е осъдена за създаването и ползването им. Твърди, че сделките противоречат на закона – чл.25, ал.5 ЗННД, т.к. са извършени след 15.00 часа на 13.12.21г. и е следвало да бъдат вписани в деня на извършването им, но са вписани на другия ден – 14.12.21г.

По отношение на сделката за покупко - продажба, сключена с нотариален акт №182, намира, че същата противоречи на добрите нрави, т.к. продажната цена е значително по-ниска от пазарната. На второ място, същата противоречи на добрите нрави, т.к. ответницата е извършила сделката в момент, в който майка й – прехвърлителката е била „на смъртно легло“ – същата е починала в 5.00 часа на 14.12.21г.

Ответницата оспорва иска. Заявява, че волята на прехвърлителя е ясна, неоспорима и неопорочена. Намира, че закъснението на вписването може да има значение единствено в случай че има друго конкуриращо го вписване за същия имот, направено преди това; дори и невписана, сделката е напълно действителна и поражда действие между страните. Представените пълномощни и декларации са били удостоверени от секретаря на Община Созопол, който към момента на заверката е изпълнявал нотариални функции, следователно действителната воля на А. С. е била изяснена и потвърдена пред удостоверяващото подписа и лице и не може да се твърди, че липсва волеизявлението и съгласието на продавача по сделките. Заявява, че е живяла в дарения имот, заедно със своята майка и единствено тя се е грижила за здравословното и финансовото й състояние, а ищецът не е полагал грижи и не се е интересувал от нея, което е мотивирало А. С. да дари и прехвърли на дъщеря си А. Д. имотите в знак на благодарност.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност на същото, поради което го намира за валидно и допустимо. След Бургаският окръжен съд, като взе пред вид установените факти, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че атакуваните сделки са извършени на 13.12.21г. в 15.20 и 15.40 часа; същите са вписани на следващия ден – 14.12.21г., с което е нарушена нормата на чл.25, ал.5 ЗЗНД. Бургаският окръжен съд намира, че доколкото страната е длъжна да изложи фактическите твърдения, на които основава претенцията си, а съдът да издири приложимото спрямо тях право, при така изложените факти приложими са и други императивни правни норми, които обуславят нищожност на сделките, поради противоречие със закона.

Според правилото на чл.25, ал.5 ЗЗНД и чл.21, ал.1 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори (Наредбата), подлежащите на вписване нотариални актове и документи се представят за вписване пред съдията по вписванията в деня на тяхното извършване. Според нормата на чл.27 от Наредбата, нотариалните кантори имат задължително работно време, което съвпада с работното време на съответния районен съд. Нормата на чл.147, ал.1 от „Правилник за администрацията на съдилищата“ постановява, че работното време на администрацията на съда е от 8,30 до 17 ч. с половин час обедна почивка. Следователно работното време на нотариалната кантора поначало следва да е от 8,30 до 17 ч.

Разпоредбата на чл.27, ал.2 от Наредбата регламентира различно (по – кратко) работното време на нотариуса за извършване на подлежащи на вписване нотариални актове – то приключва най-малко два часа преди края на приемното време на съответната служба по вписванията или до 15.00 часа. Според разпоредбата на чл.573, ал.2 ГПК, подлежащи на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време. При анализ на посочените разпоредби се налага извод, че сделки, за действителността на които е необходима форма – нотариален акт, следва да се извършват до 15.00 часа на деня и да се представят за вписване в същия ден. Нарушение на тези норми води до сключване на сделките в противоречие на императивни правни норми, респ. – до нищожност поради противоречие със закона.

В настоящия случай и двете сделки – за дарение, сключена с нотариален акт №182 и за покупко – продажба, сключена с нотариален акт №182 са извършени извън работното време на нотариуса (до 15.00 часа на 13.12.21г.) – съотв. в 15.20 и 15.40 часа. Поради това същите страдат от порок – противоречие със закона, който следва да бъде прогласен.

По отношение на заявените основания за нищожност – противоречие с добрите нрави, на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд – сделките на страдат от този порок. Но доколкото е налице друг порок, който въззивната инстанция намира за съществуващ, не следва да излага подробни свои съображения по това основание.

Искът е основателен. Първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде уважен.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените в двете съдебни инстанции съдебно – деловодни разноски, съобразно представени списъци по чл.80 ГПК. В първоинстанционното производство са заплатени 433.00 лева – държавна такса, 10.00 лева – такси за удостоверения, 33.40 лева – разноски за преписи, 91.50 – такса за вписване на исковата молба и 3000 лева – адвокатско възнаграждение – общо 3567.90 лева или 1824.24 €. Във въззивното производство са заплатени 104.03 € - държавна такса и 1384.03 € - адвокатско възнаграждение. Или общо за две инстанции на ищеца следва да бъдат заплатени 3208.27 €.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд