Решение № 4865 от 13.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43385/2025 г.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 272908/13.08.2025г. на ••••••• срещу •••••••, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер от 1089 лева, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 5000-1361-23-252351 с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане. Ищецът твърди, че л.а. „Ауди А5“ с рег. № СВ•••••КВ е застрахован по застраховка „Каско на МПС“ с полица № 93002310015965, със срок на действие от 12.04.2023г. до 11.04.2024г. Сочи, че на 11.09.2023г. в гр.София е настъпило ПТП с участието на застрахования при него автомобил, за което е бил съставен двустранен констативен протокол от същата дата. От този протокол се установявало, че при излизане от паркинг на ул. „Александър Станишев“ № 2А, Автокъща •••••, л.а. „Мицубиши“ с рег. № СВ•••••РС реализира ПТП с паркирания лек автомобил марка „Ауди”, модел „А5” с рег. № СВ•••••КВ, като в резултат на удара по последното превозно средство настъпили щети. Ищецът бил уведомен за застрахователното събитие, като била образувана ликвидационна преписка по щета № 5000-1361-23-252351, в хода на която било определено застрахователно обезщетение в размер на 1822.34 лева, като същото е било изплатено от ищеца на 14.03.2024 г. на сервиза, който е извършил ремонта на увредения автомобил - ••••••. Допълнително били сторени и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ищецът аргументира, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на л.а. „Мицубиши“ с рег. № СВ•••••РС, на основание чл. 411 КЗ. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да възстанови сумата в общ размер от 1837.34 лева с включени 15 лева ликвидационни разноски, като ответникът е заплатил частично сумата от 748.34 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски, поради което се твърди, че е останал неплатен остатък от 1089 лева, от който се предявява частичен иск от 100 лева. При тези твърдения моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника •••••••, с който оспорва основателността на предявения срещу него иск. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Мицубиши“ с рег. № СВ•••••РС, както и че част от претенцията е била погасена до размера на сумата от 748.34 лева. Заявява, че не оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че не е следвало да бъде извършван ремонт в официален автосервиз за марката на увредения автомобил, доколкото към датата на застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация повече от 6 години. С оглед на горното поддържа, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение надвишава стойността на нанесените вреди, като в тази връзка оспорва техния размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като заявява и претенция за присъждане на разноски. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено следното: Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411, ал. 1 КЗ, като неговата основателност е обусловена от провеждането на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже плащане на регресната претенция. С приетия за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни следните обстоятелствата: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; че процесното ПТП е настъпило при посочения от ищеца в исковата молба механизъм; че ответникът частично е погасил претенцията до размера на сумата от 748.34 лева; че процесното ПТП е настъпило при твърдения от ищеца механизъм; наличието на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. Установява се от приетата по делото застрахователна полица по застраховка „Каско“ с № 93002310015965, че л.а. „Ауди А5“ с рег. № СВ•••••КВ , е бил застрахован при ищеца за периода от 12.04.2023г. до 11.04.2024г., т.е. към момента на настъпване на процесното ПТП (11.09.2023г.) е била налице действаща застраховка. Ответникът не е оспорил в отговора си на исковата молба настъпването на процесното застрахователно събитие, както и факта, че същото е настъпило при посочения от ищеца механизъм, като изрично е посочил, че не оспорва тези факти. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства. Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 11.09.2023г., в който е отразено, че на посочената дата е настъпило произшествие между л.а. „Ауди А5“ с рег. № СВ•••••КВ, управляван от М.И., и л.а. „Мицубиши“ с рег. № СВ•••••РС, управляван от М.Д.. Установява се, че л.а. „Мицубиши“ при излизане от паркинг на ул. „Александър Станишев“ № 2А, в гр. София, реализира удар с паркираният л.а. „Ауди А5“, в резултат на което са нанесени щети по задния панел, задната броня и задния ляв стоп. Същите щети по увредения автомобил, застрахован при ищеца, се установяват и от приетия опис на щета. Доколкото щетите са настъпили по задната част и на двете превозни средства и доколкото л.а. „Ауди А5“ е бил паркиран, съдът приема, че водачът на л.а. „Мицубиши“ е предприел маневра за движение на заден ход. Механизмът на настъпване на процесното ПТП, освен от изричното изявление на ответника, че не го оспорва, се установява и от изслушаната по делото и приета съдебноавтотехническа експертиза. Вещото лице, след като се е познало с доказателствата по делото, е посочило, че процесното ПТП е настъпило при следните обстоятелства: На 11.09.2023г., в гр. София, на ул. „Александър Станишев“, водачът на л.а. „Мицубиши“ с рег. № СВ•••••РС предприема маневра за излизане от паркинга на автокъща „Вики Кар“, вследствие на което реализира ПТП с паркирания л.а. „Ауди А5“ с рег. № СВ•••••КВ. Посочени са уврежданията по л.а. „Ауди А5“, които са настъпили в причинна връзка с произшествието (щети по заден ляв панел, задна броня и ляв външен стоп). Следва да се съобрази, че извършеното от ответника частично извънсъдебно плащане на регресната претенция на ищеца за същото застрахователно събитие до размера на сумата от 748,34 лева има характер на извънсъдебно признание за наличието на всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране на отговорността му до размера на извънсъдебно изплатеното обезщетение. Тоест с поведението си ответникът е признал настъпването на процесното ПТП на 11.09.2023г., предизвикано от противоправното поведение (предприемане на маневра за движение назад без да се убеди, че пътят зад управляваното от него превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението – нарушение на правилото по чл.40, ал.1 от ЗДвП) на застрахования при него водач М.Д., управлявал л.а. „Мицубиши“ с рег. № СВ•••••РС, в резултат на което са настъпили вреди по лекия автомобил, застрахован при ищеца. Преценено по реда на чл. 175 ГПК, това признание се потвърждава от съдържанието на представения по делото двустранен протокол за ПТП и от заключението на автотехническата екпертиза. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена. Плащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца се установява от приетото по делото и неоспорено платежно нареждане от 14.03.2024г., поради което възражението на ответника, че липсват доказателства за това обстоятелство са неоснователни. Спорен е размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение за настъпилите имуществени вреди. Съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ застрахователното обезщетение следва да бъде в размер на действително претърпените вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. В съдебната практика се приема, че дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по[1]голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 от КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Предвид изложеното при регресен иск на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от значение е не заплатеното от първия застрахователно обезщетение за причинените от ПТП щети, а действителната им стойност, определена като тяхната пазарна стойност към датата на осъществяване на застрахователното събитие в рамките на договорената максимална застрахователна сума. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/. Делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/. Поради това, ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години /а в някои хипотези – не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване всички предпоставки на съдебно предявеното вземане, включително и размера на вредата, подлежаща на обезщетяване по регресното вземане срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. В случаите, в които се твърди хипотеза на увреден автомобил, който е бил в гаранционен срок към датата на настъпване на застрахователното събитие, това обстоятелство подлежи на пълно и главно доказване от носителя на претендираното вземане, доколкото същото обуславя действителната стойност на вредите. Вещото лице е посочило, че към момента на произшествието увреденият автомобил „Ауди А5“ с рег. № СВ•••••КВ е бил в експлоатация от 6 години и 6 месеца. Въпреки това, по отношение на конкретния автомобил от страна на ищеца нито се твърди, нито се установява да е бил в гаранционен срок, като в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства.Поради това не може да се приеме, че увреденият автомобил е подлежал на гаранционно обслужване и че са налице предпоставки за присъждане на обезщетение съобразно стойността, отразена в приетата по делото фактура от 19.02.2024г. С оглед изложеното се налага извод, че в настоящия случай обемът на регресния дълг следва да се определи в съответствие със стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени, която съответства на размера на действително причинените вреди. Вещото лице по автотехническата експертиза е посочило, че стойността на ремонта за възстановяване на л.а. Ауди А5“ с рег. № СВ•••••КВ по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието е в размер на 831,74 лева, каквато е и стойността на дължимото от ответника застрахователно обезщетение. Освен това, застрахователят-ищец има право да получи и направените обичайни разноски за определяне на щетата според чл.411 КЗ. Съдът приема, че претендирата от ищеца сума от 15 лв. е обичаен размер на ликвидационните разноски за определяне на щетата, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Предвид това, регресното вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер от 846,74 лева. Не е спорно, че ответникът е заплатил извънсъдебно в полза на ищеца по регресното вземане сумата в размер от 748,34 лева, която следва да следва да бъде приспадната от общия размер на регресното вземане на ищеца, като дължима остава сумата от 98,40 лева. Предвид това, остатъчното и непогасено регресното вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер от 98,40 лева, поради което предявеният частичен иск по чл. 411 КЗ в размер на 100 лева се явява частично основателен и следва да бъде уважен до размера на посочената сума, като следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането. В съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се присъди в евро. За разликата над 98,40 лева до пълния предявен размер от 100 лева – частичният иск подлежи на отхвърляне. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. , Ищецът за заплатил държавна такса в размер на 50 лева, депозит за вещо лице в размер на 225 лева, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че неговият общ размер възлиза на 150 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Поради това, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 418,20 лева, съразмерно на уважената част на предявения от ищеца иск. Ответникът е заплатил депозит за вещо лице в размер на 225 лева, като също е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че неговият общ размер възлиза също на 150 лева. С оглед изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 6,00 лева, съразмерно на отхвърлената част на предявения иск. В съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите за разноски следва да се присъдят в евро. Водим от горното, съдът