Решение № 27 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1792/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН. Образувано е по жалба от М. П. Д. с ЕГН ••••••••••, с адрес ••••••••, подадена чрез адвокат К. Я., със съдебен адрес •••••••••против постановление за маловажен случай № 42/2025 г.от 17.03.2025г., издадено от Председател на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя е отправено предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение по чл. 127, ал.1 от Закон за марките и географските означения, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, ще му бъде наложено административно наказание „глоба”; на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО, стоките, предмет на нарушението - 1 електрически инструмент означен със знак DEWALT, 2 броя електрически инструменти означен със знак BOSCH 5 бр. Инструменти и 1 бр. батерия, означени със знак MAKITA, и 1 брой елктрожен, означен със знак KRAFTWORLD, са отнети в полза на държавата= С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление, оспорва се извършване на нарушение, иска се отмяна на постановлението и връщане на отнетите вещи. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Наказващия орган, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по същество. В кориците на нахд№6398/2025г. по описа на СРС се съдържа писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, с което се иска потвърждаване на постановлението като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното: Производството пред настоящата инстанция е образувано след като е изпратено от СРС по подсъдност. На 27.09.2023 г. в ОД на МВР- Благоевград е получена информация, че в хотел „••••••“ в ••••••••, на ••••••••• лица от ромски произход продават или подготвят за продажба различни машини, които се използват в строителството. Тези машини били представяни от въпросните лица с различни известни марки, което не отговаряло на истината. С оглед така получената информация, на 27 септември 2023г. е била извършена проверката в хотела от полицейски служители на ОДМВР Благоевград. В стая №2 полицейските служители установили жалбоподателя М. П. Д., синовете му А. М. Д. и М. М. Д., както и А. С..Х., които държали в стаята инструменти и машини с марките „Makita“, „Bosch“, „Kraftworld“ и др., както и лепенки /стикери/ със надписи на тези марки. Установени били и автомобилите, с които се придвижвали А. М. Д., М. П. Д. и М. М. Д., а именно лек автомобил „•••••••“ с per. №•••••• и лек автомобил „•••••“ с per. №••••••••. В тези автомобили също били открити различни машини и инструменти с марките „Makita“, „Bosch“, „Kraftworld“. И тримата са дали обяснения, в които посочили, че купуват машините от различни интернет магазини и пазари и след това ги продават по улиците на различни градове в страната. Стикерите на съответните марки също поръчвали по интернет, след което ги поставяли върху машините. Не са упълномощени от съответните марки да поставят стикери с наименованието на марката върху тези машини и да ги продават. За установените инструменти и машини посочените лица не могли да представят нито документи за техния произход, нито такива, удостоверяващи съгласието на притежателите на регистрираните марки или на друго лице, придобило по законен ред правото да ги използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО. Установените машини и инструменти били предадени от А. М. Д., М. П. Д. и М. М. Д. на органите на МВР доброволно, като затова били съставени съответните протоколи за доброволно предаване. Същите били огледани, фотографирани и приобщени като веществени доказателства. Във връзка с констатираното било образувано досъдебно производство № 244 зм 250/2023г. по описа на ОДМВР Благоевград. В хода на разследването са извършени процесуални действия по разпит на свидетели, събрани са относими писмени доказателства. Изготвена е комплексна съдебнотехническа и оценителна експертиза на предадените от А. М. Д., М. П. Д. и М. М. Д. вещи. Вещите лица са установили, че предадените от М. П. Д. стоки , означени със съответните знаци са сходни на регистрирани марки, като са посочили и съответните притежатели на правото на тези марки.. Експертите са установили, че стоките са идентични на стоките от клас „електрически инструменти“, за които са регистрирани марките и че поради сходство на знаците, с които са означени стоките с тези на регистрираните марки, както и поради идентичност на стоките с тези, включени в клас 7 на МКСУ, за които са регистрирани марките, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с тези на марките. Вероятността за объркване се изразява в погрешната представа, която може да възникне у потребителите относно действителния произход на стоките и че те се предлагат за продажба от или със знанието и под контрола на притежателите па марките. В експертното заключение е обективиран извод, че не са установени сключени лицензионни договори на територията на Република България с М. Д., както и с останалите лица. Анализа на доказателствата събрани в рамките на разследването и заключението по изготвената експертиза са дали повод на прокурора за извод, че в случая извършеното деяние по чл. 172б, ал.1 от НК следва да бъде прието за маловажен случай на умишленото използване в търговската дейност на марка без съгласието на притежателя на изключителното право върху тази марка и без правно основание, тъй като степента на обществена опасност е по-ниска. Прокурорът е посочил, че разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗМГО предвижда идентичен състав на административно нарушение за използване в търговската дейност на марка без съгласието на притежателя на изключителното право върху тази марка и е преценил, че извършеното от М. Д. и останалите две лица следва да се квалифицира като административно нарушение чл.127, ал.1 от ЗМГО, поради което с постановление от 04.09.2024г. е прекратил наказателното производство и е изпратил материалите от него на административнонаказващ орган - Председателя на Патентното ведомство за провеждане на административнонаказателно прозиводство за установените нарушения. Въз основа на горепосоченото прокурорско постановление е издадено атакуваното постановление за маловажен случай № 42/17.03.2025 г. От председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1 ЗМГО във вр. с чл. 28, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е отправено предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, ще му бъде наложена "глоба", като съгласно чл. 127, ал. 5 ЗМГО е постановено отнемане в полза на държавата и последващо унищожение на вещите, предмет на административно нарушение –1 електрически инструмент означен със знак DEWALT, 2 броя електрически инструменти означен със знак BOSCH 5 бр. Инструменти и 1 бр. батерия, означени със знак MAKITA, и 1 брой елктрожен, означен със знак KRAFTWORLD Препис от постановлението е връчен на жалбоподателя на 02.04.2025 г., като жалбата е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок. Изложената фактическа обстановки се потвърждава от приобщените писмени доказателства, а именно материалите по прекратената прокурорска преписка , изготвеното и неоспорено заключение по назначената експертиза, както и документите, удостоверяващи извършените от наказващия орган действия преди издаване на атакуваното постановление. Анализа на тези доказателства не установява противоречия с приетите за установени в постановлението фактически положения, поради което съдът прие за безпредметно провеждането на непосредствени разпити на полицейските органи, участвали при самата проверка, доколкото техните констатации са обективирани в протоколи, приобщени по делото и подписани доброволно от жалбоподателя, както и са изготвени фотоснимки на веществените доказателства. От заключението на изготвената експертиза е установена идентичност и висока степен на сходство между поставените знаци на иззетите вещи и тези на регистрираните марки. Установено е също така, че е налице идентичност между веществените доказателства по делото и стоките, за които са регистрирани процесните марки. Изведена е и положителна констатация, че поради наличието на висока степен на сходство между марките и идентичност на стоките, съществува вероятност за объркване на потребителите, относно произхода на представените по делото веществени доказателства и регистрираните марки. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в рамките на притежаваните от него научни знания, същата е пълна, ясна и обоснована, поради което следва да бъде използвана от съда при формиране на вътрешното му убеждение. От събрания по делото доказателствен материал се установява времето, мястото и механизма на извършване на деянието, както и отговорния субект. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или постановлението /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В настоящия случай атакуваното постановление е издадено при приложение на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като същото е съставено от Председателя на патентно ведомство в пределите на неговата компетентност, На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на постановлението за маловажен случай –съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. С изискуемата се от закона конкретика административния орган е очертал времето, мястото, механизма на нарушението и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. В контекста на изложеното е налице визираното в чл. 36, ал. 2 ЗАНН изключение, постановление да бъде издадено без съставен АУАН, когато производството е прекратено от прокурор. В случая при сравнителен анализ на прокурорското постановление и предупреждението, предмет на настоящото производство се установява идентичност на фактите и отговорния субект, поради което и наказващия орган правилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. При произнасянето си Председателя на Патентно ведомство е отчел и срока, предвиден от законодателя, като атакуваното постановление е издадено в 6-месечния преклузивен срок от уведомяването за прекратеното наказателно производство. В случая издателят на предупреждението не може да бъде упрекнат и в нарушение на чл. 128 и сл. ЗМГО. Както беше отбелязано, съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателното производство стартира със съставен АУАН, поради което предходно изготвената документация в хода на проверката поначало е ирелевантна. В тази връзка, специалният закон регламентира етапите на проверките от служители на Патентното ведомство единствено с оглед установяване на административни нарушения по чл. 127 ЗМГО, но тези разпоредби са неприложими в случаите на проверки от правоохранителните и прокурорските органи по ЗМВР и ЗСВ с оглед установяването на признаци на извършени престъпления от общ характер по чл. 172б, ал. 1 и ал. 2 НК. При това положение, след като не са констатирани данни за престъпление, то законосъобразно материалите по преписката са изпратени на компетентния орган на изпълнителната власт с оглед преценката за осъществен състав на административно нарушение. Предвид изложеното, според съда постановлението за маловажен случай е съставено без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното постановление на формално основание. Същото съдържа минимално необходимото съдържание по чл.28, ал.2 от ЗАНН, като избрания от наказващия орган начин на структуриране на обвинението позволява да се разбере какво и защо е прието, като административно нарушение, както и защо е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Спрямо жалбоподателя, на основание чл. 127, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е отправено предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, ще му бъде наложена "глоба", като съгласно чл. 127, ал. 5 ЗМГО е постановено отнемане в полза на държавата и последващо унищожение на вещите, предмет на административно нарушение По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят е държал стоки без разрешение на маркодържателя с цел продажба. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО използване в търговската дейност е предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или представянето на услуги с този знак. Такъв е и процесният случай, доколкото веществените доказателства са били намерени у жалбоподателя, а посредством събраните доказателства се установява, че и същите са предлагани за продажба, като механизмът се изяснява и от снетите в хода на производството обяснения от жалбоподателя и останалите лица. и потребителите са разполагали с безпрепятствен достъп до същите. На следващо място, изяснява се от материалите по делото, включително от изготвеното заключение, че за процесните стоки липсват документи, относно техния произход, както и такива, удостоверяващи съгласието на притежателите на регистрираните марки или на друго лице, придобило по законен ред правото да ги използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО. Българската съдебна практика е изработила задължително определение, ясно разграничаващо оригиналните стоки от неоригиналните, фалшифицирани, имитирани стоки. В т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСТК на ВКС се заявява, че "оригиналните стоки носят графичното изображение на знака на регистрираната стока със съгласието на притежателя на правото". Отсъствието на съгласие за използване на знака на регистрираната марка поставя стоките в категорията на неоригиналните, фалшифицирани, имитирани стоки. Това от своя страна обуславя и неприложимост на предвидения в чл. 15, ал. 1 ЗМГО принцип на общностно изчерпване на правото върху марка, тъй като същият касае единствено оригинални стоки. В тази връзка, ирелевантно е обстоятелството дали стоките са втора употреба, тъй като тяхното качество не влияе върху съставомерността на извършеното нарушение. Използването на регистрираните знаци без съгласието на маркопритежателя засяга неговия търговски статус и репутация. Допълнителен аргумент в очертаната насока е и разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО, в която е предвиден презумптивен механизъм за оценка на вредите при нарушение на правото върху марка, а именно равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението, без да е необходимо извършването на съпоставка на качество, цени и други елементи между оригинални и фалшифицирани стоки. Приетото като факти, подкрепено от събраните по делото доказателства води до извод, че в случая жалбоподателят е осъществил от обективна страна административно нарушение на чл.127, ал.1 от ЗМГО, която разпоредба предвиждаща отговорност за лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател. Според съда нарушението е осъществено и от субективна страна, доколкото по делото не се установи жалбоподателят да не е знаел, че стоките са фалшиви. Напротив от установения и описан от самия него механизъм по безспорен начин се установява, че същият е бил наясно, че предлаганите и съхранявани от него стоки са без необходимите документи за произход и без съгласие на маркодържателя. Съобразявайки събраните доказателства, вида и количеството на установените стоки, според съда правилно наказващия орган е преценил, че са налице предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката за наличието на маловажност е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая е констатирана незначителност на вредните последици, доколкото се касае за 10 броя артикули и не са установени предходни нарушения на ЗМГО, за които да е ангажирана отговорност на жалбоподателя с влязъл в законна сила санкционен акт. Ето защо, правилно Д. е освободен от отговорност и е отправено предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, ще му бъде наложена "глоба" В съответствие със закона е и императивното приложение на разпоредбата на чл. 127, ал. 5 ЗМГО от страна на наказващия орган, касателно постановено отнемане в полза на държавата и последващо унищожение от органите на МВР на вещите, предмет на административното нарушение – 1 електрически инструмент означен със знак DEWALT, 2 броя електрически инструменти означен със знак BOSCH 5 бр. Инструменти и 1 бр. батерия, означени със знак MAKITA, и 1 брой елктрожен, означен със знак KRAFTWORLD. Предвид доказателствата по делото, че процесните стоки, които знаци са идентични на горепосочените регистрирани марки, са били съхранявани с цел продажба без съгласието на техните притежатели, то същите следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени. Правомощието за това произтича от разпоредбата на чл. 127, ал. 5 ЗМГО, която предвижда стоките по ал. 1, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване. Ето защо независимо, че жалбоподателят е освободен от отговорност с приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото посочените стоки се явяват предмет на нарушение, то същите подлежат на отнемане. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваният акт на председателя на Патентното ведомство следва да бъде потвърден, като законосъобразен. Предвид изхода на делото право на разноски възниква за наказващия орган, който прави искане за такива, представляващи юрисконсултско възнаграждение. При преценката си в тази насока, отчитайки степента фактическа и правна сложност, обема на доказателствения материал, представеното писмено становище , броя на проведените съдебни заседания и осъщественото процесуално представителство пред СРС, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Патентното ведомство на Република България юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро /80, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/ . Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът